Какъвто е законът за счетоводството, такива са и управлението, и икономиката

Бързата парламентарна реакция по отношение на внесените два проектозакона за Закон за счетоводството и за Закон за независимия финансов одит, които изменят съществуващия вече Закон за счетоводството, бихме искали да не се обосновава с нищо друго, освен със съзнаването на необходимостта от съвременно регламентиране на обществените отношения на тази плоскост. В реда на нещата е залегналите изменения в двата проекта да не бъдат приети еднозначно, както от различните среди на бизнеса, така и от средите на професионалистите. Това е така, защото потребителите на продукта от счетоводната дейност са главно от една страна стопанските ръководители, а от друга държавните контролни органи.

От по - коректната отчетност ще зависи и бюджета, и здравословния бизнесклимат в страната. Именно затова смятаме, че закони от подобна значимост задължително трябва да бъдат приемани в резултат на широка обществена дискусия и максимален възможен общонационален консенсус. Отнасяме се с разбиране към липсата на достатъчно други проектозакони, което ангажира законодателния орган, но пренебрегването на необходимото време за адекватна реакция на представителите на заинтересованите страни и зачитането на гражданската позиция може да доведе до приемането на поредните закони, които са част от неприложими разпоредби, а другата им част да тласка нещата най-меко казано в нежеланата посока.

От отразените позиции в различните медии “ръкопляскалите” на тези разпоредби, които не са малко, свързват двата проекта с очертаване на рамката на счетоводната материя и на независимия одит. Между тях има и такива, които не са свързани с облагодетелстваните среди, при положение че проектозаконите не търпят съществени промени в комисията по бюджет и финанси към НС. Те са колеги, които или са убедени, че след като четиримата автори на проектите са от средите на мнозинството, няма как да не обслужват предизборните обещания на управниците, или са заблудени в обещаната форма на Националния съвет по счетоводство като неправителствена организация.

Всеки закон, който не свежда до минимум необходимостта от подзаконови актове, отдалечава всички нас от правовата държава и съвременното гражданско общество. Всеки закон, който не регламентира максимално точно и ясно дейността и отношенията между различните страни със съответните им интереси, ще разшири корупцията в държавната администрация и незаконното забогатяване.

Изменението на действащия Закон за счетоводството, без голямо значение дали ще бъде с един или два закона, трябва да бъде разгледано като част от пакета от данъчни и икономически закони, които ще осъществят дългоочакваната от целия народ реформа. Бизнес средите, не по-малко от милеещите за страната управници, са заинтересовани от изменения на Закона за счетоводството, свеждащи до възможния минимум размера на сенчестата икономика; изменения, изключващи възможността счетоводната дейност да бъде извършена от анонимни и/или некомпетентни лица; а не изменения, осигуряващи на тесни кръгове да извлекат “лъвския пай” от дейността на стотици Дипломирани експерт – счетоводители/ДЕС/ и десетки хиляди счетоводители.

При по – обстоен преглед на двата проектозакона и с оглед на бързото им приемане на първо четене възникват следните въпроси:

1. Кое обяснява внасянето на проектите от четирима депутати – не счетоводители по специалност, ръководени от юриста Искров, и то от парламентарното мнозинство?

2. Кой налага приемането на двата проекта на първо четене, преди да стане известно дори мнението на Министерството на финансите за тяхното влияние върху бюджета?

3. Кому е нужно да не бъдат определени със закон предприятията, които са задължени с формата на счетоводството?

4. В чии интереси е:

а) монополизирането на правото за публикуването на Годишните счетоводни отчети от Института на дипломираните експерт – счетоводители /ИДЕС/, вместо както до сега - във всеки ежедневник или специализирано издание?

б) повторното изпитване на Дипломираните експерт - счетоводители при въвеждане на Международните счетоводни стандарти, след като веднъж вече са положили изпит, включващ въпроси, свързани с МСС?

в) броят на представителите на ИДЕС в Националния съвет по счетоводство да е пет, докато на Съюза на счетоводителите в България, Асоциацията на счетоводните къщи в България и евентуално на други браншови сателитни граждански структури - само двама?

г) регистрацията на специализирани счетоводни предприятия по Закона за независимия финансов одит, без да бъде уточнено къде и как ще се осъществява тази регистрация; това не е упоменато дори в посочения проектозакон.

5. Защо за пореден път в закона не се постави задължително изискване, на което трябва да отговарят одиторските предприятия и счетоводните къщи?

6. С каква цел е либерализирането на точното водене и отчитане на активите, особено след усилията за стягането на митническия режим?

Задавайки тези въпроси си даваме сметка, че само със Закона за счетоводството не решаваме проблемите, дори тези на счетоводния пазар.

Изхождайки от традицията за 100-те дни толерантност към управниците и национално отговорната ни позиция предлагаме на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание следното:

По Закона за независимия финансов одит е необходимо:

1. Да се регламентират изискванията към одиторското предприятие, като задължително :

а) се изключва възможността да се заверяват годишните отчети на предприятия, с които ги свързват икономически интереси;

б) да не съществува възможност да се ангажират с не трудов договор лица, които нямат висше образование със специалност счетоводство;

в) да е несъвместимо припокриването на главния счетоводител с дипломирания експерт - счетоводител, който заверява отчетите на предприятието;

2. Несъвместимост между неизбирателна държавна и общинска длъжност и практиката на ДЕС.

3. Несъвместимост между практикуването на ДЕС и председателство на ИДЕС и/или членството в Националния счетоводен съвет.

4. Въвеждането на МСС от 2005 г., както в други европейски страни.

5. Заличаването на разпоредбата за повторно изпитване на ДЕС и задължаването на ИДЕС, съвместно с висшите икономически заведения и браншовите организации на счетоводителите, да организират курсове за преквалификация.

6. Да се заличи монопола за публикуването на ГСО в едно издание, най-малкото защото такава практика не ни е известна в нито една европейска страна.

По закона за счетоводство:

1. Да се регламентира приемането на Национални представителни професионални организации на счетоводните къщи и счетоводителите.

2. Броя на членовете на Националния счетоводен съвет да не бъде фиксиран, като се намали броя на представителите на ИДЕС от петима до двама, а представителите на професионалните счетоводни организации, които имат национална представителност, да бъдат по двама.

3. Да се посочат минимални изисквания към счетоводните къщи.

4. Задължително водене на счетоводството от регламентирани по същия закон физически или юридически лица.

5. Повишаване на отговорността на главния счетоводител.

6. Изчистването на текстове с нееднозначни тълкувания.

За да се откаже кадърният данъчен служител от незаконното водене на счетоводство и неспособният от дребните рушвети, нужни са му по-приличен доход и по-добри условия на труд, за да поддържа професионалното си ниво.

За да се откажат ръководителите на дребните стопански структури от самозванци – счетоводители, трябва да имат възможност да платят качествената услуга, без да бъдат принудени да укриват и без това мизерните си приходи.

За да спрат опитите да бъдат внесени не добре обмислени проектозакони или такива, които обслужват тесни интереси е необходимо “здравите” кръгове между управниците да се откажат от кабинетно решаване на тъмно на управленските проблеми и да зачитат гражданската позиция.

Законът за счетоводството, както и Закона за независимия финансов одит ще определят основно каква е отчетността на стопанската дейност. От това как ще изглеждат като закони ще стане видно каква ще е данъчната реформа и управлението на кабинета на новото парламентарно мнозинство.