Подпис за 200 000лв.

 Аднан Лидиянов е президент на фирма “Лама Сиат”. Женен е за ливанка. С бизнес се занимава от няколко години и иска да печели по честен начин, което за този етап според него е невъзможно. Поводът да се срещна с него е друг: подписаният договор на 12 август 1992 г. между Националният клуб на ЦСКА и неговата фирма “Лама Сиат”. Такъв договор съществува, но по не се действа. Какви са причините и цялата истина ми разказа г-н Лидиянов.
   “Преди време при мен дойдоха хора от клуба и изказаха своята загриженост за упадъка на базата им и спорта изобщо. Бях много изненадан от желанието на г-н председателя Цветанов да започнем съвместна стопанска дейност. Нашата фирма е от малкото фирми, които отделят сериозна част от печалбата за подпомагане и спонсориране на изкуството, културата и спорта. Може би затова беше предложен такъв договор от тяхна страна. Аз смятам, че е дълг на всяка частна фирма да помага, тъй като частният бизнес е заинтересован от развитието на обществото. Според мен не може страна като нашата да се развива без културните потребности: театрални постановки, фестивали, спортни прояви и др. (Тук му е мястото да кажа, че каквато ни е културата, такава е и икономиката ни.) Първоначално им предложих да започнем преговори с австралийско-американска фирма, за да внесем “Електронна спортна игра”(кино). Тя би донесла на държавата и клуба доста печалба. Всички съоръжения, компютри и машини ни се предоставяха на лизингова основа. Не за друго, а защото стойността им надвишава 350 000 долара. С получените средства, 52%от общия капитал, трябваше да подобрим спортната база на ЦСКА и да помогнем за откриването на нови таланти. Австралийците от своя страна разбраха замисъла ни и се съгласиха. Тъй като играта е близка до хазарта, трябваше да вземем разрешение от Министерството на финансиите и други институции. Още повече, че клубът на “Левски” е направил лотария със същата цел. Докато чакахме решението на господата и празните обещания на някои от тях, отсрочката, дадена от австралийците, изтече. Нека се знае, че ние не искаме да извършваме незаконни действия. Изобщо в тази страна който седне на “удобното “ кресло, забравя какво е обещал. Историята не спря дотук. Една вечер у нас звънна телефона и се обади непознат човек. Той от своя страна поиска да се срещнем в реномиран хотел и да поговорим. На срещата ни господинът заяви, че ако платя “200 000 лв. в брой, не по банков път “, ще получа разрешението. Останах много изненадан, тъй като между мен и клуба имаше уговорка те да се интересуват от министерско решение. След това позвъних на адвокатката ни да позвъни до министерството и да разбере какво става. От кабинета отговорили, че това е хазартна игра и трябва да се изчака закона за хазарта. Ако погледнем реално нещата откъм тяхната същност, щяхме да разберем какви са предимствата на хората, в чиито ръце е икономическата власт. Аз нямам правото да направя справка в министерството, но съм сто процента сигурен, че разрешения за откриване на хазартни помещения има.” 
 Ех, Италия, Италия!