Намаляването на амортизационните ставки на активите ще забави осъвременяването на използваната техника и технологии, което неминуемо ще влоши конкурентоспособността на нашата икономика. По времето на кризата, която се изразява в престой и/или забавяне на икономическия растеж, капиталът търси изход от нея в повишаване на производителността.
1. Мотивът на вносителя (МФ), че „нарушава съпоставимостта между приходите и разходите за данъчни цели на предприятията по години” най-меко казано звучи като подигравка, защото този счетоводен принцип се разглежда в цялостния период на използване на актива, а той не е задължително да съвпада с отчетния данъчен период. Това прилича на свеждането на възнаграждението на работната сила до размера на всекидневното й възстановяване – т.е. от такова възнаграждение наемния работник да не може нито ден пенсионна възраст да живее, нито да отглежда деца. Разсъжденията върху „реалното изхабяване на активите” крият сериозна опасност, която пренебрегва факта, че моралното амортизиране на актива се определя от пазара, а не по нечия воля. Края на подобен опит по времето на т.нар. Социализъм е известен и широко осъждан от научната общност.
2. Единственото вярно в мотивите на вносителя е „Промяната ще доведе до увеличаване на данъчната печалба на предприятията и до увеличаване на дължимия от тях корпоративен данък в краткосрочен период”, но тук се премълчава същността, която не е нищо друго, освен придърпване на евентуални приходи в бюджета от бъдещи години към сегашната. Това превръща управлението на мнозинството на ГЕРБ в подобие на предишните, критикувани от тях, с малка разлика, че в критиките им към предишните изтъкват, че предишните завещаха на сегашното разходи, а сегашните, с тези промени, ще лишат бъдещите от приходи. Д-р Аднан Лидиянов Председател на Комисия по данъчната политика към ССИ.