Лъже ли Симеон Дянков на 7 ноември, отричайки увеличаването на пенсионната възраст

Р е п у б л и к а   б ъ л г а р и я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

 Стенографски запис! 

ЗАСЕДАНИЕ 

на

Националния съвет за тристранно сътрудничество

7 ноември 2011 г.  

Заседанието започна в 9.45 часа и беше ръководено от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.. 

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добър ден, дневният ред за заседанието днес е следният е:

1. Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда и определяне на критериите за представителност.

2.  Презентации за Наредбата за условията и реда за оценка на изпълнението на служителите в държавната администрация.

3.  Наредба на заплатите на служителите в държавната администрация.

4.     Разни.

По точка 3 макар, че от доста време се работи, не е нещо, което ще влиза тази или следващата седмица например в Министерски съвет, така че имам възможност за допълнителни коментари. Идеята е може би да се раздели на две. Днес да се презентират нещата и ако има допълнителни коментари и размисъл, след това ако е необходимо отново да се срещнем по тази тема.

Имате ли коментари по дневния ред?

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин вицепремиер, бих искал ако е възможно в точка „Разни” или в отделна точка на настоящия национален съвет да коментираме и да продължим дебата по Закона за държавния бюджет, където има нужда от него в това число и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за което вие казахте, че ще се приеме на вносител и през следващите дни от 28 октомври насам ще продължат дискусиите за възможните действия на държавата в това число и евентуалните възможни увеличения на пенсии и т.н.

Искам да изразя едно дълбоко огорчение за това, че разбираме за намерение на правителството или ваши намерения по параметъра на пенсионната реформа или система, която сме договорили със споразумение, и която сме отразили в закона от вестниците. Ако има намерение наистина правителството да променя нещо, може би е редно да го внесе в националния съвет и да ни информира и да ни каже – това е така защото и аргументите са такива.

Ако има такива нека да ги включим в общия дебат, за да чуем какво, кой и как иска да го променя, иначе изпадаме в неловки ситуации да разбираме, че пенсионната възраст се вдига от 1 януари от вестниците и не можем да разберем участваме ли в диалога, или участваме в нещо друго?

Моето предложение е в точка „Разни” до продължим дискусия по Закона за бюджета на ДОО с информация, ако има такава възможно от вас или от министър Младенов или от колегите от НОИ и естествено допълнителните предложения, които чухме през седмицата отново от медиите за различни действия, за които не сме чували и не сме виждали в първоначалния бюджет приет от правителството при това по повод на спешната помощ и преминаването й към областните болници, по повод на държавния резерв и други неща, за които не сме информирани. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре, приемам тази идея.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Господин председател, моето предложение е в писмен вид по точка 4.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, приемам и това предложение.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Исках само да внеса една информация, тъй като няма индикативи по това, което оставих на бюрата ви, текст за решаване на проблема, така както говорихме през миналата седмица за наказанието на работниците работили без трудови договори. Този текст, който е на масата и не носи никакви индикативи освен самият текст е въпросното предложение. Когато достигнем до него ще го обсъждаме.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Конкретно по тази тема.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Приемаме предложението на КТ „Подкрепа” и на господин Манолов, за глобите за работниците и ще бъде записано.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Предлагам точка 2 и точка 3 да не се разглеждат днес, тъй като първо ни бяха раздадени в петък през нощта. Второ, според мен първо трябва да се гледат в комисиите и нека презентацията първо да премине през комисията, а след това да се разгледа тук. Иначе, рискуваме да превърнем съвета в експертен съвет, а мисля, че това не ни е работата. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Предлагам да видим точка първа колко време ще ни отнеме. В точка разни се събраха някои други неща и да решим втора и трета точка дали имаме възможност днес въобще да ги разгледаме или трябва да се разгледат на друго заседание. Предвид това, което казахте твърде краткият период за запознаване с материалите.

Предлагам да приемем дневният ред, така както е предложен с идеята да видим по първа точка колко време това ще ни отнеме, така или иначе по втора и трета точка няма да решаваме нищо днес. Имахме идеята просто да има някакво първоначално запознаване, но както и по Кодекса на труда моето мнение е, че това е достатъчно важна тема за да се раздели в две заседания, но ще се съобразя с коментара и може би може първо да се разгледа в комисиите.

Започваме с точка 1 от дневния ред.

 

Точка 1

Проект на

 

СИМЕОН ДЯНКОВ: Господин Мирославов, по първа точка по Агенцията за временна работа има различни коментари, включително и все пак по коментара на господин Манолов или въобще какво остана от предишния път?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа, на базата на разискванията миналият път ние сме нанесли някои корекции, които са отразени с болд в законопроекта, който ви изпратихме в петък на обяд. Освен това в него са отразени и бележки на Главна инспекция по труда, които преди това не ги бяхме взели предвид. Премахнали сме спорното от миналия път за безсрочния договор, така че отпада възможността предприятието, което осигурява временна работа да сключва безсрочен договор, както и всичките последици, които са от него. Оставихме обаче 30 на сто премествайки го малко по-нататък, не че не може да се сключи трудов договор, а чисто и просто забрана на общия брой на наетите за временна работа да не превишават 30 на сто.

Тук имаше предложение 30 на сто, 10 на сто и предложение въобще да няма, ние оставихме 30 на сто и сме готови да махнем всяка една цифра и да я направим по-малка или по-голяма така както националният съвет реши.

Другите корекции, които са нанесени не засягат по същество материята, която се разглежда с изключение на глобите на господин Манолов, които приемаме.

Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Господин Манолов, ако малко ни обясните за информация какво точно предлагате в чл. 414-а, и как това променя това, за което си говорихме през миналата седмица?

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Съществуващият член 414 в момента урежда механизма, по който се наказва работодателят, за това, че в негово предприятие работи работник без трудов договор.

Предложението беше към същият текст да бъде прибавена алинея, която е една единствена и да казва, че и работника се глобява. Вместо това нашето предложени е да бъде създаден нов законов тест, нов член в Кодекса на труда, тъй като според нас материята не бива да бъде уреждана с една алинея и с такива текстове „наказва се от – до” и нека да не преповтарям всичко останало.

В този текст се казва, че работникът се наказва, което всички много желаят да получат. Ние казваме какъв е размерът върху, който лицето се наказва и предлагаме това да бъде минимално осигурителният праг на длъжността, на която лицето е намерено да работи без договор, което е един достатъчно обективен измерител. Съществуваше друга възможност да вървим стъпка по стъпка и ако можем да установим действителният му доход, което е фикция само по себе си и след като той работи незаконно едва ли може обективно да бъде установен и размера на възнаграждението, което получава, но минималният осигурителен доход е достатъчно обективен измерител.

След това ние предлагаме, ако не може да бъде установен периодът, в който е било извършено нарушението лицето да бъде наказано за срок от три месеца и размера на наказанието да бъде сумата от личните осигурителни вноски, които лицето дължи за социално и здравно осигуряване.

На последно място, предлагаме събраните по този ред средства да бъдат насочени към съответните институции НОИ и НЗОК.

Признавам, че тук има малко непрецизност в текста. Миналият път си признах, че съм инженер и не съм юрист, но във всеки случай идеята е в съответния масив от лични данни да бъде установено, че лицето за този период е било осигурено, което от една страна ще насочи директно средства към НОИ и НЗОК намалявайки в някаква степен техните дефицити, а от друга страна когато минат години това лице няма да се окаже с нарушени прави. За нас достатъчно наказани е фактът, че лицето няма да може да разполага с тези средства, така както си е правило сметката, когато е наето незаконно на работа.

Това е в подробности всичко, което виждате пред себе си.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Вместо текстът, който казваше между 50 и 200 лева, като се хване такова лице, например ако дължи пет вноски за пет месеца, обобщавам дали сме разбрали правилно, пет вноски тогава по ал. 1 се казва, че тези пет вноски, които дължи му се вземат и се вкарват в НОИ и НЗОК, така че да е осигурено. Ако не можем да определим периода тогава е три вноски.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Много е трудно да се определи периодът, тъй като всички когато се хванат, казват че е от вчера. Най-добре е да се предположи срок и да се вземат пари колкото се полагат според праговете, които са в съответния бранш.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Има теоретична хипотеза, че може да бъде установено обективно. Ако допуснем лицето имало ли е статут на безработен и е получавал пособия за безработица до някакъв период, очевидно е, че от този период до момента на залавянето му, ако са по-малко от три месеца може да се предположи достатъчно сигурно, че лицето е работило да речем два месеца. Има такива вторични механизми, но няма смисъл да ги изследваме в подробност. Ние казваме, че три месеца, очевидно е един достатъчно добър период, а защо три месеца? Защото обикновено това е размерът на сезонната заетост. Върху тези предпоставки е логиката на направеното предложение.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Разбрах ви. Имате ли коментари по тази точка?

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Изглежда аз не го разбрах, моето притеснение е, че някой може да е регистриран като безработен и въпреки всичко да си ходи на работа, имаме такива случаи.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Това е следваща колизия, която трябва да изследва Закона за насърчаване на заетостта. Това е следващият проблем и се среща нерядко.

В момента днес не се занимаваме със Закона за насърчаване на заетостта, но абсолютно вярно е, че тази хипотеза трябва да бъде предвидена за размисъл и там. Не са малко хората, които имат официално статут на безработни и незаконно полагат труд, но тогава отиваме в другия закон.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, когато инспектора по труда установи, че има човек без трудов договор той веднага подава информацията на съответното териториално поделение на Бюрото по труда и в териториалното поделение на Агенцията по социално подпомагане, така че този ред съществува и се прави от колегите от Инспекцията по труда.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Заповядайте!

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по текстовете и по онова, което господин Мирославов докладва, виждаме, че има корекции, виждаме че са отчетени съображенията свързани с безсрочния договор. Отново искам да върна разговора в две теми. Едната е за тези проценти, които остават и втората тема е за онова, което говорих на първото заседание, необходимостта от регистрация и следене на трудовите договори, не само тези, които тепърва ще възникват по този ред през предприятия за временна работа, но и за онези, които са регламентирани вероятно вече прохождат в практиката – дистанционната и надомната работа.

Предложихме два текста, но не виждам текстове тук в предложенията във връзка с наредбата. Бих желал, ако е възможно господин Мирославов да каже какви са причините, ние имаме някои разговори извън официалните, но все пак това е важен въпрос и не бива да го оставяме.

За нас е необходимо да се създаде механизъм, който ще гарантира натрупването на информация и следенето на тези договори, за които стана дума на отделен ред, така че да могат да се виждат тенденциите в развитието, евентуално да се отчитат резултатите и ако е необходимо да се вземат коригиращи законодателни действия.

По отношение на 30 на сто допустимост в едно предприятие. Нашата теза е, че трябва да се слезе под този процент, като в малките предприятия онези, за които закона за малките и средните предприятия говори като за микро предприятия там да не се използва величината процент, а абсолютно число до две или три на базата на десет.

Идеята за този ограничител е да не допуснем да се развие скрита заетост, която подменя двустранните правоотношения с тези тристранни, при които има изпращане. Ако приемем, че с останалите ограничители реалният брой на работната сила в страната е около 2 милиона, т.е. около два милиона работещи, биха могли да бъдат привличани по този ред, това означава, че при 30 на сто става дума за 600 хиляди души. Действително осъзнавам, че това са предположения и хипотези, но защо още от сега на входа на решаването, на регулирането да не се отиде към един по-малък процент. Това е нашият въпрос, поставям го още веднъж, ако разбира се, се прецени, че това е необходим и възможен ограничител ние бихме се радвали, ако той бъде приет.

Що се отнася до текста за наказанието или за глобата, която ще трябва да понесе във варианта на колегите от „Подкрепа” е наказание, дали в единия или в другия случай винаги ще трябва да протича информация до органите, които се занимават с регистрация на заетостта и с изплащане на обезщетенията и този въпрос действително  е решен. Ние считаме, че този режим е по-добър от гледна точка на последиците, тъй като освен, че лицето носи някаква тежест, просто казано ще му бръкнат в джоба, това което ще се получи като ефект ще се отрази и във финансово осигурителната система, което е от значение, така че ни се струва, че този режим е добър. Друг е въпросът, ако трябва нещо да се детайлизира и до урежда включително и в подзаконова нормативна база.

Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря ви, мисля че имаме консенсус.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ако ми позволите едно единствено пояснение да направя, по повод Агенциите за времена работа, тъй като КТ „Подкрепа” на един етап на разглеждане на тази материя, действително на един много ранен етап, беше възприела идеята за 30 на сто разпростиране на тази заетост. Впоследствие след консултации в нашите ръководни органи и с международни организации, ние преценихме, че тази теза не е достатъчно добра и тук сме по-скоро склонни да се присъединим към тезата на колегите от КНСБ, за да няма неясноти.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, мисля че всички се обединяваме около предложението на господин Манолов, за чл. 414-а, че по този начин хем се бърка в джоба на нарушителя, както се казва, хем парите всъщност отиват там където реално трябва да отидат, за  да могат НОИ и НЗОК да имат парите, които им трябват за да работи наистина системата така, че това го приемаме.

Последен коментар по останалите теми, които излязоха, ако имате?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин вицепремиер, единствено за наредбата, за която спомена господин Чавдар Христов, действително ние считаме, че е необходимо да се води отделна информация за работещи надомна работа, дистанционна работа и работа чрез тези предприятия, които осигуряват временна заетост.

Считаме, че може да стане и без запис в закона, но след като настоявате можем да поставим едно задължение на министъра на труда, който съгласувано с изпълнителния директор на НАП и НСИ да промени Наредба № 5, за регистриране на трудовите договори и ще поставим една заключителна разпоредба, за да не минаваме само с обещания, и може би 10 на сто да стане ограничението.

СИМЕОН ДЯНКОВ:  Работодателите имате ли коментари днес по темата 30 на сто и 10 на сто?

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: При 10 на сто за микропредприятията това всъщност довежда до неприложимост  и ние бихме възприели някакъв по-гъвкав вариант, защото всъщност една трета от заетите са в такива микро предприятия и няма да могат да се ползват на практика от тази възможност.

По принцип разбираме опасенията и страховете на колегите от синдикатите за ограничението от 30 на сто, но може би трябва да се потърсят други начини за предпазване от злоупотреби. Особено за сезонни дейности, това ограничение от 30 на сто може да доведе до слабо приложение на тази възможност. Имам предвид при прибиране на реколтата и също при туризма.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Разбирам колегите, че искат да защитят членската си маса, но ако слезем под 30 на сто означава, да обезсмислим цялото приложение на този механизъм, който въвеждаме. Все пак и работодателят трябва да има интерес да ползва тази услуга?

При 10 на сто просто няма за какво, особено както каза и колегата в малките и микро предприятията просто става излишно. За това предлагам нека да останат 30 на сто в този вид.

МИКА ЗАЙКОВА: Уважаеми господин вицепремиер, разбирам опасенията на работодателите по отношение на микро предприятията и това, господин Мирославов, мисля че не прави никакъв проблем и предприятие до десет души да напишем още един ред и да бъдат не повече от трима, но защо за големите да стои това 30 на сто и да бъде един режим. Нека да напишем за тези под десет души – толкова число, а за тези над – 10 на сто.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Извинявам се, че пак се намесвам, но в закона е записано микро предприятие до 10 души, а ако е от двама и ние запишем в закона трима, какво ще правим?

