За здравословния бизнесклимат е нужен консенсус

Повече от едно десетилетие ни отделя от началото на т.нар. Преходен период. Начало, което бе съпътствано с големи мечти, големи илюзии и голям народен кредит. Пазарна икономика, икономически растеж и чуждестранни инвестиции са между най-употребяваните понятия през целия период.те присъстваха и в лозунгите, оправдаващи идването на власт на управниците, а и като причина за провала на всяко правителство.
 
Сега, в навечерието на парламентарните избори, като че ли нищо не се е променило.
 
Отново ни засипват с обещания, с илюзии за икономическо благополучие. Казаното до тук засяга и сегашното състояние, и бъдещето на бизнеса в страната, и тревожното влошаване на бизнесклимата като съвкупност от условия, взаимоотношения и правила. Това налага, наред с разглеждането на макроикономическите фактори и анализиране на конкретни явления, които имат пряко въздействие върху развитието на пазара.
 
Ролята на държавата 

след дългогодишното държавно управление на националната икономика бе издигнат лозунгът “тотално оттегляне на държавата от икономиката”. Благодарение на ширещата се в нашето общество конфронтация, управляващите, независимо от партийния си цвят действат без разработена ефективна реформаторска концепция относно ролята на държавата в националната икономика. Така липсата ù направи възможно една и съща политическа сила да действа противоречиво през съответните си правителствени мандати. 

Разбира се, никой не оспорва необходимостта от оттеглянето на държавата от пазара като доминиращ собственик на средствата за производство . Става дума обаче за начинът, по който то бе извършено , оставило негативни отпечатъци върху целия икономически живот на страната.
 
Оттеглянето на държавата от икономическия живот доведе до масирано разграбване, икономическа разруха и жестока поляризация в обществото, сравними единствено със следвоенен период.
 
През последните четири години сме свидетели на узаконяването на статуквото в общата картина и преразпределение на частния капитал чрез засилване на държавната административна намеса на пазара. Негативните явления, които характеризират преходния период от първите му години, приемат тревожни параметри в последните.
 
Ролята на държавата в икономиката винаги е необходимост. Мащабът и същността на тази роля се определят от начина на производство, равнището на развитието на пазара и преките проблеми, чието решение стои пред обществото.
 
Общественото отношение е резултат от фабриките за илюзии
 
избраният път от по-голямата част от политическия елит с фабрикуване на илюзии с единствената цел да се спечели народния глас, създава неблагоприятно обществено отношение към икономиката. Нихилизмът в обществото улеснява разграждането на всичко, което би могло да послужи като основа за по-ниска социална цена на прехода. А дистанцирането на държавната власт от пазара създава предпоставки за отъждествяване на успешния с престъпния бизнес. Докато на дребните предприемачи се предоставя възможността да се развиват по битаци, “ламаринени” търговски обекти и сергии, се извършва престъпно натрупване на по-голяма част от едрия капитал. Народните слоеве са оставени на произвола на съдбата, приели с апатия меко казано неизгодната приватизация и засилването на административните мерки от държавата.
 
Последните години могат да се характеризират и с това, че се обхващат многобройни стопански дейности с лицензионен и разрешителен режим. По същия административен метод изпълнителната власт подхожда и към осигуряване на приходите в бюджета .( предвидени приходи по бюджета за 2000 г.от глоби, санкции и наказателни лихви 19,62% от неданъчни приходи и 3,78% от общите . В бюджет 2001 г., съответно – 23,68% и 4,53% .това е почти два пъти повече от приходи от мита и митнически такси.) . Прагът за регистриране по ддс, патентния данък , т.е. Почти цялата нормативна уредба придават административен белег в икономическия живот към момента.
 
Не трябва да се подценява утъждествяването на стопански реформаторски понятия с негативни явления като: приватизация с кражба, печалба с укрит доход, държавен пост с корупция и т.н. Това осигурява на управляващите по-голям управленски уют, като замазва границите между злоупотребата и корупцията във високите етажи на властта с ширещо се “рушветчийство” и “необходимото връзкарство”, което пречи за преодоляване на бюрокрацията на ниските етажи на държавната администрация. Насажда се също така обществената търпимост към срастването на властта с организираната престъпност.
 
