Какъв бюджет ни чака?

През последните години републиканския бюджет прилича на комплектовка /механичен сбор/ от предполагаеми отчети за приходи и разходи в различни области. Нещо като консолидиран баланс на няколко фирми, между които няма нищо повече от това, че са на един и същ пазар.Затова се надяваме бюджетът да не бъде продължение на същата философия, най-малко защото настоящото парламентарно мнозинство декларира намерения за постижения свързани с календар. След дългите, тежки години на така наречения преходен период, през които народът плащаше най-високата цена на демократичните завоевания, ние представителите на бизнес средите с основание гледаме към бюджет, който по своята философия ще постави начало на нов етап от развитието на Страната.
 
Според нас сега е момента за бюджет с необходимата философия със следните компоненти:
  Отхвърляне на тоталния отказ от необходимостта от държавна намеса в икономиката. Необходимо е силна държавна намеса с икономически лостове, за сметка на максималното намаляване на административните мерки. Бюджет, в който разходната част не се характеризира главно с погасяването и обслужването на държавния дълг и издръжката на държавната администрация.
  Подчиняване на общонационалните интереси и приоритети и готовността да бъдат защитени в преговорите с МВФ,СБ и други институции, към които Правителството е поело ангажименти. Европейската общност ще ни приеме по-скоро и по-добре когато сме по-богати и по-добри защитници на своите интереси. Нужен е пълен отказ от позицията на “послушния “.
  Мобилизиране на постигнатите до момента частични успехи на макроикономическо равнище за да базират реален икономически растеж и повишаване на жизненото равнище. Фетишизирането на финансовата стабилност не би могло да послужи освен за правителствена реклама. Като такава е достатъчно използвана от предишния кабинет. Тази стабилност сама по себе си не е цел за да бъде превърната в икономически фактор.
  Отхвърляне на криминализирането на бизнеса в нормативните актове,засягащи икономическия живот в страната. Предположението,че във всяка стопанска дейност се крие закононарушение създава както напрежение във взаимоотношенията на пазара, така и между стопанските субекти и държавната администрация и се превръща във фактор, възпрепятстващ постигането на здравословен бизнесклимат в страната.
  Разширяването на фискалната база на приходната част от бюджета, в резултат на свиване на сенчестата икономика до възможния минимум. Това е възможно единствено с намаляването на данъчното бреме, а не с агресивна данъчна политика, която на свой ред предизвиква обратен ефект.
  Отхвърляне на шаблонното структуриране на бюджета, зад което се крие политика на непрозрачност.Структурата на бюджета в двете му части не е техническо решение, чрез адекватна структура се решават съществени икономически и административни проблеми. Изхождайки от бюджетна философия с гореизложените компоненти, бюджетът е призван да бъде:
  В резултат на широк обществен дебат, с цел постигането на възможния консенсус по основните въпроси. За колкото повече бюджетни елемента е постигнат консенсус, толкова повече ще можем да говорим за работещ бюджет. Също така, бюджет е работещ, правопропорционално в зависимост от представителността на страните, постигнали консенсуса.
  Ангажиран с базирането за бъдещи периоди, както и с приемственост от миналите. Решаването на проблемите за реалния икономически растеж и повишаването на жизненото равнище на населението изисква последователност и прецизно планиране, които и по време и по нужните ресурси прехвърлят възможностите на един бюджет.
  Основа на по-добра позиция на изпълнителната власт в преговорите си с международни и европейски институции, към които нашата страна е поела ангажименти.Това подобрява позицията на нашата икономика в регионалното, европейското и международното разпределение на труда.
 
Относно проектобюджета, който въпреки обещанията, изпълнителната власт до момента не е представила в завършен вид, ние представителите на бизнес средите в страната забелязваме следното:
  Няма съществена разлика с бюджетите от последните близки години. А именно около 80% от приходната част се формира от данъчните приходи и близо 2/3 от разходната част за текущите разходи. Докато можем да се съгласяваме,че възможна алтернатива в приходните ресурси е донякъде ограничена, не смятаме, че същото се отнася за разходната.
  Преструктурирането на данъчните приходи, по начина по който е избран от изпълнителната власт, крие сериозни опасения да бъдат постигнати желаните и от самото парламентарно мнозинство цели. Да се разчита за пореден път на административните мерки, вместо създаването на икономически-пазарни механизми, едва ли ще покаже различни от познатите от близкото минало резултати.
  Калкулирането на приходите въз основа на познатите параметри на данъчната база, показва най-меко казано несигурност в усилията за свиване на сенчестата икономика. Това засилва и нерешителността в провеждането на декларираната политика в тази насока.
  Разработването на проектобюджета въз основа на обявената данъчна политика-2003-2005 г. показва до голяма степен липса на по-обширен подход, включително и на конкретизирана инвестиционна политика.
 
Декларирайки нашето позитивно отношение към намеренията на правителството и нашето ангажиране с цивилизован и отговорен диалог, който се провежда в органите на социалното сътрудничество, не крием нашите опасения от стъпки на изпълнителната власт, които водят до:
  Симулиране на диалог между изпълнителната власт и представителите на гражданското общество, като се общува със сателитни и /или близки до властта структури. Опитите в тази насока ще се окажат с нежелани последици, както за цялостната реформа, така и за самите управляващи. За такъв монолог нашият народ е платил скъпо и не е сигурно дали още е в състояние да плаща.
  Провеждане на поредния управленски експеримент, от който резултат е удължаване на така наречения преходен период. Следователно повече разпиляване на ресурсите в неправилната посока. Това още повече спъва общите усилия за реален икономически растеж, намалява конкурентноспособността на българската икономика и ни отдалечава от членството в Европейския съюз.
 
*Авторът е председател на комисия по Данъчната политика и законодателство към Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Материалът е концепцията на ССИ, разработена във връзка с обявената данъчна политика за 2003 – 2005г. на България.