Данъци и данъчна система – 2003-2005 г.

Философия на промените
 
Стоян Марков: Надявам се да чуя на тази среща интересни предложения. Готов съм и да отговоря на някои въпроси и най-вече за насоките на данъчната политика. Преди всичко искам да кажа, че се търсят пътища чрез данъците да се стимулира икономическия растеж, а също така и да се намали данъчната тежест. Що се отнася до пътищата за стимулиране на икономическия растеж предвиждаме постепенно намаляване на облагането на печалбата. Сега ефективната данъчна ставка е 23.5 процента. Смятаме тя да спадне до 15 на сто през 2005 година. Обмисля се и ще се включи в проекта за данъчната политика също и прилагането на такива стимули още през идната година в райони с висока безработица.
 
Предлагат се и някои промени в амортизационната политика и най-вече за компютрите и софтуера. Това отдавна се обсъжда като мярка в Министерството на финансите. Сега в проекта се предвижда 50 процента годишна амортизационна норма, и то още от началото на следващата година. Увеличава се амортизационната норма и за други активи.
 
Що се отнася до размера на данъчната тежест, според разчетите тенденцията е към намаляването й в процент към брутния вътрешен продукт. Става дума за всички приходи по консолидирания бюджет. Ако приемем, че през 2002 година тя ще бъде 19.6 процента, то през 2005 година ще достигне до 18.5 процента. Основният спад идва от начина на облагане доходите на физическите лица, а също така и от намаляването на корпоративното подоходно облагане – данък печалба. 

Подготвен е и проект в Министерството на финансите по международните счетоводни стандарти и тяхното въвеждане у нас, както и свързаното с това преобразуване на финансовия резултат, откъдето също биха последвали изменения в данъчната тежест.
 
Разбира, се трябва да се отчита и ефектът от инфлацията. В крайна сметка усилията са насочени и към хармонизация на нашето законодателство с европейското и затварянето на глава “Данъчна политика” при преговорите с ЕС. Това ще наложи промени и в областта на акцизите – горивата, цигарите и т.н., за да бъдат постигнати минималните нива. Нужно е постепенно да се увеличават те, за да се достигне до необходимото равнище, да не се наложи през 2007 година да вдигнем цените на всички стоки, изведнъж, което е неприемливо. 

Искам да подчертая, че това още е проект, че има процедури по утвърждаването му. Надявам се дебатите да помогнат.
 
Дикран Тебеян: Искам да отбележа, че за пръв път едно правителство още през май представя вижданията си за данъчната си политика занапред. Знаем каква беше досегашната практика. Когато се внесат проектите в парламента, тогава да се обсъждат и времето все не достига. И още, за пръв път се формулира данъчна стратегия за три години напред и така се дава възможност да се видят тенденциите.
 
Аднан Лидиянов: Приветствам Министерството на финансите за подготвената данъчна стратегия, поне затова че за първи път е направен опит да бъде предварително представена за дискусия. По същество обаче не виждам в предложеното адекватна и ефективна данъчна политика, която би трябвало да предполага поне две условия:
  Правилно дефиниране на общонационалните цели, пътя за постигането им и приоритетите във всеки даден етап;
  Съвременна система от данъци и такси, гарантираща събирането им и намаляваща до минимум заобикалянето й. 

Изхождайки от изложеното по-горе, смятам, че бизнес средите, предимно представителите на семеен, дребен и среден бизнес, ще подкрепят такава данъчна политика, която е изградена върху следните принципи:
  Да цели реален икономически растеж, който ускорява икономическите реформи с поносима социална цена;
  Да утвърждава здравословен бизнесклимат, в който господстват общи правила, сведена до минимум престъпна и незаконна дейност и равнопоставеност на данъчните субекти.
  Да стимулира повишаването на конкурентноспособността на продукцията на националния капитал и тенденцията за интегриране на националната ни икономика в европейската и световната общност.
 
