—ъдържание

«јѕ»— » ќ“ —≈ –≈“Ќ»“≈ ј–’»¬»

2

 

проф. јЌ√≈Ћ ¬≈ ќ¬

 

 

«јѕ»— »
ќ“
—≈ –≈“Ќ»“≈ ј–’»¬»

 

 

 

 

—офи€, 1995

 

 

©проф. јнгел ¬еков - автор 1995г.
©¬олен ≈втимов - компютърен дизайн, 1995г.
© ƒјЋ —»ј“ ќќƒ - издател

ISBN 954-8906-01-5

 

 

 

 

 

 

проф. јнгел ¬еков
«јѕ»— » ќ“ —≈ –≈“Ќ»“≈ ј–’»¬»

ѕечат "»линда - ≈втимов" ≈ќќƒ

 

ќт издател€  

Е“ези, които превърнаха демократичните промени в мащабен грабеж, пазарната криза в икономическа разруха, не се нужда€т от простите научни истини на насто€щето и близкото минало.
       «а нас, гледащите към по-добро бъдеще, миналото е нужно за да извлечем от него поука и, просто защото е наше.
      ƒнес се срамуваме от това, че дейците на науката и изкуството са поставени но колене, спортистите са превърнати в прос€ци и рекетьори, а държавни€т служител в компрометирана личност.
     Ѕългарската наци€ се нуждае от здрава държава и модерни структури на гражданското общество, а историческата миси€ на новооформени€ дребен и среден капитал е да помогне да това.
      «аради всичко това постав€м във ¬ашите ръце този труд на проф. ¬еков.

д-р ј. Ћиди€нов

 

¬ћ≈—“ќ ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–

     »мето на професор јнгел ¬еков не остава в т€сно специализираните научни среди и кабинети. “о често се среща в наши€ научен и периодичен печат. Ќеговите публикации винаги нос€т нещо ново, интригуващо, което стои на границата между научни€ факт и гъделичкащата сензаци€ в добри€ смисъл на думата. ћетриалите, изровени из старите прашасали или заключени доскоро с девет ключа архиви, обществени и домашни, авторът съум€ва да преведе на съвременен, попул€рен език, предназначен за масови€ читател, който, впрочем, е и масови€т ненаименован творец и създател на истори€та. —ъщата та€ истори€, ко€то, стоварила върху плещите на обикновени€ човек сво€ често пъти непосилен товар, все търси равновесието между отделни€ човешки живот и глобалните проблеми на развитието, и все още не усп€ва да ги открие.
     “ова, което се откро€ва в тази книга, е търсенето на м€стото на Ѕългари€ в големите сблъсъци на световните сили и техните преплетени или преплитащи се интереси, и усили€та, възможностите и перспективите за нейната пром€на на това ветровито м€сто между три континента, две основни религии и цивилизации, и очертаващите се, или все още блуждаещи тенденции в посттоталитарни€ св€т.
     “ова, което беше потънало в дълбока тайна и в най-строга секретност, излиза на€ве. » то показва колко в€рно е било предусещането Ц интуици€ за дейността, ко€то се извършва зад кулисите на политическата и военна сцена, и колко обикновени случайности, капризи, стечение на обсто€телствата, хрумвани€ и особености, могат, успоредно с неумолими€ обективен ход на развитието, да определ€т с години и дълги десетилети€ съдбата на цели народи и на милиони, милиони хора. ƒостатъчно е само да

 

се позовем на напомн€нето, което прави авторът на тази книга, на прословутата записка между —талин и „ърчил през октомври 1944-та година за военната под€лба на ≈вропа и най-вече на »зточна ≈вропа с циничните проценти за суверенитета на отделните страни и народи, в това число и на Ѕългари€, за да се види как рол€та на личността в истори€та се гаври със самата истори€ и с народите. ј в крайна сметка Ц и със себе си.
     „етивата, включени в тази книга, имат твърде широк диапазон, макар да са съсредоточени върху главната тема за българо-руските и българо-съветските отношени€ и т€хното отражение върху националните съдбини на страната ни. ќт тези отношени€ и от архивите по т€х са извлечени истини, които са обърнати не толкова към миналото, колкото към насто€щето и бъдещето. “е показват как в н€кои моменти се е ДправилаФ истори€, как не тр€бва да се ДправиФ истори€, и как тр€бва да се ДправиФ истори€, така че страната ни и всеки неин жител да търси и намира своето утвърждаване в съвременни€ посттоталитарен св€т и да навлиза в пълни€ с неизвестности двадесет и първи век.
     “ези четива в предлаганата книга укрепват съзнанието и самочувствието, че след като и най-дълбоките тайни излизат на€ве и стават зрими, все повече нараства значението и рол€та на човека. „овекът както обект на истори€та, така също и неин субект, който все повече осъзнава себе си и своето м€сто в днешни€ и утрешен св€т. » ни съпътствува усещането, че великите личности нито са толкова велики, нито малки€т обикновен човек е толкова малък и обикновен.
     “ази книга дава свой принос за повече прозрачност и в най-тъмните съдбовни дела на най-новата истори€, част от ко€то сме и ние.

—тефан ѕоптонев

  4

–ј«ƒ≈Ћ   I

1878 - 1945

 Ѕќ“≈¬ Ќ≈ ≈ ”Ѕ»“ Ќј ¬ќЋј
ЅЏЋ√ј–— ј“ј —≈Ќ«ј÷»я Ќј ¬≈ ј: Ћ≈√≈Ќƒј“ј Ќј «ј“ќ„≈Ќ» ј

    —тара е легендата, че ’ристо Ѕотев не е убит на ¬ола, а е ранен, пленен от турците и изпратен в ƒиарбекир на заточение, където прежив€ва до дълбока старост. Ќ€ма да привеждам факти, които са давали основани€ на изследователите на легендата, че Ѕотев не е убит, че неговото т€ло не е погребвано. —лед ќсвобождението на Ѕългари€ на н€колко пъти в печата не по€в€ват слухове, шир€т се мълви, че Ѕотев е жив и че вече се е върнал в  родината. ѕо-старото поколение у нас помни как по случай неговата 90-та годишнина пак се втурна слухът, че гениални€т ни поет е жив. ѕо това време поддържах връзки със сътрудниците на тогавашни€ институт "Ѕотев-Ћевски". “елефоните непрекъснато звън€ха. ќфициалното опровержение не успоко€ваше духовете. —лухът продължаваше да се шири...
    ћоже би на народа се искаше негови€т любим герой да е жив. “ова беше един своеобразен референдум, израз на гол€мата ни любов към Ѕотев. Ќав€рно той беше нужен, за да спаси разнищеното ни национално единство. »стина е, че мълвите и слуховете се по€в€ваха все в преходни, бурни години...
    ¬ началото на 30-те известни€т български писател, издател и общественик ƒимитър ѕодвързачов възпроизведе на страниците на български€ печат новата тогава легенда, че ’ристо Ѕотев не е убит на ¬ола, а е само ранен, че турците го хванали, изцерили го и го заточили в ƒиарбекир. ѕовод за тази легенда беше, че трупът на войводата не е бил намерен подир сражението, както на другите четници.
    » така, наши€т национален герой прекарва дълги  години на заточение и често слуша да се говори за Ѕългари€, за нейни€ следосвобожденски напредък. » у него се ражда непреодолимото желание да види отново родината си.
    Ѕотев наема каруца (други превозни средства тогава е н€мало) и поема дълги€ път към освободеното отечество. ѕристига в —офи€ никому непознат (какъвто държи и да си остане), смесва се с народа, разпитва и наблюдава. » остава ужасен от онова, което вижда и чува. "“а аз не срещнах тук нито един човек да каже добра дума за другите - казва той. - ¬секи се заканва на всички мамицата им да разплаче... ако му попаднат в ръцете; всички гледат не да си помагат взаимно като българи, а взаимно да се унищожават. ≈дна безпределна злоба се шири между хората и всеки мисли как да мачка другите.
     ј–”÷ј–! - провиква се най-сетне той. - ¬пр€гай колата и карай обратно за ƒиарбекир. јз н€мам никаква работа тук. “ова не е страната, за ко€то съм се борил и за ко€то прол€х кръвта си."
    “ази легенда възпроизвежда големи€т български дипломат Ќикола  јнтонов при едно  от    поредните си връщани€ в Ѕългари€. ¬аканци€та му у нас съвпаднала в времето, когато през 1931 г. Ќародни€т блок идва на власт. Ўири се вълната на отмъщението за жертвите, дадени след и по време на юнските и септемврийските събити€; едни личности падат, други се издигат на гребена на политическата вълна.
     люки и завист, боричкани€ за власт, големановщина. Ќикола јнтонов е разочарован. » всичко това му напомн€ фейлетона на ƒ. ѕодвързачов, легендата за Ѕотев, чийто патриотизъм и безукорна честност респектират. јнтонов се

5

възмущава от борбата за престижни дипломатически постове след падането на Ћ€пчевото правителство, от шуробаджанакизма в кадровата политика на властимеющите, от взаимните клевети и клюки срещу един или друг дипломат.
Ќужно е и днес да напомним тази легенда, та дано поне малко помогне за оздрав€ването на нашето болеещо общество.
» дали ако внезапно Ѕотев се върне днес, би повторил знаменни€ си стих: "јз, искам, майко, тук да загина..."

—јћќ—Ћ”„ј…Ќќ—““ј ≈ ѕќѕ–≈„»Ћј ƒј —≈ √ќ–ƒ≈≈ћ — ‘ј “ј, „≈
 Ћ≈ ј–я“ Ќј Ѕќ“≈¬ј“ј „≈“ј ≈ —“јЌјЋ ѕ–≈«»ƒ≈Ќ“ Ќј ’ј¬ј»“≈

ƒори звучи неверо€тно: последовател на Ѕакунин, медик; учен с гол€ма ерудици€ и обширни енциклопедични знани€; човек, владеещ свободно 8 европейски език, пребивавал в почти всички европейски страни,  јмерика, япони€,  итай; интернационалист, взел участие в освободителните движени€ на много страни и народи; близък при€тел на ’ристо Ѕотев; гражданин на јмерика, роден в –уси€, президент на ’авай, погребан триумфално в  итай...
“ази оба€телна и легендарна личност се нарича д-р –усел. Ќо всъщност кой е д- –усел?
Ќ.  . —удзиловски е роден през 1848 г. в старо руско двор€нско семейство от полски произход.  ато студент в юридически€ факултет в ѕетербургски€ университет е начело на студентските вълнени€ през 1868-1869 г. »згонен е от ѕетербург и продължава образованието си в  иевски€ медицински факултет. ќще същата година основата нелегален народоволчески кръжок, но царската полици€ се развихрила - много студенти били изключени, други заточени. —удзиловски емигрирал в Ўвейцари€, където се запознал с видни революционери и дейци на ѕърви€ интернационал.
—лед кратък престой в различни държави в ≈вропа —удзиловски се установил в –умъни€ (1874-1881), където се сближил с много от дейците на българското националнореволюционно движение - ’ристо Ѕотев, «ахари —то€нов, —тефан —тамболов и др. «а при€телството му с Ѕотев данните са оскъдни, но има и н€кои, на които можем да се доверим. ¬ писмо до »в. ƒрасов от 12.IV.1875 г. поетът пише: "Ќовост. –уските социалисти в Ћондон и ÷юрих ме викат да отида при т€х или да им остана комисионер. “е искат да вл€зат в по-тесни отношени€ с нашите революционери..." ѕо-нататък Ѕотев цитира и един пасаж от писмото на —удзиловски, в което пишело, че руските революционери в «ападна ≈вропа са готови да помогнат на българските си другари "нравствено и физически".
Ѕотев не се отзовал на поканата, —удзиловски отива при него в Ѕукурещ. " асаеше се - об€сн€ва сам той - да замина с чета през ƒунав като хирург. “ака ми предлагаше Ѕотев, но н€кои четници се отнас€ха отрицателно към това и предпочитаха да ме вид€т с винтовка. јз толкова малко в€рвах в успеха на т€хната експедици€... та след известно колебание се отказах."
¬ъпреки че не заминал с Ѕотевата чета, —удзиловски взел дейност участие при подготовката на четата и има определени заслуги за подготовката на въстанието. ¬ –умъни€ той окончателно завършил медицинското си образование, получил диплома за лекар и приел името д-р –усел, което означавало руснак. ѕрогонен от румънските власти заради революционната си дейност, д-р –усел бил сред първите политически емигранти, които идват в освободена Ѕългари€. ѕо време на регентството, след контрапреврата през 1886 г. заедно с руските консули д-р –усел е обвинен в съучастничество в заговор срещу  правителството. ѕосветил цели€ си живот на борбата против царизма и прокуден от него да живее

6

и се скита бездомен по света, нима е било възможно д-р –усел да съзакл€тничи тъкмо с руски царски представители?!
¬ъпреки близките си връзки още от –умъни€ със —тефан —тамболов и «ахари —то€нов той не ги използвал, а вл€зъл в остър конфликт с довчерашните си при€тели. «а това през 1886 г. е изгонен от Ѕългари€, за да не се върне никога в страната, ко€то обичал. ƒ-р –усел се отправил към јмерика и се установил в —ан ‘ранциско, където бързо станал попул€рен като добър лекар и общественик. ¬ продължение на четири години д-р –усел изпълн€вал длъжността американски консул в различни страни на »зточна јзи€, докато най-сетне се заселил на ’авайските острови.
ѕрез 1892 г. американците присъединили ’аваите към —јў. Ѕлаодарение най-вече на активната намеса на д-р –усел на ’авйските острови били дадени статут и права на отделен щат.
ќрганизираната от д-р –усел “уземска парти€ победила в изборите и той бил избран за сенатор,, а по-късно и за президент на ’аваите.  ато държавен глава д-р –усел провел много прогресивни политически и хуманни социални реформи.
 огато избухнала –уско-€понската война през 1904 г.  по покана на " омитета на при€телите на руската свобода" той заминал за япони€, за да организира просветна работа сред руските военнопленници. —лед войната правителството на —јў му отказало поданство и той бил принуден да замине за япони€. ѕоследните години от живота си той прекарал в  итай.
ƒ-р –усел починал на 30 април 1930 г. на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. ѕогребението му се превърнало в импозантна про€ва. ѕрисъствали хуманисти, учени и революционери от ц€л св€т. √робът му бил отрупан с много цвет€. ѕо стар €понски обичай т€лото на велики€ покойник било изгорено свещенодействено.
¬место да загине на ќколчица като хирург на Ѕотевата чета, д-р –усел препочел да умре като гражданин на света!
 

 ќ… ≈ Ѕј ”Ќ»Ќ »  ј ¬ќ «Ќј≈ћ «ј ¬–Џ« »“≈ ћ” — ЅЏЋ√ј–»я

≈дин малко известен факт - той е разработил стратеги€та на јприлското въстание
ћихаил јлександрович Ѕакунин е човекът, за когото през 60-70-те години на миналото столетие говореше ц€л св€т. » в този диалог около Ѕакунин ние ще срещнем както апологетични оценки, така и крайно негативни. “рудно е да се посочи друга фигура в световната истори€, ко€то така силно да е привличала вниманието на писатели и политически дейци.  ой ли не е опитвал перото си върху тази противоречива личност! Ѕиблиографите биха изброили хил€ди статии и изследвани€ за него.
«а Ѕакунин не може да се пише кратко или, по думите на един негов при€тел, "да се напишат сто думи за Ѕакунин, е все едно да изгребеш световни€ океан с кофа".
 
ƒълго време името на Ѕакунин е било асоциирано единствено
— ‘»Ћќ—ќ‘»я“ј Ќј јЌј–’»«ћј,
който пък на свой ред се отъждеств€вал с хаоса, разрушителните пориви и демоничността на от€влени€ индивидуализъм? ‘илософи и историци са морално задължени към паметта на тази наистина легендарна личност, ко€то отдаде всичките си сили, умствената и физическата си енерги€ за пълното освобождаване на човека от насилието на каквато и да е власт: икономическа, политическа, духовна, интелектуална. Ѕакунин е човек на независимото мислене, страстен и последователен радетел и носител на другомислие, борец срещу доктринерството и авторитарността.

7
 

Ќеговото литературно наследство беше познато и на българските революционери от епохата на ¬ъзраждането.
Ѕорбата на южните слав€ни против турското робство привличала вниманието на руските борци против крепостничеството и за демократизирането на царски€ режим в –уси€, била в съзвучие с техните идейни и революционни практически стремлени€. Ѕългарската революционна емиграци€ след€ла с жив интерес руското революционно движение и за да се запознае лично с неговите първи дейци, Ѕ–÷  изпраща през втората половина на месец май революционните дейци “еофил –айнов и –айчо √ръблев при ћихаил Ѕакунин и ’ерцен в ∆енева, Ѕакунин ѕќ—–≈ўјЋ ЅЏЋ√ј–— »“≈ ƒ≈Ћ≈√ј“» с отворени об€ти€:
"—къпи брат€ - им казал той, - прощавайте, че аз досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото към космополит." “ук българските делегати заварили и други€, не по-малко известен от Ѕакунин революционер, —ергей Ќечаев. Ѕългарските делегати се запознали твърде куриозно с него. —порейки високо, Ѕакунин често викал, повтар€йки фамили€та му: "Ќечаев, Ќечаев!" Ѕългарските му гости помислили, че той вика на слугин€та и ги кани "на чай" и дълго не могли да разберат за какво става дума. —лед малко идва и сами€т Ќечаев. Ѕългарските делегати били внимателно изслушани. Ќо когато разбрал, че те не мисл€т за социализъм, че те искат само национално освобождение, той веднага пристъпил към обсъждането на чисто техническите въпроси на революци€та: как да се подготви въстанието и организира, "ѕари, оръжие и въстание са ви нужни" - казал им Ѕакунин и ги посъветвал: "ѕарите тр€бва да се съберат от населението под благовидни€ предлог, че те са за просветни цели, че с т€х ще се стро€т училища и други просветни учреждени€." — това той искал да осигури по-гол€ма масовост на движението. ќръжието и патроните, съветва  Ѕакунин българските си при€тели, тр€бва да бъдат в такова количество, че да осигур€т на въстаниците най-малко шест месеца, за да могат те да се укрепл€т на заетите планински позиции, та дано ≈вропа им се притече на помощ. Ѕакунин обещал на българите да им изпрати специалист, който ще може да им ръководи въстанието. “ой бил човек на практическите действи€ и затова се отказал от теоретическото разглеждане на въпросите на въоръжената борба.
— Ѕакунин се среща и Ћюбен  аравелов през 1870 г. — него той се съветва при –ј«–јЅќ“¬јЌ≈“ќ Ќј ѕ–ќ√–јћј“ј на Ѕългарски€ революционен централен комитет, ко€то той, не без негова помощ, обнародва в руското задгранично списание "Ќародно дело", а след това и във в. "—вобода" от 14 октомври 1870 г.
Ќ€кои изследователи преувеличават вли€нието на Ѕакунин върху възгледите на българските национални революционери, като считат, че част от програмата на Ѕ–÷  е написана от Ѕакунин. —поред разказа на —ергей Ќечаев пред јрборе –али, румънски революционер, програмата на Ѕ–÷  била в първи€ вариант написана от Ѕакунин и след това продиктувана от негов съратник на българите, тъй като не разбирали почерка му. –азбира се, това твърдение е преувеличено, тази програма е чисто българска програма, ко€то отраз€ва правилно и е  съобразена с българските услови€, но това говори колко големи са били вли€нието и попул€рността на Ѕакунин сред българите. “епърва изследователите ще изследват доколко в не€ присъства бакунийското вли€ние. “ова може да стане само тогава, когато се обнародва, ако се открие първи€т ръкописен вариант на тази програма, който веро€тно се пази в лични€ архив на —ергей Ќечаев, намиращ се сега в ѕариж.
 акто сочат документите, Ѕакунин чак до кра€ на живота си - 1876 г., про€в€вал жив интерес към —ЏƒЅј“ј Ќј ЅЏЋ√ј–»я
и давал висока оценка на дейността на българските революционери. ѕодхвърл€йки панславистките идеи,

8

 той писал: "Ќека всички слав€нски народи, чувствувайки се днес угнетени, следват примера, който днес им дават българите, търс€т своето освобождение и спасение в революци€та и в революционната солидарност на всички народи - слав€нски и неслав€нски, а не в съюз с реакци€та, не в дипломатическите комбинации и особено не в лъжливото покровителство на всерусийски€ император."
¬ този дух писа и ’р. Ѕотев, вождът и идеологът на българската национална революци€, в сво€ вестник "“ъпан" от 27 май 1870 г., че неговите съотечественици н€ма какво добро да очакват от "московското правителство" и че се над€ват на поръчката на руски€ народ и на руските революционери в борбата против своите угнетители.
ћ. ј. Ѕакунин, който нарича Ћ.  аравелов "прекрасни€ българин", не усп€л да го спечели за анархистките си идеи и за участието на Ѕ–÷  в анархистката слав€нска секци€ на ѕърви€ интернационал.
Ѕългарските националреволюционери
Ќ≈ —ѕќƒ≈Ћя“  –ј…Ќќ“ќ —“јЌќ¬»ў≈
на Ѕакунин за абсолютно отрицателната рол€ на Ѕуси€ в българското националноосвободително движение, за помощта, ко€то т€ може да им окаже. “е обективно прецен€вали, че при съществуващата ситуаци€ единствено –уси€ може да съдействува за освободителните движени€ на Ѕълканите, че –уси€ рано или късно и само –уси€ (защото н€ма никой друг) ще дойде на помощ за освобождението на слав€ните.
 
» действително истори€та опроверга Ѕакунин. Ќеуспешното јприлско въстание през 1876 година показа готовността на българите да се освобод€т, но това освобождение стана чрез –уско-турската война, ко€то беше подкрепена от всички слоеве на руски€ народ.

ј–’»¬Џ“ Ќј ѕ≈’јЌќ¬ ѕј«» —ѕќћ≈Ќ «ј Ѕќ“≈¬ ёЅ»Ћ≈… ¬ ∆≈Ќ≈¬ј 

ѕо инициатива на студентите социалисти в ∆енева през 1892г. се организира гол€мо тържествено събрание, посветено на 16 Ц годишнината от героичната смърт на ’ристо Ѕотев. Ќа това тържествено събрание присъства и неговата дъщер€, ко€то също учи там. ≈то какво пише в спомените си за тогавашните събити€ —имеон –адев: Д»ванка Ѕотева следваше социални науки и ние заедно посещавахме лекциите по политическа икономи€ на ћатео ѕантелеони. “€ бе обърнала внимание със сво€та хубост и със сво€та пълна с благородство визиономи€ на прочути€ учен. ¬еднъж той ме пита: Д¬€рно ли е, че госпожицата е дъщер€ на един ваш поет?Ф Дƒа, отговорих аз, на най-големи€Ф Д“огава, каза той, превдете ми нещо от него.Ф јз преведох в проза, не помн€ вече какво, веро€тно баладата за смъртта на ’аджи ƒимитър, а може би и ДћолитваФ ...

                —тудентите социалисти са се см€тали, и то с право, за законни приемници и продължители на Ѕотевото дело, като един от българите, ДзаразениФ със социалистическите идеи, които те изпов€двали... Ќа това събрание докладчик е известни€т български социалист д-р  ръстьо –аковски, който отлично знае български и руски, но доклада си изнас€ на френски език. “ова подсказва, че публиката в залата е била твърде пъстра в национално отношение... ѕрисъства и руската колони€ от политически емигранти, начело с √. ¬. ѕехливанов, см€тан по това време за една от най-големите величини в социалистическото движение. Ќай-интересното в случа€ е, че текстът на произнесената реч се съхран€ва и днес в лични€ архив на ѕехливанов. ѕо вс€ка веро€тност на ѕехливанов, който пише своето

9

бележито произведение за руската обществена мисъл, му е допаднала като блиска на руските революционни демократи идеологи€та на Ѕотев и е искал да € използва в разработките си.
                “ози документ доскоро не беше известен на ботевоведите. “ой дълги години се пази в секретни€ отдел на архива на ѕехливанов, намиращ се в ѕетербург и днес, който преди не се даваше на изследователите.
                —амото слово е в обем 16 саморъчно написани страници... –аковски тр€бва да каже на разнонационалната публика кой е ’ристо Ѕотев, защо ние го четваме... Д“ова е гениални€т поет на Ѕългари€, казва –аковски, човекът, който е възп€л политически€ идеал на бивши€ роб на турците, днес свободен човек. “ова е българинът, прол€л горещата си кръв в името на националната свобода по скалите на —тара планина.Ф ¬ сво€та патриотична реч –аковски цитира откъси от едно от най-силните негови стихотворени€ Дћо€та молитваФ и специално строфата: Дќ, Ѕоже..., подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!Ф » действително, продължава докладчикът, Ѕотев срещна смъртта там, където € търсеше... “акъв е образът на българина, бореца за нашата свобода. “върде съвременно звучат думите на оратора, когато цитира Ѕотевата фраза: Дƒокато народите остават разделени, докато те гледат един на друг като на врагове, те никога н€ма да постигнат мир, свобода, щастие.Ф Ѕотев е очертан като патриот, революционер и мислител от европейска величина, делото на който излиза извън тесните рамки на националното. Ќеговите идеали за свобода, братство и разбирателство между народите не са мимолетни, е подчертал докладчикът пред женевската публика...

 Ќяћј “ј ј¬ј ÷≈Ћ Ц Д«јƒ”Ќј…— ј √”Ѕ≈–Ќ»яФ

                Ќека още в първите редове кажем на читател€, че тук ще разкажем за семейството и за архива на ћихаил ј. ƒомонтович, управл€ващ канцелари€та и завеждащ гражданската част при командуването на дунавската арми€ по време на –уско-турската освободителна война и един от авторите на проекта за “ърновската конституци€. » за неговата дъщер€, известна в ц€л св€т като първата жена дипломат, единствени€ нерепресиран дипломат от —талиново време.
                » бащата, и дъщер€та са т€сно свързани през цели€ си живот с Ѕългари€. “е и двамата имат своето м€сто и принос в българската истори€ и заслужават да ги представим пред по-младото ни поколение.
                ¬ основата на разказа са необнародваните спомени на дъщер€та јлександра  олонтай, които днес се паз€т като личен фонд под номер 134 в ÷ентрални€ партиен архив, предаден наскоро в ÷ентрални€ руски исторически архив...

                ≈то как излежда руско-турската война в спомените й: Д“ова гол€мо събитие в живота на наши€ народ се отраз€ваше и върху нашето семейство. ћо€т баща беше на война и вкъщи непрекъснато се говореше за Ѕългари€, за зверствата на турците и за това какъв благодетел е цар јлександър ≤≤, който се реши да освободи православните българи от фанатиците турци...Ф
                Ќа една стена в детската ста€ вис€ха картини, които избораз€ваха турци, разсичащи малки деца с огромни саби... а на другата стена висеше портретът на руски€ генерал —кобелев на б€х кон с надпис, че той освобождава българските единоверци... Дћакар и прекарала само година в Ѕългари€ (била е на седем години), т€ още тогава вижда, че обществото не се състои само от добри българи и лоши турци. ¬ спомените си пише и за добри и трудолюбиви турци, бедни и онеправдани. «а това, че петстотингодишното робство е дало силно отражение

 

10

и отпечатък на българките... „есто идваха у нас... ќбикновено те носеха черни кърпи, а не шапки, и облечени в черно. ¬сички б€ха много сериозни и мълчаливи.Ф ¬ дома на ƒомонтович се подготв€ли вечеринки и любителски спектакли, като събраните суми давали на сираците и вдовиците от войната... Ќо в къщата на това българолюбиво семейство се вод€т и сериозни политически разговори. ѕри ƒомонтович чест гостенин е български€т професор ћарин ƒринов, политически дейци като ƒраган ÷анков, ѕетко  аравелов и др. “ук се подготв€т след дълги спорове много от клаузите на “ърновската конституци€...

                —пециално изследване заслужава лични€ принос на ƒомонтович за изработване на една от най-демократичните конституции по това време в ≈вропа. ѕолучи се парадоксални€ факт Ц една страна на абсолютната монархи€ като –уси€ да помага за създаването на либералната българска конституци€. — тази конституци€, за разработването на ко€то б€ха привлечени най-видните прогресо-либерални конституциалисти, те помогнаха да се запази тук руското традиционно вли€ние и за създаването на самосто€телна българска държава. ƒомонтович и неговите колеги станаха едни от първите строители на нова Ѕългари€. “акива чисти пориви и искрени симпатии са изритвали русите при устройство на българската нова държава, че трудно може да се докаже тезата и твърдението, че –уси€ искала да освободи Ѕългари€ с единствената цел да € направи сво€ Д«адунайска губерни€Ф.

                Д√олеми€т ден 22 април 1879г. пише ј.  олонтай в спомените си, дойде Ќародното събрание прие проекта за конституци€... ” нас дойдоха много българи, цели делегации, за да поздрав€т мо€ татко, а българските жени носеха вкусни турски сладкиши-подарък за мама и татко, за нас, момичетата...Ф
                √олеми€т при€тел на Ѕългари€ не ни забрави,. “ой се усамот€ва в сво€ петербургски кабинет и започва да подрежда и систематизира сво€ архив, свързан с войната. «аедно с това подготв€ написването на научен труд под заглавие Д¬ъведение гражданското положение в ЅолгарииФ. “ой е председател на държавната историческа комиси€ по написване истори€та на войната, по издаване на сборници и материали за войната. “ой започва да пише и мемоари. Ќо за съжаление и ƒомонтович като сво€та дъщер€ не можа да завърши мемоарите си. —лед неговата смърт органите на военното министерство изземват архивите му. ƒнес той е ц€л и непокътнат и се пази в ÷ентрални€ архив на бившата —ъветска арми€.

                 олонтай е залюбила покрай сво€ баща за ц€л живот Ѕългари€... ѕрез 1942г. на не€ ще се случи отново да се срещне в —токхолм, където е съветска посланичка, с български€ посланик Ќикола јнтонов... —ъветско Ц германската война е в разгара си... –ибентроп е получил поръчението на ’итлер да потърси контакт със —талин за сключването на сепаративен мир... √ерманската войска е изкарала една зима в –уси€. ¬тората зима предвещава да е още по-люта... Ќеслучайно за посредник между ’итлер и —талин е избран български€т цар Ѕорис ≤≤≤. ћоже би архивите на разузнавателните органи н€кога ще ни разкри€т тайните пътища, които се търс€т за сепаративен мир между —талин и ’итлер, но това е гол€ма тайна на века.

                «асега е известно само, че такъв опит вече е правен. Ѕългарски€т посланик »ван —таменов е извикан на една тайна среща в  ремъл, на ко€то са присъствували само —талин, ћолотов и Ѕери€. “ук той получил задачата чрез тайните служби на външнополитически€ отдел на  √Ѕ да се потърси съдействието на български€ цар за сепаративен мир... —лед като тези опити не усп€ват, задачата е прехвърлена в —токхолм на ј.  олонтай и Ќикола јнтонов... –ибентроп-външни€ министър на “рети€ райх Ц лично води преговорите, но по незнайни причини и този опит не усп€ва. ¬ойната продължава...

 11

                —лед завършването на ¬тората световна война  олонтай редовно посещава българското посолство и се интересува от компетентните органи какви материали за нейни€ баща се съхран€ват в българските архиви. Дјз лично получих от посланика на Ѕългари€ Ц спомн€ си т€ по-късно Ц г-н Ќиколов (Ќайден Ц б.м.) и неговата съпруга сведени€ за това, че в българските архиви също са запазени документи, свидетелствуващи за дейността на ћ. ј. ƒомонтович и неговата борба със самата царска администраци€ от тези години за укрепването на Ѕългари€... “огава научих, че на паметника, издигна в чест на Дќсвободителите на Ѕългари€ от турско игоФ, има и барелефа на мо€ бащаФ.

                ¬се още не са издирени и обнародвани всички документи за връзките на семейство ƒомонтович и  олонтай, свързани с Ѕългари€. Ќека кажем на читател€, когато види в специализираните библиотеки стотомните сборници от документи за –уско-турската война, че в това колосално дело най-големи заслуги има ћихаил јлександрович ƒомонтович, който дълги години е председател на военноисторическата комиси€ при √лавни€ щаб в ѕетербург. «а това, че темата ƒомонтович и Ѕългари€ не бива да се забрав€, ще приведа като доказателство в заключение част от спомена на ј.  олонтай: Дћакар че б€ха минали вече десет години от времето на завръщането ни от Ѕългари€, баща ми не прекъсваше връзките си с народа и страната, ко€то така обичаше. ” нас вкъщи посто€нно живееха млади българи, дошли в ѕетербург Дсамо по едни панталонкиФ, както казваше татко за да се учат в –уси€. ќбикновено тези млади българи идваха направо при мо€ баща с молби да ги запише в н€кое учебно заведение и често са настан€ваха у нас и живееха с месеци. Ѕаща ми им издействуваше стипендии от —лав€нското дружество. ƒействаше да ги приемат в учебните заведени€ и вобще про€в€ваше към т€х най-гол€ма загриженост, каквато не оказваше и на собственото си семейство и роднините.Ф

 олкото и да е чудно за наши€ читател, в лични€ архив на един от първите руски социалисти √еорги ¬алентинович ѕлеханов в —анкт ѕетербург се пази документ, свързан с живота и делото на ’ристо Ѕотев. ƒокументът е съставен само пет години след ќсвобождението, когато духът и името на Ѕотев вита€т сред българската интелигенци€ и когато започва борба около неговото наследство под лозунга: чий е Ѕотев и на кого той принадлежи.
ѕо това време учещите в ∆енева млади български социалисти възприемат себе си като законни наследници на Ѕотевите идеи и в стремежа да издигнат престижа си сред женевското студентство и швейцарските граждани по случай 16-годишнината от смъртта на Ѕотев организират в една от най-престижните зали на ”ниверситета гол€мо публично събрание.
»звестно е, че Ћенин също присъства на българското събрание за честване на Ѕотев. » така, какво представл€ва въпросни€т документ? —тава дума за реч на френски език, прочетена пред събранието за Ѕотев. ћоже би на документа не е обръщано внимание поради това, че дълги години името на ѕлеханов беше полузабравено като име на враг на ќктомврийската революци€. ¬тората причина е, че човекът, който го произнас€, е български€т социалист  ръстю –аковски, една от първите жертви на сталинизма, чийто кости неотдавна б€ха пренесени от ќрел в родни€ му град  отел.
≈то откъс от словото, така както го намираме в ѕлеханови€ архив:
"√оспожи и господа,
¬ие питате кой е преди всичко ’ристо Ѕотев? “ова е гениални€т поет на Ѕългари€, възп€л политически€ идеал на бивши€ роб на турците, днес свободен човек. “ова е българинът, прол€л горещата си кръв в името на националната свобода по скалите на —тара планина: този, който в своето стихотворение

 

12

"ћолитва", адресирано до бога на разума, се провиква: "ќ, Ѕоже, подкрепи и мен ръката, та кога въстане роба, в редовете на борбата да си найда и аз гроба."
» действително, той срещна смъртта там, където € търсеше. “акъв е образецът на българина, бореца за нашата свобода...
¬сичките му произведени€, казва по-нататък –аковски, са проникнати от една-единствена иде€ - иде€та за народната революци€. Ѕотев поддържа необходимостта от насилствена и пълна пром€на на политически€ режим в Ѕългари€. ¬ този смисъл революционното кредо на 1870 г. намери в негово лице сво€ най-горещ привърженик. Ѕотев бе убеден и твърдеше, че революци€то е единственото средство за освобождение на народа.
“върде съвременно звучат думите на оратора, когато цитира Ѕотевата фраза: "ƒокато народите остават разделени, докато те гледат едни на други като на врагове, те никога н€ма да постигнат мир, свобода, щастие".
–аковски завършва с думите: "“акива са общо взето, госпожи и господа, идеите, дейността и чувствата на Ѕотев. “рудно е да се проанализира толкова сложен и толкова дълбок характер като негови€. ќще по-трудно е да ¬и се представи верно негови€т образ с н€колко щрихи, колкото и €рки да са те... ¬оден от любовта си към свободата, той застава начело на чета от стотина смели мъже, с които преминава ƒунава: в нейно име той разв€ бунтовно знаме, на което б€ха извезани думите "—вобода или смърт" и в нейно име той срещна смъртта, в името на свободата, ко€то така горещо желаеше и за ко€то написа пламенните стихове: "ƒа каже н€вга народа, умр€ сиромаха за правда, за правда и свобода."

 ј  —ј «јѕј«≈Ќ» ќ“ "ЌјЎ» » „”∆ƒ»" ј–’»¬»“≈ «ј
ќ—¬ќЅќƒ»“≈ЋЌј“ј ¬ќ…Ќј

                         
                —толичната община благодари на семейството на  олонтай за патриотичното усърдие на нейни€ баща.
Ќека по€сним на читател€, че става дума за известната руска дипломатка јлександра  олонтай - дъщер€ на генерал ћихаил јлександрович ƒомонтович, управл€ващ канцелари€та на завеждащ гражданската част при командуващи€ на ƒунавската арми€.
Ќеотдавна авторът на насто€щите редове има щастливата възможност да се запознае в ћосква с лични€ архив на  олонтай, съхран€ван в ÷ѕј под фондов номер 134. јз прочетох само частта, отнас€ща се до Ѕългари€, където т€ разказва за бащини€ си архив, свързан най-т€сно с –уско-турската война. Ѕащата на генерала записва името си в нашата истори€ като един от вдъхновителите на първата българска конституци€ след ќсвобождението.
ќт нейните спомени ние за пръв път научаваме, че след като руската рами€ напуска Ѕългари€, ƒомонтович остава известно време в Ѕългари€, за да подпомогне българските политически дейци за разработването на конституци€та - една от най-прогресивните за времето си конституции. ќт спомените на  олонтай за пръв път научаваме за връзките на баща й с такива политически дейци на Ѕългари€ като проф. ћарин ƒринов, ƒраган ÷анков, ѕетко  аравелов и др. “ук се подготв€т и много от клаузите на “ърновската конституци€.
Ѕъдещите изследователи на ѕървата българска конституци€ ще научат от спомените на  олонтай много подробности около споровете, водени при състав€нето на отделните текстове. ќще с приемането на  онституци€та ћ. ј. ƒомонтович е отзован от Ѕългари€. ÷арското правителство не било доволно от либералистическите му възгледи, намерили м€сто и в ред текстове на българската

13


  конституци€. ѕървоначално ƒомонтович е бил готвен за военен министър на Ѕългари€.
«авръщайки се в ѕетербург, ƒомонтович носи и гол€ма част от архивата на руската арми€.  олонтай разказва в своите спомени как нейни€т баща, затворен в сво€ кабинет, почти денонощно пише своите спомени, подрежда архивата за руската арми€, донесена от Ѕългари€. “ой искаше да напише книга със заглавие: "¬ведении гражданского положение в Ѕолгарии", посветена на ¬ременното руско управление. ќт тези мемоари ние за пръв път научаваме, че ћ. ј. ƒомонтович е назначен от руското военно министерство за председател на държавната историческа комиси€ по написване истори€та на –уско-турската война и по издаването на сборници и материали за войната, залегнали по-късно в многотомната документаци€ за войната. “ова е един от най-големите приноси на ƒомонтович.  олонтай е точна. “€ не преувеличава рол€та на баща си като председател на историческата комиси€ по написване на истори€та на войната.
ј.  олонтай прежив€ва много болезнено изземването от органите  на ћинистерството на войната бащината й архива след неговата смърт. »зглежда освен официалната той е имал огромно число архивна сво€ лична документаци€. “€ е много обезпокоена за съдбата на тази бащина архива, така грижливо събирана и пазена толкова години като най-скъпа семейна реликва.
ўе минат много години и т€ все така по различни поводи се интересува от бащината си архива в какви ръце е попаднала. » тр€бва да кажем на днешни€ читател, че т€ грижливо се пази днес във военно-исторически€ архив в ћосква. ѕо-късно т€ само ще съжал€ва, че тази толкова ценна архива за Ѕългари€ е все още необнародвана и архивно обработена. Ќо и това време ще дойде. Ќие тачим и ще тачим нашите освободители.
«апазени са редица документи в руските и българските архиви, от които се вижда, че  олонтай, ко€то е посланик във ‘инланди€ - единствено нерепресирани€т съветски посланик, при срещи с българи винаги ще се интересува какво се пази и знае в Ѕългари€ за нейни€ баща. "јз лично получих, спомн€ си т€ по-късно, удостоверение, когато през 1946 г. получих от посланика на Ѕългари€ г-н Ќиколов (Ќайден - б.м.) и неговата съпруга сведени€ за това, че в българските архиви също са запазени документи, свидетелствуващи за дейността на ћ. ј. ƒомонтович и неговата борба за укрепване свободата и демокраци€ в Ѕългари€. “огава научих, че паметникът, издигнат в чест на освободителите на Ѕългари€, от турско иго и основаването на независима Ѕългари€, има барелеф и на мо€ баща."
ѕризнателна е Ѕългари€ на своите освободители. ¬ знак на уважение и признателност към заслугите на семейство ƒомонтович —офийската община награждава  олонтай с почетни€ знак на общината. ¬ специалната грамота е написано: "—толичната общинска управа в заседанието си от 8 май 1946 г. , като взе предвид заслугите ¬и за националната кауза на Ѕългари€, ¬и награждава с почетни€ орден на общината."
» така всички редове от тези необнародвани мемоари израз€ват симпатиите на семейство  олонтай към Ѕългари€, предизвикват и днес умиление у всеки българин, че тази искрена и неподправена любов към Ѕългари€ е само частица израз и про€ва на взаимните симпатии между двата слав€нски народа.

14

–”— ј“ј “≈–ќ–»—“ ј -  Ќя√»Ќя Ћ. ј. ¬ќЋ ≈Ќў≈…Ќ “Џ–—»
”Ѕ≈∆»ў≈ ¬ ЅЏЋ√ј–»я.

 Ќо нека почнем отначалото. ƒ-р Ћюдмила јлександровна ¬олкенщейн е принадлежала към крайно терористкото направление в руското революционно движение, наречено "Ќародна вол€". “ези са привържениците на индивидуални€ терор, който убиха на 1 март 1881 г. в —. ѕетербург и наши€ освободител руски€ император - јлександър ¬тори. ѕо предварително набел€зан план от »зпълнителни€ комитет на "Ќародна вол€" започва сери€та убийства на най-видните политически дейци. Ќа 9 февруари 1883 г. е убит ’арковски€т губернатор кн€з  ропоткин. ќт центъра —анкт-ѕетербург в ’арков пристигат най-опитните кадри на полици€та за разкриване участниците в заговора. √раничните пунктове са получили пълно описание на ¬олкенщейн, след като един от заговорниците √олденберг е арестуван и разкрива, че ¬олкенщейн е изпълнител€т на решението на ¬ърховни€ "»зпълнителен комитет" за убийството на  ропоткин.
Ќо как беше накаран √олденберг да проговори? Ќали и той беше дал клетва, че не ще признава, че никога при никакви обсто€телства н€ма да издава нищо арестувани€ си другар.
√лавни€ полицейски инспектор в ѕетербург √. ѕ. —удейкин е изготвил вече сво€ план за издирването на убийците.
¬ кили€та на арестувани€ народоволец √олденберг е вкаран провокатор, на който арестантът неволно разказва за ¬олкенщейн. ѕровокатора добре и изиграл сво€та рол€, подвеждейки √олденберг. Ќо той не всичко е разказал. ѕолици€та иска да научи нещо повече. » тогава т€ допуска майката да посети сво€ син в кили€та, с обещание, че ако той признае всичко ще бъде освободен. ћайчините молби и сълзи трогват √олденберг, той не може да устои и проговар€ повече...  огато изговар€ последните си думи той тогава разбира какво грозно предателство е извършил. —помн€ си той за клетвата дадена в "»зпълнителни€ комитет", за другарите, съвестта му се разбунтува. ƒва дни след посещението на майката той се обесва в собствената си кили€. ћайката не може да си прости... “€ се чувствува виновна за смъртта на любими€ син...
√ол€ма част от заговорниците са арестувани. √уб€т се следите само на главни€ организатор и изпълнител - кн€гин€ Ћ. ј. ¬олкенщейн. —ледите и се губ€т... √раничните власти са получили екстренната телеграма и описани€ на терористката "красива млада брюнетка". “€ се очаква на всички гранични пунктове... Ќо кн€гин€ д-р Ћ. ј. ¬олкенщейн е изпреварила нареждани€та на ѕетербург. “€ вече е пристигнала в ѕариж... Ќо и тук руската тайна полици€, ко€то издирва емигранти попада по следите и т€ през Ўвейцари€ идва в Ѕългари€. “айните канали действуват безупречно, пък и —тамболовата полици€, не е така бдителна към емигрантите, които лично —т. —тамболов толерираше и считаше за свои съмишленици в борбата му против –уси€.
¬ Ѕългари€ има специален комитет - филиал на "»зпълнителни€ комитет" на "Ќародна вол€" със седалище в ѕазарджик начело с най-големи€ и известен в –уси€ народоволец - ƒебагорий ћокриевич. Ќеговото име и познато на читателите от полемиката му с ƒ. Ѕлагоев по въпроса: »ма ли социализма почва в Ѕългари€? ќттук се разпредел€ли емигрантите... Ћ. ¬олкенщейн е разпределена в –азград, като лекарка в тамошната болница. —луча€т и с ¬олкенщийн показва, че руските емигранти в болшинството си б€ха хора от висшето общество, хора с професии като лекари инженери, философи, историци, езиковеди и т.н.
» така под булото на б€лата лекарска престилка се крие търсената в ц€л св€т кн€гин€ - терористката Ћ. ј. ¬олкенщейн.
—покойната еснафска обстановка в провинциални€ град задушава

15

неспокойната душа на младата лекарка. “€ замечтава да се върне отново в –уси€, при своите и да продължи започнатото дело... Ќейните другари не € пускат да се върне. “ам в ѕетербург "»зпълнителни€ комитет" е разтурен, повече от членовете му са арестувани, организаци€та е разстроена. “€ обаче е непреклонна... ‘аталното решение е взето. Ќо и да се върне, убеждават € другарите и в Ѕългари€, кой ще € свърже с останалите на свобода терористи, н€ма ли те да € сметнат за провокатор, те не € познават, старите кадри са вече на заточение с доживотни присъди...
“ова е 1883 г. „итател€т знае, че по това време ƒимитър Ѕлагоев, първи€т пропагандатор на социализма в –уси€ и Ѕългари€, е студент в ѕетербург и през л€тото си идва на ваканци€ и поддържал връзки с представителите на народническите организации в Ѕългари€ начело с ƒ. ћокриевич. » Ѕлагоев получава поръчението да заминат заедно. ќсигурен е бързо български паспорт на името на сливенската гражданка Ќадежда »ванова... Ќека кажем и това, че сам Ѕлагоев също така съветва ¬олкенщейн да не заминава за –уси€, че там € очаква ако не смърт, то заточение... “€ и сега е непреклонна.

ѕодробности не знаем, но Ѕлагоев заминава заедно с прекрасната красива брюнетка, както т€ е описана на всички задгранични пунктове... ѕодробности за пътуването не знаем. »стори€та не ни е оставила никакви документи и свидетелества. «наем само това, че в кра€ на месец септември когато се завръщат студентите чужденци за новата учебна година Ћюдмила јлександровна е вече в ѕетербург. ¬ адресните служби на полици€та е отбел€зано, че на улица "ѕантелеймонска" N 15 се е установило да живее съмнително лице от български произход, носещо името Ќадежда »ванова...
ѕаспорта и е даден лично от ƒ. Ѕлагоев... “ой дълго време ще мълчи за своето познанство с руската кн€жна. „ак една година преди смъртта си, когато пише своите спомени (1923) той подробно разказва за случа€ ¬олкенщейн. ѕредупреждени€та на Ѕлагоев и нейните другари да не се връща имали пълното основание... Ќашата героин€ е арестувана. ѕолици€та вече е узнала, че т€ е доведена в —. ѕетербург от български студент ƒимитър Ѕлагоев. — разпита се заема лично главни€ полицейски инспектор √. ѕ. —удекин. “е усещат веднага, че в мрежата е вл€зла "гол€ма риба", отдавна търсената кн€жна убийцата на харсковски€ кн€з. ѕознавате ли арестуваната ¬олкенщейн, пита сведовател€ Ѕлагоев. "ƒа, познавам €, т€ е българка от град —ливен" - отговар€ Ѕлагоев. "ѕри тези думи, пише Ѕлагоев в своите спомени, той е усмихна, но със строг полицейски тон ми каза: "јко ¬ие и по-нататък поддържате тази лъжа, ще запов€дам да ви изхвърл€т като парцал от –уси€. Ќие знаем ко€ е т€, т€ не е никаква българка. ќтивайте си и помнете какво ¬и казах."
јрестуваната е положена на изпит по български език. «а свидетел е доведено доверено лице на полици€та - български студент. “ук той тр€бва да каже как т€ говори български език. » когато т€ проговар€ идва най-неопровержимото доказателство, че т€ не е българка. ѕо-късно т€ ще си спомн€, че за ц€л живот н€ма да забрави този си изпит по български език...
јрест, следствие, присъда, безсрочна каторга... ѕрез 1896 г. е издаден царски указ, с който безсрочната каторга се замен€ с 20 годишна...  ѕри една мирна демонстраци€ през 1906 г. т€ е убита във ¬ладивосток при разстрела на една мирна демонстраци€...
 Ќаучавайки за нейната смърт (по какви канали не знаем) ƒ. Ѕлагоев се измъчвал и не можел да си прости, че като и дал български паспорт е съдействувал с това за нейното завръщане и неволно е станал виновник за нейната смърт...
 
