Можем да откажем фирмите от укриване на доходи

Г-н Лидиянов, как оценявате проекта за минимален осигурителен доход, предложен от експертната група на министър Лидия Шулева?

- Разгледахме проекта, предложен от министъра на труда и социалната политика Лидия Шулева, който е за определяне на диференциран осигурителен доход по отрасъл и групи за съгласуване между социалните партньори. Приветстваме стремежа за намаляване броя на предлаганите минимални нива, като се балансира между целта за улеснение и ефективността на последиците от промените.

Кои текстове от проекта не одобрявате?

- Според мен използването на средно претеглени данни за работни заплати и отклонения води неминуемо до грешна представа за действителността. Затова съм резервиран доколко постигнатите в проекта стойности могат да обслужват целта.

Декларирането, че "минималният осигурителен доход за всяка квалификационна група е получен като процент /70%/ от претеглената средна работна заплата" не отговаря на действителността. Предлаганите стойности са далеч по-високи от посочения процент, въпреки взетото предвид очаквано нарастване на средната работна заплата за 2002 и 2003 г.

Според мен липсва диференциация по мащабните параметри на предприятията.

Определянето на нива, близки на тези, които основават разширяването на сенчестата икономика, не би могло да стимулира добросъвестното деклариране на трудовия доход.

Смятам, че в ущърб на средите на бизнеса, на пазара и на самото правителство е т.нар. сива икономика. За съжаление в последните години сме свидетели на един интересен феномен. В българската действителност се оказа, че почти всеки бизнес е част от тази сенчеста икономика.

Нормално е когато данъчната тежест е непоносима бизнесът да търси други пътища. И ако целта на предложенията за минималните осигурителни доходи е свеждането на сенчестата икономика до възможния минимум, смятаме, че има място за сериозни преговори.

Имаме сериозни забележки по предложенията на министър Шулева, подготвени от екипите й, отнасящи се до средните статистически данни и тези от НОИ.

От уроците по статистика и математика знаем, че средните данни винаги може да крият много лъжливи факти. Мисля, че въпреки желание ми да вярвам в данните на Националния статистически институт, е ясно на всеки, че последните години не обхващат повече от 50-60% от действителните данни в бизнеса.

Ако има сериозен проблем средните и малките предприятия да избягат от социалните осигуровки, това не е поради това, че предварително са решили да нарушат законите, а в повечето случаи поради това че те не са поносими.

Съгласете се, че ние имаме проблем, който от 10 г. насам продължава да съществува - че нашето поколение с осигурителните вноски покрива тези вноски, които засягат поколението на родителите. А не бива така. Ще ни се децата ни да внасят осигуровки, които да обслужват тях, а не нас.

Веднага някой може да ми опонира, че вече има втори стълб, но този втори стълб все още обхваща само 2%.

Приемането на задължителен минимален осигурителен доход, еднакъв за осигурените във всички предприятия, крие опасност от намаляване на осигурителните вноски за осигурените до момента. От това следва намаляване на постъпленията в Националния осигурителен институт.

Като председател на Комисията по данъчната политика и законодателството към Граждански съюз за стопанска инициатива, имате ли конкретни предложения за постигане на реален икономически растеж?

- Като представители предимно на семейния, дребния и средния бизнес, ние от ГССИ, изхождайки именно от желанието да осъществим реален икономически растеж, като изградим здравословен бизнесклимат, сведем до минимум сенчестата икономика и стимулираме модернизирането на стопанската дейност, предлагаме няколко основни идеи.

Загрижени сме от това да не продължава да се намаляват вноските в Националния статистически институт. А в последните години именно това става. Затова сме склонни да предложим някаква разпоредба, стига тя да не противоречи на конституцията. Тази разпоредба трябва да замразява нивата, постигнати в предприятията примерно до 2000-2001 г. Това замразяване трябва да бъде за 2-3 г. напред.

Примерно предприятията, които се осигуряват въз основа на реални доходи /а аз се съмнявам, че има такива, освен държавните предприятия/при това не всички, трябва да бъдат задължени да продължават за 3 г. напред да не падат под тези нива. В същото време минималните осигурителни доходи да обхващат тези предприятия, които тепърва започват своята дейност.

По този начин според мен може с един куршум да се ударят два заека. От една страна ще стимулираме малките и средните предприятия да се откажат от укриване на доходите, защото ще бъде признат абсолютния размер на заплатите. От друга страна ще стимулираме откриване на нови работни места.

