—ъдържание

ѕлатената цена за свободата на една жена

2

 

 

 

 

 

 

ѕо-скъпи€т букет от ритуални€

 

 
                  ѕлатената цена
                       за свободата
                           на една жена

 

»зповед на ƒоверчиви€

 

 

 

—офи€ 2012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© јвтор: Дƒоверчиви€Ф
©  орица: Дƒоверчиви€Ф
© »здателство: ƒал —иат ќќƒc

       ISBN 978-954-8906-06-7            

 

 

ѕосвещавам това произведение на:

- децата ни, чи€то гордост от това, което сме се постарали да из≠гра≠≠дим заедно, не бих искал да бъде зас≠егната;
        - очакваното да се по€ви на този св€т внуче, за което не съм сигурен дали ще се гордее със семейната ни общ≠ност толкова, колкото бих искал да се гордее с татко и мама;
         - любимата ми, за ко€то всич≠ките ми усили€ не б€ха достатъчни за да не се изкуши от виртуалното, с което т€ замести реалността;
         - всички жени, за да не пропус≠кат, че независимо от партньора им, е необходимо и те да не спират да вър≠т€т педалите на колелото на семей≠ната общност;

мъжете, чиито букет различен от ритуални€, са готови да плат€т по-висока цена.

 

У«емни€т живот е като солената вода Ц колкото повече пие жадни€т от не€, толкова повече се усилва жаждата му. “ой е като оглозгана кост, докопана от куче; почув≠ствало в не€ мириса на месо, кучето продължава да € дъвче и колкото повече € гложде, толкова повече усили€ му струва, докато най-сетне си разкървави устата, а трудът му с нищо друго не се възнаграждава, освен с изран€ване и разкървав€не на устата. ∆ивотът е като €стреб, захапал къс месо, а около него са се насъбрали птици и той с усилие се брани, докато накра€ го изплюе, измъчен и уморен. »ли като гърне с мед, на чието дъно има отрова Ц този, който вкусва от него, получава кратко удоволствие, а на дъното е смъртта от отровата. »ли като сънищата, които нос€т радост на сп€щи€, но щом се събуди, секва радостта му. »ли като мълни€, ко€то за миг освет€ва небето и изчезва, а то€, който се е над€вал за светлината й, остава в мрака. »ли като копринената буба, ко€то, колкото повече се омотава в пашкула си, толкова по-плътни стават намотките и толкова по-далече остава т€ от изхода.Ф  

                                           »з Д алила и ƒимнаФ

4

¬ћ≈—“ќ ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–

“рудно бих се разграничил от ƒоверчиви€ - автора, четейки писаното. — всички послани€ се чувствам отъждествен с него. ќт тук губи вс€какъв смисъл дали съм различен от този, който е прежив€л ц€лата тази болезнена истори€, разкриваща през ц€лата книга страдани€та му. –азличен съм, доколкото позвол€ват възможностите ми да прикривам дистанци€та между мен и вътрешното ми ДјзФ. ћежду истината както е и лансираната верси€, ко€то се хареса на всички други, а мен ме отвращава.
     „етейки това, което издавам, н€мам съмнение в истинността на вс€ка дума, вс€ко изразено чувство. Ќ€мам съмнение, че авторът, ако не прилича на много от нас Ц доверчиви, истински обичащи партньори, аз не се разграничавам от него. јз съм същи€т, и има гол€ма веро€тност да съм и той Ц същи€, който плачеше, когато онзи, изграден от него дворец, рухна. ѕлаках, когато открих, че т€ е, същата, ко€то не бих искал да вид€, освен усмихната, достойна, свободна жена.
     јко аз не се разгранича от този, който несъмнено изглеждаше наивен, недосетлив, излъган, не искам мо€та партньорка да е същата, ко€то се разголи, както от дрехите си, така и от

5

всичко, което е свързано с морала, достойнството и вс€каква доблест.
     јнонимността на автора отново е продиктувана от степента на развитието на нашето общество - обществото, което се характеризира с €рко съглашателство. ќт тази лъжливост, ко€то осигур€ва н€какъв уют на множеството от нас. ќт този, неоправдани€ срам, който изпитваме, когато истината е болка, грозна, обществено неприемлива и освет€ва нашите поведени€, които не се вписват в образа, който сме поддържали в очите на другите.
     ≈два ли имат значение имената в ц€лата тази истори€.  нигата би изпълнила предназначението си, в случай че провокира в нас придържаност към по-истински, открити взаимоотношени€. ƒа погледнем проблемите очи в очи, а не да търсим решени€та им във виртуалното пространство или заместители, които не биха могли да бъдат различни от миража, който може да те успокои с илюзи€та за вода, но не би могъл да утоли жаждата ти.

                                            јднан Ћиди€нов

6

¬стъпителни думи, без които не см€там, че ще бъда разбран.

     ѕо-задълбоченото разглеждане на човешки€ живот на всеки индивид не е нищо друго, освен верига от проблеми и решени€. Ћесно се разглежда тази верига по хронологичен ред, който опрост€ва и проблемите, и последиците от т€х, разглеждайки ги през призмата на причинността и следствието.
     ƒа сведем нещата до такава плоскост е възможно само когато гледаме назад във времето т.е., когато и едните и другите са приключили като процеси и са изчерпали ц€лото активно въздействие в развитието на индивида и неговите взаимоотношени€ с други лица.
       огато описваме миналото си по такъв начин ние сме пред богата или бедна картина, в ко€то всичко е сведено до хронологична подредба на събити€, които са строго датирани във времето и непон€тно се разминават с ц€лостната истина, ко€то просто е погребана, а пон€кога и завинаги. ѕроблемът е проблем, когато е осъзнат. јко това твърдение е в€рно (и това според мен е така), субективната гледна точка ще играе значима рол€ и в неговото формулиране. ƒиалектически€т подход предполага разкриването и на €вните и на почти невидимите взаимодействи€ между различните събити€, укрити във взаимоотношени€та между различните субекти.
     ѕроблемът във взаимоотношени€та между двама души не би могъл да бъде разгледан откъсна-

7
 

то, както от корените на тези взаимоотношени€ в миналото и личната истори€ на всеки от двамата, така и изолирано от множество фактори, измежду които тези, породените от здравословни, психически, материални състо€ни€ на всеки от двамата.
     »зхождайки от всичко казано до тук буди съмнение във възможността на една от страните в проблема да успее да бъде до край обективна, както по отношение на формулирането на проблема, така и в из€сн€ването му и направените изводи.
     јз, без да изключвам опасени€та да не успе€, си позвол€вам да претендирам, че ще се придържам към обективно, научно разглеждане на възникнал между мен и дългогодишни€т ми семеен партньор проблем, който се състои в разд€ла. јз ще го наричам - Ќедостигът на усили€та да бъде утвърден нови€ модел на семейната общност, вместо както изглежда -  рахът на опита да бъде заменена класическата семейна институци€ с прогресивно модерно семейно партньорство.
     ¬ъпреки рухването на построени€ от нас замък Ц семейната ни общност, не го см€там за съвсем провал. ўе продължавам да се горде€, че при€телски взаимоотношени€ с продължителност цели 30 години ни възнаградиха с радост, и щастие, и две прекрасни деца.


                                                      ƒоверчиви€

8

                             

Д— какво ме спечели?
     — неговата откровеност. “ой е много откровен човек, не обича лъжата, хората да са маскирани - не, направо човек така да се представи, както си е, независимо че пон€кога такава степен много истински значи даже да наран€ва с неговата, примерно, критика, но той го прави това нещо, без да търси начин как да изопачава нещата да изглеждат по-красиви - не, не. “ова ми харесва!
- ускори люлеенето на люлката и възкликна - ќбича да пуши, което много ме дразни.
      огато не е на работа следи новините. ѕреди четеше много, сега вече н€ма време за това. √леда на компютъра нещо да върши н€каква работа и по принцип следи н€какви документални филми, примерно нещо това го привлича повече. Ќ€ма хоби конкретно. ћного изморен се чувства напоследък от това напрежение, което на работа, €вно вече му се отраз€ва много, доста.
     “ой много обича поези€та, даже той пише поези€, когато е в настроение, да, нещо много хубаво пише. » с това ме привлече той, наистина. ћного хубави имам спомени от него, когато се запознахме.
“ой много обича децата, както всеки родител. Ќо за него значи децата това е бъдещето и много прави за т€х, значи гледа първо да не ги лишава от доброто образование, каквото тр€бва за т€хната

9

личност как да растат той изобщо не пести сили и време. ќб€сн€ва с подробности. ’оди, примерно, сега със сина ми навс€къде го води той по, не става дума за заведени€, нали, за така развлекателни нали места, но и по театри и по книжарници.  упува му, насто€ва, енциклопедии. —пори с него прав€т вкъщи експерименти вс€какви. ƒа, синът ми много го привличат тези неща и той намира време. ƒаже той да н€ма време ще откъсне от неговото време да се занимава с него. ƒа, може би малко по-сериозно така той се отнас€ към децата от малки. »ска от сина ми да бъде мъж.
-усмихвайки се продължи-
         ƒа н€ма такива изкрив€вани€.  акто дъщер€ ми - т€ също да бъде оправна и мисл€, че имаме вече пример. “€ е гол€ма и наистина доказа, че това, че добре е така. ѕон€кога строго нали той се държи към т€х, не дава така да се лигав€т, но добре е, не се оплаквам. ћисл€, че това даде резултат.
         Ќегови качества, които се забел€зват бързо? ћного строг! —ериозен, прекалено, но добродушен, много добродушен и обича да помага, много помага. ƒа, и верен при€тел, никога не предава неговите при€тели. ¬инаги е готов на вс€каква помощ, наистина. ƒаже това да е за негова сметка, но това го е правил, и го прави и мисл€, че винаги ще го прави.

10

ѕожелавам здраве, за да може да дава още. “ой има, още има капацитет, наистина.Ф
   
 
“ова б€ха нейните думи за мен в интервю по телевизи€ BBT, с които ме изненада водещата Ўани, когато б€х специален гост в предаването ДЌа чай или кафеФ.
Ўани:  акво казвате, да го чу€т нашите зрителиФ.
јз: Д≈дин мъж да го хвали съпругата Ц това е гол€мо отличие. Ќе знам какви въпроси б€ха, защото само чух нейни€ глас, безспорно аз казвам така: ∆ена ми е най-добрата ми при€телка. «а разлика от другите при€телки, т€ най-много е страдала от мен. ƒа, имам една при€телка, ко€то казва: Д акво иска т€? “€ е жена ти, ти 24 часа за не€Ф.
“ова не е в€рно, защото 24 часа аз съм за всички хора, не само за жена ми. Ќапротив Ц т€ повече, бих казал, носи на гърба си семейството, отколкото аз. ¬ъпреки гол€мото ми желание да участвам във всичко, абсолютно, вкъщи не можах да стана добър домакин Ц да готв€ и т.н. јз съм добър помощник...
Ф.
         ¬ръщайки се към тези документирани нейни думи, виждам колко е усп€ла с кратки изрази да разкаже колкото за мен към момента, толкова и за това, което се криеше в нашите тридесет години съвместен живот. ƒали само с поези€та € съблазних едва ли това

11

об€сн€ва засилената ни, в кратко време, привързаност.
         Ѕеше вече тъмно, когато набързо т€ се качи до мен в колата и когато аз € форсирах, т€ ми об€сн€ваше как е усп€ла да заблуди майка си, че е поканена да спи при нейната при€телка. ”лиците б€ха накъсани от военни бариери, които се стараех да заобикол€ с цел спирането ни да не прекъсне това, което искахме да е наше, и като прежив€ване, и като време. Ќа нас не ни тр€бваше м€сто, с такова щ€хме да разполагаме, когато пристигнем в замъка, където мо€та лел€ знаеше, че ще имам специален гост. —пр€х на един хълм, където б€хме заобиколени от масиви лоз€, а срещу нас блестеше силно осветени€ Ѕейрут, а от там  морски€ хоризонт, отвъд който заедно с не€ аз щ€х да изград€ семейни€ ни замък. ≈два ли времето бе спр€ло. Ќие се целувахме, разговар€хме и б€хме забравили на къде се б€хме запътили, когато ни стресна шумът от зареждани€та на автомати. ¬оенна патрулка бе изпратена да потърси на хълма заобиколилата бариерите кола. Ќа офицера не му беше достатъчно оправданието за пламналата в нас любов, дори не му се щеше да попадне на двама, които б€ха решили на фона на романтични€ изглед да се об€сн€т в любов. ¬оенните тръгнаха по пътеката, а ние към замъка, в който щ€хме да прекараме първата си нощ заедно.

 

12


         “€ беше достатъчно красива, за да получа одобрението на мо€та лел€, а след сутрешното кафе лел€ ми ми прошепна в ухото:
Д“ова е момичето, ще € пазиш. —тига ти скитосване по света.Ф. —ъседката, с ко€то ме свързваше истинско при€телство, € гледаше усмихнато и ù об€сн€ваше колко съм умен и добър още от детството.
         ѕресто€т ми в Ћиван не бе планиран за дълго, а с новото познанство ми се щеше да спра времето. “ова не беше възможно, затова т€ тр€бваше да намери убедителна причина за пред майка си, за да се виждаме всеки ден. ¬ едно консервативно семейство не бе лесно едно момиче да отсъства дълго време от вкъщи. «а да улесн€ виждането с не€, се възползвах от услугите на две истински при€телки, които не б€ха убедени, че съм сериозен в планирането на бъдещата ми връзка. «а не€ при€телството ми с двете бе нов модел, който т€ не познаваше. “€ живееше в същи€ град, където б€ха те, но в друг св€т.
         Ћиван е страна на противоположности, на разновидности, на многобройни общности, затова различи€та могат да бъдат фрапиращи, повече, отколкото в което и да е друго общество. —вободата, откровеността и необременеността в поведението на моите при€телки б€ха положени€, от които т€ бе изненадана, но мълчаливо им се възхищаваше.
          ъм не€ - продавачката, ко€то се бе записала като студентка в два университетски факултета, ме

13

привлече нещо непрежив€но от мен до тогава.  огато изплуват в паметта ми спомените за онези седмици, като че ли нищо не се бе случвало и нищо друго не б€х правил, освен, че б€х с не€, говорех с не€, разхождах се с не€. “€ засенчи всичко друго.
          ачвайки се в самолета за Ѕългари€, нейни€т образ присъстваше, ту в тази, ко€то изкачваше стълбите преди мен, ту в тази, до ко€то седнах. “ака и не се раз≠де≠≠≠≠≠лих с него, дори, когато ме посрещна на летището мо€ стара при€телка.
         ƒокато до тогава не б€х поддържал връзка, дори с, лека ù пръст, майка ми в Ћиван, през трите месеца, които прекарах далеч от не€, напрекъснато си≠ кореспон≠дирахме с писма, аудио касетки и снимки.
 
