Протестиращите направиха „мост” с учените

Протестиращи се срещнаха днес с академичната общност. Те си подадоха взаимно ръка и направиха „мост”. Учените се наеха да формулират исканията на протестиращите, които пък вече са оформили свои работни групи на провеждащата се днес втора кръгла маса, на която присъстват още повече организации отколкото на първата.

Кръглата маса закъсня с близо час и половина. Според лицата на протеста това се е случило, защото отново е имало опити за провокации, като от организациите не е дошъл само по един представител, а повече. За което те не обвиняват никой, но това е затруднило работата, според тях.

Основните искания, които те формулираха са да не се разпуска парламента докато той не си свърши работата по Избирателния кодекс. От правната група, която сформираха протестиращите, представители ще отидат на заседанието на парламентарната правна комисия, за да представят своите искания.

Друго искане на протестиращите е 50% мажоритарен вот, за да имат всички граждани равен старт, същото ефирно време както и представителите на политическите партии и в парламента да влязат реални независими депутати.

Идната сряда протестиращите се готвят да обсадят парламента и да не позволят на народните представители да напуснат Народното събрание докато не си свършат работата.
На 3 март в националния протест се очаква да се включат още повече негодуващи срещу 23-годишното управление и монополите в страната. Утре основното мото ще е „да не се разпуска парламента докато не приключи работата си”.

Десислава Петрова, участничка в протестите и един от организаторите на дискусията, прочете декларация, в която се посочва, че участниците в инициативата искат промяна на политическата система в България, съобщи bTV.

„Гражданите отхвърлят статуквото и настояват да се понесе персонална отговорност от всеки, участвал в управлението на страната последните 23 години.

Сред предложенията на участниците в Кръглите маси е връщане на формулата от изборите през 1990 г. - мажоритарно-пропорционален вот, както и намаляване на изискуемия брой от 7000 подписа, подкрепящи регистрация на партия - на 1000 подписа. Това предложение обаче отново бе освиркано от част от присъстващите, които заявиха, че целта на протестиращите не е да сформират партии.

Сред присъстващите на форума се оказа и Аднан Лидиянов, председател на Надзорния съвет на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), чийто изпълнителен директор е Алексей Петров. Лидиянов обаче заяви, че бил на дискусиите в качеството си на експерт към най-малко пет граждански структури.

На въпрос дали Алексей Петров е свързан по някакъв начин с протестите, той препрати въпроса към службите за сигурност. „Аз се гордея с Алексей Петров - жалко, че той опитва напоследък да остава настрани от процесите”, каза Аднан Лидиянов.

Друг от присъстващите, който се представи като Николай Гацев, заяви, че гражданите искат мораториум върху изпълнителните дела на банките и на монополистите.

Андрей Слабаков отсъстваше от срещата, тъй като е обиден на реакциите на хората от събирането миналата събота.

Кристиян Коев беше категоричен, че Общественият съвет, който се проведе в петък при президента, не е бил всъщност такъв. „Там са казионни организации, които реално погледнато нищо не са направили 23 години и всичките организации, които са неправителствени са 100 и не знам колко организации, които се борят за някакви права. Не може тия казионни организации да представляват всъщност групите от хора”, поясни недоволството си организаторът на протестите.

Гарабед Минасян от БАН заяви в рамките на срещата, че за месец чудо с икономиката не може да се случи, сметките за ток ще продължават да растат. Затова и доходите са важни. Минасян допълни, че в Обществения съвет има твърде много мнения, за да бъде продуктивен.