Интервю: Д-р Аднан Лидиянов

- Миналата седмица проведохме среща с министър Орешарски, зам.-министър Желев и директора на дирекцията Данъчна политика Людмила Елкова, на която стана ясно, че е все още рано за подробно обсъждане на бюджета. Все пак аз отново лансирах идеята си за колективния договор, която е насочена срещу сивата икономика, и получих уверение, че тя ще бъде разгледана. Според нея работната заплата ще се признава на фирмата като разход в пълен размер. Основната разлика е, че осигурителната ставка на разликата между минималния праг и пълната заплата ще може да се договаря между работодателя и служителя - дали ще е 5%, 10% или повече. По този начин ще се създаде стимул за коректно деклариране на заплащането и ще се изсветли сенчестата икономика. В България все още почти няма фирма, която да не укрива данъци, от което и се формира дефицит в НОИ. Това предложение е в полза предимно на малкия и средния бизнес, при който делът на работните заплати към общите разходи е сравнително висок.
Възможно ли е общо свиване на осигурителната тежест?
- Не смятам, че в момента България може да си позволи по-шоково намаление на осигуровките след свиването на преките данъци до критичния минимум, а и поради рискове с данъчната събираемост. Страната ни спешно се нуждае от около 10 млрд. лв. инвестиции в пътната инфраструктура, за да може да развие икономическия си потенциал. Нужни са и повече инвестиции във високи технологии и такива, пряко свързани с благоприятното геополитическо разположение на страната именно като мост между Русия и ЕС. Освен това бюджетът се нуждае от стабилност, тъй като не можем да си правим илюзии, че няма да бъдем засегнати от негативните явления в глобален мащаб. Ние в ССИ подкрепяме предложението осигуровките за 2009 г. да са по формулата 8:10:12.
Какви реформи може да се въведат, за да се предпазим от кризата?
- Решението на правителството да гарантира влогове до 100 хил. лв. например е правилно, като по този начин допълнително се подсигурява стабилността на банковата система. Струва ми се, че що се касае до данъчни ставки, към момента ние имаме най-ниските в Европа. Трудно можем да бъдем по-привлекателни за външните инвеститори, ако продължаваме да гледаме само данъчните ставки. Най-вече се нуждаем от подобряване на инфраструктурата и комуникациите. Всъщност за мен най-сериозните рискове за българската икономика са по-скоро вътрешни, отколкото външни. Това са преди всичко междуфирмената задлъжнялост, която специално в последните години расте изключително бързо, и некоректната отчетност. Към тези въпроси не може да се подходи едностранчиво. Трябва да се има предвид, че проблемите на корупцията и укриването на данъци не са морални категории. Все пак икономическите проблеми не може да се решават единствено с административни мерки - просто трябва да се създаде икономически интерес, за да бъдат преодолени. Вътрешните рискове за бюджета остават по-големи от външните