         “ози път б€х в Ћиван за две седмици. ¬ъпреки, че не беше пон€тно на майка ù, аз се настаних у т€х. “€ всеки ден ми об€сн€ваше колко майка ù е възмутена от моето гостуване. ”сп€х да спечел€ симпатиите на нейното семейство, но това не ù спести ежедневното мъмрене заради мен. Ќа майка ù ù б€х интересен дори когато в майтапчийска форма пропагандирах странните за не€ мои възгледи за женитбата, семейството и моите намерени€.
          ƒали тогава т€ си беше дала сметка, колко тр€бва да плати за мо€та нестандартност? ƒо сега не съм потърсил нейни€ отговор. ≈дно бе сигурно, че т€ беше готова да се принесе в жертва за тази любовна връзка, ко€то не обещаваше, ни дом, ни материално


14

състо€ние, ни нещо сигурно. ћежду нас не б€ха разменени никакви обещани€, освен в любов и в€рност един към друг. ¬€рност, различна от църковната, различна от ко€то и да е друга религиозна, или известната при подписването на акт за брак, присъщ на общоприетата семейна институци€. ќще тогава постигнахме съгласие по отношение на семейна общност, за ко€то не е присъщо правилото ДЅракът е окови за ръцете на двете страниФ. — гол€м ентусиазъм отхвърлихме брака, чиито недостатъци са описани в Д“ройкитеФ на д-р Ћиди€нов, като Д ра€ на любовната връзка; криминализиране на при€телските отношени€ и причина за развод.Ф.
 
         ƒоближихме се до един магазин на крайбрежието на Ѕейрут, за да напазаруваме н€кои неща, които ни б€ха нужни за Ѕългари€. ћладежът магазинер се обърна към не€, цитирайки любовен стих. “ова ме накара да € остав€ сама, изчаквайки € сама да пазарува. “ака мина първи€ урок по ревност. Ѕ€х категоричен Ц н€маше да € остав€м сама и вбъдеще, когато н€кой застрашава сигурността ù или € обижда. Ќо в случай, когато нечие поведение € ласкае, мо€та намеса, ко€то би € лишила от това, н€маше да е оправдана. “ова правило щеше да бъде спазвано стриктно повече от тридесет години съвместен семеен живот.  

         “акива б€ха спомените, които минаха като филмова лента пред очите ми, когато се връщах от

15

офиса вкъщи онази вечер.  акто винаги, т€ ми отвори вратата. ѕри доближаването ми до не€ да € целуна, както всеки път, когато се виждаме, т€ се отдръпна. »зненада ме, но не ми беше необ€снимо. ѕоследните два дни б€хме в напрегнати отношени€. ѕр€ката причина за това напрежение възникна в резултат на сблъсък между мен и госта ни, който от първи€ момент на гостуването си внесе напрежение, което бързо доведе до конфликт между нас. ќт първи€ момент на този конфликт т€ взе неговата страна. “ака ми изглеждаше на мен, защото в повечето моменти от спора между мен и него т€ или израз€ваше мълчаливо неудовлетворението си от мо€та позици€, или демонстрираше колко общи интереси има с него. »нтересен гост беше той.
         ¬ една обикновена вечер звънна нейни€ телефон и след разм€на на любезности т€ ми подаде телефонни€ апарат с думите: Д≈ди кой си е на телефонаФ.
         — него не б€х се виждал, и предположих и т€, повече от двадесет и три години. Ќе б€хме се чували и по телефона повече от седем години. –еагирах както е типично за мен, израз€вайки радостта си, че го чувам и леко критикувайки го за дългото прекъсване на отношени€та ни. » изразих моето учудване как така се е сетил за нас. “ой направо предложи: Дјз съм в “урци€, разполагам с време и реших да ви гостувамФ. –еакци€та ми, въпреки немалката доза

16

учудване, беше: Дƒобре дошъл, н€маш проблеми, имаме м€сто и гол€мо желание да се видимФ.
         ѕо път€ от ж.п. гарата до нас, минавайки през магазин за хранителни стоки, той ме впечатли с подхванатите теми за разговор. јко оставим настрана не толкова значимото, колкото се оказа, информираността му за мо€ живот, интересната тема беше колко ми се чувства задължен за оказаната му от мен преди двадесет и три години помощ и колко той се възхищава от мо€та демократичност в семейните ми отношени€. ¬ хода на разговора конкретизира, че има предвид либералната ми позици€ във връзка с извънбрачните отношени€. ѕризнавам, че в един момент от диалога ни в мен се породи опасение, че не усп€вам да си из€сн€ какво той цели с думите си. ќпас€вах се да спра да говор€ и той да ме изненада с предложение да правим тройка. «а това със задълбочено об€снение му дадох да разбере, че не само не съм либерален, а ненавиждам либералите, в което и да е отношение. ј свободното ми мислене по тези въпроси принадлежи на друг, различен от либерализма, мироглед Ц а именно демократичността във взаимоотношени€та с всички останали. Ќа ум се над€вах той да не знае за иронично описаното от д-р Ћиди€нов: Д“ройката е първото число на демокраци€та - Ќай-малкото число, в което се образува мнозинство; ћнозинството е двойка; ћалцинството е самотна единицаФ.

17

         Ќе конкретизирането ми на извънбрачните отношени€, както и разбирането ми за свободата на двете страни в семейното партньорство, не би тр€бвало да се свежда, както към безразборни връзки, така и към друг тип морална ценностна система. “ук почувствах, че вече съм му скучен, както предполагам, ако продължа, ще стане и на вас.
         ѕо път€ към къщи спр€х на магазин, предлагащ вносни хранителни стоки от Ѕлизки€ »зток, изхождайки от това, че той (гостът) не е свикнал с българската кухн€. ѕазарувах щедро различни неща, дори повече от това, което т€ одобри по телефона.
         ѕодозрително след€х начина, по който той влезе у нас, поздрав€в€йки € с прегръдка. Ќеспокойството в него се излъчваше по такъв начин, че имах чувството, че го улав€м с всичките си сетива.
         ќще не б€хме приключили с кафето, когато започнах да чувствам, че между мен и него назр€ва н€какъв конфликт. Ќе се нуждаеше от много време.  огато предупредих любимата, че по начина, по който отвар€ гол€ма консерва може да се пореже, той не издържа и избухна с думите: Д» в домакинството ли ù даваш акъл?Ф  олебанието, което не е характерно за мен, овлад€ мо€та реакци€, както и по-нататък не малко от моите действи€. јргументирах своето предупреждение с един белег на мо€ палец от подобно действие и станах и отворих консервата.
         —лед като се нахранихме и вл€зохме в хола, той се суетеше като че ли бе загубил нещо и моментално

18

след като седна стана и се върна към антрето, за да отвори куфара си и да извади кожено €ке Ц подарък за не€. » с видимо напрежение тръгна да се оправдава защо лично за не€ носи подарък с думите: Д—лу≠чай≠≠но в »станбул попаднах на хубавото €ке и не се въздържах да не го куп€Ф. ј по отношение на точни€ размер, шегувайки се опита да об€сни, че той никога не греши в предположението как изглежда една жена, независимо че € вижда след толкова много години.
         ќстав€йки настрана, че не е много прието да влизаш в един дом и да носиш подарък само на човека от други€ пол, у мен започна да назр€ва съмнението спр€мо целта на неговото гостуване. Ћъжейки, че наши€ телефон е взет от една обща при€телка, той поиска от любимата ми да изпрати SMS на същата с текста: Д≈ла, той е тук и ти казва ела да се забавл€ваме заедноФ. јз го погледнах учудено, а изненадващото за мен беше, че SMS-а изпрати т€. ѕолучени€т моментално отговор беше, че той тр€бва да разбере, че общата ни позната е ло€лна на жена му. ќтговорът ме успокои, че с право б€х възмутен от намека в съобщението. Ќе се въздържах да му направ€ забележка, че подобен SMS е редно да бъде изпратен от негови€ GSM. –азговорът около общата при€телка се разви и той ни попита дали ни е известно нейното отношение с мъжа ù и когато му казах, че аз не бих участвал в такъв разговор той потърси оправдание с думите: Дћисл€, че вие сте по-близки при€тели с не€, затова знаетеФ. “огава аз станах и тръгнах към

19

масата, където беше мо€ лаптоп и по път€ му казах: Д»менно защото сме при€тели не би тр€бвало ти да повдигаш такъв въпрос, който зас€га нейните семейни отношени€ и още повече поради това не би тр€бвало да искаш от нас информаци€Ф.
         Ќапускайки това кътче от хола, го оставих с тази, ко€то беше адресат на подаръка му и, вече б€х сигурен, цел на неговото посещение. ќставих ги да разговар€т без моето участие.
         » ровейки, дори бих казал безцелно в компютъра, ме изненада това, което чух. √ледайки към т€х, вид€х отворен лаптоп и той веро€тно показваше снимки от наетото от него жилище в јмстердам и об€сн€ваше къде би могла т€ и общата ни при€телка да бъдат настанени, когато го посещават. ѕо€вата на сина ни не му попречи да продължи приказките в същата насока. –азбира се, н€мах основание да обвин€ не€ за неговото поведение, но от този момент нататък гостът започна да ми става хем смешен, хем жалък, хем непри€тен .
         ƒо вечерта четири пъти се наложи да му прав€ забележка с думите: ДЌе € настройвай против менФ. ¬ едини€ от тези случаи провокаци€та му се състоеше в това, че моите интереси са новините и научнопопул€рни филми, а не класическата арабска музика. ƒокато в този случай изразих моето негативно мнение към ужасното разминаване между думите на тези песни, които са от повече от хил€долетие и съвре-

20

менността. »зразих и моето учудване от такава позици€, имайки предвид партийната им принадлежност в миналото, когато двамата са см€тали себе си за по-прогресивни, отколкото един безпартиен като мен. –азбира се, говорейки за не€ заедно с него, за да омекот€ това, че го критикувам. Ќо той не спр€ до тук.  огато стана дума за българската ми принадлежност, на ко€то се опита да се присмее, станах по-остър или по-точно по-груб: Д“ук не допускам шега. “ова е страната на моите деца и за това не мол€, а направо не разрешавам да се говори такаФ. јз съм, който съм писал в предговора на една книга: ДЅългарийо, ти си родина мо€, защото в ц€лостната истори€ на многобройни€ си народ, си богата с велики личности. «ащото имаш принос, с който се горде€ в човешката наука, култура и изкуство, защото ти си моите при€тели, моите деца и не на последно м€сто ти си строител на обединена ≈вропа.
         “ези, които не осъзнават разликата между държавата, страната и пределите на родината, живе€т отчуждени, могат всичко да постигнат, но никога да не бъдат патриоти.Ф
         ћногократно с не€ б€хме разнищвали тази тема, но т€ никога не ми се беше противопостав€ла, колкото в този момент. ѕриех нейното мнение повече като подкрепа на госта, повече от любезност, отколкото като провокаци€ от нейна страна. Ќе по-различно продължи цели€ период на гостуване.

21

         Ѕългари€ беше първата страна, в ко€то стъпи кракът ù, извън Ћиван. ¬ъпреки многократните дълги спорове между нас, см€тах, че т€ € е приела за втора родина, в ко€то ще прекара цели€ си живот. ѕо-рано възхитено приемаше моите разсъждени€ за космополитната принадлежност. ¬ началото на тъй наречени€ Упреходен периодФ, отговар€йки на въпрос на водещ на телевизионното предаване ДЌещо, н€какво, таковаФ, публично за€вих: Д¬ръщам се в Ѕългари€, за да има дъщер€ ми родинаФ. ќт тогава за не€, за любимата ми, см€там бе решен въпроса, че независимо от неблагопри€тните икономически услови€, аз окончателно ще се установ€ в Ѕългари€. „е това е мо€та страна, това е страната на моите деца, на моите при€тели. „е н€ма да изб€гам от граждански€ си дълг да се бор€ да имаме съвременна държава, ко€то ще предадем в наследство на бъдещите поколени€, на децата ни.
         Ќейната подкрепа беше безусловна. “ова го признавам за най-съществени€, най-големи€ компромис, който т€ прие. ѕрез дългите години, през които т€ се противопостав€ше да приеме българско гражданство, защото това наистина беше така, не бе действала по начин, от който да разбера, че нещо между нас не е напълно изгладено. Ќо този компромис изглежда запази в не€ носталги€та като опасен потенциал. “ова, че не бе приела българско гражданство обаче, не бе създало основание да бъде третирана в Ѕългари€ като чужденка. Ќапротив Ц т€ с нищо не се

22

различаваше от ко€то и да е българка, освен с прекалено привилегированото си положение. ѕоложение, което малцина граждани биха имали. ќсигурено и благодарение на широки€ кръг при€тели и задоволителната известност, с ко€то разполагах, без да съм на държавен пост, реализиран талант или принадлежност към новозабогателите. “ук може би е редно да подчерта€, че за да не приеме българско гражданство, т€ се лиши да е собственик на двата жилищни имота, които приех по принуда да ги притежавам през тъй наречени€ Упреходен периодФ, когато вече и наемните взаимоотношени€ ми тежаха.
         ѕо-късно т€ повтар€ше, че след не повече от една седмица престой, и то не къде да е, а в Ћиван, започва да чувства липсата на —офи€. Ќай-хубавите години от живота ù са прекарани с мен, тук. “ук бе утвърден този модел на семейната общност, за който винаги съм мечтал Ц любов и съжителство без брак, моделът, който стана обект на възхищение и от нейните сънародници. “ук т€ роди двете ни деца, тук те израстнаха, тук т€ стана известна, уважавана дама в обществото.
         ќще в началото на съвместното ни жителство, т€ описваше наши€ дом като лагер. √остуваха ни при€тели от всички краища на Ѕългари€. –азполагането ни със сравнително гол€мо жилище и над средното материално състо€ние, улесн€ваше поддържането на многоброен, широк кръг от при€тели и познанства.