МИКА ЗАЙКОВА: Казваме – до.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Нали разбирате, че няма логика в това на едното място да пишем процент, а на другото място да пишем глобална цифра.

МИКА ЗАЙКОВА: Вие ако искате например можем да запишем 100 %.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Има ли други коментари по тази тема?

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Мисля, че предложението на госпожа Зайкова е логично.

Първо, като има запис в микро предприятията „до три ма души” и синдикатите са съгласни нека да не забравяме, че ние като работодатели искахме и повече от 30, ако можеше нали така? Т.е. нямаме причини да се съпротивляваме на това трима души от пет, ако са, след като закона го позволява да бъде и така, ако до десет работници да имат пет работници, а със съгласието на синдикатите до трима души – може, това не означава същият процент, а означава, същият брой хора. Т.е. няма пречки и да не забравяме в края накраищата, че съществуват и т.нар. срочни трудови договори. Нека да поработи малко закона и ще си покаже. Никога не можем всичко да предвидим от самото начало. После ще се усъвършенства, ако има някои изкривявания. В микро предприятията – до трима души. Мисля, че записът е логичен.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Има ли други коментари по тази тема?

БОЖИДАР ДАНЕВ: Нямам коментар.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Слушайки тези коментари, какво предлагате да се запише?

 

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: (Говори без включен микрофон няма ясна чуваемост за стенографския запис)

 

СИМЕОН ДЯНКОВ: Остават 30 на сто, благодаря ви затваряме темата. Не може да се пазарите. Остават до 30 на сто за всички.

ова е решение, защото ние слушаме и най-накрая правителството решава и правителството това реши – до 30 на сто остават.

Преминаваме към следващата тема за критериите за представителност. Пред вас би трябвало да имате два документа. Единият е всички предложения на социалните партньори, които са обобщени и след малко ще ви кажа защо са направени така, за да можем ако решаваме нещо друго да дърпаме директно членове, плюс предложението на „Подкрепа” отделно, защо? Защото са получени от нас поне малко по-късно и има друг текст, който е обобщен на базата, на която днес ще обсъждаме, което изглежда така.

Аз ще обобщя моето разбиране между миналото заседание и днес, какви промени са направени, за да можем оттам нататък да работим.

Първо, 500 хиляди лева, както някои ги казваха за имуществен ценз, никъде го няма. Отпаднали са като тема.

Второ, и за едните и за другите е записано: „да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната” преди беше 20 на сто за едните, една трета за другите или една втора, дори по-високо. 20 на сто. 50 на сто предлагаме всички да са на една четвърт – 25 на сто. Също предлагаме и за отраслите всички да са на една четвърт. Преди пак имаше разлика, като тук сме приели или по-скоро сме разписали за разговор предложението, което идва и от КНСБ и от някои от работодателите тези отрасли да се определят от Националната класификация на икономическите дейности. Тук е разписано по-дълго и едва ли точно така ще влезе в закона, но просто сме разписали коя е тази заповед за утвърждаване на икономическите дейности и т.н., за да определим по-внимателно по кой класификатор смятаме.

Другият щекотлив въпрос в предишния текст беше записано, че трябва да има минимум  10 на сто от осигурените лица. Тук имаше много коментари кой е осигурено лице и дали да се разпише това за работниците. Явно днес трябва по това да работим повече, защото какви ли не предложения дойдоха. Тук сме запазили осигурените лица, за да си говорим днес как да се определи текста, защото беше доста разнопосочно и сме разписали минимум 7 на сто. Пак като база на разговор за днес.

Мисля, че като основа това са поне нещата, за които знам, че сме разписали.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Благодаря ви господин председател, вие забравихте нещо, което вие миналият път казахте и което е много съществено, да има симетрия, да няма асиметрия в разпоредбите за представителни на синдикати и за работодатели. Т.е. трябва да следим и това нещо. Разбира се, ние не говорим за пълна аналогия, но да има симетрия – съпоставимост.

Второто, нещо материалът, който е подготвен има тотално разминаване с предложенията на Българска стопанска камара по точки. Т.е. предложенията на Българската стопанска камара не са отразени по точки коректно. Т.е. те са сложени на други места и към други точки нашите предложения, защото ние сме търсили това, което вие препоръчахте господин Дянков, да има симетрия и дори сме го направили, не знам дали сте видял нашето предложение – едно срещу едно. Ще ви го изпратя дори да го видите, което е елементарно, за да  гоним тази симетрия. В чл. 34 и чл. 35 да има симетрия.

Т.е. това нещо не отразява предложенията на БСК, тъй като тотално са разместени и човек не може да ги следи.

Госпожице вие сте ги направила по номера, а те не отговарят на номера по номера, т.е. това е процедурно в никакъв случай не е общо изказване господин министър.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Приемам това.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Господин Дянков, ние дадохме още по време на заседанието нашите предложения с коректни, ясни и точни текстове. Да ни кажат тези, които са ги обобщавали защо няма нито едно от предложенията. Всъщност това са предложенията, които трябва да отразят позицията на Международната организация на работодателите. Нищо друго няма вътре освен отразяване позицията на Международната организация на работодателите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Отговорът е, че се оказва, че ние ги нямаме, а защо ги нямаме сега ще проверим?

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Тогава нарочно помолих Секретариата, има го записано да ги отвори пред вас, за да може да ги видите, защото това не е рядкост, а е трайна практика в Секретариата, при тези, които обобщават.

Ако господин Мирославов, е шеф на екипа, бих желал да ни каже защо не са отразени там след като го има записа.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Може би и той не е получил тези неща.

Продължаваме нататък, грешката е тук наша.

АДНАН ЛИДИЯНОВ: Най-напред тук искам наистина спокойно да бъда разбран, че започвам с нещо като клише. Националният съвет за тристранно сътрудничество е социален диалог и най-малко е морално всеки член на този съвет, би трябвало да работи и за имидж и престижа, както на съвета като институция, така и на всеки член в нея. Радвам се, че и господин Донев е тук, за да чуе, но явно, че избяга Иванов, тъй като разбра за какво става дума.

Господин Донев, наистина бих искал вие да чуете това, защото сигурен съм, че вие сте човек, който може да вземе мерки. В БНТ господин Иванов, който тук, ако си спомните направи забележка на ….за българския език, за речта му, аз използването на една дума, която не помня в момента, но помните много добре най-малко е възпитана, но не е лъжа, той излъга целия народ, че само КРИБ, подкрепя …….организации вдигането на минималната заплата.

Под протокола на комисията, аз виждам и нашия подпис, който лично е положен от мен и от „Възраждане”. Това е лъжа, за което би трябвало господина да се извини. Това е едното.

Второто, ако представителите на едрия капитал не научат техните членове, а за да научат техните членове трябва да са те хора, които трябва да смъкват социалното напрежение, те просто вредят в тяхното действие, както в икономиката, така и в социалния диалог.

Вижте, господа и господин Донев мисля, че вие сте човек, който добре го разбирате, защото за разлика от Иванов, аз нямам данни, че бяхте човек на някоя секретна служба. Донев поне не се е захранил от парите на някое посолство. Има история, поне го познаваме в този преход.

Преди да продължа ще се спра на втората точка, за която каза господин Иванов, че работодателските организации, повечето от тях от пет български работодателски организации повечето означава три. Повечето от тях не се знае, не кои, а кого представляват. Виждате ли неговият опит в службите какво означава – кого? Свързан все с някой. Три това означава, не Съюза за стопанска инициатива, а означава от тези работодателски организации, всички петте представлявани в европейски и международни организации, той смята, че три от тях обслужват някой да ги кажа. Вижте господа, тези медии канят господин Иванов заради парите и той преди КРИБ, аз не съм го виждал някъде. Лично аз и като дребен, не член на НСТС, 22 години не съм свален от медиите. Не съм на първата страница на вестник „Труд”, надявам се, че след като Огнян Донев е там мога и да бъда.

Това, което стана в Катуница наистина може да се разпространява в страната. Ако този път един циганин, запишете го в протокола така е, те са цигани и се радват на това. Ако един циганин беше бушона, следващият път в Катуница ще бъде не циганина Киро, а ще бъдат хора с вратовръзки и бели яки.

Едрият капитал е длъжен да действа като национално ангажиран и отговорен, както и за социалния мир в тази страна, така и за просперитета. В САЩ контролните органи, господин Дянков, вие го знаете много добре, главно се занимават с едрия капитал, а не с дребния и средния. Аз имам и снимки на моя GSM и нарочно ги правя, от две вериги, които продават не каквото да е кисело мляко, изцедено кисело мляко внос, на който на друг език недостъпен до обикновения българин, дори не е на английски, …”от растителни мазнини”. На български се продава като от краве мляко.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Чакам още десет секунди и ви отнемам думата и ще ви помоля да излезете или говорете по същество или излизате.

АДНАН ЛИДИЯНОВ: Аз бих искал да отнемете думата също на тези, които говорят по такъв начин, че обезсмислят ние да присъстваме в тази зала.

ОГНЯН ДОНЕВ: Да, точно така.

АДНАН ЛИДИЯНОВ: Искам да ви кажа, че благодаря и ви поздравявам господин Дянков, че премахнахте имуществения ценз. По повечето точки аз смятам, че може и да достигнем до някакъв консенсус. Още ни тревожат критериите, в които става дума за брой заети лица осигурителни или работници, когато става въпрос за ….организации. Все пак ако имаме 200 хиляди членове ние ще имаме парламентарно представителство и няма нужда да сме в НСТС.

Искам да ви кажа, че членството на дребния бизнес в работодателска организация не определя колко влиятелна или силна е тази организация. В КРИБ членският внос е 2000 лева, така ли е господин Донев? Ако подадеш молба за да стъпиш в организацията още 2000 лева е членският внос. Нашите членове няма да бъдат ваши членове господин Донев и не е нужно и вие бихме моли наесен да отворите училища на вашите членове, за да ги научите как едрият капитал може да даде бизнес на средните и малките предприятия.

Пак казвам, за броя ние поддържаме думите на Константин Тренчев от миналия път, че просто няма нужда да бъдат променени. Благодаря ви.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Искам внимателно да се запише в протокола, че становището на Стопанска камара по новото увеличение на минималната работна заплата, което не е обсъждано още окончателно тук на национален съвет е, да се извърши оценка на въздействието на предното увеличение, като вие господин министър го споменахте миналият път. Да се оцени, увеличават ли се или се намаляват работни места. Увеличава ли се или се намалява приходът в Националния осигурителен институт? Увеличава ли се потреблението като се отчете по факторно минималната работна заплата, увеличението на работната заплата с 5.9, увеличаване на праговете с 5.6 и увеличението с 1.8 на пункта на социалните вноски по факторно и тогава да се вземе решение какво да се прави. Това е изискване по Закона за нормативните актове, шест месеца след това, т.е. месец март да направим тази оценка и да видим как въздейства върху икономиката. Ние сме достатъчно интелигентни хора, ако въздейства положително да ги направим и 400 лева минималната работна заплата. Тъй като говорихме за това, което колегата от ССИ повдига въпроса, нека тези неща защото никой не ги споменава, а всички казват, че са против. Не сме против, казваме при какви условия е полезно. Нека да се протоколира и моля ви протоколите да се водят коректно.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Записахме този коментар за протокола и аз съм говорил по тази тема.

Да вървим напред по конкретните текстове. Уточнявам имуществена сума няма нито 500 хиляди, нито 10 лева, така че просто да излезем от тази тема. Доктор Тренчев и миналият път това говори и сега току що ми даде конвенцията от 1948 година, която общо взето казва, че това не може да стане така или иначе. Ние сме се съобразили с това, така че да излезем от темата и да не преповтаряме неща отпреди, които вече са решени, а да вървим по това, което имаме сега като предложения.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин вицепремиер, искам да взема отношение по предложението за промяна на критериите. Запознах се с това, което предлагат колегите и от БСК и от БТПП. Запознах се и с предложението, което правите вие и искам да обърна на всички присъстващи следното внимание.

Не случайно хората от ССИ казаха нещо за влиянието. Преди да въведем критериите, господин вицепремиер, ние широко сме се консултирали какво се прави по света, защото България е една млада демокрация. На много места има например синдикални избори. Процедура широко разпространена във Франция. На други места е по друг ред и т.н., т.е. всяка държава избира нещо.

Искам да обърна внимание, че вътрешната структура на синдикатите е доста по-различна от вътрешната структура на работодателите. Например и при нас и в КНСБ безработните запазват своето синдикално членство и има един минимален членски внос.

Второ, и двете организации имат пенсионерски организации на профсъюзите. Те по принцип изчезват от тези критерии.

Трето, имаме индивидуални членове, защото в крайна сметка това е един въпрос на личен избор. Това нещо също трябва да се има предвид. Механичното сравнение между синдикати и работодатели е нелогично, защото в едно предприятие било голямо или малко, всички работещи могат да бъдат отчетени от работодателя, но никой не е задължен да членува или да не членува в синдикална организация.

Четвърто, критериите когато са правени и господин министъра на труда много добре го знае, безработицата беше и може да го установим с безспорни факти, беше около 6 на сто. Дори имаше недостиг на хора, които да се намират. Сега безработицата е 12 на сто.

Искам да обърна внимание на следното нещо: За да се постави някакъв процент първо, или не трябва да се поставя цифра и процент заедно, или едното или другото. Защото това е динамична величина. В крайна сметка едното влиза в противоречие с другото, защото пазарът е динамичен. За това е по-добре да се постави процент и процентът да се отчита към момента на започване на преброяването – верификацията, да сме малко по-европейци с приказките.

Трето, трябва да има някаква логика в процента, който се поставя, защото при нас има елемент на доброволност за разлика от работодателите, като брой на работници. Някой казва 5, друг казва 7, а вие тук сте поставили, поне виждам, че министерското предположение е 7, защо не е 6.8 или 7.2? Никой не може да ми каже. Нека да го забием по някаква логика, по политическата логика 4 на сто представителство в парламента. В това поне има някаква опора и логика.

Така, че срещу такива механични работи единственото, от което мога да си направя извода е, че някой иска да отсвири някой, в това е цялата работа.

Нека да се опрем на някаква логика когато коментираме числа, или ще е процент или ще е твърда бройка. Още повече с такива твърди бройки вие спирате възможностите за синдикален ….и може да се зароди друга организация. Ние сме започнали с осем души, уважаеми господин вицепремиер. Осем души, интелектуалци поставихме началото на десидентска организация. Нещата са динамични, сега сме нещо съвсем друго. Още повече, тук мисля, че и в законите трябва да се конкретизират нещата, но нека по това да вземат отношение юристите. Ние например сме регистрирани като синдикат, едно към едно. Едните по един закон, другите по друг закон, дайте да изчистим това нещо. Така, че прекалено голяма доза субективизъм виждам в тези опити, нека да свържем всички цифри каквито и да са те, числа, че много говорят за цифрите, с някаква логика и да се опрем на нещо – 10, 7, 5, а защо да не минем и на десетични знаци?

