“Дал Сиат“ спонсорира “Смехорани”

Вокалната група “Смехорани” от читалище “Райко Алексиев” в столицата предизвика преди време истинска радост за публиката, която се събра в Унгарския културен институт. За представянето им на сцената се погрижиха г-жа Галина Коджаманова и г-жа Мария Константинова, а прекрасните костюми и подаръци осигури генералният директор на фирма “Дал Сиат” г-н Аднан Лидиянов. Без излишни наставления от страна на музикалния педагог смехоранчетата изпяха своите песни с присъщото за децата непосредствено поведение и типично детски жестове към публиката – техните родители.
 Разликата във възрастта на малките певци не се почувства по време на изпълнението, тъй като текстовете и мелодиите на песните бяха подходящи и присърце за всеки един от тях. Дори най-малките солистки близначки извисиха своите гласчета без притеснение, че могат някъде да сгрешат или да забравят нещо.

 Ето какво сподели една майка за своята петгодишна дъщеря от вокалната група: “Дъщеря ми пее от един месец в трупата с огромно желание. След предварително прослушване тя започна да ходи на репетиции и това са най-приятните часове от седмицата за нея. Желанието на децата е да пеят, а г-жа Коджаманова е много амбициозна в работата с тях.”

 Както се разбра, Галина Коджаманова подбира текстовете за детските песни от старите сборници на прадядо си Руси Коджаманов, създател на първия женски хор у нас. Самата тя се гордее с работата си като учител по музика към столичната община “Средец”. Преди две години доста от децата били повлияни от всеобщата атмосфера на политизация и предложили името на групата им да бъде “Детска демокрация”. Това ужасило преподавателката и не след дълго дошло името “Смехорани”. Липсата на средства пречи, разбира се, пълноценната дейност на ръководителите на детския хор, като към това се добавя и липсата на хореограф, оборудване и музикални инструменти.
 
Мария Константинова разказа и за някои други изпълнения на малките певци преди време в един дом за възрастни на пл. “Славейков” в столицата и на други места.
 
- Щяха ли да пеят децата тази вечер, ако не бяхте подпомогнали финансово смехораните? – беше моят въпрос към г-н Аднан Лидиянов, генерален директор на фирма “Дал Сиат”.
 
- Да, но без тези костюми. Лошото е, че дейците на изкуството и културата у нас са поставени почти на колене и за всяка проява трябва да се молят едва ли не. Аз не искам да бъда благодетел. Веднъж в разговор с Жорж Ганчев разбрах, че според него бъдещето е на хора, които пеят и се усмихват. Аз мисля, че това, което става сега, ще отмине и спокойствие наистина ще има. Ние ще помагаме за това и, доколкото можем, ще се постараем да предизвикаме усмивка на всяко детско лице. Спонсорираме някои инициативи и на детска градина № 7 в кв. “Емил Марков”, както и някои детски телевизионни предавания. Политиката на нашата фирма е да подпомага всяка подобна проява и в същото време да носи радост на малките палавници. Неотдавна спонсорирахме Младежкия театър за една проява в помощ на деца сираци.
 
- Г-н Лидиянов, забелязах, че по време на концерта на децата вие избърсахте няколко пъти сълзите си. Вълнуват ли се бизнесмените от подобни прояви?
 
- Разбира се! Аз съм баща на десетгодишна дъщеря и не ми е безразлично как се чувства едно дете на сцената и какво преживява. Бих искал децата да не станат жертва на това разделение и всеобща политизация. Тези деца са наши и желанието ми е да живеят щастливо и заедно.