Законът за данъка върху добавената стойност пред нова философия

ЗАКОНЪТ за Данъка върху добавената стойност като част от пакета данъчни и икономически закони се нуждае от основен ремонт. Най- малко поради изпълнението на управленската програма на правителството, която обещава създаване на по- благоприятен бизнес климат. Очакваните промени от страна на бизнес средите предвиждат радикални изменения, които засягат и подхода на законодателя към стопанските субекти и регламентираните обществени взаимоотношения на тази плоскост. 

Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, подготвен от правителството, засяга 26 члена от действащия закон. Обемът на новите текстове възлиза на близо 500 думи, а на заличените е около 400 думи . 

Съществените нови решения се отнасят за: 

- намалението на срока за възстановяването на данъчния кредит от четиримесечен на тримесечен; 

- изваждането на лекарствата от списъка на освободените от този налог сделки; 

- частично облагане на сделките, свързани с туристически услуги, предоставени на чуждестранни не местни лица; 

- ограничаване на освободените от данък добавена стойност внесени безвъзмездни помощи, предоставени на учебни, лечебни и здравни заведения, както и при внос на МПС за инвалиди; 

- увеличение на глобите до такъв размер, който намалява събираемостта им и/или отваря вратите за пазарлъци с държавни служители. 

От прегледа на предложените изменения и допълнения към Закона за данъка върху добавената стойност не е трудно да се забележи, че 80 на сто са козметични промени. Като че ли вносителите на тези промени или не се ръководят от управленската програма на правителството, или не са на ясно с проблемите на бизнеса. В други случаи може да се потвърди тезата, че висшия ешелон от чиновници работи за провала на новите управници, като допринася за влошаване ситуацията на националната икономика. 

Запазвайки положителния тон в нашата експертна гражданска позиция, ще продължаваме да вярваме, че обявената воля на правителството на срещата с представители на бизнеса, организации на работодателите и синдикати на 16 октомври ще затопли необходимия диалог между управниците и браншовите структури. 

От тези промени не сме сигурни, че бизнесът ще спечели. Намаляването на срока за възстановяване на ДК е добра стъпка по правилния път, но само това не стимулира пазара. Тези средства са авансово платени от стопанските субекти, т.е. намаляването на срока за възстановяване на ДК не бива да ни заблуждава и да не забелязваме, че с другите предложени изменения, държавният бюджет ще изтегли допълнителни финансови средства, които биха могли да осигурят реинвестиция в икономиката. 

Отнасяйки се с разбиране към затрудненията, които изпитва изпълнителната власт, които произтичат от компенсиране на намаляването на данъчните ставки по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица, не може да се съгласим със зам. министър председателя г-н Николай Василев, че България не е пораснала за решаване на проблемите, произтичащи от действащия ЗДДС. Ако целим действително икономически растеж, няма друг път за компенсация в приходната част на бюджета, освен действията за свеждане до възможния минимум на сенчестата икономика. 

Това е възможно с радикални промени, като се започне с правилно дефиниране на целите и отказ от кабинетното решаване “на тъмно” на управленски проблеми. Това налага широка обществена дискусия, стабилизиране на държавната администрация и намаляване на държавната намеса с неикономически лостове на пазара. 

Приходите от начисляване на ДДС върху лекарствата, медицинската апаратура и препарати за защита на селскостопанската продукция може да бъдат компенсирани с разширяване контингента на стопански субекти, които се крият зад патентния данък. Вместо големите глоби за административни нарушения, които може да бъдат допуснати въпреки добросъвестността на данъкоплатеца, трябва да се намалят обществените разходи по процедури, които тормозят и данъкоплатеца и служителите на данъчната администрация. Премахването на тези разходи ще доведе до разширяването на пазара, следователно потреблението и накрая по- голям абсолютен размер на постъпленията в държавния бюджет. Като пример може да бъде посочена тази абсурдна процедура: данъчния субект, регистриран по ЗДДС, е длъжен да представи на данъчната администрация дневници за покупки и продажби на хартиен и на магнитен носител. Въпреки това при всяка насрещна проверка данъчният орган го задължава да предостави копия от фактурите, и то толкова пъти, колкото насрещни проверки има. Само разходите на данъчната администрация за време и консумативи за един месец биха могли да осигурят осъвременяване на софтуерни продукти, с които ще бъде обработена базата данни. 

Не може да се продължава с практиката, да се търси как изрядният данъкоплатец да плаща повече налози. 

Законодателят е пред сериозна дилема. Ако приеме козметичните промени на данъчните и икономическите закони под натиска на краткото време, което остава до края на годината, вероятно ще се превърне в съучастник на провала на сегашното правителство или ще се окаже,че до момента е закъснял с повече от 100 дни. 

Предлагаме в предстоящото разглеждане в Народното събрание на проектозакона за изменение и допълнение на ЗДДС да се изменят и допълнят множество разпоредби с цел: 

- гарантиране по- голяма дисциплина в сроковете на процедурите за възстановяване на данъчен кредит; 

- освобождаване на добросъвестния данъкоплатец от неприсъщи на него ангажименти относно изпълнението на трети лица- партньори в пазарни сделки. Като се осигурява своевременно безплатна услуга, предлагана от данъчната администрация за рисковите субекти на пазара; 

- намаляването на административните процедури и бюрократичния натиск върху стопанската дейност на светло и прехвърляне на усилията към сенчестата дейност; 

- отлагането на внасянето на ДДС върху машините и съоръженията за производство при придобиването им за срок, свързан с внедряването им; 

- свързване на начисляването на данъчния дебит с признаването на данъчния кредит; 

- да не бъдат облагани животоспасяващи лекарства за хората и препаратите за растителна защита и животновъдство.