Ние доста се приближаваме до критерии, които предлага и БТПП и БСК, поне с тях съм се запознал досега, мисля че и АИКБ са в тази посока. Не е този начинът, по който искате да определите и може да определите влиянието на някой. Това е моето мнение. Мисля, че вече има и са запознати някои организации, които ни информираха посолства и т.н., че се правят опити за дискриминация и принудително отстраняване. Искам да има принципи. Омръзна ми в тази държава от Конституцията господин вицепремиер да се пише нещо за човек или против човек, за организация или против организация. Всички си даваме сметка, че петте години са за царя в Конституцията и редица други неща, хайде да минем на принципи, крайно време е и за това се гърчим като държава двадесет и две, двадесет и три години по корем.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Искам да уточня,  съгласявам се, че и на мен ми изглежда, че процент е по-смислено отколкото число или цифра и затова натам вървим. Точно какво да е, точно за това си говорим, но процентно прави по в смисъл и за мен от някаква твърда цифра точно поради причината, която вие казахте, че икономическият цикъл може да е много различен, както е сега от преди пет, шест години.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Например, и сега имаме 3000 души от „Кремиковци”.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Искам да се обединим около темата, че каквото и да се разберем, ще бъде процент, а не твърда бройка, и аз на това ще настоявам. Също съм съгласен, че може да се работи допълнително и тук дали са юристи, или са хора, които просто са работили повече по това, да се определи какъв е обхватът особено при синдикатите, вече не напълно разбирам, дали това важи и за работодателите – кои са тези лица? В смисъл извън осигурените лица, дали това наистина обхваща неката както твърдят някои или извън тях трябва да има и малко по-различен текст, който в различни варианти сте го предложили, но няма един вариант, който така да се каже, да е достатъчно кратък, а не напълно описателен.

Така, че по тази тема още от сега ще помоля и КНСБ и КТ „Подкрепа” специално по темата каква е базата и кого обхващаме да помислят и да ни предложат, но да не е в четири, пет изречения, така както бяха някои от предложенията.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин вицепремиер, тук има една абсолютна глупост написана, преписана от работодателите и прехвърлена на нас. Това е чл. 34, ал. 2, предложение: „В случаите когато една организация на работниците и служителите членува в две или повече национални конфедерации”. Дами и господа, при нас няма такова нещо. Ако искате можем да го направим. Такова не е било от самото ни създаване. Това е проблем на работодателите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Къде е записано това?

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Записано е в чл. 34, ал. 2. Това е предложение, което предполага, че един човек членува и в „Подкрепа” и в КНСБ и трябва да избере на кой да даде пълномощно – няма такъв случай.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не го виждам, но ОК разбираме темата.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Господин вицепремиер, най-напред искам да благодаря за това, че беше разпространено макар и с огромно закъснение предложението на БТПП, за това ще си позволя отново да напомня, че цифрите са въпрос на решение на правителството, като се държи сметка разбира се за препоръката на Международната организация на работодателите да се окрупняват организациите до възможния предел разбира се.

Отново обръщам внимание на това, че тези принципи за нефинансиране от държавата, за неучастие на държавни представители в органите и международното признаване са неща, които ако искаме да бъдем в международните норми е хубаво, добре е, че сме се захванали да усъвършенстваме сегашният ред, нека да го направим така както най-добрите го правят.

По някои конкретни точки по-нататък искам да се спра, по отношение на проценти няма да коментирам, отивам на това, че за класификатор на дейностите, което се споменава тук нека тези, които подготвят, става дума за броя на секторите, не може в един закон, даже не закон, а кодекс да споменаваме заповед, просто е смешно. Може да има някакво позоваване на класификатор, а как се утвърждава този класификатор. Днес се утвърждава със заповед, а утре може да бъде с решение на Министерския съвет, а на следващия ден с нещо друго.

Другият критерий, който е поставен тук го има и в БСК – връщането три години назад. Абсолютно прав е господин Тренчев, нека да не затваряме пътя за нововъзникващи. Ние се класираме, броим и преглеждаме съответствието на определени критерии тогава когато си подаваме документите. Няма да връщаме и не е редно да се връща лентата три години назад, дали е бил някой регистриран или не е бил регистриран. Това  също е важно и за синдикатите както виждате.

По отношение на пълномощните продължавам да бъда сериозен скептик. Пълномощия от фирми, просто ще се занимаваме две години със събиране на пълномощни от фирмите. Ако това остане ние ще настояваме да има пълномощни и от синдикалните представители.

По силата на Закона за сдруженията на юридическите лица с нестопанска цел ясно е, който разбира от право когато пречете, че със самия факт на кандидатстване в организацията той приема устава, а в устава е записано, че представляват интересите на работодателите, което означава, че той дава съгласие да бъдат представлявани неговите интереси.

По отношение на неизвършването на дейности възложени само със закон господин Тренчев каза, аз само ще напомня, че аман от поръчково законодателство по-лесно щеше да бъде на авторите да напишат Българската търговско промишлена палата да не участва в тристранния диалог. Вече знаете аргументите, само ще маркирам, че с това лишаваме публично частното партньорство. Давам един пример с „Карнет Ата”, което показва непознаване и на другите автори, по-предишните на този текст имам предвид КРИБ, като такива автори, на този текст. „Ата карнетите” са дейност, която е и се извършва и ще продължава за в бъдеще да се извършва от Международната търговска камара, единствената организация, в която КРИБ е пробил да влезе, защото всеки който си плати членският внос там може да стане член. Така, че нека да не правим поръчково законодателство, нека да въведем принципи, а съда да реши кой е финансово зависим и кой не е финансово зависим от държавата.

По отношение на отраслевите организации имаме известен опит, това също създава затруднение, даването на пълномощни, но там поне се касае за 20, 30 и 40 пълномощни, а не за хиляди пълномощни.

Отново се връщам към първоначалното, фактически въпрос е и за това се вкарват принципи в нормативния акт, т.е. за финансова независимост на организацията, защото може да се окаже, че с някой проект знаем, че има такива проекти сега, организация, която събира от членски внос даже и 500 хиляди, ако получи един милион финансиране от държавата, това означава, че поставя под съществен въпрос нейната независимост.

За това се надявам да бъдат възприети тези принципи, които Международната организация на работодателите още повече, че доколкото ни е известно има вече писмо в подкрепа на тези основни принципи, което е напомнително писмо, до най-високо равнище имам предвид до премиера. Благодаря ви.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: По повод казаното от господин Симеонов, очевидно се прави някаква невярна аналогия между членуването в синдикат и работодателска организация, най-малко заради това, че до момента такава практика няма. Ние с колегите единствено знаем, че такава практика е невъзможно, дори на ниво теория, един и същ работник да членува в „Подкрепа” и КНСБ.

Първо, няма такава практика.

Второ, със самия акт на заявление на членство поне в „Подкрепа” е така, убеден съм, че и в КНСБ без да познавам в подробности устройствените документи лицето когато встъпва в синдикат постъпва и попълва заявление за членство и казва „Аз желая да членувам в КТ „Подкрепа”.

Вашият човек попълва няколко такива и казва „Искам да членувам в БТПП, след това по същия начин в Стопанска камара”, да не изреждам всички шест, с риск да не пропусна някого. Докато при нас такова нещо и на теория не е възможно.

В този смисъл този текст, който и сега някой е сложил, той е абсолютно кух и безсмислен текст. Със сигурност няма да намерите нито един такъв случай на такова членство, абсолютно съм убеден. Тоест този текст спокойно може да изпадне като ненужен.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Говорихме по това, ще изпадне.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Разбирам, че по аналогия е влязло, да има реципрочност, но точно този е напълно безсмислен.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Съгласяваме се и екипът, който работи по това, ще го изчисти. Това е една от промените, които ще направим. Както се съгласяваме, просто за да върви напред, че по КИД (класификацията за икономическите дейности), макар че тук сме написали цялата заповед, за да знаем за какво говорим, всички да сме сигурни какво това означава. Разбира се, в последния текст това ще падне, защото няма как в Кодекса на труда да цитираме определена заповед. Така че това са две неща, които ще отпаднат между сега и следващия текст.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Вместо да й пишете номера на заповедта, дейности със заповед за утвърждаване. Тази заповед си сменя номерата през годините, но смисълът й ще е същият.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря. Юристите да си го отбележат това.

Докато Манолов беше навън, имахме една молба от синдикатите, това е молба към синдикатите, това е по чл. 34, първата точка. Също се разбрахме, че ще говорим за твърди числа, а не за процент, какъв е процентът, ще продължим сега да го говорим, от осигурените лица. Очакваме писмено и от КНСБ и от „Подкрепа”, да го запишат. Вие сте го записали, но е твърде дълго.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Едно уточнение, тъй като по закон едни категории служещи не могат да участват в синдикални организации, които са към националните конфедерации имам предвид МВР и МО. Това е един чувствителен процент. Би следвало когато се определя този процент, който се взима спрямо осигурените в НОИ, да се отчита и това нещо да се приспадне. Те и да искат, не могат, господин вицепремиер, да членуват при нас, защото законът им забранява. Те може да си имат синдикати, които пък не могат да станат представителни поради факта, че не могат да покрия области, бройки, браншове. Но не следва да се отчитат при нас.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Приемам тази теза. Юристите да си записват, но пак да си повторя молбата: от осигурени лица, помислете как по изчерпателен, но кратък начин, да се запише и ние да го получим писмено.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Ако може да не говорят колегите от името на синдикатите, нито пък работодателите да казват, че синдикатите са се съгласили с нещо. Аз не съм казал още нищо с какво сме се съгласили, имаме наши предложения, които са написани черно на бяло и те не са, господин Симеонов, това, което вие коментирате че сме се съгласили, нито Вие, господин Дянков. И ще кажа защо това е така.

Доктор Тренчев, според мен се опитва да намери някакво решение, но не е там решението, накъдето сме тръгнали. Няма начин да има съвкупност, която да не е точно определена, тоест тук има противоречие с това, което казахте, доктор Тренчев преди малко. Няма начин да има съвкупност, която не е определена прецизно и то по някакъв надлежен ред, и ти да можеш от нея да имаш проценти. Няма такъв начин. Осигурените лица винаги ще бъдат нещо различно от това, което казваш, доктор Тренчев. В тях няма безработни лица. В тях няма пенсионери. И никога няма да има. Тях ги няма или ги няма тези в МО и МВР, но пак казвам, по тази причина всъщност ние никога не можем да намерим процент от нещо. Затова казвам, да не прибързваме, че сме се обединили около някакво решение. То не е решение. Процент от нещото, което не е ясно какво е, няма как да стане. Нашите устави на синдикатите, Митко се опита да го обясни тук, дават свобода и конвенцията в това число, за членство при нас на лица, които са икономически активни, икономически неактивни и завършили своята активност. В това число и държавни служители, които трябва да бъдат непременно извадени пред скоба. И това го правят нашите устави. Затова дефинитивното решение когато търсим някаква пропорция е от нашите членове. Колко членове – колкото кажете, 300 хиляди, 200 хиляди, 500 хиляди, 100 хиляди, но членове. И то членовете са 16 хиляди вариантно, вариантно са написани в уставите. Разберете, няма как да определим съвкупност, от която да кажем 3 %, 5 %, няма я тази съвкупност. Тя се определя от уставите ни, а уставите свободно могат да се променят утре на конгреса и да кажем, както ние наистина ще кажем на 1 май догодина, когато ни е конгресът, че самонаетите лица могат да ни бъдат членове, ние вече имаме такива. Те къде са? Те не са работници и служители, те не са в общия ред на работници и служители, които можеше да бъде някаква съвкупност, която да решим, че е възможно от нея да вземем нещо. Работници и служители са тези, които са по трудово правоотношение и по държавна служба. Нали така, господин Мирославов, това са работници и служители.

Припомних преди малко, че ние имаме сериозно сдружение на надомните работници, които е наш член и не само те. Пчеларският съюз са наши членове и т.н. Тоест други структури, които не са чисто тясно синдикални и ще стават все повече такива, защото характерът на труда се променя. В това число това, което правим в момента с дистанционна работа, надомна работа, временна работа, променяме характера на труда, пускаме по-гъвкави форми. Трябва и ние да сме по-гъвкави, за да може да имаме членове. И вие ще ни кажете обаче от тази съвкупност. Затова искам да кажа, че този път е за никъде. За мен по-точния начин е да има някаква съвкупност, тоест число от членове – 100 хиляди, 50 хиляди, 75 хиляди, колкото се каже, но да бъдат членове, в които ние с нашите устави казваме кои са ни членове и може това да бъде проверено.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Значи твоя коментар е, че не е добра идея да е процент, трябва да е число или цифра. КНСБ има ли предложение какво число да е?

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ние сме предложили сто хиляди члена. Което ако се сметне по обратния начин е 4 % от осигурените лица. Нали така, по 7 % са 140 хиляди, говоря като числа. Можем естествено да коментираме тази цифра, може да сложим 75 хиляди. Но едно е важно да кажа тук в тази връзка, че всички коментари доведоха в наше глави до известна еволюция, че може би не трябва да бъдат еднакви числата на работодателите и на синдикатите. Преведено това, което казаха и от колегите ни от „Подкрепа” може би наистина трябва да бъдат различни, отчитайки спецификата, че едните са работници и служители ,които са наети по трудов договор или работят във фирмата, а пък другите са членове, които не могат да бъдат същите като числа. Така че, тук според мен трябва да има разбиране от всички, че на синдикатите трябва да бъдат малко по-ниски нивата от работодателите, колкото и да се споразумеят с работодателите. Примерно, ако са на работодателите 150 хиляди, на синдикатите да бъдат 75 хиляди или нещо подобно. Казвам, че трябва да има някаква разлика. Нашето предложение сме го направили на сто хиляди, но сме готови да бъдем гъвкави, ако се налага.

Вече коментира доктор Тренчев това, че не може да има еднаквост по повод на двойното членство. Няма двойно членство в синдикатите. Не го коментирам повече това.

За класификатора аз мисля, че непременно класификаторът да бъде определен и максимално ясно да бъде записан в закона. Защото не е добре  той утре да се променя доста волунтаристично, в един момент може да създаде други реалности. Говоря до кой знак е и кое ползваме точно. Няма според мен пречка, дори ако се налага, в самия класификатор да му изпишем пълното наименование, нашето предложение беше и продължава, мисля че тази заповед е същата, не съм я проверил, но това е по което водим преговори за модулите. Нали така?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Така е, да.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тогава можем някак си да го назовем, че това е класификаторът и той се ползва за всичко оттук нататък, за да има по-голяма прецизност и яснота.

След това виждам че сме постигнали като чели съгласие по повод една четвърт уеднаквени са критериите и за общини, и за браншове. Предлагам да не го коментираме повече,

За нас предложението да има регистрация на регионалните структури, собствена юридическа регистрация, не е логично, тъй като това се определя от уставите. Ние сме съставени не от регионални структури, а от отраслови структури. Тоест синдикалният член членува в една синдикална организация в предприятието, която пък членува в дадената браншова организация, а тази федерация членува в конфедерацията. Това е членственото правоотношение и пътя на членството на работника и регионалните структури са едни структури, може да ги закрием утре, ако решим, само да изпълни една четвърт за представителност. Там няма членство. Те са създадени за подпомагане на хората.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Кое четеш, за да се ориентираме?

