Промените трябва да отговарят на нуждите на съвременната счетоводна практика

Дългоочакваният съвременен пълен Закон за счетоводството, който обслужва националната ни икономика в духа на демократичните реформи и тази година няма да го има. Ако бъде приет, предложеният проект ще осъществи тринадесетото изменение и допълнение на закона, който започва историята си от 1991г. С всяка промяна, ако махнем етикетите от рода на хармонизиране на закона с европейското законодателство, безспорно бе извършено някакво положително изменение и/или допълнение. Но забележителното е, че разпоредбите свързани с Института на дипломираните експерт - счетоводители (ИДЕС) заемат все по-голяма част от него. Вместо 4.8% от текста на закона от 1991г. в действащия към момента Закон за счетоводството разпоредбите, отнасящи се за Дипломираните експерт-счетоводители (ДЕС) заемат 22.3% от него, а в проекта - над 30%. Ако обемът на текста на проекта превишава първоначалния закон със 170%, то наредбите за ИДЕС са увеличени над 1000 %.
 В проекта за първи път се предвижда изпълнението на закона да бъде възложено не само на Министерския съвет, както досега, а и на ИДЕС. С това може окончателно да се направи извода, че ИДЕС се превръща в инструмент на изпълнителната власт, вместо да е гражданска структура, какъвто е и според членовете си. Ако в проекта се възприема ИДЕС като гражданска браншова структура, а въвличането му в управлението - като демократизиране на самото държавно управление, следва да се предвиди място и за други браншови структури, като Съюза на счетоводителите в България и Асоциацията на счетоводните къщи в България.
 Предвиденото в проекта с новосъздадена точка към чл.1 уреждане на професията на ДЕС е положителна крачка. Но само това не е достатъчно и буди нежелано съмнение. По-разумно би било законът да урежда и счетоводната професия, освен ако не възнамерява да я отъждествява с тази на ДЕС. Заличаването на изискването за висше икономическо образование(чл. 48, ал.5 от ЗС) прави предвидената разпоредба на чл.42 от проекта най-меко казано странна. Единственото изискване за физическо лице да има право да изготвя счетоводни отчети е да бъде в трудовоправни отношения с предприятието. Това със сигурност ще влоши качеството на счетоводството. 

Липсата на каквито и да е изисквания към тези, които упражняват длъжността “Счетоводител”, а не само към тези, които изготвят счетоводни отчети, ще подведе мнозина ръководители на стопански организации да възлагат тази дейност на самозванци и некомпетентни лица.
От некачествено счетоводство не би могло да се очаква повишаването на приходите в бюджета от глоби и санкции, а по-скоро разрастване на рушветчийството и корупцията и по-големи затруднения в работата на данъчните органи. Подобна ситуация спъва нормалното функциониране на икономическите субекти от средите на дребния и средния бизнес.
 Вместо отстраняване и на недостатъка в действащия към момента ЗС чрез допълването му с изисквания към юридически лица и еднолични търговци, извършващи счетоводни услуги, проектът предвижда законодателя да отстъпи това право на ИДЕС. Възможността ИДЕС да определя професионалните и образователни изисквания към специализираните счетоводни предприятия (чл.43), вместо тези изисквания да бъдат регламентирани в закона, е неразбираемо най-малкото защото специализираните счетоводни предприятия не са членове на института. В същото време членовете на института се явяват в много случаи конкуренти на упражняващите счетоводната професия.
 В това може да се види нарушение на конституционни права.
 Запазването на текста от чл.2, ал.1 се обезсмисля, защото след като не се споменава за едностранно счетоводство не може да се говори за двустранно освен в текст, с който се обяснява формата. Това намира мястото си в Глава ІІ от Закона за счетоводството. В разпоредбите на чл.14, ал.2 се изисква от ръководството на предприятието да утвърждава формата на счетоводството.
 Това също е безсмислено, след като единствената форма ще бъде двустранно записване, освен ако под форма не се разбира политика. В този случай следва самото понятие да бъде променено.
 
В чл.15 се предвижда, наред с останалото, активите да се оценяват по историческа цена, а в чл.20 от проекта се прави изключение за същите, ако са отчетени в чуждестранна валута. Това би било редно, ако в първия случай се допуска преоценка, за да се отстраняват негативните последици от евентуална инфлация, особено когато самият проект не изключва такава(чл.30).
 
Преоценяването трябва да е задължително и при изписването на активите, а не само в края на отчетния период, както е предвидено в проекта. Отпадането на разпоредбите свързани с преоценъчния резерв и с регламентирането на инвентаризацията са неоснователни.
 
Разпоредбата на чл.32 ограничава отговорността за изготвянето на ГСО в рамките на ръководството на предприятието. Подобно ограничение освобождава счетоводителите от отговорност. Това е в разрез с чл. 44 ал.2, който гласи “ Отговорността пред трети лица за счетоводния отчет се носи от ръководството на специализирано счетоводно предприятие.”. Специализираното счетоводно предприятие замества счетоводителя на предприятието, а не ръководителя.
 
След като в чл.33 са изложени елементите на Годишния счетоводен отчет накрая се споменава “и приложение”. В чл.39 се обяснява, че това приложение може да се състои от множество приложения, които се определят в счетоводните стандарти, приемани от изпълнителната власт. Не е ясно кое е наложило текста от чл. 39 да не бъде част от чл.33. Защо въобще се предвижда такава възможност?!
 
В чл.35 и чл.36 се споменава за двустранна и едностранна форма за баланса и ОПР, без да бъде ясно за какви форми става дума. Ако едностранна форма се предвижда за малките и средни предприятия, споменати в чл.41 ал.2, следва да бъдат разграничавани двете форми с ясни разпоредби в самия закон.
 
В проекта 23 параграфа изменят и допълват 59 членен Закон за счетоводството, като няколко параграфа изменят дори цели глави. Само количествените промени са достатъчен аргумент да се подготви нов закон, който отменя изцяло действащия. Ако Министерството на Финансите се заеме с тази задача, професионалистите ще се надяват този път да има Закон за счетоводството, който ще обхване всички основни обществени отношения в тази област, подлежащи на относително трайна уредба. Множеството недостатъци правят проекта за изменение и допълнение на Закона на Счетоводството поредната неправилна крачка в желаната реформа.