Да не станем наеми работници на чуждия капитал

Господин АДНАН ДИМОВ ЛИДИЯНОВ е генерален директор на фирма “Дал Сиат”, занимаваща се с внос, износ и търговия на стоки. Създадени са мрежа от магазини в страната, както и контакти със сериозни фирми от световен мащаб.
 
- Г-н Лидиянов, какви бяха първоначалните ви намерения, когато създадохте “Дал Сиат”?
 
- Фирмата има вече двегодишна история. При образуването и участваха 12 българи и 2-ма чужденци. Амбицията ни отначало беше да развиваме производство, търговия и услуги. В момента търгуваме на едро. Ние сме вносители на стоки от Далечния изток, Китай, Австралия, Латинска Америка, отчасти от Италия и Швейцария. Работим в едни и същи браншове и от самото начало внасяме конфекция, бельо, детски играчки. Наскоро станахме съосновател на дружество с ограничена отговорност “Лама Сиат”. Новото сдружение е в тесни връзки с австралийската фирма “Дейвитс”, която разполага с 2500 супермаркета и работи с 27 хил. артикула. Други фирми, с които сътрудничим, са “Фаберже”, “Сий Фоли” и др. За съжаление не сме адекватни на нашите партньори поради икономическите интриги и забавянето на реформата у нас. Даваме си сметка, че добрият бизнес е този, който привлича повече хора и капитали, затова създадохме фирми и сдружения в страната, както и верига от магазини.
 Стоките ни са добре познати в Плевен, Кюстендил, Бургас. Привлякохме и доста клиенти от тези градове. Миналата година взаимодействахме на договорна основа с 600 малки фирми, но основните са “Аско Деница”, ЦУМ, “Нармаг”, “Младост”.
 
- Казахте, че вашите стоки се търсят по магазините. С какво привличате купувачите?
 
- Ние развиваме търговия на едро. Стоките, които предлагаме, са качествени, а цените приемливи. Например дънките са от 180 до 270 лв., внесохме кристал на цена 350лв. Има случаи, когато цените на стоките, които предлагаме, се повишават на пазара. Причината е, че частникът е започнал с минимален капитал и търси начин да го увеличи. Изходът е единствено в данъчното облекчение и това ще бъде в полза на потребителя.
 
- Представлява ли за вас заплаха конкуренцията?
 
- За съжаление законите у нас дават възможност на чуждестранни амбулантни търговци да внасят фалшиви стоки от съседни страни и да ни конкурират по този начин. Излиза, че ни конкурира не частният бизнес, а спекулацията. Достатъчно е един чужденец да се запише в Търговската палата и той може да внася стоки отвън за една година, без да калкулира данък оборот. Разбира се, трябва да се стимулират чуждестранните инвестиции, но да си даваме сметка, че инвестиция не е всеки долар. В новия проектозакон за данъците се предвижда 30 на сто плащане върху печалбата за чужденците, а за българите - 40 на сто. Необходимо е да имат преференции не чуждестранните фирми, а смесените, в които да има повече българско участие. Ако не се осъществява такава политика, ще се превърнем в наемни работници на чуждия капитал, а това унижава всички нас. Според мен трябва да има лимит: до 50 хил. долара да не се считат за чужди инвестиции и да няма облекчения. Българското участие в управителните съвети на смесените фирми да бъде засилено.
 
- Г-н Лидиянов, кои са предпочитаните сфери от чужденците за влагане на капитали?
 
- Механизмът на пазара определя това. Всеки пазар регулира капиталите от един отрасъл в друг. В момента за съжаление инвестират само в търговията. Ако осигурим преференции на лизинговите форми в селското стопанство, можем да останем собственици на земята си, но и да привлечем чужди технологии, необходими в тази област.
 
- Ще се даде ли път на честния частен бизнес у нас?
 
- Трябва цялостна политика за това. Бизнесът трябва да бъде честен, но всички да спазваме едни и същи правила. Такъв можем да имаме единствено чрез присъствието на властта, за да има и спокойствие. Честният бизнес изисква знания на стабилни закони, без тях има риск да станем спекуланти. Мисля, че политиците трябва да обслужват електората си и непрекъснато да доказват кой е по - полезен за нас.
 
- Вие сте кандидат на икономическите науки. Разделихте ли се с научната си работа?
 
- Бизнесът е наука и който не го е разбрал, жалко за него. Сега не пиша статии, тъй като времето ми е ограничено, но чета лекции на служителите от фирмата. Смятам да привлека и други лектори за семинарни занятия. Жалко е, че нашите учени търсят късмета си извън България. Западът знае как да ги използва, а унижението поне за първите две - три години остава за сметка на напусналите родината.
 
- Търсят ли ви за спонсор?
 
- Миналата година помогнахме на Драматичния театър в Михайловград, на агенция “Музика” в Плевен и в Сливен. Аз съм против спонсорство с готови пари, предпочитам стоков кредит. Все пак смятам, че културните институции трябва да бъдат облекчениот данъци, за да не се налага нашите поети, музиканти, художници и т.н. да просят.
 
- Д-р Лидиянов, като член на бизнесбратствата при БББ вие бяхте на националната конференция в Благоевград. Какво според вас накара бизнесмените от цяла България да се съберат там?
 
- Частният бизнес може да бъде мост на раждащата се демокрация у нас. Най - важното е да се обръща внимание на икономическите проблеми. На конференцията се събраха хора от различни партии и краища на страната, но никой не говореше за политическите си възгледи. Онова, което ни обединява, са общите интереси за развиване на частния бизнес в България. Г-н Ганчев препоръчва да работим с всички, а това предполага и по- малко злоупотреби в бизнеса.
 
- Как възприемате идеята на г-н Райчо Кехайов за подпомагане на бесарабските българи?
 
- На този въпрос трябва да се гледа от човеколюбива позиция, защото те са българи и имат нужда от закрила. Дълг е на държавните институции да решат този въпрос. Господин Кехайов заслужава уважение и похвала за подадената ръка към сънародниците ни.