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Предложението на БСК имам предвид, което казва, че трябва да има самостоятелни юридически лица, на стр. 3, т. 3 на чл. 34 предложение на БСК. За нас това не е логично, още повече не е уставно изискуемо в нашата организационна структура.

Аз за разлика от това, което каза господин Симеонов, продължавам да мисля, че трите години участие в диалога са нещо, което трябва да бъде запазено, тоест в качеството на юридическо лице за три години назад, за да може да е ясно, че който се е създал вчера, ще чака три години и тогава ще кандидатства. Няма лошо. Ще се докаже в пространствеността че го има,  че работи, че нещо прави, че има експертиза, че има въобще позиции и тогава ще кандидатства в следващото преброяване. Така че трите години аз мисля, че не би трябвало да се поставят под съмнение и да отпада, говоря, за точка 4 на чл. 34, както и реципрочната при работодателите.

Що се касае предложенията тук за членство или за директно членство, мисля, че предложението, което беше направено, е доста добро. И миналия път го коментирах. Говоря по алинея 2 на чл. 35 на стр. 7 що касае работодателите. Тук са обхванати двете хипотези – и възможността предприятието да членува директно в съответната национална конфедерация на работодателите, ако уставът така предполага и позволява на дадената конфедерация, и предприятието да упълномощи браншова структура, през която да членува в съответната национална конфедерация. Тоест то да реши най-накрая какво ще направи. И като реши едното, да даде своя глас по този път. Като реши другото, да го дава през браншовите структури. И толкова. Оттук нататък броим го това предприятие един път за нуждите на представителността, ясно е, че то е дало да кажем правомощия на браншовата камара хикс и толкова, тя членува в националната конфедерация игрек и е ясно. Или обратното, където си е директно конфедерацията, дава в нея пълномощно и приключваме.

Това е недоразумение, което се опитват тук колегите от БТПП да повтарят на няколко пъти – ние ще поискаме това, ние ще поискаме онова. Искам да кажа, че във всички синдикални  организации има заявления за членство, които се съдържат и са начини във всеки един момент да бъдат показани на работодателя. И то често се случва по повод на колективно договаряне, по повод на членски внос, по повод на най-различни въпроси, които възникват в живота на синдикалните структури на място. Така че, това първо.

Второ, самата процедура на преброяване да припомня, от нас изисква ние да представим единни протоколи от всяко едно предприятие, в което има организация. КНСБ има шест хиляди организации в цялата страна. Тоест ние ще трябва да участваме в изготвянето на шест хиляди протокола и ще участваме, както винаги сме го правили – по предприятия, по училища, по болници, по учреждения и т.н. Това е преброяването в края на краищата. Не е лесно, но ще го направим, защото искаме да сме представителни, каквито сме. Така че, който иска да получи пълномощните си по съответния ред, ще ги получи. А заявление от всеки член да ми кажете, че ще ми искате, просто е смешно, защото ние ги имаме в предприятията, но някак си изглежда смешно.  Надявам се, че няма да се направи формално такова предложение, не го виждам поне.

Ние казахме още на миналото заседание, че искаме да обвържем всички тези предложения за изменения с няколко други за нас много важни политически въпроса. Мястото и ролята на системата за тристранно сътрудничество, нейното значение и важност и степента на значимост на решенията, които взимаме. Направихме предложения по чл. 3 от Кодекса на труда, не ги виждаме обаче в съвместния материал. Надявам се, че ще бъдат дадени допълнително, те не се конфликтни, надявам се, че няма да има сериозни различия по тях. Те дават възможност както в двустранното сътрудничество, пак в същия член 3 да издигнем ролята на партньорството.

В чл. 36 сме видели, че сте отразили това, което сме предложили. То касае всъщност защо искаме да бъдем признати за представителни. Тоест да има някаква яснота, че всъщност смисълът на признаването на представителни и на работодателите, и на синдикатите е да участват в диалога и взаимно да защитим интересите си, коректност и т.н. Понеже никой не коментира този текст, обръщам внимание, че го има в общия законопроект, надявам се, че няма да има различие по него.

Двата текста, по които очевидно ще има различно мнение може би или дано да няма, ние ги изведохме със степен на важност, всъщност най-важна за нас, е в чл. 46 да бъде записан със съгласието на работниците и служителите възможността членският внос да се събира по ведомост, когато това е поискано от работника или е договорено в колективен трудов договор и допълненията в НК, които също искаме да видим аналогично на препятстването на членство в политически партии да бъдат охранени правата, равни конституционни права, нещо, което сме внесли в Народното събрание, но искаме да чуем тук има ли съгласие или няма, и може би да чуем мнение от работодателите. Обсъждахме го това в един формат с госпожа Цецка Цачева, в това число и ПГ на ГЕРБ с ръководството й, с участието на колегите от работодателите, чухме мнения и въпроси, по които ние сме изготвили наши позиции. Въпросът дали това е толкова обществено опасно вече не стои пред нас, защото сме подготвили неколкостотин, а те стават все повече и повече сигнала, които показват и доказват нарушение на правото на синдикално сдружаване умишлено от работодател и то безпардонно.  Тоест ако искаме да водим истински диалог, истински дебат, правото трябва да бъде охранено, както ни задължават и Хартата на … права, неразделна част от Договора за Лисабон, на държавата, иначе просто ще трябва да ходим навън. А не е хубаво да ходим навън. Един път осъдихме държавата, господин Младенов, още очакваме измененията на закона, което да позволи колективното договаряне на държавните служители, за което ни осъди Европа. Ние направихме това дело, вие не сте изпълнили това решение още, макар че гледаме изменения в Кодекса на труда и сега му беше времето. Та, ако искаме да продължаваме по този път, ние не искаме. Искаме съвсем аргументирано, направили сме това предложение, искаме съвсем ясно да видим проблема в очите и да го решим, тоест да направим превенция така че хората ако искат да правят синдикати. Като не искат, никой не може да ги накара на сила. Но не можем да ги бием с пръчки и да ги уволняваме затова, че искат да направят синдикати. И това не е риторика, господин Дянков, това за съжаление е живота в България. Така че тези двете точки за нас са изключително важни и ако искате да постигнем съгласие искаме и тях да коментираме заедно. Благодаря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Първата точка ние сме я говорили. Да виждали сме текста, поне за мен това звучи смислено.

Втората точка накратко обясни какво е това.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Правото на сдружаване в Конституцията е записано на един и същи ред, с правото на сдружаване на политически партии. В НК в чл. 169 правото на сдружаване в политически партии е охранено, тоест който работодател наруши това право, се наказва със съответните глоби, санкции и със затвор при рецидив. Тоест престъпление от общ характер. И ние казваме простичко, че  щом като правата конституционно са от еднакъв ранг, трябва да направим огледален, същия текст в НК, който ми наруши правото на синдикално сдружаване, да върви по същия ред като работодателите. Това е нашето предложение.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, разбрах.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин председател, имам процедурно предложение, защото така както вървим, няма да свършим скоро. Предлагам следната процедура. Първо, да се изкажат всички общо по предложения материал кратко и ясно и след това да тръгнем по чл. 34, чл. 35, точка 1 какво решаваме.

Предлагам освен това, нека да решат първо колегите синдикални организации по техните членове, ако ние имаме нещо силно против, тогава да реагираме. И обратното. Не те да ни дават съвети.

Вторият елемент, който е много съществен, който ви предлагам, никакви заповеди, защото това е субективно отражение и възможност за съответни промени. Това, което сме писали в нашите предложения е: КИД 2008 г,  обхват до втората цифра. Изрично е записано там. Тоест по дейности, като сме дали възможността да има представеност в няколко дейности там, където отговарят на браншовите услуги. Такива заповеди може утре да ги смени, днес е този министър, утре е друг министър, днес е приятел на Тренчев, утре е приятел на Божидар Данев.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: КИД е гъвкава материя.

БОЖИДАР ДАНЕВ: КИД е нещо, което е стабилно и за да се смени трябва да мине знаете и Евростат, всички неща са вързани. Не е толкова просто.

Така че предлагам нека всеки един от нас да се изкаже има ли общи бележки по предложението и след това да тръгнем чл. 34 и чл. 35 алинея 1 заедно за да има тази симетрия, за която вие твърдите, че би трябвало да има. И имаме ли различия. Ако те нямат основания между себе си, всичко е ОК, и ние сме съгласни, ако нямаме нещо категорично против. И същото и към нас. Но както ние не познаваме това, както каза господин Димитров, ние не познаваме синдикалните организации и няма господин Манолов няма двойно членство, но утре може да има. Какво ви пречи записът? Ако една организация изведнъж реши да напусне КНСБ и отиде оттатък? Нека да го запишем. Тоест никой не е казал. Това че го нямате, не означава, че не съществува като възможност.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

Заповядайте.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря. Понеже ние сме съюз на работодатели, вярно, че сме малки, но сме много. Искам да продължа логиката на доктор Тренчев, както няма логика да следим синдикалните членове по осигурени лица, по трудов договор, така няма логика да обвързваме членството в работодателска организация само с трудов договор. Явно, ако отиваме на процент, много е хубаво процента, много е примамлив, защото той дава автоматизъм, но ако отидем на процент веднага възниква въпросът от кое и от кога. Така че, няма логика в тази работа.

Съгласен съм с това, че има категории персонал, които трябва да се изключат от този обхват, защото те не играят. Така че, когато говорихме в началото, че досегашните критерии са добре балансирани, това имахме предвид. Както виждате всеки опит да променим тази част от критерия, стигаме до въпроси, на които не можем да си отговорим. Трябва да се обединим около това дали ще продължаваме да търсим нещо, което не можем да намерим или ще си оставим старото. Защото явно  старото работи, поне практиката досега е показала, че работи.

Вървя конкретно по предложенията и по двата члена 34 и 35, съгласен съм с това, което колегите предлагат, че така не може да се запише в закона. Тук господин Данев е прав, КИД до определено ниво и оттам нататък приключваме.

За една четвърт мисля, че нямаме различия и двете страни, така че може да го приемем.

Не мога да приема на член 35 алинея 1, точка 5, е абсурдно. Дайте да не се връщаме към такива работи.

Иначе като изключим точка 1 на член 34 и на алинея 2 на член 35, точка 1, ако това го запазим оттам нататък мисля, че нямаме проблем да приемем тези критерии, защото няма какво повече да изменяме.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря, ще се опитам да обобщя накратко по какво смятам, че имаме съгласие и вече наистина Божидар предложи според мен добра тема да видим по оставащите неща дали можем да минем около масата, за да видим какво смятаме и ако трябва да имаме един ден размисъл до утре и писмено да ни предложите, но само по темите, които остават.

Опитвам се сега да обобщя нещата, по които смятаме, че имаме консенсус.

От чл. 34, т. 3 и чл. 35, т. 3 е да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган. По тази точка съпоставима, никой няма възражения, доколкото разбирам, което означава, че я приемаме така както е и оттук нататък ще помоля да не си говорим по нея.

Предната точка „да има организации на работници” и т.н. в повече от една четвърт, доколкото разбирам всички сме съгласни с принципа и тук вече е въпросът как да се напише КИД-а, да дали не е заповед, може би това наистина е много подробно, това е юридическа тема и те да го разпишат, или да се запише до еди кой си знак. По това и ние ще работим и ще ви го предложим до утре като текст, но по принцип тази точка 2 за една четвърт и при едните и другите и това, че националната класификация на икономическите дейности всички знаем за какво знаем въпрос и смятам, че всички са съгласни. И просто тук трябва да се прецизира юридически текста така, че и по втората точка нямаме тема.

По третата и четвъртата точка, лично на мен ми харесва четвъртата точка да има три години преди подаването на искането, защото тук си говорим за правни неща и има някаква стабилност. Изрази се мнение, че може би това е рестриктивно, първо съществува и сега, в смисъл не си го измисляме, а съществува и сега и предлагаме да го запазим така.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господа работодатели, една хипотеза, ако да кажем ваша организация се слее с друга организация, която е представителна и добива качество на юридическо лице там помислили ли сте по въпроса?

БОЖИДАР ДАНЕВ: (Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския запис)

СИМЕОН ДЯНКОВ: По точка 4 можем по-философски да помислим дали това е правилно или не. Първо, сега съществува. Второ, дава някаква правна стабилност и предлагам и тази точка да приемем така както е в сегашния закон.

Алинея 2, говорихме по темата за работодателите, това е явно защо е така. За синдикатите, да може би в сегашната ситуация изглежда леко глупава. Опитвах се по реда на мислите на доктор Тренчев се опитвах, винаги ли е взаимно изключващо се или например, ако има трети национално представителен синдикат тогава това ще влезе ли в сила или пак няма тема? Опитвам се с други думи да разбера, дали коментара на Божидар Данев – да, изглежда малко странно, но по-скоро да го запазим като съпоставимост или никога това няма да влияе за вас.

Това бърка ли ви или не ви бърка?

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ако мога да ви кажа, тъй като става дума за синдикатите, когато имаше такива синдикати защото вече ги няма, когато имаше такива синдикални организации те бяха произлезли или от тях или от нас. Дори заради факта на този тип генезис това също беше изключено. Днес водим разговора чисто теоретично. Сега дали ще се появи трети можем да си говорим надълго и нашироко, аз твърдя, че това не е възможно, но това е друг разговор. Отново няма как да стане, защото говорим за едноканално представителство пред работодателя. Там е логиката. Членството в синдиката е най-вече заради представителство пред работодателя в рамките на конкретното предприятие и тази възможност някой да бъде представен по два канала пред работодателя е невъзможна. 

СИМЕОН ДЯНКОВ: Чл. 34, ал. 2, тук въпросът за работодателите явно остава така. Една организация на работниците и служителите да членува в две или повече национални конфедерации. Тук въпросът е, ако остане така дали просто е нелепо, но така да се каже не ви бърка.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Господин Дянков, тази симетрия сама за себе си е напълно безсмислена.

СИМЕОН ДЯНКОВ: ОК, да я изчистим.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Защо трябва да вкарвам измислени и излишни неща.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В момента питам.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Наистина това е пълен нонсенс. Това е все едно да се каже, че когато решим да ходим на Марс ще си вземем обувки. Извинявайте, но това е пълна глупост.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Прочитайки тази алинея 2 какво предлагате там да се запише?

Може ли синдикатите да се фокусирате за момент, опитваме се да изчистим, чл. 34, ал. 2 цялата алинея ли е глупава или по-скоро не е нужна, или само част от нея, как предлагате това да се промени, за да вървим напред?