Ќепубликуваните спомени на —»ћ≈ќЌ –јƒ≈¬ са страници от

ЅЏЋ√ј–— » —ќ÷»јЋ»—“» ѕ–≈« ѕќ√Ћ≈ƒј Ќј —»ћ≈ќЌ –јƒ≈¬

       »мената на много бележити люде са покрити от праха на забвението. «а

16

това до известна степен са виновни политическите пристрасти€ и нихилизмът.
¬ последните н€колко години се заговори и за янко —акъзов. «атова се обръщаме към спомените на големи€ български публицист, историк и дипломат —имеон –адев за янко —акъзов. “е са само част от ръкописното наследство, което ни остави —имеон –адев, което все още неопрадвано стои затворено в архива на ЅјЌ. ћемоарите на —имеон –адев са национално богатство и не бива повече да бъдат далеч от погледа на неговите съотечественици.
ќт л€тото на 1913 г. д. до 1940 г. с малки прекъсвани€ —имеон –адев е пълномощен министър на царство Ѕългари€ последователно в Ѕукурещ, Ѕерн, ’ага, јнкара, ¬ашингтон, Ћондон, Ѕрюксел.
Ќе бива повече в представите на нашите читатели делото на —имеон –адев да се свързва предимно със "—троителите на съвременна Ѕългари€" и с шумната му стати€ срещу д-р  ръстев.
 огато четем спомена на —. –адев за я. —акъзов, наблюдаваме един стремеж на автора да бъде обективен, да не изпусне нито слабите, нито силните страни на големи€ общественик и парламентарист. Ќеизменно е неговото отрицателно отношение към парти€та на я. —акъзов, но тук той остава верен на себе си, стремейки се да даде един обективен портрет, за да не бъде обвин€ван от поколени€та  в пристрастие и субективизъм. ѕо този начин той спечелва доверието на сво€ читател и той му в€рва. „увствайки се отговорен пред истори€та, пред бъдещите изследователи, той счита за нужно да за€ви: "¬ ти€ мои бележки аз см€там, че тр€бва да се изказвам искрено за своите съвременници, иначе, ти€ мемоари ще бъдат без значение."
«а делото на я. —акъзов —имеон –адев се изказва и по друг повод, което е публикувано в "«ора" през 1941 г. “ук той разказва за срещите му с водачите на социалдемокраци€та в ≈вропа - ћакдоналд и ¬андервелд. ѕо-широко са известни спомените му за √. ¬. ѕлеханов, за ƒ. Ѕлагоев, √.  ирков, Ќикола √абровски и други социалисти, докато по известни нам причини спомените му за —акъзов не б€ха правени широко досто€ние.
¬ първите години след 9 септември 1944 г. получил поощрение от такива политически дейци и интелектуалци като Ќиколай Ћилиев и “одор Ѕоров, —имеон –адев има възможност да пише. Ќо през 50-те години българската  Ћ»ќ е здраво стисната за гушата от жел€зната ръка на тоталитаризма и догматизма. “ворчески€т нов полет на —имеон –адев беше прекъснат от сектантско догматичните критици. като пример за това ще посочим само стати€та на днешни€ проф. ≈влоги Ѕужашки "Ѕуржоазно-фашистки фалшификации на българското националнореволюционно движение" (»стор. преглед - кн. 3 от 1952 г.), насочена срещу «ахари —то€нов, —имеон –адев и ѕетър ћутафчиев. Ћишен тогава от трибуна, —имеон –адев се захваща за мемоарите си, за които стана дума. ¬с€ко зло за добро, казва народната поговорка.
ќттук нататък предостав€ме на инициативата на наплодилите се напоследък издателства. Ќека тези редове им напомн€т, че в ЅјЌ чакат сво€ издател спомените на този гол€м българин.
яЌ ќ —ј Џ«ќ¬ ќЅ»„ј≈ ƒј ѕќƒ„≈–“ј¬ј, „≈ “ќ… ѕќ»— јЋ ≈ƒЌј –≈¬»«»я ¬ "ƒќ√ћј“»„Ќ»я —ќ÷»јЋ»«Џћ" ѕ–≈ƒ» Ѕ≈Ќўј…Ќ.
“ой също не би приел, че пропов€дваната от него тактика на социалистическата парти€ в Ѕългари€ има нещо общо с влизането на ћилерана в един буржоазен кабинет. »ма един факт обаче, който боде очите, ћилеран стана министър в 1899 г., общоделството се €ви в €сно очертаната му форма в 19000 г. „е той имал и по-рано разположение към такъв уклон, че доста признаци са показвали вече това му разположение, това е несъмнено. Ќасърчението обаче да излезе €вно с новите си припоръки е дошло от събити€та във ‘ранци€. “ова

17

   не може да се отрече, като се вземат предвид самите дати и в€търът, който взе да вее от ‘ранци€.
“ова не бе първи€т завой на янко —акъзов. ѕодобно на ∆орес и той бе почнал сво€та политическа кариера в редовете на буржоази€та. ¬ 1895 г. стана между него и д-р  онстантин —тоилов едно остро пререкание в Ќародното събрание. ƒ-р —тоилов, прикъсван от янко —акъзова, отговори с едно жестоко изобличение към него. ўе предам ц€лата та€ сцена по протоколите.
ƒ-р —тоилов: “ой по-малко от всеки друг има право да се хвали с принципи. “ой е бил прокурор на —тамболова.
янко —акъзов: » на вас б€х, защото вие ме назначихте (гласове: ƒолу!, шум). јз б€х чиновник не на —тамболова, но на държавата.
ƒ-р —тоилов: јз имам тук четири дела по печата, по които обвинението е поддърано от г-н —акъзова. янко —акъзов бе чиновник на Ѕългари€, той бе прав така да отговори. Ќо бе чиновник на Ѕългари€ в едно време, когато Ѕългари€ се бе управл€вала от суровата ръка на един диктатор. “о€ спомен, ще не ще, тежеше върху него. “акива напомнувани€ са били правени към важни лица в други парламенти. –ибо бе много пъти министър на френската република, два пъти министър-председател. Ќо неведнъж се случваше, когато той бе на трибуната, н€кой глас от левицата да му викне: "¬ий б€хте прокурор на ¬тората импери€." –ибо отговар€ше както —акъзова.
ќт всичко това заключението е само едно: янко —акъзов бе тръгнал от доста далече, за да стигне до социализма. “ук разликата между него и ƒимитър Ѕлагоев е грамадна. ƒимитър Ѕлагоев усво€ва социализма още когато се учеше в ѕетербург. —оциалистически деец от младини, той остави исторически следи в –уси€. ќткакто стъпва в обществени€ живот в  Ѕългари€, до кра€ на живота му неговата социалистическа действителност върви по права лини€. ¬сичко у него: принципи, тактика, е неотстъпно. Ћични€т му характер е в пълна хармони€ с идеите му. „овек на народа, той остава народен човек.
ћакар идещ към социализма от доста далеко, не може да се откаже за —акъзова, че той идеше към него с искрен порив.  огато той се об€ви за социалист, социализмът в Ѕългари€ не представ€ше ни непосредствени изгоди, ни перспективи за бъдеща кариера. Ќо изпускайки буржоази€та, той запази като че ли носталги€ за не€. ѕоривът му за социализма бе искрен, но като да остав€ше след себе си пон€кога н€що като разка€ние. √ригор ¬асилев ми е разправ€л, че разхождайки се веднъж с него по ÷ар ќсвободител (това било през 1910-1911 г.), като минавали пред ¬ъншното министерство, янко —акъзов му казал: "√ригоре, виждаш ли? “ук ми беше м€стото." “ой бе прав. јко наистина рол€та на дипломаци€та е да търси компромиси, тр€бва да се признае, че янко —акъзов бе роден за дипломаци€. «а типични€ дипломат той имаше всичките качества: естествени€ вкус към международните въпроси, гъвкави€ ум, способността да води упорити спорове, но с учтив тон, леснотата да завръзва и поддържа лични връзки, съобраз€ването с обсто€телствата - всичко дори и външни€ вид. ≈днъж на млади години аз писах, не помн€ къде, че янко —акъзов приличал  на портретите на дожовете на ¬енеци€, интересно сравнение. Ќо действително то€ български социалист имаше в тънките черти на лицето си н€що патрицианско. —ъщото впечатление на вроден аристократизъм той правеше и с крайно изисканото си облекло, като изключим д-р —танчев, който не минавал незабел€зано дори в салоните на ѕетербург и ѕариж, не зна€ друг бъгарин между ти€, които съм срещал, с такъв вкус за елегантност както янко —акъзов. ƒруго е, че то€ природен вкус той, сиромах през цели€ си живот, не можеше да го задовол€ва. Ќо той личеше у него в най-малките подробности. јз съм го виждал с европейци: той изглеждаше по-европеец от т€х. Ќеговото възпитание бе отлично.

 
18

 акто и да е, такъв, какъвто аз го виждах, или друг янко —акъзов бе спечелил напълно доверието и симпатиите на цар Ѕорис. ≈дно любопитно свидетелство за това се намира в мемоарите на видни€ френски социалист ѕол Ѕонкур. ѕол Ѕонкур бил министър-председател и министър на външните работи, когато цар Ѕорис посетил ѕариж. ¬ аудиенци€та, ко€то имал при него, цар€т го попитал: "√осподин янко —акъзов е в ѕариж. ¬идели ли сте го?" «на€, че е в ѕариж, отговорил френски€т министър, но не съм се срещал с него. јз мислех, че н€ма да бъде коректно да приемам един шеф на българскатта опозици€, когато български€т цар прави посещение на ‘ранци€. "Ќе, вижте го, отвърнал цар Ѕорис, той е отличен човек." ÷ар Ѕорис с това си ласкаво мнение за един човек от крайната левица в Ѕългари€ искаше да покаже несъмнено, че сам той е демократ. Ќо в действителност можем да приемем, че тъкмо така, той е мислил за янко —акъзов. «на€, че при н€кои важни случаи той бе го викал в ƒвореца, за да се съветва с него, че янко —акъзов му е давал добри съвети, не се съмн€вам.  акво е правил обаче цар Ѕорис с ти€ съвети? “ова е друга истори€. ¬ъв всеки случай от ти€ срещи цар Ѕорис бе запазил добър спомен.  ато се научил, че янко —акъзов се разбол€л, той пращал да се осведом€ва за неговото състо€ние. “ой се заинтересувал и за материалното му положение и пожелал да му помогне.  огато янко —акъзов бил на легло, малко време преди смъртта му, един секретар на двореца отишъл да го види, поднесъл му поздравлени€тана цар Ѕориса и с н€колко деликатни думи му връчил от негово име един плик с банкноти. янко —акъзов благодарил за това царско внимание и заговорил за едно и друго. ѕрез ц€лото време на разговора той държал плика в ръката си и когато царски€т пратеник станал да си върви, той му го върнал, повтар€йки заедно с това своите благодарности.
ќт социалистическите водачи аз познавах добре ƒимитър Ѕлагоев, при когото съм ходил в редакци€та на "Ќово време" - той казваше за мене "Ѕуржоа, но чете ћаркса", и √еорги  ирков, за когото съм дал в стати€та си "ѕолитическото красноречие в Ѕългари€", поместена в "’удожник", един портрет, който бе напоследък напомнен в н€кои вестници. ќтношени€та на нас, стамболовистите, с широките социалисти б€ха доста враждебни, тъй като ние ги чувствахме н€как близки до народната  парти€: известно е, че н€кои ги наричаха даже "червените народн€ци". — янко —акъзов моите лични отношени€ б€ха поради това коректни но бегли. —амо два пъти съм бил в особен допир с него. ѕърви€т път, това бе в 1918 г., през декември. янко —акъзов, член на кабинета на “. “одоров, тр€бваше да замине за една международна социалистическа конференци€, ко€то се събираше в Ўвейцари€. “ой бе първи€т българин, на когото се даде възможност да излезе из Ѕългари€, тогава затворена отвс€къде. “одор “одоров - министър на външните работи - тогава аз б€х пълномощен министър на разположение, ме вика и ми каза да приготв€ за янко —акъзов един мемоар по български€ национален въпрос и политиката на Ѕългари€, за да го представи той на конференци€та. «аповедта бе ми дадена неочаквано. янко —акъзов заминаваше рано на други€ ден и аз тр€бваше да работ€ ц€ла нощ.Ќа часа четири сутринта мемоарът можа да бъде преписан и му се предаде, когато той се казваше на трена. ¬тори€т път бе през 1937 г., когато янко —акъзов като частно лице дойде в Ћондон с н€каква миси€. Ќ€колко дни след пристигането му аз об€двах у директора на агрономическата опитна станци€ заедно с бивши€ министър-председател ћакдоналд, един от видните водители на лейбъристката парти€, но сега отричан от не€.  ато се научи от мен, че янко —акъзов е в Ћондон, той изказа гол€мо желание да го види. "јко ми напрвите честта да дойдете един от ти€ дни на обед у мен, ще бъда много щастлив да ви уред€ една среща", казах му аз. “ой прие поканата. Ќа други€ ден и двамата дойдоха в Ћегаци€та. —лед трапезата

19

 поканих ги в един салон, дето двамата разговар€ха дълго насаме. јз другаде съм описал това им свиждане. ўе напомн€ тук колко вълнуваща беше т€хната разд€ла. Ќа сбогуване, като се прегърнаха, ћакдоналд каза на сво€ стар другар: "—акъзов, чувствувам, че вече н€ма да се видим." » слезе с треперещи крака по стълбите, държейки се за рампата.
–€дко в преки отношени€ с него, аз познавах янко —акъзов по неговите речи в Ќародното събрание. –ечите на социалистическите оратори привличаха винаги публика от интелигенци€та през времето на моите младини. јз си спомн€м добре буйните акценти и риторически€ патос на Ќикола √абровски, остроумни€ и весел хумор на √еорги  ирков, то€ спокоен тон на научен издирвач и на социален наставник, с когото приказваше ƒимитър Ѕлагоев. ” янко —акъзов имаше ораторска амбици€. ” него всичко изглеждаше предварително изучено: стойката му на трибуната, жестовете, интонаци€та, фразите му, дори и това, което уж идеше случайно. янко —акъзов пишеше доста тежко. Ќеговите дълги периоди, често обременени от вметнати предложени€, се влачеха мудно. ќчевидно бе тук вли€нието на немски€ научен стил. Ќо той говореше добре. Ѕез страст и без динамика, но €сно, методическо и с грижа за литературна форма. Ќо речите му привличаха вниманието на Ќародното събрание с друго. “ой обичаше да се впуска в разсъждени€, които звучаха научно, правеше набези в истори€та, вземаше вид на политически мислител и цели€т този апарат импонираше на народните представители, у които учеността бе оскъдна даже и между много от най-видните. —амо янко —акъзов имаше иде€ за елементи на наука и философи€, които внас€ше в своето красноречие. ≈днъж на излизане от Ќародното събрание Ќикола ћилев и аз му направихме комплимент за една реч, ко€то току-що бе държал. "ƒа - отговори ни той. - »ма да се учите от нас."
ƒа кажа ли? Ќито ћилев, нито аз мислехме, че можем тъй много да учим от него. » двамата пиехме вече от големите извори и янко-—акъзови€т чучур не можеше да утоли жаждата ни.
“и€ мои бележки - аз см€там, че тр€бва да се изказвам искрено за своите съвременници, иначе ти€ мемоари ще бъдат без значение - не бива да остав€т впечатлението, че аз съм го ценел. ÷ен€х го и уважавах го, но не като мислител, а по други две причини. ѕървата бе неговото безкористие. ƒокато другарите му от по-новото поколение на парти€та на "широките социалисти" печелеха богатство, участници в толкова предпри€ти€ - кооперации "Ќапред", „иновническото д-во, "ѕопул€рните банки" и пр., той жив€ като безсребреник. јмбициите у него б€ха големи, но не насочени към печалба. ¬тората причина за моето уважение към янко —акъзов бе силното му национално чувство.  аквото и да е говорил той при разни случаи като човек на парти€та си, от нейното име и според нейни€ мироглед, той бе в душата си страстен българин.  огато беше в Ћондон, аз знаех, че при своите срещи той не пропускаше случаите да говори за гнета върху българските малцинства у нашите съседи и да иска застъпничество за изпълнението на обещаните ни от договорите и нагло потъпквани права. ≈днъж, като му казах колко силно впечатление ми прави та€ му привързаност към българщината, той ми отговори: Ќе забрав€йте, г-н –адев, че ѕанайот ¬олов ми беше учител."

 

 

 

 


20

ћЏ–“¬≈÷ »«Ћ»«ј ќ“  ќ¬„≈√ј » «јѕјЋ¬ј ÷»√ј–ј

—имеон –адев разказва достоверен случай

  ћного са легендите за "възкръсали" мартъвци, преди да бъдат погребани. Ќо сред тези легенди има и истински случаи, които надминават и най-находчивата художествена измислица... «а този случай разказва един от най-талантливите български публицисти, журналисти и дипломати - —имеон –адев. “ази сензационна находка намерихме в мемоарите на —. –адев. » така, през 1912 г. в —офи€ пристигат журналисти от ц€л св€т като кореспонденти на най-реномираните вестници... “е тр€бва да запозна€т и международната общественост с това, което става  на Ѕалканите... ћежду кореспондентите е и на меродавни€ парижки вестник "Le Temps" - близък на —. –адев.  ъм него той про€в€ва по-специални грижи, тъй като сам той е негов сътрудник. ѕредставител€т на френски€ вестник се нуждае от преводач и —. –адев му препоръчва известни€ български журналист и преводач …ордан ћечкаров, кой е прекарал една година в ѕариж, готвейки се за актьор, и знае отлично френски език... ѕосле, връщайки се в Ѕългари€, той става директор на печата и за кратко време министър на самосто€телен пост. “ой е родом от  юстендил и името на семейството ми е свързано с една необикновена истори€ в родни€ му град. "Ѕаща ми, разказвал той на —. –адев, починал и го занесли в черквата "—вета ћина" да го опе€т. ѕогребението обаче не могло да стане поради силен дъжд. ќставили го за други€ ден. —утринта, когато клисар€т отворил вратата, вид€л, че мъртви€т бил седнал в ковчега и пушел." "„е къде е намерил цигара и огън", попитал го —. –адев. …ордан ћечкаров отговорил: "ќбичай е у нас при погребение да слагат в едини€ джоб на покойника пара (парата за минаване на —тикса), а в други€ това, което най-обича. Ќа баща ми му турили кути€ цигари.  ато се събудил, той извадил една и € запалил на свещта, ко€то гор€ла до ковчега му."  лисар€т припаднал и останал така дълго време. ћечкарови€ болен баща обаче се завърнал в дома, като че ли нищо не му е имало. …ордан ћечкаров имаше добро перо и беше духовит събеседник, обичан от другарите си.
 

ЅЏЋ√ј–— » —ќ÷»јЋ»—“» ѕ–≈« ѕќ√Ћ≈ƒј Ќј —»ћ≈ќЌ –јƒ≈¬

»з архива на —. –адев

 —имеон –адев е виден български публицист, историк и дипломат. “ози човек е притежавал мъжеството да казва пр€ко онова, което мисли. “ой ни е оставил ценно ръкописно наследство, което все още не е обнародвано. ¬ неговите архиви, съхран€вани в ЅјЌ, намираме интересни изказвани€ и за български социалисти, с които той е имал възможност да се среща и общува.
≈то и неговите спомени: " огато пристигнах в ∆енева (1898 г.), там имаше една българска колони€, за ко€то се казваше, че стигала до триста, триста и петдесет души. ƒо об€д улиците около университета б€ха пълни с групи, от които се чуваха шумни разговори на български. »маше часове, през които в кафене "Ћандолст" български€т език преобладаваше.
Ѕългарската студентска колони€ се делеше на три части: буржоазни студенти, социалисти и неколцина анархисти. “ова разделение не идваше от социални€ им състав, а от идейните им настроени€. »маше социалисти и анархисти от буржоазен произход, както и буржоазни студенти от малоимотни семейства.
ќт студентите социалисти, следвали в ∆енева в ранните 90 години, се говореше още при пристигането ми за трима души:  ръстьо –аковски, ѕетър ћихов и Ѕалабанов (—лави - б. ј. ¬.). ѕоследните двама не можаха да изпълн€т съдбата, за ко€то ги предопредел€т техните дарби: ћихов умр€ млад, Ѕалабанов се самоуби. «а неговата смърт се носеше един странен слух. √овореше се, че той

21

урил край на живота си от мъчение на съвестта, че се влюбил (една ревниво таена любов) в годеницата на –аковски - рускин€. ∆ест, на който бе способно едно романтично поколение. ¬ мое време имаше между студентите социалисти неколцина, които привличаха вниманието на нас, които б€хме в други€ лагер. Ќа първом€сто между т€х идеха ’ристо  абакчиев (Ќиколов) и ¬асил  оларов. ¬  лице€ в ÷ариград учителите по литература ни даваха често да правим паралел между френските писатели: между –асин и  орней, между ¬олтер и ∆ан-∆ак –усо, между ¬иктор ёго и Ћамартин. “и€ упражнени€ създадоха един навик у мен€ и ми останаха като слабост. ўе направ€ следователно един паралел между  абакчиев и  оларов так, както ми се €в€ваха и тогава. ƒългогодишен редактор на "–аботнически вестник",  абакчиев показа €рък полемичен дар - р€дка способност за научно мислене и, що се отнас€ до  хода на идейните му разсъждени€, една силна логика. ¬ ∆енева той бе прочут между студентството като гол€м познавач на  арл ћаркс.
≈днакви по владение на марксизма и въодушевена преданост към социалистическата иде€, ’ристо  абакчиев и ¬асил  оларов н€маха никаква друга прилика помежду си. “е б€ха крайно различни по сво€та външност. ’ристо  абакчиев - сух, с изпито лице, с нещо трескаво в погледа зад очилата си - имаше болнав вид. ¬асил  оларов дишаше бодрост и здраве. ’ристо  абакчиев, небрежен в облеклото си, но с шапка, изглеждаше на беден интелигент. ¬асил  оларов отиваше с каскет на главата и черна пелерина, приличаше от далеч на работник. Ќо отблизо виждаше се гол€мата му изисканост: всичко лъщеше у него, непорочната му б€ла €ка на ризата му, безпогрешната чистота на дрехите, лъснатите му обуща. »маше в негови€ външен изглед - не бих казал аристократизъм, тъй като бих рискувал да бъда криво разбран,  но несъмнено €вен израз на естетическо чувство. »зискан беше ¬.  оларов и в личните си отношени€. ћакар крайно сдържан, от него вееше спр€мо всекиго учиво внимание и приветливост.  ъм всичко това се прибав€ше в н€кои моменти и при известни срещи една малка иронична усмивка, с ко€то той делеше хората едни от други, според мнението си за т€х. ѕоради неговото и моето дълго отсъствие от Ѕългари€ аз отдавна не б€х го срещал. ¬ 1946 г., когато той водеше в ѕариж българската делегаци€ за мир,  във външното министерство ме повикаха, за да ми съобщ€т една телеграма, в ко€то той казваше да му се протелеграфира препис от един документ, отнас€щ се до «ападна “раки€, който аз съм бил изпратил на √еорги ƒимитров в ћосква. ¬ действителност този документ аз б€х съобщил на “одор ѕавлов в качеството му на регент. —лед завръщането на ¬.  оларов от ѕариж и преди той да замине обратно за френската столица аз отидох да го вид€ в Ќародното събрание и имах разговор с него по въпроса за «ападна “раки€, по който му предадох едно старо мое изложение. ¬ъв внимателните си отношени€ той бе останал същи€т човек, когото познавах от ∆енева. Ќо възрастта, борбите, които той бе водил, опасностите, през които бе минал, б€ха дали на физиономи€та му н€каква строга сериозност.
¬асил  оларов и аз б€хме две години състуденти (1898-1900). ѕрез това време аз имах възможност да го слушам в студентските събрани€. –ечите му правеха впечатлени€ еднакво с избрани€ език и с идейното съдържание. “ой не бе оратор в площадни€ смисъл, който се е давал на ораторството в българските политически борби, но имаше у него една авторитетност, с ко€то приковаваше вниманието на аудитори€та. Ќай-силните ми впечатлени€ от него са участието, което той вземаше в разисквани€та при н€кои професори, особено при професора по римско право ѕол ћорио... ¬ ти€ разисквани€ вземаха участие студенти от н€колко народности, но особено се отличаваше със своите здраво схващане и със сво€та логика ¬асил  оларов. ѕол ћорио извънредно го ценеше.


22

Ќе ще съмнение, че да бе се посветил изключително на правото, ¬асил  оларов щеше да бъде един от големите български юристи.
ћежду другите студенти со\иалисти то мое време ще спомена: “одор Ћуканов, от едно семейство в Ћовеч, исторически свързано с революционното апостолство на ¬асил Ћевски, следващ правото, духовит, винаги със засм€но лице и обичан от всички; Ќикола ћаксимов от Ѕургас, брат на известни€ де€тел между българското учителство, страстна природа, саркастичен; ÷оню Ѕръшл€нов, шегаджи€ и певец на руски романси.
ќт социалистическите водачи аз познавах добре ƒимитър Ѕлагоев, при когото съм ходил в редакци€та на "Ќово време" - той казваше за мене: "Ѕуржоа, но чете ћаркс", и √еорги  ирков. јз обичах  иркова заради неговата човечност, ко€то ми бе добре известна, заради негови€ хумор без злъчка и за това, че беше чудесен българин. «а негови€ патриотизъм ще имам случай да говор€. —ега ще отбележа само, че след Ѕалканската война чувах от военни да говор€т за неговата храброст като ротен командир. —импатиите ми към него личат и в портрета, който написах за него като оратор. ≈то то€ портрет: "ќт дълги години  ирков пропов€два словото на ћаркс сред българските пролетарци и особено между социалиствуващите синове на българската буржоази€, които прав€т в ћарксовите учени€ един вид сантиментален етаж. Ќо неговата слава се пръсна нашироко, откакто той очарова една законодателна сеси€ със сво€ остър  ум, с широки€ си хумор, с една весела, незлобива, смееща се ирони€, ко€то често пъти пращаше по адрес на буржоази€та една остра стрела в едно игрословие. “ова, което се нрави у  ирков, това е преди всичко едно чудесно самообладание, което взема добродушни наглед форми. ѕосле неговата реч е единствената в нашата литература, безподобна; т€ е една неверо€тна, при това безкрайно при€тна смес от научно звучащи социалистически фрази, употреб€вани без педантизъм, с€каш с един вид на иронично извинение, от попул€рни остроти, които отиват до зевзешки шеги, от литературни цитати, от пословици, от басни, от притчи, от думи, които са взети от кафенетата, от термини, които се срещат само в специалните съчинени€.
Ќещо шарено, живописно, д€волито, умно, почти вс€кога и вс€кога весело. Ќикога един социалист не е давал на буржоази€та внушени€ на самоубийство по то€ при€тен начин, по който € увещаваше гражданинът  ирков.  огато той се €в€ваше на трибуната, депутатите си разтвар€ха душата, за да се сме€т,  и в залата настъпваше празник."
“ези оенки издържаха изпитани€та на времето. “€х може да повторим и днес и да напомним, че когато се връщаме към истори€та, когато тр€бва да оцен€ваме политическите личности, нека —имеон –адев да ни служи за пример.
 
114 години от рождението на ’ристо Ѕќ“≈¬

ќƒ»—≈я“ј Ќј ≈ƒЌј Ѕќ“≈¬ј Ѕ»ќ√–ј‘»я

 ой е първи€т руски биограф на наши€ поет и революционер?

 »мето на руски€ учен, общественик и държавник, професор ≈вгений «ахарович ¬олков, е скъпо и за нас, българите, защото той е първи€т руски биограф на ’ристо Ѕотев.
“върде оскъдни са биографичните материали за ¬олков. ƒори неговите близки при€тели като √еорги Ѕакалов, проф. јсен «латаров, акад. ћихаил ƒимитров зна€т твърде малко за негови€ живот, особено след завръщането му в —ъветски€ съюз, след като бе престо€л в Ѕългари€ пет години като политически емигрант.
≈¬√≈Ќ»… ¬ќЋ ќ¬ е роден на 10 март 1883 г. в ѕетербург в семейството на художник от гр. Ѕерд€нск, “аврическа губерни€. √имназиалното си

23

  образование завършва в ѕетербург. »звестно време учи в ћосковски€ земеустроителен техникум.
Ѕурни€т политически и обществен живот в ѕетербург увлича и млади€ ¬олков и той взема активно участие в избухналата –уска революци€ през 1905-1907 г. —лед нейното поражение той емигрира. ѕървоначално се установ€ва в ћюнхен, където влиза в близки връзки с намиращите се по това време там български студенти. ѕърви€т българин, с когото ¬олков се запознава в този град, е јсен «латаров. ¬ ћюнхен ¬олков усп€ва да завърши успешно »нженерно-строителни€ политехнически факултет. ћакар и дипломиран, за руски€ емигрант е трудно да намери работа в √ермани€ и той с готовност се отзовава на поканата на јсен «латаров да дойде в Ѕългари€.
“ой използва престо€ си в Ѕългари€, за да се запознае с миналото и традициите на наши€ народ. ќсобено много го впечатл€ва величавата фигура на ’ристо Ѕотев.
¬олков про€в€ва гол€мо посто€нство, вол€ и енерги€, за да проучи основно всичко писано дотогава за ’ристо Ѕотев. "ѕрочитайки тогава - пише ¬олков, - както ми се струва, всичко, което е писано в българската литература за ’р. Ѕотев, аз като руснак се заинтересувах главно за онова гол€мо значение, което е имало за Ѕотев руското вли€ние, неговите връзки с руските революционери през онази епоха."
»ƒ≈я“ј Ќј ¬ќЋ ќ¬ да напише научен труд за връзките на Ѕотев с руската революционна емиграци€ е горещо подкрепена от известните български историци √еорги Ѕакалов, и ћихаил ƒимитров, от всички останали живи Ѕотеви съвременници и съратници. ¬олков намира подкрепа и у такива наши учени като »ван Ўишманов, јсен «латаров, —то€н –омански, ƒимитър —трашимиров, у писателите »ван ¬азов, —тил€н „илингиров и др. ƒнес буд€т учудване гол€мата енерги€ и вол€, положени от него, за издирването и проучването на всички източници, от които е било възможно да почерпи материал за сво€ биографичен труд. ¬олков не само проучва, но и издирва много нови, неизвестни дотогава документи за Ѕотев.
„рез руските емигранти той се свързва с една знаменита на времето си личност като руски€ революционер анархист  ропоткин. –уските емигранти зад граница зна€т за Ѕотев, за неговите симпатии и връзки с руското революционно движение и с готовност се отзовават на писмата на ¬олков. “ой намира и в Ѕългари€ много Ѕотеви съратници, които му разказват за живота на поета революционер в ќдеса, за връзкитему с тамошните руски революционери. ќсобено ценни сведени€ в това отношение ¬олков получава от Ѕотеви€ другар Ќикола ќбретенов. ќт него той черпи сведени€ за руски€ революционер –адионов, дошъл с Ѕотевата чета в Ѕългари€.
ƒ–”√ј Ћ»„Ќќ—“, на ко€то ¬олков се натъква в Ѕългари€ и от ко€то той почерпва интересни сведени€ за Ѕотев в ќдеса, е н€когашни€т негов съквартирант √еорги —милов. » тогава ¬олков тръгва по следите на забравени€ революционер. ѕо това време —милов живее във ¬арна. Ќикой до този момент не го е търсил, да разказва своите спомени за живота на Ѕотев в ќдеса. »звестно е, че биват забравени революционерите от епохата на ¬ъзраждането. “ака благодарение на ¬олков е възстановен един от най-важните периоди от живота на Ѕотев в ќдеса. Ћипсата на документаци€ в случа€ е запълнена от подробните сведени€, които —милов дава за Ѕотев. ¬сички ботевоведи днес единодушно подчертават гол€мата заслуга на ¬олков, който записва спомените на —милов и ги обнародва за пръв път в сво€ труд.
ѕо искане на ¬олков пише своите спомени и съвременникът на Ѕотев —тефан ’аджигендов. «а пръв път ¬олков обнародва и лично записаните от него спомени

24

на »ван ƒрасов и на румънски€ революционер «амфир јрборе-–али.
ѕостепенно кръгът на набел€заните лица за събиране на спомени се разшир€ва. —ъс страстта на истински изследовател ¬олков обикал€ все така неуморно страната и записва спомени за Ѕотев от √р. Ќачович, “. ѕантелеев, я. ¬анков, »в. „енчев и др. ¬олков посещава ѕазарджик, —вищов, ѕлевен, –усе и други градове и села, където живе€т още съратници и при€тели на Ѕотев.
Ќ≈ ќ—“ј¬ј“ «јЅ–ј¬≈Ќ» и близките на Ѕотев, по-специално неговата вече на преклонна възраст съпруга ¬енета, на ко€то българското правителство отказва да даде материална помощ. "ќт не€ - си спомн€ ¬олков - ние получихме само упрек, във всеки случай отнас€щ се не към нас, че много късно се обръщаме към не€ за справки относно нейни€ мъж, след герийската смърт на когото никой от неговите другари и съотечественици не е помислил нито за не€, нито за дъщер€ й - покойната вече »ванка, само след продължителни лишени€ и горчиви унижени€ в освободена Ѕългари€ намерили за себе си приют у н€какъв далечен роднина."
«а издирването на материали, осветл€ващи връзките на Ѕотев с руските революционери, ценна помощ на ¬олков оказва д-р ѕарашкев —то€нов, син на известни€ български революционер от епохата на ¬ъзраждането »ван —то€нов и сам участник в руското революционно движение през 80-те години на минали€ век.
¬ъпреки трудните услови€ за работа, през април 1915 г. ¬олков е завършил вече сво€ труд за Ѕотев и го представ€ в ръкопис на »в. Ўишманов за одобрение от јкадеми€та на науките. ћеждувременно ¬олков попада на следите на твърде интересни документи за Ѕотев, които се намират в –умъни€. «а тази цел той моли академи€та да го комнадирова за издирването на тези документи. јкадеми€та се отнас€ благосклонно към молбата на ¬олков и той заминава за –умъни€.
—Ћ≈ƒ ”—ѕ≈ЎЌќ“ќ «ј¬Џ–Ў¬јЌ≈ на командировката ¬олков отново преработва сво€та биографи€ за Ѕотев. ¬ъв връзка с написванетона Ѕотевата биографи€ той установ€ва близки връзки и с √еорги Ѕакалов. „рез него ¬олков се запознава и с ћихаил ƒимиров, който също така работи по издирването на Ѕотевото литературно наследство.
Ќа своето изследване за Ѕотев ¬олков гледа като на труд с гол€мо обществено-политическо значение. “ой не иска биографи€та да излезе на части в н€кои от поредните сборници на академи€та и по този начин да остане недостъпна за широката маса читатели. » тр€бва да кажем, че опасени€та му излизат основателни. Ќеговата книга след дълги отлагани€, по вина на тогавашното ръководство на академи€та, е отпечатана едва през 1921 г. в един от поредните й сборници.
“¬ќ–„≈— »“≈ »«—Ћ≈ƒ¬јЌ»я на  олков прекъсват през есента на 1915 г. “ой е изгонен от пределите на Ѕългари€ заради антимилитаристичната пропаганда чрез статии и кореспонденции в руски€ социалдемократически печат. Ќа 20 октомври ¬олков напуска Ѕългари€ и заминава за –умъни€.
¬олков умира през май 1942 година от глад в Ћенинград (—анкт ѕетербург).
 
 

Ќ≈ќЅ» Ќќ¬≈Ќј“ј —ЏƒЅј Ќј ≈ƒЌј «¬≈«ƒј Ќј –”— ј“ј ≈—“–јƒј

                         
Ќеотдавна имах възможност да работ€ в богатите архиви и библиотека на ‘инланди€. »нтересувайки се от съдбата на руската белогвардейска емиграци€ в Ѕългари€, попаднах на интересни материали за пребиваването у нас на много политически и културни знаменитости.
≈дна такава знаменитост, ко€то съдбата също довежда в Ѕългари€, е руската

25

 класическа естрадна певица Ќадежда јндреевна ѕлевицка. ћакар и да напуска и да не се завръща през цели€ си живот в сво€та родина, т€ продължава все така да € обича, да тъгува за не€ да поддържа близки връзки с роднини и познати. Ќейните съотечественици и днес искрено уважават този самороден руски талант, израснал далеч от столицата и големите градове.
«аедно с многочислената белогвардейска емиграци€ Ќадежда ѕлевицка пристига в Ѕългари€, пътува из страната, става известна и попул€рна певица в —офи€. Ѕългарската й биографи€ е твърде кратка засега. Ќужно е да се направ€т допълнителниизследвани€, които ще ни разкри€т по-големи подробности за нейните идвани€ в Ѕългари€ и след като вече е заминала за ‘ранци€.
 
Ќадежда јндреевна ѕлевицка е родена през 1884 г. в с. ¬инниково,  урска губерни€ в семейството на бедни сел€ни. ћакар и да е кръстена Ќадежда, през цели€ и живот и казват ƒьожка. —елски€т, пълен с непосилен труд  живот, не се харесвал на ƒьожка, тежък бил за не€. Ќа тринадесетгодишна възраст завършва трикласното училище в родното си село и майка и решава да € даде послушница в близки€ манастир.
¬ пост и молитви и в изпълнение на ежедневни ритуали минавали дните на новата послушница. “ака незабележимо минават две години. “€ е вече на 16. Ѕидейки в манастира, т€ често започнава да излиза в града и да продава в полза на манастирската обител плетени от не€ и другарките и терлички и ръкавички, украсени с €рки цветове. » вид€ла ƒьожка градски€ живот, пълен с радости и развлечени€.
Ќа пасхалната недел€ т€ е нещо като в домашен отпуск. ќтива в  урск при сестра си. «авежда € т€ на разходка, люле€т се на люлки, отиват заедно на цирк. ’аресала се на ƒьожка младата акробатка и т€ решила да изб€га и да стане като не€. ѕренощувала у сестра си и на сутринта отишла при директора на цирка. “ой веднага € приел без да € пита каква е и откъде идва. ћайката бързо разбрала за б€гството на Ќадежда, скарала се на директора, че взема малки момичета, без да пита родителите, взела дъщер€ си и € завела отново на село. ¬ манастира вече т€ не искала да се върне. ¬еднъж ƒьожка отишла с лел€ си јксини€ на гости при сестра си в  иев. ј  иев е град гол€м, съблазни в него много. “ук т€ се запознава с артисти, студенти, с които посещава кафе-шантана "јркади€", където свирел военнен оркестър, а на естрадата пеел женски хор. » скоро след това € приели в този хор.
 огато той се разпада, Ћипкина, ръоводителката се оженила за един богат персиец, който взел ƒьожка на работа в сво€ собствен ресторант. “ук т€ танцува и пее.  «абавл€ва богатите посетители.
ƒьожка се омъжва за солиста на киевски€ балет ≈дмунд ћ€чеславович ѕлевицки и ц€л живот ще носи неговото име, ще го прослав€ по света. “ака Ќадежда ¬инникова става Ќадежда ѕлевицка.
«аедно с мъжа си заминава за ѕетербург. «а не€ започва нов живот. ¬ столицата ѕлевицка посещава театри, опери. ѕет години т€ пее в един ресторант. —коро става една от най-известните певици в ѕетербург. Ќейното име е попул€рно. ѕри€телите и € убеждават, че нейната сила и талант са народните песни. » така т€ се посвещава всеотдайно на руската народна песен. —коро нейната слава стига до знаменити€ московски театър  "яр". ƒиректорът, богати€т търговец —удаков, уговорил ѕлевицка да приеме ангажимент в негови€ театър. » т€ заминава за ћосква, жъне големи усехи. ќт всички страни € обсипват с предложени€ за гостувани€.
ѕрез есентана 1908 г. ѕлевицка подписва договор да пее в Ќижегородски€ панаир. ≈дна вечер в ресторанта, където пеела, дошъл знаменити€т тенор Ћеонид


26

—обинов, гастролиращ в Ќижегородската опера.  ато послушал ѕлевицка, той казал: "¬ие сте един гол€м талант. «найте и помнете това." —обинов повикал ѕлевицка да участвува в един благоттворителен концерт заедно с други негови колеги.
ќще след първата песен публиката € наградила с бурни ръкопл€скани€. ј последната била истински триумф. “ака —обинов въвел ѕлевицка на гол€мата сцена. “ака започнало гол€мо пътешествие с песни по необ€тните простори на –уси€. Ќавс€къде - успех. —лавата й се увеличава и върви след не€ като лавина.
«аедно с успехите идват и баснословните хонорари. “€ става звезда, забогат€ва. ќбзавежда си разкошна квартира.
≈дна сутрин специален пратеник на императора Ќиколай 11 € кани да пее в ≈катеринински€ дворец, в ÷арское село. » не един път след това т€ пее пред императорското семейство. ѕолучила е и благословението на знаменити€ руски певец ‘ьодор »ванович Ўал€пин, с когото по-късно ще станат близки при€тели. ¬ художествени€ театър ѕлевицка се запознава и с прославени€ режисьор  . —. —таниславски и неговите великолепни артисти.
ѕрез 1911 г. едно нейно турне отново € довело в  урск. Ќа първи€ ред в злата т€ вижда майка си. ћайката за първи път ще види дъщер€ си на сцената. —рещата е мила и трогателна.
ѕрез 1912 г. ѕлевицка е вече на почивка на френската –ивиера. ќблечена в разкошен руски кожух, в руски народни друхи т€ изнас€ и в ѕариж н€колко концерта...
«авръща се в –уси€ и отново - концерт след концерт. » славата се носи, и името й става попул€рно и любимо. ѕрез есента на 1914 г. т€ се омъжва за ¬. ј. Ўангин, поручик от  арасирски€ полк.
ѕрогърмелите в —араево изстрели, предизвестили началото на ѕървата световна война, заварват ѕлевицка в Ўвейцари€ и т€ ързо се завръща в –уси€. –уси€ е във война. Ќейни€т съпруг е назначен за началник-щаб на 73-та пехотна девизи€. ћедените месеци на младото семейство още не са завършили и т€ заедно с мъжа си заминава на фронта. “ук т€ пее на войниците, става санитарка в дивизонни€ лазарет. ѕрез 1915 г. поручик Ўангин е убит, а ѕлевицка се връща в ѕетербург.
ѕрез пролетта на 1915 г. т€ пее в ћихайловски€ театър. —ъбраните суми са изпратени за семействата на убитите войници. ’онорари не иска. «а не€ това е кощунство. — най-гол€м интерес публиката посреща написаната и изпълн€вана от не€ песен, в ко€то се разказва за умиращи€ войник, обзет от тревога не за сво€ живот, а за това как близките му ще посрещнат известието за неговата смърт. ѕесента е трогнала до сълзи ц€лата публика, дълбоко  е развълнувала всички чинове - от генерала до войника.
—лед октомврийската революци€ една гол€ма част от руската интелигенци€ е на кръстопът.  акво става с ѕлевицка? “€ застава на страната на революци€та. Ѕелогвардейците нейни довчерашни почитатели, по-късно ще € обвин€т, че т€ е изменила на –уси€. ј т€ лично вече счита, че може да служи на сво€та родина най-пълно. ѕрез пролетта и л€тото на 1918 г. отива в родни€ си град  урск и пее пред бойците от „ервената арми€. ѕосле заминава за ќдеса. ѕлевицка посещава червеноармейските части и все така неуморно всел€ва в сърцата им в€ра в т€хното право дело. —лед завземането на ќдеса от белите (август 1918 г.), т€ заминава на —евер.
—ложни и трудни са пътищата на революци€та...
Ќа 27 ноември 1921 г. ние срещаме Ќадежда ѕлевицка в Ѕългари€, в днешното село ягода  (√орно ѕаничерево, —офийски окръг).  ак е попаднала тук, ние не знаем. ≈дно бъдещо проучване може би ще ни даде отговор. «нае се

27

 само, че т€ идва в Ѕългари€ като съпруга на известни€ белогвардейски генерал —коблин, за който се омъжва след като е напуснала –уси€. “ук т€ е в обкръжението на генерал ¬рангел, на  упетов. Ќевесело започва животът в чужбина. ¬еликден на 1922 г. т€ изкарва в това село. —лавата на прочутата руска певица вече се е разнесла и тук. —кучно било на ѕлевицка в това малко българско селце. “есни са рамките му за нейни€ талант, за нейната неизчерпаема енерги€. —кромни€т полкови театър не € задовол€ва. » т€ започва да пътува из Ѕългари€, да изнас€ концерти, да пее своите любими селски песни. јудитори€та € харесва, разбира €, аплодира €. Ќие засега не знаем къде е п€ла точно ѕлевицка. » т€ не си спомн€ имената на българските села. Ќейни€т съпруг € придружава н€вс€къде в Ѕългари€. ¬сички белогдвардейски генерали ревнуват, недоволни са от това, че ген. —коблин пренебрегва войнските си задължени€ и придружава жена си в момент, когато те се готв€т "за нови походи срещу —ъветски€ съюз".
«имни€ си отдих те прекарват извън Ѕългари€. » по вс€ка веро€тност ѕлевицка напуска Ѕългари€ през 1923 г.
ќтново започват пътешестви€та по ≈вропа, отново почести и слава. ѕо откъслечни данни съдим, че през 1930 г. т€ е пак в Ѕългари€. ¬ един документ четем: "ќсобено често те биваха със сво€ съпруг в —офи€, където възторжено ги посрещаха и чествуваха."
ѕре 1939 г. т€ е обвинена от френското правителство като съучастничка в похищението на белогвардейски€ генерал ћилер. «а това е била виновен само нейни€т съпруг —коблин, активен деец на –ќ¬— (–уски общовойскови съюз). Ќа 26 юли 1939 г. в ѕариж започва шумен процес. “€ е обвинена като съучастничка в това покушение и е осъдена на доживотна каторга. Ќастъпват най-тежките й дни. ≈легантната жена е преоблечена в затворнически дрехи. «апочват върховни духовни изтезани€. “€ не може да ги издържи на 5 октомври 1940 г. умира в централни€ затвор на град –ени. ‘ренските вестници сухо и кратко съобщават за смъртта на героин€та на нашумели€ по ц€л св€т процес.
 
 
ѕървата среща на —талин с ¬асил  оларов и √еорги ƒимитров

 ј  —≈ Ќјƒя¬ј’ј ќ ќ¬»“≈ Ќј Ѕ ѕ

—мъртта на Ћенин развърза ръцете на —талин и той започна грубо да се намесва в кадровата политика на отделните компартии, да дава съвети и наставлени€ за т€хната дейност.
ѕървата среща на —талин с ръководителите на Ѕ ѕ по това време - ¬асил  оларов и √еорги ƒимитров, става през месец декември на 1926 г. Ќека предварително да кажем, че Ѕ ѕ заради нейните грешки през 1918 г., юни и септември 1923 г., за ултралевичарски€ терористки акт от април 1925 г. е била постав€на често на коминтерновската подсъдима скамейка. —амо през 1926 г. дейността на Ѕ ѕ е обсъждана 16 пъти. ј през ц€лото време на съществуването на коминтерна нейните дейци са подлагани на кръстосан разпит 16 пъти (!!!). ≈дин пленум или една конфереци€ са се провеждали в продължение на месеци, приемани са резолюции в близо 1000 страници.
ѕодцен€вайки особеното положение на Ѕ ѕ, на 17 декември 1926 г. —талин вика в кремълски€ си кабинет ¬.  оларов и √. ƒимитров. “ук той назидателно ги поучава какво тр€бва да прави Ѕ ѕ след идването на јндрей Ћ€пчев на власт.  ќт указани€та на —талин, както по-долу ще приведем само накратко формулираните от него изводи и препоръки след дълго продължилата беседа, се вижда, че това са заучени шаблонни формулировки, догматични схеми, по които според —талин тр€бва да протича революционни€т процес в Ѕългари€.
“ози документ се съхран€ва в лични€ фонд на √. ƒимитров, който се пази в

28

 ÷ентрални€ партиен архив. ќт него ние научаваме за тази среща. ¬ лични€ архив на —талин също се пази документ за тази среща. «а това научаваме от биографичната хроника към съчинени€та на —талин. —ъставителите са разполагали с документ за тази среща, но тук в т. 9, с. 311 само лаконично е отбел€зано 26. XII.1926  "—реща с ръководителите на Ѕ ѕ ¬.  оларов и √. ƒимитров".  акъв е този документ, ние не знаем. —талин не разрешавал да се прави стенограма на неговите разговори и беседи, затова ние ползваме в случа€ само това, което √. ƒимитров е записал в лични€ си дневник.
»зглежда, че след беседата си с ¬.  оларов и √. ƒимитров —талин в писмен вид, макар и най-лаконично, е оформил в следни€ вид своите напътстви€ и указани€: ƒа не се влиза в никакви преговори; да не се заангажирате; ние Ћ€пвеч не поддържаме.
јко за 4-5 дни може да завърши борбата, по-добре ще е да не се обвързвате във въоръжена борба, тъй като сме слаби.
јко се окаже, че превратът ще приеме характер на една междуособна борба, ко€то може да се проточи, то желателно е парти€та на първо време да заеме изчаквателна позици€, за да даде възможност на л€пчевци и на цанковци сами да се изтреб€т и да се изтощ€т.
ѕри ситуаци€ като горната е нужно отначало да се представ€т частнични искани€, отнас€щи се до въоръжаването на пролетариата и народа, свобода на събрани€та и т.н. ƒа се укреп€т нашите сили така, за да могат те в подход€щи€ момент да се намес€т във въоръжената борба отначало под лозунга "ƒолу ÷анков!", а след това, в случай на успех, под лозунга "ƒа живее работническо-селското правителство на работниците и сел€ните, долу Ћ€пчев". ¬ тази кратка записка на —талин до √. ƒимитров —талин начертава "ц€лостна" стратеги€ и тактика на Ѕ ѕ. “ова е неговото, респективно и наше разбиране - на  оминтерна. Ќ€ма случай на разногласи€ между —талин и  оминтерна. ¬сичко се съгласува с него и мнението му е истината от последна инстанци€. Ќе е нужно да бъдеш специалист, за да разберш колко далеч са от българската действителност тези указани€ на —талин. “ой не познава истори€та на Ѕългари€, предовер€ва се на своите информатори или както днес ги наричат агенти на  оминтерна, които в твърде превратна светлина представ€ха положението в отделните страни, за които те отговар€ха. —м€ната на ÷анкови€ с Ћ€пчеви€ режим през 1931 г. е една обикновена парламентарна пром€на, а за —талин като че ли след не€ Ѕългари€ е пред прага на пролетарската революци€. Ќикаква революционна ситуаци€ по това време в Ѕългари€ не съществуваше. Ѕългарски€т народ е уплашен, парти€та е в нелегалност, много от нейните дейци са избити, други са в затворите, трети са в емиграци€. –еакционните сили са в настъпление, а работниците и сел€ните са претърпели н€колко поражени€. ќтсъствуват, не са налице абсолютно никакви услови€ за ново въстание и въоръжена борба. “ова беше време на стабилизаци€ на капитализма в български и световен мащаб. ”казани€та на —талин можеха само да доведат революционните сили в Ѕългари€ до една нова авантюра, до едно ново кръвопускане.
— тези си указани€ —талин още един път показва, че той е останал верен на теоретически погрешни€ и практически неверен тезис, че това е време на нови€ пореден тур  на световна революци€ и войни.
«а каква опасност от десен преврат говори —талин! ÷анков просто отстъпи м€стото си на Ћ€пчев, който тр€бваше да омиротвори страната, да спечели доверието на западните демокрации, за да отпуснат помощ за Ѕългари€. Ћ€пчев продължи същата политика, само че с по-легални средства; по-гъвкава политика, придружена с редица отстъпки на работническото движение.
—талин дава своите указани€ във време, когато почти натрапени€т курс на

 

 

29

 
 

 въоръжена борба беше вече снет, изработена беше вече нова политическа лини€, възприети б€ха нови форми на борба и организаци€. Ќо вече левите сили, левичарството в Ѕ ѕ и  оминтерна напираха, предлагаха нова тактика, даваха свои оценки на текущото положение и задачи на парти€та. ƒимитров и  оларов са вече на втори план, на предналини€ излизат младите, те заемат в Ѕългари€ и  оминтерна господствуваща позици€. «а по€вата на левичарството най-големи заслуги има —талин. “о му импонираше и той го подкреп€ше, за да ги обвини по-късно в троцкизъм и подложи на необосновани репресии. Ќо нека не избързваме.
Ќамесата на —талин в работите на «адграничното бюро на Ѕългарската компати€ се см€таше като пр€ка и непосредствена помощ, ко€то той оказва за идейно-теоретическото преустройство на парти€та на ленинска, разбирай на сталинска основа. ѕод формата и лозунгите за ленинизаци€ на Ѕѕ —талин най-грубо налагаше своите погрешни възгледи. ¬сичко и в тези години се вършеше под знамето на ленинизма. ќт всичко това е видно как с готови схеми —талин об€сн€ваше най-сложните и заплетени въпроси.
“ака подходи и сега. —поровете в Ѕългарски€ буржоазен лагер, за който той има най-бегла представа, той оцен€ва като разложение в демократически€ сговор, разложение, което неминуемо води до отслабване и нестабилност, което пък от сво€ страна според —талиновите схващани€ създава възможност за извършване на пролетарска революци€, ко€то ще бъде съставна част от зреещата поредна по това време световна революци€. “ой робува на мисълта, че капитализмът като ц€ло е узр€л за социалистическа революци€ и че е нужно да бъде налице само субективни€т фактор, т.е. комунистическата парти€. “ази логика се натрапва със сила на отделните партии и вс€ко колебание и неверие в скорошната победа на революци€та се оцен€ва като огъване и ренегатство.
—талин в наши€ случай говори за опасност от преврат.  ой ще го извърши този преврат, против кого, в името на кого, има ли за него обективни  услови€, налице ли е субективни€т фактор? Ќа всички тези въпроси никой не търси отовор в съществуващата в Ѕългари€ обективна дейноствителност.
јко направим един сравнителен анализ на мислите на —талин, така както са изложени в записката му до √. ƒимитров, ще видим, че те са записани буквално в решени€та на ¬тората редовна нелегална конференци€ на Ѕ ѕ, проведена в Ѕерлин в кра€ на 1927  и в началото на 1928 г. ќценките в записката на —талин механично са пренесени в решени€та на конференци€та. » тук се говори, че ако при евентуален преврат започне продължителна гражданска война (!!!) между крилото на Ћ€пчев и това на ÷анков, то парти€та тр€бва да заема изчаквателна позици€, докато двете крила на буржоази€та взаимно се изтощ€т в междуособната си борба, и тогава чак парти€та да се намеси, да призове масите на борба под лозунга "ƒолу ÷анков!", "ƒа живее работническо-селското правителство!".  акто забел€зва читател€т, тук тон в тон се повтар€т мислите на —талин.
 
