Бюджет 2010 г. влезе за разглеждане в парламента

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков връчи проектобюджета за следващата година на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Според Дянков, бързото приемане на бюджета ще е сигнал за стабилността на българската икономика. Законопроектът ще бъде разпределен за обсъждане на всички парламентарни комисии като водеща ще бъде комисията по бюджет и финанси.

Приоритетите в Бюджет 2010 са социален сектор, образование, здравеопазване, екология, пътна инфраструктура, вътрешен ред и сигурност. Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 г. са в размер на 26,4 млрд. лв., което е 41,6% от БВП, в това число данъчни, неданъчни и помощи. От тях:

- данъчните приходи са в размер на 20,9 млрд. лева.

- неданъчните приходи за 2010 г. са разчетени в размер на 3,4 млрд. лева.

- помощите, от които основен дял са тези от Европейския бюджет, са разчетени на 2,1 млрд. лева.

Разпределението на държавните разходи е в съответствие с приоритетите и антикризисните мерки на правителството.

Размерът на разходите в социалния сектор възлиза на 36,7% от общите разходи или 15,1% от БВП.

Публичните разходи за образование през последните години са на нива над 4,0 % от БВП, като с бюджета за 2010 г. се предвижда това равнище да е 4,2% от БВП. Публичните разходи за здравеопазване се запазват на нивото от 4,2% от БВП, като номиналният им размер възлиза на 2,6 млрд. лева.

Инвестиционните разходи, планирани в бюджета за 2010 г., са приоритетно насочени към екологична и пътна инфраструктура. Общият размер на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма възлизат на 6,1% от БВП, в т.ч. 3,0% инвестиции с източник националния бюджет и 3,1% от БВП средства от ЕС. В бюджета за 2010 г. предвидените разходи за опазване на околната среда възлизат на 1,6% от БВП. Планираните разходи за осигуряване на реда и сигурността на гражданите са в размер на 1,3 млрд. лв. или 2,0% от БВП.

Реакциите днес:

2,642 млрд. лв. са предвидените пари за здравеопазване за 2010 г., съобщи на пресконференция министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев”. От тези средства на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат отпуснати средства както следва: за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) – 178 млн. лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – 154 млн. лв.; за дентална помощ – 91 млн. лв.; за медикодиагностична дейност – 61 млн. лв.; за лекарства за домашно лечение – от 330 млн. лв. през тази година средствата се намаляват на 320 млн. лв. за следващата; 20 млн. лв. за лечение на българи в чужбина.

Големите разлики са в болничната медицинска помощ, уточни министърът. Бюджетът за тези дейности за 2009 г. са 931 млн. лв., а за следващата година ще бъдат 709 млн. лв. Трябва да се въведат много по-сериозни рестрикции в болничната помощ, добави здравният министър. Оперативният резерв на НЗОК ще бъде 250 млн. лв., а през тази година е 240 млн. лв. Министърът е внесъл предложение тези пари да бъдат намалени на половина и да останат 125 млн. лв. като оперативен резерв. Той предлага останалата част да бъде прехвърлена за други дейности в здравеопазването.

Бюджетът на НЗОК от здравноосигурителни плащания през 2010 г. се предвижда да бъде 1,511 млрд. лв.

Бюджетът на Министерството на здравеопазването също се намалява от 644 млн. лв за тази година на 632 млн. лв. за следващата. Предвидено е финансиране на лечебни заведения за болнична помощ от бюджета за здравеопазване да е 140 млн. лв. Парите за Националните програми се запазват. Намаляват се парите за специализацията на кадри. Предвидените капиталови разходи на ведомството са в размер на 15 млн. лв. за засилване на спешната помощ. Ясно е, че парите за здравеопазване не са достатъчни, но затова правим опит за преформатиране на системата и преструктуриране на болничната помощ, каза Божидар Нанев. Министърът коментира, че е бюджетът за здравеопазване е един от най-малко орязаните в държавата за следващата година.

Останалите ведомства, чиито пари са намалени за 2010 г., са МО, МЗХ, МОСВ, МВР. На първо време може би 70 - 80 болнични заведения ще бъдат преструктурирани. Това се очаква да стане в първите шест месеца на годината. 125-те милиона лева от оперативния резерв на касата ще се използват за болнична помощ. Така парите в това направление, които са намалени с над 200 млн. лв., ще се компенсират.

Парите за лекарствата за онкоболните за 2010 г. се запазват в същия размер от тази година. Вероятно ще е необходимо, където е възможно, да се преминава на генерични лекарства, уточни министърът. По думите му дори и Световната здравна организация препоръчвала в условия на криза да се използват генерични лекарства.

Средствата за домовете за медикосоциални грижи също ще се запазят за следващата година на нивото от тази. Проблемът при тях обаче е за покриване на разходите им до края на тази година. Нанев уточни, че всеки ден води разговори с Министерството на финансите и получава по един, по два милиона след постоянно преразглеждане на бюджета. Така той успявал да „кърпи дупка по дупка”.

