В очакване на държавна политика малкия и средния бизнес разчита на собствени интереси

Приключването на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз не е никакъв край.То е начало или по скоро ускоряване на редица процеси, между които икономическите трябва да са приоритетни. Присъединяването не е мислимо докато българските предприятия не покриват европейските стандарти, поне в параметрите на ангажименти, приети от правителството в хода на преговорите. По данни на Главна инспекция по труда над 80 на сто от предприятията не отговарят на изискванията. Стандартите за здравословни и безопасни условия на труд заемат значително място между тези, които са задължителни преди присъединяването. Това е така поради европейското правило – предприятието, което не се грижи достатъчно за здравето и безопасността на собствените работници и служители не може да гарантира здравословен и безопасен продукт на потребителите. По оценка на експерти изпълнението на изискванията на ЕС се нуждае от инвестиции в българската икономика в размер на около шест милиарда лева. Най – големия проблем произхожда от това, че възвръщаемостта от тези инвестиции е нито бърза, нито пряка. А очевидната висока цена трябва да ни тревожи, защото в зависимост от нея ще се определи мястото на България в разделението на труда в европейското семейство.

За постигането на Европейските стандарти се нуждаем от активна държавна политика. Също една от възможностите може да бъде възползването на този етап от предприсъединителните фондове, а по – късно от присъединителните. За това Съюзът за стопанска инициатива, Институтът за социални и политически анализи и Счетоводна къща Дал Сиат проведоха съвместно анкета с цел проучване на какво разчитат представителите на дребния и средния бизнес при внедряването на Европейските стандарти в собствените си предприятия за здравословни и безопасни условия на труда.

Според анкетата 78% от анкетираните разчитат на приемане на държавна политика за подпомагане, 75% разчитат на собствените си ресурси и над 25% гледат към предприсъединителните фондове. От тези обобщени цифри могат да бъдат забелязани два момента. Първият е това, което многократно се споменава, а именно ниската информираност на предприемачите от средите на малкия и средния бизнес. Вече има възможност да се кандидатства по линията на ФАР по програми за подобряване условията на труд, както и по линията на други фондове по програми за разширяване на дейността или повишаване на производителността. При тези програми могат да бъдат привличани средства за подобряване условията на труда в предприятието като част от цялостната програма, по която се кандидатства. Вторият момент, това е оценката за действащата държавна политика в тази област, която може да бъде обобщена като незадоволителна и незначима. През 2004 г. се забелязва по – голяма активност на създадения фонд “Условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика в сравнение с предходните години. Въпреки това представителите на малкия и средния бизнес се надяват за по – мащабно и по – активно държавно подпомагане.

От отговора на втория въпрос се вижда, че 25% от анкетираните не разчитат на собствени ресурси. Това отразява позицията на безизходица, в която се намира значима част от предприемачите в тези среди.

Прави впечатление ниският процент (14.3 %) от анкетираните, които не разчитат на приемане на държавната политика. Това означава, че малкия и средния бизнес продължава да се надява на държавна намеса с икономически лостове за решаването на неговите проблеми.

Също така докато тези, които са предпочели отговор “нямам мнение” по първите два въпроса са под 4 %, отговорилите по този начин на въпроса свързан с държавната политика са над 7%, т.е. категоричността тук е по – ниска.

Главният извод от тази анкета може да бъде формулиран така : гледайки с надежда към държавна политика за подпомагане на дребния и средния бизнес, представителите му решават проблемите със собствени ресурси.