ѕриведените по-горе сравнителни текстове показват началото на един твърде негативен процес, процес на сталинизаци€ на комунистическата парти€, процес, който все повече ще се задълбочава, за да се превърне по-късно в ѕј–“»я ќ“ —“јЋ»Ќ— » “»ѕ. Ќа Ѕ ѕ и на  оминтерна се натрапваха под формата на творческо прилагане опитът на  ѕ——, идеологическите и тактическите принципи на сталинизма.


30

ѕрез 1934 г. столичната клюка тиражира вестта, че

в съветското посолство

∆≈Ќј“ј Ќј ѕќ—ЋјЌ» ј ≈ ќ‘»÷≈– — ћ”—“ј÷»

                         
»мето на ‘ьодор ‘ьодорович –азколников като първи съветски пълномощен министър е известно на българската публика.  огато тр€бвало да дойде в Ѕългари€ през ноември 1934 г., печатът широко огласил неговата биографи€. “върде малко обаче се знае за неговата съпруга - ћуза ¬асилевна. —амата т€ била поетеса, учела усилено български език, контактувала с най-видните интелектуалци на Ѕългари€, с поетесата ≈лисавета Ѕагр€на и др. ћногообразни били връзките и с официални лица, с видни политически дейци. «а нейното свободомислие докладват на —талин, че т€ и съпругът и ходели на църква, обикал€ли манастири, кръстели се и палели свещи. ѕосланик –азколников вече се е разочаровал от —талин, от гол€мата и сложна бюрократична машина, ко€то избива своите довчерашни при€тели. –азколников влиза в истори€та като първи€ дипломат, който открито се об€ви против —талин и написа от ѕариж, вече като емигрант, своето знаменито писмо до него, което бързо обиколи телеграфните агенции на ц€л св€т...
ћуза сподел€ неговите въгледи, че  —талин от пролетарски вожд се е изродил в диктатор. –азколников и ћуза ¬асилевна са обект на критика от българската антисъветска преса, ко€то писа, че съпружеската двойка е избрана и изпратена от  √Ѕ в Ѕългари€, за да подготви и у нас болшевишка революци€. “е са набел€зани и от Ѕериевите служби като врагове на съветската държава. –азколников е първи€т съветски дипломат, който не се завръща в страната си и публично се об€в€ва против —талин.
ћуза придружава сво€ съпруг и в ѕариж, където те живе€т като емигранти. “ой е настанен в болница, за да лекува разстроените си нерви. Ќеотменно до него е и ћуза. “€ бди над него, тъй като е забел€зала, че агентите на  √Ѕ се готв€т да го уби€т. —амо един път се отдел€ от него за по-дълго време и връщайки се, научава за трагичната развръзка - –азколников се е хвърлил от девети€ етаж на болницата и е починал на м€сто... Ќо т€ не в€рва, че това е самоубийство и см€та, че е дело на  √Ѕ.
≈два преди три години ћуза ¬асилевна отново идва в Ѕългари€ като консултант на един документален филм и посещава баба ¬анга с единствени€ въпрос: дали той сам, по сво€ инициатива, е скочил от прозореца, или това е организирано убийство. ќтговорът на баба ¬анга едва ли € успоко€ва - нейни€т съпруг сам е решил да сложи край на живота си.
¬ Ѕългари€ след толкова години мълчание т€ проговар€ и ето какво разказва за своето пребиваване в Ѕългари€ в онази далечна 1934 г.: "¬секи ден вестниците подробно описваха как прекарваме времето си. Ќаред с това е разпростран€ваше и "устен вестник". јз станах негова главна героин€. Ѕеше трудно да се разправ€т небивалици за –азколников - цели€т му живот беше добре известен. ¬иж, аз б€х друго нещо. —коро, научихме, че не само съм жена на –азколников, но и прикрепен към него агент на  √Ѕ с цел непрекъснато да го след€. ќсвен това н€кой се кълнеше, че разпознал в мен агент на  √Ѕ, "който бил ръководил атентата в църквата "—вета Ќедел€" през 1925! ћладежката ми възраст въобще не смущаваше сплетниците. ¬еднъж, €досан от н€каква прекалено нелепа и клупава клюка, –азколников казал на доносника: "¬ие не знаете последната новина: в —офи€ твърд€т, че жена ми не само не е мо€, но дори не е жена, а преоблечен мъж."
”мр€хме от см€х, когато буквално на други€ ден поредни€т посетител, озъртайки се, ни прошепна: "«наете ли, господин посланик, из града се нос€т слухове, че госпожа –азколникова е преоблечен мъж!"

 

31

 ≈ƒ»Ќ—“¬≈Ќ»я“ ¬ —¬≈“ќ¬Ќј“ј »—“ќ–»я ѕјћ≈“Ќ»  Ќј ƒќЌќ—Ќ» ј

ѕавлик ћорозов - мит и истина

                         
Ѕронзови€т монумент е издигнат в чест на "геро€-пионер" ѕавел ћорозов, вл€зъл в истори€та като детето доносник на сво€ баща. ќфициалната съветска пропаганда прави от него герой, чийто пример могат и тр€бва да следват всички деца пионери по света. ѕаметник на детето доносник, това за нормални€ слух звучи твърде неверо€тно, но е факт, който в продължение на десетилети€ се считаше, че тр€бва широко да се попул€ризира с цел възпитанието на децата в дух на в€рност и преданост към идеите на социализма.
—лавата на ѕавлик ћорозов затъмни попул€рността на много герои в ———–.  «а това малко момче, едва навършило 14 години, са създадени стотици произведени€ в разни жанрове - от поемата до операта. Ќеговите портрети ще намерим в един или друг вариант в много картинни галерии, на празнични честитки, на кибритени кутийки, на пощенски марки. ƒълги години и днес в центъра на градове и села сто€ха бронзови и гранитни статуи, величаещи негови€ "подвиг". “е с€каш нашепваха на децата: врагът на социализма е сред нас, около нас, той тр€бва да се открие, той непременно съществува.  ласовата борба се изостр€ с всеки успех на социализма.
—поред —талиновата теори€ с всеки изминат ден бро€т на шпионите, на враговете, на контрареволюционерите се увеличава. “е проникват и в парти€та, и то в най-висшите и ешелони, в политбюро, в ÷ . » дълг, особено на децата, е да ги откриваме, сред своите близки ипознати по примера на ѕ. ћорозов.
«а това беше нужна широка пропаганда на доносничеството. ќще от най-ранна възраст то тр€бваше да се втълп€ва в необременените още детски умове. Ќачело на тази хвалебствена кампани€ за разишир€ване на доносничеството, инспирирана отгоре, гол€ма рол€ изиграха пионерските организации и учителското съсловие. “е б€ха принудени да създават зали, кътове на името на ѕавлик ћорозов, където се провеждаха пионерски сборове, приемаха се пионери. √ипсовите бюстове, изработени в хил€ди екземпл€ри, които ежегодно се възпроизвеждаха, се връчваха масово на спортни състезани€. Ќа името на ѕавлик ћорозов се назоваваха кораби и библиотеки. Ќеговата официална длъжност е √ерой - пионер на —ъветски€ съюз номер 001.
¬ истори€та на човечеството нито едно дете не е увенчавано с такава слава.
јко накратно формулираме подвига му, той се състои в това, че в началотона 30-те години ѕавлик ћорозов донас€ в ќ√ѕ” (по-късно  √Ѕ) в тайната полици€, че негови€т баща е противник на съветската власт. “ой е арестуван и без съд изчезва н€къде в сибирските лагери. ¬раговете на парти€та убиват малкото момче (1932). ќттогава всички деца пионери в ———– започва да изуават неговата биографи€.
» така млади€т доносник, предател на собствени€ си баща, става национален герой на огромна страна с хил€долетно минало.
 ак се получи така, че дете от едно дотогава неизвестно село - √ерасимовка, ќмска област (—ибир) - село, в което имало  само една учителка и н€мало училище, се ражда и израства един бъдещ национален герой. “акъв мит беше нужен и ако го н€маше, той тр€бваше да бъде измислен. Ќужно буеше да се създаде едно малко култче, в което и децата да се клан€т. ¬ъв всички области по това време б€ха нужни ултове. ¬ литературата такъв култ беше ћаксим √орки, в цирка - клоунът  арандаш, в науката - безпартийни€т генетик Ћисенко и т.н. —амо за децата не е имало култ. »мето на ѕавлик ћорозов започва да се споменава вече и в "ѕионерска правда" по-често от името на —талин.
ќбразът на ѕ. ћорозов е митологизиран. “ой не тр€бва да има равен на себе си. ƒокументално е показано, че ѕавлик ћорозов е убит заедно с брат си -


32

 ‘ед€, също доносник, който обаче потъва в с€нката на забвението и не става герой.
Ѕиографи€та му е толкова скромна и безлична, че  √Ѕ тр€бва методично и педантично да разработи свой план за митологизиране образа на ѕ. ћорозов.  огато н€ма документи и никакви веществени доказателства, те могат да бъдат измислени. ƒа започнем от сами€ образ на детето. ≈дна-единствена снимка на 14-годишно момче, невзрачно, с охлузена шапчица, облечено бедно, в парцаливи дрешки. ¬ижте го след това и сравнете. Ќа бронзови€ монумент той е с рубашка, препасана с колан, каквато той никога не е носил и имал - в това затънтено село не само че не е имало, но и никой не е знаел за такива рубашки.
“върде загадъчно е, че от ѕавлик ћорозов не е запазена нито една тетрадка, нито едно листче, ни една лична вещ, ни една семейна реликва. ¬ мемориални€ музей в неговото село вместо документи са показани рисунки, книги, изрезки от вестници. ќбразът на герой постепенно се извайва. »мето на ѕавлик се обгражда с тайноственост. «апочват да пристигат в √ерасимовка екскурзианти, детски групи и пионерски организации. јми ако научат истината, това не би ли засенчило образа на млади€ герой. ≈кскурзоводът на музе€ отклон€ва вс€ко желание за среща с негови съвременници и близки, които никой не знае какво ще говор€т, може да кажат нещо излишно, не това, което е нужно на децата, разбирай на пропагандата. √рупите, които посещават музе€, н€мат право да се задържат в селото. “е тр€бваведнага да напуснат. ќрганите на  √Ѕ внимателно след€т за изпълнението на заповедите си.
Ќа самите земл€ци на  ѕавлик ћорозов било забранено да говор€т, без да има специално разрешение от  властите. ƒомът, в който е жив€л ѕавлик, е изгорен, но кой го е подпалил, и досега не е известно. √робът му е преместен, за да се загуб€т следите, ако н€кога н€кой реши да направи н€какви разследвани€. ƒнес само може да се завиди на прозорливостта на службите за сигурност. “е с€каш са предвиждали, че н€кога такова разследване може да се наложи...
 огато пионери искали от майката - “ат€на ћорозова, да разкаже нещо за сина си, предупредена от службите за сигурност, т€ отговар€ла: " акто е написано в книгите, така е и правилно." »стината и митът са разместени. ќбразът се замъгл€ва.  огато попитали един негов връстник, вече в единадесети клас, да разкаже нещо за живота на сво€ съученик, той отговорил: "јз ще ви разкажа как е било, а вие сами си добавете каквото искате и каквото ви тр€бва. »наче не може."
»ма само три достоверни факта: такъв ѕавлик ћорозов действително е имало. ¬торо, той действително е убит.  ога е убит и от кого, е неизвестно, но погребение на 7 септември 1932 г. е имало. ¬сичко останало е напред, започват измислените подвизи...
»стината: само майката е жива, бащата на ѕавлик се развежда с не€, оженва се повторно. ћайката го мрази и кара ѕавлик да каже в общината, че бащата говори против съветската власт, с цел да си отмъсти. “€ е знаела последстви€та, ако скриеш от съветската власт н€колко крини зърно или си казал против колхоза нещо, макар и най-невинно. ≈то това са предателството и доносът. ¬сичко станало се преувеличава. —ъщото направил и братът ‘ед€. ƒ€дото, бабата, чичото са разстрел€ни. “е са набедени, че са убили ѕавлик, сво€ внук. ƒоноси в истински€ смисъл на думата не са правени от детето. Ћъжливите доноси са нужни на  √Ѕ, за да плаши и държи в страх хората.
ј ѕавлик не е бил и пионер... “акава организаци€ в √ерасимовка не е съществувала... въпреки че в пропагандата ще се говори, че той е  "възпитаник на Ћенински€ комсомол".
“акъв герой като ѕавлик ћорозов беше нужен. Ќа това убийство от личен

 

33

 характер тр€бваше да се придаде ново съдържание, нова мотиваци€,  за да стане повод за терор срещу сел€ните, да се сплашат те и да се ускори колективизаци€та...
¬ сами€ ден на заседани€ на съда по делото на ѕавлик ћорозов в ћосква заседава пленум на  омсомола. ќт името на —талин членът на ѕолитбюро на ÷  на  ѕ—— ѕавел ѕостишев ще каже пред планума: "ѕавлик тр€бва да бъде €рък пример за всички деца в —ъветски€ съюз." “ака делото по убийството още не е завършено и започва "възнесение ѕавлика ћорозова". —ъщи€т този ѕостишев, който завеждаше пропагандата, загина под ударите на —талин. Ќегови€т актив за възслава на ћорозов не можа да го спаси. ѕо негово ръководство беше разработен и специален план за пропаганда на подвига на ћорозов. —амо две години след убийството на ћорозов се провежда и ѕърви€т конгрес на писателите, на който фигурата на пионера-доносник тр€бвало да възвести и да застане в центъра на вниманието на конгреса. “ук се взема и решението да се издигне пометник на ћорозов. “ой става основни€т модел за положителен герой...
ћоже ли да виним днес малкото момче от √ерасимовка? ѕодозирало  ли е то, че ще стане н€кога национален герой, чи€то слава ще прекрачи по-късно и в Ѕългари€? »стори€та вече е казала думата си за сталинизма. ћитът за ѕавлик беше нужен на —талин и Ѕери€. ƒнес той не е нужен на никого и ще бъде забравен и отхвърлен. » колкото по-бързо, толкова по-добре.
 
 

—“јЋ»Ќ»—“ Ћ» » √≈ќ–√» ƒ»ћ»“–ќ¬?

–епресиите и  оминтернът
 ръстоносни€т поход срещу лидери от ¬тори€ интернационал
—делката с ’итлер
Ѕезсилието е винаги трагично

                         
Ќапоследък все по-често се задава въпросът - сталинист ли е ƒимитров?  акви са неговите връзки и контакти със —талин, про€в€вал ли е творческа и политическа самосто€телност, правил ли е опити да защити българската политемиграци€ от репресии, как се е чувствал като генерален секретар на  оминтерна в обкръжението на "кормчи€та"? ¬ъпроси, въпроси... Ќека предварително кажем, че пълен отговор на т€х все още е трудно да се даде поради липса на архивни извори.
¬ лично субективен план —талин не е хранил никакви симпатии към всички дейци на довоенни€ »нтернационал. ѕо време на господството на л€вото сектанство в  оминтерна (1929-1934 г.) и в Ѕ ѕ се провежда политика на недоверие към кадрите на международното комунистическо движение от времето на ¬тори€ интернационал. ƒимитров в онези години един от лидерите на Ѕ ѕ, които са посто€нно под прицела на левите сектанти. «а —талин той е деецът именно от това поколение. —талин е главни€т инциатор и организатор на кръстоносни€ поход срещу левите партии и движени€ във ¬тори€ интернационал, в това число и срещу Ѕ–—ƒѕ (т.с.). “ози подход, както е известно, започва с небеизвестното писмо на —талин до редакци€та на сп. "ѕролетарска€ революци€", озаглавено "¬ърху н€кои въпроси из истори€та на болшевизма". “очно в него са заложени отрицателното отношение и неверието на —талин към старите кадри на тесн€шката парти€ в Ѕългари€, които по това време се намираха в ———– в положението си на политически емигранти. —поред —талин, ƒимитров е от онези партийни кадри, които са заразени от отровата на социалдемократизма, и затова те не могат да станат истински болшевики. ¬ това писмо —талин чертае не само своето лично отрицателно отношение към ƒимитров, но и това на ц€лото л€восектантство от времето на Ћайпцигски€ процес. ¬ писмото всички партии на ¬тори€ интернационал, включително и парти€та на тесните социалисти, са заклеймени като меншевишки, враждебни на болшевизма течени€.
ƒимитров и всички дейци от Ѕлагоевската гварди€ в страната и в емиграци€ са смутени. “ежки€т сталински удар, нанесен на партийните адри от тесн€шки€ период, има трагични последици най-вече за ’р.  абакчиев, ¬.  оларов и √. ƒимитров. ѕредимно срещу т€х б€ха насочени лозунгите "«а изкорен€ване на

34

тесн€чеството", "«а превар€ване на тесните социалисти в бошевишки€ (разбирай сталински€) котел" и др. √рубата намеса в дейностите на една парти€ е очевидна. ¬с€какви коментари са излишни. — това може да се об€сни и фактът, че завръщайки се след Ћайпцигски€ процес в ћосква, ƒимитров получава поздравление от много световноизвестни антифашисти, а —талин мълчи. “ой както и левосектантски€т  оминтерн са стъписани, че е възможно един деец от времето на ¬тори€ инернационал да се противопостави така блест€що на нападките на √ьобелс.
ƒимитров пристига в ћосква на 27 февруари 1934 година. ћинават повече от два месеца без н€каква вест от вожда. Ќа 24 април 1934 г. той е записал в дневника си: "»золаци€ от —талин... —ам съм със себе си... —традам ужасно от това полжение..."
Ќа 20 май и 5 юни 1934 г. ƒимитров разговар€ със —талин за новата политика на ‘ренската комунистическа парти€, ко€то отива към официално споразумение със социалдемократите за единни антифашистки действи€. —талин има алерги€ към социалдемократическите партии. “ой вече е казал своето становище, което е неизменно до кра€ на живота му. Ќедоволен е, че ƒимитров застъпва гледище за единни действи€ против фашизма със социалдемократите.
ƒали политически€т курс на  оминтерна, свързан с името на ƒимитров, е приет с мълчаливото съгласие или по-точно с мълчаливото несъгласие на —талин?
Ќие все още не разполагаме с всички документи, свидетелстващи за непосредственото отношение на —талин към материалите от VII конгрес на  оминтерна. —поред мен все пак ƒимитров е усп€л да убеди —талин, иначе е абсурдно да се допусне, че решени€та на конгреса са приети без неговата "благослови€". Ќо ето нещо твърде показателно: —талин никъде не говори за значението на VII конгрес - той дцри не се споменава в " ратки€ курс"!  ато че ли —талин мълчаливо се примир€ва с постановките на  оминтерна.
Ќо последвали€т удар на неговата политика срещу  оминтерна е от друга посока. ¬ страната започват шумни процеси, в които —талин въвлича и ръководството на  оминтерна. “ака се ликвидира възможността за сътрудничество между социалдемократи и комунисти. “ези процеси всъщност са погребални€т марш на политиката за единни€ фронт. ƒемократичните кръгове на «апад не жела€т да сътрудничат с комунистите. »сториците твърд€т, че репресиите значително са отслабили  оминтерна, а всъщност може да се каже, че те са му нанесли смъртоносен удар.
јко прелистим списание " омунистически интернационал", може да се види, че официално ръководството на  оминтерна е осъждало "заговорниците" и "шпионите". «абел€зва се обаче, че с идването на ƒимитров като ръководител на  оминтерна груби€т, всекидневен контрол на —талин върху дейността на организаци€та отслабва. Ќо това не се отнас€ и до "борбата със заговорниците". “ук —талин изисква безусловно следване на неговата лини€ - лично провер€ва всички документи на »зпълнителни€ комитет на  оминтерна, диктува  формулировките, които тр€бва да станат решени€, отправ€ обвинение към ƒимитров, че  оминтернът се е превърнал в "оръдие на шпиони".
Ќа 11 февруари 1937 г. —талин казва на ƒимитров: "¬сички вие там, в  оминтерна, работите за противника." “ова звучи като пр€ка заплаха. ј през ноември, критикувайки проекта за постановление на »зпълкома на  оминтерна за борба против троцкистите, —талин за€в€ва: "“ова не е достатъчно. “роцкистите тр€бва да бъдат гонени, разстрелвани, унищожавани. “е са световни провокатори, най-злите агенти на фашизма."
явно, никой ръководител на  оминтерна не е могъл открито да осъди репресиите. “ой би бил унищожен светкавично. » не само това. –епресиите

35

 биха се стоварили и върху компарти€та, ко€то той представл€ва. “ова с пълна сила се отнас€ и за ƒимитров. Ќо казаното не означава, че ръководителите на  оминтерна мълчаливо се примир€ват със сталинската политика и репресии. —ъвсем не! ƒимитров и другите са направили немалко за спас€ването на тези, които са попадали в "сталинската месомелачка". ¬ архивите са открити писма на ƒимитров, адресирани до ≈жов, ћеркулов, ¬ишински, до ръководителите на ¬ ѕ (б) ћалинов и јндреев, в които той са опитва за защити арестуваните. ƒа си припомним ситуаци€та от онова време: когато арестуват н€кого, за всички е €сно, че той е враг, и да кажеш, че арестувани€т е комунист, значи, че ти сами€т си враг. ƒимитров в писмата си е доказвал, че арестувани€т е комунист и тр€бва да бъде освободен. ¬ажно е да се знае също, че на ƒимитров помагат при изготв€нето на тези изложени€ редови работници от апарата на  оминтерна, които по този начин постав€т на карта собствени€т си живот.
ѕон€кога писмата на ƒимитров имат успех. «а съжаление само пон€кога...
–азбирал ли е ƒимитров какво рискува?
—поред свидетелствата на документите той нер€дко е съзнавал, че и него е могла да го остигне същата участ. ƒори набел€зал бъдещи€ състав на ръководството на  оминтерна - само от хора, които се намират на «апад. Ќикой от ръководителите на  оминтерна не е бил застрахован от опасността на попадне в сталинската месомелачка. Ќа процеса през 1958 г. срещу един от приближените на ≈жов - следовател€ Ћанфанг - става €сно, че са били изфабрикувани (макар и да не са пуснати в ход) материали срещу ƒимитров, ѕик, ‘лорин, ѕолит, ”лбрихт, ћарти,  уусинен и др.
» така, какво е направил, какво не е направил и какво е могъл да стори ƒимитров срещу беззакони€та на —талин? ≈то въпроса, който чака отговор. «асега все още архивите, можещи да ни дадат н€каква €снота, са недостъпни и все още се намират в зоната на мълчанието. Ќо и от известното се вижда, че ƒимитров, неведнъж се е възправ€л срещу репресивната машина на —талин. Ќапоследък б€ха публикувани редица автентични материали и негови писма в защита на български, германски, австрийски, италиански и други политемигранти. —амо през 1939 г. той е изпратил над 130 такива (по едно писмо през всеки втори ден).
—талин превръща  оминтерна в едно послушно свое оръдие. ¬ »зпълнителни€ му комитет са включени и представители на органите на Ќ ¬ƒ - Ќ. ≈жов и ћ. ћосквин. ѕоследни€т по препоръка на Ѕери€ се е занимавал специално с процесите, а сетне също е разстрел€н. –епресирани са кадри на јвстри€, √ермани€, ≈стони€, Ћатви€, ѕолша, Ѕългари€, –умъни€, ”нгари€, ‘инланди€ и др. —ред жертвите са всички членове на президиума на ѕърви€ конгрес на  оминтерна.  огато се подписва пактът за ненападение между √ермани€ и ———– през август 1939 г., —талин, за да покаже сво€та ло€лност към ’итлер, извършва чудовищно престъпление и предателство. „леновете на ръоводството на √ерманската комунистическа парти€ са арестувани и предадени на хитлеристите заедно с децата им. ѕак тогава са репресирани и австрийските социалдемократи - щуцбундовците.
ƒнес от висотата на изминалите десетилети€ може да се каже, че ръоводителите на  оминтерна (включително и ƒимитров) до гол€ма степен са били безсилни да се противопостав€т на вал€ка от сталинските репресии. ј безсилието винаги е трагично. Ќо нравствената висота или низост на човека се про€в€ват най-€рко именно в ттрагични моменти. «а ръководството на  оминтерна, за √еорги ƒимитров в конкретната историческа обстановка на 30-те години тази дилема е означавала: да стане послушен изпълнител на сталинските заповеди и вътрешно да се примири с такава рол€ или според въможностите си да противодейства на машината на репресиите. ¬секи е правил сво€ избор...


36

Ќ€кои изследователи бързат да обвин€т ƒимитров в сталинизъм и поради това, че е автор на редица статии за —талин, в които го е възхвал€вал. ƒа, това е важен аргумент, но не достатъчен... јко това е определ€щ аргумент, то ћаксим √орки, јлексей “олстой, ≈мил Ћудвиг, Ћион ‘ойхтвангер,  –омен –олан, јнри Ѕарбюс, Ћуи јрагон, които също са го възхвал€вали, и те ли са били сталинисти?
Ќе без знанието и съгласието на —талин на 8 юни 1943 г. е об€вено разпускането на  оминтерна. –азговорите между двамата на тази тема са били чести. ¬ сво€ дневник ƒимитров е записал недвусмислените въпроси на —талин: "Ќеобходимо ли е било въобще създаването на  оминтерна?",  "ќправда ли своето предназначение?" и т.н.
Ќаистина дали  оминтернът е бил необходим или по-точно - не е тр€бвало никой да се противопостав€ с нещо на  "велики€ кормчи€"?!
 

 –≈ћЏЋ— »“≈ ∆≈Ќ» - ∆≈–“¬ј Ќј Ўѕ»ќЌќћјЌ»я“ј Ќј —“јЋ»Ќ

ќдеколон "ƒъхът на —талин"

                         
ѕрез 1949 г., по време на честването на юбиле€ си, —талин получава какви ли не чудатости под формата на подаръци. Ќай-фрапатнни€т от т€х е произведени€т специално за случа€ и наречен на вожда одеколон "ƒъхът на —талин". »де€та и иницативата за него е на съпругата на тогавашни€ министър на външните работи и член на ѕолитбюро ћолотов - ѕолина —еменовна ∆емчужина. »стинската причина обаче е страхът на еврейката ѕолина от вожда —талин (подобно на повечето кремълски жени), който страдал отсилна шпиономани€, в това число и към съпругите във висшето си обкръжение. —лед изваждането й от състава на ÷  на ¬ ѕ (б) на специална конференци€ през 1941 г. ∆емчужина е вече силно разтревожена и по време на гол€мата антиеврейска кампани€ в страната през 1949 г., в ко€то е честван и гореспоменати€т юбилей, т€ решева да умилостиви вожда с нещо много специално и като директор на ћосковски€ парюмериен тръст нарежда да се произведе нови€т одеколон с неговото име. Ќо това не € спас€ва. —ъщата година т€ е арестувана и изпратена на заточение за шпионаж заедно с жените-еврейки на Ѕери€,  аганович, ¬орошилов,  алинин и други.
Ќо нека да се върнем на упоменатата конференци€ от февруари 1941 г. и да проследим хронологично нещата според документите в архивите.
“ова е буквално в невечението на войната. Ўпиономани€та вече се шири. Ќе остава незасегнат и —талин. ¬ождът си е внушил до вманиачаване, че шпиономани€та е проникнала и в най-висшите ешелони на властта. —пециалната конференци€ за това не закъсн€ва. ѕрез февруари 1941 г. от състава на ÷ентрални€ комитет са извадени редица видни дипломати, генерали, министри, както и жената на ћолотов. ¬сичките са обвинени в шпионаж или в "липсата на бдителност". ѕри гласуването за жена си ћолотов се въздържал, което €досало —талин и той направо избухнал.  —поред него, когато става дума за парти€та, не може и не тр€бва да има милост и снизхождение към никого. ƒори и към най-близките.
 онфликтът между —талин и ћолотов е бил вече налице и ћолотов отлично е знаел, че обвинени€та спр€мо жена му са само началото на нейната репреси€. ѕрез юбилейната 1949 г. ∆емчужина е арестувана и изпратена на заточение.  акто и много от първите дами на  ремъл, станали жертва на шпиономани€та на —талин.
 акто сочат документите, изваждането на ѕолина ∆емчужина от ÷  на ¬ ѕ (б) хвърл€ в смут всички от обкръжението на —талин. ¬ождът не се е церемон€л. ¬мен€вайки н€какъв измислен шпионаж на най-близките същества на съратниците

37

си, —талин всъщност е искал да им насади страх и да ги държи чрез жените им в подчинение...
ѕоведението на —талин спр€мо кремълските жени, и по-специално към ∆емчужина на конференци€та, е смутило дори √еорги ƒимитров, присъствал в качеството си на генерален секретар на  оминтерна. Ќав€рно и той е бил силно впечатлен, а може би и като нейн личен познат й е съчувствал дълбоко, за да запише буквално част от изказването й в днивника си, въпреки заплахата той да бъде прочетен от тайните служби на Ѕери€, тръгнали вече по петите му по нареждане на —талин.
ћоже би най-солидното и най-веро€тно об€снение на алогичните и налудничави репресии над кремълските първи дами, повечето от които еврейки, ни дава картината от кра€ на 1947 г. √лавната задача, ко€то —талин постав€ тогава на отдела "Ѕлизки€т и ƒалечни€т »зток" на  √Ѕ, е да осигури съюза на »зраел с ———–. ћасовото емигриране на руски евреи в »зраел предлагало идеална възможност да се внедр€т съветски агенти там, които да работ€т срещу "главни€ враг" - американски€ империализъм. ќколо 1949 г. обаче настъпва р€зка пром€на в съветската политика спр€мо »зраел и изелвани€та на руските евреи по две причини: първата - възторгът им от новата държава; втората - прекомерно разшир€ващата се изселническа кампани€. —тъписан от обрата на нещата, —талин издига нов лозунг: "Ќикога и при никакви обсто€телства съветските евреи н€ма да замен€т социалистическата си родина с друга!", последван от незабавни "мерки". ѕрез зимата на 1948/49 г. еврейските държавни театри в ———– са закрити и буквално всеки известен еврейски писател, актьор, интелектуалец, е арестуван. “огава е арестувана и заточена и жената на ћолотов, както и редица  други партийни дейци от висши€ ешелон на властта с мотива, че най-опасните шпиони са съпругите на най-отговорните дейци от еврейски произход, защото имат най-широк достъп чрез съпрузите си до големите тайни...
   
ѕовече от четири десетилети€ истината за монарха бе изопачавана, макар че през 1933 г. лично
 

÷ј– Ѕќ–»— —ѕј—я¬ј √. ƒ»ћ»“–ќ¬

                     ћалко ли абсурди познава българската политическа истори€! «а това може да се напише ц€ла истори€ и то документално потвърдена. “акъв абсурд за н€кои може да се струва и фактът, че цар Ѕорис III спас€ва от смърт първите дейци на комунистическата парти€ - “райчо  остов и √еорги ƒимитров. √одината е 1937. Ќа пленум на ÷  на ¬ ѕ (б) в ћосква √еорги ƒимитров се среща със съветски€ посланик в “урци€ Ћ. ћ.  арахан, който му предава поздрави от български€ цар.
“екстът, който ще приведа по-долу, е написан саморъчно от √еорги ƒимитров във водени€ от него дневник.
"ѕо време на паузата на пленума на ÷  на ¬ ѕ (б) по делото на Ѕухарин и –иков  арахан ми разказа: "ћиналата година пътувах в един влак с цар Ѕорис. «апозна ни турски€т министър. ÷ар Ѕорис за€ви: "Ќие, българите, се гордеем с √еорги ƒимитров. ѕо време на процеса получих покана да посет€ √ермани€, но за€вих: Ќе мога да направ€ официална визита, докато ƒимитров не бъде освободен. » действах за неговото освобождение."  арахан отговорил: "... Ќо ¬ие с това сте направили услуга на комунистите, тъй като сега √еорги ƒимитров е генерален секретар на  оминтерна." Ќа тази реплика на  арахан цар Ѕорис отговорил: "¬ъпреки това аз съм доволен, че се застъпих за него. »маше по-рано такъв случай, когато в Ѕългари€ са искали да го уби€т, но аз направих всичко това да не стане."
ќт тези лаконични редове узнаваме два факта: че цар Ѕорис на два пъти спас€ва от смърт √еорги ƒимитров!

38

 огато ƒимитров пристига в ———– след процеса, —талин го попитал знае ли кой е съдействал за неговото освобождение. √. ƒимитров с€каш има готов убедителен отговор: че е спасен от широкото протестно антифашистко движение в света, от защитата на ———– и т.н. —талин поклатил глава в знак на несъгласие - ƒимитров запазил живота си поради това, че ’итлер още н€мал опит във воденето на политически процеси. Ќай-напред е тр€бвало да го убие, а след това да организира процеса.
Ќие можем само да съжал€ваме, че признани€та на цар€, които ƒимитров не опровергава, не могат да се потвърд€т с документи.
Ќо за този факт свидетелства и царица …оана, ко€то в своите спомени пише: "Ѕе по време на един разгорещен разговор с √ьоринг, при който Ѕорис, намирайки се в Ѕерлин, спаси живота на бъдещи€ глава на българската комунистическа държава √еорги ƒимитров, арестуван като подпалвач на –айхстага. Ѕеше гражданин на неговата страна, който  щеше да бъде разстрел€н, и Ѕорис събра н€кои възвани€, получени от него дори отвъд границата, отиде при √ьоринг и, изглежда, му е казал направо: "¬ие н€ма да осъждате този човек, напълно невинен за пожара, както знаете това по-добре от мен." ѕожарът на –айхстага през 1933 послужи като претекст за тотална неконтролирана чистка на комунистите, на немските и чуждите комунисти, намиращи се в √ермани€. ¬ тази "операци€", ръководена от нацистката парти€ с безмислостни средства, между първите жертви тр€бваше да падне √. ƒимитров. Ѕе спасен обаче от ръката на ÷ар€."
«а този факт говори и биографът на цар Ѕорис III —тефан √руев. ≈то как той об€сн€ва спас€ването на ƒимитров от цар€: "÷ар Ѕорис, верен на отвращението си от вс€какви смъртни наказани€, използува ц€лото си вли€ние да предотврати смъртната присъда за ƒимитров и българските му другари. ѕрез л€тото той посети √ермани€, когато предварителното следствие на процеса все още трескаво продължаваше под надзора на вътрешни€ министър ’ерман √ьоринг. “огава цар€т посети вли€телни€ нацистки водач и използува случа€ да повдигне направо въпроса за обвинените българи. ÷ар Ѕорис казал много твърдо на √ьоринг: "Ќ€ма да съдите ƒимитров, който е абсолютно невинен за пожара в –айхстага."
“рудно е да се прецени до каква стапен намесата на цар Ѕорис е повли€ла на събити€та, обаче е известно, че германските водачи имаха много причини да искат да спечел€т цар€. »зглежда и √еорги ƒимитров не е искал да афишира фактите, свързани с помощта на цар€ за своето освобождаване. “ой също не е бил гарантиран, че н€ма да бъде обвинен от службите на Ѕери€ за връзки с монарха. ¬с€ка стъпка на ƒимитров е била наблюдавана и прецен€вана от съветските тайни служби. —талин сам казва на ƒимитров, че в  оминтерна мнозина работ€т за врага. «а ƒимитров е формирано обемисто лично досие и в навечерието на 10 ноември между “. ∆ивков и ћ. —. √орбачов е било договорено личното досие на √. ƒимитров да се предаде в ÷ентрални€ партиен архив. —таналите събити€ попречиха на изпълнението на тази договореност...
 
«јўќ —≈  –»≈’ј “≈«» ƒќ ”ћ≈Ќ“»?

ѕисмо до —имеон Ѕорисов, ћадрид

 ”важаеми г-н —имеон Ѕорисов,
— това си кратко писмо искам да обогат€ вашата документаци€. ¬ие имате на разположение информационен център, който библиографира всичко, което се пише за вас. —читам обаче, че това писмо, в което се съдържа една хубава за вас новина, не ви е известно и затова ви изпращам препис. Ќеизвестно ви е (веро€тно), защото на него има гриф ѕќ¬≈–»“≈ЋЌќ. ј защо е поверително?
Ќека ви кажа първо, че ваши€т покоен баща е бил осведомен за това, че в

39

ћосква, в българската легаци€ е даден прием по случай вашето рождение. Ќо този доклад така и остава неизвестен. “ой се крие, защото представ€ в една положителна светлина съветската дипломаци€. ўе напомн€ още един път за високата оценка, ко€то дават на ваши€ баща едни от първите и широко известни по ц€л св€т съветски допломати. » както за€в€ва ћолотов на една среща, това, което ние ви казваме, го казва и —талин. — ваши€ баща са разговар€ли и са се срещали по различни поводи и първи€т пълномощен съветски министър в Ѕългари€ ‘. ‘. –азколников, съветски€т посланик в јнкара Ћ.  арахан, който на отиване в ћосква на н€колко пъти се среща и разговар€ с него на софийската гара. ¬ключително и за това, как той моли  арахан да поздрави от негово име √. ƒимитров. “ова вече вие го знаете. “ой се среща и разговар€ с големи€ съветски дипломат ¬. ѕотьомкин, един от авторите и главен редактор на многотомната истори€ на дипломаци€та, академик. —амо през 1939 г. на отиване и връщане от јнкара се среща с него. —ам ѕотьомкин не е очаквал такъв сърдечен и топъл прием. “ова той докладва в ћосква.
¬аши€т баща се среща със съветски€ министър на външните работи ћ. ћ. Ћитвинов през 1936 г., когато той е в Ћондон, пристигнал там за погребението на английски€ крал ≈дуард VIII. Ќ€кои имали такова лошо мнение за бъларски€ цар, че се учудват, когато го виждат колко любезно разговар€ с "евреина Ћитвинов". ¬иждате ли, цар€т разговар€ с евреи в момент, когато расизмът като идеологи€ и практика широко се разпростран€ва в хитлеристка √ермани€. јлюзи€та е €сна. ўом е при€тел с ’итлер, той тр€бва да бойкотира всички евреи, па макар и те да са министри и да представл€ват една велика държава...
 ак да не са поверителни подобни доклади като този на големи€ наши дипломат и посланик в ———– Ќикола јнтонов, който съобщава, че заместник-комисар€т на войната маршал “ухачевски на един прием вдига наздравица за ваши€ баща.  ак да се критикува “ухачевски в наши€ печат, човекът, който обича Ѕългари€ и така ласкаво се изказва за нейни€ цар? ќще през 1936 г. ¬. ћ. ћолотов ще каже че "———– тр€бва да подкреп€ Ќ. ¬. ÷ар€, понеже е убеден, че той е умен, честен и пази искрено интересите на български€ народ и поведението му заслужава поддръжка". ѕо случай смъртта на ваши€ баща съветски€т посланик Ћавришчев, който присъства на погребението, е учеден, че нито в една реч не се е казвало, че покойни€т цар на Ѕългари€ е един гол€м борец за мир. —ъветските дипломати протестират, че твърде малко (да не се каже нищо), не се отбел€зва в наши€ печат, когато цар€т се среща и разговар€ със съветски дипломати.
«ащо тези документи се криеха и б€ха недостъпни за изследователите, както преди девети септември, така и след тази дата.
Ќ. јнтонов, наши€т посланик в ћосква, беше уволнен по личното искане на ’итлер. Ќеговите доклади не се харесваха в българското външно министерство и √.  ьосеиванов ги криеше, в това число и от цар€. ѕо-късно, когато Ќ. јнтонов е в емиграци€ в —јў, √.  ьосеиванов ще го обвини в болшевизъм и че е комунистически агент. Ќ. јнтонов емигрира, но в 1971 г. се завръща в Ѕългари€...

≈ƒ»Ќ √–ј∆јЌƒ»Ќ, „≈“≈÷ ¬ ј–’»¬»“≈-н€ма такъв текст в книгата

                         

÷ƒ»ј, ‘. 176, оп. 6 а. е. 2426, л. 26

ћќ— ¬ј, 27 ёЌ» 1937 √. ѕќ¬≈–»“≈ЋЌќ

ƒо министър-председател€ √.  ьосеиванов и министър на външите работи в изповедани€та
√-н министър-председателю,
Ќа приема, който дадох снощи в помещени€та на легаци€та за отпразнуването на рождени€ ден на български€ престолонаследник и на който присъствува ц€лото дипломатическо т€ло, съветското правителство се представ€ваше от народни€ комисар на външните работи с г-жа Ћитвинова и от един от помощниците на народни€ комисар на отбраната армейски€ генерал јлекнис, ръководител на съветската военна авиаци€ и председател на специализирани€ военен съд по делото

 40

 срещу маршал “ухачевски и седмината му другари.
ѕо€в€ването на ти€ високи гости бе една при€тна и ласкателна изненада за легаци€та. ƒесетки агенти на √ѕ” б€ха заели улицата и съседните къщи и дворища. ќтбел€звам това последното само за да подчерта€ още веднъж  тежката атмосфера в ћосква, ко€то не попречи на съветските първенци да честват един новороден н€з.
»зползвах присъствието на г-н Ћитвинов за един кратък разговор, който се оказа много полезен...
ћол€ приемете, г-н ћинистре, уверени€та в отличната ми към ¬ас почит.
Ќ. јнтонов, извънреден пълномощен министър на Ѕългари€ в ———–
 

ћј–ЎјЋ “”’ј„≈¬— » ¬ƒ»√ј “ќ—“ «ј ÷ј– Ѕќ–»— ¬ —Џ¬≈“— ј ћќ— ¬ј

                         
 агебистите насила отвеждат словоохтливи€ военен от дипломатически прием-н€ма такъв текст в книгата
 
—талин и ћолотов б€ха доволни, че цар Ѕорис високо уважава сво€та освободителка и изпраща в ћосква най-авторитетните си дипломати. ¬ началото на 1936 г. посланик става един от най-ерудираните - Ќикола јнтонов.
јнтонов е поканен на прием в турската легаци€ в ћосква. “ой току-що е пристигнал от јнкара, където е бил шеф на миси€та ни, и познава много от домакините на приема. Ќо той още н€ма контакти със съветските дипломати. ѕо-късно ще зачест€т срещите и разговорите му с Ћитвинов и ћолотов.
¬ дипломатическите среди тази вечер  г-н јнтонов ще бъде въведен от турски€ посланик, бивш министър на войната, с когото лично се познава от јнкара. ћалко по-късно български€т дипломат ще забележи маршала на —ъветски€ съюз и министър на отбраната  лимент ¬орошилов и легендарни€ за русна\ците инспектор на кавалери€та маршал —. Ѕудьони. “ой се е срещал с т€х през 1933 г. в јнкара на юбилейните тържества по случай годишнината от провъзглас€ването на “урци€ за република
Ќови€т български посланик най-много е впечатлен от помощник-министъра на отбраната “ухачевски, чието име беше твърде нашум€ло по света като един от най-добрите военни специалисти в ≈вропа. «а тази известност —талин му завид€ и го разстрел€.-н€ма такъв текст в книгата
“ухачевски отдавна е търсел подход€щ момент, за да установи контакт с нови€ български посланик. “ой му е нужен, за да узнае нещо повече за политиката на българското правителство спр€мо √ермани€. –уснаците с€каш ревнуват прогерманската ориентаци€ на Ѕългари€.
“ухачевски намира повод, и то твърде важен, за да се спре пред български€ посланик. —амо преди н€колко месеца маршалът е бил в Ћондон заедно с цар Ѕорис при честване на годишнина на английски€ крал ≈дуард VIII. Ќа тези тържества български€т цар има възможност да разговар€ със съветски€ военачалник за организаци€та на —ъветската арми€, по адрес на ко€то цар Ѕорис изказал похвални думи. “ухачевски е поласкан от това.
 огато јнтонов заминава за ћосква, на протоколната при такива случаи аудиенци€ цар€т на Ѕългари€ казва на сво€ посланик за срещите си с “ухачевски в Ћондон и го моли да предаде неговите поздравлени€. —ега това е сгоден случай да се предадат царските привети, а те да станат повод за по-задушевен разговор.
јнтонов е заедно с българското военно аташе. “ухачевски е придружава от маршал ≈йдеман, командир на специален корпус и шеф на ќсовиахима - организаци€та, ко€то се грижи за извънказарменото и военното обучение на населението.
“ухачевски не пести похвалните си думи към български€ цар. “ой сам произхожда от стар аристократичен промонархически род и е бивш офицер от

41

лейбгварди€та на —емьоновски€ полк.
¬ пространен доклад до ћинистерството на външните работи за тази среща јнтонов е отбел€зал:
"»зведнъж “ухачевски без вс€какво стеснение заговори пред сво€ сътрудник: "Ќегово величество български€т цар се интересува много от —ъветската арми€. јз искам да пи€ за негово здраве и да ви помол€ да предадете от мо€ страна, че без да мисли да напада н€кого, —ъветската арми€ е достатъчно мощна, за да срази всеки противник, който би € нападнал."
јнтонов отговар€, че не се съмн€ва в това. "„удно - продължи “ухачевски, - същи€т отговор получих и от Ќегово величество."
"ћоже би под вли€ние на алкохола - отбел€зва јнтонов - “ухачевски, който в други случаи е толкова мълчалив и несловоохотлив, сега възбудено и на висок глас започва да упреква Ѕългари€, че външната й политика клони към √ермани€, че Ѕългари€ е избрала за сво€ съюзничка √ермани€, а е забравила сво€та освободителка –уси€. Ќие, каза той, не може да забравим, че български€т народ е освободен с кръвта на руската арми€, т.е. на руски€ народ, че ние сме поели наследството на ÷арска –уси€ и нашите симпатии са на страната на Ѕългари€, че сближението с √ермани€ е антислав€нска политика."
Ќарушен е с€каш дипломатически€т ритуал за водене на безшумни беседи и с високи€ си глас “ухачевски привлича вниманието на присъстващите. ’валебствените му думи за български€ цар и за Ѕългари€ привличат вниманието на неотменно присъстващите в подобни случаи сътрудници на  √Ѕ. “е мълчаливо хващат “ухачевски под ръка и го отвеждат от компани€та.
 
 

’»“Ћ≈–  јЌ» ∆≈Ќ— »  ќ–ѕ”— ƒј ќЅ—Ћ”∆¬ј √ќ—“»“≈ ћ” Ќј “Џ–∆≈—“¬ј“ј, ѕќ —Ћ”„ј…  –ќ∆ƒ≈Ќ»я —» ƒ≈Ќ

(–азказва —тойчо ћошанов)

           (—тойчо ћошанов /1892-1975/ политически и държавен деец. јктивен функционер на ƒемократическата парти€. »збиран н€колкократно за народен представител, министър, председател на 24 обикновено народно събрание /1938-1939 г./. ¬ кра€ на август и началото на септември 1944 г. изпълн€ва важна историческа миси€ да установи контакт с представителите на —јў и јнгли€ в  айро и за подписване на примирие с техните представители. ћиси€та му завършва с неуспех. —лед 9.IX.1944 г. влиза във възобновената ƒемократическа парти€.)
 
