За трите грабежа на България и за продължаващото след тях опустошение

Й.П.: Г-нЛидиянов ,,ДАЛ СИАТ” ООД е фирма, популярна главно поради многократното ви спонсорство на детски телевизионни предавания и изяви в сферата на изкуството и културата, което е свързано с дейността ви на търговец на едро с детски дрехи и играчки.
 
Как бихте характеризирали икономическите условия, в които работите?
 Д-р Ад.Л.: Фирмата е създадена през 1990 г. в условията на криза, която е повече криза на системата, отколкото икономическа криза. Не разполагам със статистически данни, пък и нямам доверие в статистиката, но преобладаващият случай, характерен за фирмите в България, е вносните стоки на нашия пазар да са по-евтини от тук произведените. Това става така само поради факта, че те не се обмитяват и не се плащат данъци върху тях. Т.е. съвсем умишлено и престъпно се ощетява държавата и се подкопава местното производство. Що се отнася до нашата фирма, тя първа осъществи търговски контакти със страни като Китай и Австралия, и вече се занимаване само с търговия на едро, но и с производство, при това - в съответствие със законите в страната, колкото и тежко да е спазването им.
 
Й.П.: Кое затормозява дейността ви в най-голяма степен?
 
Д-р Ад.Л.: При съществуващия в страната лихвен процент развитието на производството е невъзможно. Ние нямаме банков сервиз и банкова система, която наистина да го стимулира. Точно поради това и нашата фирма вече цяла година поддържа собственото си производство от търговската си дейност. Стремим се въпреки това, доколкото можем в тези условия да управляваме търговския процес, данъчните утежнения да не тежат на крайния потребител. Наши клиенти са търговци на дребно, които също са принудени да работят в много тежки условия. Съгласете се, че един касов апарат, съответстващ на изискванията на закона, не тежи на нашия оборот, но за един търговец на дребно - да го задължиш да си купи каса за 50 хил.лв. при годишен оборот от 100 хил.лв. е много обременително. Всъщност ние нямаме други проблеми освен онези, които затормозяват цялата икономика. Например за ДДС се вдигна много шум, но самия данък не е най-страшното. В закона има по-страшни моменти - например това, че независимо от реализацията на стоката ти трябва да плащаш данък. Ако стоката ти например бъде повредена от пожар - пак трябва да плащаш данък.
 
Й.П.: Вероятно това е една от причините за отдръпването на чуждестранните ви партньори?
 
Д-р Ад.Л.: Първоначалните ни чуждестранни партньори ни напуснаха, защото се оказа, че им е по-изгодно да работят сами на пазара. Но това се случи с всички подобни фирми- чужденците за година, две, ни използват като мост към пазара, проучват го, а след това започват да работят сами. За съжаление ние дори не сме равни на чуждестранните партньори, въпреки, че нормалното е да сме превилегировани в собствената си страна.
 
Й.П.: Това ви становище валидно ли е и за онези, които натрупаха огромни пари по неведоми пътища?
 
Д-р Ад.Л.: Не е толкова важно как натрупаха капитал едрите бизнесмени в България. Много по-тревожно е, че те не инвестират в националната икономика. Спекулативните сделки с този капитал са равни на национално предателство... 

Й.П.: А ролята на държавата?
 
Д-р Ад.Л.: Една държава е затова - да регулира отношенията между наемния труд и капитала. В това няма нищо лошо. Аз например съм представител на капитала в тази страна. И аз искам държавата да защитава работника, но да защитава и мен. Не лично, разбира се, думата ми е честния частен бизнес. Т.е. да има правила, еднакво валидни за всички. А в момента какво е? Някому е изгодно да ни нарича и да ни превръща в крадци. Това всъщност са условия, които не позволяват на един търговец да стане истински бизнесмен, защото го държат на нивото на дребната или по-едрата далавера, на нивото на мошенника. Той се превръща в собственик на някакъв капитал, но е страхливец, не е смее да говори, никой не защитава неговия интерес, и, което е истински парадокс -той самият не е убеден в това, че трябва да защитава законовото регулиране на нещата, т.е. не е убеден, че самият той трябвада защитава интересите си. Имам чувството, че някои от управляващите наистина искат да сме мафиоти – наричат ни мафиоти, твърдят, че грабим тази държава. А всъщност в България никога преди не е извършван по-голям грабеж от този, който стана след 10 ноември 1989 г.
 
Й.П.: Какви са основанията ви да смятате така?
 
Д-р. Ад.Л.: В новата си история нашата страна е преживяла три грабежа. Първият- след Освобождението от турско робство, когато младата българска държава отне имотите на турските феодали и на изселниците. Другият - след 9.9.1944 г.- когато бяха отнети имотите на фашисти, индустриалци и финансисти, на заможни хора. Но след 10 ноември бе ограбен всеки български гражданин. Защото от заплатата на всеки от нас десетилетия наред бяха удържани суми, с които бе индустриализирана страната, беше изградена една не най-добра, но все пак действаща комуникацоинна система, да не говорим за средствата, с които се поддържаше здравеопазването, образованието, културата...А промяната облагодетелства само тези, които имаха имоти, подлежащи на реституция. 

Грабежът се извърши и по друг начин. Какво стана с онези , които през 1990 г. получиха кредит от банката? При курс на долара 2,77лв.? Може да се направи бърза сметка. Една фирма получава 12 млн. при този курс, купува 4 млн. долара, продава ги примерно на Магурата по 12 лева на долар,това са 54 млн.лв., връща на банката 12 млн. и реализира печалба от 42 млн.лв. Така, че парите са върнати, но по същество върнат е само един милион долара, а са взети четири...Скокът на долара тази година беше гигантски спекулативен удар върху националната икономика, който обслужва интересите на тези, които искат промишлената база на България да бъде разпродадена на безценица. Но и на това сме съгласни, ако стсва дума наистина за инвестиране на едри капитали тук. Защото в крайна сметка това ще създаде работни места, ще повдигне стандарта, ще укрепи пазара.