Постигането на ефективна, адекватна и по-малко конюнктурна ДП, виждаме, чрез:
  Постигането на общонационален консенсус по основните икономически въпроси и зачитането на експертна позиция на структурите, представляващи гражданското общество. За целта следва да се изградят смесени органи, в които да участват представители на гражданското общество за контрол на действията на съответната държавна администрация.
 
Данъчната тежест
 
Дикран Тебеян: Искам да изразя несъгласие с това как се измерва и дали се намалява или се увеличава данъчната тежест. За какво става дума? Защо тя се изчислява като процент на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт? Аз не плащам данък върху брутния вътрешен продукт. Така че ми е трудно да кажа увеличава ли се или не данъчната тежест като цяло. Сметките, които направих на места, където е посочен цифров ефект в плюс или минус, ме карат да мисля, че увеличението на косвените данъци е по-голямо, отколкото намалението на преките. В същото време и при много предложения, направени от правителството, не може да се изчисли цифрово ефектът. Така че е трудно да се даде категорична оценка, но във всички случаи съотношението “БВП – данъци” не е безупречен показател.
 
Илия Николов: Би могло да се използва и друг показател. Например “Данъчни постъпления на човек от населението”. А първият показател не е достатъчно прецизен.
 
Пенка Драгнева: Съотношението към БВП е един интегриран показател и е подходящ, когато става дума за общи изводи на национално ниво, няма как иначе. Няма възможност да се търси показател по групи население, данъкоплатци и т. н. От друга страна, Вие сте напълно прави, че трябва да се търсят и други критерии, но тогава за всеки данък данъчната тежест ще бъде различна. Затова най-интегриран показател засега е да се използва този – “БВП – данъчни приходи”.
 
Аднан Лидиянов: Не съм съгласен, че не би могло и по друга методика, и по друг показател да се изчислява данъчната тежест.
 
Дикран Тебеян: Когато става дума за данъчната тежест, аз искам да споделя и нещо друго. Трябва де се взема под внимание и размерът на таксите, засега някои от тях се определят произволно, по тарифа на Министерския съвет. Те трябва да се определят по план-сметка. Тук има и един друг проблем, той се отнася до събираемостта на данъците. От 300 хиляди фирми само три хиляди плащат данък печалба. Неефективна е засега данъчната система. Няма добра връзка между МФ, НОИ, другите ведомства.
 
Аднан Лидиянов: Следваната от правителството в момента ДП се нуждае от основен ремонт, за да бъдат постигнати следните цели: по-справедливо разпределение на данъчното бреме; стесняване на сенчестата дейност до възможния минимум; спасяване на дребния и средния бизнес; подпомагане на процесите на капитализиране чрез инвестиране и реинвестиране.
 
Убеден съм, че има сериозна възможност за разширяване на данъчната база, която ще позволи намаляване на данъчните ставки, без да има негативен ефект върху бюджета.
 
Йосиф Аврамов: Всичко това може да се подобри, като се изгради стабилна информационна система, и то не по-късно от началото на идната година. Има много неща за усъвършенстване и в патентния данък и по-специално що се отнася до брутната търговска площ, до зонирането в големите градове и т.н.
 
Илия Николов: Патентното облагане засега е неточно, трябва да се ограничи за някои дейности, както и базата за облагане на търговската площ и работното място.
 
Аднан Лидиянов: Патентните данъци за някои са непоносими, за други пък са малки и ако някой е ощетен, това е бюджетът.
 
Георги Конев: В случая има значение дали бизнесът е дребен, среден или едър. Думата е по-скоро за дребния бизнес и условията за него.За патентния данък като окончателен годишен данък, и за авансовите вноски и за ред още неща.
 
Опростяване на системата
 
Стоян Марков: За да се подобри събираемостта, се вземат мерки и за изграждане на информационна система, и за създаване на единна агенция по приходите, контрол на митниците и т. н. Ще се води борба с фалшивите фактури. Смятаме, че с въвеждането на ДДС-сметката голяма част от проблемите, ако не се решат изцяло, то поне ще се намалят. Данъчната полиция също може да помогне!
 
