Аз искам да те помня все така

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР.

Живеем във времена, в които действителността, като лумнал пожар, превръща какво ли не в стока, в предмет на покупко-продажба. Оттук възникват и страховете ни, да не загубим душите си в блъсканицата на ежедневието. Затова помолих приятел, талантлив поет - пазител на българската култура да ми помогне в избора на този букет от прекрасни интимни народни песни и стихове. Не е лесно да предпочетеш едно цвете пред друго. Как да набереш букет от богата градина - разновидна, разноцветна и благодарение на която, малък народ заема заслужено място сред народите. За да е начало на поредица издания, ни се ще букета да е булчински. Да е такъв по смисъла на традицията: да бъде хвърлен, за да падне в ръцете на следваща, която на свой ред ще получи друг букет - подарък, за да го хвърли отново на друга. Темата се породи от личното ми чувство, че въпреки усилията ми, моят живот няма да е достатъчен да се отблагодаря на жената. На паметта на майка ми, на сестра ми, на моята дъщеря, която исках от ранната й възраст да се гордее, че ще е жена. На всички приятелки, които с прегръдките си направиха моя живот по-топъл. На многото, многото жени, които познавам и дори не подозират, че и те имат принос за човещината ми. На всички жени, които не познавам, за това че дават живот и/или смисъл на живот. Едва ли бих могъл да се отблагодаря на тази, за която досега не стана дума. Тя е приятелката, която преди 25 години се излъга да ме приеме за семеен партньор; да роди две деца – Дима и Дани, които носят частица и от мен. Приятелка, която всеки ден неуморно отдава заслуженото, да ме накара да се чувствам част от семейството – институцията, в която още не съм убеден. С обич, в ръцете на Лидия предоставям този букет, вместо булчинския, който вечно ще й дължа. Д-р Aднан Лидиянов