Ще се монополизира ли счетоводният пазар от непрофесионалисти?

С внасянето в Комисията по бюджет и финанси към НС на двата законопроекта, с които се предвижда изменение на Закона за счетоводството проличава належащата нужда от съвременен закон, който да регламентира тази важна за цялата икономика дейност. Тези проекти се явяват като пети опит от една година насам да бъде изменен действащия Закон за счетоводството. Признавайки нуждата от тези изменения вероятно и този път проекта няма да бъде приет еднозначно от специалистите, експертите и хилядите професионалисти. От предварителния преглед става ясно, че и този път вносителите на проектозакона може би са пропуснали съществени моменти, които правят изменението необходимост. 

Отделянето на счетоводството и независимия одит в два отделни закона едва ли решава най-големия проблем на действащото законодателство. Изтъкването на необходимост от хармонизиране на нашето законодателство с европейското също така не е достатъчен мотив. В съществената си част двата законопроекта не се различават от действащия Закон за счетоводството. Когато приветстваме изискванията към физическото лице – съставител на ГСО, отново забелязваме липсата на регламентация в рамките на закона, която гарантира предлагането на качествена счетоводна услуга от независими компетентни специализирани предприятия. Нещо повече – за нас е необяснимо, че след като авторите на двата проекта са едни и същи, предложената от тях разпоредба в Закона за счетоводството, изискваща специализираното счетоводно предприятие да се регистрира съгласно Закона за независим финансов одит, в него въобще не се споменава за такива предприятия. Също така разпоредбата за публикуването на ГСО в специализирано издание на ИДЕС /сега може във всеки ежедневник или в специализирано икономическо или финансово издание/ буди съмнение в интереса, който следват вносителите на двата проекта. 

Изхождайки от факта, че потребителите на продукта на счетоводната дейност са от една страна държавни контролни органи и от друга стопанските субекти си даваме сметка колко е трудна задачата на законодателя да приеме закон, който регламентира тази материя. Противоположните интереси между дребния и средния и донякъде едрия капитал от една страна, които мъчително се стремят за разширено производство и управниците, които се стремят да осигурят по-големи бюджетни приходи от друга страна, налага на законодателната власт при приемането на изменения на Закона за счетоводство да търси максималния възможен консенсус. Апетитите към счетоводния пазар не могат да бъдат по-малко, отколкото към всеки друг, но когато става въпрос за Закона за счетоводство не трябва да се забравя, че става дума за икономическа отчетност от която ще зависи както държавния бюджет, така е и цялата икономика. 

Ако вносителите на двата проекта, може би без да искат, ще отнемат част от приходите на свободната преса от публикуването на годишни- счетоводни отчети/ ГСО/, то с предложените разпоредби или премълчани нужни регламентации ще прокарат пътя към монополизиране на счетоводния пазар, и то от непрофесионалистите. 

Закони от такава значимост изискват широка обществена дискусия.
 
Зачитането на позициите на гражданските структури утвърждава гражданското ни общество и ни прави по-интегрирани с Европейската общност, отколкото формалното зачитане на европейските директиви.