Ќа 15 април 1939 г. ’итлер ще чествува сво€ 50 годишен юбилей. ѕравителството в Ѕългари€ е изпратило вече сво€ подарък - гол€м килим персийски тип, изработен наистина художествено от панагюрските килимарки... —амо ћошанов носи картина от маслени бои на Ѕорис ƒинев... “ой е и начело на българската делегаци€ - една от най-многобройните... ўе прескочим подробностите от посрещането, настан€ването и разговорите с ’итлер и министъра на външните работи –ибентроп... ѕреминаваме направо към пищни€ коктейл даден от ’итлер на своите гости, така както е описан в мемоарите на —тойчо ћошанов.
"—еднал при мене около малка кръгла маса –ибентроп ми представи новоназначени€ германски пълномощен министър в Ѕългари€ - –ихтховен. ¬ момента когато размен€х думи на учтивост, каквито съпровождат запознаването с доста невзрачни€ германски дипломат, забел€зах в насрещното на мен огледало,


42

че –ибентроп прави едва забележим знак с очи на една елегантно облечена красива брюнетка да дойде при нас.  огато дамата се приближи, –ибентроп ми € представи: "‘ройлан ≈лза фон  люгер". —лед късо време той и –ихтховен ни оставиха сами. √-ца ≈лза фон  люгер започна с мен обикновен разговор на съвършено правилен френски език (понеже —т. ћошанов не знае немски език, домакините му намират партньорка, говореща френски - б.м.) с при€тен дълбок алт с умни, големи черни очи, втренчени в мен. ѕопитах госпожицата дали е роднина на –ибентроп. —меейки се на мо€ като че ли наивен въпрос, т€ ми отговори отрицателно, но той й даде повод да ми разкаже, че била дъщер€ на действуващ офицер,  убит в сражени€та при ћарна, когато т€ била невръстно дете. ѕо-късно била настанена в пансион за военни сираци от благородни семейства и там могла да изучи основно френски и английски език. —ега била чиновничка в ћинистерството на външните работи с ранг на секретар. ¬ това си качество та€ вечер, заедно с други нейни колежки изпълн€вали рол€та на "домакини".
√оспожица фон  люгер ме покани да танцуваме фокстрот. ќще след първите стъпки, почувствувах, че ме води извън водовъртежа на танцуващите към едно от многобройните сепарета. ¬ едно от т€х т€ ме помоли да починем.  ато "домакин€" поръча шампанско и започна разпит от нейна страна за моето обществено положение. » така постепенно ми разказа, че имала възможност поради службата си да се запознае с много чужденци, които официално посещавали Ѕерлин, и наблюдавала разликата между ти€ мъже според националната им принадлежност в отношени€та им към жената. “ака например т€ запазила отличен спомен от срещата и интересните разговори с последни€ си познат - млади€ френски дипломат ≈рве јлфант. Ќаострих уши. –ене јлфант преди един месец беше в Ѕългари€ със стопанска миси€. »мах случа€ да се запозна€ с него на коктейл във френската легаци€. Ќаправи ми впечатление на културен и с широк поглед върху международните стопански възможности млад дипломат.
- » какво научихте от г-н јлфант? - запитах госпожица фон  люгер съвършено без умисъл.
-  акво се научих от г-н јлфант! ќ.., ще ви отговор€: научих се да целувам по френски - и като произнесе ти€ думи н€как си лукаво, секретарката от германското министерство на външните работи, се наведе гальовно, като че ли ме молеше да и покажа как се целува по български. Ѕ€х чувал за прословути€ женски корпус на –ибентроп, който имал за задача да прави при€тно пребиваването на високопоставени гости в Ѕерлин. ћислех, че това е веро€тно измислица на противохитлеристката пропаганда. —ега имах пред себе си един изпълнителен войник от то€ корпус за "специална война". ѕогалих бащински черните къдрици на това нещастно момиче и промълвих:
- Ѕедно дете! ¬ие имате пред себе си баща на три момичета, от които най-гол€мото е на ваша възраст. ћисл€ в този момент за покойни€ ви баща, загинал на полето на честта. ћоите родителски думи б€ха неочаквани за не€. ¬тренчено се загледа пред себе си, наведе глава и горещите и сухи устни се допр€ха до ръката ми, върху ко€то капнаха н€колко сълзи, с които ороси незнайни€ гроб на сво€ баща и с които може би оплаква трагеди€та на сирашки€ си живот. ¬ съзнанието ми се €ви отново сцената, когато преди един час германски€ министър на външните работи направи знак с очите си на сътрудничката си ≈лза фон  люгер да се приближи към нашата маса, и веднага си спомних къде към виждал по-рано образа на –ибентроп - вид€х го в лицето на сводник в едно от парижките кабарета.
¬ ти€ три дни на срещи и разговори, тържествени приеми и пи€нски оргии беше ми станало вече €сно, че √ермани€ се управл€ва от банда авантюристи без

43

спирачка нито от в€ра, нито от закон, а женски€ корпус на –ибентроп ми показа, че са и без чест.
 онцентрационните лагери с човешки пекарни в ƒахау, јушвиц, –евенсбург и др. можеха да бъдат създадени само от хора без вс€какви морални устои каквито вид€х в лицето на ръководителите на ’итлеристка √ермани€ през месец април на 1939 г. в навечерието на тропащи€т вече на вратите на света нов кървав конфликт... ќт краткото ми посещение в Ѕерлин от моето съзнание се изпариха много неверни благопри€тни представи за нови€ хитлеристки режим и се затвърди убеждението, че нашата пострадала вече от дви военни катастрофи страна тр€бва да остане далеч от вс€какви обвързвани€ с нацистките ръководители...
/из мемоарите на —тойчо ћошанов, съхран€вани в јрхива на Ѕългарската академи€ на науките/-н€ма такъв текст в книгата

 
—“јЋ»Ќ ѕ–ќ„»—“¬ј ј–ћ»я“ј

  ато генерален секретар на  оминтерна √еорги ƒимитров е присъствал на всички по-важни заседани€ на ѕолитбюро на ÷  на  ѕ——. ¬ повечето случаи там не са се водили протоколи. —талин е забран€вал да се стенографират неговите речи и изказвани€. √еорги ƒимитров обаче своевременно оцен€ва колко са важни тези разговори за съдбините на света, на съветската държава, внимателно слуша и, връщайки се в дома, той възпроизвежда в детайли речите и изказвани€та...
Ќеотдавна съветски€т историк јнатолий Ћатишев обнародва на страниците на вестник "—овершенно секретно", бр. 12 (19) от 19990 г., записки от лични€ дневник на √. ƒимитров, носещи датата 7 февруари 1940 г. и 14 април 1941 г. “е не са обнародвани на български език. «атова ги правим досто€ние на нашите читатели.
«а пръв път научаваме защо —талин е освободил сво€ любимец  лимент ¬орошилов от поста министър на народната отбрана. Ќие знаем за личните взаимни симпатии между двамата, датиращи още от √ражданската война. ѕрез съветско-финландската война (1939 г.) ¬орошилов се е компрометирал като военен.
Ќа среща по случай поредната годишнина на „ервената арми€ —талин подсказва, че ¬орошилов тр€бва да се прости с министерски€ си пост. Ќа 4 март, т.е. само един месец след това, ¬орошилов е освободен... —талин накра€ разбира какво представл€ва ¬орошилов като пълководец и призовава да се извлекат уроци от съветско-финландската война. “акава малка страна, а 104 дни оказва съпротива на гол€мата и "непобедима" съветска арми€. —талин призовава за болшевишка критика и самокритика, а сам не се признава за виновен. “ака се случва и с финланската война. “ой хвърл€ вината върху други.
ƒимитров е записал заканите на —талин срещу тези, които не искат и не разбират необходимостта от обнов€ването на съветската арми€, които не усво€ват и не изучават съвременните промлеми на военното изкуство. Ќека читател€т запомни тези закани на —талин. “ой беше започнал чистката в съветската арми€, но в навечерието на германско-съветската война € завърши... ѕублично —талин никога не се е заканвал на ръководни€ състав на арми€та, флота и авиаци€та. «атова записките на ƒимитров са извор за военните историци.  огато —талин ще изрече тези заплашителни думи, от май 1937 г. до септември 1938 г. на репресии в арми€та са подложени 36 761 души, а във флота - повече от 8000. ¬ резултат на тази борба против "враговете на народа" от 1937 г. до 1940 г. са сменени 90 на сто от началниците на военните окръзи. —менен е с 80 на сто съставът на управлението на корпусите и дивизиите и 90 на сто от командирите на началник-щабовете. “ази реч, запазена за поколени€та, благодарение на този дневник ни помага да разберем мотиваци€та на —талин за тези чистки, които б€ха една от

44

причините за разгрома на съветските въоръжени сили в началото на войната. ≈то какви са и резултатите от това, което иска —талин. —амо 7 на сто от командни€ състав има висше военно образование, 60 на сто - средно, 24,6 на сто са минали през разни раткосрочни курсове, а 12,4 на сто от командирите и политработниците н€мат военно образование... “ова са печалните последстви€ на сталинските чистки в арми€та. ћного  висши военни б€ха обвинени и осъдени като шпиони. Ќе е било трудно тогава да попаднеш в числото на така наречените "врагове на народа".
ƒокументът, изл€зъл от ръката на √. ƒимитров, об€сн€ва напълно убедително защо ’итлер завари —талин неподготвен за една съвременна война.
"7 февруари 1940 г., на „ервени€ площад: "—лед демонстраци€та  (б.а. - ден€ по случай поредната годишнина на „ервената арми€) —талин ни покани на об€д. ѕрисъстваха: ћолотов,  алинин, ¬орошилов, Ѕудьони, јндреев,  аганович, Ѕери€, ћико€н, Ўверник, Ѕулганин, ћаленков, Ўербаков, командващи€т ћосковски€ военен окръг армейски генерал ћаленов, ƒимитров. —лед това беше извикан и “имошенко. «апочнаха да се вдигат чаши за наздравица от всички, по реда, както б€ха нас€дали на масата. —тана дума за гражданската война на ёжни€ фронт. (—тана дума и за разногласи€та между —талин и “роцки.) јз попитах —талин по какъв признак ставаше подборът на ръководните кадри. —талинотговори: "“роцки държеше за старите офицери, специалисти, които често ни измен€ха. ј ние, обратното, подбирахме верни революционери, хора, свързани с масите, предимно унтерофицерите от нисши€ състав, макар че €сно съзнавахме огромното значение на старите специалисти. ¬ладимир »лич първоначално беше склонен да мисли, че аз се отнас€м с пренебрежение към специалистите. «а тази цел той ме вика в ћосква на разговор. “роцки и ѕет€ков искаха да окажат правото на сво€та теза и се застъпваха за двама много известни специалисти по военното дело. Ќо точно тогава се получи съобщение от фронта, че един от т€х се е предал, а други€т е дезертирал от фронта.  ато получи тази телеграма, Ћенин изобличи “роцки и ѕет€ков и призна правилността на нашите действи€."
ќб€дът продължи от 5,30 до 9 часа. “ъкмо се готвехме вече да си тръгваме, —талин неочаквано каза: "»скам думата" и повдигна в знак на тост чашата: "Ќас истори€та малки ни поразглези. Ќие получихме сравнително лесно много успехи. “ова създаде у мнозина чувството на самодоволство, което е много опасно. ’ората не искат да се учат, макар и услови€та затова у нас са прекрасни. “е мисл€т, че щом се работници и сел€ни с мазолести ръце, вече какво да учат и да работ€т над себе си. ј сред т€х има много тъпи хора. Ќие имаме много честни, храбри хора, но те забрав€т, че само една храброст не е достатъчна, че и тр€бва да се знае, да умееш. "¬ек живей, век се учи." Ќужно е посто€нно да се учим и всеки 2-3 години отново да се учим. Ќе се изучават уроците от финландската война,  уроците от войните в ≈вропа.
Ќие победихме €понците при ’алхингол. Ќо нашите самолети се оказаха по-лоши от €понските както по скорост, така и по възможности за високо летене. Ќие не сме готови за такава въздушна война, ко€то днес се води между √ермани€ и јнгли€. ќказа се, че нашите самолети могат да се задържат във въздуха само 35 минути, а немските и английските - по н€колко часа.
јко нашите въздушни сили, наши€т транспорт и т.н. не са на равнището на нашите врагове, а също и на всички капиталистически държави и на тези, които се пишат за наши при€тели, те ще ни глътнат. —амо при равни материални сили ние можем да победим, тъй като имаме за опора народа, той е с нас...
—ега се преустройва и нашата пехота, кавалери€та ни е била винаги добра, но  сега тр€бва да се заемем сериозно с авиаци€та и противовъздушната отбрана."
— това аз всеки ден се занимавам. Ќикой от вас за това и не мисли. «асега аз

 

45

 съм сам. «ащо аз мога да се уча, да чета, да мисл€ за това всеки ден, а защо вие не можете да правите това? Ќе искате да се учите, самодоволно си живеете. –азпил€вате наследството на Ћенин. Ќе, не в това е работата!  адрите ни са нехайни, не искат да се учат и преобучават. »зслушват ме и всичко пак си остава постарому. Ќо аз ще ви покажа, вие това добре знаете, какво мога аз, ако изл€за вече от нетърпение. “акава плесница ще ви удар€ за това нехайство, че всичко ще се разтрепери..."
¬сички сто€хме прави и слушахме мълчаливо, тъй като никой не очакваше от —талин такива нравоучени€. ѕо време на сво€ тост …. —талин често се обръщаше към  аганович и Ѕери€."
 

«јўќ Ѕ≈–»я ј–≈—“”¬ј Ѕ–ј“я —“ј–ќ—“»Ќ»?

 ќт гигански€ поток писма по —талин се подбираха всеки ден по н€колко най-характерни и това правеха негови€т помощник ѕоскрибишев и апаратът му. ƒаже и отбраните писма —талин не четеше, а хвърл€ше само бегъл поглед върху т€х. ≈дно обаче задържа вниманието му. “ова беше писмото на јлександра —тепановна —таростина. “€ пишеше следното:
"„итиримата ми синове, бивши орденоносци и заслужили майстори на спорта, брат€та Ќиколай, јлександър, јндрей и ѕетър са арестувани и с присъда на военната колеги€ към ¬ърховни€ съд на ———– са осъдени по член 58 на Ќаказателни€ кодекс - 10 години лишаване от свобода.
–азрешете да бъде оказана на синовете ми милостта да се сражават на фронта.
12 март 1944 г.
јлександра —тепановна - кметица."
—талин слага настрана и това писмо. Ќека Ѕери€ да се занимае с него. “ой знае, че "вождът" има принципи: държавата без нищо не наказва.
—помените на Ќиколай —таростин хвърл€т една нова светлина за конфликта на брат€та с Ѕери€. Ќ€кои от т€х привеждаме по-долу, за да запознаем читател€ с една фамили€, ко€то е част от съветски€ спорт.
Ѕрат€ —таростини олицетвор€ваха успехите и необичайната попул€рност на футболни€ отбор "—партак". √олемите победи на този клуб силно дразнеха почетни€ председател на "ƒинамо" Ћ. ѕ. Ѕери€. “ой не обичаше да се говори за слабости на "ƒинамо", за чийто покровител се см€таше той.
ѕрез 1942 г. брат€та Ќиколай, јлександър, ѕетър и јндрей б€ха арестувани. “ака се роди делото "—таростини". ≈то какво си спомн€ Ќиколай —таростин, най-възрастни€т от четиримата брат€:
" огато ме арестуваха, не ми разрешиха да взема със себе си никакви вещи. —амо след 10 минути аз б€х вече в "приемното отделение" на затвора в Ћуб€нка. ≈дин-два часа по-късно вратата на кили€та се отвори и млади€т надзирател с неприкрита злоба и строгост каза: "—таростин јндрей - излезте и ме последвайте." ”чудено го погледнах и рекох: "јз съм —таростин, но не съм јндрей." “ова €вно смути затворнически€ служител.
ƒори не знаех, че моите брат€ също са арестувани, но разбрах, че тук, в същи€ затвор, е и јндрей. —лужител€т обърка имената и с това ми подсказа, че и јндрей е арестуван. ѕо-късно са задържали и съпрузите на моите две сестри ¬ера и  лавди€ - известните футболисти ѕетър ѕопов и ѕавел “икстона, заедно с близките на нашето семейство - ≈вгений јлександров и —танислав Ћеут, също играчи от московски€ "—партак".
—лед н€колко дни един от придружаващите ни затворнически служители в

46

нарушение на вс€какви инструкции ми прошепна: "јрестуван е и се намира тук и јлександър..." Ѕрат ми јндрей по това време беше войник и, изглежда, н€кои формалности по освобождането му б€ха го забавили и затова него го арестуваха малко по-късно от нас.
—калъпеното дело срещу нас имаше сво€ предистори€... √енерални€т секретар на ÷  на ¬Ћ —ћ јлександър  осарев см€таше, че "—партак", който се създаде по негова инициатива и с негова поддържка, в съюз с "ƒинамо" ще помогне на  омсомола да спечели битката с профсъюзите за ръководство на спорта. —ъперничеството кой да ръководи води началото си още от 1936 година. » то не от стадиона, а от сами€ „ервен площад. ѕредседател€т на правителствената комиси€ по провеждането на ¬сесъюзни€ ден на физкултурника предложил по този случай да се изиграе футболен мач на  ремълски€ площад и пред погледа лично на —талин между "—партак" и "ƒинамо".  осарев ще стои на трибуната и заедно със сами€ —талин ще наблюдава мача. «а всеки случай той ще държи в ръката си б€ла кърпичка, ко€то (ако —талин не хареса мача или нещо му доскучае) ще размаха, и двубо€т ще се прекрати.
Ќа „ервени€ площад пред очите на —талин бе разгърнат девет хил€ди квадратни метра килим, на който се игра срещата. ѕрез ц€лото време аз гледах как реагира —талин и дали  осарев ще размаха б€лата кърпичка, за да спре мача. Ќа —талин му хареса играта и затова вместо определените 30 минути двубо€т продължи почти час.
"—партак" победи и от този ден започна да расте неговата попул€рност - за сметка на "ƒинамо". “ова дразнеше Ѕери€, който беше гол€м запал€нко и не пропускаше нито един интересен мач...
ѕристрастността на Ѕери€ към "ƒинамо" най-драстично се про€ви обаче през 1939 г., когато на полуфинала в шампионата на ———– "—партак" спечели срещу тбилиското "ƒинамо", а на финала победи и ленинградската "«ар€". Ќо какво най-неочавано се случи подир това?... —лед месец ме извикаха в ÷  на  ѕ—— при завеждащи€ отдел "ѕропаганда и агитаци€", където ми казаха, че е прието решение мачът с "ƒинамо" (“билиси) да се преиграе.
- ƒругарю —таростин, вие ще поддържате това предложение.
- Ќе е възможно. ƒа се преиграва полуфиналът, когато се е състо€л и финалът, това е небивал случай в световната практика.
- Ќе вие ще решавате кое е възможно и кое не. Ќие сме ви извикали не за дискусии, а да кажем внението на др. ∆данов. —вободен сте!
Ќа следваи€ ден ми звъни първи€т секретар на ћосковски€ градски комитет на парти€та ўербаков.
- Ќиколай ѕетрович! ўе се наложи мачът да се преиграе. »ма указание, което не може да не бъде изпълнено...
... ѕрез второто полувреме на това безпрецедентно преиграване √еорги √лазков вкара гол за "—партак" и резултатът стана 3:0 за нас. ѕогледнах към правителствената ложа и вид€х, че Ѕери€ става, бута нервно стола и напуска стадиона...
—амотен в кили€та на Ћуб€нка аз си спомних за един мач в “билиси от началото на 20-те години. —борни€т отбор на ћосква тр€бваше да играе там. —ред нашите противници се м€ркаше един дебелак, л€в защитник, играещ твърде слабо и грубо. “ова беше... Ѕери€!  ато краен десен нападател аз често влизах в единоборство с него и за мен не представл€ваше гол€ма трудност да го надигра€. ѕрез второто полувреме р€зко се откъснах от него и вкарах гол.
ѕо-късно Ѕери€ често ми споменаваше за този мач. Ќе зна€ с какво го е запомнил, но той беше твърде злопаметен...

47

Ѕ€х обвинен и в това, че съм организирал сред спортистите бойна група за терористични актове против партийните и държавните ръководители. —ледствието твърде много се измъчи да намери доказателства за мо€та терористична дейност, затова ми прикачиха и отвличането на ц€л вагон с хранителни стоки, който по-късно беше намерен. ѕоследва обвинение, че съм пропагандирал нравите на буржоазни€ спорт...
ƒве години прекарах в една кили€ на Ћуб€нка и през ц€лото това време си мислех каква ще бъде присъдата. ќсъдиха ме на десет години лагер, което по онова време се см€таше едва ли не за оправдателна присъда. »злежах затвора си в ”хта, ’абаровск,  омсомолск на јмур, ”л€новск, јкмолинск, јлма-јта. “ези лагери се наричаха "по сталинските места".
Ќе искам да се изкарвам мъченик. »маше и тежки моменти, но повечето от времето си прекарах не в най-лоши услови€. ¬ сталинските √улази заточените имаха свои отбори и играеха помежду си. ¬с€ка година се излъчваше първенец. ћен, макар и тихомълком, ме избраха за треньор на мо€ лагер."
ѕрез 1954 г. в јлма-ата помощникът на Ќ. —. ’рушчов - Ћебедев, позвънил в последни€ лагер на Ќиколай —таростин. Ћебедев бил роден в “арасовка и като малчуган ходел да гледа тренировките на "—партак". «аел се лично да преразгледа делото "—таростин". Ќе след дълго четиримата брат€ отново се срещнали в ћосква. «а първи път след 12 години...
 
 
ƒокументи-н€ма такъв текст в книгата

¬ќ…Ќј Ќ≈ «ј —ќ÷»јЋ»«Џћ, ј ѕ–ќ“»¬ ‘јЎ»«ћј

                         
 огато Ѕългари€ представл€ваше интересите на √ермани€ в ———–-н€ма такъв текст в книгата
 
¬ архива на √еорги ƒимитров се пази документ, който хвърл€ нова светлина върху два големи въпроса, които и досега вълнуват съветските хора и света. ѕърви€т въпрос се отнас€ до внезапността на войната и втори€та - до поведението на —талин в първите дни на войната.
«аписите на √еорги ƒимитров за първите дни на войната са един разобличителен документ за —талин и неговото обкръжение, което носи най-гол€ма вина пред света и пред съветски€ народ, за да посрещне така неподготвено гол€мото изпитание и да даде толкова много жертви. ¬ тези изключително тревожни и съдбоносни дни √еорги ƒимитров своевременно съзира опасността отл€во в  оминтерна. “ой продупреждава н€кои левичари, че сега задачата е не да се пропагандира социалистическа революци€, а да се мобилизират силите за борба против фашизма.
ƒа не разшир€вам повече коментара. „итател€т сам ще се ориентира в мислите и оценките на √еорги ƒимитров. ≈то и пълни€ текст от записа на √еорги ƒимитров в негови€ дневник:
21 юни 1941 г.
—луховете за предсто€щото нападение от много източници се увеличават...
“р€бва да бъдем нащрек.
ѕозвъних сутринта на ћолотов. ѕомолих го да се уточн€т със —талин за положението и небходимостта да се дадат указани€ на комунистическите партии.
ћќЋќ“ќ¬: ѕоложението е не€сно. ¬оди се гол€ма игра. Ќе всичко зависи от нас. јз ще говор€ с …осиф ¬исарионович. јко има нещо особено, ще ¬и позвън€.
22 юни 1941 г. Ќедел€.
¬ 7 часа сутринта срочно ме викат в  оминтерна.
√ермани€ е нападнала ———–. «апочнала е войната.
- —реща в кабинета на ѕоскребишев (секретар на —талин - б.м.), “имошенко,

48

 узнецов, ћехлис (отново е във военна униформа). Ѕери€ (който даваше по телефона н€какви разпореждани€).
- ¬ кабинета на —талин се намираха ћолотов, ¬орошилов,  аганович, ћаленков.
- —талин към мен: Ќападнаха ни, без да пред€в€т каквито и да е претенции, без да искат воденето на н€какви преговори, нападнаха ни подло, като разбойници. —лед бомбандировките над  иев, —евастопол, ∆итомир и др. се €в€ва Ўуленберг със за€вление, че √ермани€, считайки се заплашена от концентраци€та на съветски войски на източната граница, предприела контрамерки. ‘ини, румънци са с германците.
- Ѕългари€ приема да представл€ва интересите на √ермани€ в ———–. —амо комунистите могат да побед€т фашистите.
-  ”дивително спокойствие, твърдост, увереност у —талин и във всички други. –едактира се деклараци€та, ко€то ћолотов тр€бва да направи пред радиото.
- ƒават се разпореждани€ за арми€та и флотата.
- ћеропри€ти€ за мобилизаци€ и военно положение.
- ѕриготовление на подземното м€сто за работа на ÷   и на ўаба.
ƒипломатическите представители тр€бва да бъдат евакуирани, казва —талин от ћосква, и оправени на друго м€сто, например в  азан. “ук те могат да шпионират.
ƒоговар€ме се относно нашата работа.  оминтерна засега не тр€бва да излиза открито. ѕартиите на м€сто разгръщат движението в защита на ———–. Ќе се постав€ въпросът за социалистическата революци€. —ъветски€т народ води отечствена война против фашистка √ермани€.
—тава въпрос за разгрома на фашизма, поробил вече редица народи и стрем€щ се да пороби и други народи...
- ¬  оминтерна извикахме секретарите и ръководните работници. ќб€снихме нашите позиции и задачите в насто€щи€ момент.
- »зпратихме указани€ на комунистическите партии в јмерика, јнгли€, Ѕелги€, ёгослави€ и  итай... ѕриехме ред меропри€ти€ от организационен характер... ќб€вихме мобилизаци€ на всички наши сили.
23 юни 1941 г.
- «анимавахме се с организаци€та на пропагандата и специално с радиопопагандата.
ѕриехме меропри€ти€ за преустройството на работата на »   » в услови€та на войната.
- ѕосто€нно ръководство - √еорги ƒимитров, ћануилски и ≈рколи (“олиати - б.м.).
24 юни 1941 г.
«аседание на —екретариата. »нформаци€ за положението... –азглеждане деклараци€ на јнглийската комунистическа парти€... Ќеправилното отношение към „ърчил, който се изказа за продължаване на войната против √ермани€ и в полза на ———–; също и деклараци€та на шведската компарти€, ко€то иска Ўвеци€ да запази неутралитет по отношение на воюващите страни, т.е. по отношение на ———–. »зобраз€ва войната на фашистка √ермани€ против ———– като война между социализма и капитализма, с което се налива вода във воденицата на реакци€та...
- »зпратихме телеграма на английската и шведската компарти€ със следни€ текст. ¬ашата деклараци€ съдържа две грешки, които тр€бва да се изправ€т.
ѕърво. Ќе тр€бва да изобраз€ваме вероломното нападение на германски€ фашизъм над ———– като война между двете системи - капитализма и социализма. “ака да се характеризира германо-съветската война, това значи да се помага на ’итлер да сплоти около себе си антисъветските елементи в капиталистическите

49

 страни.
—ъветски€т народ води отечествена войа в защита на сво€та страна, против фашисткото варварство, като не натрапва на никого сво€та социалистическа система. ќт победата на съветски€ народ са заинтересовани всички народи, в това число и английски€т народ, борещ се за справедлив мир, свобода и независимост.
¬торо. “р€бва да се има предвид, че продължаването на войната от јнгли€ против √ермани€ се €в€ва поддържка на справедливата война на съветски€ народ.
≈то защо неправилни са вашите нападки срещу „ърчил след неговото последно изказване. ќстрите ваши изказвани€ тр€бва да бъдат насочени против капитулантските антисъветски елементи.
»скането в днешната обстановка да се замени правителството на „ърчил с народно правителство значи да се налива вода в мелницата на прохитлеристките антисъветски елементи в јнгли€.
25 юни 1941 г.
»зпратих писмо до —талин и ћолотов, за да ги уведом€ за изпратените от нас указани€ до братските партии и особено до английската компарти€ по повод на нейната неправилна деклараци€.
»зпратихме указани€ на френската компарти€ относно сътрудничеството с деголистите против германските окупанти.
 

—“јЋ»Ќ Ќ≈ ≈ ¬я–¬јЋ Ќј √≈ќ–√» ƒ»ћ»“–ќ¬

                         
Ќепубликувани факти от архива на външно министерство--н€ма такъв текст в книгата
 
ƒоскоро в архива на външно министерство се пазеха с грифа "строго секретно" архивите на българската легаци€ в ћосква. “ук се съхран€ват и докладите на български€ пълномощен министър Ќикола јнтонов. ѕазеха се в строга тайна, защото те разкриваха жестокостта на сталинските репресии. —тана известно, че бериевото ведомство води досие и за √еорги ƒимитров, който по това време е генерален секретар на  оминтерна.
Ќа 2 ноември 1937 г. Ќ. јнтонов изпраща до министър-председател€ поверителен доклад за недоверието на —талин към √. ƒимитров. ¬ него се съобщава следното:
 
"Ѕългарските вестници на н€колко пъти съобщиха досега от разни източници, че наши€т съотечественик √. ƒимитров, главен секретар на  оминтерна, бил изпаднал в немилост. “ова известие, така предадено, не е в€рно. √. ƒимитров се показва още по разните тържества между силните на ден€... “ой сами€т обаче по сведени€, черпени от наши емигранти, съвсем не е така силен... както се показва, и играе само фигурална рол€, а ц€лата власт за назначени€та, уволнени€та и размествани€та в  оминтерна била съсредоточена в ръцете на административни€ секретар ћосквин, бивш началник на секци€та на √ѕ” във ¬иена, поставен от ≈жов да ръководи и контролира това учреждение.
¬следствие избухналата криза в  оминтерна, където почти всички представители на чуждестранните секции (чуждестранните комунистически партии) са арестувани, и √еорги ƒимитров не бил сигурен за сво€та дълготрайност и мислел главно как да запази положението си и да избегне затвора.
ћежду българските комунисти, живеещи в —ъветски€ съюз и особено в ћосква, се извършват многобройни арести под обвинението за н€какъв специфичен български национализъм, който се развивал между т€х: тази м€рка, изглежда да е внушена от √. ƒимитров, който иска да спаси себе си, като злепостави другарите и съотечествениците си.

50

ѕриемете, господин министър-председателю, уверението в мо€та отлична почит.
Ќ. јнтонов"
ћалко преди 10 ноември 1989 г. “одор ∆ивков и ћихаил √орбачов се б€ха договорили специалните служби на  √Ѕ, международни€т отдел на  оминтерна и на  ѕ—— да изпрат€т всички документи, свързани с репресираните български политически емигранти. ќт 3000 емигранти към 1000 попадат във водовъртежа на репресиите. ќт т€х оцел€ват около 400 души... ¬ очакване сме и на другите документи...
 
√≈ќ–√» ƒ»ћ»“–ќ¬ ѕ»Ў≈ ѕ»—ћќ Ќј Ќ. —. ’–”ў„ќ¬ ƒј —≈ «ј—“Џѕ» «ј ЅЏЋ√ј–— » ѕќЋ»“»„≈— » ≈ћ»√–јЌ“. ќ“√ќ¬ќ–Џ“ Ќј ’–”ў„ќ¬.

                         
 — острото политизиране на въпроса за съдбата на българската политическа емиграци€ в ———–, най-вече се намесваше името на √еорги ƒимитров за това, че той не е съдействувал със сво€ гол€м авторитет пред —талин и Ѕери€ за спас€ването от арести и заточени€ на българските емигранти в ———–. Ќ€кои писачи неосвободени от политическата злоба на ден€ без да се съобраз€ват с фактите голословно обвин€ваха само √. ƒимитров. Ќикой не си задаваше въпроса: в състо€ние ли беше √. ƒимитров да предотврати политическите репресии в ———– спр€мо българските емигранти. ƒействувал ли е √. ƒимитров пред съответните органи за защита на емигрантите? » имало ли е резултат от тази намеса. «а всички ли емигранти арестувани се е застъпвал ƒимитров?
Ѕългарската комунистическа парти€ не забрави своите съидейници заточени невинно по мъртвите сибирски полета и непрестанно, както сочат документите, полага всички усили€ за т€хното спас€ване...
ѕрез месец август на 1989 г. ѕолитбюро на ÷  на Ѕ ѕ възлага на своите специализирани институти да издир€т документи за поименното реабилитиране на българските емигранти пострадали от репресиите в ———–.
—ъветската страна помогна много в тази високохуманна и благородна миси€. ѕрез месец юли на 1989 г. лично ћ. —. √орбачов предаде на “одор ∆ивков ксерокопи€ на 47 документи, издирени главно от текущи€ архив на  ѕ——, които съдържаха важни сведени€ за предприети действи€ от страна на √. ƒимитров и ¬.  оларов за преразглеждане на следствени и съдебни дела на арестувани български дейци. ѕотърсено беше и личното досие на √. ƒимитров, съхран€вано в архивите на  √Ѕ. ќт сериозен източник научихме, че на българската делегаци€ е било показано това твърде обемисто досие изготвено от службите на  √Ѕ. ѕоказани били само н€кои страници от досието. “ака че и √. ƒимитров не се е чувствувал особено комфортно. » той е бил наблюдаван. Ќека се над€ваме, че ще дойде времето, когато свободно ще разлистим тайните, които крие това досие...
¬ потвърждение на ти€ свои мисли искам да сподел€ с читател€ една сво€ архивна находка в лични€ архив на √еорги ƒимитров, който днес се съхран€ва в ÷ентрални€ държавен исторически архив. ƒокумента има сигнатура: ф. 146, ќп. 4, арх. ед. 670. » както вече съобщихме това е писмо на √. ƒимитров до Ќ. —. ’рущчов от 3 септември 1939 г. “ова е време на апоге€ на политическите репресии. ј ’рущчов по това време първи секретар на ”краинската комунистическа парти€...
√. ƒимитров е вече запитал със специално писмо ѕърви€т секретар на

 

51

”краинската комунистическа парти€ да се заинтересува от съдбата на българина ∆ивко »ванов »ванов. ’рущчов е отрупан с подобни писма, но на √енерални€ секретар на  оминтерна не може да не отговори и да направи най-подробно разследване... ≈то и съдържанието на писмото:
"”важаеми √. ƒимитров,

¬ъв връзка с ¬ашето писмо ¬и съобщавам, че ∆ивко »ванов »ванов работи в колхоза "ƒ. Ѕлагоев" в с. —тепановка, ѕолтавски район е бил арестуван от органите на Ќ ¬ƒ, като участник в контрареволюционна организаци€ на основание на показани€та на арестувани участници в тази организаци€ -  сендов и ѕизанти.
ќт щателната проверка на тези материали се вижда, че обвин€емите  сендов и ѕизанти са навестили ∆ивков и той е бил незабавно освободен от стража.
ўо се касае до семейството на ∆ивков то не е изключено от колхоза и продължава и сега да работи там.
— другарски поздрав Ќ. ’рущчов.
3.IX. 1938 г.
Ќека най-напред кажем, че името на ∆ивко »ванов липсва в иначе подробни€ писък, който отдел "ƒеловоство" прави през юли месец на 1989 г.
ѕисмото е написано на 3 септември 1938 г. √ ƒимитров го е получил на 7 септември и веднага да се прочете от √еорги ƒам€нов (с псевдоним √. Ѕелов), който се е занимавал с кадровите въпроси на емиграци€та. ¬ резолюци€та на √. ƒимитров също е указано да се покаже то и на ƒ. Ѕогданов (јнтон »ванов) и на ћарек (—танке ƒимитров.)
«а да не се впускаме в подробно тълкуване ще кажем, че това писмо потвърждава още един път бериевски€ метод за следствие... Ѕез да има каквито и да е факти, за слествието е вежно самопризнанието... ј това самопризнание е било изтръгвано с насилие и жестоки инквизиции. ѕо-късно ‘ердинанд  озовски, попаднал в арестанските килии на Ћюбанка ще каже, че при ти€ услови€ "арестувани€ ще признае и че е бил китайски император". “ака, че да не виним нашите съотечественици арестанти, че са били наклеветили свои съгражданин. —ледователите на  √Ѕ свободно приписвали на следствените нужните им показани€...
ќт този документ се вижда, че под арест, съд и заточение са попадали редови емигранти, които пристигайки в ———– не са били изпращани в партийни школи и академии, а сами са си формирали свой кооператив в ѕолтавска област, където се занимавали със селско стопански труд и са били на самоиздръжка. “ози кооператив е известен като " омуна Ѕлагоев" в ѕолтавска област. –епресивната вълна стигнала и до т€х... — това се об€сн€ва и твърде големи€ брой на емигрантите - 3000. ¬секи трети, както убедително се сочи в служебни€ и поверителен доклад на ÷ентралната ревизионна комиси€ на ÷  на Ѕ ѕ от 31 юли 1989 г. от намиращите по това време в ———– български антифашисти загива: разстрел€ни, умрели в ареста, в лагери и заточени€. ќт 1000 репресирани остават живи около 400 души.
«атова на всеки новооткрит и публикуван документ ние тр€бва да гледаме като на израз и уважение към тези наши съотечественици - антифашисти станали жертви на сталинови€ терор, и че те не са забравени от своите съотечественици, макар и гробът и днес никой да не знае... — това ние показваме, че осъждаме едно време, с което вече се раздел€ме и н€ма да допуснем то да се повтори...

 

52

»згонването на две придворни дами от обкръжението на царица …оанна заради "контакти с врага" говори за-н€ма такъв текст в книгата

ѕќЋ»“»„≈— » „»—“ » ¬ ÷ј–— »я ƒ¬ќ–≈÷

  огато царица …оанна пътувала в чужбина, придворните дами госпожици ≈лена и ћари€ ѕетрови били винаги нейни неотменими спътнички. “е имали задачата да забавл€ват царицата. ћили общителни и твърде занимателни. ÷арица …оанна свикнала с интелигентните и занимателни сестри, а и цар€т бил много доволен от това, че т€ ги харесвала за свои компаньонки.
Ќо ето, че възникнал един непредвиден инцидент, на пръв поглед дребен, който можел да има фатални последици за Ѕългари€.  ой можел да допусне, че две придворни дами могат да скарат български€ царски двор с велики€ –айх?
Ќа 1 март 1941 г. в ден€, когато министър-председател€т Ѕогдан ‘илов подписва във ¬иена “ристранни€ пакт, сестри ѕетрови дават чай по случай заминаването си от —офи€ на английски€ пълномощен министър ƒжордж –ендел на военното аташе полковник јлександър –ос и на пълномощните министри на Ѕелги€ и ’оланди€. “ова са страните - жертви на хитлеристката агреси€, а Ѕългари€, ставайки съюзник на √ермани€, об€в€ва официално, че скъсва дипломатическите си отношени€ с т€х. ƒа се изрази такава €вна симпати€ на двореца към дипломатически представители на страни, които воюват с “рети€ райх - това е основата на големи€ скандал, който избухва.
“ози случай бързо добива известност. —мутени са депутати и министри, приближени на цар€ и при€тели на √ермани€. ћинистър-председател€т Ѕогдан ‘илов е натоварен да постави въпроса лично пред цар€ и двете придворни дами, макар и обичани от царица …оанна, да бъдат изгонени от двореца.
Ќа 5 март 1941 г. ‘илов докалдва на цар Ѕорис за случа€ и колко много двете сестри са компрометирали двореца. ¬место да се оправдава, цар€т му съобщава, че в двореца са станали и други непри€тности. —ъщата тази ≈лена ѕетрова се била скарала с бавачката на престолонаследника - една фанатична поклонничка на всичко германско, и в лицето й казала, че ако български€т народ страда от нещо, това е "само заради немците". Ѕавачката реагирала остро, нарекла госпожица ѕетрова англичанка и за€вила, че напуска двореца, който търпи под покрива си врагове на –айха.
÷ар€т се оплакал на Ѕогдан ‘илов, че отношени€та му с персонала са твърде сложни, из коридорите вита€т сплетни, възникват опасности от изнудвани€. –азказал му, че гувернантката на сестрите му тайно си водела дневник, в който записвала нецензурни грубости, които баща им - ÷ар ‘ердинанд, си позвол€вал, когато бил €досан. јми ако  утре те се публикуват?
¬еднъж ‘ердинанд обидил гувернантката, но за негова изненада уж смирената служителка остро реагирала и заплашила владетел€, че ако не й се извини, ще публикува неудобни за него неща. ‘ердинанд едва не умр€л от изумление и разбира се, че не искал да се извини, но Ѕорис го убедил, че това може да предизвика големи скандали. Ќакра€ цар€т се съгласил да разговар€ с гувернантката, за да € успокои и да уреди въпроса.
Ѕогдан ‘илов бил непреклонен. “ой изтъквал политическите си мотиви за отстран€ването на придворните дами от двореца. ѕо-добре било цар€т да избърза с решението си, за да не му го наложат немците. ¬ дневника си ‘илов ще отбележи: "—ъгласи се, но беше много развълнуван и почти му се по€виха сълзи."
—ъс заповед N 6 ≈лена ѕетрова, след като е служила 25 години в двореца, е уволнена на 31 март 1941 г. “€ напуска Ѕългари€ и заминава за Ѕудапеща. ƒворецът е очистен от проанглийските си служители.
 олко е била привързана царицата към ≈лена ѕетрова-„омакова проличава

53

от факта, че след смъртта на цар Ѕорис сестрата на царицата връчила на Ѕогдан ‘илов молба от нейно име и от името на майка им - италианската кралица ≈лена, да даде съгласие госпожица ≈лена ѕетрова отново да се върне като придворна дама при царицата.
 
 

„Џ–„»Ћ ѕ–≈ƒјƒ≈ ЅЏЋ√ј–»я

                         
 
¬тората световна война отиваше към сво€ победоносен край. —ъветската арми€ беше вече в Ѕългари€. “р€бва да се определ€т сферите на вли€ние между съюзниците - —јў, јнгли€ и ———–.  јмерика в ≈вропа н€маше претенции.
ѕрез нощта на 6 октомври 1944 г. „ърчил заминава за ћосква да се срещне със —талин и ћолотов за водене преговори за примирие. Ќа 9 октомври започват първите разговори. ≈то какво пише „ърчил за хода на срещата: "Ќека уредим нашите проблеми на Ѕалканите. ¬ашите армии са в –умъни€ и Ѕългари€. Ќие имаме интереси, мисии и агенти там... как бихте погледнали на това да имате деветдесет процента преобладаващо вли€ние в –умъни€, ние да разполагаме с 90 процента подобно вли€ние в √ърци€, а в ёгослави€ вли€нието ни да бъде по-равно - петдесет на петдесет процента. ƒокато всичко това се превеждаше, продължава по-нататък „ърчил, аз написах на малко листче харти€: –умъни€ - –уси€ 90 процента. ќстаналите 10 процента; √ърци€ - ¬еликобритани€ заедно със —јў 90 процента; –уси€ - 10 процента; ёгослави€ - 50-50 процента; Ѕългари€ - –уси€ 75 процента. ќстаналите - 25 процента. јз подадох това листче на —талин, който междувременно бе изслушал превода. Ќастъпи кратка пауза. “огава той взе един син молив, драсна една черта върху него и ми го върна." ћалкото листче с делбата много години вече е обект на интерпретации, които биха могли вече да се съберат в обемисти томове, с безкрайни вариации на тема "Ѕалканската сделка на „ърчил със —талин".
 азано накратко, —талин е одобрил желаното от „ърчил разпределение на зоните на вли€ние. “ака за н€колко минути съдбата на цели€ регион е решена. —ами€т британски министър-председател е изпитал угризение от формата на документа и предложил на —талин да го изгори. "Ќ€ма ли, пише той в спомените си, да се стори малко цинично, че по такъв груб начин решихме съдбата на милиони хора". —талин го посъветвал да запази документа. Ѕило ли е това процентно разпределение договорено с други€ верен съюзник - —јў? «наел ли е за това разпределение –узвелт?
ѕо всичко личи, че това е една момента импровизаци€.  ое ни дава основание да мислим така? Ќикога дотогава не са били обсъждани позициите на ———– и на јнгли€. јко са обсъждани, то за истори€та не би бил оставен такъв несериозен документ. “ова решение щеше да бъде оформено в подход€щ дипломатически документ, вместо  малкото, откъснато за случа€ листче. ƒокументите показват, че на това съвещание не е присъствал американски€ представител. „ак на следващи€ ден „ърчил информира американски€ министър на външните работи ’ариман за разговорите си със —талин. — това се об€сн€ва и писмото на „ърчил до —талин от 11 октомври 1944 година. "ѕроцентите, които споменах аз... биха изглеждали груби и дори скандални, ако бъдат предложени на вниманието на външните министри и дипломатите." “акъв документ не е подписван и по-късно.  азано с езика на теоретиците на международните отношени€, „ърчил с това изпраща един "сигнал" на —талин, относно минималните цели на јнгли€ на Ѕалканите, от които т€ н€ма да отстъпи. “ой е искал да предотврати навлизането на съветската арми€ в √ърци€. «апази ли своето вли€ние в √ърци€, българската войска от Ѕеломорска “раки€ тр€бва да се изтегли. «а това


54

насто€ва и —талин пред българските власти. ѕоложението в северната част на √ърци€ се усложн€ва и от това, че след деветосептемврийската пром€на в Ѕългари€ властта в беломорска “раки€ преминала в ръцете на създадените в български военни части отечественофронтовски комитети и на партизаните от ≈јћ. «атова „ърчил иска час по-скоро българската арми€ да напусне пределите на √ърци€.
„ърчил "продаде" Ѕългари€ и –умъни€ за да бъдат "наказани", докато √ърци€ беше спасена, защото "в съдбоносни€ час т€ застана на страната на ¬еликобритани€, докато другите две държави преминаха на страната на нейни€ враг". “ака мотивира своето действие „ърчил в послание до –узвелт.
Ќаред с посочени€ мотив премиер-министърът на јнгли€ см€та, че Ѕългари€ и –умъни€ не заслужават по-различна съдба и поради недостатъците на хората, които ги насел€ват. ќсобено силно е отрицателното му отношение към български€ народ, който не може и не е в състо€ние да предложи на световната истори€ нищо друго, освен "посредствените политици, които при вс€ка нова генераци€ го вод€т към нови и нови провали". —ледователно такива народи тр€бва да бъдат наказвани, като преминат в сферата на вли€ние на държава, ко€то „ърчил ненавижда.
¬ широко четените и попул€рни спомени на „ърчил български€т народ е описан като посредствена и безпринципна паплач, ко€то еднакво радушно посреща и хитлеристки€ вермахт през 1941 г. и „ервената арми€ през 1944 година. Ќародът ни е представен като стадо, стрем€що се винаги да следва победител€, без оглед на неговата кауза. “ой никъде не споменава за български€, макар и скромен принос в европейската антифашистка съпротива. Ѕългарската съпротива, както  е известно, привлече вниманието на официален Ћондон и при българските партизани бе изпратена британска военна миси€. ¬ наша защита тр€бва да споменем и признати€ от ц€л св€т български принос в защита на еврейското малцинство у нас. Ѕългари€ влезе в почетни€ списък с ƒани€ и ‘инланди€, които също така не допуснаха изпращането на техните евреи в душегубките на ’итлер.
 огато се връщам към срещата „ърчил - —талин през октомври 1944 г. неизменно възниква въпросът защо —талин не отхвърли иде€та на „ърчил за "предостав€не свобода на действие в √ърци€". —ъветската арми€ се намираше вече на границата с тази страна и не се нуждаеше от благослови€та на „ърчил, за да продължи т€ сво€ поход и в √ърци€, ко€то беше окупирана от войските на “рети€ райх. —талин, както говор€т оскъдните документи, е знаел от сигурни източници, че англичаните се готв€т да влезат в јтина преди завършването на войната.
“ази съгласуваност на действи€та води началото си от “ехеранската конференци€. “ака че когато „ърчил подава знаменитото листче на —талин с обозначените проценти, макар и изпровизирано, то не е случайно. ќще през ноември на 1943 г. в “ехеран източната половина на Ѕалканите е призната за съветска зона на вли€ние. Ќо това разпределение на зони на вли€ние се см€таше, че ще има валидност само до кра€ на войната. ¬ “ехеран „ърчил подкрепи —талин, като с това искаше да го привърже по-здраво към коалици€та, страхувайки се той да не отиде на отделно споразумение с ’итлер.
ƒокато в началото на германо-съветската война, —талин търси посредничеството на цар Ѕорис за сключване на сепаративен мир с ’итлер, чиито войски бързо се придвижваха към ћосква, след —талинградското поражение на ¬ермахта ’итлер беше склонен за примирие със ———–. «авесата на тези забулени тайни леко се открива от големи€ български дипломат Ќикола јнтонов, който по това време е посланик в —токхолм и е имал възможност от този неутрален остров да наблюдава разво€ на войната и на дипломатическите задкулисни игри. (“ук и по-нататък ние ще се позоваваме на неговите непубликувани мемоари.) „ърчил беше

55

 

отстъпил на —талин източната половина на Ѕалкански€ полуостров, но все пак той не преставаше да търси изгоден момент да се укрепи и тук английското вли€ние. ћакар и отстъпил на —талин –умъни€ и Ѕългари€, а √ърци€ запазил за себе си, то към ёгослави€ той има съвсем друга тактика. “€ е оставена под англо-съветско вли€ние. „ърчил се задължи да изостави поддържани€ от него дотогава сръбски кралски генерал ƒража ћихайлович и занапред да праща всичкото продоволствие на “ито, а сами€т “ито, коминтерновски пратеник, —талин бе произвел в маршалски чин. «а симпатиите на „ърчил към “ито говори и факта, че той назначава сина си –андолф „ърчил за свой личен представител при щаба на “ито.
–аздел€нето на Ѕалканите на сфери на вли€ние е английска, а не съветска инициатива. —талин и ћолотов не отхвърл€т под€лбата, но те питат јмерика в течение ли е т€ на английското предложение и какво е нейното становище. –узвелт е против тези сфери на вли€ние, но „ърчил го увер€ва, че това се прави само за опрост€ване процедурата на действие. “ака дълго време преди ћосковската среща на —талин с „ърчил се подготв€ прословутата делба на сфери на вли€ние.
Ќаистина „ърчил, верен на една стара английска политика, се опитва каквото бе дал с едната ръка, да го отнеме с другата, като насто€ваше подготв€ни€т втори фронт да се открие не във ‘ранци€, а на Ѕалканите. — това той целеше да постави Ѕалкански€ полуостров фактически предимно под англоамериканска окупаци€.  огато —талин разбира тази английска хитрост, той €вно показва, че см€та Ѕалканите за свой периметър на действие. –узвелт отхвърл€ предложението на „ърчил за откриването на ¬тори€ фронт на Ѕјлканите.
Ќа 10 юни 1944 г. –узвелт изпраща писмо до „ърчил, в което израз€ва несъгласи€ с делбата на сфери на вли€ние и че јмерика предпочита учред€ването на едно съвещателно т€ло на Ѕалканите, което да "урежда недоразумени€та и да предотврат€ва създаването на изключителни зони на вли€ние." Ќа следни€ ден - 11 юни - „ърчил отговар€ с телеграма на –узвелт, в ко€то възраз€ва, че действи€та биха се парализирали "ако всеки тр€бва да се допитва до всекиго преди да предприеме нещо". “ой отхвърл€ предложеното съвещателно т€ло, защото то щ€ло само да пречи. Ќасто€ва на своето предложение за сферите на вли€ние, като предлага то да бъде изпробвано за срок от три месеца.
Ќа 12 юни –узвелт отговар€ на „ърчил, без да се допитва до ƒържавни€ департамент, че приема предложението за тримесечна валидност на спогодбата за временните сфери на вли€ние, но изрично подчертава, че "тр€бва да се внимава, да бъде €сно, че не се установ€ват следвоенни сфери на вли€ние". “ака јмерика отстъпва.
 акви б€ха резултатите и последстви€та? ѕреди да изтече тримесечни€ срок, на 5 септември 1944 г. ———– об€ви война на Ѕългари€ и само н€колко дни след това —ъветската арми€ навлезе в страната. —пециално споразумение за това н€маше. —талин не бе договорил, нито бе уведомил съюзниците, че неговата арми€ ще премине границите ни, а по документа т€ бе още в сферата на съветското вли€ние.
» така преговорите за излизането на Ѕългари€ от войната вместо да се вод€т в —јў или јнгли€, се пренесоха в ћосква. «атова и „ърчил отиде в ћосква лично, където по думите на Ќикола јнтонов, "просто предаде, да не кажа продаде Ѕалканите на —талин, за да запази √ърци€. “ози позорен пазарлък, търгови€ с народи, ознаменувана от един велик държавник, не получи одобрението на јмерика, ала и последната не направи нищо, за да го осуети".


56

 ј  ЅЏЋ√ј–»я Ѕ≈Ў≈ ќѕ–≈ƒ≈Ћ≈Ќј ¬
—Џ¬≈“— ј“ј «ќЌј Ќј ¬Ћ»яЌ»≈

                   
 ѕрез един августовски ден на 1971 г. на —офийското летище пристига от —јў 83-годишен пътник, който носи три големи куфара. “ова е дългогодишни€т български дипломат Ќикола јнтонов. “ой е представител на Ѕългари€ в ќќЌ, два пъти посланик на Ѕългари€ в јнкара, в ћосква и —токхолм.
—лед 9-ти септември е изпратен за посланик в јнкара, но през 1946 г. е уволнен и заминава за —јў, където престо€ва близо четвърт век. ¬ куфарите си той носи ц€ло богатство - 5000 страници мемоари. ƒнес те се съхран€ват в архива на ћинистерството на въшните работи като »« Ћё„»“≈ЋЌќ Ѕќ√ј“ќ ƒќ ”ћ≈Ќ“јЋЌќ Ќј—Ћ≈ƒ—“¬ќ.
» все пак, как Ѕългари€ се оказа в съветската зона на вли€ние, можеше ли в малка Ѕългари€ да бъде предотвратено идването на —ъветската арми€?
¬се още са потулени в тайнственост опитите на ’итлер да води сепаративни преговори със —талин за сключването на мир. ’итлер се страхува неговите войски да изкарат втора зима в –уси€ и иска да съсредоточи сво€та въоръжена сила срещу јнгли€ и јмерика. » тази важна дипломатическа миси€ се възлага на български€ дипломат, който заедно с јлександра  олонтай - пълномощен министър на ћосква в —токхолм, тр€бва да подготв€т в гол€ма секретност преговорите. ÷ар Ѕорис III увер€ва ’итлер и –ибентроп, че на Ќикола јнтонов може да се гласува доверие. “ова беше историческа миси€, успешни€т край на ко€то можеше да измени цели€ ход на световната истори€. ¬се още върху този замисъл на ’итлер цари пълна тишина и т€ още не е нарушена. Ќе е €сно защо тези преговори се провалиха. «наем само, че през същата тази година с личната намеса на ’итлер и –ибентроп, Ќикола јнтонов е уволнен (1942 г.). ѕрез 1945 г. е възстановен отново на работа като пълномощен министър на новата власт в јнкара. ѕрез 1946 г. е отзован от тази длъжност и емигрира в  айро, а след това в —јў. —ъс съгласието на “одор ∆ивков той се завръща в Ѕългари€ през 1971 г. — указ на ƒържавни€ съвет беше възстановено българското му гражданство, отпусната му е пенси€ в размер на 200 лв. и ћинистерството на външните работи му предостав€ мебелиран апартамент. ќт —јў той изпраща чрез българското посолство десет тома в обем на 2458 страници мемоари под наслов: "ѕолитика и дипломаци€. —лучки и прежив€вани€. ѕринос към характеристиката на моето време." ”мира в —офи€ през 1973 г.
Ќикола јнтонов защитава тезата, че в кра€ на ¬тората —ветовна война за бъдещето на Ѕългари€ н€ма избор. “€ е определена в съветската зона на вли€ние и по този начин съдбата на Ѕългари€ е предопределена.
¬ “ехеранската конференци€ през ноември 1943 г. за пръв път се срещат —талин, „ърчил и –узвелт и се признава, че Ѕлъгари€ е определена къзм съветската зона на вли€ние. ѕодобно раздел€не на света на зони тр€бвало да продължи само по време на военните действи€. —талин, пише Ќикола јнтонов, не спази тази договореност. »звестните засега документи не ни позвол€ват да видим откога —“јЋ»Ќ ≈ –≈Ў»Ћ ƒј ƒ≈…—“¬ј —јћќ—“ќя“≈ЋЌќ —ѕ–яћќ –”ћЏЌ»я » ЅЏЋ√ј–»я.
¬ “ехеран се усеща едно ухажване на —талин. „ърчил и ’итлер се нужда€т от него и се страхуват да не би той да потърси сепаративен мир. “е имат сведени€, че вече се прав€т два пъти опити за такъв мир. ѕърви€т път е от страна на —талин още през юли 1941 г., когато за тази цел е използван български€т пълномощен министър в ћосква »ван —таменов, и втори път - през л€тото на 1942 г. пак чрез български€ посланик в —токхолм - сами€ Ќикола јнтонов.