Ако на масата на преговорите се мисли в тази насока, смятам, че с колегите от БТПП и БСК, с профсъюзите и заедно с правителството ще се обединим под една работеща идея, разрешаваща тези проблеми.

В своя проект министър Шулева говори за 6 професии, а всъщност става въпрос за 6 групи, които всъщност обхващат почти всички професии.

Съгласете се, че когато става въпрос за химически предприятия с утвърдени пазари и тепърва прохождаща фирма, например, не може да използваме едни и същи цифри, нито да ги сравняваме.

Ето защо предлагаме да има три диференцирани нива във всяка осигурителна група. Нивата ще отговарят съответно за малките, средните и големите предприятия.

Смятаме, че трябва задължителните нива да бъдат в сила само за новопостъпилите в предприятието и за тези, които са с по-нисък от минималния осигурителен доход.

Задължителните нива не трябва да се коригират през следващите 2 г., освен с официален коефициент на инфлация.

Предлагаме при работни заплати, надвишаващи задължителните нива на осигурителния доход, за разход на предприятията да се признава пълният размер на заплатата, а размерът на осигурителните вноски върху сумата, надвишаваща минималния осигурителен доход, да е предмет на колективният трудов договор.

Когато става въпрос за минимални осигурителни доходи, редно е да говорим и за максималните доходи. Ще дам следния пример. Ако приемем за средния кадър в едно предприятие 200 лв. минимален осигурителен доход, този кадър, който получава 300 лв., ще бъде осигурен задължително върху тези 200 лв., а осигуровката върху 100-те лв. да бъде предмет на договора между работодателя и него, но не като персона, а като член на колектива. По този начин ще дадем възможност на повече пазарни лостове да регулират размера на вноските.

Как вървят преговорите на ГССИ с правителството?

- Когато става дума за пристъпване към изменения, допълнения и промени на действащото законодателство /Кодекса за задължителното обществено осигуряване/, смятам, че сме задължени първо да припомним, че е необходимо предлаганите разпоредби да следват ясна конкретизирана цел, да са част от комплексни действия и да бъдат с максимална ефективност.

През последните години всяко правителство се опитва да декларира желание за консенсус по приетите нормативни актове. За съжаление от практиката стана ясно, че консенсус има само на ниво следващо подготовка. През това време решението вече почти е взето от страна на правителството.

След това кабинетът направо показва готовите документи на синдикатите. Това затруднява социалните партньори в самия диалог.

Бихме искали да участваме в самата подготовка, а не докато преговаряме, правителството вече да е оформило позицията си. Защото от такива преговори, независимо дали подкрепяме правителството или сме в опозиция, няма ефект.

Какви конкретни предложения имате в тази насока?

- Предлагаме да отидем към по-истинска форма на социален диалог. Искаме преди официалните преговори на масата да се създадат съвместни екипи.

Не казвам, че в повечето случаи правителството е използвало неподходящите екипи за подготвянето на нормативния документ. По-скоро смятам, че се оформи т. нар. кабинетно решаване на проблемите.

А ние смятаме, че проблемите относно икономиката изискват истински широк обществен диалог. Стига се до желаните резултати, ако действително диалогът е истински, а не хвърляне прах в очите на отсрещната страна.

Като коректни партньори на правителството тези дни ще представим нашите предложения в писмена форма. Преди това обаче ще се опитаме с да постигнем единна позиция с БТПП и БСК. Трябва да приемем такива прагове, които да са удобни и в същото време да не нарушават законите. Трябва да бъде изпълнено простото правило да се плащат вноски върху реалните доходи.

Смятам, че цифри от рода на тези, предложените от министър Шулева таблици, може да се окажат непоносими на предприятия от средния бизнес, а какво остава за дребния бизнес. Ще се получи много интересна картина - че получаваме примерно 100 лв., а плащаме осигуровки върху 200 лв.

Имам голямо опасение от това с административни мерки да се получат икономически резултати.

Не съм привърженик на оттеглянето на държавата от икономическия живот. Но не съм съгласен със стопанството да се оперира по познатия ни до вчера тоталитарен начин на управление.

Мнението ми е, че просто няма смисъл да се създава поредният нормативен акт, който няма да види бял свят, или ще тласне още повече предприятия на пазара към сенчестата икономика.