Средният и дребният бизнес е с трудно бъдеще

Докторът на икономическите науки Аднан Лидиянов е член на УС на Асоциацията на счетоводните къщи в България и управител на счетоводна къща ДАЛ СИАТ. Г-н Лидиянов сподели пред в. Пари своето становище за практическите трудности по прилагането на новите изменения в Закона за счетоводството
 
Г-н Лидиянов, според новите изменения в Закона за счетоводството, които са седми поред от приемането на закона през 1991 г., ще възникнат проблеми при прилагането му, засягащи много практикуващи да момента счетоводители. Как ще ги коментирате?
 
- Прави впечатление, че почти всички текстове в закона предизвикват нееднозначна реакция. В средите на професионалистите преобладава цялостно неодобрение. Законът предвижда, че главен счетоводител може да бъде лице с висше икономическо образование, което означава, че от правото да упражнява длъжността главен счетоводител са лишени завършилите полувисше и средно икономическо образование със специалност счетоводство. А такива главни счетоводители, и то с дългогодишен стаж, са значителен брой в провинцията. Не е допустимо в закона да липсват изисквания и за счетоводните фирми.
 
А кой носи реалната отговорност за състоянието на предприятието – главният счетоводител или управителят на дружеството?
 
- Това е проблемът и болката в този закон, че не предвижда критерии и правила на взаимоотношенията между главния счетоводител и ръководителя на предприятието. В една съвременна държава би трябвало главният счетоводител да носи отговорността за счетоводството на предприятието, без това най-малко да накърнява правата на ръководителя на предприятието. За да съществува обаче такава отговорност, самият закон трябва да предвижда такива изисквания. В новите изменения няма нито една разпоредба за отговорността на главния счетоводител, даже единственото изискване към него влиза в сила от 1.1.2000 г.
 
Според измененията в закона главен счетоводител на предприятието не може да бъде лице с висше образование, различно от икономическото. Така че засега ръководителят на предприятието остава като единствено отговорен за състоянието на предприятието. 

Когато експерт-счетоводител завери данните по годишния счетоводен отчет на фирмата, ще носи ли той в последствие наказателна отговорност за заверените данни?
 
- Най-напред главният счетоводител на съответната фирма трябва да носи отговорност за данните по годишния счетоводен отчет на фирмата и след това експерт-счетоводителите да носят отговорност за проверката и заверката на баланса на фирмата.
 За съжаление, ако са позовем на измененията в Закона за счетоводството, такова нещо не е предвидено. Крайно време е обаче счетоводството да се прави заради самата фирма, а не само заради данъчната проверка. 
Разширяват ли се правата на управителите на фирмите с измененията в Закона за счетоводството?
 
- По-скоро се получава обратното. Съществуването на недоизяснени докрай текстове дава широки възможности на недобронамерения данъчен инспектор да извърши действия по санкциониране на фирмите при неизпълнението на такива сложни и донякъде невъзможни за прилагане закони.
 
Ще се затрудни ли дейността на дребния и средния частен бизнес в България? Как ще рефлектират измененията в Закона за счетоводството върху фирмите?
 
- В резултат от приетите нови данъчни законни ние въобще не виждаме бъдеще за средния и дребния бизнес в България. Това не означава, че всички тези фирми ще фалират, но ще продължи хаосът на пазара и може би летвата на корупцията ще падне още по-ниско и ще обхване по-широк кръг държавни служители.
 
Какво е бъдещето на данъчната реформа в страната според вас?
 
- Мога да поздравя управниците за намеренията им да правят реформа, но такива реформи изискват широка обществена дискусия. Необходимо е да се правят ясни закони, които да бъдат разбрани от всеки.
 
Така например Законът за облагане на доходите на физическите лица обхваща чрез патентния данък повече от 40 процента от малките и средните фирми, които не са физически лица. Член 42 от цитирания закон препраща например към шест други текста от закона. Дивидентите получени от физическото и юридическото лице, не се облагат еднакво. ЗДДС пък лишава малкият и средния износител, който не е достигнал регистрационния праг, от това да се ползва от правата на регистрираното по закона лице, което според мен е подигравка с тези фирми. В този смисъл тези закони сменят характера си и задушават дребния и средния търговец.
 
Около 45 процента е общата данъчна тежест върху данъкоплатците в развитите икономически страни. Как може да се коментира един такъв процент на данъчното облагане на фирмите и гражданите в България?
 
- Данъчното бреме у нас след последните изменения в данъчното законодателство достигна непоносимия праг. А ние би трябвало да сме заинтересовани като общество в една съвременна държава да дадем възможност на бизнеса да успее – и на дребния, и на средния – този, който създава средната класа.