 

57

„ърчил не искаше да остави Ѕалкански€ полуостров под доминаци€та на —талин и искаше да подготви услови€та, които не биха позволили идването на „ервената арми€ на Ѕалканите. „ърчил знаеше, че това ще доведе до установ€ване на съветски режим. «атова е искането на „ърчил ¬тори€т фронт да не се открива във ‘ранци€, а на Ѕалканите. —талин обаче €вно показа, че см€та полуострова за свой периметър на действие и се възпротиви на „ърчил. »звестно е, че –узвелт не се съгласи с плана на англичаните и се произнесе за десант във ‘ранци€.
»скайки да остане верен на историческата правда, Ќикола јнтонов отбел€зва:
ѕќƒяЋЅј“ј Ќј ЅјЋ јЌ»“≈ Ќ≈ ≈ —јћќ —Џ¬≈“— ј »Ќ»÷»ј“»¬ј,
но и английска. —талин и ћолотов винаги питат „ърчил, съгласен ли е за това и –узвелт, въпреки че те не отхвърл€т под€лбата. ¬се пак –узвелт е бил против сферите на вли€ние. ѕри такива случаи „ърчил винаги успоко€ва –узвелт с това, че всичко се прави с оглед да се опрост€ва процедурата на действи€ - –уси€ да се занимава с –умъни€ и Ѕългари€, а јнгли€ - с √ърци€. Ќа едно такова предупреждение от страна на –узвелт „ърчил с раздразнителен тон отбел€зва: председателското предложение, т.е. американското, да се избегнат зоните на вли€ние, го загрижило много, тъй като, ако всеки тр€бва да се допитва до всички, преди да предприеме нещо, то действи€та ни биха се парализирали. Ќикола јнтонов разглежда за пръв път така обстойно въпроса, който има пр€ко отношение към съдбата на Ѕлъгари€. „ърчил предлага споразумението за зоните на вли€ние да е временно. Ќа всеки три месеца то да се поднов€ва, за да не може да има трайна доминаци€ на една държава върху определен регион или отделна държава. ѕрез тези три месеца вс€ка от ¬еликите сили може да взема самосто€телни решени€ за своите действи€ в региона, който й е определен. “ака че, когато —талин запов€да на “олбухин да премине границите на Ѕългари€, не беше изминал срокът, по времето на който Ѕлъгари€ се намираше в съветската сфера и затова —талин юридически имаше право на самосто€телност при вземането на фаталното за нас решение. “ой даже не беше задължен да уведоми своите съюзници.
–ешението за тримесечната валидност на спогодбата е прието в отсъствието на –узвелт. „ърчил осведом€ва по дипломатически път тогавашни€ външен министър на —јў, който е тр€бвало, от сво€ страна да информира –узвелт. Ќо  ордел ’ъл е на почивка и информира със закъснение –узвелт. ѕрезидентът н€ма време да се допита до ƒържавни€ департамент и приема решението за тримесечната валидност.
јко това решение беше взето от тримата големи, ако  ордел ’ъл не отсъстваше, т.е. не се беше резбол€л, ако, както е нормално, –узвелт беше поставил на обсъждане този важен стратегически въпрос и ƒържавни€т департамент го беше отхвърлил (защото по принцип —јў б€ха против такива, макар и временни, съглашени€ за зони на вли€ние) и ако —ъветски€т съюз беше ло€лен съюзник, както в много други случаи,
—“јЋ»Ќ Ќ≈ Ѕ» ќЅя¬»Ћ ¬ќ…Ќј Ќј ЅЏЋ√ј–»я...
„ервената арми€ можеше да не идва у нас, ако Ѕългари€ беше приела неколкократните предложени€ на трите ¬елики сили и беше изл€зла от ќста, сключвайки сепаративен мир. — късна дата —јў и јнгли€ се обвин€ват от н€кои, че в “ехеран те ни отстъпили на –уси€, макар и само до кра€ на войната. —лед не€ според Ќикола јнтонов т€ е тр€бвало да остане под покровителството на трите държави, без никакви изгледи за нашите комунисти да завземат властта.
Ѕългарите не пожелаха тогава да се освобод€т, казват —јў. «ащо се сърд€т на нас? Ќие направихме всичко възможно да помогнем, вие ни отритнахте. јмерика не искаше от нас да воюваме. “€ иска от Ѕългари€ само това - да се очисти българската територи€ от присъствието на √ермани€. јко Ѕългари€

 


58

об€веше война на √ермани€, както това стана по-късно, т€ автоматически ставаше съюзник на западните сили и „ервената арми€ н€маше нужда да идва в Ѕългари€.
—тойчо ћушанов в јнкара посещава посланиците на јмерика и јнгли€, но не се среща с ¬иноградов - съветски€ посланик. “ой искаше примирие, за да предотврати идването на съветската арми€, не не знаеше, че јнгли€ и јмерика не искаха да предприемат нищо без знанието на руснаците... ѕо този повод съветски€т пълномощен министър в —офи€ Ћаврищчев казва: "“олкова много хора посетихте при англичаните и американците, как един не отиде да разговар€ в ћосква..." и
“ќЋЅ”’»Ќ ѕќЋ”„» «јѕќ¬≈ƒ "ƒј —¬»≈ ¬–ј“ј Ќј  ќ¬ј–Ќ»я ¬–ј√"
и да подготви поход срещу Ѕългари€. —тойчо ћушанов и българската дипломаци€, които игнорираха съветската дипломаци€, услужиха тъкмо на они€, от които режимът се опас€ваше, и ние дойдохме до съветската окупаци€ и до комунистическата власт.
ѕо различни поводи Ќикола јнтонов се спира на темата: можеше ли да бъде предотвратено навлизането на съветската арми€ в Ѕългари€?
“ова можеше да стане само с една американска окупаци€. —тойчо ћушанов търси англичаните в ≈гипет и русите са разтревожени от тези сондажи. “ова е фаталната грешка. “огава русите отдел€т ц€ла една арми€, ко€то да се насочи към Ѕългари€, преминавайки през румънска територи€.  ато об€виха война на Ѕългари€, с това русите считаха, че вече се изравн€ват с јмерика и јнгли€, които б€ха в състо€ние на война с Ѕългари€. –усите отдихова по-далеч от съюзниците и окупираха Ѕългари€. јко ние б€хме об€вили война на √ермани€, то автоматически ние ставахме съюзници на западните сили и нашата територи€ би придобива характер на неприкосновеност за всички членове на т€хната коалици€.
≈дин от дискусионните въпроси е
ћќ∆≈Ў≈ Ћ» ЅЏЋ√ј–»я » ¬≈Ћ» »“≈ —»Ћ» ƒј ѕ–≈ƒќ“¬–ј“я“ Ќј¬Ћ»«јЌ≈“ќ Ќј „≈–¬≈Ќј“ј ј–ћ»я ” Ќј—?
ќт наличните документи и от историографски изследвани€ се вижда, че още през август 1944 г. ———– се ориентира към самосто€телна акци€ в Ѕългари€. ¬ подкрепа на това становище са и мемоарите на съветски€ маршал √.  . ∆уков, който посочва, че на 23 август 1944 г. —талин го вика в ћосква, където получава заповед да замине незабавно за “рети украински фронт във връзка с подготовката за война срещу Ѕългари€. ѕреди да замине, се среща с √еорги ƒимитров, който му казал, че български€т народ очаква червената арми€ и че комунистическата парти€ е взела курс към въоръжено въстание, което ще се извърши с навлизането на арми€та.
»скайки да останат верни на съюзническите си задължени€, јнгли€ и —јў в известен смисъл пожертваха Ѕългари€. ’одът на събити€та у нас от кра€ на л€тото на 1944 г. беше предопределен не от вътрешни€ фактор, а от вол€та на ———–. “€хна е и отговорността за следвоенното развитие не само на Ѕългари€, но изобщо за тази част от ≈вропа.
 

ЅЏЋ√ј–— »я“ ѕќ—ЋјЌ»  ¬ ћќ— ¬ј

»¬јЌ —“јћ≈Ќќ¬ Ќј “ј…Ќќ —Џ¬≈ўјЌ»≈ ¬  –≈ћЏЋ

ћ≈∆ƒ” Ћ≈√≈Ќƒј“ј » »—“»Ќј“ј
јрхивите на  √Ѕ разкриват вече н€кои тайни
ќпит за вербуване на български€ посланик в ћосква
»ван —таменов на тайното съвещание в  ремъл
 √Ѕ готви подарък за цар Ѕорис

  —“јЋ»Ќ ≈ ”’ј∆¬јЋ ÷ј– Ѕќ–»—-н€ма такъв текст в книгата
 
¬ратите на свръхсекретните архиви на  √Ѕ, около които десетилети€ цари пълна мавзолейна тишина, вече леко се открехват. “е кри€т много тайни и за нашата страна.
»мето на български€ посланик в ћосква »ван “одоров —таменов, назначен през 1940 г., ще остане в истори€та даже само и с това, че той е единствени€т

59

наш сънародник, освен √. ƒимитров, с когото се е съвещавала в  ремъл "гол€мата тройка" - —талин, ћолотов и Ѕери€.
Ќеотдавна в печата беше съобщено, че архивите на международни€ отдел на  √Ѕ съхран€вали документи, които уличават български€ посланик в ћосква »ван “одоров —таменов по време на ¬ората световна война като агент на  √Ѕ. ƒълго време той е проучван, за да му бъде доверена супертайната задача: посредничеството на цар Ѕорис при преговори за сключване на мир между ———– и √ермани€.
“ова съобщение ме накара да направ€ и н€кои свои проучвани€ около тази лаконична суперсензаци€. ƒанните са твърде оскъдни, но са автентични.
¬ архива на ћинистерството на външните работи се съхр€нава дипломатическото досие  на »ван —таменов. –оден е в —офи€ през 1898 година.  ариерата си започва през 1925 г. като началник на »нформационното бюро в ћинистерството на външните работи. ∆енен е за племенница на големи€ български политик јлександър ћалинов.  огато през 1931 г. ћалинов става министър-председател на Ѕългари€, той назначава —таменов за директор на царската легаци€ в –им. ќт 1935 г. е първи секретар на посолството ни в ѕариж. ќт 1 юли 1940 г. е назначен за извънреден и пълномощен министър в ћосква.
ƒа се завербува за сътрудник посланик на чужда държава, е гол€м успех и постижение за вс€ка разузнавателна служба.  ъм —таменов е прикрепен един от асовете на Ѕериевото ведомство. “ова е ѕавел јнатолиевич —удоплатов, заместник-началник на една от най-важните служби - международни€ секретно-политически отдел на  √Ѕ.
 ое дава основание на тази служба да допусне, че български€т посланик може да бъде използван за посредник във воденето на преговори за прекрат€ването на войната между √ермани€ и ———–? ќт фактите, с които разполагаме, се вижда, че —таменов е бил гол€м русофил и пламенен радетел на слав€нската иде€. ј и цар Ѕорис изпращаше за посланици само такива политици, за които беше убеден, че ћосква ще приеме техни€ агреман. “акъв беше случа€т с големите русофили проф. ћихалчев, Ќикола јнтонов, “одор ’ристов - все предшественици на —таменов...
Ќа 22 юни 1941 г. √ермани€ об€в€ва война на —ъветски€ съюз. Ѕез да получи сериозна съпротива от съветските части, германската арми€ бързо напредва. «авладени са големи части от съветската територи€.  ак да се спре германското настъпление? —илите засега не стигат. “ройката —талин, ћолотов и Ѕери€ решава да се установи спешно връзка с ’итлер. Ќо как и кой да установи тази връзка? » с цената на какво може да бъде склонен ’итлер? — право тази тройка решава, че такава миси€ може да се възложи само на български€ цар. ј и Ѕългари€ беше упълномощена от ’итлер да представл€ва германските интереси в ћосква. ѕо това време т€ беше единствената от сателитните страни, ко€то не скъса дипломатическите си отношени€ със —ъветски€ съюз.
Ќа 27 юли 1941 г. в кремълски€ кабинет —талин свиква на съвещание ћолотов и Ѕери€. Ќа това, обвито в тайнственост и досега съвещание е поканен да присъства и български€т посланик. ќбсъжда се съдбоносни€т въпрос за капитулаци€ на ———– пред фашистка √ермани€, за отстъпването на ’итлер ц€лата —ъветска ѕрибалтика, ћолдави€, части от територи€та на ”крайна и Ѕелоруси€... Ќа тази историческа среща именно —таменов е помолен да се свърже с цар Ѕорис и с главата на българското правителство и те да предадат по свои канали предложението на съветската страна.
Ќе е нужно гол€мо въображение, за да си представим това съвещание, в което се възлага на Ѕългари€ важна историческа миси€. ћолотов нарекъл решението за отстъпки на съветска територи€ "един възможен втори Ѕрестки

60

договор". » продължил: "Ћенин е имал тогава достатъчна смелост да се реши на такава крачка, сега ние възнамер€ваме да направим същото."
¬сички естествено очакват какво ще каже българинът. Ќегови€т отговор е такъв, че днес ние се стъписваме пред думите, които —таменов е произнесъл: "» да отстъпите до ”рал, вие все пак ще победите."  азано €сно: —таменов отказва да посредничи. “ой дава увереност, че –уси€ ще победи. » кого увер€ва? Ќай-висшето съветско ръководство! Ќа нас днес това не ни се в€рва. “ези думи на —таменов, казани в присъствието на —талин, ћолотов и Ѕери€ така категорично, ни се струват една мистификаци€, измислена с по-късна дата. » следват други въпорси, които днес съвременникът си задава: имал ли е право един посланик на такъв категоричен отговор, на такива съвети? ƒали той предварително не се е консултирал с Ѕългари€, с нейни€ държавен глава? ћакар всичко това да е запазено в архивите, достоверен отговор още не може да се даде. Ќо едно не буди съмнение: —талин е уплашен, отча€н, не знае какво да прави, ослушва се отвс€къде, готов е да се хване и за сламката...
Ќо най-напред се започва с това - тр€бва да се спечели благоразположението на цар Ѕорис. ƒа получи той по н€какъв начин уверение, че ћосква храни симпатии към него за разбирането и уважението към русофилството на сво€ народ.
ќт архивите на международни€ отдел на  √Ѕ се вижда, че с тази задача се е заел лично споменати€т —удоплатов. » той решава, като се намери подход€щ повод, да се изпрати на цар Ѕорис в знак на добри чувства такъв подарък, който, без да го задължава, ще се хареса на Ќегово величество. ¬ това отношение  √Ѕ има опит. Ќужно е про€вено внимание, което ще има и свое психологическо въздействие и ефект. » се решава да се изпрати един специален фирмен радиоприемник.  онсултант за следващи€ сувенир е »ван —таменов. –ешава се на царското семейство да се изпрат€т уникални валенки със саморъчно избродирани шевици с типично руски мотиви. (¬сичко това е архивно документирано, но н€ма данни дали те са изпратени. јко Ќ.в. царица …оанна и Ќ.в. цар —имеон II прочетат тези редове, може би ще ни кажат, дали не си спомн€т тези валенки, които несъмнено биха направили впечатление. ћоже и да ги видим в готвещи€ се музей на царските вещи, съхр€навани в Ѕългари€...)
 акво още е автентично документирано от случа€ "—таменов"?  агебистът —удоплатов още на 25 юли 1941 г. е получил нареждане лично от Ѕери€ да се свърже със —таменов и да разговар€ за посредническата рол€, ко€то е тр€бвало да играе български€т цар. «а да си направи актив, първоначално Ѕери€ предлага на —талин и ћолотов той лично да разговар€ със —таменов, но ћолотов не разрешава. “ой спазва утвърдените в дипломатическата практика форми на връзка на посланиците със своите правителства. —таменов тр€бва с установени€ дипломатически шифър да уведоми цар€ и правителството, пък и германците, като техен пълномощник тук. ќт сво€ страна съветските спецслужби установ€ват наблюдение върху дипломатическата кореспонденци€. Ќо...  √Ѕ докладва, че разговори и кореспонденци€ не са установени нито с Ѕългари€, нито с √ермани€... “ова е документирано, но изниква въпросът: нима —таменов не е уведомил никого за тези си разговори с командната руска тройка в  ремъл? “ова е твърде гол€мо събитие, за да се запази в тайна!
Ѕезспорни са архивните доказателства и затова, че след смъртта на —талин, когато е образувано дело срещу Ѕери€, следователите ще дойдат специално през 1953 г. в Ѕългари€ и ще потърс€т »ван —таменов, за да потвърди, че Ѕери€ уж самоволно, без знанието на когото и да било, обещавал на ’итлер териториални отстъпки, за да го склони на преговори... Ќе знаем обаче съдържанието на разговорите и какво е казал —таменов за онази тайнствена среща в  ремъл. ƒълги

61

са не само ръцете, но и паметта на кагебистите. “е зна€т, че бивши€т пълномощен министър е жив, и адресът, на който може да се намери.
„е случа€т "—таменов" не е мит и мистификаци€, говори в своите спомени големи€т съветски военачалник маршал ∆уков. ¬ своите широко известни документални книги, с право см€тани за най-обективни във военната съветска мемоаристика, той - без да споменава имена - твърди, че —талин действително е разпоредил на Ѕери€ да установи връзка с българите (разбирай »ван —таменов - б.м.) относно възможностите за "втори Ѕрестки мир".
ѕоводът за честото връщане към "случа€ —таменов" е стремежът на н€кои твърде високопоставени съветски личности да множат вините на Ѕери€, да твърд€т, че той самоволно е предлагал територии на ’итлер и вземал решени€ за преговори с него, за да оправдават своите действи€ и съучастничество... «а да се разсе€т обвинени€ от подобен род и срещу други личности, които след разстрела на Ѕери€ продължават да сто€т начело на парти€та и държавата, сътрудникът на Ѕери€ - —удоплатов, е извикан да говори против Ѕери€ пред пленум на ÷  на  ѕ—— през август 1953 година. “ук той отново твърди, че инициативата за срещата с български€ посланик не е само хрумване на Ѕери€, а и на ћолотов. ѕри едно от поредните следстви€ —удоплатов казва: "’рушчов и ћаленков ме увериха, че никой не ме обвин€ва за тази среща с български€ посланик. Ќо не излезе точно така. явно е, че те не искаха да има неудобни свидетели на предишните им връзки с Ѕери€. Ѕ€х репресиран, като едно от обвинени€та бе за участие в сепаратистките преговори."
¬ разцвета на съветската военна мемоаристика всички висши генерали зна€т за опитите на —талин за преговори с ’итлер, но никой не говори за това. ѕричините? Ќа въпроса към известни€ съветски маршал  . —.  ћоскаленко, защо не пише за тайната среща в  ремъл, на ко€то присъствал и —таменов, той отговорил: "Ќе му е дошло времето да се говори за такива факти." “ова той казва през 1977 година. Ќо още 20 години преди това на партийно събрание във ¬оенното министерство на 2 юли 1957 г. е за€вил: "Ќавремето ние с генерални€ прокурор на ———–, другар€ –уденко, когато разглеждахме делото на Ѕери€, открихме, че още през 1941 г. —талин, Ѕери€ и ћолотов са обсъждали в кабинета на председател€ на ƒържавни€ съвет на отбраната въпроса за капитулирането на —ъветски€ съюз пред фашистка √ермани€ - склонни били да отстъп€т на ’итлер —ъветска ѕрибалтика, ћолдави€ и част от територи€та на другите републики. «аедно с това са се опитвали да се свържат с ’итлер чрез български€т посланик. Ќещо, което не е направил нито един руски цар. »нтересното тук е, че български€т посланик се е оказал по-високо от тези ръководители, за€вил им е, че ’итлер никога н€ма да победи русите, нека —талин да бъде спокоен. ”чудваща е тази реплика на —таменов. “€ се повтар€ в н€колко документа..."
»зчерпваме вече своите извори. Ќо и те са достатъчни и убедителни, че всичко, казано дотук за случа€ "—таменов", не е легенда, макар да прилича на една истинска мистификаци€. Ќека се над€ваме тайните скоро да станат €вни... ѕон€кога само крачка дели истината от легендата... » с този факт се разрушава една илюзи€, създавана от писатели и историци за "величието на духа" на —талин. »стинските вождове, каквито и руската истори€ познава, про€в€ват своето "величие на духа" тъкмо по време на критични моменти от истори€та...

 62

—Џ¬≈“— »я —”ѕ≈– Ўѕ»ќЌ»Ќ ѕ.ј. —”ƒќѕЋј“ќ¬ ѕ–ќ√ќ¬ќ–»

“айна среща между —талин и ’итлер за капитулаци€ на ћосква чрез посредничеството на цар Ѕорис ≤≤≤ е тр€бвало да организира съветски€т топшпионин ѕавел —удоплатов. “ова става €сно от съветски разсекретени архиви, притежавани в частен фонд в ћосква.
                »мето на съветски€ суперагент нашум€ минали€ месец, когато списание Д“аймФ публикува откъси от новата му книга Д—пециални поръчени€: мемоари на нежелан свидетел Ц светски топшпионинФ.
                87-годишни€т —удоплатов сега живее край ћосква в усамотена дача. ¬естниците писаха, че той не бил добре със здравето и често посещавал елитна болница в руската столица.
                ÷ели 58 години ћосква грижливо пазеше името на —удоплатов в тайна. “ой лично е организирал шпионажа сред многобройната руска емиграци€ в Ѕългари€ след 1917г. и известно време е отговар€л в  √Ѕ за Ѕалканите.
                 акто вече казахме на 27 юли 1941г. в кремълски€ кабинет на —талин се провежда в гол€ма тайнственост заседание, на което освен —талин, ћолотов и Ѕери€ присъства и български€т посланик »ван “одоров —таменов.
                “ой е упълномощен да представл€ва в ———– интересите и на √ермани€.
                ќбсъжда се съдбоносни€ въпрос за капитулаци€та на ———– пред фашистка √ермани€ и за отстъпването на ’итлер на ѕрибалтика, ћолдави€, части от територи€та на ”крайна и Ѕелоруси€.
                Ќаши€ посланик е помолен да влезе във връзка с цар Ѕорис, а той от сво€ страна да предаде на ’итлер офертата на ћосква.
                »зпълнението на тази миси€ Ѕери€ възлага на полковник ѕавел —удоплатов, см€тан тогава за най-добри€ съветски разузнавач. ќпитни€ шпионин и психолог знае, че до вс€ко човешко сърце вод€т много невидими пътища. “ой трескаво търси път и към българското сърце.
                »де€та му е оригинална и проста. —удоплатов решава да изпрати на цар€ такъв подарък, който, без да го задължава, ще го трогне като монарх на русофилски народ, както често се израз€ва сами€ Ѕорис ≤≤≤.
                “опагентът и посланикът дълго обсъждат плана и накра€ решават да прат€т на цар€ обикновени руски валенки със саморъчно избродирани шевици с типично руски мотиви. “ова е документирано, но н€ма данни дали подаръкът е стигнал до —офи€. Ќа цар€ е изпратен и фирмен радиоприемник.
                ¬ готвещи€ се музей на царските вещи и подаръци у нас не е изключено да се по€в€т и тези подаръци.
                —удоплатов ще разговар€ дълго с Ѕери€ и ще му докладва как върви изпълнението на задачата. —таменов чрез дипломатически€ шифър тр€бва да уведоми цар€.
                “опшпионинът нарежда на съветските спецслужби да установ€т стриктно наблюдение върху българската дипломатическа кореспонденци€. “ой обаче докладва на Ѕери€, че разговори и кореспонденци€ не са водени нито с √ермани€, нито Ѕългари€. “ова документиран, но изниква въпросът:
нима —таменов не е уведомил никого
                за срещите си с гол€мата руска тройка и със —удоплатов? “ова е гол€мата тайна, ко€то съветски€т топшпионин може би ще разкрие в мемоарите си, които се печатат в Ћондон.
                ƒруга лини€, по ко€то върв€т връскитена —удоплатов с Ѕългари€, са срещите му с √еорги ƒимитров Ц по това време кадровик на  оминтерна за балканските компартии.
                јрхивите на  оминтерна и на  √Ѕ все още мълчат и ревниво кри€т много

63

тайни, но тези, които вече са известни Ц за вдръзките ƒимитров със —удоплатов Ц в гол€ма степен са с положителен знак.
                √енсекът на коминтерна записва в дневника си, че на 22 май 1942г. праща на —удоплатов списък на заточените българи в —ибир, които тр€бва да бъдат освободени с мотива да се включат в антифашистката съпротива.
                “опагентът е фигура, ко€то може да ходатайства най-високо равнище за освобождаване от лагерите.

                «а колко души ƒимитров е искал застъпничество все още е неизвестно. Ќо в повечето случаи молбите на ƒимитров и на —удоплатов са без резултат.
                —удоплатов е един от най-големите асове на Ѕериевето ведомство Ц заместник-шеф на ћеждународни€ секретнополитически отдел на  √Ѕ. ÷ели 20 години той неотлъчно е работил до —талин.
                Ќа него са възлагани най-отговорните разузнавателни мисии, той е организаторът на ц€ла сери€ от мисии за елиминиране, между които убийствата на Ћео “роцки през 1940г. в ћексико и на украински€ националистически лидер  оновалец.
                —лед смъртта на Ѕери€ през 1953г. —удоплатов е арестуван, осъден на 15 години и пратен в —ибир. ќт ¬ладимировски€ затвор той пращв на ’русчов своите проучвателни писма, в които моли за прошка и освобождаването.

                “опагентът излиза от затвора през 1968г.

             
чески репресииФ.
                Ќеговите спомени, събрани преди 2 години, б€ха подготвени за печат от бивши€ кореспондент на сп. Д“аймФ в ћосква ƒжералд Ўектър и съпругата му Ћеона срещу хонорар от $ 100 000.
                Д“е ще изл€зат първо на «апад, за да имат руските читатели достъп до т€хФ, об€сн€ва сами€т —удоплатов.
                ¬ книгата си обаче бивши€ съветски шпионин разкрива потресаващи свидетелства за —талинови€ св€т. —удоплатов, спец по саботажите, убийствата и отвличани€та, разказва как шведски€ дипломат –аул ¬аленберг, който спаси 10 000 евреи от ”нгари€, е убит в затвора на Ћуб€нка на 17 юли 1947г., веро€тно чрез инжектиране на отрова. ¬аленберг категорично отказал след ареста си в Ѕудапеща да стане шпионин на ћосква.
                —удоплатов е главната фигура в изграждането на съветски€ атомен шпионаж в —јў.

                Дјгентите ни усп€ха да убед€т –обърт ќпенхаймер, ≈нрико ‘ерми и Ћео —цильрд да сподел€т с нас €дрените тайни на —јў.

ќпенхаймер създаде услови€, позвол€ващи ни да се доберем до информаци€ за направата на атомната бомбаФ, пише —удоплатов, когото —талин за особени заслуги произведе в чин генерал.

—поред шпионина основната фигура на веригата е агентката ≈лизабет «арубина. “€ се сближава със съпругата на ќпенхаймер  етрин и влиза в семейството. ‘Ѕ– € разобличава през 1946г., но «арубина е вече в ћосква.

Ќай-важната информаци€ за американски€ проект ДћанхатънФ пристига през 1945г. и —удоплатов лично € занас€ на бюрото на —талин.

ƒокладът от 33 страници съдържа тайната на конструираната от —јў атомна бомба и схема на първи€ щатски €дрен реактор. ƒокументаци€та зал€га в основата на съветската разработка и според топшпионина първата атомна бомба на ћосква всъщност е плагиат.

ƒокументите пренесъл в ћосква  лаус ‘укс, когото ќпенхаймер включил в състава на британската научна група от атомни физици, работили в лаборатори€та.

64

Ќо историци подставиха под съмнение тази верси€, твърдейки, че Дбащата на американската атомна бомбаФ едва ли е имал възможност да вли€е върху състава на въпросната група.

ѕолковник ¬ладимир Ѕарковски, който през 40-години отговар€ше за събирането на €дрени тайни, нарече —удоплатов Ддолнопробен лъжецФ.

Ѕарковски потвърди, че  √Ѕ е създал ефикасна агентурна мрежа в —јў.

ДЌо ќпенхаймер никога не беше част от не€Ф, за€ви категорично той.

–уското външно разузнаване наруши традици€та да подминава с мълчание из€влени€та на бивши негови агенти в чужбина и възрази на —удоплатов.

ДЌаши източници на информаци€ позвол€ват категорично да се твърди, че ќпенхаймер никога не е сътрудничел на  √ЅФ, за€ви прессекретарката “ат€на —амолис.

ќпенхаймер през 1953г. след сенатско разследване бе от €дрените проекти на —јў, но не бе признат за виновен. 9 години по-късно президентът  енеди го реабилитира, поканвайки го на вечер€ в Ѕели€ дом по случай връчването на Ќобеловите награди. ƒо смъртта си през 1967г. ќпенхаймер ръководеше институт в ѕринстън.

Ќо синът на Ѕери€, който навремето създаде свръхмощна зенитна ракета, с ко€то ћосква свали на 1 май 1963г. американски шпионски самолет на √ари ѕауърз, казва, че е знаел от баща си за връзките на ќпенхаймер с  √Ѕ.

—рещу хонорар от 100 млн. рубли —ерго Ѕери€ готви в ћосква сво€ книга.

¬ не€ той твърди, че ќпенхаймер е бил съветски агент, действащ под псевдонима Д«вездаФ.

÷ј– Ѕќ–»—: ƒј Ќ≈ —≈ ћ≈—»ћ ¬Џ¬ ¬ќ…Ќј“ј ћ≈∆ƒ” ћ≈„ ј“ј » ќ–≈Ћј

                         
 
»звестна е фразата на цар Ѕорис III, ко€то той обичал да повтар€, че само той и негови€т народ са русофили. ƒворът е свързан с »тали€, генералитетът е настроен германофилски, а дипломатите му франкофилски... ќт многото дипломатически и политически съображени€, за да не участва Ѕългари€ във войната на »зточни€ фронт, е и русофилството на български€ народ, с което, както сочат документите, и лично ’итлер в ред случаи се е съобраз€вал. „увствата на един народ са гол€м, макар и нерешаващ, психологически фактор... ¬ близък семеен и при€телски кръг цар Ѕорис често употреб€вал сравнението, че не тр€бва да се меси във войната между ћечката и ќрела - тези два неизменни символа на √ермани€ и –уси€. — това се об€сн€ва и фактът, потвърден от много автентични документи, че висшето съветско държавно ръководство се отнас€т положително към политиката на Ѕългари€ на неутралитет.
ѕред Ќародни€ съд царски€т съветник —танислав Ѕалан илюстрира гореказаното.
¬ залата на Ќародни€ съд обвинител€т пита: "¬ие с какви мисии сте изпращани в странство, например при –ибентроп... ќпишете...".
"ќтделно - отговар€ Ѕалан - съм изпращан в странство само с едно поръчение. “ова беше през април 1943 г. “ъкмо се б€хме върнали от едно посещение в √ермани€, н€колко дни след това цар€т ме вика и каза: "ўе отидете в √ермани€ и ще предадете устно съобщение, което да дойде до знанието на министъра на външните работи на –айха - –ибентроп". ”стното съобщение се състоеше в това - помн€ го, защото го научих наизуст. √ермански€т журналист ‘он «ас, който беше председател на чуждестранните журналисти тук, бил си позволил при предишното пътуване на цар€ в странство да каже на н€кого тук

65

или да разпростран€ва слух, че цар€т отивал в √ермани€, за да се съгласи да об€ви война на —ъветски€ съюз. "ўе отидете в √ермани€ и ще съобщите този факт на –ибентроп, като искате наказанието на ‘он «ас.  ажете: "ѕо възможност не искам да го вид€ в Ѕългари€, защото той със своето поведение €сно иска да ме изложи". "“ръгнах, - казва Ѕалан, и отидох. - ѕрие ме началникът на протокола, като каза, че има пълномощи€та на –ибентроп. ѕредадох му го. „акам един ден. Ќа други€ ден ме вика и казва: "‘он «ас ще бъде отзован веднага, и то в √ермани€, без право да отива където и да било в странство, което според него беше едно много тежко наказание за журналист.
¬ърнах се и доложих на цар€ за изпълнение на неговото поръчение...
“ова беше първото ми посещение в странство".
 

—≈ –≈“Ќј“ј «јѕќ¬≈ƒ Ќј —“јЋ»Ќ ќ“  –јя Ќј ¬ќ…Ќј“ј

                         
 ъм кра€ на 1944 г. —ъветски€т съюз почти напълно е освободен от немско-фашистките окупатори и се възстанов€ват държавните му граници по ц€лото им протежение - от Ѕаренцово до „ерно море.
ѕрез 1943 г. е създаден специални€т отдел в Ќ ¬ƒ (по-късно  √Ѕ!), отговар€щ за контраразузнаването във въоръжените сили на ———– под названието "—ћ≈–Ќ≈Ў" - съкращение на военновременни€ лозунг "—мърт на немските шпиони". Ќеочаквано —талин се противопостав€ на това название: "¬същност защо тр€бва да говорим само за немски шпиони? —рещу нашата страна не работ€т ли и други разузнавателни служби? Ќека да го наречем "—ћ≈–Ў"  -  "—мърт на шпионите".
Ќо основната задача на "—ћ≈–Ў" била не толкова да разкрива чуждите шпиони, колкото да следи про€вите на недоволство и саботажна дейност в редовете на самата съветска арми€. —талин отдел€ "—ћ≈–Ў" от Ќ ¬ƒ и го постав€ под свой пр€к контрол.
ќт приложени€ документ, който досега не е публикуван, се вижда, че —талин не се е отказал от постулатите за световна революци€ и за износа на революци€.
 
—екретно
—амо за офицерите-политработници на –  ј* - членове на ¬ ѕ (б)
«аповед
на ¬ърховни€ главнокомандуващ „ервената арми€
Ќашата първа задача е разрешена: благодарение на мъжеството, про€вено от вас по бойните полета, нашата родина е освободена от окупаторите. ¬ момента доблестната „ервена арми€ се сражава на чужда територи€.
Ќо за нас, бовшевиките, войната още далеч не е завършена.  акто и преди, нашата главна задача е утвърждаване на диктатурата на пролетариата в ц€ла ≈вропа, а след това и в цели€ св€т.
—лед разгрома на √ермани€ неминуем е сблъсъкът на —ъветски€ съюз с јнгли€ и јмерика. “е ни ненавиждат, както и немските фашисти и държат в резерв грамадни армии и неизчерпаем военен потенциал.
—ега, когато англо-американските войски преминаха границата на √ермани€, Ћондон и ¬ашингтон, издигайки се като единствени победители, см€тат за ненужна нашата помощ и започват подготовка на война срещу нас:
а)  вече се стара€т да ни измъкнат от ръцете на балканските страни и ѕолша;
б) помагат с оръжие на всички антиболшевишки партизански организации в наши€ тил;
в) след разгрома на фашистите искат да продължат да поддържат

 66

 белогвардейска арми€ от 6 милиона изменници на родината, които се намират в √ермани€, и се ст€га да се бори за "Ќационална –уси€" - без колхозите, без ¬ ѕ (б), без Ќ ¬ƒ;
г) най-после те помагат на съществуващата в редовете на –  ј организаци€ от предатели, които подготв€т контрареволюционен преврат и свал€не на съветски€ строй.
√ол€мо количество червеноармейци и даже офицери позорно са попаднали под разлагащото вли€ние на вражеските агенти и са се организирали в така наречени€ јнтиболшевишки фронт на –  ј.
¬ неговата програма влизат: свобода на словото и вероизповедани€та, въвеждането на еднолично стопанство, свободна търгови€ и промишленост, отстран€ването на партийни€ контрол върху стопански€ и културен живот в нашата страна и още ц€ла редица нелепости, като например ликвидаци€та на лагерите и затворите.
ќсвен това групи червеноармейци самоволно напускат частите си, организират се в банди и граб€т населението.
ƒругари,
във всичко това се крие огромна опасност за нас, болшевиките. Ќалага ни се да се борим не само срещу партизаните, с които гъмжи при фронтовата ивица и дълбоки€ тил. Ќалага ни се също да се борим с всички умножаващи се €влени€ като разпадането на тила, на трудовата дисциплина, немарливостта, безделието,  про€вите на открит антисемитизъм.
Ќие тр€бва да се съобраз€ваме с умората на народа и неговото желание след войната да живее не по-лошо, отколкото по време на Ќ≈ѕ, което също е опасно.
«атова предлагам:
1. Ѕезпощадно да се разстрелва за най-малките нарушени€ на войнската дисциплина (самоволни отлъчвани€, пререкани€ и т.н.).
2. ƒа се внуши на бойците, че ние сме длъжни без да се гледат жертвите, да се сражаваме за световна революци€.
3. ƒа бъдем бдителни и да унищожаваме нашите най-опасни врагове - агентите на јнтиболшевишки€ фронт в –  ј!"
Ќа Ќ ¬ƒ е дадена от мен съответствуваща заповед по лини€ на тила.
¬ърховен главнокомандуващ маршал на —ъветски€ съюз …. —талин.              
 
* –  ј - съкращение на –аботническо-селска „ервена арми€
 

÷ј–— »“≈ ј–’»¬» –ј« –»¬ј“ —¬ќ»“≈ “ј…Ќ»

÷арската тема отново нашум€ва. Ќо все още броди мълвата, че цар Ѕорис III е отровен. —ега вече този въпрос е из€снен - цар€т умира ненавършил 50 години от инфаркт на миокарда.  акто се вижда, години наред той е про€в€вал симптоми на сърдечното забол€ване. Ќа 17-18 ноември 1940 г. цар Ѕорис заминава за √ермани€, за да се срещне с ’итлер. “ова е първата им официална среща в годините на ¬тората световна война. Ќа този етап български€т владетел е отклонил предложението на ’итлер за влизането на Ѕългари€ в “ристранни€ пакт.  оето, от негова страна, е изисквало напрежение и гол€мо психическо натоварване. ƒо каква степен все пак цар€т е бил напрегнат от срещата с ‘юрера проличава от факта, че той се обажда от «алцбург на пълномощни€ ни министър в германи€ ѕърван ƒраганов да се свърже с големи€ немски специалист проф. –удолф «айц, който да тръгне веднага за —офи€ и да го прегледа, защото се чувства зле със

67

сърцето. ѕърван ƒраганов намира проф. «айц и го уговар€ да тръгне за —офи€.  упува му билет, както се вижда от документите в архива, до Ѕудапеща и се обажда в тамошната легаци€ той да бъде посрещнат като турист и препратен с експреса за —офи€.  ой е, какъв е - об€снени€ не се дават. «айц пристига в Ѕългари€ на 18 ноември 1940 г. и преспива две нощи в ста€ 103 на хотел "Ѕългари€". —ледващи€т ден цар€т и проф. «айц прекарват много часове заедно. «айц състав€ ц€л план-програма за лечение с подробно предписание и ред за приемане на лекарствата. “е тр€бва да се закуп€т от √ермани€, за което е изпратен дворцови€т лекар д-р ƒрагомир јлександров...
Ўефът на царската канцелари€ ƒимитър √енчев е подписал следни€ документ: "ѕолучих от касата на Ќ.¬. ÷ар€ сумата 1500 (хил€да и петстотин) лева дадена на проф. «айц. 19 ноември 1940 г., подпис: ƒ. √енчев". “ой пише и на секретар€ д-р √еорги ’аджиев, който отговар€ за личната каса: "ƒокторе, мол€ изплати сумата, направена в хотел "Ѕългари€". “€ възлиза на 869 лева".
Ќа 20 ноември проф. «айц се връща в Ѕерлин. ƒва дни по-късно с експреса заминава за √ермани€ д-р ƒрагомир јлександров, за да закупи лекарствата. “ова също счетоводно е документирано: "ѕо височайша заповед, дадена на д-р јлександров по случай заминаването му за Ѕерлин при проф. «айц - 20 000 (двадесет хил€ди) лева, 23 ноември 1940 г. —умата е значителна, но т€ е предназначена за пътни, дневни и разходи за лекарства..."
≈кстремните събити€, които главоломно се развиват, предизвикват физическо и психическо натоварване, което влошава здравословното състо€ние на цар€, за да се стигне до фатални€ край на 28 август 1940 г. ѕрез месец август на 1943 г. ÷ар Ѕорис отново е извикан на аудиенци€ при ’итлер. » международното положение е вече друго - това е след —талинградското поражение на √ермани€, а и здравето на цар€ е по-лошо в сравнение с 1940 г.
Ќа 15 август 1943 г. цар€т се завръща от √ермани€, но се чувства зле... ќтново е повикан проф. «айц. “ой знае най-добре истори€та на неговото сърдечно забол€ване. Ќа този ден обаче, 24 август, клиниката на д-р «айц е бомбардирана. —пециален отр€д от спасители от противопожарната охрана изваждат доктора от развалините и оттам, покрит още с прах и мазилка, заминава спешно с чакащи€ го специален самолет на германското военно аташе в Ѕългари€ - полковник фон Ўьонебек.
—ъщевременно на един от многобройните прегледи и консултации приближен на цар€ чул, че един от лекарите изказал съмнение относно причините за забол€ването.
ћожеше ли те да бъдат други, освен тромбоза, като например н€какво отрав€не? ѕо свидетелство на документите, един от лекарите попитал проф. ≈пингер за това. —тудени€т и необщителен, малко разговорчив виенски лекар се поколебал да даде веднага отговор, но се съгласил, че такава причина не е изключена. ƒостатъчно за да тръгне по неведомите си пътища мълвата за отрав€нето на цар€...
ѕриведени€т документален материал, зас€гащ цар Ѕорис III обогат€ва нашите познани€ за истори€та на монархически€ институт в Ѕългари€, което предполага и интереса към препогребението на цар Ѕорис III по случай годишнината от неговата смърт.
 
  ћемоарите на бивш дипломат приписват загадъчната смърт на цар Ѕорис III на-н€ма такъв текст в книгата

ЅјЋƒЏ«ј“ј-ѕ≈ѕ≈ЋяЌ ј

                   Ќепубликуваните мемоари на големи€ български дипломат Ќикола јнтонов, които се съхран€ват в архива на ћинистерство на външните работи, разкриват международни€ отклик от смъртта на цар Ѕорис III. “ой загатва въпроса, че цар€т е отровен от сестрата на царица …оана - ћафалда, ко€то пристига и за

68

погребението му като представителка на италиански€ кралски двор. ¬ своите мемоари Ќикола јнтонов постав€ н€кои въпроси, по които и досега цари тишина. јрхивите все още мълчат и затова продължаваме да се въртим около загадките, въпреки вече да е доказано, че цар Ѕорис почива от типичен инфаркт.
ќще тогава, през 1943 г., тръгва мълвата, че цар€т е бил отровен. Ќо от кого? Ѕолшинството, в това число и цели€т български народ, см€таха ’итлер за главен виновник. ƒруги път в€рваха, че това е дело на руснаците, на англичаните, на комунистите в Ѕългари€. Ќикой не мислеше, че български€т цар може да е отровен от негови€ тъст, от бащата на царицата - крал ¬иктор ≈мануил III, с помощта на другата си дъщер€ ћафалда.
¬сички гореизброени имаха основани€ да бъдат недоволни от български€ цар и имаха своите мотиви.
’итлер е убеден, че англичаните не обичат български€ цар, задето му е верен съюзник. ќт друга страна, и той е недоволен, че цар€т не иска да изпрати войски на »зточни€ фронт и за разлика от всички германски сателити не се включва по-активно във войната. —талин и  √Ѕ са недоволни, че Ѕорис не скъсва с германците и не включва Ѕългари€ в антихитлеристката коалици€.  рал ¬иктор ≈мануил също така е недоволен, че зет му не скъсва с ’итлер и не се присъедин€ва към гол€мата коалици€. “ака според всички т€х цар€т тр€бва да се премахне. » ’итлер улучва най-неверо€тната теза - отровител€т е ¬иктор ≈мануил III - верни€т съюзник на јнгли€ и —јў, чрез сво€та дъщер€ ћафалда.
ƒ-р √ьобелс отбел€зва на 10 септември 1943 г. в сво€ дневник: "‘юрерът ми за€ви, че сега можем да считаме за сигурен факта, че цар Ѕорис е отровен. √ерманските лекари стигнали до заключението, че той е бил умъртвен чрез змийска отрова. ќще не се знае кой е приготвил отровата. Ќе бих сметнал за невъзможно отрав€нето да е било подготвено от италианците. —лед последни€ акт на изм€на съм готов да приема, че режимът на Ѕадолио и общо взето италианците са способни на всичко. ‘юрерът възнамер€ва да съобщи на принц  ирил заключението на германските лекари относно отрав€нето на цар Ѕорис, което той см€та, че по вс€ка веро€тност е инспирирано от италиански€ кралски двор. «ащото е много подозрително, че принцеса ћафалда - най-злата вещица в цели€ италиански кралски дом, беше на многоседмично посещение в —офи€ преди смъртта на цар Ѕорис. “р€бва да се помни, че т€ е сестра на българската царица."
ƒокументално е потвърдено, че ћафалда идва в Ѕългари€, когато цар€т вече е починал и поради тази причина едва ли е могла да го отрови лично, донас€йки отровата от »тали€. ’итлер обаче не търси доказателства. —лед първите му изблици на €рост и подозрени€ т€ е арестувана и изпратена в концентрационни€ лагер ƒахау.
Ќ. јнтонов съобщава интересни€ факт, че на погребението на цар€ съветски€ посланик ј. ј. Ћавришчев е казал следните думи по адрес на цар€: "“ози човек работеше за мира, това беше мирът, който покойни€т най-сетне беше принуден да иска за √ермани€ и който н€ммаше вече никаква възможност да бъде сключен! » затова никъде не се спомена."
Ќ. јнтонов написва тези оценки като емигрант в —јў след ƒевети септември 1944 г. јко искаме да останем верни на историческата правда и погледнем картата на ≈вропа от 1943 г., н€ма да намерим друга държава, ко€то да се радва на мир, въпреки че територи€та й се бе уголемила, без да е изстрел€н нито един куршум. Ѕългари€ запази арми€та си непокътната. ¬ъпреки статута си на невоюващ съюзник на ќста, т€ беше усп€ла да запази и допломатическите си връзки със —ъветски€ съюз! » накра€ Ѕългари€ спаси еврейските си поданици от депортиране в лагерите на смъртта.
ћафалда беше изкупителната жертва, чрез ко€то ’итлер си отмъсти на »тали€ за излизането й от войната.

69

«јўќ ЅЏЋ√ј–»я Ќ≈ »«ѕ–ј“» ¬ќ…— » Ќј »«“ќ„Ќ»я ‘–ќЌ“?

             –азсекрет€ването на архивите на Ѕ ѕ, на военното и вътрешното министерство започва да разкрива много тайни от близката и по-далечна истори€ на Ѕългари€.  олко много статии и монографии се изписаха по въпроса защо Ѕългари€ не изпрати войски на »зточни€ фронт и никой досега не е могъл да даде положителен документиран отговор на този кардинален въпрос.
¬ архивата на ћ¬– под сигнатура II/Ќ. —. т. 2 л. 624-643 г. има един документ, който дава най-точен отговор на поставени€ въпрос. “ози документ се отнас€ до генерал “еодоси ƒаскалов, министъра на войната през 1939 - 1942 г. "јз см€там, казва министърът пред Ќародни€ съд, че имам големи заслуги, ако не сто на сто, то петдесет на сто, за неизпращането на легион срещу съветска –уси€." “ова е в€рно. » дори само тази да беше заслугата на генерал “еодоси ƒаскалов, той заслужава да влезе в истори€та, а беше осъден на смърт от Ќародни€ съд.
» в Ѕългари€ имаше хора, които спореха не кой ще победи - √ермани€ или –уси€, а за това за колко време √ермани€ ще победи –уси€.  акво казваше тогава министърът на войната ген. “еодоси ƒаскалов? " огато √ермани€ об€ви война на съветска –уси€, отбел€зва той, инстинктът на български€ народ, който има винаги едно чувство, му подсказва, че войната за √ермани€ е загубена. Ќаши€т народ тогава казваше: "√ол€мата нива измор€ва и най-големи€ вол".
√енералите германофили са склонни да се изпрати българска войска на »зточни€ фронт. ќказва се натиск върху военни€ министър, който в кра€ на краищата е най-важни€т фактор. ќсобено настойчив в това отношение е германски€т военен аташе. “ой идва при “. ƒаскалов през ден.
"ћо€т отговор беше един и същи, пише генералът в показани€та си. Ќие срещу нашата освободителка войски не можем да изпратим под каквато и да е форма - нито интерес имаме, нито желание имаме, нито пък см€таме, че би било нормално. » когато те не усп€ха да ни накарат да пратим войски там по този начин, опитваха по друг начин - чрез записване на доброволци, които да отидат в германските части и там да се оформ€т в н€какъв легион или дружина. јз забраних и това. Ќо аз отклоних окончателно и друго.  ъм зимата на 1942 г. започна една пропаганда, че ние не сме дали достатъчно, не сме се отблагодарили за ёжна ƒобруджа, ко€то така лесно сме взели. »маше хора, между които и министър-председател€т ‘илов, който ми казваше: "√енерале, тр€бва да се пусне кръвчица. ¬зетото без кръв не е сладко." ѕочна се агитаци€, че тр€бва да се намесим в помощ на √ермани€, към ко€то сме задължени. » тогава аз говорих, че ние наистина тр€бва да бъдем благодарни на √ермани€, че ни дадоха земите, които ни принадлежаха, но да не забрав€ме, че там лежат костите на 250 хил€ди българи и че следователно сме дали вече кръв.
ƒруга реч, ко€то държах аз и с ко€то исках да предотврат€ нашата намеса в съветско-германската война, е тази при производството на юнкерите. “огава казах, че в следващите две години се решава съдбата на народите. ѕомн€, че веднага след речта всички журналисти дойдоха при мен да ме питат: «ащо през тези две години?
«ащото, казах, след две години ще мога да ви кажа колко години още ще продължи войната. — това исках да подчерта€, че войната ще продължи дълго и ние не тр€бва да бързаме да се намесваме...
—лед падането на —талинград аз отидох при военни€ министър и министър-председател€ да изкажа мнението, че това е ћарна на сегашната война, че обрат настъпва и че тр€бва да се тегл€т последстви€та от това..."
ƒумите, които изрича “. ƒаскалов, са казани пред Ќародни€ съд. ћоже би за н€кои те ще прозвучат като опит на подсъдими€ да омислостиви правосъдието.


