Удовлетворение или комично?

От обявените щрихи от програмата на ГЕРБ, в ръководената от мен комисия се люшкаме между чувството за удовлетворение и комичността, явяваща се като бич на трагедията. Това заяви Аднан Лидиянов, председател на Комисията по Данъчна политика към ССИ. Вярвайки на чутото от устата на бившите зам. мин.-председател – Цветанов и министър Дончев, сме удовлетворени от факта, че в програмата на ГЕРБ намират отражение разработените от нас проекти за генериране на икономически растеж, по-високи приходи в бюджета, повишаване ефективността на държавната администрация и свиване на сенчестата икономика до възможно най-ниския минимум. Ако се абстрахираме от факта, че обявеното може да се класира в подобните лъжливи обещания, може да ги тълкуваме като отказ от управленския модел, на който сме свидетели последните години. Моделът, който предвиждаше, по думите на г-н Цветанов „екшън-арестите”, като мерки за икономически растеж, коментира Лидиянов. Обещанията изглеждат като цялостен отказ от модела на управление, в което от министъра на вътрешните работи зависи дали зам. министър и министър на финансите, както беше г-н Дянков, да приеме или да отхвърли мярка, в която е убеден, че е в полза на държавата и бизнеса. Така бе положението по два фрапиращи случая, както по отношение на данъчната амнистия, така и по отношение на търговските банки. По първия случай добронамерено г-н Дянков ме посъветва да убедя г-н Цветанов. Тъй като с последния нямах честта да се познавам и да се запозная, приех предложението на премиера Борисов да му изпратя SMS, от което не последва нищо, вероятно поради това, че и самият премиер не можа да получи благословията на „великия икономист” Цветанов. По отношение на банките, когато г-н зам. премиера Дянков се убеди в идеята на ССИ и вкара мярката в дневния ред на НСТС, бе бламиран също от г-н Цветанов. Този път бе с помощта на премиера Борисов, който се възползва от обявяването на г-н Дянков за това му намерение в сутрешен блок на една телевизия. Тогава г-н премиерът се възползва от две думи, казани от Дянков по отношение на министъра на земеделието и храните, за да заплаши Дянков чрез медиите, че ще си тръгне преди г-н Мирослав Найденов.