Аднан Лидиянов: Проблем е и срокът за връщане на данъчния кредит, засега много време се губи, загуба има и на средства.
 
Георги Конев: Що се отнася до данъчната сметка, добре е, че тя задължително трябва да се открие, но по-нататък използването й е въпрос на пожелание, не е задължително.
 
Иван Дочев: Фирмата би трябвало да има такива сметки и е в неин интерес да използва ДДС-сметката.
В меморандума за данъчната политика на държавата за периода 2003-2005 г. е записано, че трябва да се опрости системата за възстановяване на ДДС, както и да се намали бюрокрацията в работата на данъчната администрация. Във връзка с това считам, че т. нар. процедура за приспадане на данъка за възстановяване, уредена в чл. 77 от Закона за ДДС, е типичен пример за данъчна бюрокрация. Тази процедура е облечена в допълнителна справка, която се дава след изтичане на тримесечния период и дублира аналитичната счетоводна отчетност. Но въпросът не е само до подаването на една излишна справка. Проблемът е в това, че данъчния субект няма право да продължи да приспада през следващите периоди. Получава се така, че предприятието трябва да прави вноски за следващи месеци (когато би се появил данък за внасяне), след като има да получава суми от бюджета по един и същ данък. Това означава, че данъчното вземане, възникнало през първия месец на тримесечния период, може да бъде възстановено на предприятието в най-добрия случай през петия месец, и то, ако данъчната администрация е успяла да направи ревизия в 45-дневния срок след подаване на справка-декларация за последния месец. Обикновено този срок се удължава поради факта, че данъчните служители не смогват да направят на време проверките. И защо е необходимо да се затрудняват данъчните служби с толкова чести проверки, когато приспадането може да продължи в самото предприятие и след изтичане на тримесечния период. Това дори е в интерес на бюджета. Ако предприятието е заинтересувано да му се възстанови данъкът (след прихващането на други данъчни задължения), то да има право да направи искане след всяко подаване на месечната справка-декларация.
 
Илия Николов: ДДС-сметката е сполучливо решение, но не е крайно решение. Засега при администрирането на Данъка върху добавената стойност като нов, модерен данък има много гафове Смятам, че не трябва да има праг за регистрация по ЗДДС.
 
Пенка Драгнева: Но трудно ще се администрира един такъв данък.
 
Илия Николов: Облагането на дохода на физическите лица може да се опрости и като се въведе само една ставка. Сега декларациите са твърде сложни и неразбираеми за обикновения данъкоплатец. Практика за една ставка има вече в няколко други страни в Европа. Всъщност от премахване на високите етажи на скалата бюджетът няма да загуби много. В този етаж на скалата са около 3 000 данъкоплатци, така ще се подобри и събираемостта.
 
Дикран Тебеян: За да се подобри събираемостта и администрирането на данъците да е по-добро, трябва да се въведе такъв механизъм, че на тези, които източват ДДС от бюджета, да им се наложат сериозни санкции. Просто винаги се казва, че някоя фирма била фантом и е изчезнала, а нали тя се управлява от физически лица, къде са те? Нали има полиция, прокуратура? А данъчната администрация предпочита да не се занимава с това, и не връща данъка на изрядните по веригата. ДДС-сметката решава засега въпроса, но къде по света има ДДС-сметка? Подкрепяме тази мярка в момента, тъй като не виждаме друг начин да предпазим коректния данъкоплатец, но докога?
 
Йосиф Аврамов: Информационната система трябва да бъде изградена като начин за подобряване на администрирането на данъците и това трябва да стане най-късно до януари 2004 година и да започне да се работи по ефективен начин. Казах и за нуждата от финансовата полиция, която бързо трябва да се изгради.
 