МАРИАНА ИВАНОВА: Ако позволите тази алинея по-добре да отпадне защото това е абсолютно изключено по силата на уставите и на двете конфедерации и въобще правната същност на синдикатите. Те не могат да членуват един на друг. Това е абсурдна хипотеза.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ако утре има трета конфедерация, която има друг устав какво правите? Евгени, дайте да не измисляме хипотези. Работникът се представлява по един начин и Митко ви го каза преди малко. Не може да се представлява по триста начина. Той казва, това ми е синдикалната организация, в нея членувам и там съм член и тя ме представлява. Защо да членува на двадесет места?

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Евгени най-чистият начин, когато нещо се случва е когато хората са недоволни от синдикалната си организация или лицето само или цялата организация като цяло се местят на друго място, но възможност за дуализъм не съществува. Дори имаше и други синдикални организации в далечните времена и пак беше така. Нито един казус не е имало такъв и той няма как да се появи.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Приемаме, че тази алинея към чл. 34, отпада, съгласни ли сме от дясно,  отляво и по средата?

ОТ ДЯСНО: Съгласни сме.

ОТ ЛЯВО: Съгласни сме.

ПО СРЕДАТА: Съгласни сме.

ПРЕДТАВИТЕЛ НА БТПП: Извинявайте господин министър, но тъй като дискусията се развива бързо искам все пак да кажа по една точка едно изречение като резерва.

СИМЕОН ДЯНКОВ: По коя точка?

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БТПП: За качеството юридическо лице най-малко три години преди подаването на искането. Там имаме също една резерва от Търговската палата, тъй като идеята е да се изключи консолидация евентуално или някаква друга форма на преобразуване и това няма да стане, тъй като това изключва сливането, така както е разписано, но не изключва вливането, което означава, че един изчезва, но друг остава. Така, че тук нашето предложение е да се помисли дали тази точка препятствайки консолидацията всъщност няма да ограничи едно обединяване за в бъдеще, което се насърчава в международното сътрудничество.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре, това е по-юридически казус, аз не мога да преценя.

БОЖИДАР ДАНЕВ: (Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския запис)

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Тогава добавете „с изключение на възникването на консолидация”.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Тогава въпросът е какво означава консолидация?

Принципно се съгласяваме, че трите години остават. Така, че по точка 2, 3 и 4 от чл. 34 сме съгласни, ал. 2 на чл. 34 отпада, остава на чл. 35. Ще се върна на точка 1 от двата члена, просто се опитвам да отхвърля кои са безспорните.

Алинея 3, чл. 35 е само за работодателските организации, „че една отраслова организация на работодателите членува в две или повече…” с оглед наличието на критериите. Искам да кажа, че критериите се изчисляват или се правят веднъж и това е в началото. Тук няма тема кога. Кога е от 1 януари до юни. В момента на преброяване, така че тук няма тема според мен – кога? Мисля, че това е доста ясно.

Ал. 3 за работодателите – приемаме ли я така както е, че един вид не може един да е представен от четири различни работодателски организации?

Това е съществуваща алинея, просто е преместена с една назад и тя най-общо казва, че работодателите трябва да определят от кого да се представят при преброяването.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Извинявайте господин председател, че ще ви върна малко на точка 2, но мисля, че  е изключително важно. Става въпрос на чл. 35, точка 2 – показателя за работодателите. Ако гоним известна симетрия между изискванията за работодатели и синдикати и ако сме се съгласили синдикалните организации да доказват представителност и с брой организации – 50 организации с не по-малко от пет членове, същият критерий трябва да го поставим и за работодателите. Немислимо е един национално представен работодател да има едноцифрен или двуцифрен брой членове и да се яви като такъв в тристранното сътрудничество. Представителността на един национален работодател личи и се доказва най-вече с брой преки членове така както е поставен критерий за синдикалните организации.

В тази връзка предлагам в точка 2 за работодателските организации да остане досегашния алтернативен критерий брой членове.

Във връзка с ал. 2 също искам да кажа нещо. Най-вече от гледна точка на практическото провеждане на преброяването. Гледам таблицата от миналото преброяване и ще кажа цифрите така както поред са изписани за работодателите в тази таблица. БСК – 1800 членове, БТПП – 2600 членове, Конфедерацията – 2500 членове, ние нито един от работодателските организации не знаем коя фирма къде членува. Просто не си представям как бихме искали пълномощно от всички тези хиляди членове и бихме ги представили пред вас в документите за представителност. По друг начин стоеше въпросът за браншовите организации миналия път защото те бяха някъде между 30, 50 до 100 броя. Практически е възможно да се вземат пълномощни от 100 броя браншови организации, но от 1500 нагоре до 2500 просто това е невъзможно.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ако мога да кажа нещо по тази тема, досегашния механизъм предвиждаше верификацията на работодателите да става през НОИ, ако не бъркам, чрез външна институцията, която проверяваше какво се случва.

Понеже разбира се този процес ще се извършва поетапно, би могло след като се направи първата пресявка и се види къде има засичане само там да бъде потърсено заявлението на волята на работодателя коя организация да го представлява. Т.е. аз за себе си мисля без да познавам нещата в подробности, че едва ли всички 2500 организации членуват и на други места. Иначе идеята за едноканално представителство е вярна. Да е ясно коя организация кой работодател представлява.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В коментара на Димитър Манолов, бяха две неща, но основното нещо е, че има ли начин да се провери – има не само чрез НОИ, но и чрез НАП също има начин да се провери специално за работодателите.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Ако това действително се разпише като процедура – да, т.е. след подаване на документите се установи, че има повторение между членовете на някои или на всички организации и закона позволява допълнително да представим пълномощни – да, но сега закона не позволява такова нещо. Досега той не позволяваше и по отношение на браншовите организации. Ако имаше повтарящо се пълномощно на една браншова организация за няколко национални тя просто се изключваше от всички национални организации и това беше практиката, защото нямаше разписана процедура за допълнително представяне на документите.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Тъй като всички започнахме масово да се изказваме по общите принципи, а не така както вие стартирахте точка по точка, господин министър, ако ще говорим за общите принципи.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Господин Данев, аз чакам ред за общо изказване, дисциплинирано, но тъй като всички вземат думата, още не съм направил общо изказване.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Ако ще правим общо изказване, да уточним процедурата – правим ли общо изказване или отиваме на точка по точка? Т.е. тези точки, които уточнихме ОК, но нека да видим ще правим ли общо изказване или не, защото ние имаме принципни разминавания в доста от текстовете. Принципни разминавания, които са подплатени в Кодекса на труда.

СИМЕОН ДЯНКОВ: ОК аз просто исках да изчистя няколко неща извън това, за което сега говорихме, защото според мен може да се провери.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Реплика по повод на това, което колежката Зартова спомена, че законът дава или не дава. Законът е воля и дава онова, което онзи, който го разписва иска да бъде дадено. Връзката между закона и процедурата се осъществява от наредба за установяване на критериите и в тази наредба може да бъде създаден надежден правно организационен технически механизъм, който да отчете тези всички обстоятелства.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Това щеше да бъде и моят коментар. В закона няма как да се разпише това, или има но не е редно, докато в наредбата, това което вие казахте наистина може да се разпише.

Връщам се, защото се опитвам да изчистя повече точки. Имаше един коментар дали в точка 2 на чл. 34, който е за синдикатите, „или най-малко 50 организации с не по-малко от пет членове във всяка от всеки отрасъл” тук имаше предложение дали това също да се даде като „или” при работодателите.

Тук питам само работодателите вие ОК ли сте да има там тази съпоставимост, да е една четвърт от отраслите по еди кой си по КИД, …и не по-малко от 10 на сто от осигурените по трудов договор във всеки един отрасъл, както досега е записано в тази точка и да се продължи както при синдикатите „или най-малко 50 организации с не по-малко от пет члена във всеки отрасъл”, или това да го оставим като въпрос.

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Господин Дянков, въпросът за осигурените лица по трудов договор, мисля че още го дискутираме, така че да влиза в текст не става, нали разбирате.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Брой организации е по-важно от процент заети.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ние за вас сме се разбрали и общо взето коментара беше, че същият текст, който е за вас и дава „или” трябва да бъде и за тях. Всъщност „или” така или иначе, ако сме приели досега до преди „или”-то не би трябвало да ви бърка.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Просто не може да е така. Досегашният текст е „има организации с не по-малко от десет членове”, а сега изведнъж този текст става „с не по-малко от десет членове с толкова осигурените по трудов договор лица във всеки отрасъл”. Едното е съвсем различно, едното се касае за хора, а другото за работодателства.

СИМЕОН ДЯНКОВ: „Или” явно е опция, така че ако изпълняват първото по дефиниция, би трябвало да изпълняват и цялото, но ОК по това се разбираме, че е юридическа тема, така че го оставяме.

Оттук нататък какво остава и вече започваме с общите и по-специфични коментари. Остава първа точка от чл. 34, където има коментари от две гледни точки. Сега уточнявам по какво тепърва трябва да се разбираме – дал ида е процент или число? Какво да е това число и какъв да е този процент? Малко ще поговорим сега, но ще ви помоля утре до някакво време ще се разберем какво да дадете и писмено становище по тази тема от всички абсолютно и какво означава осигурени лица и дали има друга дефиниция? За което горе-долу сме съгласни, че има и друга дефиниция поне за синдикатите, а може би и за работодателите. Малко днес да си поговорим каква е тази дефиниция и наистина да ни го разпишете, така че по първа точка това са въпросите: число или процент? Какво число или процент предлагате? Каква е дефиницията от какво? От кога няма тема, защото казах много ясно е от кога.

Според мен, това е единствената тема в чл. 34, първа точка как да се разпише.

По чл. 35 имаме темата за точка 5 „не извършва дейности изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт”. Тук чухме, че има коментари защо това не е така, обаче искам и от всички други и синдикатите, защото вие също имахте коментари какво да се каже.

По ал. 2 се разбрахме и по ал. 3, мисля че с тази промяна на наредбата, която е необходима …

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Може ли само да уточним за кой текст на алинея 2 става дума?

Защото това, което е предложението от втори, и това което е от четвърти, съществено се различават двата текста.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В момента чета това, което е записано в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, където чл. 35, ал. 1 е два реда…

ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Предлагам да прочетете текста на ал. 2, който имате при вас.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ал. 2, „В случаите когато един работодател членува пряко или чрез браншова организация в две или повече национални организации на работодателите при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага  със следните възможности:

а) да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува.

б) да упълномощи с изрично пълномощно браншовата организация, в която членува”.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин министър, възразяваме против този текст.

Отварям Кодекса на труда и вътре изрично е казано за какво е насочено тристранното сътрудничество. Представителните организации на работниците и служителите какво правят и представителните организации на работодателите.

В чл. 50 се определя колективния трудов договор. Равнището на колективно договаряне, което е много съществено, и че има колективен договор на отраслово и браншово равнище, отделен колективен договор, там се правят преговорите.

С този запис вие минирате колективното трудово договаряне. С този запис когато една организация упълномощи национално представителната тя не води преговори на колективно трудово договаряне. Означава ли, че ако браншовата организация упълномощи друга национално представителна, той я напуска? Какво означава тази – двойно членство, двойно пълномощно ли е това? Принципно различие. В Кодекса на труд изрично е казано каква е ролята на представителните организации. За това ние в нашето предложение категорично сме възразили по това нещо.

Фактически ние имаме прецеденти вече, господин Тотю Младенов е тук, когато предприятия оспориха легитимността на колективното трудово договаряне в съда.

Господин Тотю Младенов е тук. Колективното трудово договаряне е легитимно когато се подписва от браншова структура. Не може едно предприятие да членува в друга национална, а в друга браншова която е упълномощила друга представителна организация. Т.е. изтеглете точка 1 да упълномощи с изрично пълномощно браншовата организация и когато не членува в браншова организация национално представителна, което е принципен въпрос. Дайте да сменим и Кодекса на труда и другите точки, чл. 3, ал. 1 и точка „б”, чл. 50 и чл. 51 и чл. 51-б, в които са заложени тези неща.

Освен това с подобен запис, който досега съществуваше, ние за това пледираме за по-голяма подробност господин министър, ние разрешихме роенето на браншови структури. Забележете в някои отрасли и браншове има по няколко браншови структури. За да има субординация и единствено с упълномощаванията ние трябва да въведем категория „представителност на браншова структура”, за да знаем, че колективният трудов договор има легитимност, има законност. В момента ние сме отворили вратата да бъдат атакувани колективните трудови договори, което е в основата на индустриалните отношения. Трябва да стъпим на Конвенция № 87 и трябва да стъпим на дейността на Кодекса на труда, който има, а вие искате чрез тези записи да минирате Кодекса на труда.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Признавам, че това не мога да го разбера. Някой друг има ли коментар по това?

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин Дянков, много е просто, когато сте написали на първо място, че може едно предприе да упълномощи национално представителна организация и представете си той е член на браншова структура, която е овластила друга представителна организация, тогава той двойно членство ли има? Представлява ли го браншовата структура или не при колективното трудово договаряне?

Господин Мирославов, извинявайте много добре ви е ясно и недей ми прави хитрини сега.  Много добре ти е ясно защо е записано. Точка „б” трябва да отиде горе, преди точка „а” и да се каже: „Когато не е упълномощила браншова структура да упълномощи национална” и нещата заспиват.

Господин министър, последното нещо в края на краищата тук да подкрепя някои от колегите, едно е 1000 предприятия с 500 души заети да формират 500 хиляди, и едно е да имате 100 хиляди пълномощни с пет души заети. Това са абсурди, защото тук говорим за пълномощия от предприятията. Съвсем просто е, който има големи предприятия да си вземе пълномощни и безумие е да искате от 100 хиляди души да ви дадат пълномощни и ние ще искаме тези пълномощни да бъдат нотариално заверени категорично, това е пълномощно.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Има нещо, което не разбрах и бих искал да попитам господин Данев, ако в рамките да кажем барншовата камара на строителите и в нея се получат от нейните членове разнопосочни пълномощни, единият казва браншовата камара да представлява еди си коя работодателска, другият казва браншовата камара да представлява друга работодателска, тогава какво се случва?

БОЖИДАР ДАНЕВ: Да дадем представителност на браншовите структури…

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Днес не ни е това целта, аз лично нямам нищо против, но тогава трябва да се върнем много назад.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Тук ще го запишем.

(Говори без включен микрофон няма ясна чуваемост за стенографския запис)

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Само една реплика, за да разясним обстановката и да е ясно с какво трябва да се съобразяваме когато разсъждаваме по този въпрос. Това, с което трябва да се съобразяваме са уставите на отделните организации. Направих си труда да се запозная с четири, пет устава на отделни работодателски организации. При едни членственото отношение се изгражда директно. Работодател – национално равнище. При други се изгражда опосредено, или може да се изгради опосредено – работодател, браншова структура, национална организация, но общо взето по памет доколкото си спомням поначало членството за един работодател е в националната организация.

От тази гледна точка едни устави допускат и колективно членство на такива групи от работодатели, нека да ги наречем условно браншови или отраслови, други устави въобще не уреждат такава възможност и оттук идва това разминаване.

