Кой взима връх в спора за лихвите по кредитите?

На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в точка „Разни“ е проведен един любопитен диалог, последван от бързо постигнато съгласие, който през следващите дни породи определени спекулации. Ето какво са си казали председателят на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), вицепрезидента на КТ „Подкрепа“ - Димитър Манолов и вицепремиерът Симеон Дянков. Цитирано е по стенограмата на НСТС, изготвена от стенографите на Министерския съвет.

             ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Всичко казано дотук и от г-н Бранков аз приемам. Въпросът е, че действително темата, която отново повдигаме, е от съдбоносно значение за предприемачеството. Това е ясно на всички. Ако си спомняте, господин вицепремиер, март месец 2010 г. ние обсъждахме същия въпрос и Вие, без стенограф, ни дадохте една много изчерпателна информация за вашите лични усилия в сферата на лихвената политика на търговските банки.

            Оттогава нашата позиция е изкристализирала и еволюирала. По тази причина аз сега ще Ви връча писмо – заповядайте! – едно в Министерството на финансите, едно – в НСТС и на всички колеги социални партньори, и на господин Тотю Младенов, разбира се, ще изпратим копие от писмата с копие от входящия номер, за да има пълна яснота какво сме написали, какво сме казали, какво защитаваме. Ние сме готови на първото заседание на НСТС следващата година да стигнем до решение кога да се разглежда този въпрос. Нашето дълбоко убеждение е, че това е спешен въпрос. Нямаме основание да се съмняваме в добронамереността на всички около тази маса, най-много на Вашата. Затова повече няма какво да добавим.

            Благодаря.

 

            СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз благодаря. На първото заседание за 2012 г. наистина можем в поредицата мисли, която господин Бранков започна, да решим в следващи заседания как да разпределим темите. По тази тема бих искал да поканим и представителите на Асоциацията на търговските банки и на БНБ, защото, както тогава казах и в следващи дискусии, всъщност това са двете организации – едната пази интереса на държавата, другата пази интереса на търговските банки, които донякъде трябва да работят с нас, за да имаме по-добро решение на този въпрос.

            Ако си спомняте, аз тогава казах, че ние от правителството сме водили вече няколкократни срещи – това беше преди година и нещо и основната тема тогава на Асоциацията на търговските банки беше: Вие ако направите финансова дисциплина така, че да ни вдигнат рейтингите, тогава ще падне външната цена на финансовия ресурс и ние тогава ще можем да свалим лихвите. Ние това сме си го изпълнили. Лихвите особено не са паднали, което означава, че има някакъв проблем, който не е че отвън не ни дават по-добър финансов ресурс, а вътре, структурно може би по някои анализи има проблеми.

            Но предлагам за тази дискусия да поканим и такива представители, за да не е – пак аз да съм в ситуацията, в която да казвам: Да, анализите ви са правилни, но всъщност регулаторът от една страна и играчите от друга страна не са ни по никакъв начин подвластни.

            Имах предвид да поканим и представители на БНБ. Ако те преценят, според мен, има, разбира се, резон и те да участват на такава дискусия.

 

            ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Докато в тая държава не се създаде пазарна икономика, каквато в тази държава няма - и това с лекота може да бъде доказано – ще водим такива разговори по най-различни поводи. Ако тези банки не станат истински пазарни играчи, каквито те не са, ще продължаваме да си приказваме, но по повод това, което се каза тук – разговорът започна от колегите от АИКБ и беше потвърдено с аргументи от Стопанската камара, дали да не помислим за една такава възможност, да кажем, веднъж в месеца да се занимаваме тук институционализирано с проблеми, поставени от социалните партньори, а не от правителството, тъй като има твърде много неща, по които ние има какво да си кажем.

            Аз, например, подготвям една изцяло истинска пенсионна реформа, а не тия глупости, които правим напоследък, с много интересни предложения, в които ще има за всекиго по нещо – и по-ниски осигурителни вноски, и пазар за пенсионните фондове, а не това, което сега се случва, изобщо, такива интересни работи, но да институционализираме – не конкретно за тези неща, които на мен са ми хрумнали, но да институционализираме тази форма веднъж месечно, да кажем, социалните партньори да пишат дневния ред. Има и подобна практика, макар аз да не искам да правя аналогия с опозицията в парламента, тъй като не ми харесва това сравнение – да ме сравняват с каквито и да е било парламентаристи, но тук ще има много какво да си кажем по тия теми и като нищо може да се роди нещо нелошо.

 

            СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, да, много добра идея. Приемам я като председател. На първото заседание от 2012 година да обсъдим как и може би веднъж в месеца социалните партньори да предлагат извън правителството да предлагат дневния ред.

            За първото заседание ще внесем точката за машиностроенето, която, доколкото разбирам, заедно е разработена и тогава ще определим точката, която ССИ предложи. Но за тази точка настоявам да има и представители на банковия сектор, за да могат те да ни обяснят – и на мен ще ми е много интересно, точно защо са ни такива лихвите. Защото аз вече твърдя и го твърдя от година и нещо, че външните ни показатели, особено на фона на това, което става в други страни, се стабилизираха и са много по-стабилни от други пазари в Европа и това би трябвало да има доста добър ефект върху намаляването на лихвения процент, което все още предстои. Но като предстои, предстои, и започваш да се съмняваш.

