Осем години: ново правителство - нови закони

Това, ако не ни прави по-богати, то поне подхранва надеждата за реформа, въпреки че почти всеки е усетил, че промените са само в етикетите, а не във философията.
В последните две години обещанието е: нова година - нови закони, но етикетът и философията остават едни и същи.
Проектозаконът за ДДС, който мина на второ четене в парламента не прави изключение.
Промените не излизат от рамките на козметичния ремонт. Основните проблеми вероятно ще трябва да чакат друга година за да бъдат решени, а може би и друго правителство.
Единната висока ставка в новоприетия законопроект е намалена с 2% и става 20%, но въпреки това продължаваме да сме рекордьори в Европа. Подозираме, че екипът на МФ, предложил това изменение, е бил подтикнат от факта, че делът на събрания през последните две години ДДС е по-малък от този през 1996г. 
Облагането от 01.04.1999г. На досегашните частично освободени стоки като лекарства, учебници, хляб, сирене и др. Въпреки намалената ставка ще увеличи прихода от този данък в държавния бюджет от 7 до 12% при други равни условия. Поради това може да се съди, че подходът на вносителя на проектозакона е административен, боязлив и всичко друго, но не и комплексен, икономически, основаващ се на точни разчети, тяхното взаимодействие и последиците от тях.
Единната висока ставка ще продължи да намалява дела на облаганите стоки и услуги, като по този начин стимулира контрабандната икономика.
Европейската практика ни дава успешен пример, че чрез диференцирана ставка се постига висока събираемост на ДДС и се стимулира националната икономика.
Условията за възстановяването на данъчен кредит почти не са засегнати. Срокът за възстановяване продължава да е период на безлихвено кредитиране на държавата. Според проектозакона този срок е:
 - 45 дни за износители, чийто износ представлява повече от 30% от реализираната от тях стока.
 - 6 месеца за останалите стопански субекти.
 В резултат на изискванията за възстановяване на данъчния кредит и множеството проблеми, произтичащи от държавната администрация на практика тези срокове най - малко се удвояват. Това се явява едно тежко бреме пред бизнеса, тъй като при непрекъснат стопански процес /а той винаги е такъв/, за да извършва стопанска дейност предприемачът трябва да депозира в държавния бюджет част от оборотния си капитал. Размерът на тази част понякога надвишава 50% ликвидни пари.
Тези пари са участвали във формирането на бюджетен излишък от събрани данъци над предвидените, като това може би е послужило за реклама на някои среди от изпълнителната власт. Но в бъдеще задържането им в бюджета би се тълкувало освен като прикрит вътрешен заем и като начин да се пречи на развитието на пазара.
Високият праг за регистрация по ЗДДС в размер на 75 млн. Лв. И 50 млн. Лв. За реализиран износ се запазва може би поради досегашните съображения, между които най-силно се открояват скромните възможности на данъчните органи след проведената “данъчна реформа”. Тук е мястото да бъдат похвалени вносителите на законопроекта за премахването на условията, обуславящи събирания през 1998г. Като такса косвен данък от всеки нерегистриран по ЗДДС износител в размер на 11 млн. Лв.
Лишаването на дребния и средния бизнес от право на доброволна регистрация по ЗДДС стимулира още повече сенчестата икономика.
Именно затова е нужна нова философия на данъчните закони. Философия, която цели създаване на условия за развитие на честен и печеливш бизнес.