Нашата позиция е експертна общонационална и безпристрастна

- Господин Лидиянов, кое предопредели необходимостта от създаването на Асоциация на счетоводните къщи в България?
 
- АСКБ като браншова организация е необходима в процеса на демократизацията на нашето общество най-малко поради две причини:
 
Първата е предопределена от самия характер на гражданското общество, чиято основа са утвърдени граждански структури, които изразяват колективните интереси и ги отстояват.
 
Втората причина произтича от положението, в което се намират счетоводните къщи, и затрудненията в упражняването на счетоводната дейност при липсата на регламентация в законовата уредба.
 
АСКБ гледа на гражданското общество като на единствената гаранция за демокрацията в двата й аспекта – механизъм за упражняването на властта от страна на управляващите и съвкупност от ценности и взаимоотношения в страната.
 
Ние смятаме, че за утвърждаването на гражданското общество е необходимо не само наличието на граждански структури, но и активни взаимоотношения между тях, както и превръщането на тези отношения в обществени ценности, защитавани от самите структури и зачитани от управляващите.
 
С основанието на АСКБ ние не само допълваме гражданското общество, но създаваме среда, в която значителна част от професионалистите могат да реализират своя обществен дълг за изграждането на желаното гражданско общество.
 
- В каква насока са взаимоотношенията на асоциацията с изградените вече структури?
 
- Характерът на дейността на счетоводните къщи и възможностите, които имаме, ни задължават да се ангажираме по-активно в общонационалните процеси, участието в които е дълг на всеки гражданин. Непартийният характер на АСКБ открива голяма възможност за взаимодействие с всички държавни и граждански структури, включително с политическите сили, доколкото те смятат, че данъчно-икономическата реформа е основоположният камък при изграждането на съвременно общество и пазарна икономика.
 
Необвързаността ни, освен с колективните интереси на нашите специалисти, експерти и обслужвани от тях фирми (те са от всички стопански отрасли), характеризира нашата позиция като общоноционална и безпристрастна. Затова сме убедени, че политическа сила, която приема нашата позиция, прави услуга най-напред на себе си, а нашия интерес е дотолкова, доколкото тази политическа сила влияе върху хода на икономическата реформа в страната. Ето защо нормално е да не поемаме никакъв ангажимент към която и да е политическа сила, както и да не се иска това от нас. Целите на АСКБ като браншова организация и членската й маса я характеризират като несиндикална. Мястото и значението, което заемат синдикатите в социално-икономическия живот на нацията, ги превръща във важни структури на гражданското общество. В тази връзка за нас като професионалисти не е без значение тяхната позиция относно икономическата реформа. Като гражданска структура АСКБ не е страна в тристранния диалог между синдикати, работодатели и държава. Това гарантира позицията ни като безпристрастна, експертна и единствено в полза на общия прогрес.
 
На този етап ние сме заинтересувани от такова равновесие между капитала и труда, което да осигури извършване на реформата с възможно най-ниска социална цена. Що се отнася до взаимоотношенията ни с държавната администрация, тук нещата са сложни.
 
АСКБ обединява стопански единици, чиято дейност налага ежедневни контакти със значителна част от структурите на държавната администрация. Нещо повече консуматори на нашия продукт като счетоводна и одиторска услуга са и тези структури. Затова не са ни безразлични протичащите в тях процеси, главно и данъчната администрация, и в тези, които имат пряко отношение към стопанския живот.
 
Наличието обаче на сериозни противоречия в законовата уредба, липсата на съвременна материална база с висококачествена техника и технологии, ниската дисциплина и заплащане на труда като главни причини за ширещата се корупция на всички нива на държавната администрация я превръщат в основна пречка за реформата.
 
Изграждането на съвременна държавна администрация на съответното ниво изисква повече воля от държавната власт за привличането на компетентни специалисти, прилагайки единствено критерия “професионализъм”.
 
- Г-н Лидиянов, коя е причината според вас за постоянните промени, които се правят в току-що приети закони?
 
- Ние разбираме, че нашата законодателна политика се диктува и е съобразена с изискванията на световните финансови институции. И все пак не можем да приемем съглашателската и прикрита дейност на правителството при сключването на споразумението с МВФ и Световната банка. Защото цената на реализирането на икономическата реформа засяга всички хора в страната. Затова ние като асоциация сме за широка предварителна дискусия по законодателната уредба, а не да провеждаме кръгли маси, след като вече даден законопроект е приет от Министерския съвет и ние като специалисти да обсъждаме нещо, което вече е в парламента, и то разработено от кабинетни хора нямащи нищо общо с практиката. Така че не е чудно, че често приеманите закони не са в час с повелята на времето, т. е. не обслужват стопанските субекти и се налагат постоянни промени и изменения.
 
