1992-09-22
Не е лесно да си бизнесмен в България
О-Кей
Фирма “Дал Сиат” е създадена от близа две години. Основната й дейност е търговия със стоки от цял свят. Има верига от магазини не само в столицата, но и в редица малки и големи градове в страната. Съвсем наскоро тя стана съосновател на дружеството с ограничена отговорност “Лама Сиат”. Новото сдружение е в тесни контакти с австралийската фирма “Дейвитс”, която разполага с 2500 супермаркета в собствената си страна и продава като основен дистрибутор 27 000 артикула. Други западни фирми с които работи “Лама Сиат” , са “Фаберже”, “Флорели”, “Сайманд”, “Сий Фоли” и др.
Президента на фирма “Дал Сиат” е г-н Аднан Лидианов, български гражданин с ливански произход. Наскоро той свика пресконференция в БТА, на която запозна журналистите със съпътстващите частния бизнес проблеми, с ударите под пояса , които подготвя новия проектозакон за данъците.
- Когато дойде новото правителство на власт, ние си отдъхнахме с оптимизъм, очаквайки промяна. За съжаление сега сме по-зле, отколкото в началото на 1991 г. Имахме големи амбиции, защото разчитахме на връзките си с в Америка, Азия и Западна Европа. Желаехме да привлечем чужди капитали, да започнем производство, да участваме в изграждането на модерна икономика. Знаехме, че условията са тежки, преобразуването на икономиката не е лесна задача.
Честния бизнес се нуждае от правила на играта, и то такива, които са валидни за всички развити икономически страни. А какво се получава на практика.
Политическите игри са се вклинили здраво в икономиката. Явлението “наш човек” вместо веднъж завинаги да изчезне, се разви в още по-уродлива форма. Когато в столицата през1990 г. нямаше хляб, обиколих 6 кметски кабинета. Бях открил помещение, което от дълги години стоеше затворено, имах възможност да закупя поточна линия и да започна производство на хляб и хлебни изделия. Под различни предлози ме отпращаха, защото фирмата не влизаше в категорията “наши”. Измина известно време и бившата хлебарница се превърна в бутик. Въобще хората, които са тръгнали по пътя на частния бизнес , не са равни пред властите. Съществуват такива, които са създали банки, вестникарски империи, фондации и никой не ги закача, а на другите се пречи. Само тези които са свързани със държавници, и то по капиталов начин, успяват. Държавни помещения се предоставят на фирми на смешни цени, които може да си позволи почти всеки българин. Останалите са принудени да наемат реституирани помещения на фантастични наеми.
Убеден съм че действащият държавен сектор не е в полза на частния бизнес. Икономика, в която повече от 85% от работната ръка е ангажирана в държавни предприятия и структури, при масова безработица, каквато е в момента и вероятно ще се увеличава, се отразява върху покупателната способност на населението.
А това е пагубно за нас. Ние имаме нужда от стабилни дуржавни предприятия с действащо производство. Да не се налага да закупуваме със валута суровини и материали традиционно произвеждани у нас, да ги търсим зад граница. Разбира се раздържавяване на предприятията трябва да има, но да става разумно стъпка по стъпка.
Опитахме съвместно с държавни фирми да произвеждаме дамски обувки, но директорите им не могат да подходятт сериозно към работата , защото всеки момент очакват да бъдат сменени или производството ликвидирано. Целият държавен сектор се държи в страх. Така че въпреки огромното ни желание да излезем от сферата на търговията, не успяхме. Спазвайки стриктно данъчната система, не можахме да формираме печалба , по-голяма от лихвения процент.
Държавата неппрекъснато се меси в делата ни. Тя определя колко да дадем за командировъчни, за какво да правим и за какво да не правим разходи, независимо от потребността на фирмата. Правителството няма икономическа програма, а само платформата на СДС. Но там са вписани няколко текста, които управляващите дори не си ги спомнят, като например: “Ние сме за данъчни преференции за поощряване на частния бизнес.” Къде са преференциите? ...
В момента в страната се привличат амбулантни търговци. Смешно е с 2000 долара чужденците да си правят фирми. Та това са джоб-пари за една седмица разходи по хотелите. За чуждестранни инвестиции трябва да се считат тези , които по размер са прилични, да създават работни места , а не да заливат пазара с боклуци от Близкия изток.
Новият проектозакон за данъците прилича на султански декрет: “Съберете данъците така, както намерите за добре.”. Нереално е чуждестранни фирми с повече от 50% дялов капитал да плащат 30 на сто данъци, а смесените с преобладаващо българско участие да плащат 40 на сто. В цял свят е обратно. Преференции се дават на фирми с по-голямо местно участие. В инерес на страната ни е чужденците да бъдат стимулирани да търсят български партньори.
Много са проблемите на частния бизнес. Наи-тъжното е, че ние искаме да помогнем на правителството, и на страната, но сякаш умишлено не ни се дава възможност. Нестабилността на икономиката води до нестабилност на правителството. Това някои трябва да го проумеят и да си направят сериозни изводи.