23


         ≈дин при€тел, посланик, об€сн€вайки обществени€ статут, при който т€ живее, изтъкваше, че е нормално един студент да познава, например, посланик. Ќо да поддържа тесни при€телски връзки с такъв, надвишава студентски€ социален статут. ј т€, като част от нашата семейна общност, имаше възможност да контактува с при€тели и познати от тези среди, повече, отколкото с нейните състуденти.
         ≈дин при€тел от Ћиван, гостувайки у нас, се обърна към не€ с думите: Д«а какво ти е да се върнеш в Ћиван? Ѕро€т на поздравилите съпруга ти в квартала и споменаването на името ти в разменените думи между него и т€х, ме карат да см€там, че тук си по-известна и по-значима
         “€, ко€то и до момента е добър пи€ч на българската раки€, едва ли ще забрави, че до промените в кра€ на 1989-та година, ние не познавахме различна от домашната раки€, носена ни от при€тели от всички краища на Ѕългари€. –азполагахме с вс€каква - от анасонова от —мол€н до кайсиевата от —илистра. ≈динствените два пъти, когато т€ е била спомената като чужденка, б€ха на шега. јз: Д„акам да се приеме закон да изгоним чужденците, за да освобод€ моето ергенство - т.е. да € изгоним от странатаФ. ¬ други€ случай, цитирайки един емблематичен български интелектуалец и писател, когато ми казваше: Д“€ говори перфектно български, защото е омъжена за българин, а ти Ц с акцент, защото си женен за чужденкаФ.

24

         “€ не можеше да се оплаче, че благодарение на нашите връзки и мо€та фамили€, винаги е била обслужвана привилегировано в обществото. »зключение прави случа€, когато една асистентка сметна, че ù прави услуга като € представи на професора, по време на изпита като мо€ жена, а той веро€тно заради конфликта с мен ù беше писал пет, вместо шест.
         “€ бе дама, чи€то ръка бе целувана от елита в сферите на науката, изкуството, културата и политиката. “€, на публични меропри€ти€, включително и такива, които не б€ха организирани от нас, вдигаше наздравици с първите мъже в държавата.
         Ќа нейните рождени дни, както и на многобройните тържества по поводи, свързани с нашето семейство, присъстваха и участваха при€тели от първите редици на изкуството.
 
         Ќо нека припомн€ отново онази злополучна вечер с внезапни€ ни УгостФ. ¬ръщайки се от ресторанта, отговар€йки в колата на повторното му питане за живота на дъщер€ ни, не издържах да не го провокирам: Дявно ти целиш с твоите въпроси да разбереш за сексуални€ живот на дъщер€ ни. “€ е свободен човек и н€ма твоите €вни комплекси, нито тво€ манталитетФ.
         ƒо пристигането пред апартамента ни през ц€лото време той викаше, обиждаше ме, дори спомена, че целенасочено настройва любимата ми против мен.

25

ѕрез ц€лото време аз хладнокръвно, иронично вмъквах моите думи между неговите кр€съци.
         ѕред блока той насто€ваше да го закарам до хотел. јз отказах и му предложих възможността, ако насто€ва, да вземе такси. Ќе е от гол€мо значение как т€ го убеди да влезе с нас вкъщи. “€ почти не говореше повече от думите: ДЌе, не биваФ, Дћоже по-късно да ходишФ.
         ¬лизайки вкъщи той се обърна към мен и тръгна да ме прегръща и да се извин€ва. јз действах като че ли нищо не е станало, продължавах и с ироничните изрази.
 
         —м€тах, че от тогава насам случилото се между мен и него н€ма никакво значение, затова не заслужава дори да го споменавам. Ќо н€маше как да изпълн€ това обещание, защото той непрекъснато насто€ваше да присъства, ту с SMS-и, ту с e-mail-и.
 
         ƒокато онази вечер той се извин€ваше и седна с мен в кухн€та, т€ направо влезе в хола и седна разплакана във фотьойла. «а мен т€ не е без значение, затова отидох до не€ и казах: Д“ой е смешен, дошъл е у нас заради теб, има за какво да му  се смеем двамата, когато си отидеФ. Ќе отдадох гол€мо значение на нейните думи в отговора ù, че не съм ù оставил нито един при€тел. “ова, което ме впечатли и остави непри€тно чувство бе, че т€ на висок глас ме

26

мъмреше колко съм негостоприемен. ј той би тр€бвало да е по-близък на мен, отколкото на не€.
         Ќа следващи€ ден, прибирайки се на обед, т€ ме критикуваше пред него как съм го оставил той сам да си направи кафето и закуската. ќб€двахме заедно и отидох в офиса, за да интервюирам кандидати за работа в ръководената от не€ фирма, а оставих т€ да го изпрати до гарата.
         ¬ никакъв случай не см€там, че той заслужава да заема толкова много от моето писане. Ѕомбата е причината за поражени€та и след всеки взрив се говори за нейните данни, но т€ не би избухнала, ако незначими€т по размер капсулдетонатор не съществуваше. “акъв беше наши€ гост.
         —ега се връщаме към нейното решение да престане да се целува с мен. ѕодобно поведение през тридесет годишната ни истори€ не помн€. Ќие се целуваме, и когато се любим, и когато сме сърдити. ÷елувката е израз на отношение и, както всички мои отношени€, не е конюнктурно.  онцепци€та ми за конюнктурните отношени€ се харесва почти на всички хора, с които съм разговар€л, но едно е да ти харесва нещо, друго е да се придържаш към него. ѕовечето от нас Ц хората, действаме в зависимост от множество факти в определен, даден момент. ¬ не малко случаи, за съжаление, не трайни€т интерес е водещ.  огато действи€та ни са продиктувани от настроението ни, а в повечето случаи е така, очевадно е, че действаме дори в зависимост от факти, които н€мат

27

нищо общо с действи€та ни. «а да изключим възможността да действаме конюнктурно, веро€тно тр€бва да осъзнаваме трайни€ ни интерес със засегнати от действи€та ни страни, както и да сме на €сно с крайната цел на нашето действие, така и с предполагаемата реакци€ на другата страна. ќбикновено в ежедневието ни не се задълбочаваме в анализирането на подобни факти и процеси. ∆алко е. ‘ридрих ≈нгелс посочва разликата между най-тъпи€ строителен архитект и най-точната пчела в това, че последната изгражда с такава точност до малка част от микрони клетката в питата, а архитектът, без да има способността на пчелата, € превъзхожда, защото той може да си представи как ще изглежда обекта дори преди да го начертае на листа.
          огато действаме без да имаме представа най-малко за посоката, по ко€то ни вкарва действието, ние игнорираме това превъзходство, което го имаме като хора.  онюнктурните отношени€ заличават в нас това качество, което ни прави съзнателни същества.
         ѕримирих се да не се целуваме, мислейки, че това е ново средство, което ще бъде използвано временно, но не можах да погас€ в мен тревогата, че отношени€та помежду ни отиват в нежеланата критична посока. Ќе премълча дълго. ¬ хода на разгорещен разговор прозвуча нейното желание в конкретно искане, а именно да има лична имотна собственост.


28


         »зхождайки от това, че в актовете на собствеността на имотите, с които разполагаме, пише, че са на моето име, т€ не престана да се оплаква, че т€ не се чувства равноправна.  акто винаги, аз, който не оправдавам себе си и ненавиждам оправдателни€ характер на мислене, намерих об€снение, което оправдава нейното искане. ѕредположих, че т€ е в по-напреднала фаза от прежив€ване на последиците от менопаузата. » без да пренебрегвам поредното ми предложение да се обърне към психолог, обещах че ще намер€ решение на поставени€ от не€ въпрос.
         »зненада ме нейната реакци€, когато на следващи€ ден ù об€сн€вах, че тъй като в »— √–јќ се води като мо€ жена, т€ автоматично е съсобственик с равен д€л на всичко, което е на моето име. Ѕез да ми е нужен анализ на чутото от не€, разбрах, че т€ е на €сно с факта, че ако аз оспорвам верността на това, че сме женени, поради това, че между нас н€ма подписан граждански брак, т€ не би могла да се възползва от положението на съсобственик. ¬ъпреки, че б€х склонен да извърша подм€на в актовете за собственост, чутото от не€ ме накара да се поколеба€.
          азвам го пак - най-малко колебанието може да бъде черта от мо€ характер, до н€къде съм известен с решителността си и бързината, с ко€то вземам решени€. ¬ъпреки това тук нещо необ€снимо към момента ме накара да не предприема бързи действи€. ƒокладът от счетоводната къща и размера на необходимите разходи да бъде извършена тази подм€на бе изтъкнат

29

от мен пред не€ като оправдание. Ќа об€снението ми, че преди да залича от »— √–јќ, че сме женени, не бих могъл да прехвърл€ на не€ собствеността върху ц€лостен имот, а в случай че действам като че ли информаци€та в »— √–јќ е в€рна тр€бва да прехвърл€ мо€т Д50 процентовФ д€л. ¬ резултат на това, при настъпването на мо€та смърт, децата ми н€ма да наслед€т нищо от мен. ќтново т€ ме изненада с очевидната ù предварителна информираност. ƒо колкото € познавам т€ сама не би могла да знае всички тези законови обсто€телства. “ова от една страна засили моето колебание и ме хвърли в нова ситуаци€. “рудно ми беше да гада€ какво € подтиква към такава юридическа подготовка. »нтересен е фактът, че т€, когато постави въпроса за собственост, все изключваше паричните средства, които б€ха в известните, както и неизвестните на мен, многобройните нейни банкови сметки. Ќе мога да приема, че затруднението ми е в резултат на немощ.
          атегоричен съм, че не е нормално да обичаш н€кого и да действаш спр€мо него така, както към предполагаем човек, който е възможно да крои каквито и да са планове, които биха те ощетили. Ћюбими€т е извън вс€какво съмнение. “€ не е ко€то и да е любима. «а не€ съм писал в предговора на книгата по повод двадесет и пет годишнината от съвместни€ ни живот:
         Д...≈два ли бих могъл да се отблагодар€ на тази, за ко€то до сега не стана дума. “€ е при€телка
30

при€телка, ко€то преди двадесет и пет години се излъга да ме приеме за семеен партньор;
         ƒа роди две деца Ц ... /дъщер€та/ ... и ... /сина/ ..., които нос€т частица и от мен. ѕри€телка, ко€то всеки ден неуморно отдава заслуженото, да ме накара да се чувствам част от семейството Ц институци€та, в ко€то още не съм убеден...Ф.
         Ќормално е през тези дни, в които нашите отношени€ почти изстинаха, в редките контакти между нас, да започвам да датирам като начало на проблема - крайни€т ден на споменатото по-горе гостуване.
         ¬секи път т€ избухливо искаше от мен да не споменавам това. ћного е интересен фактът, че т€ не искаше да чуе името на този гост, израз€вайки отвращение. —ъщевременно започнах да получавам SMS-и, които набиваха в мо€та глава факти за връзка между не€ и госта. “ъй като аз б€х свикнал на такива анонимни съобщени€, главно до тогава с e-mail-и, по навик продължавах да не обръщам сериозно внимание на съдържанието им. ѕравеше впечатление, че още от първи€ ден на гостуването му аз получих e-mail, който ме предупреждаваше за госта.  ой би могъл да знае за това? ѕо навик, когато получавам такива съобщени€ аз информирам не€. ¬ не редки случаи мо€та асистентка, без да очаква потвърждение от мен, препраща на не€ същите e-mail-и. ћо€та рецензи€ винаги е била сведена до това да ù спести четенето на съобщени€, които € описват вулгарно. јз съм загрижен да не бъде наранена. Ќо съдържани€та

31

 на новите SMS-и като че ли в нещо съществено се различаваха от досегашните. »менно това, добавено към новото в нейното поведение, ме накара този път да не ù ги покажа. ѕитайки € кой би могъл да знае, че имаме гост, т€ еднозначно посочи нейна бивша при€телка. ј на въпроса как би могла при€телката да разбере за неговото гостуване т€ звучеше елементарно казвайки: Д“€ предполага, тъй като винаги може да имаме гостиФ. “рудно мога да об€сн€ нейната незаинтересованост от съдържанието на съобщени€та, а още повече от неубедителни€ отговор. ƒопускайки, че т€ чете съобщени€та от мо€ телефонен апарат, аз се погрижих да започна да ги изтривам непосредствено още след прочитането им.
         ƒали е така или поради мо€та любов, винаги съм € см€тал за обект на завист от едни или недостижимо желание за други, или двете заедно. “акова извоювано положение в мен € постав€ше както далеч от вс€какво съмнение, така и по отношение на нейното поведение. ”ви, този път в мо€та глава се сблъскаха сигнали, спомени и асоциации, които за първи път като че ли € изваждаха от досегашната позици€. ƒали съм пр€м или съм предсказуем, за не€ едва ли има гол€мо значение. ‘акт е, че т€ улови моето объркване. «а първи път т€ започна да ме упреква, че съм се променил Ц за първи път започвах да ù изглеждам като класически мъж, който държи на класическо семейство.