Описаните по-горе негативни обществени явления се превръщат в сериозно препятствие и не дават възможност за създаване на стимулиращ бизнесклимат за икономическо развитие.
 
Гражданското общество е гарант за желания бизнесклимат
 
въпреки честата употреба терминът “пазарна икономика” остава недефиниран и научно необоснован. Пазарната икономика се приема като икономическа база на демократичното общество, без отчитане на факта по какъв начин е извършено първоначалното натрупване на частния капитал. И драматичното разслояване на българското общество. В България предстои изграждането на общество с преобладаваща средна класа и като мечта, и като условие за утвърждаване на нови обществени отношения. Създаването на средна класа в западноевропейските страни е исторически процес, но продължителността му, както и етапите на този процес не бива да се разглеждат като задължителни за нашето развитие. Затова с по-зряла държавна политика би могло да се намали до минимум социалната цена на прехода. Необходима е по-голяма ангажираност на държавното управление в утвърждаване на структурите на гражданското общество. Защото то не е прост сбор от граждански структури. А наличието на структури с гражданска позиция. Именно утвърждаването на гражданското общество е най-краткия и безболезнен път към изграждането на съвременна държава с развита икономика и е единствен гарант за създаване на благоприятен бизнесклимат.
 
Така че дребният бизнес е естествения възпроизводител на средната класа, а средният – на капитал, защитник на националните интереси със социална насоченост. Нито дребния, нито средния бизнес могат да се развиват без гражданско общество, което осигурява по- малко “зверска” управленска роля.
 
Финансовата стабилизация не е признак за здрава икономика
 
финансовата стабилизация е безспорен успех, но сама по себе си тя може да служи само за реклама на правителствената политика. Това е защото: първо, не е постигната в резултат на естествен икономически пазарен процес, а благодарение на насилствени административни мерки;
 второ, постигнатата финансова стабилизация не създаде условия за растеж на производството. В много случаи последиците от финансовата стабилизация са препятствали реален икономически растеж; трето, финансовата стабилизация не привлече чуждестранни инвестиции.
 
Това доказва елементарното механично разбиране и липсата на зряла държавна икономическа политика.
 
Финансовата стабилизация насърчава инвеститорите само когато е едно от многото условия, намаляващи инвестиционния риск до минимум. Пазар, който не стимулира до степен изчерпване възможностите за инвестиции от страна на местния капитал, не е привлекателен за чуждестранния. Преследването от изпълнителната власт на несвързания с нея частен капитал отблъсква инвеститорите от реалната икономика, където степента на ликвидност и промените в законодателството през последните години не насърчават, а създават допълнителни затруднения на чуждестранните инвеститори.
 
Защитният механизъм е условие за благоприятен бизнесклимат
 
Много са причините, които могат да бъдат посочени за незавидното състояние на бизнеса в страната. Едно е правилото: когато капиталът не е защитен с икономически инструментариум, негова защитна система стават корупцията и уличното насилие.
 
Тромавото бюрократично административно обслужване на бизнеса и безнаказаната престъпност укрепват сенчестата икономика. А тя, в българската икономика, за разлика от другите страни не обхваща само престъпния бизнес. Незаконното изхранване на държавната администрация, тежкото данъчно бреме принуждава всеки бизнес да търси сенчеста форма поне за част от своята дейност, за да оцелее.
 
Сенчестата икономика превръща бизнесклимата в непоносим за дребния и средния бизнес, а също така в непривлекателен за едрия капитал, който не е свързан с престъпна дейност или този, който се е дистанцирал от незаконния си произход.
 
Защитен механизъм е необходим сега на частния бизнес, който може да се постигне само чрез адекватна законодателна уредба, стимулираща икономическото развитие, а така също от действена изпълнителна власт и ефективна съдебна система.
 
Без здравословен бизнесклимат излизането от икономическата криза е илюзия. А това може да се постигне само чрез конкретна държавна концепция, разработена в резултат на общонационален консенсус.