1999-10-26
Отворено писмо до г-н Муравей Радев, министър на финансите
Пари
Използвайки, случая Ви желая здраве и ползотворна работа.
Преди всичко бих искал да се извиня за 10-дневното закъснение за публикуването на това писмо. Приятелските съвети, които в общи линии целяха да ми спестят неприятностите от евентуална разправа, вместо очакван от мен отговор, породиха колебания за написването на това писмо. За да избегна използването му в ожесточената предизборна ситуация отложих неговото публикуване. Съобразявайки се с възможността да не бъдете информиран, поради Вашата ангажираност в предизборната кампания и МВФ, реших да Ви пиша. С надеждата да уважите и данъкоплатеца, и служителите на Данъчната служба, и моето писмо, очакваме Вашия отговор. Г-н министър, В понеделник - на единадесети този месец, т.е. три дни преди крайния срок за подаването на справки-декларации по ЗДДС ДС “Възраждане” беше затворила вратите пред данъкоплатците без предупреждение и без обяснение. През целия ден нямаше кой да обясни на тези, които са дошли да платят данъка, причините за затворянето. Слава Богу, че нашият народ все още не е загубил чувството си за хумор - един от събралите се данъкоплатци пред данъчната служба охлади напрежението, като им обясни шеговито, че сигурно Муравей Радев е решил да освободи данъкоплатците от данъчните им задължения, тъй като е успял да убеди основна политическа сила да внесе в полза на държавната хазна голямата част от събраните пари за изборите. От СТУДА отказват всякакво обяснение за случилото се, отказват да се представят, но в интерес на истината отказването им бе любезно и се чувстваше, че е от сърце, като прекъсват разговора и след това непрекъснато дава заето. От ГУДА отговора беше перфектен, типично бюрократичен: “Обърнете се в писмена форма.”. С малка подробност, че в деловодството на това ведомство приемат такива само в определени часове през седмицата. Пред данъчната служба срещнах трима служители. Млад инспектор отговори на моя въпрос, че сигурно затварянето е за да монтират нова компютърна мрежа, която ще облекчи и данъкоплатеца, който ще може да подаде справките си и да извърши разплащането без да се нуждае от напускането на седалището си. Една госпожа - данъчен служител каза, че причината е смъртен случай. Под натиска на събралите се данъкоплатци на същата госпожа нервите не издържаха и изплю камъка: “Никой не ни обясни нищо. Не знаем кой се е обадил по телефона и е заповядал да напуснем службата, нищо не зная, включително, дали ще работим утре”. Друг присъстващ обясни, че от опита си няма съмнение, че затварянето е необходимо за някой, който има достъп към документацията и за да изпълни поръчаното не му трябват свидетели. За да не чувам повече версии и да не бъда участник в безизходна дискусия, напуснах събралите се с обещание, че ще се възползвам от конституционото си право като гражданин и от декларираната от изпълнителната власт прозрачността на демократичното управление, като публично задавам тези въпроси: Как може да бъде затворено едно държавно ведомство без писмена заповед и без да бъде обяснено защо? До кога главното средство за управление на данъчните служби ще са вътрешни указания, в повечето случаи дадени по телефон или факс, до които нямат достъп заинтересованата страна- данъкоплатците? Не смятате ли, че главна причина за спадането на ефективността на данъчната администрация е продължаването на задържането на служителите й в напрежение продиктувано и от неизвестността за техните съдби? Защо Г-н Министър, не искате да разберете, че всеки акт на неуважение към данъкоплатеца подхранва сенчестата икономика? В интерес на истинската демократична реформа в данъчната администрация назрява необходимостта от широкообществена дискусия. Защо не се съгласите, г-н министър на публичен дебат, за който искрено Ви каня.
С уважение: Д-р А.Д.Лидиянов