32

         ¬ъзникна ново искане: да се разделим за известно време. “ова ù интересно предложение ми напомни за многократното споменаване от нейна страна през последната година защо не отивам командировки, в други случаи защо не отивам н€къде да почивам. ¬ този ред на мисли новото ù искане, дори ми се стори разумно, особено че т€ не го остави без аргумент. јргументирането му с това, че разд€лата ще ни сближи и ще ни превърне в по-големи при€тели, дори отколкото сме били до сега, още повече ме убеди, че тук тр€бва да предприема действи€ да удовлетвор€ нейното искане.
         ќбаче не закъсн€ моментът, в който разбрах колко ми е трудно да осъществ€ това. ѕърво защото не можех да лишавам дъщер€ си от жилището, което ù бе предоставено след като искахме да ни напусне. “ова означаваше, че алтернативата беше да взема апартамент под наем. јпартамент не ме устройваше. јз се нужда€ от м€сто за пребиваване нощно време. Ќе бих могъл да позвол€ и да имам жилище, което се използва като дом, да се настан€ в него като за посто€нно, да го поддържам като такова и да го об€в€ на при€телите си.
         ¬ разговор с една колежка изтъкнах опасността, ко€то н€ма как да не ме засегне. Ќа мен ми липсва сръчността да поддържам домакинство. “ова би довело до посещаването на жилището ми от при€телки. Ќ€ма да е далеч ден€, в който малко по малко посещени€та ми от н€колко при€телки ще се сведат до

33

една, ко€то както и да бъде определена, ще бъде приета от останалите за любовница. » тъй като съм €рък противник на семейството като институци€, съответно приемането дори само да изглеждам като мъж с любовница бе достатъчно основание да не предприема такава стъпка.
         Ќие говорехме за временна разд€ла, но дали такова бе искането ù? ¬ такъв случай къде отивам аз? ’румна ми да наема квартира т.е. част от жилище, в което живе€т и други. Ќаправих конкретно предложение на при€тели, които живе€т под наем, да сподел€ с т€х по-гол€мо жилище от това, в което живе€т или да предложат на наемател€ на една от стаите да € освободи. ќказа се, че и това н€ма да е решение. —тори ми се най-добре да довърша част от вилата и да живе€ там. ќб€вих това решение и започнах довършителни строителни работи. «а да € успоко€, че решението ми е сериозно и е въпрос само на седмица-две, поисках т€ да ми купи необходимите домакински уреди. “ака и стана. »збра новите уреди, които б€ха предвидени за нашето жилище, в което т€ ще остане, а старите щ€ха да бъдат транспортирани на вилата.
         ¬незапно ми съобщи, че ще пътува при сестра си в Ћондон. ѕриех това като опит да отбегне доста напрегнатите напоследък отношени€ между нас. ¬ътрешно се радвах, че от една страна т€ може да се успокои, а аз по това време ще бъда освободен от ежедневни€ тормоз. ƒокато се върнеше аз вече щ€х да съм усп€л да се настан€ във вилата.

34

         —мешно ми е, когато си спомн€ какви неверо€тни сцени б€ха изиграни през почти последни€ месец. ≈дна вечер се връщам вкъщи, и както вече съм свикнал, не очаквах да ме посрещне. » така и беше. —лед като ми отвори вратата, побърза да ми обърне гръб и да се прибере в спалн€та. ѕитайки дали са вечер€ли, за разлика от не€, отговорът на наши€ син беше отрицателен. ѕреди да продумам, т€ му се развика през вратата: Д ак не?!Ф –еакци€та му беше: ДЌе съм вечер€л вкъщиФ. –еших да не вземам отношение по въпроса и досега не знам дали той е вечер€л или не защото, както по-късно научих от него, в не малко на брой случаи, той е премълчал, за да не създаде проблем. –еших да провер€ какво има за вечер€ и преди да вдигна капака на тенджерата, т€ дотича, сложи ръка върху не€, казвайки, че това струва пари. ”чудено приех думите ù и иронично попитах колко струва. “€ съвсем сериозно ми каза 5 лева. ДЋюбима мо€, мо€та заплата се превежда в карта, ко€то е при теб. ќт следващи€ месец ще поискам да получавам заплатата си на ръка и тогава сигурно ще мога да плат€Ф. ѕодобна ситуаци€ бе разиграна, когато попитах ко€ риза да си облека, тъй като не вид€х предложена ми такава, както до сега, нито изгладена такава.
         ѕрез този период т€ не приличаше на себе си. »мах чувството, че се сблъсквам с такава жена, ко€то при други обсто€телства дори не бих поздравил. »мах чувството, че т€ е ангажирана само в обмисл€не

35

на обиди, които да отправ€ към мен и целеше провокации, на които аз се чуд€ как издържах. “емите за пари, за собствеността, за нашето скромно прежив€ване, станаха предмет на нейните приказки. ≈дна вечер наши€ син се намеси да каже: Дћамо, от кога си материализъм?Ф. »скаше да каже материалист. јз се усмихнах и го поправих, а т€ даже не се спр€ на неговите думи.  ъм не€, за пореден път, се обърнах с молба: Д«а бога, не е нужно да падаш на такова нивоФ. “ака или иначе насто€вах да € закарам до летището след като ù дадох, каквото имах в чантата и насто€вах да тегли от банката още и за резерв да носи в себе си дебитна карта. Ўеговито поисках от не€ да ми донесе от Ћондон сувенир.
         Ќа следващи€ ден от влизането ми в офиса ù ми направи впечатление, че това не е действащо работно м€сто, още повече, че това може да бъде нейното. “€, ко€то до н€къде педантично се отнас€ към чистотата и подредеността, беше оставила офиса в ока€но положение. —лед подреждане и почистване, се обадих на една при€телска фирма, за да довърша планираната рекламна облицовка на входа, ко€то би тр€бвало да е готова от миналата година.
         Дƒобросъвестни€тФ информатор не закъсн€ да ме информира, че т€ не е при сестра си, а там, където за сега не бих искал да споменавам. ќпитвах да се свържа с не€, т€ не ми отговори.
         Ќа нашето летище, когато пристигна, ме поздрави хладно и преди да пристигнем вкъщи, още по

36

път€ в колата, усп€ да намери за какво да се развика. » този път го преглътнах. ќб€сних ù, че е въпрос на броени дни аз да се премест€ на вилата.
          ато че ли не € впечатли и новото допълнение към фасадата на нейни€ офис. ¬ мисълта ù бе, че скоро ще замине за √ърци€.
         — минимално необходими€ багаж изл€зох от къщи с уговорката, че до кра€ на седмицата т€ ще докара сина ни при мен. ƒа, но не дойде сама. ƒойде с една при€телка, сготви об€д набързо и преди да се присъединим със сина ни към т€х на масата, т€ бе приключила да се храни. —инът ни неусетно, светкавично из€де сервираното в чини€та му, а аз изразих желание да €м по-късно. ћоментално, след като нейната при€телка приключи с храненето, т€ отсервира масата и в кухн€та ми посочи храната и тръгна към външната врата. Д акво става? “ръгваш ли?  ато че ли си дошла на гости.Ф. ќтговорът беше: Д акво искаш? —готвих тиФ. “ози път не можах да издържа и избухнах, бутайки €денето. Ќейната при€телка побърза да излезе, за да се разберем помежду си. ј т€ ми об€сни, че нейната при€телка има ангажимент и затова тр€бва да тръгва. ”ж се сдобрихме и през стъклото на колата любовно се целунахме с уговорка, че утре т€ ще дойде сама.
         ќбещанието ми, че ако дойде и се целуваме по същи€ начин, сигурно в понеделник т€ ще е собственик на нашето жилище, не бе достатъчен стимул, за да дойде.

37

         ¬ръщайки се в Ќедел€, за да докарам сина ни, вече б€х получил много провокационно съобщение. “ози път във формата на e-mail, който като че ли беше адресиран до не€. ƒо сега не знам дали т€ е получила такъв e-mail, или по-точно дали е прочела ДтворениетоФ на наши€ прословут гост. ќпитвах да тествам нейната реакци€.  азах, че се връщам вкъщи и тр€бва да разбере, че експериментът е приключил. —лед неуспешно проведен, меко казано, разговор в квартален ресторант, т€ избра да напусне дома, без да съобщи къде ще ходи. ƒо последно не допуснах, че сериозно ще предприеме такава стъпка. ќпитът ми да € забав€ или да изпълн€ желанието на сина ни да € задържи, бе приет от не€ със заплаха, насочена към мен, че ще се обади в полици€та, че съм € заключил вкъщи.
         Ќашата дъщер€ по телефона бе категорична Ц да € остав€ да ходи, където иска и в такъв случай да не ù дам нито една стотинка. ’върл€йки ключовете на офиса и колата ме попита дали не искам да взема и телефонни€ ù апарат и тъй като отговора ми беше, че не ми тр€бва, т€ хвана куфара и се запъти към външната врата. —пр€х € и предложих поне да ù извикам такси. “€ категорично отказа и излезе. Ќе кри€, че в този момент ме облада гн€в. “ова бе единственото, което об€сн€ва използването ми на една арабска поговорка, ко€то прозвуча ужасно. “акова чувство не ми бе познато. Ќе за първи път се карахме. “ова бе трети€ по ред път през прежив€ните ни тридесет години

38

години. Ќо този път бе различно. –азлично се чувствах, различно действах, но този път несъмнено бе съпътстван от ужас€ваща информаци€, ко€то € разобличи. »нформаци€, ко€то ме раз€ждаше, информаци€, ко€то не бе разбрала, че ми е известна дни след като напусна къщата.
         ¬ъпреки нейни€ опит да не разбера къде е отишла, още на следващи€ ден ми стана известно. —ъгласи се да се видим в ресторант, за да получи от мен ключовете на колата и на нейни€ офис. ѕод въздействие на успокоителни хапчета усп€х да издържа през ц€лото време. ћоже би щ€х да получа инфаркт, когато чух нейните думи в коментара по повод споменаването ми, че господинът е бил в страната. “€ с леко иронична усмивка: Д“ака ли? јз тр€бва да съм му обиденаФ. ѕоказвайки н€каква загриженост за моето здраве, давайки ми вода, за да погълна още хапчета, т€ до кра€ на срещата изб€гваше да признае каквото и да е. “€ не знаеше какво знам аз, още повече не се досети, че гол€ма част от многобройните ù e-mail-и, интернет профили и skype-а вече са разбити от наши€ син и аз започнах да потъвам в изненадваща за мен информаци€, разкриваща тайнствени€ ù живот.
         ¬ъпреки всичко, раздел€йки се с не€, € помолих да изпълни обещанието си да се обади на дъщер€ ни, за да ù признае, че представеното от не€ като причина, което бе казала по мой адрес за трайните извънбрачни връзки, не отговар€ на истината. ќще повече, опитвайки т€ сама да се досети, че съм спестил да ù

39

 съобщ€ какво знам за не€, € помолих , ако се сети, че е пропуснала да ме информира за нещо, днес да ми се обади. Ќищо подобно не направи.
         Ќа следващи€ ден дойде на вилата пак с нейната при€телка, ко€то отново не разполагала с много време. —лед като седнахме на масата и преди да приема от не€ предложената бира, се обърнах към нейната при€телка с думите: Дјз цели€ си живот не работих нито, за да натрупам капитал, нито, за да заемам н€какъв пост. ÷ели€т си живот работих за името си. »менно за това се чувствам принуден да изчист€ името си, както пред децата си, така и пред теб, тъй като предполагам, че т€ ти казва нещо подобно на това, което е казала и на децата.Ф
         ѕри€телката ù предложи да ни остави насаме и без да се замисл€ приех. “ова бе допусната от мен грешка. Ќали вчера б€хме насаме. » б€х решен, че н€ма да € информирам за това, което знам. “акъв съм, но не по отношение на който и да е друг. “акъв съм по отношение на не€ Ц не съм свикнал да кри€ от не€ информаци€, ко€то зас€га нас двамата или отношени€та ни.
         ƒоверчив съм по принцип към всички хора, но не съм наивен, а спр€мо не€ едва ли изглеждам различен от най-наивни€ човек. “ова е слабост, на ко€то не б€х обърнал внимание, защото до сега не б€х попадал в подобна ситуаци€. “ук не става въпрос за извънбрачни отношени€, нито за ко€то и да е допус-

40

тима връзка. “ук става въпрос за нещо, което не мога да го определ€, освен с моето чувство, че съм предаден. ¬ъпреки това действах наивно. Ќе само ù споменах за подарената ù халка, а и за многобройните ù виртуални връзки.
         –еакци€та ù, нормално, беше почти срив. Ќикога не бих позволил да € определ€ или да помисл€ за не€ с подобни думи на тези, които т€ изрече по свой адрес. ¬ един момент чувствах, че има опасност да посегне на живота си. »скрено ù споменах, че ако ще ù олекне, аз съм готов да измисл€ истории, които ме компрометират пред децата, за да сме квит. ћалко по-късно т€ се успокои и прие да остане до вечерта, като преотстъпи колата си на нейната при€телка, за да се прибира. ѕо-късно пътувайки с не€, аз избухнах, защото отново тръгна да ме лъже. –азделихме се на вилата с уговорката, че още същата вечер т€ ще ми предаде получената като подарък халка.
         —ъс сина ни тръгнах малко по-късно, след като т€ тръгна с дъщер€ ни, ко€то € закара до нейната при€телка в —офи€. ÷ели€т път бе из€ден от разговора между мене и сина ни. ќпитвах да олекот€ у него чувството за разочарование от майка му. Ќе бе уместно да му кажа, че всичко, е нормално. —м€тах за важно това, да намери оправдание на майка си, за това отново говорих за въздействието на хормоните, както по времето на пубертета, така и при настъпване на менопаузата. ј за още по-важно сметнах да го убед€ в това, че след като майка му е признала греш-

41

ката, т€ върви по правилни€ път и всичко ще бъде наред.
         ѕризнаването на допусната грешка е характерно за силните хора, за хората, при които наддел€ва разума. «атова би тр€бвало т€ да не бъде упреквана.