Преди няколко дни Министерският съвет прие проектозакон за нормативните актове. За съжаление в него е отпаднал текстът, който фигурираше в стария закон от 1973 г., а именно, че гражданите и организациите имат право да изразяват своите виждания, да правят съответни предложения по разработваните проектозакони. Съгласен съм с министър Гоцев, че този текст звучи като лозунг, но сега, в условията на преход към пазарно стопанство, е повече от наложително да се утвърждава правото на участие на гражданските структури във формирането на нормативните документи.
 
Тази есен при изработването на пакета от данъчни закони като че ли по-сериозно се подходи и се даде възможност на по-широк кръг специалисти да участват в обсъждането им, макар че това стана отново след приемането им от Министерския съвет.
 
- А как ще преборим с така наречената сенчеста икономика?
 
- Определено смятам, че именно законите са този икономически инструментариум, който трябва да изведе сенчестата икономика на светло. Защото всеизвестно е, а и официално шефът на НСИ наскоро го призна, че делът на сенчестата икономика в страната е около 50 на сто. Скептично съм настроен към изразените мнения, че намаляването на данъците ще реши въпроса със събираемостта им и ще спомогне за оздравяване на икономиката на страната. Защото делът на ДДС например в приходната част на бюджета от данъци за 1997 г. е по-малък в сравнение с 1995 и 1996 година. 

Няма противоречие в нашите виждания с тези на правителството по отношение на целите, които си поставя. Разликата е в гледната точка при реализирането им. И може би това се дължи на факта, че ние като счетоводни къщи имаме по-непосредствен поглед върху дейността и проблемите, съпътстващи дребния и средния бизнес.
 
- Г-н Лидиянов, нямате ли чувството, че всички досегашни правителства говорят за свобода на частния бизнес, а в същото време се стремят към диктат и държавен контрол над него?
 
-За съжаление малко се обръща внимание за защитата на частния бизнес от бюрократичния апарат. Вероятно това се дължи на наслоената с години практика на кабинетно-административно управление. Изпълнителната власт като че ли не може или не иска да се адаптира към новите условия. Смятам, че ако насочим вниманието към по-пълно използване на механизмите и инструментариума във взаимоотношенията между администрацията и създадените граждански структури, този проблем ще бъде решен.
 
Самият факт, че бюджетните служители са нископлатени и са принудени да търсят начини за увеличаване на доходите си, поражда корупцията. За съжаление при приемането на Закона за счетоводството вносителите не обърнаха внимание, че отново се дава възможност и се разширява кръгът на държавните служители да извършват дейности, които би трябвало да се осъществяват от други структури. Става дума например за заверката на годишните баланси и отчети на фирмите.
 
- А защитени ли са българските производители?
 
- Нито производителите, нито българските потребители са защитени от законодателна гледна точка. Разбира се, не можем да искаме такава държавна защита, каквато ни е позната от началото на миналия век. Това е утопия, но не бихме могли да вървим напред, ако не защитим нашия производител, нашия национален капитал, ако не дадем възможност на българските предприемачи да се развиват. Поради досегашната ни политика в това отношение България губи сериозни позиции на международния пазар. Самият факт, че редица отрасли и дейности вече са губещи или закрити, говори, че нашите производители не са защитени. Продължава безконтролния внос на стоки със съмнително качество в резултат на занижения митнически контрол и ниските мита. А това рефлектира върху българската промишленост и производителите са принудени да продават своите стоки на цени под фактическата им себестойност. И тази така наречена политика на “отворените врати” обрича България и я превръща в нация на потребителите, в евтина работна ръка. Ако продължаваме така, ще останем завинаги в задния двор на Европа. А това не трябва да се допусне!
 
И тъй като сме към края на нашия разговор, искам да подчертая, че АСКБ разчита изключително много на средствата за масова информация като трибуна на гражданската позиция. Затова ние поддържаме ползотворни връзки с някои професионални издания, сред които е и в. “Икономически живот”.
 
- Благодаря ви, г-н Лидиянов, за изчерпателните отговори.