Очаква се нова вълна от протести на фермери и спад на производството. Това заявиха от Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с проектобюджета за земеделие за 2010 г. От него става ясно, че националните доплащания към преките плащания в бюджет 2010 ще бъдат наполовина спрямо заделените за тази година. Заложени са 100 млн. лв. за национални доплащания за обработка на земя и за животновъдство, което е двойно по-малко от средствата заделени за тази година - 211 млн. лв.

Експерти от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) са изчислили, че при така заложените средства за национални доплащания в бюджета за 2010 г. и, ако 70 млн. лв. от тях са за растениевъдство, стопаните ще вземат по 2,39 лв. на декар от бюджета. Реално общата сумата, която се отпуска за подпомагане на обработката на земя (национални доплащания и преки плащания) ще е около 20,30 лв. на декар, което връща земеделските производители с две години назад, когато общият размер на субсидията беше 22 лв. на декар.

Въпреки, че средствата, които отпуска ЕС по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) се увеличават с около 15 процента за следващата година, националните доплащания намаляват 3 пъти и в резултат на това общата сума, която стопаните ще получат е с 3 лв. или с 15 на сто по-малко спрямо парите, които са заложени за 2009 лв. Това е в противоречие с договореното с ЕС за поетапно увеличение на субсидиите за стопаните от новите страни членки с цел достигане на нивата на подпомагане за земеделските производители от старите страни членки. Освен това се обезсмисля възможността, дадена от Европейската комисия на страната ни от следващата година да бъде увеличен размерът на националните доплащания от 30 на 50 процента от общата сума, която взимат производителите от ЕС-15, посочват от асоциацията.

„Смутени сме, защото новите управляващи сякаш ни подведоха, тъй като преди изборите от ГЕРБ твърдяха, че директните и националните доплащания ще се увеличават. Сегашното ръководство на министерството на земеделието обеща, че националното доплащане ще бъде поне 10 лв. на декар през 2010 г.”, коментира Христо Цветанов, председател на УС на АЗПБ. Ако бюджетът за следващата година бъде гласуван в този вид се очаква нова вълна от протести на земеделските стопани, както и масови фалити на по-дребните производители.

Председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители Стелиян Стоянов коментира, че ако не бъдат приети допълнителните средства за фермерите, ще има масови фалити на земеделски производители. Според него с това управляващите ще докажат, че земеделието няма да бъде техен приоритет. „Това ще означава, че управляващите лъжат, че земеделието е национален приоритет. Намалените пари за национални доплащания ще доведат до понижаване на възможността за конкурентоспособност на българските земеделски производители. Означава и че собствениците на земя ще получат и по-малки ренти. Ще има и разбира се в тази криза фалити на много производители”, обясни Стоянов. Заложените повече от двойно по-малко средства за национални доплащания предизвикват недоволство към правителството, смята още той. Есенната сеитба пък е пред провал заради големите дъждове. „В никак случай няма да се засее толкова пшеница, колкото в предходните години. Под 10 млн. дка ще са при всички положения засетите площи в страната. Това ще доведе до по-малко производство следващата година, а по-малкото средства ще заложат ограничения в разходите на производителите, което ще рече, че с по-ниския бюджет ще се снижи както качеството на производството, така и количеството”, каза той. Това ще доведе и до поскъпване на хляба догодина, тъй като количеството зърно ще е по-малко. „Има много сериозно напрежение сред производителите на този етап както е внесен бюджетът”, каза още Стоянов.

Бюджет 2010 г. крие допълнително утежняване на бизнеса и стимулатори за разширяване на сивата икономика. Това е становището на председателя на Комисията по данъчна политика към Съюза за стопанска инициатива (ССИ) д-р Аднан Лидиянов. Според него - докато в Проектобюджета 2010 г. спрямо Бюджет 2009 г. намаленията на разходите, в това число и на заплатите и възнагражденията, засягат с малко изключения всички институции, изненадващо е повишението в разходите на Министерски съвет с 98,54 %. Заплатите и другите възнаграждения в МС скачат от 13,04 млн. до 33,14 млн. /154,17 %/. При положение, че са предвидени съкращения, това прави увеличението в това перо повече от 200 %. Изтъквам този факт не само защото, като че ли не прави впечатление на никой, а защото се опасяваме, че това характеризира подхода към Бюджет 2010 г. За нас държавният бюджет не е нищо друго освен политиката на управляващите, преведена в цифри. Както нашето предупреждение за Бюджет 2009 г., че крие рискове, продиктувани от философията, която стои зад него, опасяваме се да не се окажем прави, че Бюджет 2010 г. не кореспондира с намеренията за антикризисна политика. Да оставим настрана изразените в позицията на синдикатите притеснения, които споделяме, за безработицата, здравеопазването и социално слабите. Ние - представителите предимно на дребния и средния бизнес - виждаме в Бюджет 2010 г. освен допълнително утежняване на бизнеса, стимулатори за разширяване на сивата икономика, смятат от ССИ.