 

            ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Господин вицепремиер, ние изцяло подкрепяме това, което Вие предлагате и се надяваме, че наистина на първото заседание на НСТС след Нова година ще бъде определен форматът, в който ще проведем дискусията,  която да се проведе в съвсем непродължително време. Иначе нямаме какво да добавим, освен това, че всички сигнали на търговските банки от цялото лято са в посока на увеличаване на лихвите, включително от банки, които се наричат лидери на пазара на потребителски кредити.

            Така че смятаме, че дискусията е състоятелна. Смятаме, че би било глупаво да я водим без представители на банките, защото те тогава ще кажат, че ние просто нещо сме си приказвали, а те си имат работа.

 

            СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря на всички. Благодаря, че дойдохте днес. Весели празници! И до 2012 година!“

 

            Нещата са напълно ясни. Председателят на ССИ – Теодор Дечев внася поредното писмо на представляваната от него работодателска организация до вицепремиера и министър на финансите, посветено на проблемите около кредитната политика на банките. Това писмо има богата история. Първият сигнал за особена активност на ССИ в тази насока е интервюто на Алексей Петров (изпълнителен директор на ССИ) пред вестник „Труд“ от 03 септември 2009 г., озаглавено „Бойко – свали лихвите“. (писмото е достъпно тук  , както и тук  ).

            Последва „писмото на тримата“ (Теодор Дечев, Аднан Лидиянов и Алексей Петров) до вицепремиера Дянков, в което беше подробно развита тезата на ССИ за необходимостта от пазарна интервенция на държавата на кредитния пазар, най-вече чрез българската банка за развитие – ББР. (Писмото е достъпно тук  ).

            Писмото беше последвано от драматични събития – арестуването на Алексей Петров; пребиваването на изпълнителния директор на ССИ в ареста цяла година, съпроводено от яростна „анти-Петров“ кампания на корпоративните медии на една частан банка, известна с това, че държи над 70 процента от депозитите на държавните предприятия в България;

Кулминацията настъпи със срещата на ръководството на ССИ (внлючително Теодор Дечев и Алексей Петров) с вицепремиера Дянков в централата на Съюза, състояла се на 22 март 2011 г., предизвикала буря от коментари, най-мекият от които беше „Дянков влезе в пещерата на Октопода“.

            От първото писмо на ССИ до Дянков са изминали таман 2 години, а от „срещата в пещерата“ скоро ще стане година. Затова и от ССИ изпращат ново писмо, в което изразяват актуализираната си и прецизирана позиция. (Писмото е с входящ номер в Министерския съвет: Вх. № 08.02- 116/ 27.12.2011 г. и е достъпно тук. Очевидно триото Аднан Лидиянов - Алексей Петров – Теодор Дечев не разглежда дискусията за лихвената политика като „пи-ар“ акция и не се задоволява с постингатите около нея медийни ефекти. От ССИ искат промяна на кредитния пазар и постоянствуват в тази посока.

            От своя страна, вицепремиерът Симеон Дянков видимо съвсем не е във възторг от лихвената политика на търговските банки, с които по собствените му думи е водил дълги преговори за сваляне на лихвените нива. След като по неговите думи, държавата е изпълнила всички изисквания на търговските банки, той с интерес очаква новите обяснения на банкерите, защо лихвите не падат. По тази причина, той почти с удоволствие приема писмото на ССИ и под неговото председателство НСТС взима решение веднага след Нова година да бъде организирана дискусия по въпроса за лихвите на която да бъдат поканени представителите на Асоциацията на търговските банки и на БНБ.

            Тук може само да се добави, че правителството е било изпълнило исканията на банките още през ранната пролет на 2010 г., но търпението и на вицепремиера и на обществото е на изключително ниво и те ще бъдат поканени да разискват публично неадекватана си лихвена политика едва пред януари 2012 г. Но така е – в България хубавите работи стават бавно.

 

            И тук вече започна интригата. Буквално на следващия ден, след като Симеон Дянков и НСТС в неговата цялост приемат предложението на ССИ, върху вицепремиера се изсипа гневът на министър-председателя Бойко Борисов. Някои електронни медии побързаха да се усъмнят, че премиерът се е разсърдил на заместника си „заради Алексей Петров“ . Самият преимер няколоко пъти повтори, че е гневен „заради голямата уста на Дянков“ и заради това, че дава оценки на министри (конкретно – на Мирослав Найденов) от кабинета.

 

            Трудно е да се каже до каква степен гневът на Бойко Борисов е породен от съгласието на Симеон Дянков с искането на ССИ, НСТС да обсъжда необходимостта от държавна намеса на кредитния пазар и до каква степен – от факта, че се е изказал не датам ласкаво за министъра на земеделието и храните. Най-вероятно министър – председателят е силно неrвиран и от двете обстоятелства, но може да афишира гнева си само от второто „прегрешение“ на Дянков.