Споделям идеите на господин Данев, да се развива колективното договаряне на браншово равнище, но сега тази идея трябва да я отделим от това когато се опитваме да си изясним принципа на единственост на представителността. Това трябва да се отдели. Не може да се твърди, че във всички случаи ще трябва да има единственост през браншова структура, ако го има по устава и ако така минава членството – да, но ако го няма и минава директно тогава по друг начин, но за нас е важно един работодател да каже „Това е моята организация” дали е през браншовата, дали е директно е друг въпрос.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Първо в браншовата, а след това когато не е член на браншова да упълномощи националната. Т.е. това е принципът, въпроса е тъй като ние не се намесваме в проблемите на синдикалните отношения. Въпрос към господин Стефанов, организация и предприятие, което е овластило национална организация участва ли в колективното трудово договаряне?

ОТ ЗАЛАТА: Участва разбира се.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Как, чрез кого? На ниво предприятие – да, но на ниво бранш участва ли?

Законът за юридическите лица господин министър дава възможността три юридически лица да направят неправителствена организация и ние затова имаме една ужасна практика в страната. Всеки иска да бъде вожд и в съответните дейности имаме по две и по три браншови организации, които с мъка ги събираме даже. И ние разводняваме колективното трудово договаряне, т.е. това е ключов въпрос на легитимност на решенията на колективното трудово договаряне, което нямаме досега. Ние за това сме го предложили в нашия текст изрично. Както сме предложили възможността да бъде брой служители или заети или проценти и двете възможности сме дали. Така, че господин Стефанов, както ние не даваме съвети за вас защото не познавате нещата, не давайте съвети за нас дали да бъде и как да бъде, защото ние най-добре знаем как стават колективните договори.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В нашия първоначален текст, който ние сме предложили сме стъпили точно на принципа на единственост. Въвели сме случаи когато един работодател членува в две или повече организации на работодателите при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност. Т.е. се включва в списъка на тази, на която е дал изрично пълномощно. Това е прякото членство. А сега съществуващата ал. 2 става ал. 3, когато една отраслова организация пак дава пълномощно. Т.е. имаме единственост.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Мирославов, т.е. смени редът, когато една браншова организация и след това когато не е член на браншова структура да даде на национална организация, за да легитимираш колективно трудово договаряне. Целта ти е да разбиеш колективното трудово договаряне.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Ще започна оттам, че наистина ние се опитваме да сближим критериите и това сигурно е правилно. Ще кажа и това, че ние ще дадем нашите препоръки и най-накрая правителството и парламента ще вземат решение, това сигурно също е правилно.

Относно сближаване на критериите, не може да има абсолютна тъждественост по няколко причини има специфика. Ще ви дам лесен пример, ако интересите на синдикалните членове до голяма степен съвпадат не може да се каже същото за бизнеса и за работодателите. Може би за това на европейско равнище има три пъти повече работодателски организации представителни на европейско равните и партньори на Европейската комисия отколкото синдикални. Само в един бранш богат да бъдат различни диаметрално интересите на работодателите. Например, търговия с автомобили. Има бранш търговия с нови автомобили и пак в този бранш със стари автомобили. Едните искат да унищожат другите те са несъвместими интереси. Кой може да каже каква да бъде пропорцията между стари и нови – само пазара, но трябва едните и другите да могат да си кажат приказката, докато и на двете места синдикалните членове горе долу имат еднакви интереси да им се охраняват условията на труд, здравословни, безопасни, възнаграждения и т.н. Това е очевидна специфика. В туризма е друго разделението на малки и големи. В целия бизнес им доставчици на обществени услуги и потребители на обществени услуги, отново диаметрално противоположни интереси. За това очевидно бизнесът има повече организации отколкото труда. Същото е и относно числото. Казваме процент или число, ако е процент от осигурените, но тук само по трудов договор или всички осигурени, защото за нас ние осигуряваме и тези по граждански договор, но те не са в отношения с нас работодател – работник. Те са извършители на външни услуги за нас.

Относно трудовия договор при синдикатите има и в държавната администрация по трудов договор, но ние там нямаме работодателски организации – министерството „Х” член на работодателска организация или „У”, очевидно пак има специфика.

С това илюстрирам, че не може да бъде абсолютно еднакво.

Относно числеността ние бихме приели процент от заетите по трудов договор в извън държавната администрация, т.е. в реалния сектор там където изобщо работодателите могат да се сдружават. Може би по-просто е число. В това отношение, ако е число 100 хиляди е едно много голямо увеличение повече от три пъти спрямо критериите сега.

Относно браншовия аспект. Първо искам да кажа, че никъде в закона няма легална дефиниция за бранш. Ние тук се опитвахме да правим в МИЕТ плюс работодателските организации Закон за браншовите организации, шест месеца работна група беше формирана и най-накрая завърши с един продукт, в който имаше четири особени мнения и той така и не влезе в парламента.

Много е примамлива идеята с броенето на националните да се преброят и представителни браншови, но се страхувам, че това е абсолютно неизпълнима задача, не и в този хоризонт.

Относно процент заети в бранш. Първо, не е ясно какво точно е „бранш”. Второ, ние като работодатели е по-правилно да държим сметка на брой организации в дадена икономическа дейност, защото ако е някакъв бранш където има един доминант може с един работодател да се покрие този процент, но това не е критичната маса за да дадем мнението на бранша и може една фирма да тъпче всички други в този бранш.

Относно КИД, ние договаряме прагове в 80 дейности и някой задал ли си е въпросът как се определят те? Защото до втория знак както е записано в някои предложения са 99 дейности, т.е. някой взема и от тези 99, изрязал е 19 и остават 80. Това го прави един човек. Т.е. ние ще препратим закона към решението на един човек от НОИ.

Искам да ви прочета и какво пише по отделните пера. Имаме например производство на турбини заети 900 човека. Имаме дейност на професионални организации – 600 заети. Имаме търговия с 330 хиляди заети. Имаме туризъм с 130 хиляди заети. Имаме строителство с 110 хиляди заети. Имаме текстил с 90 хиляди заети. Т.е. въобще не са равнопоставени. Ако сме до първия знак както имаше алтернативни предложения, където са 21 първо в класификатора няма отрасли. Там има сектори и раздели и затова досега всъщност закона препраща към акт на Министерски съвет, където се казва „Отраслите определени от Министерски съвет в съответствие с класификатора” и има наредба. Господин Дянков, ние без тази наредба няма как да минем, защото там има текстове, които очевидно ще се променят поради това, че се променя закона. По-нормално е в тази наредба да се напишат отраслите, защото там са 27 и са горе долу направени балансирано. Ще ви дам и друг пример само в преработващата промишленост, която по секторите е един ред, там са заети една трета от реалния сектор в преработващия даже и повече. В същото време има друг сектор държавно управление. Има трети сектор дейности на домакинствата като работодатели. Очевидно това в този вид е неприложимо за целите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Наредбата трябва да е много ясна как се изчислява, кои влизат и т.н.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Относно упълномощаването. Ние сме приели предложеният текст защото нямаме проблем с това. Идентифицирали сме не повече от два процента при покриване. Сигурно има и други, които не сме видели, но при всички случаи това не е значителен процент.

В същото време искам да кажа, че не намерихме на друго място и в друга държава такава практика с упълномощаване. Много е привлекателно едноканално, но това крие и други рискове. Ако този канал се запуши може би затова работодателите в България предпочитат да имат и друг канал макар и това да не е повсеместна практика или ако този канал работи на вълната или е сложил филтъра на корпоративни интереси също какво става. Така, че ние тук сме готови да приемем и предложението на БСК и предложението на министерството. Припомням, че досега само при дублиране на браншови организации се изискваше пълномощно и това решава случаи от дублираното членство.

Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: За еднопредставителност или как го казваме понеже синдикатите имат такова условие и досега са имали и тук ще имат смятам, че е напълно редно да го има и от другата страна за съпоставимост, иначе малко трудно да си представим тази съпоставимост. Това така или иначе ще го има, как ще бъде в текста, ако има някакъв по-елегантен начин, но за тази еднопредставителност просто това е част от правилата.

ОГНЯН ДОНЕВ: След два часа и петнадесет минути КРИБ до този момент не се е изказвал и няма да взема отношение по всички неистини, които се изказаха тук, защото смятам, че е излишно и губим времето. Ние настояваме все пак да се запише число 250 хиляди души – защо? Защото вече бяхме съгласни да се напише 10 на сто, което горе долу да отговаря, след това ще махнем държавните служители, след това ще занижим нещо друго, след това от 10 ще паднат на7, от седем след това ще се споразумеем върху пет и ще се върнем там където сме.

Единствената констатация, която ние правим е, че в този формат работим трудно и от тази гледна точка настояваме да се завишат критериите. Съгласни сме иначе с всякакви критерии, които са обективни и вдигат летвата, наистина вдигат летвата. И тук може би към господин Данев независимо каква браншова е организацията, защото аз и до ден днешен не знам в коя браншова организация съм записан и сигурно се водя в пет, шест, не съм в „Химия” със сигурност, въпреки че моите профсъюзи са във федерацията „Химия” ОК така се е решило, но никой не може да ми отнеме правото когато аз не съм съгласен къде членува браншовата ми организация и какви интереси тя защитава да дам изрично пълномощно на организацията, в която смятам, че искам да членувам и искам да  защитава конкретните ми интереси, това е мое демократично право.

Иначе по другите точки ще взема отношение когато му дойде времето.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин министър, тъй като господин Донев спомена моето име, никой не го лишава от това право да упълномощи друга организация и да напусне браншовата структура да не го представлява на колективното трудово договаряне. Никой не ви е забранил това, както вие казвате, че въобще не знаете къде членувате и продължавате да не членувате, говоря лично като организация. Говорим принципни неща, т.е. никой не ви лишава от правото на избор, ако една браншова структура не ви отговаря на вижданията, не отговаря на политиките, които смята, че трябва да изповядвате да я напуснете и да дадете право или на друга браншова структура да ви представлява в колективното трудово договаряне по браншове или да овластите национална организация, която не води преговори по браншове. Т.е. и ако искате да атакувате колективният трудов договор, както го атакуват във Върховния съд, защото не участвате в него. Това е правната рамка в страната и тя е заложена в Кодекса на труда и е заложена в ратификацията на Конвенция № 87. Никой не ви е спрял. Напуснете.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Коментарът по тази тема на моите юристи. Макар, че господин Данев е прав браншовата тема просто не е тема, в смисъл е малко по-различна тема от темата за преброяването или критериите така, че ние можем да я говорим, но поне моите юристи сега ми подсказват, които са около мен, че дори и да си прав, а те смятат, че всъщност си прав не е просто тема сега за критериите за преброяване.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Тогава нямате в Кодекса на труда няма да имате представителност.

(Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския запис)

Погледнете какво е написано в чл. 3, т. 2 „представители ….участват на отраслеви браншови области и общински съвети”, кой отива там? Измислен някой ли?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Юристите пак ще погледнат това.

БОЖИДАР ДАНЕВ: (Говори без включен микрофон, няма ясна чуваемост за стенографския запис.)

В чл. 51, колективни договори се сключват на предприятия ….браншове и общини. Кой отива там? Не е толкова прост проблемът в действителност. За това ние казваме, че трябва да има ….да е ясно, който не желае да е в браншовата структура да я напусне и да няма двойно членство….Докато овластят браншовата организация той участва чрез нея. Не случайно се наричат  конфедерация, а не са съюз. Не случайно колегите са конфедерации, защото участват чрез своите структури.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Разбрах темата, юристите пак ще го погледнат.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Чисто принципна бележка и една реплика, тези въпроси свързани с представителността, въпросите за колективното трудово договаряне и някои други въпроси са тясно свързани и са във взаимна зависимост, но ако ние вървим в тази посока сега това означава, че трябва да извадим и да започнем да мислим принципно и за съответните необходими промени по отношение на колективното договаряне. Ако не направим това, тогава такива аргументи, които аз по принцип уважавам стоят частично и самостоятелно, а редица други въпроси свързани с колективното договаряне са развързани. Може би това е една следваща тема и ние ще предложим съвсем наскоро пакет от правни норми, с които да доближим разговора по колективното договаряне в тази посока.

СИМЕОН ДЯНКОВ: По-скоро мнението на моите юристи е същото. Да, има тема, по тази тема трябва да се разговаря, но тя не е точно в критериите за договаряне.

АДНАН ЛИДИЯНОВ: В Европа има три обединени работодателски организации срещу една синдикална организация, три към едно. Тук ние имаме два синдиката и мисля, че е съвсем нормално и европейско да спазваме това съотношение шест към две.

Вижте господа, пак казвам, преди да започнем по тези цифри, първо някои измислил ли е как ще бъде адресирано всичко това.

Колега Данев, каза, че пълномощното трябва да е нотариално заверено. Давате ли си сметка на една малка фирма какво ще й струва това? Вижте какво господа, на моята улица и фризьора и магазинера и кафенето, смятат че аз ги представлявам, но нито един от тях не е член на Съюза за стопанска инициатива.

Мисля, че работата на съюза, не е да разчленяваме представителството, искате да го канализирате и то едрия капитал да…. Защото когато става въпрос за 250 хиляди давате ли си сметка, че утре ако имаме дай боже да нямаме такава криза има безработни и синдикатите няма да отговарят на такива цифри.

Господин Донев, дайте да говорим малко отговорно и без да говорим общи приказки от рода в този формат не се работи. Какво не се работи в този формат? Към НСТС има и бих искал аз да се разпространи наистина и на общински нива и на всяко населено място да има тристранки. От сутринта експертно започваме, тази цифра или друга, този процент или друг и т.н. Аз смятам, че по този начин, ако достигнем до такива критерии подобни на тези, по които спорим живи и здрави, аз смятам, че по-голяма част от този народ, ще смята, че не е представляван. Ние трябва да създадем надежда поне на младите хора, че ще имат бъдеще и ще правят бизнес в тази страна. В момента тези, които са работили 20 години напускат пазара.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре, да се фокусираме върху нещата, по които остава да се разберем. Това, че в Европа е три към едно не означава, че тук трябва да са шест към две, могат да са девет към три или четиринадесет към петнадесет и т.н., това не е сериозен аргумент.

ВИКТОР СЕРОВ: В духа на това, което казахте, да се фокусираме за да вървим напред по предложенията, които се направиха считам, че в по-голямата си част така както и самата дискусия показа предложенията обобщени от Министерството на труда и социалната политика отговарят на интересите, както на бизнеса, така и на синдикатите. Онова, което ни различава е свързано слушайки дискусията най-вече с представителството.

Считам, че конфликтният момент, който възникна тук по отношение на браншовите организации би могъл да се елиминира изцяло от преброяването така, че да не пречи сега да се извърши едно реално преброяване на организацията, както на синдикатите така и на работодателите.

Действително има проблем с тези пълномощни, но няма как да не са нотариално заверени, защото сам разбирате, че обратното би означавало да подаваме документи без да носим каквато и да било отговорност.

Искам да направя малък коментар по отношение на някои от предложенията на КНСБ, които досега не бяха коментирани тук по време на дискусията. Става дума за предложението по чл. 46, а именно: синдикалният членски внос да се събира по ведомост, както и на следващото предложение, относно сдружаването да е свързано с носене на наказателна отговорност.

