Обществената цена на деноминацията е висока

Деноминацията вече е факт. Изхождайки от това, като че ли е нецелесъобразно да продължаваме да разнищваме тази тема. Това е така, ако последиците от деноминацията не граничат с неоправдана управленска грешка, която е скъпо платена от данъкоплатеца. Деноминацията не е нищо друго, освен преназоваване на количествената стойност на ликвидните пари /парите в обръщение/. Тя исторически е част от процеса на паричната реформа. Реформа, за която не става дума в този момент от развитието на националната икономика. Тя би имала смисъл в началото на преходния период. Действията на изпълнителната власт и управляващото мнозинство досега предизвикват нееднозначна реакция между експертните среди, а за деноминацията икономистите с незначителни изключения са единодушни.
 
Бащата на валутния борд, съветникът на президента Стив Ханке, призна, че единственият ефект от деноминацията е объркването на хората. Това недобре обосновано действие няма да издържи на икономическата конюнктура и с нищо няма да измести погледа от затрудненията при провеждането на реалната реформа.
Цената на деноминацията не трябва да се свежда до разходите по напечатването на новите банкноти и сеченето на монетите. Дори ще изглежда несериозно, на този етап да се посочва каквото и да е число без задълбочен научен анализ. Обществените разходи, предизвикани от деноминацията, стократно надвишават бюджетните разходи. Смея да твърдя, че тези последици могат да се окажат значителен фактор, подхранващ инфлацията и/или намаляващ ръста на БВП. Такива последици ще има и през следващата година.
 Обществената цена е по- голяма от математическия сбор на административните, счетоводните и пазарни разходи, които следва да изразходват стопанските единици, съдебните и държавните ведомства и данъкоплатците. След като правителството с нормативния акт за деноминацията предизвика настройки на ЕКАФП и промени в счетоводните програми, същите разходи, и то в два почивни дни отново трябва да се правят от предприятията с петдневна работна седмица.
 Капиталовите стопански субекти трябва да променят съдебната регистрация на капитала, а освобождаването им от съдебни такси не прави тази процедура безплатна. Подготовката на документацията, общите събрания, адвокатските хонорари представляват не само преки, но и косвени разходи, защото и съдиите, и данъчните инспектори, и чиновниците на другите ведомства ще изразходват време, платено от данъкоплатеца. Разходите за преетикирането на стоките в търговската мрежа се оказват много по-сериозни, от колкото ги предвиди висшия ешелон в Министерството на финансите.
 Проблемите в счетоводството, предизвикани от деноминацията са най- убедителното доказателство, че тя е акт на непрофесионализъм. Стопанската 1999 г. ще се раздели счетоводно на две. А при регистрирани по ДДС субекти и месец юли ще се раздели на две. Авторите на деноминацията с опростени текстове искат да се извърши прекалкулиране към 5 юли. Не са предвидени сложността на счетоводните механизми.
 Решенията могат да бъдат различни, но всички се свеждат да прекалкулиране на обобщени данни към датата на деноминацията. Затова при по-нататъшни операции ще се наложат по-специфични подходи.
 Не е маловажен проблемът, произтичащ от паралелното присъствие на стари монети, които нямат еквивалент с новите пари / един, два и пет лв./. Ако в сферата на обръщението закръгляването на цените няма голямо значение, при производителите може да се окаже значителен фактор за реализация на продукцията. Вероятно дълго време в счетоводството ще продължат да се използват стойности, които нямат парично изражение - частици от новите стотинки. Паричният номинал не може да бъде определен по хрумванията на чиновниците, а задължително като отражение на цялостната национална икономика. Именно тази закономерност е нарушена с деноминацията.