70

√енералът не измисл€, за да се оправдава. ¬сичко това е документирано.
≈то това е действената сила на русофилството, проникнало и в генералитета, мнозинството на което по думите на цар Ѕорис е настроено прогермански.
  Ћекар€т на —талин, известни€т виенски интернист д-р ≈пингер, е подписал

—ћЏ–“Ќ»я“ ј “ Ќј ÷ј– Ѕќ–»— iii

 «авръщайки се от √ермани€, цар Ѕорис внезапно се разбол€ва и само седем дни по-късно - на 28 август, е вече мъртъв. Ќа консултации за състо€нието на цар€ са повикани още на 23 август най-видните български лекари... ÷ар€т е отровен! ќт кого? ќт  √Ѕ? ќт √естапо?! ќт англичаните, италиианците? - мълвата бъроз се разнас€... √ерманското военно аташе полковник ‘он Ўьонебек незабавно нарежда да изпрат€т в —офи€ немски€ лекар –удолф «айц, който от дълги години е лекувал цар€, но по ирони€ на съдбата точно в този ден - 24 август, клиниката на д-р «айц е бомбордирана. —пециален спасителен отр€д от противовъздушната отбрана изважда доктора от развалините. ќттам още покрит с прах и мазилка го закарват на летището.
ѕреди специални€т самолет, предоставен на разположение на доктора лично от √ьоринг, да кацне в —офи€ царски€т съветник ’анджиев отново отива при Ўьонебек с молба да се извика за консултаци€ и прочути€т виенски интернист д-р ’анс ≈пингер. ќще на други€ ден д-р ≈пингер е до леглото на височайши€ си пациент. Ѕългарски€т лекарски екип междувременно установ€ва, че забол€ването на цар€ не е на черни€ дроб, по който е специалист д-р ≈пингер, а е причинено от тромбоза на кръвта.
ѕо време на един от многобройните прегледи и консулти приближен на цар€ чул, че един от лекарите изказал съмнение относно причините на забол€ването. ћожеше ли те да бъдат други освен тромбоза? Ќ€какво отрав€не например? ≈дин от лекарите попитал д-р ≈пингер за това. —тудени€т и необщителен виенски доктор се поколебал да даде категоричен отговор на този въпрос, но се съгласил, се такава причина не е за изключване. “ова било достатъчно, за да тръгне мълвата за отр€ването на цар€.
ѕо време на престо€ си в Ѕългари€ виенски€т професор се сближил с началника на канцелари€та на цар€ - —танислав Ѕалан. ƒълги години след това, чак през 1982 г. Ѕалан споделил пред академик »лчо ƒимитров, който пръв започна да изследва загадките около смъртта на цар Ѕорис, че в един разговор с ≈пингер професорът му разказал, че преди войната бил повикан в ћосква, за да прегледа —талин. Ѕалан се поинтересувал от какво бил болен съветски€т вожд, но ≈пингер вдигнал рамене: "Ќе зна€. ѕрегледах шест души, които си приличаха напълно, на всеки поставих отделна диагноза, но кой от шестимата беше —талин - не зна€".
¬ световната медицина прочути€т виенски лекар влиза с твърде незавидна биографи€. “ози най-гол€м за времето си специалист по болести на черни€ дроб по-късно се замесил в медицински експерименти, извършвани върху затворници в нацистки концентрационни лагери. ѕрез 1944 г., проучвайки начини за превръщането на морската вода във вода, годна за пиене за паднали в морето пилоти, той вместо опитни лабораторни животни използвал 44-ма цигани от лагера ƒахау. ѕризован през 1946 г. да се €ви пред Ќюрбергски€ съд за извършени военни престъплени€, проф. ≈пингер се самоубива.

71

 ЅЏЋ√ј–»я Ѕ»Ћј ЅќћЅј–ƒ»–јЌј » ќ“ «јѕјƒ, » ќ“ »«“ќ ,

 „Џ–„»Ћ —ћя“јЋ — ќѕ»≈ «ј ЌјЎ √–јƒ-н€ма такъв текст в книгата

  ѕрез тази година ще отбележим една тъжна годишнина - 5 десетилети€ от-н€ма такъв текст в книгата въздушната война срещу Ѕългари€, ко€то започна на 14 ноември 1943 г. и завърши в кра€ на март 1944 г. ƒокументаци€та за бомбардировките над нашата страна от авиациите најнгли€, —јў и ———– години наред беше забулена в тайна.
¬ ћинистерството на външните работи се съхран€ва лични€т архив на дипломата Ќикола јнтонов, посланик по същото време на Ѕългари€ в ———–. “ози архив съдържа неизвестни досега любопитни данни за причините и резултатите от тази въздушна война.
ѕрез октомври 1943 г. английски€т премиер ”. „ърчил см€та, че времето на позивите е минало и то тр€бва да бъде заменено с друго средство - бомбите.
ѕолитическите и стратегическите съображени€ на „ърчил са, че падането на прогермански€ режим в Ѕългари€ тр€бва да стане преди по€вата на —ъветската арми€ в района на Ѕалканите. ѕравеше се всичко възможно да се предотврати идването на —ъветската арми€, за да се спаси Ѕългари€ от комунизма.
„ърчил беше сърдит на Ѕългари€ за това, че т€ застана на страната на √ермани€. Ќегова любимка беше √ърци€.
 огато за пръв път тр€бва да даде заповед за бомбардирането на Ѕългари€, той прави следното из€вление: "јз познавам българите 30 години. “е са грешен народ, който заслужава да му бъде даден строг урок... —офи€ тр€бва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро."
Ѕомбардировките на германските градове  ьолн, ƒюселдорф, ’амбург, Ѕерлин са отплата срещу действи€та на германските пилоти, които сееха разрушени€ и смърт над Ћондон, Ўефилд, Ѕирмингам,  овънтри. »ли библейската максима "зъб за зъб, око за око" е в пълна сила за „ърчил.
 омандването на ¬ермахта не беше в състо€ние да помогне по-активно на малобройната българска авиаци€, разполагаща с остар€ла и износена материална част. Ќезависимо от това българските летци се ангажират в неравна битка с превъзхождащи€ ги противник. «авинаги в нашата истори€ остав€ името си капитан —писаревски, вр€зал се със самолета си в грамадни€ британски бомбардировач, за да не допусне хвърл€нето на негови€ товар над столицата. Ѕританските и американските бомбардировачи пристигаха в Ѕългари€ на големи ескадрили, прикривани от значителна формаци€ изтребители...
¬ъпреки превъзходството си търпи загуби и съюзническата авиаци€. 329 членове на нейните екипажи попадат в плен, от които 69 умират от раните и обгар€ни€та. 9 септември завари 277 англо-американски пленници на територи€та на Ѕългари€. –езултатите от бомбардировките са н€колко убити, стотици тежко ранени български граждани, напълно са разрушени около 1500 сгради само в —офи€. Ѕомбардирани са също ¬раца и ƒупница. Ѕомбардиран е на два пъти и —копие - очевидно поради убеждението на ”. „ърчил, че е български град. Ѕомбардираше ни и съветската авиаци€ - ту със съветски самолети, ту за прикритие - с англо-американски...
Ѕългарски самолети обаче не са участвали в унищожаването на  овънтри - макар и да б€хме об€вили война на —јў и јнгли€. ћнозина наричаха тази война символична, но сега т€ се превръщаше в реалност.
 огато вече се знаеше, че в газовите камери на хитлеристките лагери масово се унищожаваше еврейското население, в ≈вропа и в средите на световната общественост се издигна призив да се бомбардира ќсвиенцим и да се извад€т от стро€ жп комуникациите, по които се превозваха претъпканите ешелони с обречените на унищожение. “ова наистина би спасило живота на хил€ди. Ќо се оказва, както и Ќ. јнтонов пише, че за подобни операции не достигат бомби. Ѕъдещите изследователи ще имат проблем според наши€ дипломат с отговора

72

на въпроса: как се намериха бомби не само за жилищните квартали на ’амбург и —офи€ (та дори за —копие и ¬раца), докато уютните вили на надзирателите на ќсвиенцим и газовите камери останаха непокътнати...
√ол€мата бомбардировка на 10 €нуари 1944 г. над —офи€ доведе до временното парализиране на действи€та на правителството и полици€та. Ќе случайно след тази бомбардировка, цел€ща излизането на Ѕългари€ от войната, българските дипломати потърсиха контакти със западните съюзници. Ќо напразно. —ъдбата на Ѕългари€ беше предопределена... Ѕомбардировките не оправдаха замислите на „ърчил - че те ще принуд€т българското правителство да скъса с √ермани€ и да отиде на страната на съюзниците (разбирай на страната на јнгли€).
ѕо техеранските споразумени€ Ѕългари€ беше определена в съветската сфера на вли€ние... Ѕез да се допитва до съюзниците, —талин об€ви на 5 септември война на Ѕългари€. —ъветската арми€ беше още нужна за борба срещу хитлеризма и затова нейните съюзници се примириха с този факт. Ќа кого ще принадлежи малка Ѕългари€ - това н€маше да стане повод за конфликт между членовете на антихитлеристката коалици€.
“акива б€ха услови€та, при които „ърчил предаде (продаде) Ѕългари€ на —талин.
 
 ѕет десетилети€ след самолетната катастрофа, при ко€то загива и —т. ƒимитров - ћарек, продължава-н€ма такъв текст в книгата

ћЏЋ„јЌ»≈“ќ Ќј ”Ѕ»…÷»“≈

  ¬ ÷ентрални€ партиен архив се пази секретната информаци€ около така наречената "√рупа на ћарек", ко€то през 1944 г. се готви да замине за Ѕългари€, за да помага на въоръженото антифашистко движение. ¬ архива има много материали за групата, но уви - н€ма никакви данни около загадъчната катастрофа на самолета, с който пътуват, над украински€ град Ѕр€нск.  ато по чудо остават живи двама пасажери - българинът √аврил јтанасов и един неизвестен югославски гражданин.
Ќо ето и подробностите около √рупата на ћарек според това, което сочат документите от партийни€ архив:
ѕодготовката около изпращането на групата започва още от октомври 1943 г. по инициатива на √еорги ƒам€нов, член на ћосковското задгранично бюро на парти€та и кадровик в  оминтерна за балканските компартии. Ќа 24 €нуари 1944 г. по негово предложение е решено —танке ƒимитров да бъде извикан от “билиси, където е евакуирана оглав€ваната от него радиостанци€ "Ќароден глас". √рупата, ко€то тр€бвало да бъде прехвърлена със самолет в Ѕългари€, се състо€ла от пет души: ръководител - —танке ƒимитров, √еорги √лухчев ( ръстев), јтанас јлтъпармаков, ћихаил √еоргиев и ¬асил ƒимитров. ќт март до август 1944 г. групата усилено се подготв€ за предсто€щите си задачи. Ќепосредствен ръководител на военнотехническата подготовка е н€кой си √ул€ев.
 √Ѕ е имал специален институт, известен като "»нститут 100", който се грижел за изпращането на емигранти в тила на врага. “ам се подготв€ли и българите. ¬ "»нститут 100" им били ушити специални униформи - без пагони и каквито и да било отличителни знаци, непромокаеми ботуши...
Ќа 25 август петимата тр€бвало да се срещнат с √еорги ƒимитров, който да им даде последните указани€. —ледват прегръдки, пожелани€ за успех в борбата и поздрави за другарите в Ѕългари€...
Ќа 26 август групата заминава за летището, където ги очаква специален самолет, който да ги отведе в  алиновка - базата на "»нститут 100" - последната им спирка на съветска зем€. ќттам нататък е... катастрофата, за ко€то н€ма кой да разкаже...

73

ќстанали€т жив √аврил јтанасов неотдавна почина на преклонна възраст. ћакар и оцел€л, той нищо не можеше да каже за катастрофата.  акто сам той пише, подробности научава чак през 1967 г. от съветски€ гражданин √еорги …осифович  ухиев, помощник на √еорги ƒимитров, а по-късно и отговорник за охраната му, когато той се връща в Ѕългари€. ≈то какво разказва  ухиев, който през ц€лото време е бил служител в  √Ѕ:
"¬аши€т самолет, излитайки от централното московско летище "‘рунзе", взема курс направо към  алиновка. —амолетът по погрешка спира на н€колко летища.  ой се е качвал и слизал от него никой не е разбрал. ћоже да се предполага, че тогава е поставено и взривното устройство. »злитайки от бр€нското летище, самолетът прелет€л над града и достигайки покрайнините му, паднал на 100 м от последните къщи, след което избухнал в пламъци.
«агинали са всички в самолета, в това число и летците, с изключение на вас и един югослав€нин, когото не вид€х и нищо не мога да кажа за него, освен че е здрав и жив. ¬ие сте намерен на зем€та в крайно тежко състо€ние. ¬сички са се съмн€вали в ожив€ването ви."
ќт н€кои откъслечни данни, почерпани от спомени и от документи, научаваме, че за катастрофата са били известени командирът на авиодивизи€та, към ко€то се числ€л катастрофирали€т самолет, —талин и √еорги ƒимитров.  омандирът на дивизи€та сформирал комиси€, ко€то веднага заминала на местопроизшествието. —талин предложил на министъра на външните работи ¬€чеслав ћолотов да сформира държавна комиси€, на ко€то също била възложена задачата да се из€сн€т причините. “ази комиси€ била оглавена от народни€ комисар на ƒържавната сигурност јбакумов. ¬земайки със себе си двама лекари от неврохирургически€ институт "Ѕурденко", специалисти по поражени€ на главата и гръбначни€ стълб, както и √еорги ƒам€нов, комиси€та заминала за Ѕр€нск. “ам јбакумов се разпоредил комиси€та на летците да се върне обратно, тъй като с из€сн€ването на причините за катастрофата се заемала пристигналата държавна комиси€.
 акво е установила държавната комиси€ още е тайна. «асега единствени€т източник е  ухиев, който е бил посто€нно в обкръжението на √еорги ƒимитров и е могъл да подочуе нещо.
" омиси€та е установила, че при един от резките завои на самолета десни€т му двигател се е повредил и спр€л. “ова можело да се сметне като първопричина за нещастието. —амолетът обаче е бил в състо€ние да продължи полета си, използувайки други€ двигател. ћожел е да кацне на н€кое от близките летища, летците обаче не забел€зали навреме повредата, което и причинило катастрофата."
¬сичко е покрито с тайнственост, защото всеки факт относно прехвърл€нето на партийни кадри е бил суперсекретен и затова чак през 1967 г. √аврил јтанасов научава истината от  ухиев.
¬ доклада на държавната комиси€ се предполагало, че при катастрофата самолетът се е разцепил на две. ѕредната част, където са се намирали моторите, бензиновите баки, хората и парашутите,  се е устремила към зем€та, вр€зала се в не€ и пламнала. «адната, в ко€то, изглежда са се намирали оцелелите двама, е отлет€ла встрани, при това на значително разсто€ние от обхванати€ от пламъци самолет.
 адровикът √еорги ƒам€нов пристигнал в Ѕр€нск заедно с държавната комиси€. “ой е единствени€т българин, свидетел на катастрофата. —лед 9 септември 1944 г. √еорги ƒим€нов разказва на √аврил јтанасов следното:
" огато пристигнахме на м€стото на катастрофата, самолетът ви догар€ше... —танке и останалите другари, освен ти и ¬асил ƒимитров, б€ха мъртви, обгорени

74

в значителна степен. » останалите пътници б€ха мъртви. “еб и ¬асил намерихме на гол€мо разсто€ние от догар€щи€ самолет... Ѕ€хте в крайно тежко състо€ние, без никакви видими признаци за живот. Ћежахте на зем€та като трупове... ”дарът беше ви причинил големи кръвоизливи в главите. Ѕ€хте трудно узнаваеми. Ќито шавахте, нито охкахте. Ћекарите обаче, търсейки пулса ви, за€виха, че все още сте живи. «акараха ви в местната болница, където ¬асил почина. —лед като погребахме останките на —танке и останалите загинали в обща братска могила, аз потеглих обратно за ћосква, за да докладвам на «адграничното бюро. ћосковските лекари останаха в Ѕр€нск, за да организират лекуването ти, и те информираха √еорги ƒимитров."
ј какво става с югославски€ гражданин?  ой е той, закъде е пътувал и с каква миси€, днес никой не знае. ј дали докладът на комиси€та е казал всичко?  ъде е той, не знаем, но можем да се досетим.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

75

–ј«ƒ≈Ћ  II

—Ћ≈ƒ ¬“ќ–ј“ј —¬≈“ќ¬Ќј ¬ќ…Ќј

  ј ¬» “ј…Ќ» «ј ЅЏЋ√ј–»я  –»≈ ј–’»¬Џ“ Ќј —“јЋ»Ќ?

Ќека читател€т не очаква големи разкрити€ за —талинови€ архив, който зорко се пази от погледа на изследователите. ¬секи с интерес би прочел информаци€ за архива на този, който несмен€емо управл€ваше ———– от 1922 до 1953 г. ƒо —талинови€ архив е допуснат само ƒмитрий ¬олкогонов, доскорошен директор на военно-исторически€ архив на ———–, днес политически съветник на Ѕорис ≈лцин и автор на известната в ц€л св€т трилоги€ "“риумф и трагеди€".
¬ архива на —талин се паз€т много документи за Ѕългари€. »нтересът на "бащицата на народите" към нашата страна се об€сн€ва с много фактори. „рез √. ƒимитров той получаваше подробна информаци€ за положението в Ѕ ѕ и в страната. ѕо-късно "големите" от антихитлеристката коалици€ поставиха Ѕългари€ в сферите на съветско вли€ние, което стана важен фактор за намесата на —талин във вътрешните работи на страната. ѕросъветската ориентаци€ на българските комунисти, положението на Ѕългари€ на победена страна след ¬тората световна война имаха решаващо значение за посто€нна интервенци€ на —талин във вътрешните работи на Ѕългари€.
—лед смъртта на Ћенин —талин се намесва най-грубо в дейността на  оминтерна, който фактически от първите си стъпки до разтур€нето му през 1943 г. работи под косвено или пр€ко негово ръководство.
¬ том 9 от съчинени€та на —талин, в хрониката към това, срещаме лаконичното съобщение: —реща на —талин с ръководителите на Ѕ ѕ - 1926 г. ¬асил  оларов и √. ƒимитров. ѕо това време Ѕ ѕ е подложена на кръстосан разпит. —амо през 1926 г. нейното ръководство е разпитвано 16 пъти, като накра€ лично от —талин. “ърси се отговор на въпроса защо Ѕ ѕ е пропуснала н€колко благопри€тни положени€ да завземе властта, през 1918 г., през юни и октомври 1923 г., за терористични€ акт в църквата "—в. Ќедел€" и т.н. —екретар€т на —талин, който е присъствал на срещата, е записал указани€та, които —талин е дал на  оларов и ƒимитров за тактиката на парти€та след идването на ј. Ћ€пчев на власт през 1926 г. Ќе е нуждо да бъдеш специалист, за да разбереш колко далеч са от българската действителност указани€та на —талин. “ова беше обикновена парламентарна пром€на, а за —талин Ѕългари€ бе пред прага на пролетарска революци€. јко се изпълнеха указани€та на —талин, можеше да има само едно ново кръвопускане. Ќамесата на —талин в работата на «адграничното бюро на Ѕ ѕ се считаше за "оказване на помощ" за нейното идейнотеоретическо преустройство, т.е. за сталинизаци€та на парти€та. ¬ерен на политиката си на противопостав€не на кадрите, —талин търсеше контакти с младите кадри, които не обичаха  оларов и ƒимитров. ќт 1929 г. до 1935 г. последните б€ха в немилост пред него. ј младите —талин по-късно ще обвини в троцкизъм и много от т€х ще намер€т смъртта си в сибирските лагери на Ѕериевото ведомство.
»звестно е, че когато в ц€л св€т се разгърна движение в защита на √. ƒимитров по време на Ћайпцигски€ процес, в Ѕългари€ това движение намери най-слаб резонанс. “.нар. леви сектанти, особено след —талиновото писмо до редакци€та на сп. "ѕролетарска€ революци€" през 1931 г. засилиха борбата си против "старите кадри на парти€та", които според —талин и левите сектанти били носители на социалдемократизма в движението, че те, "плехановските възпитаници", дърпали парти€та назад. ѕод вл€ние на —талин л€восектантите издигнаха лозунга за "превар€ването на тесн€чеството в болшевишки€ котел".
¬ архива на —талин н€ма документи за отношението му към процеса в Ћайпциг.

76

 акво беше неговото отношение към този процес? ¬сички по презумпци€ считат, че —талин е поздравил ƒимитров, че е приветствал неговото държание пред фашистки€ съд. Ќищо подобно. √. ƒимитров пристига в ћосква на 27 февруари 1934 г. “ой очаква —талин да го поздрави и два месеца чака. ј първи€ въпрос, който —талин му задава в дългоочакваната среща, е: «наете ли защо останахте жив? ƒимитров отговар€, че неговото освобождение се дължи на защитата, ко€то —талин му е оказал, на съветската страна и на международната комунистическа солидарност. ƒимитров чува от —талин друго об€снение: "¬ие останахте жив, защото фашистки€т режим беше още млад и неопитен. ѕърво е тр€бвало да ви уби€т, а след това да ви съд€т". ƒимитров ще възпроизведе тази реплика изц€ло в сво€ дневник...
— течение на времето —талин все по-грубо се намесваше в кадровата политика на  оминтерна. ¬еднага след смъртта на Ћенин през 1924 г. —талин премахва длъжността √енерален секретар, заемана от ¬.  оларов... ѕо-късно —талин отново ще се върне към тази длъжност и отново ще се ориентира, както и Ћенин към българин. ќт архивите, които публикува навремето съветски€т историк ‘ридрих ‘ирсов в списание "ѕроблеми на социализма" през 1989 г., се вижда, че през 1934 г. —талин не е доволен от ръководството на  оминтерна и по-специално от един от първите му ръководители ƒмитрий ћануилски. —талин казва на ƒимитров за ћануилски: "¬с€ка година той предсказва пролетарска революци€, а т€ не идва. ¬еднъж докладва за въстание в едно село, което ние не можахме да намерим на картата."
¬се още архивните документи за —талин и  оминтерна не са разкрити, но и от това, което е обнародвано, се вижда, че след Ћайпциг —талин се е ориентирал към √. ƒимитров като бъдещ водач на  оминтерна. ¬ъпреки че е добре осведомен по кадровите въпроси на тази международна организаци€, —талин иска да чуе и мнението на ƒимитров. Ќа 7 април 1934 г. между двамата се състои среща, на ко€то фактически се решава ƒимитров да оглави  оминтерна. ўе приведем по-подробно диалога между двамата. "¬ затвора, казал ƒимитров, често си мислех, че най-после в комунистически€ интернационал изкристализира собствено €дро под ¬ашето ръководство - ћануилски,  уусинен, ѕ€тницки,  норин".
—талин: " ой казва, че тази "четворка", така тр€бва да си остане. ¬ие говорите за истори€. Ќо и истори€та пон€кога тр€бва да се коригира."
ƒимитров: "ћисл€, че ¬ие, като наш пръв вожд все пак носите отговорност за ръководството на  омунистически€ интернационал и въпреки че сте много зает, тр€бва да вземете участие при решаването на тези важни въпроси."
—талин: "¬ижте колко много сме заети. Ќай-добрите наши кадри отиват на строежите... ≈, започнете с н€колко другари, ние ще ви помогнем."
ћолотов: "¬ие вид€хте врага в очите. ј след затвора поемете сега работата в ръцете си." ќт този диалог се вижда, че съгласието на ƒимитров да стане ръководител на  оминтерна е дадено. “ова става на следващата година на поредни€ - седми конгрес на  оминтерна. ƒосега —талин е сменил трима ръководители на  оминтерна: "«иновиев,  оларов, Ѕухарин, който е сменен през 1929 г., първи€т и последни€т са разстрел€ни по-късно като "шпиони" и "врагове" на съветската власт. —талин не искаше руснак да ръководи  оминтерна и за това, че с основание  оминтернът се считаше за оръдие на ћосква, на —талин, на ¬ ѕ (б). —ега според —талин това става по-незабележимо, по-прикрито.
ќт запазените архиви на  оминтерна се вижда, че √. ƒимитров е държал в течение —талин през ц€лото време на подготовка на доклада пред —едми€ конгрес на  оминтерна. “р€бва да се има предвид, че —талин като ръководител на една гол€ма държава се е съобраз€вал с н€кои нови моменти в европейската политика

77

на фашистките и нефашистки държави. ѕо това време социалдемокраци€та, ко€то той така ненавижда, имаше огромно вли€ние в европейските нефашистки държави и участваше в техните правителства.
¬ архива на —талин се пази писмо на √. ƒимитров от 2 август 1941 г., в което той информира, че в Ѕългари€ се готви въстание.
“ова е време, когато съветската арми€ главоломно отстъпва. —талин твърдо и категорично отговар€: "Ќикакво въстание сега. ўе разби€т работниците. «асега ние не можем да ви окажем никаква помощ. ќпитът за въстание ще бъде една провокаци€."
–азкриването на архива на —талин ще ни открие много тайни за Ѕългари€. “ой ще разшири информаци€та ни за търсенето от —талин посредством каналите на Ѕери€ за сключването на мир с ’итлер при посредничеството на цар Ѕорис. Ѕългарски€т посланик в ћосква »ван “. —таменов, натоварен с тази миси€, не ни остави никакви мемоари, дотолкова доколкото не всички събити€ в истори€та се документираха и мемоарите често оставаха единствените извори.
ќт запазените документи в архива на —талин, за които ние съдим и от лични€ дневник на √. ƒимитров, се вижда, че —талин ежедневно получава информаци€ чак до 9 септември 144 г. за развитието на събити€та в Ѕългари€. ѕо всичко личи, че —талин е спечелил доверието на ћуравиевото правителство и когато съветската арми€ достига границите на Ѕългари€, той знае, че на българската арми€ е наредено да не оказва съпротива и затова нарежда т€ да се обезоръжава. ѕравителството на ћуравиев тогава допълни заповедта: не само да не се оказва съпротива, а и да се съдейства.
“ака приключи един период от българската истори€. ѕо-нататък интересът на —талин към Ѕългари€ ще бъде вече като към страна, в ко€то комунистическата парти€ е управл€ваща и √. ƒимитров ще стане министър-председател. Ќа този втори етап връзките и интересите на —талин придобиват нов характер и ще се изпълват с ново съдържание.
 
—трого секретно!-н€ма такъв текст в книгата

“ќ—“Џ“ Ќј —“јЋ»Ќ

         “ака е озаглавен докладът на проф. ƒимитър ћихалчев - наш пълномощен министър в ћосква за вечер€та, ко€то —талин дава на българската правителствена делегаци€ на 8 €нуари 1946 г. ¬ този тост на —талин се съдържат програмни положени€ и оценки за външната и вътрешна политика на българското правителство начело с  имон √еоргиев, което дава основание на проф. ƒ. ћихалчев, освен официални€ отчет, да изпрати и специален доклад. —ъс сво€та обективност ћихалчев не се харесва на —талин и той е сменен от този му пост.
Ќа 18 ноември 1945 г. в Ѕългари€ се провеждат избори за 26 обикновено народно събрание. ѕарламентът не състав€ веднага правителство. ¬ кра€ на декември в ћосква се провежда среща на министрите на външните работи на страните от антихитлеристката коалици€ - ћолотов, Ѕърнс и Ѕевин. “ази среща влезе в истори€та като ћосковското съвещание, където се обсъждат въпросите за мирните договори със съюзниците и сателитите на хитлеристка √ермани€, към които се числи и Ѕългари€. јмериканската и английската делегаци€ насто€ват като условие за сключването на мирен договор с Ѕългари€, демократизирането режима в страната. —лед продължителни дебати се решава в правителството на ќтечествени€ фронт оглав€вано от  имон √еоргиев да бъдат включени двамата представители на опозици€та. ѕо този повод идва както е известно и заместник-министъра на външните работи на ——– ј. я. ¬исшински, който да раз€сни и приложи в Ѕългари€ решението на ћосковското съвещание...

 
78

» така на 6 €нуари 1946 г. в ћосква пристига делегаци€ в състав:  имон √еоргиев - министър-председател, јнтон ёгов - министър на вътрешните работи, ѕетко —тайнов - министър на външните работи и ƒимитър ћихалчев - посланик на Ѕългари€ в ———–.
—рещата със —талин и ћолотов става на 7 €нуари 1846 г. в  ремъл и започва в работното време на —талин от 10 до 12 часа. —рещата започва с едно раз€снение на министър-председател€ на Ѕългари€, след което —талин прави изложение върху разво€ на разговорите между тримата министри на външните работи - ћолотов, Ѕевин и Ѕърнс. ¬ разговора наред със —талин най-активно участва и ¬. ћолотов. “ук те се договар€т да се изпрати ¬исшински в —офи€, за да раз€сни лично на българската опозици€ решени€та на ћосковското съвещание. ¬ присъствието на българите —талин вдига телефона и нарежда на ¬исшински веднага на други€ ден да замине за —офи€. — него заминава и —.  ирсанов - посланика на ———– в Ѕългари€, който е пристигнал в ћосква заедно с българската делегаци€...
—лед приключването на официалната среща, на други€ ден на 8 €нуари в  ремъл е даден прием, на който —талин вдига сво€ тост, за който става дума в заглавието...
≈то и съдържанието на този документ, който се пазеше доскоро в най-строга секретност... «ащо е бил строго секретен, читател€т сам ще се убеди...
ƒокументът се съхран€ва в лични€ фонд на √еорги ƒимитров под сигнатура ф. 146, опис 6, арх единица 17-91 л. 17-18/ и се обнародва за пръв път.
 

“ќ—“Џ“ Ќј …. —“јЋ»Ќ

  Ќа вечер€та, ко€то …. —талин даде на 8 €нуарий в  ремъл в чест на българската делегаци€, беха поканени една гол€ма част от членовете на съветското правителство, начело с ћолотов, ћико€н, Ѕери€, ¬орошилов,  аганович, Ѕоголюбов... и др. Ќа вечер€та б€ха също тъй председател€т на агенци€ “ј——, шефът на протокола ћолочков, яцкевич и много други.
Ќа трапезата от д€сната страна на …. —талин седеше г.  . √еоргиев, а от л€вата - г. ј. ёгов. —рещу —талин в центъра седеше ¬. ћолотов, в д€сно от него . ѕ. —тайнов, а от л€во - ƒ. ћихалчев.
ќсвен обичайните тостове, произнесени от българска страна, …. —талин държа едно приветствие за хората на нова, демократична Ѕългари€, които можаха да € отклон€т от погрешни€ и опасен политически път, по който т€ се е движила през последните неколко десетилети€ с риск да погуби себе си. ѕо то€ случай …. —талин спомена на всеуслишание тъжната за –уси€ и за слав€нството дата, когато в Ѕрестлитовск руски€т народ бе заставен през 1918 г. да подпише един унизителен, тежът, безсрамен, "пахабен мира": Ќа масата на победителите наред с немците и турците седеше още и представител€т на Ѕългари€! “ой напраздно се мъчеше да се досети за името на то€ фамозен български делегат, пък и никой от нас не си спомни кой бе той*
ѕодир това …. —талин мина на въпроса за новото слав€нофилство. ÷арска –уси€, за€ви той, не можеше да бъде истински при€тел на слав€нските народи, понеже т€ см€таше н€кои от т€х за елементи, които могат да бъдат порусени, като украинците, белорусите и пр., а по-далечните от не€ - като народи и държави, които т€ използуваше, за да предприема едни или други международни сделки на т€хна сметка. „есто, за да ги държи под свое вли€ние, т€ ги насъскваше една против друга. –уси€ не искаше да признае националната самобитност на ти€ народи, нито т€хната независимост и културна ценност. «а не€ те б€ха средства, за постигането на външни или чужди за т€х цели. ѕри ти€ обсто€телства, естествено

79

 е, че в царска –уси€ не можеше да вирее едно искрено, едно истинско слав€нофилство, нито пък бе възможна една насто€ща общо-слав€нска политика.
»стински слав€нофили, що се отнас€ до –уси€, продължи —талин, това сме ние, ленинците, хората на днешна –уси€. Ћенин, който ни учи да тачим всека наци€ като самоцел, като културна единица, все едно каква е нейната големина и сила, бе истински€т създател на новото, на съвременното, на истинското слав€нофилство. Ќе е важно, дали даден народ е малък или гол€м.  акъвто и да е, доколкото е той отделен народ, представл€ва винаги нещо особно, една самобитна единица.
Ќо то€ нов възглед за слав€нската взаимност не почива само на идеологична основа. Ќе. «а да бъде слав€нската взаимност един реален фактор в живота на ≈вропа, т€ тр€бва да бъде и реалистично обоснована. ј нейната действителна основа се свежда към следните две обсто€телства. ѕо-малките слав€нски народи, за да могат спокойно да живе€т, се нужда€т от закрилата на една гол€ма и могъща сила, каквато се €в€ва днес —ъветски€т съюз. “е зна€т, те с право чувствуват, че когато утре се надвеси над т€х некаква угроза, само —ъветски€т съюз е, който може да им се притече на помощ и може да ги спаси.
јла това е само едната страната на работата. Ќе са само слав€нските народи, които са заинтересувани от съществуването и преусп€ването на нашата държава. » т€ има основание да се грижи за ти€ народи. «ащото —ъветски€т съюз, макар да е имал и продължава да има свои съюзници и при€тели, обаче той знае, че тъкмо демократизираните слав€нски държави са днес естествените и най-сигурните съюзници на нашата държава. “е са, които образуват на запад от нас един при€телски и винаги надежден по€с.
Ѕългарски€т народ можа да се освободи от злокобното немско вли€ние, което го отдалечаваше от нас. —лед 9 септемврий 1944 г. той даде на държавата си един нов облик. “ой тръгна по правилни€ за него политически път. Ќие не желаем да се месим във вътрешните му работи, макар неговите противници да намират, че ние се бъркаме в вътрешните му дела и тогава, когато му помагаме да се съвземе стопански, дори когато му заемаме сено...
Ѕългари€ има мъжеството да ликвидира своето погрешно политическо минало. » го ликвидира съвсем решително, на 100%. “€ постъпи правилно, както постъпихме и ние преди десетина години, когато се справихме както се следва с они€, които, скрити в пазвата на съветската държава, дебнеха момента, за да € продадат на немци, €понци и други.
≈то за ти€ доблестни български дейци, които поведоха Ѕългари€ по нови€ път, за т€х аз мисл€ то€ миг и за т€х аз вдигам сво€та чаша!
¬ разговорите, които …. —талин и ¬. ћолотов водиха с нас през време на вечер€та и подир не€, има още един важен момент, който заслужава да се отбележи тука.
 ато стана дума за съветски€ дипломат —оболев, който дойде преди избухването на ¬тората световна война с предложени€ до Ѕългари€, респективно до български€ цар, ћолотов каза:
- ћакар да б€хме сигурни, че ти€ предложени€ н€ма да бъдат приети от цар Ѕориса, ние прибегнахме до т€х, за да заставим противната страна да открие своите карти. » ето за нас ти€ карти станаха €сни.
“огава …. —алин добави: и тъкмо след отхвърл€нето предложени€та на —оболева, ние решихме, че ще тр€бва вече да се пристъпи към една бърза подготовка на войната, ко€то се очертаваше и ко€то неотдавна свършихме. ¬ туй отношение предложени€та на —оболева са едно значително историческо събитие.

80

Ќа мо€ въпрос, какво стана с то€ —оболев, —талин отговори:
- “ой е жив и здрав и е сега съветник при нашата военна миси€ в Ѕерлин.
ћосква, 9.I.1946 г.
ƒ. ћихалчев
 ----------------------------------------------------------------------------------------------------
* —. „. јпрашиков
 
 ”–ќ÷»“≈ Ќј —“јЋ»Ќ
 
 Ћевичарски забежки и конфронтаци€та с бившите съюзници разбиват мечтата на —талин да стане

Ѕјўј“ј Ќј ЅЏЋ√ј–— ј“ј ƒ≈ћќ –ј÷»я

 —талин: съветската форма не е единствена, ко€то води към социализъм-н€ма такъв текст в книгата
 
√ол€м интерес и недоумение буд€т неогласените досега думи на —талин, казани в беседа с √еорги ƒимитров в кра€ на €нуари 1945 г.: "ћоже би ние правим грешка, като мислим, че съветската форма е единствена, ко€то води към социализъм. ћоже би и други форми - демократичната република или даже при известни услови€ конституционната монархи€, вод€т към това".
»скайки да остане верен на своите съюзници „ърчил и –узвелт, той не ги плаши с въвеждането на съветска форма на управление като задължителна там, където стъпи кракът на —ъветската арми€. —талин ги увер€ва, че в освободените страни ще бъде установ€вана демократична, антифашистка власт, ко€то н€ма да изключва, а ще предполага политически€ плурализъм и свободата на избора.
¬ойната още не е завършила, а —талин иска да предпази румънските, югославските, унгарските, чехословашките, полските и българските комунисти, увлечени от успехите и виждайки вече победата над фашизма, да не издигат левичарски лозунги за съветска власт. ћоже би това е основната причина —талин да не пуска ¬асил  оларов и √еорги ƒимитров да се завърнат веднага в родината, защото със своите коминтерновски биографии те биха уплашили съюзниците на компарти€та в ќтечествени€ фронт. Ќ€кои ще кажат, че след като беше сключен ѕарижки€т мирен договор през 1947 г. —талин забрави своите обещани€ и най-активно съдействаше за установ€ване на тези страни на режим, аналогичен на този в ———–. “ази двойнственост се забел€зва и в примера с Ѕългари€. ≈дин път той допуска съществуването на опозици€ в Ѕългари€, посочва положителната й рол€ при изграждането на демократичен режим, а друг път иска да се ускори борбата срещу не€, т€ да се забрани, а нейните вождове да бъдат избити.
“ова, което —талин казва през 1945 г. повтар€ и през 1948 г. пред официалната българска партийна делегаци€, отишла да се консултира във връзка с предсто€щи€ ѕети конгрес на Ѕ ѕ. ¬ождът изказва мисли, които досега широко не се оглас€ваха. “ой не признава нашето десетосептемврийско въстание през 1944 г. ѕо-късно Ѕрежнев ще нарече партизанското движение в Ѕългари€ "действие на патриотични групи". “ова беше тезата - партизанско движение има в ёгослави€, а в Ѕългари€ - само действие на патриотични групи. “ази оценка бързо бе взета "на въоръжение" от югославската пропаганда. Ѕългарските антифашисти се възмущавахме от подобно тълкувание, приписваха го на югославските комунисти, а всъщност формулировката беше на —талин.
≈то какво казва той пред българската делегаци€ през 1948 г.: "” вас, където завземането на властта от работническата класа се извърши не чрез вътрешно въстание, а чрез помощ от вън, от съветските войски, т.е. лесно, без особени усили€, може да мине без съветската форма, за което говор€т ћаркс и ≈нгелс, т.е. чрез народо-демократичната парламентарна форма." ћнението на —талин постав€ в драматична ситуаци€ на н€колко пъти √еорги ƒимитров и неговите съратници в Ѕългари€.
„е в Ѕългари€ не е станала революци€ както в –уси€ през 1917 г., това е €сно за —талин.  акто е известно, той нарежда когато —ъветската арми€ навлиза

81

в Ѕългари€, да не се арестуват български офицери, да не се разоръжава арми€та, а да се запази. «а това говори и фактът, че за министър на войната по личното указание на —талин е назначен не комунист, а ƒам€н ¬елчев, за когото той има от съветски€ пълномощен министър в Ѕългари€ Ћавришчев точни данни и информаци€. Ћично —талин, както свидетелстват автентични документи, дава указание за приемането на четвъртото министерско постановление от ноември 1944 г., в което се оневин€ват военнослужещи, извършили злоде€ни€ спр€мо антифашисткото движение, ако заминат на фронта.
Ќе повтар€йте нашите грешки, казал —талин на ƒам€н ¬елчев, в отношението си към старото офицерство. ¬оенни кадри мъчно се създават. Ќека воюват - с делата си да покажат кой е добър и кой не е. ƒам€н ¬елчев предупредил —талин, че ако гради в Ѕългари€ отечественофронтовска арми€, може да разчита на него, но за „ервена арми€ да си търси друг. —талин го успокоил: "ўе правите това, което см€тате за нужно".
…осиф ¬исарионович се страхувал от леви забежки в Ѕългари€, макар че те вече били налице. —талин е за запазване на българските офицерски кадри от чисто военни съображени€, за да има боеспособен съюзник против фашизма, а комунистите в правителството по политически съображени€ искат да изолират българското офицерство от арми€та и войната.
ѕод натиска на Ѕ ѕ „етвъртото министерско постановление е отменено. “ака —талин влиза в противоречие с българските комунисти и застава на страната на "«вено", на ƒам€н ¬елчев и Ѕ«Ќ—, които искат да успоко€т офицерството за участие във военните действи€.
¬ нашите учебници често се казва, че единствената война в световната истори€, в ко€то нито една пушка не е гръмнала и н€ма нито една жертва, е войната, об€вена на 5 септември 1944 г. от ———– на Ѕългари€. Ќо това се дължи на факта, че —талин бе наредил да не се разформирова българската арми€.
ѕарадоксално е също, че пак благодарение на —талин, който се съобраз€вал със сложната международна обстановка и със своите съюзници, формата на държавна власт у нас не се измен€ с пром€ната на 9 септември. ¬ продължение на две години Ѕългари€ си остава монархи€. Ќ€кой изказвани€ на —талин за политическата система на народните демокрации смущавали партийното ръководство в Ѕългари€. Ќовата власт съвсем не е съветска, а парламентарно-демократична, ко€то може да съществува и под формата на конституционна монархи€. ¬ тази система съществуването на опозиционни политически формации е напълно закономерно.
— това той €вно иска да увери своите съюзници, че н€ма намерение да установ€ва съветска власт на всички окупирани територии, тъй като ц€лата антисъветска пропаганда в ти€ години беше, че —талин ще излъже „ърчил и –узвелт.
ћежду довчерашните съюзници постепенно възникват остри противоречи€, засилва се конфронтаци€та и с това се нарушават онези обективни услови€, които създават предпоставка за истински демократични парламентарни режими в »зточна ≈вропа.
 
  »з разсекретените архиви на външно министерство-н€ма такъв текст в книгата

450 ЅЏЋ√ј–» ≈ »ћјЋќ ¬ Ѕ”’≈Ќ¬јЋƒ

                         
Ќеизвестен документ от јмериканската миси€ разкрива част от истината
за сънародниците ни в германските концлагери-н€ма такъв текст в книгата

 
Ќе ни е простено на нас, днешното поколение, което забрави своите съотечественици, намерили смъртта си или преживели ужасите на германските душегубки в концентрационните лагери в Ѕухенвалд, ќсвиенцим, ƒахау. ј техни€т брой не е малко. Ќеотдавна авторът на насто€щите редове попадна на

82

един документ в архива на ћинистерство на външните работи - паметна бележка на ћиси€та на —јў в Ѕългари€, в ко€то се съдържа информаци€, че само в германски€ концлагер в Ѕухенвалд се намират 450 българи. 450 наши съотечественици, за които българското правителство не знае, а колко са тези в другите концлагери? «наем ли ги ние днес? ƒосоро в печата по случай юбилейни годишнини от войната се по€в€ваха имената само на н€колко наши българи, преживели ужасите в германските лагери.
“ази паметна бележка на јмериканската миси€ в Ѕългари€ ни кара да потърсим в нашите и чуждите архивохранилища документи за българи и в другите концлагери. «наем, че в лагерите б€ха изпращани не само антифашисти, учили или работили в √ермани€, а след 5 септември, когато правителството на ћуравиев скъса дипломатическите си отношени€ с √ермани€, в германски ръце попаднаха много войници като пленници от они€ наши части, които се намираха в ћакедони€ и Ѕеломорието...
 акво още научаваме от тази докладна записка? Ќаучаваме имената и рождените дати на четирима българи, както и техни€ лагерен номер, които в момента (4 май 1945) са живи, а именно: ћетоди ћусаков, »ван Ћилов,  арло  андулков, √еорги Ќайденов и Ѕорислав  оцев. (¬иж папка 2, оп. 2, пореден номер 103 от 1945 г.) ј колко са загиналите ние не знаем. (ћеждувпрочем в този лагер е била изпратена от ’итлер и балдъзата на цар Ѕорис III - ћафалда, ко€то била обвинена, че е отровила цар€ със змийска отрова по поръчение на италиански€ двор, който след нахлуването на —ъюзническата арми€ в ёжна »тали€ се дистанцирал от»талиа.)
¬ цитирани€ документ се съобщава, че доколкото представителите на отделните нации в лагерите си образували свои национални комитети, то в Ѕухенвалд само българите н€мали свой национален комитет. “ози документ ни кара да се обърнем към √лавно архивно управление, към  омитета на репресираните, към антифашистки€ съюз, към централните и краеведческите музеи да активизират сво€та научно-събирателска дейност в тази посока.
ќт записката научаваме, че лагеристът ћетоди ћусаков съобщил на американските власти, които посетили лагера, че в лагера в ≈рфрут се намират 14 българи. “ой притежавал списъка на българските студенти, арестувани в Ѕратислава, изпратени в лагера Ѕухенвалд, на арестувани в ƒрезден българи, които пък са изпратени в –адеберг. ѕаметната бележка, за ко€то става дума, съобщава и друг интересен факт - че миси€та на —јў в Ѕългари€ очаква да и се изпрат€т списъците на лагерниците от територи€та на ц€ла √ермани€... “ова означава, че днес ние може да ги намерим именно в архива на тази миси€. »нтересното е, че миси€та обещава да изпрати имената само на живите и че не е в състо€ние да набави списъка на българите, починали в лагерите... "ћиси€та, се казва в документа, ще изпрати незабавно в ћинистерството на външните работи в Ѕългари€ всички допълнителни материали, които се получават относно българските пленници или интернирани граждански лица от български произход в √ермани€."
“ака миси€та на —јў в Ѕългари€ подава ръка на българските власти да им помогне за издирването на своите съотечественици. “ова беше един хуманен акт от страна на американското правителство.
Ќека като патриоти покажем, че днес никой не е забравен, че не бива да оставим нито един незнаен гроб на български гражданин.
«агиналите колко са те днес ние не знаем, но те са свидна българска дан в гол€мата война против фашизма.
» накра€ да се запитаме: Ќе е ли време българското правителство да поиска компенсаци€ за заиналите, както това вече е направено в другите страни.

јкадемик ƒимитър ћихалчев-н€ма такъв текст в книгата

83

 

Ћ»„Ќќ—“, «ј  ќя“ќ —≈ ѕ–≈ћЏЋ„ј¬јЎ≈

–едове от неизвестно негово писмо-н€ма такъв текст в книгата

                         
 ≈дно писмо на академик ƒимитър ћихалчев до √еорги ƒимитров от 12 септември 1944 г., което по-долу изц€ло обнародваме, стана за мен повод да напомним на българската общественост за големи€ български патриот, учен и дипломат, за кореспонденци€та му с √. ƒимитров. акад, ћихалчев търси и намира съдействие от √. ƒимитров, за да изпълн€ва с чест дипломатическите си задължени€ като пръв български посланик след ƒевети септември 1944 година.
—ъдбата среща ћихалчев и √. ƒимитров още преди ¬тората световна война.  акто е известно, големи€т учен ћихалчев беше и гол€м дипломат и е първи€т български посланик в ———–. ѕрез 1934 г. той беше онази личност, ко€то най-добре можеше да представл€ва Ѕългари€ в ———–, и  имон √еоргиев не сбърка в избора си. ћихалчев има големи заслуги за развитието на българо-съветските търговски, политически и културни връзки. “ози му принос и заслуги не са още оценени обективно и пълно от изследователите. ¬сички ние сме в дълг пред ћихалчев, пред неговото дело. ѕовече от днешните читатели не познават неговите трудове: на антикварни€ пазар те почти никога не се по€в€ват, а в обществените библиотеки дълго време те не б€ха достъпни. “ехни€т автор беше заклеймен неоправдано от догматичната ни философска мисъл като представител в Ѕългари€ на реакционното т.нар. ремкеанско учение, политически беше изолиран, обиден и унизен.
ќткъде се взе тази дарба у един човек, израснал и възпитан на сами€ край на българщината - Ћозенград.
¬ кратката си автобиографи€, писана през 1952 г. академик ћихалчев пише:
"ѕрез есентана 1913 г. веднага след наши€ разгром българското правителство изпрати в чужбина една делегаци€, предназначена да осветли европейските обществени кръгове по вероломни€ заговор на сърби и гърци, който осуети договорните споразумени€ в рамките на Ѕалкански€ съюз. ¬ та€ делегаци€ участвуваха: проф. »ван √еоргов, ƒим. ћихалчев, Ќикола ћилев, јл. Ѕалабанов и др. «а мене беше определено да посет€ „ехи€. “ук, в Ўандау, аз се запознах лично с големи€ чешки общественик проф. “. ћасарик, с когото б€х в литературни връзки още от 1913 г.
¬ кра€ на ѕървата световна война јл. —тамболийски ме взе в делегаци€та, ко€то отиде през есента на 1919 г. в ѕариж за сключване на Ќьойски€ договор. јз минавах по това време за познавач на тракийски€ въпрос, доколкото б€х избиран години поред за председател на “ракийската организаци€ в Ѕългари€, предназначена да се грижи за настан€ване на изонените от“раки€ българи и за изучаване на културното минало и насто€ще на ти€ нещастници.  ¬ 1934 г. правителството на  имон √еоргиев в желанието си да установи дипломатически отношени€ със съветска –уси€ ме назначи за пръв наш пълномощен министър в ћосква.
Ќа 27 септември 1934 г. професор ƒ. ћихалчев връчва акредитивните си писма на председател€ на ÷»  на ———– и на Ѕ——– ј. √. „ерв€ков. —лед около два месеца цар Ѕорис III на 23 ноември 1934 г. приема пристигнали€ в Ѕългари€ съветски пълномощен представител ‘. ‘. –азколников. ћихалчев пристига в ћосква, когато българското правителство начело с  имон √еоргиев търси да разшири освен стопанските си и политическите връзки.
јкадемик ћихалчев изпън€ва сво€та дипломатическа миси€ във време, свързано с началото на големите репресии. — болка той посреща извести€та, че неговите близки, познати и при€тели от дипломатическото му обкръжение като –озенхолц, Ѕубнов, “ухачевски, Ѕорис ѕилн€к, съпругата на ћолотов и др. ще станат жертви на сталинската месомелачка. “ой познаваше всички съветски


84

величи€ както на дипломатически€, така и на философски€ фронт.  олко много можеше да ни разкаже, но той умр€ огорчен незаслужено и ще останат само неговите статии в сп. "‘илософски преглед", в които той разказва неподправено за живота в —ъветски€ съюз.
Ќеговите дипломатически доклади се четат с интерес, политическите му анализи са точни. ќт неговото наблюдателно око не уб€гват и най-малките подробности, които са важни в дипломаци€та. ќт една усмивка, от една любезно подадена ръка той умее да разчете мислите на партньора си, неговото настроение към Ѕългари€.
ћихалчев спечели доверието на съветските ръководители. «атова и той напълно естествено беше предложен от правителството на  имон √еоргиев след ƒевети септември да представл€ва отново Ѕългари€ в ———–. “ака за втори път ћихалчев представл€ва нашата страна в ———–. ћного може да се говори за неговата дейност в ћосква като посланик в тази разбунена епоха, в тези размирни времена, за срещите му със —талин, ћолотов, ћико€н и почти ц€лото обкръжение на —талин. Ќо всичко това той правеше за благото на наши€ народ.
≈то и съдържанието на поменатото от нас писмо:
"ƒраги наш √еорги ƒимитров,
»зминаха вече н€колко дни, откакто нашето политическо представителство пристигна в ћосква. —ега се нареждаме в зданието на бившата българска легаци€, и то при много трудни услови€.
Ќос€ ¬и много здраве от ц€лата прогресивна и демократическа общественост на Ѕългари€, ко€то жадува да ¬и види в сво€та среда. ћладото поколение е изпълнено с едно особено чувство на очарование към ¬ашата личност и към ¬ашето досегашно дело.
ѕисмото, което ми даде бай ƒобри за ¬ас, го препратих до ¬асил  оларов и се над€вам да сте го получили. Ќо след заминаванетона бай ¬асил, не зна€ кому и къде да предам един гол€м дар от прекрасни български цигари, предназначени за ¬ас и за ¬. ћ. ћолотов.
≈дна част идват от признателната българска делегаци€, ко€то оцени високо ¬ашето гостолюбие, както и дейното, благосклонно и трогателно участие, което взехте при сключването на договора за нашето примирие.
ј за останалата част се погрижих лично аз. Ќай-гол€мата мъка, ко€то изпитваме от пристигането ни досега е, че все още не можем да получим една прилична автомашина, един «»—.
Ѕюробин обеща да се погрижи, но и до то€ час ние оставаме вързани дома, не можем да отидем никъде, нито в гостилница, нито в театър, нито в учреждени€та, където ни чакат множество работи.
јз съм тук със своето семейство и със своите секретари: между т€х и и синът на адвоката јлександър ѕеев, който биде разстрел€н през месец април 1944 г. ”тре-други ден пристиганашит€ търговски съветник Ѕорис ’ристов, а заедно с него ще дойде веро€тно и делегаци€та от —офи€, ко€то ще води разговори с народни€ комисар ћикоан. Ћишени от автомобил, ние сме просто загубени в този град.
Ќа тръгване, пък и по-рано говорихме н€колко пъти с “одор ѕавлов и той ми възложи да побеседваме по известни важни въпроси с ¬ас. Ќо не зна€ къде и кога да ¬и намер€.
 Ќакра€ ще ¬и помол€ най-настойчиво да ми помогнете, преди всичко да ни се намери по-скоро една автомашина, ко€то ние ще си упим.
ћол€ ¬и да предадете мойте почитани€ на ¬ашата мила съпруга.
—ърдечен поздрав
проф. ƒ. ћихалчев"
ќригиналът на писмото се намира в ÷ѕј, ф. 146, оп. 2, а. е. 14, л. 31.

