Корупцията – система за защита на сенчестата икономика

Един небезизвестен философ от миналия век бе писал, че човечеството осъзнава проблема, когато предпоставките за неговото разрешаване са узрели. Ако това правило важи и за нашето общество имаме основание да считаме, че сме пред разрешаването на един от най-сериозните проблеми на така наречения преходен период - корупцията. Корупцията като явление не е български патент, не е свързана с един тип управление, съответно няма и партиен цвят. Но едно е сигурно - там където има корупция е налице сенчеста икономика, съпътствана от повишена намеса на държавата в икономическия живот. Затова след вдигнатия шум за корупцията около местните избори има опасност да бъде осъзнат проблемът без да бъдат намерени средствата за неговото разрешаване. Тогава и този път ще пожънем щети, вместо да спасим здравото от гнилото. Разглеждането на корупцията като административно престъпление свежда проблемът до повърхностната и формалната страна и го ограничава в компетенцията на органите на правораздаването. Поставянето на корупцията на такава плоскост освобождава управляващите от отговорността, като превръща вината в трудно доказуема. Към такова схващане можем да причислим и всичко казано от рода на Корупцията е персонална и За да има корумпиран държавник, значи има кой да му дава. В полза и на опозицията е да се разглежда корупцията само от политическа гледна точка. Това е не по-малко опасно от горепосоченото, защото проблемът се превръща в просторно въже, на което се закачват мръсни дрехи. Безспорно е, че корупцията е такъв проблем, който заслужава политическа ангажираност. Тя е елемент от политическата агитация, но ограничаването на корупцията в тази плоскост може да доведе до всичко друго, но не и до разрешаването на самия проблем. Корупцията е главно система за защита на сенчестата икономика. Вирее там, където намесата на държавата в стопанския живот е повече с административни, отколкото с икономически средства. Подхранва се с непрозрачно и надменно управление, с високи данъци, с прекалена бюрокрация, със склонността на управляващите към срастване на държавните структури с партийните и други. Корупцията е проблем, който не търпи отлагане, защото ако след вдигнатия шум не последват конкретни радикални мерки в правилната посока ще се случи по-страшното - ще се задълбочат страховете в международните финансови среди за дългоочакваните инвестиции. Условията да се преборим с корупцията са най-малко две: Първо - управниците и опозицията да се откажат от използването на корупцията, като трамплин в защита на теснопартийни интереси. Да се съгласуват на парламентарно ниво конкретни мерки, в резултат на които да се стабилизира държавната администрация, да се активизира работата на съответните институции, да се създадат омбудсмански органи, които разглеждат жалбите срещу министерствата на финансите, вътрешните работи, промишлеността, търговията, земеделието и приватизационните органи. Второ - да започне широкообществена дискусия, в която да участват гражданските структури и заинтересованите носители на гражданска позиция. Такава дискусия е осъществима, като се организират кръгли маси, които осъждат корупцията в конкретна сфера и имат готовност за действие, включително да внесат проект за изменения и допълнения на нормативната уредба. За да излезе реформата от фазата на буксуването борбата с корупцията трябва да е общонационално дело. Корупцията не е просто десет лева, които прибира катаджията или стекче цигари, които получава данъчния инспектор или бутилката, която се дава за митничаря и т.н. Предпоставка за корупцията е това, че повечето българи получават по-ниско трудово възнаграждение от необходимото за възпроизвеждане на работната си сила, което ги принуждава да търсят допълнителни незаконни доходи. Така обикновеният държавен чиновник се приравнява към всеки гражданин, който е принуден да укрива част от доходите си и под натиска на чувството за угризение и виновност се примирява и с корупцията. А тя се шири главно по високите етажи.