         ƒокато пристигнахме пред блока на при€телката, при ко€то т€ живееше, синът ни бе убеден, че не е загубил майка си. ”ви, всичко изглеждаше нормално, т€ се качи отзад в колата ми, предаде ми ДхалкатаФ, ко€то се оказа пръстен. ¬зе от мен пари и ни остави да влезем в супер маркета, а т€ побърза да се прибере. ”сетих, че може у него отново да се породи чувството за разочарование. —лед като той ù каза, че се гордее с не€, може би бе нормално да очаква поне да ни придружи в супер маркета, за да пазаруваме, а т€ побърза да се раздели с нас. ѕоложих усилие да го ангажирам с пазаруването, а по път€ към вилата - с непрекъснат разговор.
         ќще преди да се преоблека, за да легна, той поиска от мен да види ДхалкатаФ. “огава забел€зах, че е пръстен, а той още при получаването се усъмни, че това е подаръкът. “ой е наблюдателен и трудно мога да го убед€, че не е в€рно това, което той допуска Ц че т€ ми предаде използван от не€ пръстен.  акъв е този подарък, наречен в e-mail-а ДхалкаФ, който се оказа пръстен без един камък, а между гънките умърсен. “ой очевидно бе употреб€ван. ћоментално ù звъннах по телефона.  азах ù, че сигурно по погрешка не ми е дала уговорената ДхалкаФ. “€ тръгна да се кълне, че

42

това е УхалкатаФ, а на думите, че сина ни се е усъмнил,  очаквах да поиска да говори с него. Ќищо подобно.
         ”плашен се събудих. —инът ми до мен бълнуваше. Ќе ми бе трудно да улов€ н€кои от думите му. “ой бълнуваше по нейните проблеми. “акива думи едва ли биха зарадвали, който и да е родител, когато ги чува от детето си. Ќе знаех какво да прав€, опитах да го събуд€. “ой се обърна в леглото и отново заспа, а аз изл€зох в хола с намерението да прочета нещо. “ой продължаваше да бълнува, този път забел€зах колко е изпотен. ќтново го събудих, дадох му да пие вода и го оставих. «въннах на не€, т€ не ми вдигна телефона. »зпратих н€колко SMS-а.
         ѕон€кога нещата в този живот се случват като че ли са подредени да са от едно и също естество. —лед лошото е по-лошото. Ќе знам дали н€кога науката ще може да намери об€снение за това, а до тогава ще се задоволим с ирони€та в Д«аконите на ћърфиФ. “очно тази нощ ли ми тр€бваше да науча, че поне един от ДдобросъвестнитеФ информатори е прословути€т гост? ¬€рвах в не€ и за това реших да ù покажа доказателство за това. ќставих го да ми звънне без да му отговор€, а на неговите SMS-и отговорих със същото. ќт съдържанието на SMS-ите едва ли т€ не би могла сама да се убеди какъв подлец представл€ваше довчерашни€ Дпри€телФ. »зпратих ù SMS с молба да не говори с него докато не се видим, за да ù

43

покажа нещо важно. “ова предшестваше изключването на нейни€ телефон.
         ѕри€телката ù ни увери, че т€ € е напуснала и не знае къде е отишла. ¬место да пристигне при нас на вилата, както е уговорката, т€ ни даде да разберем, че се е запътила в друга посока.
         ќтговорността е осъзната позици€ и психическо състо€ние. “€, преди всичко, е волно приемане и/или готовност за приемане на задължение. ƒа си отговорен това означава, че се самозадължаваш по отношение на другите. «адължението тук е готовност да даваш, да жертваш без оглед на това какво ще получиш. «а това в повечето случаи ние се лъжем когато см€таме, че сме отговорни по отношение на вещи или каквото и да е друго, но не към хората.  огато отговар€ме за нещо, ние показваме на другите, че по отношение на това, за което сме отговорни, регламентираме с т€х други елементи в нашето взаимоотношение. “ова, което се случи във взаимоотношени€та ни с любимата в дома ни, предизвика у мен чувство, че не съм изпълнил до край и/ или както тр€бва да е мо€ ангажимент към семейната ни общност.
         ƒа си част от общност, от най-малобройна Ц семейна, стигайки до по-гол€ма като клубна, партийна, национална и т.н. не се изчерпва с причисл€ването ти към тази общност. —ъщо така причисл€ването ти към не€ не се реализира с деклараци€. ѕринадлежността на всеки към ко€то и да е общност е правопроп-

44

ропорционално на приемането му на отговорност т.е. задължение.
         ћисловно нашето семейно гнездо е мой проект, разбира се, не би могло да се превърне в реалност без тази при€телка да го приеме. Ќие Ц т€ и аз Ц реализирахме този проект. ќт самото начало той не принадлежи на преобладаващата семейна институци€. Ќачалото не е документ, нито церемони€. «а мен беше продължение на това, в което до тогава б€х убеден. јгитирах за него и мечтаех да е предпочитан модел, изместващ семейството като институци€, ко€то, според мен, изчерпи историческото си значение.
         —емейството исторически възникна, за да запази правата на собственост в ръцете на наследниците. Ќикой не оспорва това, че произхода на семейството се идентифицира с възникването на частната собственост.  онцентрирането на собствеността в ръцете на мъжете предполагаше укрепването на общество, което се характеризира с класификаци€та ДмъжкоФ. «атова всички идеологии, между които тези, които оцел€ха до момента Ц религиите, са регламентирали в семейството статута на главата на семейството, съответно този статут е окупиран от мъжа. ј наследниците, към които се гледаше като продължение на рода, са децата от мъжки род. ¬ъпреки че тази институци€ по същество не се вписва до край в капиталистическите взаимоотношени€, от френската буржоазна революци€ до момента не отстъпва пред нова общност,

45

а процеса на гниенето ù достига такова положение, което не може да скрие смрадта и зловонието ù.
         Ѕлизнакът на семейството Ц проституци€та Ц започва да заема превъзходство в обществото. »кономически по-развитите държави с по-съвременно държавно управление, не само узакониха проституци€та, а отидоха по-далеч в узакон€ването на вс€какви извращени€ и отклонени€ от природобиологични дадености на човека. ѕедераството, лесбийството вече са благословени от действащите законодателства. ¬сички извоювани права на жените не са успели да основат пълно равноправие в семейството. ¬ мъжкото общество равноправието между двата пола стига до вратата на дома, и то от външната страна.
         «атова с тази при€телка б€хме пред предизвикателството да изградим общност, ко€то прилича формално на семейството, а всъщност представл€ва антагоничен модел. “ова не е по силите на един човек. —ам никой не може да представл€ва общност. “ова предполага усилие на двама от различен пол. «атова не мога дори да допусна, че без не€ бих могъл да успе€. ƒруг е въпросът кой колко е реализирал принадлежността си към създадени€ модел.
         ќтговорността ми продиктува готовността ми да отстъп€ пред партньора си. Ѕез отстъпки от двете страни не би могло да се осъществи продължителна връзка. “ова е правило. “ук е м€стото да се разбере, че и т€ е отстъпвала. ƒа приеме партньорството си с мен, само по себе си беше компромис. ј нейното

46

положение граничи с геройска стъпка. Ќа това по-късно ще се спра отново.
         »зключването на нейни€ телефон го приех като известие, че т€ се загуби. Ѕолеше ме и естествено дълбочината на болката бе съобразно любовта ми към не€. Ќикога не съм крил, че т€ е най-обичаната от мен при€телка. ¬се повтар€х лафа, измислен от д-р Ћиди€нов, който е с хумористичен привкус: Дјз обичам всички хора, а малко повечко - женската половина, малко повечко тези, които са в активна сексуална възраст, малко повечко тези, с които ме свързват конкретни взаимоотношени€, а в началото на ц€лата тази поредица сто€т т€ и дъщер€ ни, защото са записани на моето име.Ф
         –азбира се, въпреки че той съдържа и истина, не може да се твърди, че прецизно израз€ва моите убеждени€.
         јз знам къде е т€ в момента, знам, че използва друг телефонен номер, на който не бива да се обаждам. –ешението ù да не отговар€ на известни€ на мен обезсмисл€ опита ми да се свържа с не€ на нейни€, държан в тайна от мен, номер. “ази нейна постъпка ме извади от равновесие. ¬сичко, което се развиваше между нас от два месеца насам приличаше на гръм. явно, че силите ми б€ха несравними със силата на този гръм. “ой приличаше в своето въздействие върху мен на природно бедствие. ѕоследното активизира в действи€та на хората, както и у всички живи същества, инстинкта. явно се б€х заблудил, че в мен инс-

47

тинктът е ликвидиран. ”беждението ми, че колкото по-малко дейтви€та на хората са продиктувани от инстинкта, толкова са по-отдалечени от животински€ си произход, е в€рно, но твърдението ми, че, за разлика от много, много други аз съм скъсал напълно с този произход, веро€тно подлежи на съмнение.
         «апалих колата и със сина ни тръгнахме към при€телката, при ко€то т€ пребиваваше. Ѕеше безсмислено, може би тр€бваше да отидем на лекар, за да прегледа сина ни след бълнуването му снощи. Ѕезсмислено, защото когато вече б€хме пред блока, вид€хме нейната кола паркирана. ќт това ми стана €сно, че при€телката ù ни беше излъгала и без да има какво да предприемем по-нататък звъннах на нейната при€телка отново. –азбира се, след като получихме отговора, че т€ е тръгнала без колата, не постигнахме нищо друго, освен че нейната при€телка потъна в нова лъжа. “ръгнахме към къщи. ѕо път€ говорихме, че все пак е жива и знаем къде е.
         — не€ и сън€т ме напусна. ƒокато последните години сумарно дневно започнах да прекарвам в леглото повечко, отколкото през цели€ си живот, последните два месеца вече не сп€. ј откато т€ напусна дома ни, сутрешната светлина ме заварва пред компютъра.
          огато се запознах с чата ù в skype-а, имах чувството, че всичко в мен се парализира. ќще без да знам какво кри€т e-mail-ите, ми се гадеше.  ато че ли б€х във филм на ужасите. Ўокиран б€х повече от

48

лицата, които б€ха от другата страна на чата, отколкото от използваната реч. “е би тр€бвало да са при€тели, и то най-много нейни. ѕроблемът веро€тно бе в мен. јз мислех тогава, че те тр€бва да се отнас€т към не€ като че ли съм аз.
         ќт нейните думи лъхаше, че т€ е в н€каква криза, но те тук не б€ха в качество, нито на лекари, нито на истински семейни при€тели Ц те б€ха мъже, които са въвлечени във връзка с жена, ко€то, приравнена към другите жени, представл€ваше привлекателен обект за сексуален партньор. ћъже, които не изтъкват нищо мъжествено в себе си, освен неограничените си възможности във взаимоотношени€та си с партньора. “е изглеждаха смешни, забравени в преувеличаването, а странното бе, че т€ или го премълчаваше, като че ли им в€рваше, или го стимулираше, израз€вайки радост от бъдещата реализаци€та.
         “€ беше повечко от другите. Ќе ù липсваше нито красота, нито сладка реч, нито положение в обществото.  акто за много от тези мъже не бе без значение, че т€ е жена ми.
         ќткакто започнаха про€вите на менопаузата, многократно ù предложих да се обърне към специалисти, дори б€х съгласен да ходим заедно, за да не чувства в това положение упрек или обвинение. ¬инаги съм см€тал, че този проблем е прост, въпреки гол€мото му значение в неговото съвпадение с възрастта, в ко€то човека ревизира досегашни€ си живот. «ащо да не е прост? “ова не е болест Ц това е част от

49

 .живота на вс€ка жена. “ой е край на биологична функци€ Ц раждането. Ѕез да омаловажа последиците от хормоналните промени, не съм предполагал, че има жена, ко€то не разбира, че това нито вреди на сексуалните ù възможности, нито на социалните ù отношени€.
         ќще повече, че за мен т€ не бе просто жена. ќбразована, не ù липсват социални контакти, разполага с приличен престиж в обществото и най-същественото, свързано със случа€ Ц има две деца, които е родила, като предполагам, че не мисли и за трето. “€ ми говореше за нейните при€телки и депреси€та, от ко€то страдат. “ова означаваше, че сама би могла да усети нуждата от лекарска помощ. ¬ не малко случаи т€ се съглас€ваше да потърси такава помощ, но времето  минаваше Ц дни, месеци, години, проблемът ù се задълбочи, а т€ вместо да се запъти към лекарски€ кабинет се пързал€ше във виртуални€ живот в интернет.
         ѕрез последните н€колко години нейните чувства  б€ха на приливи и отливи, и следователно и нейното настроение. «а себе си см€тах, че това се изчерпва с три причини Ц хормонални€т дисбаланс, съпътстващ менопаузата, неуспешни€т край на нейни€ опит да утвърди на пазара издаваното от нас и ръководено от не€ списание, което бе свързано с големи мечти, и мо€та натовареност с работа. ¬ нейните думи започна да проличава колко € мъчи неуспехът. ƒокато за първата причина се чувствах безсилен да

50

помогна, освен със съветите ми да се обърне към лекар, за втората се мъчих да € убед€, че да има две здрави, възпитани и образовани деца, не може да не вижда това като успех, и то гол€м. ќпитвах се да € накарам да се чувства съпричастна и към моите лични успехи, а в това има немалко истина.  огато търсенето на успех се свежда до това, което т€сно е свързано с личността на всеки от нас, то успехът губи гол€ма част от съдържанието си и значимостта му в нашето възпри€тие. Ћични€т успех е по-гол€м, по-съдържателен, по-значим, когато се вписва в постижени€та на общността, към ко€то всеки принадлежи. “ова е така, независимо от това дали тази общност е т€сна, както е в случа€ семейната, или най-обхватна в случа€ на ц€лото човечество. Ћичното удовлетворение от успеха е правопропорционално на обхвата на общността/институци€та, в ко€то се вписва. ќчевидно това бе пренебрегнато от не€ в този период, в който под вли€нието на хормонални€ дисбаланс, т€ се свиваше в собственото си ДјзФ. ¬ този период, веро€тно т€ не виждаше нито мен, нито децата си с не€ в единна общност. Ќа не€ ù тр€бваше нещо, което да оглави. “€ говореше за същото.
         ¬ъзникна в не€ гол€мо желание да има заведение. »де€та въобще не ми се понрави, да не казвам, че на мен ми беше €сно, че т€ н€ма хабер от проблемите, с който ще се сблъска. Ќе се противопоставих, дори започнах да се подготв€м психически, за да ù помогна, ако тръгне да го реализира. ќбърна гръб на

