Законите трябва да бъдат продукт на широка обществена дискусия

Как ще коментирате публикациите за забавянето на януарските заплати и каква е отговорността на работодателя, ако допусне подобно нещо?
 
- Медиите отделиха голямо внимание на този проблем. Той произтича всъщност от някои новоприети правни документи. Сигурен съм, че в частния сектор работодателите ще успеят да реагират много по-бързо и професионално и такова забавяне на заплатите няма да има. Например ръководената от мен счетоводна къща, както и обслужваните от нас фирми, вече разполагат със софтуер за изчисляване на работната заплата. По-важният проблем според мен е в това, че начинът и подходът на изпълнителната власт при изготвянето и гласуването на проектозаконите и при тяхното приемане остава непроменен. Наистина е учудващо, че в рамките на един твърде кратък срок – около един месец – Народното събрание прие изключително важни нормативни актове като Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2000 г. и Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Не подхожда в края на 20 век в държава като нашата, която претендира, че законите й са изготвени от професионалисти и в съответствие с европейските, да бъдат допуснати толкова противоречия между два толкова важни нормативни акта. Защо не се изготвят едновременно, като пакет, нормативните документи – както закони, така и подзаконовите нормативни актове /наредби, правилници, указания, които регулират определена правна материя/? Така на практика би се избягнал парадоксът законът като нормативен акт да влезе в сила далеч преди да бъдат обнародвани и съответните наредби или правилници, които всъщност дават указания за неговото изпълнение. Но проектозаконите все още продължават да бъдат кабинетни, без широко обществено обсъждане. Крайно време е да не се допуска прилагането на законите да бъде резултат от личното тълкуване на правоприлагащия ги. Затова, меко казано, несериозно звучат изказванията на някои видни икономисти, че януарските заплати могат да бъдат изчислени на ръка, а след това ще бъдат отстранявани грешките. Подобни положения не бива да бъдат допускани. Този проблем е ново доказателство за некадърността и задълбочаването на бюрократичния подход в икономиката. Според чл.204 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване за нарушителите се предвижда глоба от 500 до 1000 лв., а когато те са юридически лица или еднолични търговци, е предвидена и имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лева.
 
Какви са противоречията между Кодекса за задължителното обществено осигуряване и Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2000 г.? 

- За съжаление те са много. Например въпросът за това, какъв размер от осигуровката за фонд Пенсии при временна нетрудоспособност е за сметка на работодателя. В Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2000 г. съгласно чл.5, ал.12 работодателят трябва да плати 32% от минималната работна заплата като осигурителна вноска при временна нетрудоспособност, докато в чл.6, ал.5 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване този размер е определен на 25.6%. Също така в чл.9, ал.6 от закона осигурителната вноска е 32% от минималната работна заплата, а според чл.9, ал.5 от КЗОО е 25.6% върху сумата на обезщетенията. Ние като данъкоплатци можем с пълно право да се възползваме от по-благоприятния за нас текст. Подобни противоречия ще бъдат решени с обнародването на наредбите. Тук става въпрос за два закона – единият от тях специфичен, какъвто е Законът за бюджета, а от друга – за кодекс, който регулира цялата материя по задължителното обществено осигуряване. Подобна ситуация нямаше да съществува, ако тези закони бяха предварително добре обмислени.
 
Мога да ви дам и пример за друг вид противоречия: кой ще плаща здравната осигуровка за неработещ член в семейството? Така например в семейство с един неработещ и двама работещи членове здравната осигуровка и от двамата работещи членове ли ще бъде плащана? Нещо друго – по въпроса за частта от здравната осигуровка, която трябва да плаща работодателят, когато работещият е във временна нетрудоспособност. И в този случай прилагането на нормативни разпоредби е въпрос не на изрична регламентация, а на тълкуване поради наличието на неясноти в закона.
 
Още един фрапиращ пример за това, как не трябва да се работи в държавата. В ДВ от 21 януари е публикувана Заповед № 1 за реда и условията за данъчна регистрация, която влиза в сила от 1.01.2000 г. Срокът за задължително вписване е 7-дневен. Но кажете ми как да реагират всички заварени субекти, които подлежат на данъчна регистрация, след като заповедта е обнародвана на 21 януари, а е влязла в сила със задна дата – още на 1 януари? Прочетете т. 14 от самата декларация за данъчна регистрация – Обекти и места за осъществяване на дейност, включително и ефективно управление от Р.България – и ми кажете как я разбирате? Може би тук става въпрос за ефективно управление в Р.България?
 
Как ще коментирате промените в данъчната структура, наложени от новия Данъчен процесуален кодекс?
 
- Тези промени са действително сериозни. Някои неща трудно могат обаче да бъдат разбрани дори от специалистите. Например защо България е разделена на пет регионални данъчни дирекции? Как ще се осъществява връзката между тези дирекции, при положение че няма общ данъчен регистър и развита инфраструктура? Ако посетите която и да било данъчна служба, ще видите какъв хаос цари в началото на годината. И то не защото данъчните служители не знаят какво да правят, а просто защото нямат условия да вършат работата си. Що се отнася до вътрешното разделение в данъчните дирекции на модули – ревизия, обслужване на данъкоплатци, оперативен контрол и т. н., ако в този си вид модулите започнат да действат /Защото към момента те още не са започнали да работят/, може да се очаква, че обслужването на данъкоплатците ще стане по-добро.
 
Как ще коментирате кадровите промени в данъчната администрация?
 
-Новите директори са хора с опит, които са работили в данъчните служби като инспектори или като началници на данъчни служби. Радвам се, че г-жа Захаринова, която беше данъчен инспектор и ръководеше две данъчни служби в София, стана директор на софийската териториална дирекция. Заелият длъжността директор на Главна данъчна дирекция /бившата ГУДА/ г-н Тончев също е работил интензивно в системата на данъчната администрация. Засега съм оптимист по отношение на промените, но дано по-късно не ни се наложи да си припомним за старата българска поговорка, използвана наскоро по подобен повод от министъра на вътрешните работи: Не се знае от малко прасе и нов началник каква свиня ще излезе.
 
Ще създаде ли напрежение при събирането на данъците изграждането на новите структури в данъчната администрация?
 
- Не мога да говоря за катаклизми, но все пак трябва да се отчете, че е необходимо време за подготовка на данъчните. На фона на влошаването на пазара оптимизмът ми се поддържа само защото остава непроменено желанието ми България да излезе от ситуацията, в която се намира в момента.