Считам, че и двете предложения противоречат на демократичните принципи, които следват или би следвало да следват обществените организации в частност синдикатите. Не е нормално според мен, да се събира членски внос по ведомост, след като говорим за доброволност на участието, както и не е нормално да вкарваме в затвора, както е написано тук хора, които не желаят да бъдат синдикални членове, защото…ако може да довърша. Така както сте записали текста в предложението важи не само за „лошите работодатели”, но и за онези лоши служители и работници, които не желаят да членуват. Обърнете внимание на текста. Аз ви моля да обърнете внимание на текста.

Последно по отношение на предложението за това работодателите също да отиват в затвора, ако не са платили социалните осигуровки.

Моля да не третирате всички работодатели като престъпници, тъй като със сигурност има категория, която действително не плаща съвсем съзнателно социални осигуровки, но тази категория не е огромното мнозинство и ще ви кажа. Огромното мнозинство работодатели имат проблеми заради бизнеса за заплащане своевременно на членски внос и знаете ли какво правят? Плащат аванси с ордери, след което допълват и държат на баланса си и на ОПР дължат суми, които уж са дължими за нещо друго, а всъщност това са суми, които са изплатени заплати с аванс. За това искам да обърна внимание – да, съгласен съм с това тези, които съзнателно следват политика да не водят на трудови договори хората си и да не плащат социални осигуровки да бъдат гонени по линия на Наказателния кодекс, но не забравяйте, че огромната маса не са такъв случай. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Само процедурна тема, тъй като наистина напредна времето.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Две много бързи пояснения. По последната част, тъй като първите две по-скоро засягат предложението на КНСБ, но това са неща, които с лекота всеки може да коментира, но от уважение ще оставим вносителя да си говори.

Очевидно е, че има неразбиране и никой не желае да преследва тези хора, които са притиснати от обстоятелства и не са могли да изплатят дължимите си вноски за социално осигуряване и за тях никога не е ставало дума да бъдат преследвани наказателно. Става дума именно за онази част, която съзнателно укрива данни за това, която съзнателно нарушава закона и накърняват интереса на  социално осигурителната система. Никъде не става дума за тези, които не могат, за там има друг вид санкции. ОРП плюс десет пункта и всичко е ОК и никой не желая тях да вкарва по затворите, но този при когото работи някой човек на 1000 лева заплата и някъде на двойно счетоводство се води, че работи на минимална работна заплата и така се осчетоводяват неговите ангажименти към социално осигурителните системи, а оттам и неговите права на работник, е такъв човек аз мисля, че спокойно може да полегне малко или пък да ходи и да мете улиците според решението на съда.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, всъщност наистина има не знам дали да използвам по-силни квалификации, мислех но ще се въздържа, но най-малкото е некомпетентно това, което се каза по простата причина, че никой не предлага това, за което говорим. Никой не предлага това.

Първо, да четем наистина какво точно се предлага и да не се правят свободни съчинения и да се правят манипулативни изказвания с оглед на  това, че някой друг в залата не е прочел предложението и да се настройва априори другата част от работодателите против нашето предложение без това да е факт, т.е. да има нужда от подобно поведение.

Аз така разшифровам и затова така реагирам към това ваше изказване. Оставам настрана, че е некомпетентно, ако беше само това нямаше да го коментирам въобще, но влияе върху останалата част на колегите, които може би не са запознати докрай.

В тази връзка това, което каза Димитър Манолов, припомням ви, че оттам по антикризисните мерки имаме съгласие тук в тази зала с консенсус и това миналия път пак го коментирахме, но вашата организация беше представена тук, не знам дали вие бяхте господин Серов, и тя си е дала съгласието когато става дума за умишлено дълбоко с 15 черти подчертано умишлено укриване на осигурителни вноски, да бъдат приравнени тези деяния с данъчните измами, т.е. става дума за данъчни и осигурителни измами, за това става въпрос всъщност и такава промяна в Наказателния кодекс е внесена, господин Дянков ни информира, че е някъде в комисиите, дано да върви някъде както трябва.

Въобще не става дума за тези, за които  затруднени временно, а не могат да платят и т.н.,това първо.

Второ, по двете наши предложения. Отново манипулация. Доброволността е в членството. Всеки работник има право да членува или да не членува в синдикат и за да го охраним това първо право ние казваме, че който чрез насилие, заплаха или по друг начин пречи на някой да осъществи свое конституционно право на синдикално или всяко друго сдружаване, ловна дружинка, месарски съюз и т.н. или го принуди противно на убежденията или волята му да членува, и за принудително членство става дума, не само за нечленство или да се откаже членство или от каквато и да е друга организация с допустими от закона цели или да му попречи да създаде такава се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Това е огледалният текст едно към едно, казах преди малко, текста който сега в момента съществува в Наказателния кодекс и охранява правото на сдружаване в политически партии, едно към едно го казваме. И преди малко говорихме, че ранговете в еднакви и равни и затова предлагаме това.

Тук няма никакво нарушаване на доброволността и на каквото и да било друго. В тази връзка събирането на членски внос по ведомост става със съгласието на работниците и служителите или ако това е договорено в колективния трудов договор, включително и възмездно е записано. Членският внос се събира служебно по ведомост и се превежда по указана синдикална сметка. Къде е нарушаването на доброволността не разбирам аз, когато има съгласие на синдикалния член написано черно на бяло, предоставено на работодателя и казва: „Аз съм съгласен да ми се събира по ведомост” и да ми се превежда в онази сметка и при това синдикалната организация е готова дори да заплати тази „услуга” когато предприятието прави за едно събиране. Както се превежда да речем заема на работника „Х” в ДСК и всяка друга банка, така че манипулативни изказвания от този род без да сме прочели и граничещи с некомпетентност много моля да не се правят. Приемам всякакви други мнения в това число и противно на моето, но с аргументи, без аргументи съжалявам.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Последно изречение по тази тема, защото Кодексът на труда и сега забравяна на работника и служителя да се правят удръжки извън закона установените без неговото изрично съгласие, така че където ние събираме членски внос по ведомост, ако ви е позната практиката ние вземаме изричното писмено съгласие на всяко лице, тъй като кодекса и сега не позволява да му се събират други удръжки извън определените със закон, т.е. доброволността, ако браним демокрацията от синдикално насилие тя е гарантирана от закона и към момента. Няма проблем, въпросът опира на друго място, когато е постигнато това съгласие тази процедура просто да се случи и на нея да не се пречи, за това става дума. Няма да се разпростирам надълго и нашироко и върху това, че се случва не рядко, работодателите да събират членски внос и да не го превеждат на синдикалните организации, а да постъпват с него по някакви свои съображения и за свои нужди, но тези отклонения ги оставяме съвсем настрани. Тук искаме да охраним един принцип, ако колегите съвсем правилно са подходили.

ВИКТОР СЕРОВ: Първо, апелирам да не си даваме квалификации господин Димитров, защото просто не сме ние тези, които ще даваме квалификации на отсрещната страна.

Второ, след като всичко е толкова доброволно и към момента, защо искате промяна? След като събирате подписи и сега за съгласие от синдикалните членове да им събирате членския внос по ведомост защо е необходима промяна?

След като събирате доброволно защо е необходима промяна? Защо ни карате да ви събираме ние членският внос.

ОТ ЗАЛАТА: Кой ви кара вие да го събирате?

ВИКТОР СЕРОВ: Дефакто така излиза по ведомост. Второ, по отношение на сдружаването, господин Димитров, прочетохте вярно текста, но аз питам, който пречи нали така беше, нещо подобно, този който задължително ли трябва да бъде работодател? Защото и аз като работник или служител в съответното предприятие или дружество мога да преча на моя колега понеже съм против да му преча и той да бъде ваш синдикален член и това имах предвид когато ви казах, че вие пречите по този начин на принципа на доброволното сдружаване.

СИМЕОН ДЯНКОВ: С уточнение, че това макар, че е тема, която трябва да обсъждаме и е много интересна, тя не е точно по критериите, за които сега говорим, така че да се върнем на критериите. Искам да кажа, че процедурно предлагам точка 2 и точка 3 да се разгледат в комисия така, че днес ще назначим комисия за тази седмица и на следващото заседание ще проверим, например в началото на следващата седмица, след като е минало през комисия, за да си свършим работата и по точка „Разни”.

МИКА ЗАЙКОВА: Само една реплика, за да ви докажа, че ние сме прави говоря в едно русенско предприятие ни донесоха заповеди, в които работодателя задължава работника за да го назначи по трудов договор в самия трудов договор той се задължава да не членува в синдикат, ето защо имаме тези опасения.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Нека да сменим темата, защото ние можем да дадем много други примери, например как синдикална организация е подписала колективен трудов договор в предприятието, казва „Не тези, които не са ни членове няма да се ползват от това, което сме достигнали”.

ОТ ЗАЛАТА: Това е нормално.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Кое е нормалното, вие така ги задължавате да членуват? Когато говорим кой е истински работодател и кой не е искам да обърна внимание, господин Димитров, господин Серов дава работа на над 1500 заети в групата, която управлява и е собственик. Групата, която имам честта да представлявам и ръководя дава работа на над 2200 заети. Не виждам много други такива в залата.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре, предлагам да вървим нататък. Това пак ли е по тази тема, която е странична за нас или малко да се фокусираме, защото времето върви.

ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря ви господин вицепремиер, на мен, а предполагам, че и на повечето от тук присъстващите ми се иска да се върнем на същината на въпроса и той е в принципната разлика, принципната отлика между синдикалното и работодателското представителство, която ние трябва да съобразим. Вярвам, че присъстващите ще се съгласят, че водещото на синдикалното представителство е, че представлява работници. Това е водещият критерий. За работодателите обаче не е така и ние трябва да съобразим това. Работодателите имат съвсем друг разрез. Те представляват фирми, има непосредствено представителство на отрасли и т.н. Не може за работодателското представителство броят на работниците при тях да бъде водещ критерий, може да бъде много периферен, но не може да бъде водещ. Благодаря ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Последен коментар, преди аз да взема думата.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Всъщност Иво подкрепи моето алтернативно предложение за критерии за работодателските организации и брой предприятия, което е изключително важно.

Господин председател, искам да взема допълнително становище по точка 5 от критериите за работодателските организации. Този критерий така закачливо е подмятан от колегите като анти БТПП критерии и той е точно такъв според нас, за това защото няма връзка с аргументите изложени в мотивите на законопроекта. Аргументът е, да се постигне независимост на националната работодателска организация. Аз няма да заемам позиция изложителна, но ще задам следните въпроси във връзка с този аргумент.

Зависима ли е една национална работодателска организация, ако в нея членуват браншови организации създадени със закон и извършващи дейност със закон?

Колко на брой са тези браншови организации, които членуват в национални организации? Защото тези браншови организации от само себе си водят много на брой осигурени лица, каквито критерии са поставени в точка 1 и точка 2.

Зависима или независима е една национална организация, ако ползва държавни сгради и получава наеми от нея? Колко е зависима и колко е независима?

Във връзка с допълнителното финансиране по проекти, по които работят националните организации от държавния бюджет този въпрос също се поставя с пълна сила.  Във връзка с това БТПП предлага точка 5 да отпадне и ако се поставя някакъв критерий за финансова независимост това да бъде критерият предложен от БТПП в приложението към становището и организацията да не финансира с държавни средства преобладаваща част от своите приходи. Ето това е достатъчно обективния критерий за независимост на националната организация.

Предлагам ви точка 5 също да се разгледа в Комисията по трудово законодателство.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Критериите вече са минали оттам така, че ги обсъждаме само тук.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин председател, благодаря ви, тъй като мисля, че всички стигнахме до консенсус, че са едни условията за синдикалната организация и други са за работодателските организации. Ще ви помоля да се изслушваме.

Предлагам следното, да приемем постановката, която предлагат колегите синдикални организации разбира се, ако те не са съгласни да я коригират, брой членове или еди какъв си процент, едно от двете от заетите или както решат да го направят, или осигуряваните и т.н. Да дадат двете алтернативи.

За работодателските организации предлагам тройна алтернатива – брой предприятия, брой служители с трудов договор или еди колко си процент от заетите. Т.е. да имаме тройната алтернатива, защото едно е да имаш две предприятия извинете с 2000 души, едно е да имаш 200 предприятия с по двама души, т.е. и двете трябва да имат съответната тежест. Да дадем тази алтернатива, която мисля, че е при вас – брой членове или брой заети или какъв процент от заетите. Тук е тройна, при вас двойна алтернатива и тогава мисля, че нещата ще си отидат на място, за да отразим спецификата и на двата типа организации. Или, или, т.е. не и двете, което едното е по-малко от двете, което си изберат. Тогава стават нещата и се отразява спецификата на работодателските и спецификата на синдикалните организации и това е разумният подход. Вие го бяхте предложили първоначално господин министър, но сега като чели се оттегляте от това и тъй като това отразява и динамиката. Извинете преди пет години имахме шест милиона заети, а в момента имаме три милиона заети. Не знаем с имиграцията и тези неща какво ще стане.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Обобщавам по тази точка, за да вървим към точка „Разни”. Разбрахме се принципно по представителството в общините и представителството в сектори, ще определим точно какво означава сектор по КИТ това е работа на юристите. Три години се разбрахме, че остава и имаше някои теми по ал. 2 точно как да се запише браншови или национални, с това юристите да се занимават принципно сме съгласни там.

По първа точка от чл. 34 и чл. 35 молбата ми е следната:

Първо, става въпрос за членове ли са лица, това е част от заключението, но бих искал да се обединим около идеята, че няма да мислим в проценти, а както КНСБ първо предложи и след това КРИБ предложи, аз също си променям мнението, за да е солидарно с тях и някои други, да си говорим като число. Макар, че другото е по-гъвкаво, след това се оказва, доктор Тренчев също коментира по този начин, че е малко трудно да се дефинира какво и как, така че предлагам от сега да отпадне идеята дали да е процент, става въпрос за представителност за хора така да се каже или да е число и да се фокусираме върху число, а там вече това, което вие казахте дали при вас да има число хора и след това число предприятия, по това можем да работим между днес и утре.

Предлагам следното, до утре в 13.00 часа, ако може всички работодатели и всички синдикати писмено към Емилия, към нас да изпратят мнения по следните неща, за тези, които са останали като тема:

По чл. 34, точка 1 и чл. 35, точка 1 – какво е числото за хората, които според тях е смислено? Така, че не вече дали е процент или число, а какво е числото, което според тях е смислено и да го обосноват.

Това е за синдикатите, но вероятно и за работодателите ще излезе като тема. Това число от какво е? Разбираме се на число, да е в хиляди, да не е нещо друго и от какво? Дали да е както вие казахте, просто го обосновете по-накратко, да не е с четири, пет изречения, както беше. Така, че това е по точка първа.

Всички работодатели, ако искат и синдикатите по чл. 35, т. 5, това за което говорихме досега, какво смятат тази точка прави ли смисъл и трябва ли да остане и трябва ли да се промени или трябва да се махне? Лично аз бих искал, ако и синдикатите все пак дадат по чл. 35, точка 5 някакво необвързващо за тях мнение просто да има симетрия.