51

това, след като при€телката ù, ко€то щеше да е съинвеститор, по н€каква причина се отказа и когато след преглед на помещени€ ù се струваше, че е необходим капитал, който не беше налице. ќтказът ми да осигур€ необходимите парични средства за инвестиции веро€тно обоснова тайното откриване на лични банкови сметки. ќтдел€нето на парични средства от това, което би тр€бвало да е на разположение на ц€лото ни семейство, щеше да засили в не€ собственото ù его. ј това неизбежно поражда осъзнаване на интерес в противопостав€не на другите членове на семейната ни общност.
√рабнах нейното желание да работи в областта на туризма, за да й предложа да ръководи такава стопанска институци€. ¬место т€ да се ангажира със законовата уредба и подготовка за сериозната работа, отново аз тръгнах да ù спест€вам трудностите, които тр€бваше да бъдат преодолени до първи€ работен ден. Ќищо необичайно. “€ не беше свикнала да чака на опашка, да се сблъсква с държавна администраци€ или да върши нещичко от начало до край. ј това на мен никога ми е тежало. јз го приемам подобно на моето разчитане на не€ по отношение на домакинството. ≈, дразнеше ме, когато усещах, в н€кои моменти, или нейната по-малка заинтересованост, или б€гство от поет ангажимент.
јз винаги действах като част от семейство с не малък акцент върху това, че т€ е самосто€телна личност. ¬ мен не е развито чувството за собственост,

52

затова говорейки за повечето неща използвам множествената форма на притежание. –€дко може н€кой да е чул от мен Дмо€ офисФ, Дмо€та колаФ и т.н. ћоже би, за да се предпаз€ от трите душевни повреди, които, според Д“ройкитеФ на д-р Ћид€нов са: Д—обствеността, властта и годинитеФ.
«атова бе нормално да се ангажирам с регистраци€та на новото дружество, което бе планирано т€ да ръководи и да се реализира. ƒори когато т€ тр€бваше да открие банкова сметка или да подпише пред нотариус, аз или дъщер€ ни се обаждахме предварително, за да има кой да € посрещне, за да не чака на опашка. »сках да има престижно работно м€сто.  упих ù офис, след като теглих банков кредит. ќформих ù необходими€ трудов стаж, за да отговар€ на изискването по закон, за да е ръководител. јнгажирах се по ремонта и обзавеждането на нови€ офис. »нтересен факт - вместо да се ангажира с ремонта, т€ тогава реши да пътува до јнгли€ на почивка. ƒокато аз гледах към новото дружество като, от една страна една нова възможност за нашето семейство за допълнителен доход, а от друга - решение на проблемите, които т€ прежив€ваше, се оказа, че т€ гледа от различен ъгъл, с различна цел.
¬ един от e-mail-ите с дата, предшестваща с по-малко от месец първи€ ù работен ден, сега чета следното: Дѕоследно време се стара€ да върв€т моите неща с него /мен/, за да постигна пълна самосто€телност от него, затова се отнас€м към него ка

53

като към зеницата на окото сиФ.  акво можех да разбера от този e-mail, освен че т€ гледа към новосъздаденото дружество като към мост, който € прехвърл€ още по-далеч от мен. »нтересен е и този неин Дпри€телФ, с когото си пишеше. “ой е неин съученик, който не се е срещал с не€ от повече от тридесет години. –азведен и в много тежко финансово положение. „атеше с него, като че ли се виждат всеки ден. ¬секи об€сн€ваше на други€ колко мечтае за реална среща.  огато коментираше нейните думи, че ще придобие собственост след разд€лата с мен, той ù писа: Дјз се радвам не само заради теб, а защото това е и в мой интерес.Ф. —транно е. „етейки разменените e-mail-и между т€х, след тези думи очаквах т€ да го отсвири. Ќе б€х прав.  омуникаци€та им продължи като между най-големите любовници.
¬ разгорещен разговор между мен и не€ пред наши€ син, когато € упрекнах: ДЌе се ли сещаш, че например този, има материален интерес от теб? “ой очаква, че ще му помогнеш да разреши проблемите си.Ф. ќтговори, че не е глупава.
ƒа, аз никога не съм € определил като такава. Ќо как мога да об€сн€ нейните постъпки, които едва ли н€кой оспорва, че са глупави. »менно това е проблемът, след като си въвлечен във виртуални комуникации в интернет. “€ бе в напреднал стадий, благодарение на който вече не може да отсвири който и да е от събеседниците си. “€ предпочиташе да премълчи, както вулгарни€ език, който липсваше в началото на

54

кореспонденци€та, така и да изгуби вс€каква м€рка за приличие. —истемното и продължително поддържане на присъствие в нет-а те постав€ в такава зависимост, не много различна от пристраст€ването към наркотици. “ова е болест, от ко€то н€ма лек, докато € държиш в тайна. “€ тук е друга Ц по нищо не прилича на себе си Ц нито образът е нейн, нито речта, нито интелекта.
«а пореден път повтар€м, че аз € обичам. «атова не бива да ви учудва търсенето ми на об€снение, което да € оправдае. «ащо са нужни тези флиртове и тези симулации на ДизпитанотоФ удоволствие? ѕричината не е само в това, че такова държание не би могло да е нейно в реалното пространство.  орените на проблема са в мъжкото общество. ∆ената е производител на работната сила, и на наследник - собственик на капитала.
ƒали в мъжкото общество отношението към момичето започва да се промен€ след първата капка кръв в гащите ù?
“€ вече е т€, а не то.
 огато се набива в главата на момичето, че именно тогава т€ става жена, не превръщаме ли менопаузата, когато тази капка кръв е на път да изчезне, в сигнал, че т€ ще престане да е жена? ¬ повечето случаи нещата сто€т по този начин. ќсобено, когато детството не е прекарано във високо образовано и/или прогресивно, непатриархално семейство, и самата жена по-късно не успее да скъса с това детство.

55

Ќие сме пред такъв случай. “€ е пораснала като една от петима сираци, отгледани старателно от майка с традиционни патриархални възгледи. ћайка, ко€то отдава значение на мнението на почти цели€ род от селото. ћайка, на ко€то ù беше трудно да скъса с религиозното разбиране, че свободното държание на момичето може да престъпи честта на цели€ род.
“ака т€ се е лишила от свобода в отношени€та си през младежките си години. “€ н€маше при€тели момчета, с които свободно да се разхожда по паркове и улици. Ќ€маше такива, с които свободно да се целува пред очите на всички. “ова не е маловажен факт.  огато настъпи менопаузата, наред с много други изводи, които можеше да извади за съзнателни€ си живот, по отношение на любовните отношени€ се задълбочи чувството на лишение. –анното ù обвързване с мен като че ли бе задълбочило това чувство. Ќеобвързващи любовни отношени€ не биха могли да бъдат осъществени около пубертета и още по-малко свободно през обвързващите ни тридесет години.
«атова напоследък се изостриха критиките ù по отношение на връзките на дъщер€ ни. Ќе завист към дъщер€ ни, а викове от подсъзнанието ù, поради неизжив€на младост. “а в интернет т€ беше изпратила нейна снимка, ко€то по облеклото не се различава от това на дъщер€ ни, което в ежедневието т€ критикуваше

56

 ћногобройните ù интернет събеседници и непрекъснато присъстващата любовна тема са доказателство за това. Ќейното положение в момента прилича на детето, което през последни€ ден от почивката на море, ден€т, в който ще отпътува семейството му, насто€ва поне за малко да ходи на плажа.  акто за морето са нужни бански и други атрибути, т€ за виртуални€ ù плаж, е опитвала да се екипира. «а това се съди от дългите ù об€снени€, че е запазила младостта си. ¬место да признае козметичната операци€ за премахване на сенките под очите, т€ се е снимала сама в такива пози, които р€дко могат да бъдат срещнати дори във ‘ейсбук албумите на момичета в тийнейджърска възраст. –азликата е, че момичетата се снимат с камерите на телефоните си, а т€ с фотоапарат. “ъй като се снима с д€сната ръка снимката ù с химикалката в л€вата ръка е станала обект на коментар, дори от нейни€ брат. “€, ко€то в публичното пространство все се противопостав€, когато искат да € снимат, за виртуалните цели бе положила очевидно гол€м труд, за да се снабди със снимки в спалн€та, без да има кой да € снима.
—нимките, стотиците страници чат-ове, часовете разговори по телефона и skype, многото гига байтове на разменените клипове, снимки и т.н., приемам като израз на болестното състо€ние, което € беше обсебило.
ѕризнавам, че това омекот€ва чувството ми за нейната вина, но ми помогна да въздържа плача си.

57

Ќе съм виновен за услови€та, при които т€ е израснала, но не изб€гвам да плат€ цената на това, че т€, след тридесет години семейно партньорство, не се е разделила с възможността да попадне в такова положение.
¬иновен съм, и затова веро€тно ме боли. јла ако поема ц€лата вина, не омаловажавам ли нейната личност? Ќе е приемливо, нито е допустимо да бъде освободена от ц€лата отговорност за стореното от не€. „овекът носи отговорността за грешките си независимо от обсто€телствата, които са причинили това.
 
Ќа втори€ ден сутринта не можах да се въздържа да не мина край дома на нейната при€телка. ѕомислих за н€какъв вариант да не бъда забел€зан от никого в квартала. »сках да се убед€, че още е там, затова се радвах, когато вид€х колата още паркирана на същото м€сто. “ова беше до н€къде успокоително. “€ не беше изчезнала, но информаци€та, че не е ходила да почисти апартамента на дъщер€ ми, където възнамер€ваше да живее, нито беше ходила с нейната при€телка на пикника, не ме успокои много.
Ќа следващи€ ден колата € н€маше, телефонът ù продължаваше да бъде изключен. ќчаквах да се обади на н€кое от децата ни, да се поинтересува от здравословното състо€ние на сина ни или просто така да се обади. —лед н€колко дни в очакване, по полицейски сценарий колата ù бе прибрана от мен в гаража. —утринта рано се обадих на един при€тел, който

58

знам, че ще намери път към не€, за да го помол€ да ми донесе поне документите и ключовете на колата в кварталното полицейско управление. „асове по-късно той ми донесе в офиса документите и ключовете на колата, и на нейни€ офис, и на жилището на дъщер€ ни. Ќейните многобройни телефонни обаждани€ на Дпри€телитеФ ù, об€сн€ваха получената от мен информаци€ за не€ от същите, разбира се като анонимни информатори.
Ќе знам дали т€ спеше спокойно или не, но получаването ми на SMS-и и e-mail-и ме въвлече в болезнена и нежелана кореспонденци€, ко€то из€ждаше целите ми нощи. ¬место диалог между мен и не€, се развихриха ожесточени ДдиалозиФ между мен и всички, които см€там по н€какъв начин са били причина за нейното положение, следователно общо наше Ц мое, на дъщер€ ни и сина ни.  аква вина има петнадесет годишно момче, когато родителите му, или н€кой от т€х, се отказват от задължени€та си към него? ќще по-малко е виновно за пукнатините в техните взаимоотношени€. ƒъщер€та е по-гол€ма и е в реда на нещата да прежив€ва проблема по различен начин. Ќие не само ги натоварихме с проблеми, за които не са виновни, но не б€хме се постарали да смекчим травмите, които н€ма как да не ги измъчват много години напред. «а това не см€там, че им е достатъчно моето, отправено към т€х, извинение. “ова може да се сведе до отказ от родителски задължени€.

59

«аконът предвижда, както да пазим децата и да се грижим за т€х, така и да им покажем добри€ пример. ¬инаги съм бил на мнение, че н€ма един родител, който см€та, че това, което прави не е в интерес на децата му. ¬ъпросът дали това е в техен интерес или не, е въпрос  доколко този родител осъзнава последиците от собственото си действие, и колко това съвпада с интереса на детето. ¬ повечето случаи, за съжаление, действаме импулсивно, а по-късно, когато осъзнаем, че сме сгрешили, поправ€нето на случилото се налага да платим скъпо, толкова скъпо, колкото държим нашите деца, ако е възможно, да не си спомн€т нашите грешки. ¬ повечето случаи личността на нашите деца носи отпечатък и от грешното ни поведение, независмо от това, че те го посочват като неправилно.
 ѕризнавам, че под въздействието на това, с което се запознах за нейни€, до скоро тайнствен живот, изпаднах в шок и много от моите действи€ или не може да бъдат определени като правилни, или посоката, в ко€та ме хвърлиха, не е желаната.
«а не€ е нормално нещата да сто€т по различен начин. “€ преждевременно е знаела на къде отива. ћногократно в e-mail-ите и чатовете т€ пишеше: Дјз и той  ... /аз/ ... се разбрахме да се разделим, той излиза от вкъщи, а аз оставам със сина ниФ. Ќе ме изненада, че нито един от интернет събеседниците ù, без оглед на това каква е връзката му с не€, не опита дори да се усъмни в правилното ù намерение. ≈дин,

60

който за мен е повече от при€тел - в младините ми той се грижеше за мен повече, отколкото родител, се оказа, че поддържа с не€ интернет кореспонденци€.
–азбира се, кореспонденци€та ù с него прави изключение от всички останали. ¬ нейните писани€ до него се забел€зва непрекъснати€ ù опит да го агитира против мен. ќтговорите му могат да бъдат окачествени като опит да € просветли как би тр€бвало да се отнас€ към семейните проблеми. “ой индиректно е опитвал да въздейства върху не€. “ой не е сметнал за необходимо дори да говори с мен и когато т€ директно му постави въпроса за разд€ла.
“ой, в един от неговите e-mail-и е писал: ≈дин мъж, за да бъде приет за съпруг традиционно тр€бва да събере повече от половината от точките, формирани от следното:
Ф ... 1 - сексуална способност /възможност/. “ук не става въпрос за мачизъм или похот, а по-скоро за сексуално удовлетворение (насищане) на другата страна. Ќеобходими точки за успеха - 15 точки;
2 - Ћичността: Ћичността се състои от четири равни компонента на (пет точки за всеки): външни€ вид, поведението (етикеци€), приемлива реч и стила на обличане.
ќт тази квалификаци€ е необходимо минимум да са налице 15 точки общо за всички компоненти, които са свързани помежду си, т.е. независимо от точките на всеки компонент, защото те