Предложения:
 
По закона за облагане доходите на физическите лица
 
Илия Николов:
 
 При облагане доходите на физическите лица да се изостави скалата за прогресивно облагане, за да не се нарушава равнопоставеността. Да се възприеме идеята за една единствена ставка за облагане, примерно 15 на сто.
  Едноличните търговци за финансовия си резултат да се облагат като юридически лица. Да се преустанови практиката те да формират печалба по закона за корпоративното подоходно облагане, а да се облагат по прогресивна скала като физически лица.
 
Йосиф Аврамов:
  При определяне на патентния данък сегашните зони в големите градове да бъдат увеличени с оглед на по-голямата справедливост. Само за населено място под 15 000 души да има по една зона.
  Да се премахне облагането за търговска площ и работно място.
  Да се създаде финансова полиция с определени права и задължения.
 
Георги Конев:
  Да не се въвежда авансовото плащане на патентен данък, за да не загуби той характера си на окончателен годишен данък.
  Да се промени схемата за прилагане на патентния данък и да се въведат стимули за неговото намаляване при откриване на нови работни места.
 
Аднан Лидиянов:
  Необходимо е повишаване на прага на необлагаемия доход.
  По-гъвкава система за облагане с патентен данък, като се увеличи броят на зоните, особено в големите градове, и се въведат критерии, които увеличават данъка с коефициент.
 
Предложения:
 
По закона за корпоративното подоходно облагане
 
Георги Конев:
  Поне 50 на сто от направените инвестиции да се признават за разход преди преобразуването на печалбата за данъчни цели, за да се стимулира чувствително бизнесът.
  Да се регламентира по години (поетапно) амортизационният режим в данъчната политика за 2003-2005 г.
 
Илия Конев:
  Да се въведат целеви преференции. Те да не се отнасят за всички активи, а само за активите с производствено значение.
  Да отпадне данъчното регулиране на разходите за ремонт. Регулирането сега влошава финансовото състояние на предприятията и е само мярка с фискална насоченост.
 
Дикран Тебеян:
  Да се разработи специален закон за регулаторните режими, за да има системност в работата.
 
Аднан Лидиянов:
  Предвиденото намаление на Данък печалба от 23.5 до 20% през 2004 г. е възможно още през 2003 г.
  Освобождаване на дивидентите от облагане при положение, че разпределената сума не надвишава 20% от чистата печалба.
 
Предложения:
 
По закона за данъка върху добавената стойност
 
Илия Николов:
  Да се ускори възстановяването на данъчния кредит чрез изграждането и на единна информационна система.
  Да се премахне прагът за регистрация по закона. Платците с оборот под 75 000 и 50 000 лв. да могат да се регистрират по желание.
  Да отпадне облагането с ДДС на неустойките и авансите, защото те са санкция за неизпълнение на сделката , те имат характер на паричен поток.
  Да се преустанови практиката МФ да прави тълкувания по закона за ДДС, а да дава само разяснения на законови постановки.
 
Иван Дочев:
  Да се даде право на предприятие, което има за прихващане други данъчни задължения да направи искане след всяко подаване на месечната справка-декларация. Срокът за възстановяване на данъка да тече от датата на постъпване на искането. В-к Икономически живот, бр. 28, 17.07.2002г.
 
Дискусия
 
ДАНЪЦИ И ДАНЪЧНА СИСТЕМА – 2003-2005 г.
 
Похвално е, че за пръв път още през юни Министерството на финансите предложи на общественото внимание вижданията на правителството по данъчната политика за следващите три години с цел да се чуе мнението на широк кръг експерти и данъкоплатци.
 
Ако предложените промени в данъчните закони след широка дискусия бъдат приети навреме, към което ни приканва правителството, това ще създаде стабилност и предвидимост, тъй желани от българския гражданин и от бизнеса.
 
За да подпомогне дебатите около новата данъчна политика, нашият вестник наред с редовните си публикации организира и “Кръгла маса” по тази тема.