Мисля, че всички други неща остават на ниво юристи, които да поработят още малко, за да изчистят темите, които излязоха. Да има и някои други теми, за които си говорихме за браншови и т.н. по двете теми, които КНСБ предложи, и по които също трябва да се говори, но нека да разделим малко фокусирано от чл. 34 и чл. 35, а по другите да продължим да работим още малко, още няколко дни до утре 13.00 часа при нас, за да завършим тази точка за днес.

ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Само едно уточнение, разбрахме, за числото, но критерият петдесет организации с по пет члена във всеки отрасъл остава или не защото чисто обективно има отрасли, в които няма как да има предприятия в България?

Ако остане само една четвърт и този текст го няма, за да няма после разминаване в това нещо.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Една четвърт.

По този начин с точка 1 от дневния ред можем ли да приключим за днес. Можем да обобщим, че по голяма част от точките сме постигнали консенсус и има някои, по които ще поработим още малко, но разговора долу, ако може да е малко по-консенсусен и разбира се си представяйте и промените, по които тепърва трябва да говорим.

Можем ли да преминем към точка 2 – „Разни”.

 

 

Точка 2

„Разни”

 

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз ще разкажа с няколко думи за това, което аз знам. За спешната помощ, минавайки към областни болници, това е тема, която е иновативна и възможна и по нея тепърва ще се дискутира. В смисъл това не е залегнало в държавния бюджети следователно такива бюджети в момента, макар че сме отделили допълнително 15 милиона за този тип помощ. Те в момента се държат в централния бюджет на министерството, в смисъл не са разпределени по някакъв принцип. През Министерски съвет такава тема не е минавала досега, така че тепърва ще се обсъжда. Ако искате, следващата седмица можем да поканим министър Константинов това да ни го разкаже. Там имаше голяма тема, която мисля, че се изчисти, дали за следващата 2012 г. да се минава на някакъв хибриден вариант между сегашните клинични пътеки и ДСГ-тата, което беше първоначалното предложение на министър Константинов. В смисъл той това предлагаше за 2012 г. Голяма част от депутатите в Комисията по здравеопазването, включително и на Министерството на финансите беше, че това трудно може да стане и следователно ние се обявихме против идеята да има такъв преходен вариант, а просто да си работим по клиничните пътеки просто до момента, до когато сме готови с ДСГ-тата. Кога е този момент, можем да попитаме заедно министър Константинов, но това отпадна като тема преди една или две седмици.  Може би заради това е излязла тази допълнителна тема, но не е решено, в смисъл не е така бюджетирано.

Въпросът, който господин Пламен Димитров ми зададена фона на днешна публикация във в. „Труд”, да изчакаме утре. Аз не съм чел днешния вестник, но разбирам, че самото интервю го няма. Аз казвам в самото интервю следното, което утре ще излезе, че в Европа тече голям процес на бюджетна консолидация и изреждам там страните – Италия, Португалия и т.н., като една част от тази консолидация е преразглеждане на пенсионна реформа като цяло. Между другото и днес е излязло нещо във Франция и следователно за пенсионната възраст, и че този тип разговори следователно трябва да се водят. Но аз не говоря по принцип в България, че трябва да се водят, а на общо европейско ниво трябва да се водят, там, където консолидацията налага по-бързи действия, в смисъл това беше коментара ми пред в. „Труд”. Това не е заложено на този момент в разговори, които ние сме имали или с Министерството на труда и социалната политика. Определено не е в ДОО-то. Коментарът беше общо европейски, защото самата статия се говори за какво става в Европа, еврото и т.н. Така че с други думи, не сме нещо скрили заедно или аз не съм скрил нещо, което да не е говорено тук. Просто идеята беше по-обща и защото е гореща тема, веднага е излязла като коментар. Да изчакаме до утре, за да видим контекста.

За „Държавния резерв” действително в сряда ще влезе в Министерски съвет такова предложение, което е съгласувано с другите министерства, които то засяга – МВР, МО, МИЕТ. Предложението е следното: в сегашния си  вид „Държавният резерв и военновременни  запаси” се закрива, като се разпределя по следния начин: това, което се отнася към отбраната, понеже голямата част и сега всъщност е в отбраната и те се занимават с него, със съответния отдел, който е от 12 души, преминава към Министерство на отбраната със съответните класификатори и т.н. Това, което се отнася към бедствия и аварии минава към МВР, което също е отдел с около 15-18 човека също с всичките задачи, които имат. Създава се или по-скоро се преобразува, но реално се създава нова агенция, която е за нефт и нефтени продукти, която само се занимава само с нефт и нефтени продукти, защото това е европейска директива от 2006-2007 г. Фокусира се и върху това и ще има бюджет само за тази дейност. Пак казвам, това е предложение, тепърва ще минава през Министерски съвет. По наши изчисления този бюджет е почти наполовина от сегашния бюджет, вместо 80 милиона ,45 милиона и следователно ако видите Закона за държавния бюджет, там пише 45 милиона, а не пише 80, както е било в минали години. Така че това всъщност е заложено като възможност в Закона за държавния бюджет, просто съответният закон тепърва трябва да се разглежда. Това е идеята, да се разпределят съответните функции, а да не е както сега, уж е за военновременни запаси, а реално голяма част от военновременните запаси, а именно палатките не са при тях, а в самото министерство, одеялата не са при тях, а в самото министерство  и сега. Оказва се, че един вид има дублиране на почти всички функции за военните, абсолютно всички функции за МВР, а като потърсихме през лятото къде е нефта и керосина, се натъкнахме на доста интересни неща. Това е предложение, което Министерството на финансите ще предложи.

ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Един уточнявах въпрос. Понеже казвате, че не сте обсъждали за спешната помощ, доколкото четохме една от стенограмите на миналата седмица на Министерски съвет там сте обсъждали точно за спешната помощ и по предложение мисля че на вашия заместник-министър Горанов, 10 милиона от  Здравната каса отиват към министерството и трансферът става не 90, а 100 милиона и с тези 10 милиона увеличавайки на МЗ, явно се финансира и спешната. Тъй като в коментара от стенограмата се говори директно за спешна помощ. Това означава ли, че с пари на осигурени ще се финансират неосигурени чрез спешната помощ?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Действително от 90 милиона на 100 милиона е трансферът от Здравната каса към министерството. Там може би малко се пообъркаха коментарите, а може би аз не съм, в смисъл не съм лекар. Там се говореше тези 10 милиона отиват за помощта, която е след като имате операции известно време трябва да стоите в болницата и тя се казва интензивна. Целия разговор, макар че сте прави, че се говореше и за спешна помощ, че 10-те милиона по начина, по който беше мотивирано като се срещаме в Министерски съвет и по начина, по който министърът започна да го говори, е за интензивна помощ. След това се включиха и други министри и започна да се говори и за спешна помощ, може би понеже двете неща в повечето неекспертни мнения са едно и също, но 10-те милиона от 90 на 100 милиона, те са за интензивна помощ. Понеже там имаше коментар, че клиничните пътеки не позволяват достатъчно финансиране за интензивната помощ, следователно освен тези допълнително 5, които ние преди бяхме дали, трябват още 10 милиона, за да има общо 15 милиона.

ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Тоест вие казвате, че не са увеличени парите за спешната помощ. То е или едното, или другото. Ако е интензивно, не е вярно твърдението, че са увеличени за спешната помощ.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Понеже аз бях на заседанието и след това бях преди това на коментарите между министерството и Здравната каса, моето разбиране като финансов министър е, че ставаше въпрос за интензивна помощ.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ:  Аз бих искал да чуя няколко думи и по бюджета на държавното обществено осигуряване, понеже казахте, че е в режим на съгласуване. Ние очаквахме да видим какво се предлага, тоест ще се предложи ли нещо допълнително за пенсиите. Ние имаме наше предложение, което току-що раздадохме в точка „Разни”. Известно е какво предлагаме, 10 % увеличение на всички пенсии от 1 юли, което би струвало 347 млн.допълнително на бюджета. Естествено че като тема за коментар, както и 10 % увеличение на работните заплати във всички бюджетни системи, което би струвало 184 млн. допълнително, направили сме тези разчети, за да подпомогнем дискусията, давайки си сметка ,че според нас има и допълнителни резерви и възможности, но и вие самите казвате, че правите разчети, поне за пенсиите разни варианти. 

СИМЕОН ДЯНКОВ: В бюджета за държавното обществено осигуряване имаше някои доизглаждания, но вече е в Парламента. Защо? Защото ние бяхме казали, че до края на тази седмица ще имаме наше предложение за възможности за вдигане на пенсиите. Ще имаме такова предложение, работим по него и до утре може би ще имаме вариант. За да тръгнат законите заедно към Народно събрание решихме да пуснем държавното обществено осигуряване и допълнително това предложение да влезе в Парламента. Така че донякъде е така. Така че пуснахме  държавното обществено осигуряване така както е с възможността за минималната работна заплата, която ще я приемем в сряда на Министерски съвет, а за пенсиите ще предлагаме до средата или до края на тази седмица, така че там може да имаме допълнителен разговор.

МИКА ЗАЙКОВА: Министър-председателят е подписал пенсионната реформа.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В какъв смисъл министър-председателят е подписал пенсионната реформа?

МИКА ЗАЙКОВА: В смисъл ние го работихме близо една година по пенсионната реформа и я разположихме във времето от кога тръгва стажа и от кога тръгва увеличаването на пенсионната възраст. И аз не съм чела вестници, но гледам телевизия и там казаха вашето категорично изказване, че увеличаването на пенсионната възраст тръгва от 2012 г. Министър председателят денонсира ли си подписа под онова, което подписахме или какво?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Такова изказване не е имало. Дал съм интервю за в. „Труд”, който излиза утре, така че няма как да е излязло такова мое изказване.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тоест аз разбрах, че няма такова предложение, направено от министър Дянков, за увеличение на възрастта от 1 януари 2012 г. с една година.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Към този момент няма такова предложение.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: И се надявам да няма и в парламента в бюджета на държавното обществено осигуряване.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В сегашния бюджет няма такова.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: А за размера на пенсиите с колко ще се увеличат, когато станете готови след няколко дни, ще разберем не от медиите, надявам се, да ни уведомите по някакъв начин.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ще стане до края на тази седмица.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Тъй като поставихте три въпроса, господин председател, по спешната помощ ние това, което говорихме и с министър Константинов, е, че искаме все пак да говорим с браншовата ни структура, за да разберем какво е тяхното положение. По принцип това е американският модел, мисля, че има логика в това отношение стига да не се смесват финансовите потоци фактически на здравното осигуряване със средствата от държавата, които си отиват за спешна помощ. Има резон, но без становище на браншовата структура не бихме могли да поемем ангажименти.

Едно е истината и ние продължаваме да твърдим, че трябва ди ма реформа в здравното осигуряване. За голямо съжаление това, което е под ваше ръководство, НАП не събира здравни вноски от милион и осемстотин хиляди души, въпреки че ги знае по ЕГН-та. И Красимир Стефанов малко да се понапъне да ги събере тези пари.

За мен средствата, които отиват в Здравната каса, трябва да има отчет за тези средства. Не може така да се взимат и да се прехвърлят за неосигурени, без да има отчет къде отиват тези средства. Това са средства на осигурени и те са извън бюджета, да се уточним. И управлението на тази Здравна каса трябва да бъде легално трипартитно управление. Така че в това отношение подкрепяме категорично, но да ги изчистим тези моменти, които са спорни.

По пенсионната реформа и по здравната реформа има препоръка на Съвета на Европа да правим нови промени в тези реформи. И ние сме зад нови промени. Четете докладите на Съвета на Европа, моля ви се.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Не е вярно това.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин Димитров, аз не ви прекъснах. Има препоръка на Съвета на Европа в шест области да има реформи и ще ги изброя: здравеопазване, пазар на труда, пенсионна реформа …

Тоест подкрепяме вашето виждане за държавния резерв да бъде аутсорсван на практика с единствената дребна бележка, да не увеличим хората за ранно пенсиониране в тези ведомства. Както направихме с телефон „112”, всички са служители за ранно пенсиониране, а какъв е техният риск? Така че, нека да отидат оттатък, но да запазят статута си. Стига сме замърсявали тази система са ранното пенсиониране, което е, по което имаме основни спорове. Включително и воденето на охранителна дейност от Министерство на вътрешните работи, да аутсорсват. Не може едно министерство да ми издават фактури. Да аутсорсват дейността и да ги направят частни охранители. Типичен конфликт на интереси. Конфликт на интереси, изпълняват дейност, която те контролират. 26 милиона имат приходи, ако не знаете господин министър. 26 милиона приходи от дейност, която извършват с държавни средства за охранителната дейност на МВР – коли, честоти, оръжие, дрехи, бензин. И печелят с държавни средства и контролират частните охранители. Пълен абсурд, правен и финансов.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Сега се сещам, в държавното обществено осигуряване влезе идеята за увеличаване на стажа на ранно пенсиониране в силовите структури от 25 до 27 години. Говорили сме си защо, защото държавата плаща 620 милиона на НОИ на година само за ранно пенсиониране. Така че тази част за ранното пенсиониране в отбраната, ДАНС и т.н. от 25 на 27 години стаж, е част от държавното обществено осигуряване, което е в Парламента.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ:  /говори без включен микрофон и няма ясна чуваемост за стенографския запис/

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, тези, които са обща администрация да отиде до 10, както е при нас. За ДНАС всички да отидат на 15. Това е предложението, което е в момента.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: /Говори без включен микрофон и няма ясна чуваемост за стенографския запис/

Ако сме свършили по тази точка, искам да кажа, че очаквам и настоявам, ако е възможно, за Вашето съдействие в днешния следобяд за среда с двете конфедерации и двата железничарски синдиката с вас и министър Московски, знаете за какво. Положението е изключително тежко там, вече се върви към ефективна стачка.  Така че, дайте някаква формула, по която да седнем още днес.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ще говоря с министър Московски, след като свърши заседание.

Утре до 13,00 часа моля за писмени коментари по въпросите, за които се разбрахме, отчитайки, че има и други теми, но тях ще ги разглеждаме следващата седмица.

Комисията по доходи и жизнено равнище ще я свикаме, за да се запознае с модела на разплащане в държавната администрация и с другата тема за атестирането и на следващото ни заседание другата седмица ще се съберем да си говорим по тази тема.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Господин Дянков, един елементарен въпрос, продажбата на земя приватизация ли е? Приватизация е. Откъде накъде господин Найденов ще разполага с тези средства за субсидии? Принципен въпрос.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Знаеш моето принципно мнение.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Няма място продажбата на земя да отива в субсидии. Продажбата на земя ако става, трябва да попълни фондовете – Сребърния фонд и всички други фондове. Така че, напъванията на господин Найденов, които има, че ще продава земя, за да плати субсидии, са абсолютно правно недомислие.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Призовавам ви това да излезе и в общественото пространство.

Благодаря ви. За следващата седмица предлагаме във вторник, 15 ноември 2011 г., от 15,00 часа да имаме заседание.

 

/Заседанието завърши в 12,45 часа./

 

СТЕНОГРАФИ:

Петя Георгиева

Благовеска Стефанова