Чии интереси ще обслужва законът за счетоводството?

Приетият от Министерски съвет проектозакон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството засегна няколко проблема, част от които правят ремонта на закона необходим. 

Прави впечатление, че почти всички текстове в проекта предизвикват нееднозначна реакция. В средите на професионалистите преобладава цялостно неодобрение.
 Проектът предвижда, че главен счетоводител може да бъде лице с висше икономическо образование, или притежаващ документ за квалификация по счетоводство при друго висше образование. От правото да упражнява длъжността главен счетоводител са лишени завършилите полувисше и средно икономическо образование със специалност счетоводство. А такива Гл. счетоводители и то с дългогодишен стаж са значителен брой в малко населените места в провинцията.
 След това ограничение идва редът на разправа със счетоводни фирми. Проектът не предвижда нищо друго освен лицензирането им от Министерството на финансите. Логично би било законът да определи критериите на които да отговарят счетоводните фирми, за да бъдат лицензирани , а Министерството на финансите да издава лиценза и да го отнема при липса на предвидените в закона изисквания. В това е ролята на изпълнителната власт. 
 Непредвиждането на подобни критерии в закона поражда сериозни подозрения, че именно този въпрос е крайъгълният камък в проекта. Според такава версия, авторите на проекта целят да сложат ръка върху пазара на счетоводните услуги. Доскоро този пазар не привличаше едрия частен капитал и беше незасегнат от монополизацията, която отдавна вече се наблюдава в други икономически отрасли. От лицензиране са изключени одиторските фирми, които извършват и счетоводно обслужване.
 Изключването от лицензиране на одиторските фирми, извършващи счетоводни услуги, всъщност не е привилегия на редовия експерт -счетоводител, а целта от това не е нищо друго освен да превърне няколкото стотици одитори в щит на интересите, които обслужват проекта.
 Гражданското общество, към което уж всички се стремим, не търпи нито хлябът, нито ножът да са в ръцете на изпълнителната власт.