Независимостта в услуга на фаворизираните от властта

Като учен не би трябвало да ме провокира лансирането, както на идеите на управниците, така и на изразители на позицията, обслужваща управляващите кръгове от господствуващия капитал. От началото на т.нар. Преходен период сме свидетели все на провалени опити да имаме медии – трибуни на гражданското общество, и то поради обективни фактори, между които не на последно място е възпрепятстването на утвърждаване на структури на гражданско общество (Бел. на ред. Надяваме се, че това не се отнася за „Търговски вестник“, който винаги е давал трибуна на различни мнения). Това моделира до голяма степен, както политическата опозиция на управляващите, така и всякаква опозиция във всички области. Медиите са и жертвата и средството за това моделиране. Тези думи, които изглеждат като клишета, са провокирани от негласния спор между икономистите, чиито израз е последната публикация на проф. Иван Ангелов в „Търговски вестник” по отношение на лансираните в националните медии като „независими икономисти”. Изявленията на т.нар. „независими икономисти” представляваха поредната лъжлива новина, както на националните медии, финансирани от данъкоплатеца, така и на контролираните медии от приближените до властта кръгове от едрия капитал. В правото си е проф. И. Ангелов не само да се възмущава от тях, а и да претендира за авторско право за някои от техните твърдения. Аз дори не смятам, че е нужно да занимавам читателите на „Търговски вестник” с техните твърдения, които не представляват нищо друго, освен поредния опит да създадат изкуствен дебат, който засенчва належащия, който е на дневен ред, както за дребния и среден бизнес, така и за обедняващите граждани. Затова бих искал да се спра на това, което предполагам, че по-истински отвращава, както проф. Ангелов, така и всеки икономист, който е ангажиран с общонационалните български интереси – а именно целта, която извади тази група на медийната сцена. Но преди това две думи по отношение на „независимостта” на „колегите”: 1.Трудно разбираема е необходимостта на един учен от подобна класификация или определеност. Ако имат предвид, че изявленията им не са поръчкови с такова определение едва ли постигат целта си. Ако целят да се самоопределят като група учени, необяснимо е защо избягват от принадлежността си към „Отворено общество”, на което е наложен някакъв имидж в този преходен период, през който няма гражданин, на който да не му тежи платената скъпа цена на държавните експерименти в икономиката; 2.Научните истини в обществените науки в даден момент обслужват определени интереси, въпросът е в ползата на чии слоеве и/или групи, и/или общности са тези интереси. Затова икономиста, който обяви позиция с твърдение, че е независим, меко казано е толкова смешен, колкото твърденията на един политик, че не се интересува от властта. Какво целяха т.нар. „независими икономисти” – продължителите на явлението от последните години с прякора „Ангеловци”[1]?

Хронология от близките месеци:

-На 27-ми Декември 2011г. на заседанието на НСТС неочаквано в коментара си на предложението на ССИ, зам. мин. - председател г-н Дянков, без да поиска спиране на стенографирането[2] предложи следващата среща на НСТС да се посвети на обсъждането на формата, в който ще се обсъждат високите банкови лихви;

-Два дни по-късно - на 29.12.2011г. г-н Дянков „посмя” да спомене това в сутрешния блок на БТВ /http://btvnews.bg/1106929500-Simeon_Dyankov_Lihvite_moje_da_padnat.html/. Реакцията не закъсня. След вероятно не малко обаждания на премиера, час по-късно, последния смъмри публично г-н Дянков, но не пряко за лихвите, а за изказването му по адрес на министър Найденов. /http://btvnews.bg/457651620-Dyankov_si_zaminava_predi_Naydenov_zaradi_napravena_otsenka.html/. Тогава писах „Това е умен ход на премиера, дано да удовлетворява Асоциацията на търговските банки”.

-На 13-ти Февруари тази година на дневен ред на заседанието на НСТС г-н Дянков в отговор на поставен от нас въпрос, обясни, че е отказал на Асоциацията на търговските банки среща извън формата на НСТС. В същия ден мин.-председателят Борисов ги прие на среща, в резултат на която се формира обща работна група между тях и Министерство на финансите. Пред медиите изразих възмущението си от среща на мин.-председателя с представители на който и да е бранш, които заобикалят НСТС /http://www.dalsiat.com/CLIP/LydianovDjidjevNSTS13022012/NSTS13022012.mp4/.

-След повече от две години от първото ни писмо[3] и няколко месеца от второто[4] предложенията ни намериха място в дневния ред в точка формулирана: „Предложения на ССИ за предприемане на пазарни мерки за осигуряване на достъп за финансиране на малките предприятия”.

-На същата среща на 22-ри март 2012г. единодушно бе взето решение в НСТС да се сформира Комисия за разработване на необходимите мерки за реализацията на предложените идеи, включително за намаляване на банковите лихви.

През целия този период сме свидетели на:

-Пренебрегването от любящите властта медии на дебата по въпроса за високите банкови лихви и достъпа на дребния и средния бизнес към финансиране;

-Подмяната на истинския дебат с повърхностен и формален. Обществеността бе проглушена от изявите на Левон Хампарцумян[5], който „пищеше” срещу опита за сваляне на лихвите с административни мерки. Като такива бяха лансирани идеите на г-н Дянков, които окачествихме като правилна стъпка по пътя, който би трябвало да бъде извървян до край. Ние – авторите на гореспоменатите писма, и предполагам всеки отговорен икономист, сме наясно, че с административни мерки не се свалят лихвите. Нашите предложения са цялостен пакет, който предвижда държавна интервенция на пазара: пазарни механизми, които анулират картелното действие на банките на вътрешния пазар; премахват пречките пред достъпа на дребния и средния бизнес към държавните и общински поръчки; отпушват широкия достъп към европейски програми за финансиране;

-Възпроизвеждане на скандали и скандални теми, които окупират дискусионните и сутрешните блокове на електронните медии и попълват първите страници на печата;

-Съратниците на г-н Георги Ангелов от „Отворено общество” и близките му институции активно се включиха в майсторски поведеното хоро. Уж „независими”, „носители на гражданска позиция”, „водещи икономисти” и т.н. не издържаха дори да не озаглавят статии с меко казано несериозни заглавия, между които и „Колко точно вреди Тристранката?”

Затова, за разлика от проф. И. Ангелов, не смятаме, че с „независимите икономисти” може да се води научен спор. Не защото не зачитаме тяхната позиция, нито поради съмнението ни в тяхната компетентност. А просто, защото, за разлика от тях, ние или сме забранени в някои медии, или поради успеха на тези, които диктуват темите в медиите да отстранят нашата позиция от фокуса на обществото.

Докато се шири чалгата, както в политиката, така и в науката, няма да се изморим и няма да загубим оптимизма си, че ще успеем да изградим съвременна европейска държава, в която независимите от фаворизираните кръгове от едрия капитал ще бъдат припознати от народа, без да се нуждаят сами да класифицират себе си.