            Бойко Борисов не е толкова глупав, че да се обяви публично срещу действия за понижаване на лихвените равнища. Дори и когато това накърнява интересите на най-милото и най-доходоносното му обкръжение. В очите на огромното мнозинство от хората, въпросът за лихвите е въпрос на живот и смърт, на физическо оцеляване. Затова министър-председателят хвърля гръмове и мълнии заради „голямата уста“ на Дянков, но не се докопа до темата за предприетата от Дянков офанзива.

 

            От своя страна, Симеон Дянков видимо разбира, че Борисов няма да му забрани поне на този етап нито публично, нито дори конфиденциално да спре да се занимава с търговските банки. Създадената от самия министър-председател параноя около подслушването, тоталното и безразборно използуване на специални разузнавателни средства и насаждането на омраза между подчинените му като гаранция за добра работа и взаимен контрол не позволява на Бойко Борисов да изрече на глас или да напише на лист забрана за оказване на натиск върху търговските банки с цел понижаване на лихвените равнища. Съвсем разумно, министър-председателят не може да допусне да се забърка и в намек за подобен сканадал – той би отекнал не само с корупционния си подтекст, но и с определен еротичен и пикантен привкус.

 

            Затова Борисов „бие самара за да се досеща магарето“, а Симеон Дянков смята, че има достатъчно свобода за да попита търговските банки публично защо съсипват икономиката и какво и е рисковото на България, след като кредитния й рейтинг се вдига, а балансираният й бюджет се развява от който попадне като знаме и символ на финансовата дисциплина.

            Затова не бива да се учудваме, когато в един и същи ден (вчера 03 януари 2012 г.) в два различни вестника премиер и вицепремиер си казват каквото им е на сърце. От страниците на вестник „Пресаъ“ Бойко Борисов обяснява, че Симеон Дянков си върши добре работата, но приказва много. От страниците на „24 часа“ Симеон Дянков хладнокръвно заявява, че казва каквото му е на сърцето и че няма търпение да си поговори с търговските банки в присъствието на социалните партньори. Ето краткия и изразителен диалог по въпроса:

 

            „24 часа: Чувам, че тази година ще работите активно по темата лихви... Как?

            Симеон Дянков: Ще бъда по-настоятелен пред банките, защото финансовото министерство и правителството свършиха своята част от работата.

            Помните, че в началото на мандата в едно от първите си интервюта точно на вас казах, че банкерите искат благоприятна финансова среда и подобрен кредитен рейтинг. Ето, това вече е факт. Външният финансов ресурс, който ползват нашите банки, вече е по-евтин, вземат го при по-ниски лихви. Следователно би трябвало и за крайните потребители парите да поевтинеят.

            24 часа:То има леко намаление. А и вашите възможности за влияние какви са?         

               Симеон Дянков: Има го, но не е достатъчно. Нека банкерите направят анализ и кажат защо - може да има други причини, може да има структурен проблем. Да, ние нямаме много възможности, регулатор е БНБ. Но една от първите ми задачи тази година ще е да поканим представители на банките и БНБ в тристранния съвет. В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката“. (Интервюто е достъпно тук:

 

            Не е нужно човек да е голям анализатор са да види разположението на силите. Бойко Борисов е раздранен, даже силно нервиран, но не може и не иска да бъде разпознат като поръчител на банковото кожодерство. Затова той атакува Дянков по меко казано маловажни въпроси и изчаква да види какво ще стане. Ако лихвите паднат, може дори да си присвои заслугата за това. Така де – нали не се е противопоставил ... Поне публично не е.

            Симеон Дянков знае отлично, че нивото на лихвите е убийствено и още от началото на мандата си се опитва да въздейтва на банките с добро. Сега ще опита с малко по-лошо, подкрепян хорово от социалните партньори.

            От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) с чиста съвест могат да си отбележат, че са постигнали първия сериозен и забележим успех във вече две годишната си борба срещу лихвената политика на търговските банки. Лидиянов, Петров и Дечев обират първите плодове на политика, която провеждат дългосрочно, определено последователно и дори с цената на сериозни лични проблеми – кой с МВР, кой със здравословното си състояние. За проблемите с поръчковия тормоз на данъчните власти даже не заслужава да се говори.

            Всъщност, ССИ се доказа като организация боец и истинска организирана група за натиск на малките, средните и микро- предприятията, колкото и бавно и трудно да си пробиват път идеите им. За всеобщо веселие, на 06 януари 2012 г., ССИ поема председателството на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Това е организацията, която представлява българските работодатели на Международната конференция по труда, където всяка година се коват международните трудови стандарти. В нея членуват АИКБ, БСК, БСЧП „Възраждане“, БТПП и ССИ. От доста соления членски внос на АОБР се финансира дейността по разработването на конвенциите и препоръките на Международната организация по труда (МОТ). Работодателската организация с най-големи претенции в момента – КРИБ единствена „знаково“ не участва в тази дейност.

            Въпросът – кой печели в създалата се ситуация все още няма окончателен отговор. Едно е сигурно – банките вече са доста притеснени и скоро ще научим за техния отговор. Дано само няма нови арести ...

Автор: Евгения Тодорова