Има писмо на Алексей Петров до министър Дянков 

От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) опровергаха финансовото министерство, чийто пресцентър по-рано днес категорично отрече във ведомството да е получавано писмо от Алексей Петров, адресирано до министър Дянков.

Такова писмо съществува и е внесено в деловодството на МФ на 22 декември 2009 година с входящ номер 62-00-69. Това съобщи пред news.bg зам.председателят на ССИ Теодор Дечев с уточнението, че лично той е занесъл писмото във финансовото ведомство.

Писмото е подписано от д-р Теодор Дечев, доц. д-р Алексей Петров в качеството му на Изпълнителен директор на ССИ и д-р Аднан Лидиянов, председател на комисията по данъчна политика към ССИ. В писмото са развити идеите и предложените модели от съюза за намаляване на лихвите от страна на търговските банки.

Въпросният документ е качен в блога на ССИ на 27 декември и публикуван от читатели в няколко форума, изтъкна още Дечев. Той подчерта, че по никакъв начин не иска да бламира Министерството на финансите, тъй като смята, че става въпрос за деловодна грешка. Но при тази ситуация, тя е от голямо значение, коментира Дечев.

Изх. № 97. / 21 декември 2009 г.

ДО

Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

НА Р. БЪЛГАРИЯ

В условията на световна икономическа криза, институциите на ЕС отделят все по-голямо внимание на разработването на задълбочени мерки и за създаването на нови „кризисни инструменти”, способни да осигурят както благоприятна бизнес среда, така и ползотворно да стимулират малките и средни предприятия (МСП).

Природата на малкия и средния бизнес се състои в изключителната му динамика и адаптивност, което позволява МСП да бъдат определяни като двигател на икономиката в редица страни, включително и в България. Към това трябва да се добави и спецификата на българската икономика, където МСП формират нейния гръбнак и са в основата на стабилното икономическо развитие. МСП могат да бъдат стимулатор за икономическото раздвижване в страната ни, стига да се предприемат неизползувани до сега мерки и да се приложат подходящи инструменти, свързани със създаване на възможности за набиране и осигуряване на финансови ресурси, необходими за осигуряване на дейността им, за разширяване на достъпа им до новите технологии.

Всичко това ще доведе до подобряване на тяхната ефективност и конкурентноспособност.

Във връзка с това се налага държавата да приложи нетрадиционни методи и средства за подпомагане и финансово стабилизиране на МСП. Един от тези методи е свързан с рационалното използване на наличните финансови ресурси, притежавани от различни държавни организации. Анализът показва, че същите поддържат значителни финансови обеми, които обикновено се използват за корпоративни цели, а може на практика съществено да допринесат за реалното подпомагане на националната икономика, без да бъдат нарушени пазарните механизми.

Все още в България държавата продължава да бъде основен партньор на бизнеса и банките. Това означава, че държавата може да си позволи не чрез прилагането на административни, а с пазарни механизми да предприеме мерки, оказващи въздействие върху банковите институции с цел намаляване високите лихвени нива по кредитите за МСП. В условията на безпрецедентна световна икономическа криза нараства ролята и отговорността на държавата при управлението на средствата, както от държавния бюджет и целия публичен сектор, така и на средствата на дружествата с преобладаващо държавно участие.

Нашето предложение е да бъдат предприети действия по пренасочване на част от значителните финансови ресурси на държавните организации от търговските банки към Българската банка за развитие (ББР). Използването на ББР като финансов инструмент в подкрепа на инвестициите и за разширяване на експортните възможности на малките и средни предприятия, дава възможност и много от тях реално да получат достъп до необходимото финансиране на дейността си, под прекия контрол на държавата.

Подобни мерки не противоречат на принципите на пазарната икономика, а са израз на желанието на собственика – в случая държавата, да управлява по-ефективно икономиката си. По този начин могат да бъдат постигнати следните икономически резултати:

● Преди всичко МСП ще могат да получат кредити при по-ниски лихвени равнища чрез прилагането на пазарен механизъм (7% ) – лихвен процент по кредити, с предоставяно финансиране от ББР). Това няма да ощети държавните дружества, защото лихвите по депозитите и разплащателните им сметки ще се запазят на същите нива (в момента те са в диапазона 0,1-1,5% по разплащателните сметки и 4-4,7% – по депозитните сметки);

● ще бъдат премахнати корупционните практики, прилагани при привличането на ресурси и предоставянето на кредити;

● ще се редуцира размерът на предоставяните от държавния бюджет средства за подпомагането на МСП, като се използват ресурсите на държавните дружества, фондове и министерства;

● ще се даде възможност за създаването на варианти, при които търговските банки могат да бъдат заобиколени (например, използването на възможностите на пощите – практики, доказали своята ефективност в Германия и Франция);

● създава се възможност ББР да акумулира и допълнителни средства от лихви, такси и комисионни по отпуснатите кредити, което от своя страна ще доведе до реинвестирането им в националната икономика. Механизмът за ефективното използване на средствата на държавните организации включва:

1. задължаване на държавните дружества да открият депозитни и разплащателни сметки в единствената държавна банка – Българската банка за развитие, като по този начин насочат там значителни средства;

2. усвояването на средствата от МСП може да се извършва и чрез търговските банки, като всеки един кредит се представя в ББР за предварително одобрение;

3. създаване на НЕмногобройна но ефективна кредитна администрация в ББР, която да контролира пряко целевото усвояване на отпуснатите кредити;

4. лихвеното равнище, при което ББР ще предоставя ресурси на търговските банки да бъде определено на нива около 5,5%, а кредитите от търговските банки за МСП – около 7%, в които са включени и събираните от банките такси и комисионни;

5. размерът на предоставяните от ББР на търговските банки ресурси трябва да бъде съобразен с поддържането на нива на ликвидност, според нормативните изисквания на регулаторните органи в страната.

Трябва да отчитаме съществуването на риск, свързан с изпълнението на гореописаната схема – евентуалното нарушаване на ликвидността на няколкото банки, в които към момента са съсредоточени финансовите ресурси на държавните дружества.

Преодоляването на този риск може да се постигне с постепенното пренасочване на държавните парични средства, съобразено със срока на депозираните финансови ресурси и допустимите обеми.

Предложеният модел не поражда негативен ефект върху дейността на държавните организации и не предполага намаляване на лихвените им приходи. Нещо повече – той минимизира рисковете от загуби, породени от евентуални неблагоприятни събития в банковия сектор, като същевременно осигурява реален достъп до така необходимите за МСП финансови ресурси при изгодни лихвени условия.

Настоящето становище е съобразено с препоръките, постъпили по време на дискусията, проведена от Консултативния съвет при ССИ на 16 декември 2009 г. и отразява принципната им същност.

С УВАЖЕНИЕ :

Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ

ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА УС НА ССИ

ДОЦ. Д-Р АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ССИ

Д-Р АДНАН ЛИДИЯНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА ПРИ ССИ