61

са взаимно допълващи се, а именно, всеки един от т€х допълва липсата на увеличение в друг компонент;
3 - ќтговорност:  акво се разбира под отговорност Ц възможността да участваш в осигур€ването на приемлив и приличен живот. «а едно семейство да живее и да се осигури разумен и приемлив живот. ¬ този контекст често е отговорност на мъжа предостав€нето на потенциалната материална обезпеченост, а на жените в осъществ€ването на домакинската работа и управлението ù. “ова разделение на отговорността не е задължително да е разделено по такъв начин между мъжа и жената, тъй като може да бъде обратното - жените да осигур€т семейството материално... ћинимум за успеха по тази квалификаци€ е 10 точки;
4 - социален статус: ÷елта тук е репутаци€ в обществото, където лицето живее.
„есто става дума за обществен статус на един мъж и социалната репутаци€ на една жена, точките за успех на тази квалификаци€ са 10 точки.
¬ъпросът за репутаци€та на честта (т.е. неприемливите от обществото сексуални отношени€) на жените в нашето /близкоизточно/ общество тр€бва да е над 18 точки, а за мъжете Ц 14 точки, и разбира се, тук говорим за репутаци€, а не дали наистина има такива отношени€ или

62

не;
5 - ѕривилегированост:  огато кандидатът е с предпочитана, квалификаци€ от особена важност за другата страна: предпочитаността се отнас€ към определени способности, интереси и/ или професии. Ќеобходимите за успеха по тази квалификаци€ са 10 точки.
Ф
ƒали т€ четеше това, което ù изпращаше този при€тел? ќт кореспонденци€та личеше, че т€ ги чете, но не се вслушва в съдържанието им. јко се спрем на нейните събеседници, включително и на мен, и то по начина, по който бе описано в кореспонденци€та между не€ и т€х, т€ щеше да стигне до интересни изводи Ц дали има измежду т€х подход€щ съпруг? ј защо не е правила опит да ме оцени по тази методика? “€ не водеше, по същество, никакъв диалог с този при€тел. ќт по-ранното време съдържанието на кореспонденци€та, освен разм€на на комплименти, бе разм€на на писани€ по сериозни теми, главно той ù изпращаше неговите публикации, а т€ копи€ от харесани от не€ писани€, на които е попадала в нет-а. ¬ изпратените от не€ e-mail-и, напоследък, т€ се беше постарала да го убеди, че вече не съм този човек, който той познава от едно време.
¬ един от последните e-mail-и т€ излага намерението си след разд€лата ù с мен, да се омъжи за друг. ќт опасение да не бъде осъждана от него за това, т€ предшестваше иде€та си за женитбата с думите: Дƒнес ми хрумна много подла иде€Ф. ј когато

63

получила в отговора му мнението, че той не € подкреп€ в това, т€ побърза да му пише: ДЌе ме разбирай погрешно. “ова беше отвратителна иде€. —лед урока, който ми даде ... /аз/ ... се разкайвам и н€ма да се довер€ на какъвто и да било мъж.Ф –азм€ната на последните текстове съвпада с времето, през което т€ вече ми беше предложила да живеем за известно време разделени.
ќт къде ù бе хрумнала иде€та за женитба с друг? “ова не бе хрумване Ц т€ го лъжеше. “ова €вно бе подтикнато от предложени€ от десеттина от нейните събеседници в интернет.
¬ нет-а ДлюбовницитеФ са много, ДобожателитеФ безбройни, обещани€та щедри, и са такива, когато насреща е обвързана жена. ¬еро€тно т€ е пов€рвала на немалка част от тези предложени€. ќт разпечатката, показваща нейните обаждани€ от тайни€ ù телефон, се вижда, че т€ кореспондира само с тези, от които е получила предложение за женитба. ќще в първи€ ден на началото на този телефонен маратон, т€ се е свързала с петима - един от т€х е прословути€т УгостФ, а друг - онзи, който виждаше сво€ интерес в получаването ù на собственост от разд€лата с мен.
Ќе е трудно об€снението на факта, че измежду адресатите на нейните телефонни разговори не беше този, с който бе водила най-продължителна кореспонденци€. “ой бе с образ на най-големи€ любовник, но едно е да си любовник, друго е да си съпруг. ≈дно е изградени€т образ в интернет, друго е в реални€

64

живот. ћоже ли т€ да не разбира тези прости обсто€телства? ƒа, може, когато човекът не е уравновесен. «начи не само аз б€х изваден от равновесие. ƒа, но ако причината в мо€ случай е това, което ми стана известно за не€, че т€ води паралелен друг живот, каква е причината за нейното положение?
 
“€ беше спокойна Ц аз напускам дома, а т€ остава със сина ни вкъщи. “€ се освобождава само от моето ежедневно присъствие, което вече възпреп€тства тайнствени€ ù живот. ¬сичко друго т€ ще продължава да го има Ц издръжката на семейството, офис, кола и свобода, дори по-гол€ма в нейните действи€ в обществото. ƒокато досега се чувстваше длъжна предварително да ми об€ви за къде ще пътува и да измисли причината или целта за такова пътуване, от сега нататък ще може да не се съобраз€ва с мен. Ќали това поиска от разд€лата Ц всеки, за известно време, да има личен живот. ƒа е неприкосновен. “€ продължаваше да мисли, че нещата върв€т по този нейн план, дори след като напусна дома ни. ƒа, ама не!
—лед като разбра, че са ми известни нейните връзки, т€ бе сигурна, че разд€лата между нас е равна на развод. Ќормално бе да допуска, че подобен изход н€ма да е в нейна полза. “€ пишеше на един при€тел: Д...¬чера б€х при адвокат, за да разбера какви са правата ми и какви са задължени€та ми към този при тези сложни взаимоотношени€, изтъкани от

65

уважавани€ д-р  ... /към мен/ ... ќтговорът на адвоката беше недвусмислен: “ъй като н€ма документ за брак между вас, ти не притежаваш дори въздуха, който дишаш...Ф. Ќа този адвокат не съм му безизвестен. “ой побърза, веро€тно преди да разбере, че н€маме акт за граждански брак да каже: Дјз съм нейни€ адвокат и ще накарам този доктор ... /мен/ ... да проси в —офи€.Ф.
«а разлика от това, което представл€ва извод от нейната кореспонденци€, както по нет-а, така и по телефона, т€ всеки път ме увер€ваше, че желае да действаме цивилизовано. –азбира се, т€ имаше предвид това да се отнас€ само за моите действи€. — посредничеството на нашата дъщер€, се разбрахме за два дни, през които аз ще бъда в провинци€та,  т€ да се прибере вкъщи. јз приех това с известна доза съмнение. —м€тах, че това ще облекчи наши€ син, който мълчаливо прежив€ваше случващото се. ѕо телефона € чух за първи път да говори позитивно, с добър тон. “ози разговор бе проведен след разменени между нас 16 SMS-а в същи€ ден. ј те са както следва:
јз: Д—лед малко изпращам на ... /дъщер€ ни/ ... първата частФ
“€: Дј искаш ли да прат€ на ... /дъщер€ ни/ ... кореспонденци€та ти с Ќели...или може би с √ериФ

јз: Дƒа, макар че сама може да ги види. јз н€мам твоите отношени€ и ти знаеш това. јз те

66

обичам и никога, нито казах една дума против теб, нито позволих такава н€кой да каже.Ф
“€: Дƒали?... J Ф
јз: Д—тига да измисл€ш. Ќе е нужно да търсиш оправдание. ќбади ми се. »ма какво да ти кажа.Ф
јз: Д»звин€вай. јз мислех (дали) име. √лупав съм.Ф
јз: Д ... /при€телката, при ко€то т€ живее/ ... знае ли за e-mail-а?Ф
“€: Д акво имаш предвид?Ф
јз: Д«а връзките тиФ.
“€: Д—ъс сигурност твоите са повече и по-интересни... и помисли върху товаФ
јз: Д“.е. знае или не?Ф
“€: Дјко н€кой ще разбере нещо то това ще е от теб: направи това, което мислиш за правилноФ.
јз: Дѕравилното да се обадишФ.
јз: Д«ащо не отговар€ш?Ф
јз: ДЋюбима мо€, обади сеФ.
“€: Дјз съм в метрото и отивам вкъщиФ.
 
—лед този разговор б€х сигурен, че в нейното поведение е станало нещо ново, необ€снимо за мен. ѕо-късно кореспонденци€та ù по телефона разкри загадъчната ù пром€на. ѕредишни€ ден т€ беше изпратила четири SMS-а на прословути€ ни гост, а днес сутринта Ц един SMS. — друг кандидат - съпруг коре-

67

спонденци€та бе водена снощи, след полунощ. “ова навеждаше на мисълта, че е възможно т€ да започне да се сблъсква с различна от надеждата ù за женитба, действителност.
Ќезависимо от всичко, за мен връщането ù вкъщи беше добър знак. —ина ни изрази предпазливо задоволство. ƒопуснах, че той като комплимент към мен, не искаше да изрази радостта си напълно. ¬с€ко дете, в нормалните услови€, не би посрещнало връщането на майката вкъщи, освен с радост. ћогат да сп€т в една ста€. “рудно може да предположим какви разговори ще завържат. —игурно т€ ще намери при€тна тема. “ози път, по неговите думи, т€ н€ма как да ме критикува пред него, както едно време. ѕрез последните дни той вече порасна много повече, отколкото растежът, който се измерва с времето. “ой знае много неща, в които по-рано се е съмн€вал, а т€ не толкова умело ги е прикривала. ќт сега нататък едва ли ще се чувства задължен да премълчава, за да не причини скандал между нас. —рамът от не€, предполагам, че вече го н€ма.
“€ пристигнала вкъщи, сготвила за него, докато дошла нейната при€телка, обърнала се към сина ни, за да си вземе довиждане и оставила в него болката, описана с неговите думи, че е дошла всъщност, за да вземе немалко количество от останалите вкъщи дрехи. ѕо неговите думи т€ си е тръгнала между 7 и 7:30ч. вечерта т.е. след по-малко от 2 часа престой у дома. ƒали причината беше възобнов€ването на ней-

68

ната кореспонденци€ с прословути€ гост? ≈два ли Ц т€ започна малко след 7 часа. ѕодготов€нето на дрехите, които беше взела, предполагаше повече време. јз н€маше как да разбера, че т€ не е останала да спи вкъщи. «атова кореспонденци€та с не€ чрез SMS-и продължи:
јз: Дјз не престанах да те обичам и ти го знаеш. јз държа на теб и н€мах никакви намерени€ да прав€ скандал.Ф
“€: ДЅлагодар€ ти. »скам да разбереш, че както уважавам тво€ личен живот, ще уважаваш и мо€...и разбери вече, че никой н€ма право да бърка в мо€ живот. ѕази се.Ф
јз: Дѕреди малко тона беше различен.  акво става?Ф
“€: ДЌищо. “и €вно ме разбра погрешно. ƒържа да се уважаваме.Ф
јз: Д“и каза, че ме обичаш и държиш на мен и ще цепиш на две главата на всеки, който говори за мен.  ъде те разбрах погрешно?Ф
“€: Дƒа, държа на теб и н€ма да позвол€ на н€кой да те накърни.Ф
јз: ДЅлагодар€. ћожем да се наслаждаваме на живота, защото и ти си права от този опит двамата тр€бва да научим. ÷елувкиФ

јз: Дјко имам с майка ми секс отношени€ имам с тази Ќели. ќбидно ми е, когато не ми в€рваш. јко имам такава връзка как си об€сн€ваш, че

69

са н€колко съобщени€ през прекъснат период. ƒа не кажем, че паролите ми са известни?Ф
„ак след 10 часа вечерта разбрах, че т€ е напуснала къщата. ¬ъпреки това не загубих самообладание и писах за последно през този ден:
јз: Дјко си забел€зала, спалн€та не е пипната. ќдеалото, както го остави. “олкова се над€вах, че ще се върнеш и ти да ги използваш. ћислех поне н€ма да оставиш ... /сина ни/ ... след като ти казах, че е изнервен.Ф
“ова бе единствени€т ден, от когато престанахме да се целуваме, през който беше воден н€какъв диалог, независимо че е бил чрез телефонни разговори и SMS-и. ќбщо двадесет и пет съобщени€, разпределени между нас почти по равно. “ова е рекордна цифра.
÷ивилизовани€ начин на комуникаци€та между нас ще се отрази, от сега нататък от нейна страна, в неотговар€нето, както на телефонните обаждани€, така и на SMS-и, освен когато чувства заплаха в обещаните от мен евентуални действи€ Ц да бъде разкрита пред трети лица. ¬ рамките на четиринадесет дни от същи€ месец, въпреки моите многобройни SMS-и и обаждани€, насреща бе гробна тишина. ј от тайни€ ù телефон общо нейните обаждани€ и SMS-и през тези две седмици възлизат на осемдесет и три, от т€х четиридесет само на прословути€ гост. ƒа не би той да остана единствената ù надежда? „удно ми беше, че т€, нито иска да ми в€рва какъв комплексиран подлец

70

е той, нито дори пожела да види какво ми пише на мене. ѕрез този период се беше случвало т€ да му пише, да го потърси, а той да не отговар€. ¬ъпреки това упорито продължаваше да кореспондира с него. ядосана, една нощ, т€ го търсила на негов номер, различен от този, на който го търси обикновено.
Ќе мога да об€сн€ защо този човек се хвърли в нещо подобно на война срещу мен. “ой се хвалеше с връзката му с не€ и поддържането на кореспонденци€та, за да ме €досва.  огато разбра, че това не ме провокира, продължаваше с изпращането на обиди. ¬еднъж ми стана смешно, беше озаглавил негови€ e-mail към мен: Дƒойде ден€ на страшни€ съдФ.
¬ъзрастен човек, изоставен от жена си и детето си, поради недостойното си поведение. “ова ли е проблемът му? »ли чувството му на отхвърлен след като не се сбъднаха неговите мечти да бъде награден от тайните служби, които обслужваше. Ќезависимо от това, което го подтикваше, не пов€рвах, че има такава подлост, на ко€то човек може да бъде олицетворение.
”ж обещах, че н€ма да пиша за него, но както се вижда, н€ма да мога да удържа на думата си. Ќо н€ма да се спра на това, което писа той за не€ Ц все пак т€ е мо€ главен герой. “€, съзнателно или не, действа като че ли сме във война. Ќо аз не мога да воювам с тези, които обичам. Ќезависимо дали съм разочарован, обиден, наранен, предаден от т€х или не, аз ги обичам. “рудно мога да пов€рвам, че н€кой