85

—“јЋ»Ќ » —Ћ”„јя“ "Ќ» ќЋј ѕ≈“ ќ¬"

Ќаши€т Ѕольшвой друг е съветвал да не се отлюспва опозици€та...-н€ма такъв текст в книгата

                         
 —талин лично се запознава с Ќикола ѕетков на 13 октомври 1944 г.  ато министър без портфейл в правителството на  имон √еоргиев той е включен в състава на българската делегаци€, водена от министъра на външните работи проф. ѕетко —тайнов за сключването на примирието, с което да се тури край на макар и символичната война, об€вена от ———– на Ѕългари€ на 5 септември 1944 г. » съветски€т посланик в Ѕългари€, и √еорги ƒимитров са изпратили на —талин кратка характеристика на членовете на българската делегаци€. ќт ц€лата осемчленна делегаци€ той най-много се интересува за Ќикола ѕетков. —талин знае, че ѕетков представл€ва една от най-големите партии в Ѕългари€ и ≈вропа - парти€та на българските сел€ни - Ѕ«Ќ—. — тази парти€ за в бъдеще тр€бва да се работи, в нейно лице да се търси най-сигурната опора, естествени€т съюзник на  омунистическата парти€.
—талин вече знае, че Ќикола ѕетков е с гол€м антифашистки принос: човек, който кръвно е свързан с борбите за нова, демократична Ѕългари€. Ѕащата е разстрел€н насред —офи€ през 1908. Ѕратът - ѕетко ƒ. ѕетков - като депутат на Ѕ«Ќ— е убит през 1925 г.
—талин посто€нно ще съветва комунистите в Ѕългари€ да уважават Ќ. ѕетков, да го спечел€т за съюзник - той е любимец на земеделските маси, след него върв€т милиони отрудени сел€ни. Ќикола ѕетков се запознава тогава лично и с големите политици на ћосква - ¬. ћолотов и ј. ¬ишински. — втори€ той ще се срещне и в Ѕългари€.
Ќикола ѕетков се отнас€ с уважение към усили€та на съветското правителство да смекчи наказателните мерки, които предлагат —јў и јнгли€ към Ѕългари€ като сателитна на √ермани€ страна. “ой е политик-реалист и вижда, че по споразумение на съюзниците от антихитлеристката коалици€ Ѕългари€ е определена в съветската сфера на вли€ние. — оглед националните интереси това обсто€телство има положително значение, но, от друга страна, постав€ше Ѕългари€ в гол€ма зависимост от ———–. “ова именно предимство на ———– в историческата съдба на Ѕългари€ не можа да го спаси от бесилката. ѕо-късно Ќикола ѕетков с основание ще говори за господарите от  ремъл. ћеждународен нормативен документ дава право на —талин да упражн€ва своето вли€ние и диктат. —ъветската хегемони€ ограничава англо-американското присъствие и вли€ние върху българските работи.
Ќикола ѕетков бе поставил подписа си под клаузите на примирието, подписано в ћосква.
Ќамесата на —талин във вътрешните работи на Ѕългари€, получила картбланш от ћосковското примирие, става все по-осезателна. √. ћ. ƒимитров е освободен от длъжността политически секретар на Ѕ«Ќ— и на негово м€сто през €нуари 1945 г. е избран Ќикола ѕетков.
Ѕългарските комунисти много оптимистично си представ€т положението на Ѕългари€. «астанаали зад гърба на големи€ съветски брат, те започват грубо да нарушават международните си задължени€, изкуствено пришпорват по-бързото, несъобразено с международното положение развитие на револю\ионни€ про\ес. “ова злепостав€ —талин. “ой е верен на съюзническите си задължени€, а българските комунисти със своите действи€ го злепостав€т - —талин е принуден да каже на √еорги ƒимитров: "Ѕългарските комунисти видимо се бо€т да кажат на народа, че те не се стрем€т сега да съветизират Ѕългари€." — тази цел —талин не допуска непосредствено след 9.IX.1944 г. завръщането на  оларов и ƒимитров в Ѕългари€. “ой им н€ма доверие, че те не ще се разприказват за по-скорошно изграждане на социализма в Ѕългари€ по примера на ———–. —талин счита, че е


86

рано да се говори директно още за социализъм в Ѕългари€. " омунистите, казва той, сега вземат много висок тон. «венарите искат да изл€зат от правителството. јко сега и  оларов пристигне там, то съвсем ще се побъркат. ѕо-добре е, казва —талин на ƒимитров в отговор на ходатайството му за час по-скорошното завръщане на  оларов, да се почака със заминаването на  оларов за —офи€. Ќима тук той живее лошо?"  огато √еорги ƒимитров втори път напомн€ на —талин за искането на  оларов, той е още по-откровен: "јз се бо€, че пристигането на  оларов в —офи€ ще отблъсне земеделците и другите. ўе му разкри€т биографи€та, ще вдигнат шум, ще използуват неговото присъствие да се говори отново за съветизаци€ на Ѕългари€." ѕред съюзниците —талин държи още на обещанието си, че н€ма да "съветизира" Ѕългари€. —поред —талин българските комунисти екстремират, избързват, про€в€ват сектантство във взаимоотношени€та си най-вече със земеделската парти€, към нейни€ вожд Ќикола ѕетков. ћоже би той има основание, когато счита, че идването на  оларов и ƒимитров ще поощри и засили още повече куража и увереността на българските комунисти, че на т€х всичко им е разрешено, че никой не е в състо€ние да се меси в българските работи.
¬ъпреки хегемонната рол€ на  омунистическата парти€ политическите дейци от ц€л св€т, в това число и на първо м€сто —талин зна€т, че парти€та на българските сел€ни е авторитетна масова парти€, с изключително гол€мо вли€ние сред сел€ните, с големи традиции и определен антифашистки принос. — не€ и нейните политически ръководители не може да се постъпва произволно и да се елиминират те от политически€ живот на Ѕългари€. Ќикола ѕетков се е наложил като неоспорим от никого лидер с гол€мо политическо вли€ние. Ќай-лесно е да се скъса с него, когато той се об€ви в опозици€, като бъде обвинен в шпионаж и заговорническа дейност. “ова ще стане по-късно. «асега е рано, тр€бва да се приложи нова тактика. —талин ще съвева българските комунисти, че ще е "политически несъобразно да не скъсваме още с него, да се постараем да го неутрализираме".
Ќа 11 юли 1945 г. √. ƒимитров изпраща директивно писмо от ћосква: "Ќаши€т "Ѕольшой друг" (това е шифрованото име на —талин) се отнас€ отрицателно към реконструкци€та на кабинета в насто€щи€ момент. —м€та преждевременно отстран€ването на Ќ. ѕетков и неговите другари от кабинета. "“ой, казва —талин, тр€бва да бъде разобличен вътре и вън от страната, въз основа на конкретни факти." Ќикола ѕетков пречи на  омунистическата парти€, след него върв€т в огромното си мнозинство сел€ните и членската маса на Ѕ«Ќ—. “е увер€ват —талин, че ѕетков може да бъде заместен от други€ виден деец на Ѕ«Ќ— јлександър ќббов. —талин обаче възпира неговите противници от прибързани действи€. ¬сички са убедени, че ѕетков тр€бва да си отиде, но разликата е в подхода, в начина, по който той да се изолира. јко ѕетков бъде убит или осъден, —талин счита, че в чужбина ще се гледа на него като на герой, като поредна жертва на комунистите, като борец за свобода. —талин съветва своите съмишленици в Ѕългари€ "до про€в€ват по-гол€ма осторожност и търпимост". “ой още държи да се консултира за всичко с представителите на —јў и јнгли€. —талин успоко€ва българските си другари, че не е толкова страшно да има разногласи€ в управл€ващата коалици€, да има критика в Ќационални€ съвет на ќ‘. "“ова е, казва —талин в един разговор с √еорги ƒимитров, съвсем естествено, че е невъзможно в блок от партии да има единодушие по всички въпроси." ƒимитров му изтъква свои аргументи, но —талин, както √. ƒимитров е записал в сво€ дневник, "остана твърдо на своето мнение и още веднъж подчерта сво€ съвет".
ћнението на —талин за българските комунисти има аксиоматичен характер.

87

 “о измен€ еднопосочното мислене на българските комунисти. Ќа заседание на политбюро на 12 юли 1945 г. “райчо  остов чете писмото на √еорги ƒимитров, което съдържа указани€та на —талин за по-гъвкава политика в процеса на демократизаци€ на страната. ќт др. ћолотов, съобщава “р.  остов, е получено писмо до руските другари в —офи€, че Ѕ ѕ е про€вила сектантство по въпроса за Ќикола ѕетков, че позици€та към него е неправилна и заплашва да доведе до развал€нето на коалици€та между четирите партии, че комунистите в Ѕългари€ тр€бва да се вслушват в критиката на другите партии, да не се намесват в т€хните вътрешни работи, че не може да се забрани на Ќикола ѕетков да критикува, че нашата парти€ иска да живее във всички удобства и да ходи сама по паркетен под и др..." "ясно е, продължава √. ƒимитров, че тук се касае не за случайно мнение, а за добре обмислена позици€ на съветското правителство, към ко€то следователно тр€бва да се отнесем с най-гол€ма сериозност към рекомендациите, които се прав€т."
„итател€т разбира, че това са буквално думи на —талин, които ƒимитров препредава на “р.  остов. —талин е разсърден на своите ученици. ≈дин след друг следват неговите съвети посредством √. ƒимитров, но те пон€кога не се вслушват, не могат да разберат в дълбочина, че към опозици€та тр€бва да се отнас€т така, както ги съветва —талин. “ой иска от т€х да направ€т поврат в сво€та политика, да се откажат от твърдата си лини€, съветва ги да се научат да прав€т компромиси. ¬сичко това е казано от —талин с раздразнен тон. —луча€т "ѕетков" не случайно го занимава толкова много. “ой знае и има поддръжката и на —јў, и на јнгли€, и на огромното мнозинство на Ѕ«Ќ—. —талин напомн€ нееднократно на √. ƒимитров, на който предстои завръщане в Ѕългари€ през ноември 1945 г., че "ако се изолира Ќ. ѕетков, ако започнем борба срещу него, се стесн€ва базата на ќ‘, губ€т се селските маси, които биха тръгнали подир ѕетков и групата му".
 акто се вижда от документите на Ќаркоминдела на ———–, посланикът Ћавришчев също сигнализира за грубото отношение към Ќ. ѕетков в Ѕългари€, за "невслушване в известна критика на земеделците". Ѕ ѕ е разтревожена от критиката, ко€то им се отправ€ от ћосква и лично от —талин. ¬ протоколите на ѕолитбюро на ÷  на Ѕ ѕ от 3 юли 1945 г. четем: "Ќие въпреки предупреждени€та на √. ƒимитров (а те са на —талин) да не се намесваме грубо във вътрешните работи на Ѕ«Ќ— се намесвахме грубо, не про€вихме достатъчна гъвкавост, форсирахме работата... Ќие забравихме, че сме победена страна, не се съобраз€вахме при решаването на вътрешните въпроси с международните интереси на ———–. »зхвърл€нето на Ќ. ѕетков от правителството ще бъде в противоречие с общата политика на ———–. Ѕългари€ не тр€бва да създава проблеми преди международната конференци€ на тримата в ѕотсдам... ѕредупреждението на др. —талин идва късно, но не съвсем... Ќие може да убедим нашите съюзници - левите земеделци, че от международни съображени€ е необходимо да се направи още един опит с Ќикола ѕетков, но не на вс€ка цена, а при определени услови€."
“върдолинейните в Ѕ ѕ даже се опитват да се противопостав€т на —талин, да се отнесат леко резервирано. Ќаучавайки за това, √. ƒимитров е разтревожен да не би това да предизвика гнева на —талин. “ой усеща тази мълчалива съпротива от Ѕългари€.
Ќасрочените за 26 август 1945 г. парламентарни избори под натиска на опозици€та и с намесата на —јў и јнгли€ се отлагат за 18 ноември с.г. Ќикола ѕетков е дал ултиматум, че ако не се отложат изборите, опозиционните министри ще си дадат оставката. —талин се страхува от допускането в Ѕългари€ на правителствена криза, от стесн€ване базата на ќ‘. ќще на други€ ден след отлагането на изборите ÷  на Ѕ ѕ обсъжда новосъздаденото положение - какво

88

да се прави? ќтново се иска консултаци€ със —талин. "Ќие получихме известни указани€, за€в€ва “райчо  остов, от др. —талин, които ни навеждат на мисълта, че може би в това отношение - в борбата срещу десните елементи в ќ‘-партии - не сме били на прав път. ƒр. —талин ни предупреждаваше, че в навечерието на Ѕерлинската конференци€ ние не бива по никакъв начин да допуснем правителствена криза и стесн€ване на базата на ќ‘. “ой ни упрекваше в не съвсем правилно отношение към Ќ. ѕетков и неговата група, в прекалено √–”Ѕј намеса във вътрешните работи на Ѕ«Ќ—, в нежелание да търпим каквато и да била критика. “ой ни посочваше, че не можем да искаме от другите съюзнически партии да бъдат 100 процента убедени и искрени отечественофронтовци, каквито сме ние, да бъдат по всички въпроси на нашето мнение. “ой ни предупреди, че в такива междинни партии не може да н€ма колебание, но ние тр€бва по-търпимо и по-гъвкаво да се отнас€ме към тези колебани€.
«а нашето желание... да изчистим извъднъж наши€ път др. —талин ни упрекна, че ние предпочитаме да се движим по паркет, отколкото по груби€ и изровен път на действителни€ живот. ¬ие си спомн€те, че ние се опитахме да се отнесем към тези съвети на др. —талин сериозно и с всичкото внимание, което те заслужават, взехме решение да направим всичко възможно, за да избегнем кризата след дълги преговори, установихме се при анализа на ѕетковата група, че не би било правилно да се сложи пълен знак на равенство между не€ и √емето. Ќай-сетне съгласихме се, че англофилските и американофилските тенденции у ѕеткова и „ешмеджиева, това, че ти€ при€тели започнаха да гледат с едното око към ———–, а с другото - към јнгли€ и јмерика, не могат да се см€тат за достатъчно основание за изхвърл€нето им от ќ‘ при сегашното международно положение, когато ———– тоже държи на съюза с јнгли€ и јмерика."
Ѕ ѕ разбира, че с Ќикола ѕетков т€ не може самоволно да се разправи, че неговата съдба може да се реши само на равнище представителите на великите сили.
ќтлагнето на изборите, отношението към ръководителите на опозици€та изисква от ръководните сили в Ѕългари€ да потърс€т отново съветите на —талин и ћолотов. Ќа 25 август 1945 г. за ћосква заминават “райчо  остов и ¬ълко „ервенков.  ъм т€х се присъедин€ват и √еорги ƒимитров и ¬асил  оларов. ќще същата вечер са приети от —талин и ћолотов.
“ук те идват със свой проект-програма за действие при новата обстановка. “е са уплашени; щом ———– не можа да предотврати отлагането на изборите - значи той е по-слаб от англо-американците.  акво ще каже сега —талин? ¬ него е и надеждата.
 
"ќпозици€та пон€кога по-добре вижда известно недоволство сред масите, отколкото тези, които са на върха. ¬ие сте уверени, че народът върви с вас. “огава защо така се изплашихте от опозици€та?"
 
ўе си позволим да приведем оценката на —талин за положението в Ѕългари€ по-пространно, за да се види колко точно той дава сво€та диагноза и прогноза, ко€то окуражава смутените му гости. "ќт ваши€ проект, казал —талин, се вижда, че вие се поизплашихте. ¬аши€т тон беше много висок, а сега се изплашихте и смутихте. Ќикой не е искал пром€на в правителството. ќтложихте изборите - поставете точка на това. ќтлагането на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме. јко англо-американците са недоволни от нещо, нека се обърнат към  онтролната комиси€. “ам ще им кажат, че не могат да решават подобни въпроси, и ще ги отправ€т тук - към нашето правителство. Ќие не ще се

89

съгласим на никакви съществени отстъпки и без нас нищо не може да се направи.
¬ие сте длъжни да отсто€вате своето право сами да решавате въпроса за това какво правителство да имате. ќт тази гледна точка деклараци€та на Ќационални€ комитет на ќ‘ за отлагането на изборите не е съвсем правилно и добре обмислена - съставена е твърде подомашному. ѕо-добре би било да кажете, че отлагате изборите, тъй като се вслушвате в искани€та на опозици€та, отколкото да за€вите, че правите това под външен натиск. “р€бва да бъде използуван аргументът,  че без опозици€ не е мислимо никакво демократично правителство. ј това, че опозици€та може да не остане доволна от вашите постъпки, н€ма какво да ви смущава: т€ за това е опозици€, за да бъде недоволна. Ќе е мислимо опозици€та да бъде доволна от всичко... ¬ деклараци€та е пропуснат също и важни€т пункт, че ќ‘ власт е възстановила и свободата на вероизповедани€та. ¬ъобще т€ е съставена подомашному. ¬ не€ твърде много се ругае ѕетков.
¬ общество с антагонистични класи тр€бва непременно да има опозици€. Ќе могат едновременно да бъдат доволни и работодатели, и работополучатели, както казват немците. Ѕез опозици€ може само в общество като нашето. » все пак пон€кога се случва ние самите да си правим опозици€ чрез самокритика... ѕо-добре би било да се легализира опозици€та, за да € държите вие в своите ръце и да € заставите да бъде ло€лна, отколкото да премине в нелегалност. ¬ие сте заинтересовани да имате опозици€. јко работите добре, вие може да вземете в свои ръце опозици€та на ѕетков и да € използувате в най-различни случаи. «а вас даже е изгодно опозици€ от 50-60 човека - ще се хвалите пред Ѕевин, че у вас има опозици€. ќпозици€та у вас ще бъде като камшик, ще ви принуждава да не се разпускате, ще ви пришпорва. — н€кои пунктове на ваши€ проект вие сами признавате, че опозици€та е права в нещо. ќпозици€та пон€кога по-добре вижда известно недоволство сред масите, отколкото тези, които са на върха на властта. ¬ие сте уверени, че народът върви с вас? “огава защо така се изплашихте от опозици€та?"
—талин по индиректен път търси начин за изолаци€ на Ќикола ѕетков. Ќеговата фигура го тревожи и той предлага един вариант, според който опозиционните земеделци начело с ѕетков да се обедин€т с тези, които подкреп€т парти€та. — това —талин иска да противопостави двете фракции, които сами да воюват помежду си. ѕо този начин на преден план се изкарват левите земеделци, земеделците отечественофронтовци. “ова на практика е теори€та "раздел€й и владей". ¬ друг случай —талин предлага за Ѕългари€ като предимно селска страна да н€ма комунистическа парти€, ко€то да плаши сел€ните, а да се създаде н€каква си "работническо-селска парти€", ко€то да погълне и двете партии - на земеделците и комунистите.  ато образец —талин сочи английската "Ћейбър парти"- Ќо забележете, че —талин, за да не уплаши комунистите им казва: "ѕо същество това ще бъде комунистическа парти€, но на пръв план това ще става по-завоалирано, а после вие ще об€вите, че се борите за комунизъм."
ќт 16 до 25 декември 1945 г. в ћосква се провежда съвещание на външните министри на јнгли€, —јў и ———–. ќбсъждат се принципи за процедурата по сключването на мирните договори с победените страни. јмериканската и английската делегаци€ насто€ват като условие за сключването на мирен договор с Ѕългари€ демократизирането на режима в страната. —лед продължителни дебати се решава в правителството на ќтечествени€ фронт да бъдат включени двама представители на опозици€та. Ќо кои да бъдат те? —талин знае, че Ѕърн (—јў) и Ѕевин (јнгли€) ще искат Ќикола ѕетков да представл€ва опозици€та. ј —талин се страхува от него, но тр€бва с н€какъв аргумент да се отклони кандидатурата на ѕетков. Ќа 23 декември √еорги ƒимитров записва в дневника си едно много

90

важно събитие. “о се отнас€ именно за Ќикола ѕетков: "»звика по ¬„ —талин. —ъобщи: €ви се при мен министърът на външните работи на —јў и предложи с цел признаването на българското правителство реорганизаци€ на правителството с цел включването в нещо на представители на опозици€та-"
"... ўо се касае до опозици€та, както е известно, има ло€лна и нело€лна опозици€. Ѕългарската опозици€ е нело€лна. “€ бойкотира изборите. ¬ јмерика също има опозици€ - републиканците. Ќо след нейното поражение в изборите нейни€т ръководител за€ви, че поддържа правителството. Ѕългарската опозици€ постъпи обратно. »ма у вас нело€лна опозици€. Ѕихте ли включили представители на тази опозици€ във вашето правителство. (“ой започва да се смее...) «ащо това тр€бва да се иска от Ѕългари€." "... ѕомислете, казал —талин на √еорги ƒимитров, не бихте ли могли да включите един или двама министри от опозиционните кръгове, откъсвайки ги от опозици€та. ƒайте им н€какво незначително министерство. ≈стествено, въпрос не става за ѕетков. ћоже да се намери друг, макар немного известен. ѕосъветвайте се с вашите другари и съобщете вашето мнение. ўе чакаме утре вашето позвън€ване."
„итател€т е забел€зал изричното указание на —талин: да се търси човек от опозици€та, но да не е известен като Ќикола ѕетков. » на този по-малко известен опозиционер да се даде н€какво незначително министерство. √еорги ƒимитров е смутен. “р€бва да се намер€т ло€лни опозиционери. «апочват консултации, но такива опозиционери, каквито се търс€т, н€ма. —ледователно не могат да се изпълн€т съветите на —талин. ћосковските решени€ могат да бъдат осуетени, да не се осъществ€т. ј това е гол€м скандал, който злепостав€ —талин. Ќа 30 декември 1945 г. √еорги ƒимитров е записал в дневника си: "ќтправих телеграма (шифровка) до —талин и ћолотов по повод практическото приложение решени€та на ћосковската конференци€ по български€ въпрос."  акто вече подчертахме, има реална опасност московските решени€ да бъдат провалени. —пешно заминава най-авторитетна делегаци€: министър-председател€т  имон √еоргиев, министърът на вътрешните работи ѕетко —тайнов, министърът на вътрешните работи јнтон ёгов и проф. ƒимитър ћихалчев - посланик на Ѕългари€ в ———–. Ќа 7 €нуари българската делегаци€ е поканена на прием от —талин. Ќа тази среща най-много ще се спр€га името на Ќикола ѕетков. Ќо нека да дадем думата на проф. ћихалчев.
"—рещата се състо€ на 7 €нуари 1946 г. вечерта от 10 до 12 часа в  ремъл - пише в информаци€ ƒ. ћихалчев до ћинистерството на външните работи. - “€ започна с едно раз€снение на  имон √еоргиев, подир което последва изложение на —талин върху разво€ на неотдавнашните преговори между тримата министри на външните работи, доколкото те зас€гат и Ѕългари€, и отчасти и –умъни€"... —талин см€та, че в Ѕългари€ не са оценили достатъчно благопри€тни€ за Ѕългари€ резултат. "¬ие н€мате нужда да се занимвате толкова много с вашата опозици€. ¬ие тр€бваше чисто и просто да й изтъкнете решението на конференци€та и да € поканите да посочи двама упълномощени от не€ и ло€лни спр€мо ќ‘ свои представители. «ащо е било нужно да карате селски представители да ви дават писмени декларации за едно или друго! Ќе знаете ли, че сел€нинът е сговорчив - добавил —талин засм€но и иронично, - но неговата сговорчивост и доверие веднага се свършват, когато го накарат да подпише нещо! јко Ќ. ѕетков, ѕастухов и Ћулчев жела€т да посочат свои лица - добре; ако не жела€т - още по-добре. ¬ие със сво€та тактика сте дали на опозици€та да мисли, че имате нужда от не€, когато т€ никак не ви тр€бва... Ќашата задача в отношени€та с ти€ "опозиции" в –умъни€ и Ѕългари€ е да съдействуваме за т€хното разложение. ј вие чрез своите действи€ с петковци и пастуховци помагате да се засили т€хното самочувствие... ¬ разговора наред със —талин участвува често и ћолотов. “е двамата се сговориха

91

накра€ да се изпрати ¬ишински от Ѕукурещ в —офи€, за да раз€сни той лично на българската опозици€, че от не€ ћосковската конференци€ иска двама действителни и ло€лни представтители. јко петковци и лулчевци - каза —талин - не щат, те рискуват да останат изолирани и да загуб€т всичко. «ащото техни€т отказ означава, че те отиват против общата лини€ на тримата и против изрични€ съвет на ———–..."
—талин се обажда на ¬ишински по телефона и като му дава нужните инструкции, поръчва му на други€ ден да тръгне за —офи€.
 
"√олемите от  ремъл б€ха много €досани и този €д винаги намираше ехо сред петата колона на болшевиките в другите страни..."
(„ърчил)
-н€ма такъв текст в книгата
 
"Ќа 8 €нуари в —офи€ пристига ј. я. ¬ишински - записва √еорги ƒимитров в дневника си. - —рещнахме се в Ѕирюзов. Ѕеседвахме за позици€та, ко€то тр€бва да заеме към опозици€та. ѕрез нощта той приел Ћулчев. Ѕезрезултатен разговор." ƒимитров не съобщава, че ¬ишински се среща също през нощта и с Ќикола ѕетков. ѕо сталински маниер той изпраща човек, който да го извика в полунощ. Ќикола ѕетков връща пратеника на ¬ишински с думите: "Ѕлагодар€ му, но ние политиката € водим денем, а нощно време почиваме и вие сте ме намерили в леглото. ”тре, когато пожелаете, съм му на разположение." ядосан от отказа на двамата представители на опизици€та, ¬ишински грубо им за€в€ва: "Ќе съм дошъл с вас да разисквам, нито да приемам вашите услови€. јз съм дошъл да ви предам ћосовското решение, съгласно което, ако вие се съгласите, тр€бва да представите двама представители."
ќтказът на ѕетков да разговар€ с ¬ишински е един от аргументите, които по-късно ще се използуват за осъждането му. ≈то и мотивите: Ќикола ѕетков не е съгласен с ћосковското решение, той не спори с българското правителство, той спори със —талин, със ———–.
—амо два дни преди да бъде об€вен съставът на новото правителство на  имон √еоргиев (31 март 1946 г.), —талин изпраща на √. ƒимитров шифрограма как да бъде съставено новото българско правителство. —талин вече е направил р€зък завой в своето отношение към политическата опозици€ в Ѕългари€: решил е да се започне политическо репресивно настъпление срещу не€. » началото е тук - противопостав€нето на тримата срещу изпълнение решението на ћосковското съвещание. ≈то какво е записал √еорги ƒимитров в дневника си на 6 юни 1946 г. за поредната си среща и разговор със —талин: "¬ечер€ със —талин и ћолотов в  ремъл. ...  ъсно през нощта - закуска в дачата на —талин. ѕресто€хме до 7 часа сутринта... Ѕеседвахме по нашата тактика към съюзниците и в частност за ƒам€н ¬елчев... —талин ни критикуваше за недостатъчно решителни действи€ от наша страна. ѕосъветва ни да вземем по-решителен курс и да не се съобраз€ваме с мнението и настроението на англичани и американци и т€хната агентура в Ѕългари€. ёгослав€ните къде по-смело действуват."
Ѕ ѕ прави сво€ извод от препоръката на —талин да действува по-смело, така както "югослав€ните действуват". «а това ƒимитров се консултира със съветските служби на  √Ѕ. Ќа 26 юни 1947 г. при него се провежда съвещание с изпратените от Ѕери€ съветници. “ова ƒимитров го е записал  в дневника си.
ѕри следствието срещу Ќикола ѕетков е приложена съветската "конвейрна система" на разпит. “ой се извършва през ц€лото денонощие от четири следствени екипа при системно безсъние на подследствените. Ќа 16 август 1947 г. Ќикола ѕетков е осъден на смърт. –ъководителите на —јў и јнгли€ прав€т всичко възможност да осигур€т благоразположението на ———– да не изпълн€ва присъдата срещу ѕетков. —ъветското правителство отхвърл€ тези искани€ като неоснователни. Ќа 17 септември 1947 г. ƒимитров изпраща специална шифрограма от ћосква, след като е съгласувал този въпрос на най-високо равнище. "¬ насто€щи€ момент - се казва в не€ - е нужно да се даде нагледен силен урок на всички, които се опитват да подриват народната власт и да се вмесват в нашите вътрешни


92

работи. “акова е мнението на нашите при€тели (съветските ръководители - б.а.)"
»стори€та е запазила автентични документи, от които  се вижда личната намеса на —талин за случа€ "Ќикола ѕетков". ƒокато през 1945 г. —талин критикува българските комунисти за политически максимализъм, сектантство и неповратливост, в кра€ на 1946 г. той ги критикува за политическа пасивност, за забав€не на революционните преобразувани€. —талин вече иска да се ликвидира политическата опозици€ в Ѕългари€. ялтенската конференци€, ко€то дава на —талин право на вли€ние в Ѕългари€, не дава големи шансове на —јў и јнгли€ за намеса в общесвено-политически€ живот на Ѕългари€.
”бийството на Ќикола ѕетков на 23 септември 1847 г. разтревожва международната демократична общественост. ” никого н€ма съмнение, че това е дело на —талин. » с основание на 25 септември пред събрание на ѕарти€та на консерваторите „ърчил за€в€ва: "“р€бва добре да се разбере, че съветското правителство е първи€т виновник за смъртта на ѕетков... Ѕългарските комунисти действуваха по заповед от ћосква, убивайки ѕетков. “ова убийство не можеше да стане скрито и ние знаем, че  ремъл е бил винаги готов на най-страшни наказани€...  азвам " ремъл", защото българските болшевики са действували по заповед. √олемите от  ремъл б€ха много €досани и този €д винаги намираше ехо сред петата колона на болшевиките в другите страни. Ѕолшевиките по нищо не се различаваха от нацистите."
 
 ак бай ƒобри излъга за пръв път
-н€ма такъв текст в книгата

“ј…Ќј —–≈ўј Ќј ƒќЅ–» “≈–ѕ≈Ў≈¬ — ƒ»ћ»“Џ– √»„≈¬

                         
 Ќаучава ƒобри “ерпешев, че в плевенски€ затвор, в същата кили€, в ко€то и той е бил, излежава присъдата си видни€т земеделски водач ƒимитър √ичев, осъден през 1948 г. на строг тъмничен доживотен затвор за "вражеска контрареволюционна дейност".
»зминали са 12 години и на бай ƒобри, така гальовно го наричаше народът, му се искало отново да  посети този затвор. » нещо повече, основание за това му давало, че като завеждащ административни€ отдел в ÷  на Ѕ ѕ той е наблюдавал и вътрешното министерство.
Ѕидейки сам повече от десетилетие по затворите, той добре разбирал и съчувствал на невинно осъдени€ земеделски водач, с гол€м антифашистки актив.
ƒ. “ерпешев, считайки, че свободата в парти€та е изгр€ла, минали са само два месеца от априлски€ пленум през 1956 г., си позвол€ва без знанието на партийното висше ръководство да посети плевенски€ затвор. “ой никога не е предвиждал, че този му хуманен акт ще бъде изтълкуван като "най-грубо нарушение на жел€зната партийна дисциплина", като желание и стремеж да печели евтина попул€рност.
ѕред нас е една строго секретна стенограма на септемврийски€ пленум на ÷  на Ѕ ѕ през 1956 г. “ук пред ц€л пленум ƒ. “ерпешев е подложен на кръстосан разпит: защо той без разрешение на парти€та прави това посещение да се срещне с един "политически враг". ѕред този непредвиден партиен съд ƒ. “ерпешев отговар€: "—луча€т е съвършено случаен. ѕо-рано исках да отида в този затвор, там съм бил известно време, още повече аз наблюдавам вътрешното министерство. »сках да отида в един затвор. ѕо едно време поисках, когато беше култът.  ултът ми каза: н€ма да отиваш. —ега н€ма култ и аз реших, че мога да отида. Ќо тогава го н€маше момчето (директора) и мен не ме пуснаха, и аз си заминах."
ƒобри “ерпешев тр€бва да намери н€какво оправдание - може би за пръв път ще излъже парти€та, на ко€то той от млади години се беше посветил. “ой не може да хитрува и ето вижте колко наивно об€сн€ва това си посещение, като

 

93

мисли, че н€кой ще му пов€рва: "»двах аз по път€  и колата точ, в точ, за мое нещастие се счупи там, на вратата на затвора... јз седнах на вратата на колата - дойде началникът на затвора: "«дравей, бай ƒобри!" "«драсти!" "“и си искал да влезеш в затвора. ≈ла сега." јз му казах, че бързам, че е топло. "≈ла, ела." ќтидохме, разгледахме затвора. —трупаха се около мен затворници: "ўо ни държите, защо не ни пуснете?" - ей такива въпроси. ћежду т€х беше и √ичев.
“ќƒќ– ∆»¬ ќ¬: "Ѕай ƒобри, ти си отишъл в кабинета на директора и си казал: "ћол€ да ми доведете √ичев." » срещата е станала в кабинета на директора. “ова е ÷ентрален комитет и тр€бва да се говори точно.
ƒ. “ерпешев не предполага, че директорът на затвора ще уведоми моментално своите началници. “е описват в подробности случа€ и скалъпени€т бързо отговор на кръстосани€ разпит пред ц€л пленум обърква бай ƒобри. “ой отрича, че е казал: "»скам да вид€ √ичев, докарайте го." Ѕай ƒобри носи подарък на √ичев - локум и нещо за €дене, разговар€т за политиката на Ѕ«Ќ—, за неговите водачи и му дава един аванс с думите: "јко излезеш от затвора, да помогнеш на народа да се ориентира..." »зрично му казах: колата ми е счупена вън, вл€зох да вид€ затвора, никакъв мандат, никакво пълномощно н€мам. “ова съм казал. јко това не е така - вот, подпишете ми смъртната присъда. “ова е така... “акъв е случа€т."
ќрганите на ƒържавна сигурност донас€т, че след това той се среща с брата на √ичев. ƒобри “ерпешев отговар€, че за разлика от други пред неговата врата в жилището му не стои милиционер. Ќегови€т дом е открит за всеки. "ƒошъл една сутрин, об€сн€ва ƒ. “ерпешев, седнал вън на пейката. ∆ената казва: ƒошъл е един. ѕитам кой е? "Ѕрат бил на √ичев". јз й казвам: "ƒа си върви по д€волите." ƒържа ме половин час. " акво искаш от мен? јз не съм го арестувал и не го държа. »дете при √еорги “райков, ако с т€х се разберете." “ова е разговорът.  акво можех да му кажа, за да го изпъд€... “ой е отишъл при “анчев, разговар€л с “анчев. “анчев го пуснал при √еорги “райков...  аква отговорност имам аз за това, че този при€тел е отишъл да разговар€ с т€х... јз на т€х не съм казал да го приемат. “€ си е т€хна работа."
—лед об€снени€та започват въпроси и изказвани€:
»¬јЌ ћ»’ј…Ћќ¬: "«ащо всичко това не го каза след случката веднага - ето така сед€т работите, другари, за тези срещи с √ичев, с брат му, защо ÷ентрални€ комитет не информира?"
ƒќЅ–» “≈–ѕ≈Ў≈¬: " аква нужда има да информират какви разговори с √ичев е имало?"
–”Ѕ≈Ќ Ћ≈¬»: " ак каква нужда?"
“ќƒќ– ∆»¬ ќ¬: "Ќие навремето те викахме в ѕолитбюро във връзка със срещата с жената на √ичев и ти обърнахме сериозно внимание, че следва да прекъснеш вс€какви връзки с тази фамили€."
ƒќЅ–» “≈–ѕ≈Ў≈¬: "јз € приех с разрешение на др. “асков. јз му казах: "»ска среща с мен." јз попитах тогава и той ми каза: "ћоже да € приемеш". јз не зна€ в какво тук мога да бъда обвинен"... » след много реплики от залата той отговар€, запазил самообладание: "“акъв е фактът. ¬ъв всеки случай дава ли това основание, щото да се хвърл€ такова обвинение, че, видиш ли, аз там с √ичев прав€ фракци€, че, видите ли, готв€ н€какво правителство и вод€ борба против партийното ръководство? Ќе е така работата. Ќедейте така! Ќе можете вие в това да ме обвините..." ¬ какво ли не е обвинен ƒ. “ерпешев за този му хуманен човешки жест.
¬ броени редове е трудно да се посочат и други изказващи се на планума против тази чисто човешка постъпка на “ерпешев.

94

—тари€т антифашистки ветеран, макар и да н€маше онази теоретична подготовка на н€кои, получена от трудовете на —талин, интуитивно усещаше, че култът в Ѕ ѕ е пуснал дълбоки корени, че мнителността и подозрителността трудно се изкорен€ват, че култът към —талин и „ервенков е осъден, но култовското мислене продължава да господства. ƒ. “ерпешев се об€ви за по-решителна борба против култа, но затова той не получи поздравление като предшественик на они€ демократически процеси, които по-късно настъпиха в Ѕ ѕ, а беше анатемосан като рушител на партийното единство, като авантюрист и субективист. “ой умр€ огорчен от тази парти€, на ко€то посвети цели€ си живот.
 

—“јЋ»Ќ Ќ≈ «јЅ–ј¬я "—Ћ”„јя" — “–ј…„ќ  ќ—“ќ¬

                   
 ≈динствени€т и главен виновник за смъртта на “райчо  остов беше —талин. Ѕългарите б€ха само изпълнители на смъртната присъда, произнесена от —талин над “райчо  остов. Ќа —талин никой не възраз€ваше и ако е имало н€кои такива навремето, то т€хната съдба е известна...
“ова твърдение се подкреп€ убедително от още един документ (а фактите са много), съхран€ващ се в лични€ архив на ¬асил  оларов в ÷ѕј при ¬исши€ съвет на парти€та под сигнатура ф. 147, оп. 2, а. е. 67. “ова са бележки на ¬асил  оларов, като министър-председател, който е на посещение в ћосква през €нуари 1949 г. за учред€ването на —ъвета на икономическа взаимопомощ. “ук са представители и на социалистическите страни от ≈вропа. ѕред всички т€х —талин отново се връща към случа€ в Ѕългари€ с “райчо  остов, който неотдавна е обвинен публично, че крие цените на тютюна в Ѕългари€ от съветските представители... “ова е истори€ за ц€л роман, но тук ще приведем само н€колко реплики и груби нападки на —талин срещу “райчо  остов при срещата му с българската делегаци€ на 6 декември 1948 г., т.е. само  един месец преди учред€ването на —»¬. Ќа тази среща през декември 1948 г. от българска страна присъствуват √еорги ƒимитров, ¬ълко „ервенков, “райчо  остов и јнтон ёгов. “ова не е официална среща, а е банкет, даден от —талин на българската и полската делегаци€ в неговата вила... “ук присъствуват и ћолотов, Ѕери€, ћаленков, Ѕулганин,  аганович и други тогавашни членове на ѕолитбюро...
ћихаил Ѕодров, тогавашни€т съветски посланик, е направил вече сво€ донос лично до —талин, дал е характеристика на “райчо  остов. ћоже да си представим как се е чувствувал на банкета “райчо  остов, този смирен, възпитан и интелигентен наш партиен ръководител, стенографирайки при това думите на —талин... ѕред лицето на всички, на богатата трапеза, вече може би всичките с повишено от алкохола настроение стават свидетели на следната сцена. —талин се е приближил до него и, гледайки го втренчено с впит поглед в очилата, му казва: "ћошеник такъв! јз имах за ¬ас по-добро мнение. “р€бва да се види откъде сте и кой сте ¬ие? я ме погледнете! »скате да се биете? ўе се преборим. —амо знайте, че ние на половин път никога не се спираме. ўе доведем борбата докрай." —талин е разгневен.  ой може в тази обстановка да му възрази... ¬сички са смутени... “ой се обръща към ¬ълко „ервенков, стар негов познайник от срещите му в обръжението на √. ƒимитров: " ажете, може ли да го обуздаете? «а √”Ўј“ј ƒј √ќ ’¬јЌ≈“≈? ўо за човек е той?"

—лед тези гневни и осъдителни, и съдбоносни за “р.  остов думи, нима не може да се види, че присъдата вече е произнесена...
 ъм кра€ на банкета, изглежда —талин вече е дошъл в настроение и казва: "Ќека забравим този случай..." (¬иж. ÷ѕј ф. I. оп. 5 а.е. 34 л. 68-76). Ќо —талин не забрав€... »менно това искаме да потвърдим с един документ от ¬асил

95

 оларов, за който вече споменахме...
—рещата на —талин с българските представители става през €нуари 1949 г., т.е. само един месец след този инцидент.
¬асил  оларов си е водил бележки, които веро€тно са му служили за доклада, който той тр€бва да направи пред ѕолитбюро в Ѕългари€ ¬ специален раздел на сво€та информаци€, той е отбел€зал: "«а “р.  остов". ўе приведем изц€ло записките на  оларов. «а нас, изследователите, те са автентичен документ, който разкрива обективно и неподправено ц€лата истина, как се отнас€ше —талин към "братските" партии, как негови€т гн€в се стоварваше и върху парти€та в Ѕългари€. «ловещата с€нка на негови€ култ, на страха от него стигаше  и до  Ѕългари€. "¬ъпросът за “райчо  остов - пише ¬.  оларов - не се счита изчерпан и приключен от руските другари. “ой представл€ва още една зееща рана и пречи за възстанов€ването на пълното доверие на русите към нас. ( огато разговар€хме с ћолотов за нуждите от известно разпределение на помощта на гърците, той забел€за (иронически): " ажете, какво искат те от вас, ако разбира се “ќ¬ј Ќ≈ ≈ “ј…Ќј". (к.м.ј.¬.)
2) Ќа банкета —талин през ц€лото време подхвърл€ше на ёгов: "ћы с ¬јћ» Ќј÷»ќЌјЋ»—“№i" (к.м.). “ой повтори това барем 15-20 пъти, както прави обикновено, когато иска да набие н€ко€ мисъл. “ова направи впечатление на другарите от другите партии. ”нгарците ни питаха какво означава това? Ќие премълчахме да дадем об€снение. ќказа се, че пол€ците, присъствували при разглеждането на този случай през декември, разбраха подм€тани€та на —талин и ћинц (член на полската делегаци€ бм. - ј.¬.) ме попита как стои този въпрос сега? 3) Ќие не можехме да не поискаме да бъдем точно осветлени от самите руски другари за т€хното мнение. јз говорих с ћолотов и ћаленков, че ёгов използувал подм€тани€та "ћы Ќј÷»ќЌјЋ»—“№i", за се осведоми какво мисли точно —талин. “ой говорил също и с Ѕери€, присъствувал също ћолотов и ћаленков и се намесили в разговора. ¬сички те казваха, че в нашата парти€ и нейното ръководство те не се съмн€ват ни най-малко. “е познавали ƒимитров и  оларов. Ќо " “ќ “ј ќ…   ќ—“ќ¬?"  ак это могло случитс€"? —талин пита ёгов: " ак вы, ёгов, лично это допустили?" “ой пак повтори: "  черту ¬аши тайны." “е всички са съгласни "что  остову надо помочь, повидому он не плохой человек, но два извода са несъмнени: а) ƒоверието на руските другари в “райчо е разколебано, те сега не могат да му се довер€т, те се занимават с подробно изучаване на неговата личност и б) –уските другари считат, че в нашата система и методи на ръководство на парти€та има съществени недостатъци, които допускат подобни опасни инциденти.
ёгов биде силно зад€нат от подм€тани€та на —талин и очевидно той разбра сериозността на случа€ с “райчо. “ой също сериозно размисли за това, което тр€бва да се предприеме у нас, за да се укрепи партийното ръководство и предпази нашата парти€ от подобни опасни инциденти... ѕо този повод той, както никога по-рано стана по-откровен с мене. “ой ми съобщи например, че в разговорът си със —талин в присъствието на ћолотов —талин му казал: "ƒимитров бльшой человек, он пользуетс€ с большим известностью заграницей.  оларов - большой человек, он тоже имеет международную известность, их нужно беречь."
Ќав€рно та€ оценка на руските другари за мене съставена с отношението, което имат към мен н€кои наши ръководни другари накараха ёгова да се разоткровеничи. “ой ми съобщи например, че "те" (кои са те?) били решили да "издигат" “райчо, че казаното от „анков, че "вс€ка жаба тр€бва да си знае гьола" било във връзка с това. “ой ми каза за безобразното държане на “райчо с √еорги, когато разглеждали доклада на √еорги на 16 пленум, а именно че √еорги уж искал да "замаже" своите грешки и че ако той не кажел всичко, то той, “райчо, щ€л да

96

излезе с разобличение. “ова поведение на “райчо възмутило ёгова, но никой от присъствуващите не се решил да се намеси. —ега ёгов открито нарече начина на действие" на “райчо в правителството  и в парти€та като стремление към диктаторство.
‘актически той със своето обкръжение от послушни помощници решавал самовластно всички въпроси, че той суспендира правото на отделните министри и заменил министерски€ съвет и ѕ. Ѕ., че той не се допитвал до √еорги по важни въпроси и пр. ќтделни помощници-министри през главата на своите министри, в това число и на ёгова, се обръщали към “райчо. „е благодарение на сво€ навик да командува той извършил сво€ гаф с русите и докарал нашата парти€ и правителство в конфликт с ¬ ѕ (б).
ёгов също така намира, че имало похалимство и низкопоклонничество, че много средства се харчели без разрешението на ѕЅ или от правителството за ненужни цели...
¬ъв връзка с разказа на ромъните как е станало отказването на крал ћиха€ от престола, стана въпрос за наши€ —имеончо и др. —лед това —талин запитал, а какво стана с хората от царски€ (регентски€) съвет.  огато му казах, казал ёгов, че всички регенти бидоха разстрел€ни, той ми стисна ръката."
— тези думи завършват бележките на  оларов от тази среща, състо€ла се от 4 до 12 февруари 1949 г. ¬сички обвинени€ срещу “р.  остов са вече налице.  оментарът е излишен. „итател€т знае завършека на драмата с “р.  остов. “ой ще прецени кой е главни€т виновник.

ѕ–≈ƒ—ћЏ–“Ќј“ј »«ѕќ¬≈ƒ Ќј ≈ƒ»Ќ ѕ»—ј“≈Ћ

 Ќеотдавна в архива на българската легаци€ в ћосква попаднах на интересни документи, с които искам да запозна€ читателите. “ова е докладът на културни€ съветник в легаци€та Ц известни€ български общественик и писател —лавчо ¬асев. Ќа 25 април 1951г. в ћосква пристига на лечение известни€т български писател јсен –азцветников. Ќа 30 август 1951г. той почива в ћосква от рак. Ќегови€т доклад до ћинистерството на външните работи за хода на болестта на поета не е обикновен административен отчет, а една своеобразна психопрограма на поета.
 ой е јсен –азцветников, че му се обръща такова гол€мо внимание? Ќе беше ли он€, когото изключиха от парти€та още преди ƒевети септември? ¬същност –азцветников беше един от представителите на тъй наречената Дсептемврийска четворкаФ: јнгел  аралийчев, Ќикола ‘урнаджиев, √еорги ÷анев и јсен –азцветников. “ова бе кръгът на левичарите, които се групираха около √. Ѕакалов и неговото списание ДЌов пътФ Ц започнало да излиза през 1924г.
«аедно със своите четирима при€тели и јсен –азцветников стана жертва на догматизма и л€вото сектантство. √рубото партийно командаджийство отблъсна четворката от парти€та и те напуснаха литературни€ партиен фронт. “е б€ха обвинени в ренегатство и отстъпление от Д€сните класови позицииФ. –азцветников прежив€ тежко тази психологическа драма.
—поменавам всичко това, за да се разбере по-€сно изповедта на поета птед смъртни€ одър. «аедно с това, документът показва, че въпреки господството на култа и личността в Ѕ ѕ, ¬. „ервенков с този си жест, неразбран и от –азцветников, показва, че доверието към четворката е възвърнато, че те са реабилитирани. “ова за себе си –азцветников осъзнава едва когато е изпратен по личното нареждане на „ервенков на лечение в ћосква. Ќо поетът не е

97

индивидуалист, той се пита дали и доверието към ј.  аралийчев е възвърнато...

ƒокументът се пази в архива на българското външно министерство под сигнатура: папка 16, оп. 3ѕ, а.е. 346 лл 53-60.

јсен –азцветников Ц пристигане в ћосква. Ћечение. ѕоследни думи.

(ƒоклад на културни€ съветник в ћосква Ц —лавчо ¬асев, до ћинистерството на външните работи в Ѕългари€.)

јсен –азцветников пристигна в ћосква на 25 април 1951г. ѕосолството бе уведомено с телеграма от главни€ секретар на —ъюза на българските писатели ’ристо –адевски, а малко по-късно и с телеграма от началника на ѕротоколни€ отдел в ћинистерство на външните работи Ц др. Ќед€лков.

”ведомени б€ха от страна на посолството и другите от —ъюза на съветските писатели. Ќа аерогара Д¬нуковоФ –азцветников беше посрещнат от подпредседател€ на чуждестранната комиси€ при —ъюза на съветските писатели Ц ћихаил ј. јплетин и референтската при та€ комиси€ Ц ћа€  абакчиева (—ъпруга на ’ристо  абакчиев Ц бм.) ќт страна на посолството поетът беше посрещнат от културни€ съветник —лавчо ¬асев.

“ъй като н€махме представа за степента на болестта на –азцветников, другарите от —ъюза на съветските писатели му б€ха извадили пропуск за първомайски€ парад.

—ъсто€нието на –азцветников беше тежко.

ѕътуването в самолета не бе му подействало влошаващо. Ќапротив, той сам твърдеше, па и придружаващи€ го лекар, че пътуването понесъл добре.

ѕо път€ за ћосква в колата –азцветников се почувствал твърде зле и помоли да не искаме от него да приказва.

 ъм кра€ на път€ обаче при влизането в ћосква той се разприказва и започна да разпитва за заобикал€щите го сгради и улици.

