ССИ: Бюджетът е управленска философия изразена в цифри

Бюджетът отразява отношението на управниците към общонационалните интереси и приоритети повече отколкото икономическата мощ на Държавата при даден етап от развитието на страната. Бюджетът изразява взаимоотношенията между различните слоеве на обществото относно публичните разходи следователно делът от приходната част на бюджета ,който поема всеки един от тях. 

През последните години републиканския бюджет прилича на комплектовка /механичен сбор/ от предполагаеми отчети за приходи и разходи в различни области. Нещо като консолидиран баланс на няколко фирми, между които няма нищо повече отколкото са на един и същ пазар. Затова се надяваме бюджетът 2003г. да не бъде продължение на същата философия, най-малко защото настоящото парламентарно мнозинство декларира намерения за постижения свързани с календар. 

След дългите, тежки години на така наречения преходен период, през които народът плащаше най-високата цена на демократичните завоевания, ние представителите на бизнес средите с основание гледаме към бюджет, който по своята философия ще постави начало на нов етап от развитието на Страната. 

Според нас сега е момента за бюджет с необходимата философия със следните компоненти: 

1. Отхвърляне на тоталния отказ от необходимостта от държавна намеса в икономиката. Необходимо е силна държавна намеса с икономически лостове, за сметка на максималното намаляване на административните мерки. Бюджет, в който разходната част не се характеризира главно с погасяването и обслужването на държавния дълг и издръжката на държавната администрация. 

2. Подчиняване на общонационалните интереси и приоритети и готовността да бъдат защитени в преговорите с МВФ,СБ и други институции, към които Правителството е поело ангажименти. Европейската общност ще ни приеме по-скоро и по-добре когато сме по-богати и по-добри защитници на своите интереси. Нужен е пълен отказ от позицията на “послушния “. 

3. Мобилизиране на постигнатите до момента частични успехи на макроикономическо равнище за да базират реален икономически растеж и повишаване на жизненото равнище. Фетишизирането на финансовата стабилност не би могло да послужи освен за правителствена реклама. Като такава е достатъчно използвана от предишния кабинет. Тази стабилност сама по себе си не е цел за да бъде превърната в икономически фактор. 

4. Отхвърляне на криминализирането на бизнеса в нормативните актове, засягащи икономическия живот в страната. Предположението, че във всяка стопанска дейност се крие закононарушение създава както напрежение във взаимоотношенията на пазара, така и между стопанските субекти и държавната администрация и се превръща във фактор, възпрепятстващ постигането на здравословен бизнесклимат в страната. 

5. Разширяването на фискалната база на приходната част от бюджета, в резултат на свиване на сенчестата икономика до възможния минимум. Това е възможно единствено с намаляването на данъчното бреме, а не с агресивна данъчна политика, която на свой ред предизвиква обратен ефект. 

6. Отхвърляне на шаблонното структуриране на бюджета, зад което се крие политика на непрозрачност. Структурата на бюджета в двете му части не е техническо решение, чрез адекватна структура се решават съществени икономически и административни проблеми. 


Изхождайки от бюджетна философия с гореизложените компоненти, бюджетът 2003г. е призван да бъде: 

1. В резултат на широк обществен дебат, с цел постигането на възможния консенсус по основните въпроси. За колкото повече бюджетни елемента е постигнат консенсус, толкова ще можем да говорим за работещ бюджет. Също така, бюджет е работещ, правопропорционално в зависимост от представителността на страните, постигнали консенсуса. 

2. Ангажиран с базирането за бъдещи периоди, както и с приемственост от миналите. Решаването на проблемите за реалния икономически растеж и повишаването на жизненото равнище на населението изисква последователност и прецизно планиране, които и по време и по нужните ресурси прехвърлят възможностите на един бюджет. 

3. Основа на по-добра позиция на изпълнителната власт в преговорите си с международни и европейски институции, към които нашата страна е поела ангажименти. Това подобрява позицията на нашата икономика в регионалното, европейското и международното разпределение на труда. 


Относно проектобюджета-2003г., който въпреки обещанията, изпълнителната власт до момента не е представила в завършен вид, ние представителите на бизнес средите в страната забелязваме следното: 

1. Няма съществена разлика с бюджетите от последните близки години. А именно около 80% от приходната част се формира от данъчните приходи и близо 2/3 от разходната част за текущите разходи. Докато можем да се съгласяваме, че възможна алтернатива в приходните ресурси е донякъде ограничена, не смятаме, че същото се отнася за разходната. 

2. Преструктурирането на данъчните приходи, по начина по който е избран от изпълнителната власт, крие сериозни опасения да бъдат постигнати желаните и от самото парламентарно мнозинство цели. Да се разчита за пореден път на административните мерки, вместо създаването на икономически-пазарни механизми, едва ли ще покаже различни от познатите от близкото минало резултати. 

3. Калкулирането на приходите въз основа на познатите параметри на данъчната база, показва най-меко казано несигурност в усилията за свиване на сенчестата икономика. Това засилва и нерешителността в провеждането на декларираната политика в тази насока. 

4. Разработването на проектобюджета-2003 г. въз основа на обявената данъчна политика-2003-2005 г. показва до голяма степен липса на по-обширен подход, включително и на конкретизирана инвестиционна политика. 

Декларирайки нашето позитивно отношение към намеренията на правителството и нашето ангажиране с цивилизован и отговорен диалог, който се провежда в органите на социалното сътрудничество, не крием нашите опасения от стъпки на изпълнителната власт, които водят до : 

1. Симулиране на диалог между изпълнителната власт и представителите на гражданското общество, като се общува със сателитни и /или близки до властта структури. Опитите в тази насока ще се окажат с нежелани последици, както за цялостната реформа, така и за самите управляващи. За такъв монолог нашият народ е платил скъпо и не е сигурно дали още е в състояние да плаща. 

2. Провеждане на поредния управленски експеримент, от който резултат е удължаване на така наречения преходен период. Следователно повече разпиляване на ресурсите в неправилната посока. Това още повече спъва общите усилия за реален икономически растеж, намалява конкурентоспособността на българската икономика и ни отдалечава от членството в Европейския съюз. 
 

Председател на комисия по Данъчната политика и законодателство към ССИ:
Д-р А.Лидиянов