Една година АСКБ работи за сплотяване на счетоводната гилдия

ПЪРВИТЕ рождени дни се празнуват за радост на родителите. След това рождената дата е празник дотолкова, доколкото от годишната равносметка е налице положителна оценка. Така е в живота на отделния човек. Така е и в живота на общностите.
 
АСКБ е гражданска структура, която се роди благодарение на инициатори от бранша и цялостния процес на демократизацията в живота на нашето общество.
 
В процеса на утвърждаването на АСКБ като браншова структура се оказа, че една година е много време за превръщане на мечтите ни в реалност и крайно недостатъчно да се борим с бюрокрацията на държавната администрация.
 
За разлика от управляващите членове на асоциацията, отчитайки направеното, обновиха ръководството с цел по-нататъшно укрепване на самата организация като общонационална водеща в бранша общност, без претенции за елитна структура.
 
Ние гледаме на всички неправителствени организации, доколкото са такива, като на общонародни завоевания, гарантиращи необратимостта на реформата.
 Но за да можем да се похвалим с желаното гражданско общество в навечерието на ХХI век, не трябва да допускаме изоставане в темпа, с който управляващите вървят към извършване на обещаната реформа.
 
Първото, което прави впечатление, е, че използването на понятието гражданско общество като че ли е приоритет на политическите сили, когато са в опозиция, а последните години се използва още по-рядко в ежедневния речник.
 Разбира се, от това не бихме направили извода, че има тотален отказ от процеса на изграждане на гражданското общество, както и от това, че то няма как да бъде изместено като една от основните цели на реформите. Отсъствието от ежедневния речник на управляващите на такава стратегическа цел крие немалка опасност, тъй като води до намаляване на ангажираността на изпълнителната власт с необходимите стъпки за нейното постигане.
 
Втората забележка произтича от самия процес на реформата. Без да бъдат подценени гражданските завоевания от началото на така наречения преходен период, изпълнителната власт не полага необходимите усилия за утвърждаване на гражданското общество. Дори когато се търсят белези между това, което вършат и европейските /да се чете западноевропейски/ стандарти, като че ли количествените измерения изместват качествените.
 
Ако е необходимо да гоним някакъв европейски модел, задължително трябва да присъстват и качествените характеристики. Редно е управляващите да се вълнуват повече от отношението на българските граждански структури към тях, отколкото от отношението на задграничните, били те международни и/или европейски.
 
На всички е ясно колко е трудно да бъдат извършени такива реформи във всички области, от една страна, да стимулират появата на гражданските структури, а, от друга, да утвърждават същите. Но тази трудност може да бъде преодоляна с волята на управляващите въпреки съпротивата на държавния апарат. Това е задължение на избраните в името на радикалните реформи, а не акт на милосърдие от тяхна страна. 

Верен е фактът, че в българското общество нямаме традицията управляващите, упражнявайки властта, да зачитат гражданските структури. В съвременната история на нашата страна винаги са липсвали подобни структури, които да отстояват граждански позиции, без да понасят последици, водещи в повечето случаи до тяхната ликвидация като такива. Това и сега храни апетита на изпълнителната власт да съществуват сателитни структури вместо граждански. 

Демократично настроено управление е това, което не пести усилия за създаване на механизъм, обвързващ управлението в страната с позициите на гражданските структури към общонационални и обществени процеси.
 
Граждански структури това не е просто обединяващи организации на граждани по интерес, а живи органични съставки на съвременното демократично общество. Те биват както носители на кристализирани интереси на определен контингент от активни граждани, така и движеща обществена сила.
 
Управлението, което не полага усилие да укрепва гражданските структури във всички области на обществено-икономическия и социалния живот на нацията и не се ангажира с непрекъснат диалог с тези структури, стопява демократичността си и води към авторитарен режим, т. е. към цялостен провал на реформата. 

Успехът на управляващите може да бъде измерен с множество критерии. Избирателният вместо комплексният подход в използването на тези критерии винаги е последван от демагогско поведение с цел манипулиране на общественото мнение. В последните години сме свидетели на липса на достоен анализ от управляващите за извършеното на даден етап от управлението – анализ, който показва и успеха, и провала, както и причините за тях.