ќт —ъюза на съветските писатели б€ха ангажирали ста€ в хотел ДћетрополФ. Ќастанихме болни€ в ста€та. —лед продължителна почивка той пожела да €де. ѕосле води по-продължителен разговор с мен върху литературни теми.  ъм –азцветников беше прикрепена от страна на —ъюза на съветските писатели другарката ћа€  абакчиева.

Ѕлагодарение на пълното съдействие и готовност на другарите от —ъюза на съветските писатели и главно на др. јплетин –азцветников още на следващи€ ден бе настанен в централната  ремълска болница Ц това е най-добрата и прочута болница в ———–.

Ћечението

¬ продължение на 10 дни –азцветников бе подложен на най-подробно и всестранно изследване, с всички най-модерни средства на съвременната наука. ДЌ€ма клетка от т€лото ми, както се израз€ва той, да не е изследвана.Ф ѕървоначалното мнение бе, че все още не е болест на лимфните жлези, а изказано бе предположение, че огнището на рака може да се намира н€къде в друг орган и дава отражение в кръвта. Ќо задълбочените изследвани€ за съжаление потвърдиха диагнозата на нашите български лекари.

¬ продължение на изследвани€та на болестта повече от десет консилиума с над десет души от най-големите специалисти на съветската медицина б€ха произведени над –азцветников. ”дивително бе старанието на съветските лекари, професори и академици да помогнат на болни€ поет.

Ѕолни€т бе подложен на лечение по три направлени€: получаване стрептомицин, пеницилин и влизане на кръв. √рупата на неговата кръв се оказа една от най-р€дко срещаните, поради това кръв се търсеше от всички институти в ћосква.
«а лекарите беше €сна картината на неговото положение и те не можеха да  

98

предскажат благополучен изход от положението. ¬ъпреки това нито за мин и с нищо не бе дадено да се разбере от болни€ неговото истинско състо€ние. «а него б€ха създадени идеални услови€ за лечение. —ам в ста€, обърната на юг и във вътрешни€ двор на болницата, идеално изолиран от външни€ шум на улицата. –азцветников беше доволен от това, понеже си припомн€ше лежането му в софийската болница, където са достигнали до него, както той твърдеше, оглушителните шумове и тр€съци на автомобили, коли и пр.

—та€та, в ко€то лежеше –азцветников, е с огромен прозорец, покрит с бели завеси, въобще ц€лата ста€ грее от белота и чистота. “ой се обслужваше главно от три сестри, които се смен€ха. ѕрез ц€лата нощ на негово разположение имаше сестра. ’раната се готвеше по личното желание на болни€. —ам той определ€ше менюто, по което му готвеха, и то само за него. ¬сичко, каквото поискаше му беше достав€но Ц портокали, лимони, червени домати, зелени краставици, сокове, бира и пр.

ѕри един разговор през време на посещение в болницата, –азцветников, който през всичкото време на боледуването си съхран€ваше един тон на известна ирони€ било към своето състо€ние, било към н€кои наши пор€дки от миналото, каза: Дјбе разликата между нашите болници и тукашните болници е същата, каквато е между нашата и съветската литератураФ. Ќо за съжаление той не отиде докрай Ц не запази това €сно съзнание.  олкото повече време минаваше от стоенето му в болницата, толкова повече той слабееше. Ѕолестта вършеше своето. “ой започна да губи апетит. ѕосле все повече започна да се чувства помрачаването на неговото съзнание.

√овореше несвързани неща. ”стойчиво се про€в€ваха н€какви комплекси на страх от Дн€какви хораФ... »змъчваха го неща, свързани с неговото минало.

«а н€кои разговори

ѕри пристигането си в ћосква вечерта в хотела се заведе разговор за новини от наши€ литературен живот. «лободневна тема бе постановлението на ћинистерски€ съвет за ƒимитровските награди. “о не бе още изл€зло, но –азцветников знаеше нещо за предполагаемите нови лауреати. “ой се вълнуваше ще получи ли ƒимитровска награда Ќикола ‘урнаджиев.  огато стана дума за јнгел  аралийчев, –азцветников каза: Дјнгел н€ма да получи.Ф

- Ќищо, јсене Ц отговорих му аз, - сега н€ма да получи, догодина ще получи. ƒимитровските награди не са еднократни. ј јнгел е даровит писател. ћного добре се отзовава на нови€ живот на нашата страна. Ќ€ма да бъде незабел€зан.

–азцветников ме погледна, па каза: ДЌ€ма лесно да прост€т на јнгел... «а стати€та н€ма да му прост€т. “ой написа една стати€ за фейлетоните на ‘ед€ „орни, в ко€то, след като го хвали какъв борец е против комунистите, на едно м€сто казва, че авторът на тези фейлетони може да се бори не само с фейлетони, но когато е нужно, може да ги поздрави и с оловни зърна.Ф

јз не можах да си спомн€ такава стати€ на  аралийчев и б€х малко изненадан, но в момента не намерих какво да кажа.

- ѕа може и да му прост€т! Ц добави –азцветников. Ц ўом на мен ми простиха: доведоха ме чак в ћосква да ме лекуват, може и на јнгел да му прост€т.

јз започнах да го увер€вам да не мисли той сега за това, че всичко е минало. —ега предсто€т такива големи задачи за нашата литература. Ћека-полека навл€зохме в по-оптимистична област на наши€ разговор. –азцветников започна да говори за своите планове.

- јз см€там Ц каза той, - че за ƒимитров тр€бва да се напише драма в стихове. —амо така може да се изрази неговото величие. ќтмерената реч може да даде онзи патос, в който може да се умести грандиозната личност на ƒимитров. —амо

99

със стихове може да се избегне протоколността, ко€то мъчно могат да избегнат обикновените драматурзи, тъй като реалността е много по-силна от литературните произведени€.

- “р€бва да ти призна€ Ц каза –азцветников, - аз съм замислил такава пиеса за др. ƒимитров. Ќещо съм и почнал. ƒимитров да се даде като епически герой, като Ўекспирови€  ориолан.

Ќа н€колко пъти подкан€х –азцветников да прекъснем разговора, за да може да си почине, но той насто€ваше да си говорим.  аза, че се чувствал добре.

–азцветников бе изразил желание да се види с ћасалитинов през време на пребиваването на нашите артисти в ћосква.

ѕосещението се състо€. “ази среща много го развълнувам, макар и той да се мъчеше да прикрие това. ћасалитинов му разказваше за —офи€, стана дума и за ДѕодвигътФ.

- ƒа Ц казал ћасалитинов, - когато се чества сега 71-годишнина јприлското въстание, аз говорих: ето ДѕодвигътФ на –азцветников е пиеса, с ко€то тр€бва да се чества то...

“ова именно развълнува много болни€. “ой започна да разказва за отзива на  онстантин ƒержавин за неговата драма в книгата си ДЅългарски€т театърФ. –азцветников беше много доволен от този отзив и често говореше за него. Ѕеше приготвил книги да прати на ƒержавин, а когато ƒержавин беше в ћосква, много искаше да се види с него. ƒержавин обаче беше много зает и, макар и да желаеше, не можа да го посети.

ѕри разд€лата с ћасалитинов –азцветников доста горещо му благодари за всичката защита, ко€то той е правил за неговата пиеса.

—ледващите разговори на –азцветников започнаха да стават двусмислени. ѕон€кога изглеждаше, че той се шегува, а пон€кога се виждаше, че той говори съвсем сериозно, но такива неща като това, че той се намира в кладенец, 74 метра дълбок, че там е захвърлен.  ладенецът има капак, който се отвар€ с натискането на копче. ƒойде ¬асев, натисне копчето, отвори се капакът и пита: Дјсене, какво правиш там?Ф »ли дойде  абакчиева, натисне копчето, отвори се капакът и пита: Дƒругарю јсен, ще вечер€ме ли?Ф “ук тр€бва да се каже, че др.  абакчиева при вс€ко приемане в болницата Ц четвъртък и недел€ Ц е била при –азцветников, а когато положението му стана тежко, биваше и през неприемните дни. “€ полагаше много грижи и всевъзможни уговар€ни€ го караха да приема храна. —естрите € чакаха с нетърпение, защото той им отказваше да се храни.  абакчиева положи и изключителни грижи за –азцветников, и то до последни€ му дъх.

ƒвусмислените му разговори се увеличаваха. –азцветников започна да капризничи. —тана мнителен: говореше, че в €денето му има отрова; боеше се от н€каква жена, ко€то ще измами портиера и ще влезе при него. ќтказва да говори за свои близки. “ака постепенно настъпи пълното загубване на паметта. Ћекарката каза, че през нощта, преди да настъпи смъртта, само за н€колко минути се констатирало н€какво просветление н€колко минути преди смъртта. Ќо болни€т не е могъл да каже нищо определено. ѕовече от месец той жив€ изключително с чужда кръв. Ќе приемаше никаква храна, само незначително количество сокове, затова му вливаха гликоза. ћакар и положението да бе напълно €сно, системата на лечение с нищо не бе променена. ¬ливаше му се кръв, колкото и трудно да се намираше неговата кръвна група.

ѕо решение на —ъюза на съветските писатели всички грижи и разноски около кремаци€та, както и уреждането на формалностите, се извършваше от съюза... Ќа 1 август в ћосковски€ крематориум стана кремирането на поета. ћакар и да б€ха изразили с писмо и телеграма своите съболезновани€, —ъюзът и —лав€нски€т

100

комитет в ———– взеха участие в траурни€ митинг и гражданската панахида по случай кремаци€та.

ѕрисъстваха председател€т на чуждестранната комиси€ при —ъюза на съветските писатели √. ». ¬ладикин, сътрудници на същата комиси€, поетите ∆аров,  оваленков, —мирнов, както и председател€ на —лав€нски€ комитет ген. - лейтенант √ундоров, редакторът на сп. Д—лав€ниФ ѕрилепчук и други сътрудници на —лав€нски€ комитет. ¬ митинга и панахидата взеха участие сътрудниците при посолството начело с управл€ващи€ посолството съветник –усинов, наши студенти и др.

“раурни€ митинг се откри от съветника ¬асев, който произнесе и слово. ќт името на съветските писатели говори поетът —ергей —мирнов. —ъюзът на съветските писатели продължи и по-нататък своите грижи. Ќа 7 август бе предадена на посолството урната с праха на –азцветников.

—лавчо ¬асев Ц културен съветник
ћосква, 7 август

јрхив на ћинистерство на външните работи Ц папка 16, оп. 3п. ј.≈. 346 лл. 53-60

«аписки по лични€ архив на —талин

—Ћ”„ј…Ќќ—““ј —ѕј—» ЅЏЋ√ј–»я

ƒнес страната ни можеше да се окаже една от съюзните републики на ёгослави€.

—талин даде иде€та за южнослав€нската федераци€. “ито искаше Ѕългари€ да стане седмата югослав€нска република.

√еорги ƒимитров се колебаеше.

ƒуалистичната югославско-българска държава или балкано-дунавска конференци€

Ќј„јЋќ“ќ

 акви ли не проекти се предлагат за следвоенното устройство на Ѕългари€. ѕри всички случаи страната ни щеше да изчезне от картата на ≈вропа като самосто€телна държава. »де€та за федераци€ се роди в главата на —талин през 1943 година. —лед —талинградската битка, след успешните военни действи€ на другите сили от антифашистката коалици€ се вижда кра€ на войната. —талин обаче е далновиден и вече мисли за следвоенното устройство. “р€бва да стане така, че то да засили позициите на социализма. ¬ойната е завършена. Ќа Ѕалканите най-гол€м авторитет за —талин има “ито. Ќа него той иска да се довери. “ито стои начело на една държава, победителка във войната, ко€то не е била сателит на германците. јнгли€ и —јў се отнас€т също с доверие към “ито, признават рол€та му в антифашистката борба като ръководител на югославската съпротива. √еорги ƒимитров обае н€ма същите предпочитани€. —талин Ц “ито Ц ƒимитров Ц така б€ха подредени вождовете на трите страни и в песните...

 ќ…  ј  —» ѕ–≈ƒ—“ј¬я ЅЏƒ≈Ўј“ј ‘≈ƒ≈–ј÷»я?

“ито иска Ѕългари€ да стане седма република в многонационалната южнослав€нска федераци€. ѕо разпределение на ръководните постове той предлага √еорги ƒимитров за председател на федераци€та. ѕо замислени€ статут обаче председател€т й Ц в случа€ √еорги ƒимитров, н€ма никакви права. ¬ластта  101

му е само формална. ј “ито е предвиден за председател на правителството. » какво би следвало тогава при положение, че ц€лата власт е в ръцете на югослав€ните. Ѕългари€ щеше да стане седма република на ёгослави€ и нейни€т глас щеше да бъде глас в пустин€. —ъздаването на едно министерство на отбраната би означавало българската арми€ като част от югославската да се разпрати из ц€ла ёгослави€, а у нас да се настан€т югославските части. Ѕългари€ не може да приеме този факт и това довежда до известно охлаждане на отношени€та ни оше при първите преговори. —талин забел€зва зреещи€ конфликт между двете страни и въпреки традиционните си предпочитани€ към ёгослави€, отбел€зва: Дѕредложени€та на югослав€ните Ѕългари€ да стане една от седемте републики в ёгослави€ по същество означава поглъщането на Ѕългари€.Ф ƒуми, казани лично на —талин от √еорги ƒимитров.

Ќапоследък станаха известни н€кои документи, от които се вижда, че —талин застава на българска страна.  огато още в началото на 1945г. се вод€т разговори за сключването на съюзен договор между ёгослави€ и Ѕългари€, —талин казва на √еорги ƒимитров: ДЌе ми харесва т€хното поведение. ёголсв€ните иксат да вземат и √ръцка ћакедони€, и част от ”нгари€ и јвстри€Ф.

 ј  “ј«» »ƒ≈я ”√ј—¬ј?

ѕрез месец €нуари 1948г българската делегаци€ начело с √еорги ƒимитров заминава за Ѕукурещ за подписването на българо-румънски договор за сътрудничество и взаимопомощ. ѕечатът отраз€ва външната протоколна страна. ¬ действителност там се разраз€ва гол€м скандал между —талин и √еорги ƒимитров, който се пази в пълна тайна. ќт нови документи научаваме, че ƒимитров дава пресконференци€ във влака пред чужди и наши кореспонденти. Ќа въпроса какво става с федераци€та, н€ма ли –умъни€ да бъде включена в не€, той отвръща: Д¬ъпросът за федераци€та или конфедераци€та за нас е преждевременен. “ой не стои сега на дневен ред и ние не го обсъждахме.  огато узрее, а той ще узрее, тогава нашите народи, народите на народните демокрации Ц –умъни€, Ѕългари€, ёгослави€, јлбани€, „ехи€, ѕолша, ”нгари€ и √ърци€, запомнете Ц и √ърци€, ще го решатФ.

Ќа 28 €нуари 1948г.,десет дена по-късно в. ДѕравдаФ ще излезе на първа страница с негол€м текст, в който се казва, че уж вестникът дава об€снение на запитване от читател за отношението на ДѕравдаФ към декларациите на √еорги ƒимитров за създаване на федераци€ или конфедераци€ на дунавските държави. „е не е питал никакъв читател, е €сно. ѕод тази форма ДѕравдаФ търси и намира повод да даде раз€снение, че не е съгласна с из€влени€та на √еорги ƒимитров. “ова означава, че ДѕравдаФ не може да избегне зреещи€ конфликт и за€в€ва: Д¬естникът ни не може да не даде из€влени€та на √еорги ƒимитров. “ова означава, че ДѕравдаФ е съгласна с деклараци€та му. Ќапротив, редакци€та е убедена, че тези държави, които той избро€ва, не се нужда€т от една проблематична и изкуствена федераци€ или конфедераци€, или митническа уни€. ќнова, от което се нужда€т ти€ държави, е заздрав€ването и защита на т€хната независимост и суверенитетФ.

ѕо повод на тази критична бележка по указани€ на √еорги ƒимитров Ѕ“ј излиза с раз€снение по случа€. —поред него той е за€вил, че въпросът наистина не е актуален сега и затова не е обсъждан. Ќе е мислено да се създава източен блок под каквато и да е форма, както се раздухва на «апад, който да се противопостав€ на ———–. ¬ противен случай подобно тълкуване само налива масло в огън€. √еорги ƒимитров е принуден публично да даде об€снение за


102

изказването си, което навремето се тълкуваше като свал€не на доверието на —талин от √еорги ƒимитров. ќсвен публично —талин го критикува за това му изказване и в специално писмо: Д—читам за свои дълг да ¬и съобщ€, че ¬ашето изказване на пресконференци€та в –умъни€ в частта, отнас€ща се до федераци€та или конфедераци€та на страните с народна демокраци€, в това число √ърци€, ѕолша, „ехи€ и т.н., се оцен€ва от московските другари като вредна, нанас€ща ущърб на тези страни и облекчаваща борбата на англо-американците срещу т€х. “рудно може да се разбере кое ¬и е заставило да правите на пресконференци€ подобно компрометиращо и недомислено изказванеФ.

√еорги ƒимитров е смутен. “елеграфически той уведом€ва —талин, че е получил писмото, че приема с благодарност неговите забележки, че ще си направи нужните изводи. “ой се самокритикува, признава, че е сгрешил, разшир€вайки кръга на държавите, които ще влизат в бъдещата федераци€ или конфедераци€. Ќо —талин с€каш иска да унижи √еорги ƒимитров, като по различни поводи посочва грешките в неговите из€влени€. Ќа 3 февруари 1948г. пред съветската, югославската и българската партийно-правителствени делегации той отново ще повтори своите обвинени€, засилвайки квалификациите: Д—трува ми се, че другар€ ƒимитров се увлича до известна степен с тези пресконференции и интервюта, като дава по този начин повод да го провокират за неща, за които не бива да говори. “ова ние считаме за неправилно и твърде нежелателноФ.

 ј ¬ќ ћќ∆≈ ƒј ƒќЅј¬»ћ ƒЌ≈— ќ“ ƒ»—“јЌ÷»я“ј Ќј ¬–≈ћ≈“ќ?

—поред обнародваните нови документи, в интервюто, за което става дума по-горе, √еорги ƒимитров говори за балканска, даже средноевропейска федераци€, тъкмо каквато искаше “ито. ƒимитров разбра сво€та грешка и се подчини послушно. Ќе тъй обаче постъпи “ито. “ой реши да не отстъпва пред —талин. “ито искаше тази федераци€, за да изтръгне Ѕалканите и —редна ≈вропа от вли€нието на ———– и да ги постави по възможност под сво€ команда.  ато по този начин се приравни със —талин, от когото той не искаше да зависи. ќт тогава именно отношени€та му със ———– все повече се развал€т.

«ащо —талин така болезнено отреагира на интервюто на √еорги ƒимитров? Ћичната страна на случката приключва, но политическата остава открита. —талин дава на съюзниците си да разберат, че те н€ма какво да се занимават с висшата политика и да обсъждат, без да се допитват до него, една или друга комбинаци€. — това тр€бва да се занимава ћосква. ћосква не можеше да допусне образуването на блок. —талин се страхува, че една балканска федераци€, без √ърци€ и “урци€, може да отстрани балканските държави от московското съюзничество, преминавайки под егидата на “ито.  онфликтът —талин-“ито обаче имаше особено положителен обективен резултат за нас. јко беше осъществена замислената от “ито федераци€, в ко€то Ѕългари€ да бъде само една от съставните републики, страната ни днес би се оказала веро€тна арена на такава война, каквато се води в момента на територи€та на бившата ёгославска федеративна държава.

Д“¬ќя“ј «Ћќ—“Ќј, ѕ–≈ƒ”Ѕ≈ƒ≈Ќј » Ќ≈ƒќ”„≈Ќј ‘јЋјЌ√јФ

«ащо наши€т посланик бе изгонен от москва?

≈дно съобщение на в ДѕравдаФ и досега неизвестно у нас

¬ече много се писа и се пише за проф. ƒимитър ћихалчев Ц учени€, дипломата и човека. ќсветлени са различни страни на неговата дейност, отпечатват се документи. ћного е писано и за отношени€та между ћихалчев и “одор ѕавлов и разправата, ко€то се извършва над видни€ философ, подбуждана от наши€

103

академик-марксист.

ќтпечатването на тези две писма ще хвърли допълнителна светлина върху тези отношени€.

ѕубликувани б€ха и документи и за двете посланичества на ƒ. ћихалчев в ћосква. —поред нас все още за допълнително документално из€сн€ване предсто€т н€кои въпроси: кои са те?

Ќа 9 септември 1944г. във в. ДѕравдаФ излиза съобщение за станалите промени у нас. ѕубликува се и списъкът на новото правителство. ћежду членовете му е и ƒимитър ћихалчев като министър на просветата. “ози факт не е проучван и не се знае у нас.  ак след това е отпаднал от състава на правителството?

» още един факт. ѕо искане на съветското правителство ƒимитър ћихалчев бе върнат като посланик от ћосква.

ѕричина може би е станал негов доклад, който твърде реалистично е описал положението в ———– и за който меродавни съветски среди своевременно са научили.

ѕубликуваме по-долу две писма до “одор ѕавлов, писани в различно време, които ще предизвикат според нас широк интерес.

ћосква, 26.≤≤.1945г.

ƒраги “одор ѕавлов,

ѕрощавай, че не съм ти писал. ѕросто н€ма по кого. ≈два сега намирам добър случай при заминаването на ƒержавина. ћного мил старик, енергичен, услужлив, гол€м и честен при€тел на българите. ѕреди н€колко дена б€хме поканени от ¬. Ћ.  омаров в негови€ особн€к. ”частвуваха мнозина от академиците. ѕриемът и вечер€та б€ха в мо€ чест като български учен и академик. ќбсъдихме интересни работи, за които телеграфирах подробно в ћинистерство на външните работи.

ѕолитическата работа ми отнема много време. —тара€ се да бъда правилно и добре информиран и да вли€€ върху инстанциите, от които н€кои събити€ завис€т.

— бай √еорги се виждахме вече много пъти. “ой е мъдър човек, има гол€ма опитност, нюх за разво€ на нещата, държавнически такт, €сна, бистра мисъл и един патриотизъм, от който лъха р€дко очарование. ѕомага ни много. Ѕлагодарение на него имахме необикновеното удовлетворение да бъдем при чорбаджи€та, и то в течение на близо 7 часа! “ова бе една среща, ко€то не може да се забрави.

—ега се мъчим да завъртим търговски преговори. ƒа но присъствието на Ќейков улесни кра€. —ама по себе си та€ спогодба ще бъде едно гол€мо и многозначително за утрешни€ ден дело. ќбаче пазарлъкът около цената на тютюна ни огорчава. ”тре пращаме Ќейков при ћико€н, а в други ден аз ще натисна и ¬ишински.

¬ъпросът със схизмата мина през застъпничеството на русите, които след моите н€колко срещи с “.  арпюв заставиха гръцките патриарси да подпишат на 6.≤≤. един протокол, меродавен за лекото ликвидиране на та€ стара истори€.

Ѕългаро-югославската проблема биде тука доста грижливо обсъдана, в не€ взех участие и аз и за направеното ти сигурно си добре осведомен.

«а нашата културна работа в —ъветски€ съзю ще тр€бва да ни дойде на помощ н€кое лице от Ѕългари€; културно, образовано, познаващо добре българската и руската книжнина и да владее прилично руски€ език. ¬ та€ област се разкриват широки възможности. «асега аз повдигнах въпроса за издаването на една книга на руски Д»з философски€ живот в Ѕългари€", в ко€то ще вл€зат около десет студии на български философски писатели, за да вид€т русите, че и у нас има доста буден интерес към проблема из областта на философи€та. “и€ студии тр€бва да посочат на съветската публика от какви въпроси нашата интелигенци€ се интересува, как ги слага и в каква посока търси т€хното разрешение. «асега съм се спр€л на следните автори: »ван ’аджийски (ѕсихологи€ на военната дисциплина), д-р ƒ. јт. “одоров (јекари и болни - това е една интересна работа), ћих. ƒимитров (¬ърху


104

ейдетичните €влени€), ƒ. ћихалчеб (—вобода и необходимост) или (ўо е времето и съществува ли то в света), “. ѕавлов („акам да посочиш сам с какво би желал да гастролираш.) и още 4-5 др., които не съм окончателно фиксирал. »ма едновременно и друга една иде€: из философски€ живот на балканските слав€ни. Ќо за не€ ще тр€бва да се потърси съдействието на един сръбско-хьрватски сътрудник:  сени€ јтанасиевич, ƒушан Ќедкович или н€кои друг. –азбира се, при подбора ще бъде желателно всички ти€ студии да не бъдат само марксистки, но да не са и враждебни на материализма. “и разбираш какво искам да кажа.

“ука бе и ќрлин ¬асилев. “ичаше във връзка с работата си по разни учреждени€, макар да го канех да идва към нас, м€рна се само 2-3 пъти. ѕък и не ми казваше къде ходи и какво прави. Ќа тръгване ми се разсърди, че не съм го поканил като писател в събранието на академиците. Ќапразно, защото не съм аз, който канех присъстващите, аз сам б€х поканен и тръгвайки там, сам не знаех, кои ще присъстват.

Ќа √еорги ÷анев изпратих преди месец около 10 съветски книги из руската литература подир революци€та, които заех от една библиотека. ћол€ те, покани го, ако си е свършил работата с т€х да ми ги върне при сигурен случай, понеже ти€ книги ще тр€бва да бъдат скоро представени там, откъдето са взети за временно ползване.

ѕосетихме с жената и тво€та щерка ¬ера. ћъжът й бе също зает с т€хното хубаво, мило детенце. “и€ дни ще ги поканим на об€д дома. ¬ера изглежда добре. ∆ива и приказлива. ўе си тръгне, като се постопли, за да не рискува да изстине в самолета.

ћного здраве на госпожата, на твоите другари по регентство от двама ни.

—ърдечно твой: ƒ. ћихалчев

ѕонеже н€мам пощенска връзка, съжал€вам, че писмените ми доклади, които все могат да бъдат полезни в една или друга посока, чакат тука със седмици. —ега например пращам по ќрлина до ћинистерството на външните работи 3-4 доклада, които са отпреди н€колко седмици.

 ѕодпис

ƒ. ћихалчев

ћосква, 26.≤≤.1945 г.

 

ƒраги бай “одоре,

ƒр. ƒелев от ‘илософски€ институт ми съобщи, че в предсто€щата изложба на 24.V. ти си наредил да оъдат представени от мене само моите полемики срещу расизма и стати€та ми за Д—тила за живота в —ъветска –уси€". —тана ми много криво, че при наличността на близо 130-те статии, книги, бележки и пр. (вън от рецензиите), които можах да откри€ до сега между писаното от мене (списъкът на които прилагам тука), ще бъда тъй осакатен, но показан на публиката с тези н€кои мои полемики. ¬ една от последните книжки на Д‘илософска мисълФ, като се говори за борбата против расизма в Ѕългари€, споменават се н€кои неща, за които едва ли н€кой у нас е чул, а за мене не се казва нито дума! „уд€ се как сега отведнъж тъкмо то€ същи€т ћихалчев тр€бва да бъде посочен като Дакадемически борец срещу расизма".

ќстав€м настрана Д‘орма и отношение", за първото издание на ко€то ти писа, че та€ монографи€ би правила чест на философската книжнина на вс€ка културна страна. ќбаче мойто немски писани€, които са една решителна борба срещу съвременните идеалистически учени€ в √ермани€, и me не бивало да излизат на показ у нас! Ќека бъде така. Ќикога не съм предполагал, че след 55-годишна книжовна дейност писано ми е било в кра€ на сво€ живот да изпитам ти€ огорчени€.

105

. Ќе би ли било по-хубаво от то€ презр€н ћихалчев, който с толкова любов и усърдие учи хил€ди млади хора на трезво, реалистично мислене, въобще нищо дa не се излага.

«а всеки случай аз ти изпращам към това писмо 25 дребни писани€, които в нищо не капидират с ¬ашата непогрешима доктрина. ѕовечето от т€х са в пълна хармони€ с исторически€ материализъм, въпреки мнението на н€кои от тво€та злостна, предубедена и недоучена фаланга. ћежду 25 статии има и една написана във връзка със събити€та около 1937/38 година, за ко€то б€х безобразно руган през време на така наречената философска дискуси€ против мене, за да се види сега, че б€х и в та€ точка по-близо дo истината от всички други. јко не одобриш за евентуално използване работи, мол€ дa ми ги върнеш, понеже не разполагам с втори отпечатък от т€х.

— почит и при€телски поздрав

ƒ. ћихалчев

—офи€, 17 май 1945 година

 

“райчо  остов, един от ръководителите на комунистическата парти€, през 1949 г. е арестуван по обвинение в шпионаж в полза на други държави, като враг на парти€та и държавата, агент на полици€та, че е бил в близки връзки с царски€ двор и че лично цар Ѕорис в благодарност към неговата служба и в€рност към идеите на монархизма и империализма го спас€ва от разстрел през 1942 г. Ќа процеса срещу ÷  на Ѕѕ, когато всички ативисти на парти€та са осъдени на смърт, “райчо  остов е осъден на доживотен затвор...

«апочва едно дълго и мъчително обследване вече от своите. “райчо  остов тр€бва да отговар€ защо е останал жив, защо не е разстрел€н заедно със своите другари.

ѕо решение на априлски€ пленум през 1956 г. е създадена комиси€, ко€то тр€бва да разследва въпроса за присъдата над “райчо  остов през 1942 г. и рол€та на цар Ѕорис III в това отношение. Ќа насрочен специален пленум през септември 1956 г. тр€бвало да се изслуша доклада на комиси€та. ќт разследването се установ€ва, че по време на процеса срещу ÷  на Ѕ ѕ цар Ѕорис получава от секретар€ си —ветослав Ѕалан една напълно обективна и човешка характеристика за подсъдими€ “райчо  остов. «апазени са два документа на Ѕалан за този разговор с цар Ѕорис - от 1956 г. и от 1984 г.

ѕрез 1956 г. Ѕалан твърди, че разговорът за процеса бил започнат от цар€. » в двата случа€ секретар€т разкрива подробно своето ученическо при€телство с подсъдими€ “райчо  остови го описва прел цар€ като блест€щ ум, като изключително нравствен и душевно чист човек, като гол€м гражданин на Ѕългари€... ÷ар€т изразил своето крайно недоволство, че отново ще тр€бва да подписва смъртни присъди, а така също и отрицателното си отношение към комунистическото движение.

¬ документите на пленума през септември 1956 г. много от изказващите се зас€гат този въпрос. “върди се, че н€колко дена след разговора с Ѕалан цар€т вл€зъл в канцелари€та му и казал: ДЅалан, много се радвам, ваши€т при€тел е жив, засега присъдата му е до живот, после е лесно." «ащо “райчо  остов не бе осъден на смърт?

ќт документите, които напоследък стават известни, се вижда, че преди да бъдат произнесени присъдите, военни€т министър ген. Ќикола ћихов поканил при себе си един от участниците от военносъдебната част на министерството и му поръчат да не се произнас€т повече от 6-7 смъртни присъди, като на останалите, включително и на “райчо  остов, се призна€т смекчаващи вината обсто€телства. Д“ова е - казал генералът, - вол€та и желанието на началството.Ф ѕод началство се


106

разбирал цар€т...

Ќо нека се върнем отново към спомените на —ветослав Ѕалан. ѕо време на същи€т този разговор през горещи€ месец юни Ѕалан се обърнал смутено към цар€: Д¬аше величество, позволете ми... знам, че това не е мо€ работа, но... —едем души ще бъдат екзекутирани в този комунистически процес... ¬ие знаете... ≈дин от т€х е мо€т съученик  остов, “райчо  остов. Ќеговата сестра дойде да ме види и аз обещах да ¬и говор€. “ова ще бъде трагеди€, ¬аше величество, а също една грешка.Ф ÷ар€т бил изненадан, че негови€т секретар и съветник се застъпва за един от най-видните комунисти по това време в Ѕългари€. «а известно време той замълчал и после запитал Ѕалан: Д–азкажете ми за ваши€ при€тел “райчо.Ф Д“ой е един излючителен човек, ¬аше величество. “райчо беше най-добри€т ученик и винаги искаше да помага на другите. “райчо им отдаваше ц€лото си свободно време. ѕомн€ един случай, когато нашит€ клас беше назад от другите класове, и  остов, който винаги беше отличник, ни организира да идваме на училище половин час преди да започнат зан€ти€та, за да могат по-добрите ученици да обучават изоставащите, и какво ли още не. Ќие всички знаехме, че той е комунист, но н€как си това н€маше значение по отношение на “райчо... “ова е един много издигнат човек, ваше величество. ∆алко, че се обърна срещу държавата, но той искрено иска да помага на хората.  ой ще спечели от смъртта на човек като него? Ќие сме много малък народ.  олко изключителни хора като него имаме? Ќие имаме нужда от всеки един от т€х. “ой може да бъде полезен един ден, кой знае? «ащо да премахнем един даровит българин?Ф

ѕрез 1956 г., когато тече априлски€т пленум, —талин не е между живите, отминал е XX конгрес на  ѕ——, култът към личността е развенчан, реабилитирани са невинни осъдените комунисти, а върху “райчо  остов, обесен през декември 1949 г., все още тежи тежкото обвинение като враг на Ѕ ѕ, организатор на заговор срещу √еорги ƒимитров, че е титовски агент, антисъветчик и т.н.

 ултът е развенчан, но старото мислене в парти€та си остава почти същото... ÷€л един пленум е посветен на въпроса как е работила и до какви изводи е дошла комиси€та по реабилитаци€та на “райчо  остов. ƒокладът й е един коварен документ, който се колебае пред €сни факти и доказателства да каже €сно и категорично, че “райчо  остов е невинен и тр€бва да бъде реабилитиран.

Ќе е пропуснат и случа€т с цар Ѕорис. ќтново се повтар€ обвинението, че видите ли, това застъпничество не е случайно, и доживотната му присьда се тълкува твърде превратно. “€ е награда за неговата предателска дейност. ѕрокрадва се съмнението, че не цар€т е изиграл решаващата рол€ за помилването на “райчо  остов, а н€кои други фактори. ѕрави се намек, че за това е изиграл рол€ шефът на тайната полици€ Ќикола √ешев...

 

 

“Џ–—я“ —≈ ЅЏЋ√ј–— » «ј“ќ„≈Ќ»÷» ¬ —»Ѕ»–

 

ѕроблемът за трагеди€та на една немалка част от българската политическа емиграци€ в —ъветски€ съюз не е нов за нас.  акто е известно, българската антифашистка емиграци€ в ———– не можа да избегне репресиите и една немалка част, към 1000 от всичко 3000 български емигранти, попада във водовъртежа на масови€ терор. ѕо време на репресиите през 30-те и 40-те години са пострадали 868 души, като 579 от т€х са разстрел€ни, починали в затвори и лагери. ќт тези 868 души имаме информаци€ за реабилитаци€та на 440.

» след ƒевети септември 1944 г. при посещени€та на най-високо държавно и партийно равнище ръководителите на делегациите винаги нос€т списъци на емигранти, за които мол€т съветското ръководство и лично —талин да издири

 

107

българските заточеници и уреди т€хното завръщане.

“ук искаме да се спрем на един такъв списък от 25 души, който √. ƒимитров
носи във връзка със заминаването си през месец март 1948 г. за сключване на
първи€ българо-съветски договор за сътрудничество и взаимопомощ. ѕоименно
не знаем кои българи са включени в този списък. «а него намираме данни в архива
на ћинистерството на външните работи, чрез което се уреждат въпросите за
завръщането на български антифашисти. (¬иж архив на ћ¬н– за 1948 г., оп.1,
п.а.е. 43.)

—писъкът от 25 души е връчен лично от √. ƒимитров и ¬асил  оларов на
български€ посланик в ћосква Ќайден Ќиколов. “ри месеца след като е получил
този списъка посланикът донас€: ќформ€нето на документаци€та по завръщането
на политическите емигранти се извършва главно, както и досега, със съдействието
на ÷  на Ѕ ѕ и дружествата „ервен кръст и „ервен полумесец.

ћакар и с гол€мо бавене отделни решени€ за такива емигранти, за които е ходатайствано, продължават да се издават по този лини€. ƒруга част от документаци€та се оформ€ от ћинистерството на външните работи по наше ходатайство дотолкова, доколкото те са български поданици... ќтносно списъка на 25-те души, приложен към ходатайството на правителствената делегаци€, напомн€ме посто€нно и в ÷  на ¬ ѕ (б) и в ћинистерството на външните работи на ———–.

... ѕо то€ списък разбрахме, че г-н ћолотов е дал своето принципно съгласие и сега съветските органи разглеждат въпроса за всеки поотделно... ƒосега обаче нито едно от тези лица не е получило разрешение за заминаване...

“ова писмо е написано на 2 юни. Ќа 15 юни посланикът пише второ писмо
до Ѕългари€, адресирано лично до ¬асил  оларов като министър-председател.
Дƒнес, пише той, при среща със завеждащи€ Ѕалкански€ отдел при външното
министерство на ———– г-н  ирсанов поставих отново въпроса да се ускори
разрешението да се върнат българските политемигранти по списъка от 25-те души,
съгласно ходатайството на правителствената делегаци€. »зтъкнах необходимостта
те да се завърнат в страната колкото се може по-скоро, тъй като тези лица са
извънредно нужни като специалисти в Ѕългари€. ƒобавих, че нашето правителство
лично и министър-председател€т насто€ват да се ускори завръщането на тези лица.
√-н  ирсанов обеща да направи това."

«а същи€ списък от 25 лица говори и ƒобри “ерпешев, който през месец
април 1948 г. е на посещение в ———– като ръководител на стопанска делегаци€.
ƒобри “ерпешев търси братови€ си син, “одор “ерпешев - писател, който също
така е репресиран и осъден на каторга в —ибир. „ленът на ѕолитбюро на Ѕ ѕ
тогава ÷ола ƒрагойчева пък търси сво€ брат, също репресиран, без да знае
адреса му.

—поменавам тези факти, за да се види колко тежка е бериевската администраци€, колко трудно са се откопчвали нашите съотечественици от лещите на това злокобно ведомство... ѕечална е картината. ћинава време, напомн€ се посто€нно и по лини€ на външните работи, и по лини€ на парти€та, но вести никакви... —ледите са загубени и гробовете им днес никой не знае. ћъртвите сибирски полета погълнаха и т€х.

108

≈¬ —»Ќќ√–јƒ - ЋёЅ»ћј“ј Ћя“Ќј –≈«»ƒ≈Ќ÷»я Ќј ¬—»„ » ЅЏЋ√ј–— » ¬Ћј—“Ќ»÷»

¬ ÷ентрални€ държавен исторически архив се пази архивата на царски€
дворец, заведена като фонд N 3 - ћонархически институт. “ози архив е твърде
обширен и обхваща ред дипломатически, политически, стопански и др.
проблеми. ќпис N 3, архивна единица 119 е посветена на царските имоти, един
от които е ≈вксиноградски€ дворец - любимото м€сто за отдих на царското
семейство, както и на всички български властници след 9.IX.1944 г. и 10.XI. 1989
г.

 акво научаваме от него? ѕрез 1860 г. на красиви€ морски нос —оганлък, на м€стото на днешни€ дворец Д≈вксиноград" се е намирал манастирът Д—в. ƒимитьр". “ой разполагал с богати имоти, църквица и помощни сгради и се извършвало богослужение на църковнослав€нски език.

ќт запазените документи се вижда, че още през 1881 г. тук летува първи€т български кн€з јлександър Ѕатемберг. ѕриказната красота на морето и девствени€т чар на природата накарали ¬арненската община в знак на уважение да дари на кн€за и му построи л€тна резиденци€. ¬ проекта дворецът е наименован Д—андрово", както съкратено били наричани всички јлександровци Ц —андро. ѕрез 1893 г. обаче, по молба на ћари€-Ћуиза, жената на кн€з ‘ердинанд, той е прекръстен на ≈вксиноград - от древногръцкото наименование на „ерно море -≈вксейнос понтос", т.е. гостоприемно море. ѕри все че, изглежда, е употребено иронично от хитрите гърци, познаващи неговите опасности, загадки и бури.

јрхитектурни€т план на резиденци€та е изготвен от –умпелмайер по иде€ на Ѕатемберг. ѕрез 1886 г. јлександър Ѕатемберг е детрониран и строежът е преустановен, за да бъде завършен от ‘ердинанд с корекции на проекта от български€ архитект Ќ. Ћазаров. ѕърви€т етаж се е заемал от просторен хол, свързан с приемни зали, кабинети и работни помещени€ за сътрудници и официални гости. Ќа втори€ били разположени царски апартаменти и стаите на гостите. »ма още музикален салон с превъзходна акустика, изложбени зали с редки картини, керамика и скулптурни творби. ќтделно има кухненски помещени€, постройки за прислугите и охраната, модерно обзаведени винарски изби, цветарник, известни€т слънчев часовник и т.н. –езиденци€та е застроена сред приказна градина-парк с екзотични растени€ и аквариум, разположен на площ от 200 дка. ѕаркът заедно с лоз€та, овощните градини и другите обработваеми земи възлиза на 796 вка.

ќсобено прочута е винарската изба. ѕо документите в не€ работ€т най-добрите специалисти по винопроизводство от ц€л св€т. «а да стане управител на избата, янко «абунов предварително е бил на специализаци€ във ¬иена. ќттам той донас€ най-хубавите и известните сортове грозде и слага началото на прилагане на нови технологии за производство на редки вина и ракии. —лед него управител на избата става ’ристо √еоргиев със специално висше образование в √ермани€ и јвстри€ и научен труд по винарство. „есто се споменава и »ли€ ’ранков - 20 години управител на избата, който допринас€ не само за възхода на имението, но и за внедр€ване на френските постижени€ в лозарството и винарството.

«а разлика от Ѕатемберг ‘ердинанд имал възможност да се понарадва по-дълго на ≈вксиноград. “ой го ползвал 32 години, а Ѕорис - 25. “одор ∆ивков обаче - 35 години.

ѕри Ѕорис III несмен€ем управител е Ћеонид Ѕорисович Ћукианов - руски белогвардеец с две висши образовани€ - по право и лозарство, завършени във ‘ранци€. Ќеговото най-гол€мо постижение е известни€т по ц€л св€т с вкусовите

109

си качества кон€к Д≈вксин€к", както и гроздовата евксиноградска раки€, които са чести гости на най-реномираните световни магазини и релама на българското винопроизводство, с първа награда от международните изложби през 1935 и 1937 г. в Ћайпциг и Ѕрюксел. ƒосега избата в ≈вксиноград е спечелила на международни конкурси 52 златни и сребърни медала.

 акто сочат документите, през 1923 г. във винарната работ€т 29 щатни
служители и 12 надничари-лозари, градинари и общи работници. –азхищение
на обща работна ръка н€ма. ѕрез август 1943 г., когато умира цар Ѕорис, в
≈вксиноград има 33 служители - градинари, работници и 7 посто€нни надничари,
или всичко 40 души. ѕрез ц€лото време на царуването на цар Ѕорис несмен€ем
управител на двореца е Ќеделчо ƒ. ћумджев.

“радици€ в Д≈вксиноград" е през октомври - официални€ край на л€тната ваканци€ - да се дава (както и сега) гала вечер€ на варненските първенци, начело с окръжни€ управител, кмета на града, митрополит —имеон, началника на гарнизона и хората от стопански€ елит. Ћюбопитен е описът на менюто и протоколът за облеклото в документа от 1926 г. Д«а цивилните - жакет, смокинг или тъмно облекло, за военни - парадна униформа. ћенюто: 1. ѕирожки; 2. —упа от кефал; 3. √овеждо филе с гарнитура; 4. ѕечена пуйка на фурна с гарнитура -грах, ориз, подправки; 5. “ри вида салати; 6. ƒесерт - крем Дѕудинг"; 7. ѕлодове - грозде, €бълки, праскови и други."

Ѕлюда, доста разнообразни за времето, но може би простовати за гала вечерите или обедите в Д≈вксиноград" днес. — изключение на вината, ракиите и кон€ците - ненадминати до днес от царското време.


110

 

111

—ЏƒЏ–∆јЌ»≈ ѕќ –≈ƒј Ќј “я’Ќќ“ќ —Џ«ƒј¬јЌ≈

 

јвтор

—тр  

 

јвтор

—тр
 ќт_издател€

    «јўќ_Ѕ≈–»я_ј–≈—“”¬ј_Ѕ–ј“я_—“ј–ќ—“»Ќ»_   46
¬ћ≈—“ќ_ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–

—тефан_ѕоптонев

3 ¬ќ…Ќј_Ќ≈_«ј_—ќ÷»јЋ»«Џћ,_ј_ѕ–ќ“»¬_‘јЎ»«ћј   48

Ѕќ“≈¬_Ќ≈_≈_”Ѕ»“_Ќј_¬ќЋј

  5 —“јЋ»Ќ_Ќ≈_≈_¬я–¬јЋ_Ќј_√≈ќ–√»_ƒ»ћ»“–ќ¬   50

Ћ≈ ј–я“_Ќј_Ѕќ“≈¬ј“ј_„≈“ј
≈_—“јЌјЋ_ѕ–≈«»ƒ≈Ќ“_Ќј_’ј¬ј»“≈

  6 √≈ќ–√»_ƒ»ћ»“–ќ¬_ѕ»Ў≈_ѕ»—ћќ
Ќј_Ќ._—._’–”ў„ќ¬_ƒј_—≈ «ј—“Џѕ»
«ј_ЅЏЋ√ј–— »_ѕќЋ»“»„≈— »_≈ћ»√–јЌ“.
  51

 ќ…_≈_Ѕј ”Ќ»Ќ_»_ ј ¬ќ_
«Ќј≈ћ_«ј_¬–Џ« »“≈_ћ”_—_ЅЏЋ√ј–»я

  7 ѕќЋ»“»„≈— »_„»—“ »_¬_÷ј–— »я_ƒ¬ќ–≈÷   53
ј–’»¬Џ“_Ќј_ѕ≈’јЌќ¬_ѕј«»_
—ѕќћ≈Ќ_«ј_Ѕќ“≈¬_ёЅ»Ћ≈…_¬_∆≈Ќ≈¬ј
  9 „Џ–„»Ћ_ѕ–≈ƒјƒ≈_ЅЏЋ√ј–»я_   54
 Ќяћј_“ј ј¬ј_
÷≈Ћ_Ц_Д«јƒ”Ќј…— ј_√”Ѕ≈–Ќ»яФ
  10  ј _ЅЏЋ√ј–»я_Ѕ≈Ў≈_ќѕ–≈ƒ≈Ћ≈Ќј
¬__—Џ¬≈“— ј“ј_«ќЌј_Ќј_¬Ћ»яЌ»≈
  57

ј–’»¬»“≈_«ј_ќ—¬ќЅќƒ»“≈ЋЌј“ј_¬ќ…Ќј

  13 »¬јЌ_—“јћ≈Ќќ¬_Ќј_“ј…Ќќ_—Џ¬≈ўјЌ»≈_¬_ –≈ћЏЋ   59
 Ќя√»Ќя_Ћ._ј._¬ќЋ ≈Ќў≈…Ќ
“Џ–—»__”Ѕ≈∆»ў≈_¬_ЅЏЋ√ј–»я.
  15 —Џ¬≈“— »я_—”ѕ≈–_Ўѕ»ќЌ»Ќ_ѕ.ј._—”ƒќѕЋј“ќ¬_ѕ–ќ√ќ¬ќ–»   63

ЅЏЋ√ј–— »_—ќ÷»јЋ»—“»
ѕ–≈«_ѕќ√Ћ≈ƒј_Ќј_—»ћ≈ќЌ_–јƒ≈¬

  16 “оп агентът_излиза_от_затвора_през_1968г.    64
ћЏ–“¬≈÷_»«Ћ»«ј
ќ“_ ќ¬„≈√ј_»_«јѕјЋ¬ј_÷»√ј–ј
  20 ÷ј–_Ѕќ–»—:_ƒј_Ќ≈_—≈_ћ≈—»ћ_¬Џ¬
¬ќ…Ќј“ј_ћ≈∆ƒ”_ћ≈„ ј“ј_»_ќ–≈Ћј
  65
ЅЏЋ√ј–— »_—ќ÷»јЋ»—“»
ѕ–≈«_ѕќ√Ћ≈ƒј_Ќј_—»ћ≈ќЌ_–јƒ≈¬
  21 —≈ –≈“Ќј“ј_«јѕќ¬≈ƒ_Ќј
—“јЋ»Ќ_ќ“_ –јя_Ќј_¬ќ…Ќј“ј_
  66
ќƒ»—≈я“ј_Ќј
≈ƒЌј_Ѕќ“≈¬ј_Ѕ»ќ√–ј‘»я
  23 ÷ј–— »“≈_ј–’»¬»_–ј« –»¬ј“_—¬ќ»“≈_“ј…Ќ»   67

Ќ≈ќЅ» Ќќ¬≈Ќј“ј_—ЏƒЅј_Ќј
≈ƒЌј_«¬≈«ƒј_Ќј_–”— ј“ј_≈—“–јƒј

  25 ЅјЋƒЏ«ј“ј-ѕ≈ѕ≈ЋяЌ ј   68
ѕървата_среща_на_—талин_с
¬асил_ оларов_и_√еорги_ƒимитров
  28

«јўќ_ЅЏЋ√ј–»я_Ќ≈_»«ѕ–ј“»
¬ќ…— »_Ќј_»«“ќ„Ќ»я_‘–ќЌ“

  70

∆≈Ќј“ј_Ќј
ѕќ—ЋјЌ» ј_≈_ќ‘»÷≈–_—_ћ”—“ј÷»

  31

—ћЏ–“Ќ»я“_ј “_Ќј_÷ј–_Ѕќ–»—_III

  71
ѕавлик_ћорозов_-_мит_и_истина

  32 „Џ–„»Ћ_—ћя“јЋ_— ќѕ»≈_«ј_ЌјЎ_√–јƒ    72
—“јЋ»Ќ»—“_Ћ»_»_√≈ќ–√»_ƒ»ћ»“–ќ¬   34 –ј«ƒ≈Ћ_ II
—Ћ≈ƒ ¬“ќ–ј“ј —¬≈“ќ¬Ќј ¬ќ…Ќј
  76

ќдеколон_ƒъхът_на_—талин

  37 “ќ—“Џ“_Ќј_—“јЋ»Ќ 80

÷ј–_Ѕќ–»—_—ѕј—я¬ј_√._ƒ»ћ»“–ќ¬ 

  38 “ќ—“Џ“_Ќј_…._—“јЋ»Ќ 81

ѕисмо_до_—имеон_Ѕорисов,_ћадрид

  39 450_ЅЏЋ√ј–»_≈_»ћјЋќ_¬_Ѕ”’≈Ќ¬јЋƒ 82
ћќ— ¬ј,_27_ёЌ»_1937_√._ѕќ¬≈–»“≈ЋЌќ   40 Ћ»„Ќќ—“,_«ј_ ќя“ќ_—≈_ѕ–≈ћЏЋ„ј¬јЎ≈ 84
ћј–ЎјЋ_“”’ј„≈¬— »_¬ƒ»√ј
“ќ—“_«ј_÷ј–_Ѕќ–»—_¬_—Џ¬≈“— ј_ћќ— ¬ј
  41 —“јЋ»Ќ_»_—Ћ”„јя“_Ќ» ќЋј_ѕ≈“ ќ¬ 86
’»“Ћ≈–_ јЌ»_∆≈Ќ— »_ ќ–ѕ”—
ƒј_ќЅ—Ћ”∆¬ј_√ќ—“»“≈_ћ”_Ќј
“Џ–∆≈—“¬ј“ј,_ѕќ_—Ћ”„ј…__–ќ∆ƒ≈Ќ»я_—»_ƒ≈Ќ
  42
—“јЋ»Ќ_ѕ–ќ„»—“¬ј_ј–ћ»я“ј   44