Проблемите на счетоводния пазар се задълбочават

През призмата на счетоводната услуга може да се даде оценка на развитието на цялостния стопански живот в страната. Това е така поради характера на този продукт като информационното отражение на икономическите процеси във всяко предприятие. Краен потребител на счетоводната дейност като услуга са две противоположни от гледна точка на интереса страни. Едната е собственик на капитала, инвестиран в предприятието, а другата – всички потребители на счетоводна информация, включително данъчната администрация като представител на обществения капитал. Именно това превръща счетоводната услуга в отразител на сложните взаимоотношения между предприемача, от една страна и властта като кристализатор на обществения интерес.
 
Не е трудно да разберем защо при създаването на частния сектор за сметка на държавния счетоводната дейност не отразяваше стриктно действителността. През изминалите години на т.нар. преходен период се подхранваше болестната тенденция в счетоводната дейност, а именно в повечето случаи да се осъществява само заради данъчната администрация. Това го прави по-малко продуктивно и лишава управлението на предприятието от полезна и необходима информация за бъдещото му развитие.
 
През 1998г. очаквахме като реализация на заявеното реформаторско желание на управляващото мнозинство да се отделя по-голямо внимание на счетоводната дейност. Влязоха в сила поредните изменения и допълнения в ЗСч. Няма съмнение, че ефектът от тях най-силно пролича в изпълнението на годишния държавен бюджет, но почти не се забеляза положително влияние върху счетоводната дейност и оттам върху счетоводния пазар. В голяма степен проблемите на този пазар през изтичащата година се задълбочиха.
 
Липсата на цялостно регламентиране на дейността на лицата, извършващи счетоводна дейност, и на взаимоотношенията между предлагащите тази услуга и ръководствата на предприятията, както и между тях и данъчната администрация. Това пречи на усъвършенстването на на самата дейност.
 
Законът за счетоводството предвижда от 2000г. главният счетоводител, в случай че е физическо лице, да притежава висше икономическо образование, докато за юридическите лица не са посочени никакви изисквания. Това позволява непрофесионалисти да предлагат на пазара нискокачествени услуги. Дадената по закон възможност на управителя на стопанския субект да носи отговорност за дейността на главния счетоводител също намалява търсенето на професионалисти.
 
Реформата в данъчната администрация не доведе до по-качествена организация подплатена със съвременна материална база и по-квалифициран, високоплатен и сигурен данъчен служител. Това не само не стимулира пазара, но и утвърждава елементите за неговото стесняване. Изнемогването на данъчната администрация от непосилни задачи - натрупване на патентни, имотни и други декларации за обработване и проверяване на адресните и фирмените регистрации на чужденците и прочее, е създало масова умора и изоставане в извършването на общи ревизии на стопанските субекти. Успоредно с наличието на временни договори и ниско заплащане това стимулира незаконното предлагане на “данъчната” услуга, която освобождава предприемача от търсенето на счетоводната услуга на пазара. Само данъчна реформа, която дава финансова независимост на данъчния служител от неизрядни стопански субекти може да изиграе позитивна роля в развитието на счетоводния пазар.
 
Данъчните закони, които въпреки честото им изменяне, продължават да поддържат висока тежест, също задържат развитието на счетоводния пазар. Непосилните данъци разширяват обсега на сенчестата икономика, която подхранва корупция и не стимулира търсенето на професионална счетоводна услуга. Това положение на дребния и средния бизнес обезсмисля потреблението на счетоводната услуга. И така счетоводството продължава да е необходимо зло заради дан.администрация.
 
Незначителното въздействие на браншовите организации лишава счетоводния пазар от мощен фактор, какъвто са те в развитите икономики.
 
С промените от 1998 г. в З Сч. бе направен опит Институтът на дипломираните експерт-счетоводители да бъде превърнат окончателно в подопечна на правителството институция. Това обяснява удвояването на разпоредбите в З Сч, свързани с ДЕС, докато тези за главния счетоводител останаха почти без промени от 1991 г. насам. Отделеното в Закона място за браншова структура е реформаторското завоевание, ако това не отнема от нейния граждански характер. Останалите две браншови структури - Съюзът на счетоводителите в България (ССБ) и Асоциацията на счетоводните къщи в България (АСКБ) не биха могли да се похвалят с голямо влияние на счетоводния пазар, въпреки капацитета, който притежават. Докато ССБ е предвиден в състава на Националния съвет по счетоводство, за АСКБ като че ли управляващите не искат да чуят. Влиянието на браншовите структури на счетоводния пазар може да се засили в резултат на общи действия, с които да се наложат стандарти, критерии и правила необходими за извършването на качествена счетоводна услуга.
 
От липсата на регламентиране и качествена счетоводна услуга ще продължава да губи самата държава и стопанските субекти, т.е. националната икономика. Надявам се, че през 1999 г. заинтересованите държавни институции ще разчитат на широка обществена дискусия преди приемането на икономически и данъчни законии на значимо партньорство с браншовите структури като основна съставна част на гражданското общество.
 
Ако е вярно, че проблемите на счетоводния пазар не могат да бъдат решени със законодателен или правителствен акт или с едно действие на браншовите структури, е вярно и че някои проблеми вече не търпят отлагане. За решаването им е необходимо:
  въвеждане на лицензиращ режим за счетоводните къщи. Но преди да бъде дадено това право на изпълнителната власт, би трябвало да се приеме допълнение в Закона за счетоводството, от което да произтичат ясни правила и критерии;
  стартиране на открит диалог между Министерството на финансите и трите браншови структури - ИДЕС, ССБ и АСКБ. Диалог, който цели облекчаване на обслужването на данъкоплатеца, повишаване на финансовата дисциплина и намаляване на корупцията и нелоялната конкуренция.
 
С изтичането на 1998г. се разделихме с още една година, през която професионалните счетоводни проблеми не са намерили решения.
 Счетоводният пазар, продължавайки да страда от незагрижеността на управляващите и немощните действия на браншовите структури, остана неидентифициран като развит и привлекателен. Докато статистическите и социологическите проучвания обхващат второстепенни теми, не ни е известно някое ведомство /в случая трябва да е Министерството на финансите/ да разполага с данни за счетоводния пазар. От липсата на регламентирана и качествена счетоводна услуга ще продължава да губи самата ни държава и стопанските субекти, с една дума националната икономика. Неизневерявайки на оптимизма, който все още ни крепи вярваме, че през 1999г. заинтересованите държавни институции ще разчитат на широка обществена дискусия преди приемането на икономически и данъчни закони и на значимо партньорство с браншовите структури, като основна съставна част на гражданското общество.