71

 би могъл да използва този глагол в минало свършено време. ¬инаги съм твърд€л, че този, който подмен€ любовта и обичта към н€кой с глаголи, израз€ващи негативни чувства, той никога не ги е обичал. “акъв човек обича само себе си, а е използвал други€ като инструмент - както използваме огледалото, за да видим нашето отражение. Ќе мога да воювам с не€, но не мога да остана пасивен в един процес, в който н€ма как да не ме засегне.
¬ кра€ на този месец, след като € информирах за моето намерение да започна да публикувам част от тези Дтворени€Ф, в които т€ е страна, мълчанието бе прекъснато с кратка кореспонденци€ между нас чрез SMS-и:
“€: Дћного те мол€, бъди разумен, както си бил до сега. »маме деца. јз не те мраз€.Ф
јз: Дј ти?Ф
ќтговорът отново бе мълчание.
Ќаближаваше 1-ви ёни. “ова е датата, ко€то сложи, преди тридесет и една години, началото на нашата връзка. “радици€ в нашата семейна общност бе да празнуваме този ден като семеен празник. »збирането ми на тази дата не бе случайно. “огава аз б€х инициатор на пикника, който щеше да се превърне в начало на цели€ ми проект за създаване на семейна общност. “огава не беше първата ни среща с не€, а първи€ изкаран ц€л ден заедно. ќтправената от мен покана към нейната при€телка и годеника ù, целеше именно нейното присъствие. ƒобре го обмислих, а

72

нейната при€телка с годеника ù действаха като че ли съзнателно, по мо€та режисура, както и предполагах, че ще бъде. “€ се съгласи да се отзове на поканата, въпреки че беше в болничен и не ходеше на работа. ѕрез този ден споделих с не€ това, което казвах по онова време на вс€ко ново момиче, с което се запознавах: Д¬нимавай, аз не ставам за семейство. Ќе си прави никакви илюзии в тази насока Ц аз предлагам при€телство, чийто път го извърв€вам с другата страна и стигам по него до там, до където съзнателно партньорката ми пожелае. јз обичам и прав€ така да бъда обичан. ¬любването за мен е болест. Ќе приемам да бъда подобен на този, който се наслаждава за кратко време на пламъка като хвърл€ всички дърва в камината, а след това изкарва останалото време на студеноФ. ћежду сериозните и майтапчийските ми изрази усп€х да ù предам, в общи линии, какъв човек и с какъв мироглед съм.
—ъгласието ù да се види с мен след това и да се развиват нашите отношени€ помежду ни, бе повече, отколкото е подтикнато от нейната възхитеност от мо€та личност, с ко€то е била преди дори да се видим. “ази възхитеност бе изградена въз основа на суперлативите, говорени по мой адрес главно от нейната при€телка, ко€то едновременно ù е колежка в нейната работа. —истемно, редом със задълбочаването на нашата връзка, гледах да € убед€ във фалшивата украса, с ко€то разполага семейната институци€. ¬ече  

73

с мен т€ посети множество при€телски на мен семейства, между които семейства на нейни учители и преподаватели. “огава см€тах, че е момента да ù предложа да посочи, което и да е семейство като образцово и за пример, за да ù покажа какви проблеми съществуват между двамата съпрузи. ќб€снимо ми беше т€ да не избере нито едно от тези, които ù б€ха преподаватели. ÷елта ми не беше да ù покажа колко е лошо хората да образуват семейства, а по-точно да ù покажа, че нищо не е както изглежда в публичното пространство. ќт избраното от не€ семейство, от двамата съпрузи, т€ бе чула оплаквани€та им един от друг. –азбира се, това откровение бе предизвикано от мен на различни срещи с т€х по отделно и толкова деликатно, че едва ли те биха могли да усет€т  целта на предизвикани€ от мен разговор. ѕо подобен начин се постарах да € убед€ в мо€ мироглед и оформ€щите личността ми възгледи.
—лед три месеца прекъсване, аз отново отидох в Ћиван, но този път с цел да се върна с не€. ћоите при€тели до последни€ момент на пътуването ми не в€рваха, че наистина аз ще се обвържа с тази, ко€то те не  познаваха, освен на снимка.
Ќай-близката ми тогава интимна при€телка см€таше, че аз € шантажирам и за това не ù беше трудно да се ангажира с обещанието, че ако се върна с тази ливанка, за ко€то непрекъснато говор€, т€ ще ни предостъпи спалн€та си. Ќищо подобно, разбира

74

се, не стана , дори връзката ни прекъсна, като че ли  завинаги.
 Ќейните представи за живота с мен не може да са били  различни от тези, с които щеше да се сблъска от първи€ момент на нейното пристигане в Ѕългари€. јз никога не се  хвалех с това, което притежавам като собственост, а с това каквото мога да постигна като нетрадиционен мъж. ¬еро€тно и разбираемо е, че това се харесва на жените в младините им. ƒа не казваме, че това изглежда като интересно предизвикателство. Ќа тези години момичетата, както и момчетата, не биха могли да си създадат реална представа за трудностите, които неминуемо се кри€т в последиците от вс€ко предизвикателство.
¬ Ѕългари€, нито € чакаше тържествена веселба, нито подготвен дворец, за да прекоси портата му. Ќе би могла да очаква нещо подобно, но едва ли бе помисл€ла, че тр€бваше да прекара почти два часа пред бариерата на затворен комплекс от студентски общежити€. —нежен и ужасно студен ден беше. јз н€маше как да усет€ ниската температура - от една страна нейното присъствие ме топлеше, а още повече мо€та разправа, за да осигур€ правото ù да влиза с мен ме разпалваше още повече.
¬ ста€та, в ко€то тр€бваше да прекараме седмици след това, б€ха се събрали около масата моите при€тели. Ќикой от т€х не очакваше моето връщане в този момент, още повече с красиво момиче, което дори н€маше как да ги поздрави на техни€ език. ѕо

75


н€какъв незабележим начин бе направено м€сто, за да се присъединим на масата. “€ гледаше любопитно и учудено, усмихваше се и никой не можеше да отгатне за какво мисли в този момент. Ќа мен преди това също не ми беше хрумнало, че т€ дори не можа да €де. ¬сичко за не€ бе ново. ’ора, които говор€т на език, който т€ не разбира, €дене, което за първи път вижда и може би от страх да се изложи, отказваше да го опита. Ќ€кои от при€телите ми се постараха, ту с английски, ту с мимики да ù  покажат, че е добре дошла. ƒруги правеха какво ли не да сервират на не€ нещо, което н€ма да ù изглежда чуждо. Ѕеше зима и беше изключено, дори предложената салатата, да прилича на това, което бе нормално да го видиш на ливанската трапеза Ц домати, марули, краставици и т.н.
¬ една от моите хумористични декларации много години след това повторих, че Дт€ се е излъгала в мен и напусна страна със спукан граждански мир, за да живее с мен в страна, в ко€то управниците са запазили мира и спукали гражданите.Ф.
Ќещата не продължиха толкова трагично. ƒни по-късно вече състава на €денето, което ние приготв€хме, бе различен. ƒокато аз б€х свикнал със сирене, сланина, €йца и, май толкова продукти, вече т€ ме накара да пазарувам кайма, ориз и т.н. «а мен въпросът за храненето не е от тези, на които обръщам гол€мо внимание Ц €денето не е нищо друго, освен зареждането на т€лото с необходимото гориво. јз н€-

76

мам капризи и действително въпросът се изчерпва с мо€ лаф, че най-вкусното е това, което пълни мо€та чини€. Ќе претендирам, че съм шаблон, но в същото време н€ма как да не маркирам простата научна истина, че капризите на хората по отношение на €денето са израз на други проблеми, в повечето случаи неосъзнати от т€х, които ги тормоз€т. «игмунд ‘ройд разкри т€сна връзка между отношението към €денето и либидото. ƒали той  не абсолютизира рол€та на н€кои факти като свежда нещата до такова опростено ниво, и до сега продължава да е спорно.
«абележимо беше нашето гостуване в ѕазарджик при мо€ при€тел ¬аско. ѕрез ден€, както и през ц€лата вечер, т€ за първи път, след дългата седмица от нейното пристигане в страната, излъчваше радост и задоволство. ќт тук нататък все намал€ваше рол€та ми на нейн преводач. “€ като че ли започна да се адаптира с довчерашни на не€ непредвидени нови услови€.
Ћюбовта ми към не€, ко€то все повече се разгар€ше в мен, сл€та с моето усещане пред какви трудности е поставена тук, ме подтикваше да сложа начало на поведение, което ще се €в€ва по-късно като мо€ грешка и причина т€ да бъде лишена от изпитване на пълната радост от успеха. ќт тогава аз не очаквам да назрее в не€ нужда от нещо, в резултат на което т€ да пред€ви искани€, а още когато забел€звах на какво се спира погледа ù, бързах да осигур€ това, което € задовол€ва.  олко това € впечатл€ваше или въобще не

 

77

го забел€зваше никога не е било проблем на мен. јз се отнас€х към не€ по начина, по който съм изтълкувал философи€та на мислител€ от ливански произход ƒжубран ’алил ƒжубран в книгата му ДѕророкътФ, към ко€то би тр€бвало да се подчин€ва отношението на всеки към любими€: Дќбичайте се от далеч, защото в с€нката на дъба не вирее друго растение.Ф. ¬ това не намирам мо€та грешка, а т€ се крие в реализирането ми на тази водеща в живота ми максима. јз уеднакв€вах отношението ми към не€ с онова, към което би тр€бвало да се придържам в отношението ми към децата. ƒокато последното би тр€бвало да се доближи към първото, аз очевидно действах обратно - сведох моето отношение към не€ до отношение към дете, за което аз тр€бва да се грижа. “ази грешка не € осъзнавам сега, но до сега все опитвах да € прикача към услови€та, в които двамата сме жив€ли в Ѕългари€. ћакар и да б€ха еднакви за двамата,  не еднакво ги възприемахме и се сблъсквахме с т€х. јз разполагах с връзки, от които т€ бе лишена. “€ бе дошла в страна, в ко€то аз имам и познати, и при€тели, дори и любими. —трана, чието общество бе чуждо за не€, но не и за мен. ќбщество с взаимоотношени€, които се доближават до моите убеждени€, а т€ тепърва тр€бваше да ги асимилира. ќбщество, чиито традиции на мен са ми познати и ми допадат, а за не€ са чужди. Ќе е без значение и фактът, че не малко време тр€бваше да мине, докато започне да ù харесва правото хоро Ц единствени€ танц, който аз умеех.

78

“ова мое действие, тази мо€ обсебваща загриженост към не€ присъстваше в нашето ежедневие, като се отнас€ше и към вещи, от които см€тах, че т€ се нуждае, така и към уреждането на който и да е друг въпрос.
јз € лиших от сблъскването, с което се сблъскваше всеки обикновен човек, независимо от това дали е чужденец или български гражданин. “ам, където можех - т€ не чакаше на опашка пред магазина, нито реда пред административен, учебен, лекарски, или който и да е друг, кабинет. “ова, което съм см€тал за нормално - да € превърна в консуматор на мо€ престиж, сега, когато ревизира живота си, навършвайки петдесет години, т€ веро€тно го отчете като причина за нейни неуспехи.
ѕризнавам, че да си мой партньор н€ма да ти е лесно Ц аз съм труден човек. “ака ме характеризират истинските ми при€тели, на които в€рвам, но също им в€рвам в продължението им, че животът с мен е интересен. ќще от първата ни среща се констатираше неблагопри€тно обсто€телство, което през целите ни тридесет години партньорство нито един от нас не го зачиташе като генериращо проблем, с който щеше т€ да се сблъска, доближавайки петдесетте години.
јз отидох да посет€ търговски обект, който бе собственост на Ћиванските обединени патриотични сили. Ќито само защото беше единствен по рода си обект, нито с цел пазаруване, аз се запътих към него. √лавно исках да посет€ обекта заради нейната колеж-

79

ка, ко€то знаех предварително, че е една от двете продавачки в магазина и б€х обещал, че н€кой ден ще € посет€ на работното м€сто.  ъм колежката ù н€мах никакви интереси, нито като към жена, нито като човек, от който имам конкретна нужда. “€ бе член на семейство, на което н€кога съм помогнал и бе сгодена за един повече от мой познат. ¬ магазина се срещнах, освен с нейната колежка, и с не€. «а бъдещата ми любима знаех н€кои неща, които до тогава не представл€ваха никакво значение, за да ми предизвикват особен интерес. Ѕезспорно т€ ме впечатли по начин, по който се отнас€ше към мен през ц€лото време в магазина. “€ действаше като перфектна продавачка. «а да куп€ нещо, което може да влезе в употреба, и поради това, че винаги съм разчитал на друг да ми помага в пазарувнето аз, посегнах към една дузина бельо. Ќа касата, когато се обърнах към не€, за да плат€, т€ както обикновено на подобни пазари, каза: Д“ъй като ти за първи път си тук, не дължиш нищоФ. »майки предвид собствеността на магазина и нейната длъжност, б€х учуден и отвърнах: Д ой ще плати? ¬се пак магазина не е ваш..Ф. “€ каза със самочувствие: Дјз!Ф. ƒействително € оставих разочаровна от мен като не платих, подтикнат от това, че не бива да € засегна, и тръгнах.
—лучайността в живота играе, пон€кога, значима рол€. ¬ помощ на един при€тел, който подготв€ше докторска дисертаци€ по психологи€, тр€бваше да му осигур€, от моите при€тели и познати, н€кои, които

80

са съгласни да бъдат интервюирани от него и отговар€т на определени услови€. “ъй като му б€ха нужни хора с различни професии, и над определена възраст, свързах се с нейната колежка и уговорихме час, в който да мина да € взема. “огава “€ се доближи до колата ми и ме попита дали може  да дойде с не€. ќбърнах се към не€: ДЌа колко години си?Ф “€: ДЌа деветнадесетФ. Ѕез да се замисл€: Дќще си малка, мойто момиче.Ф. “огава колежката възкликна: ДЌе за интервюто, само да ме придружи.Ф. —ъгласих се. ќще от вратата на хола при мо€ при€тел, б€х изненадан по начина, по който € прие. “ой € познаваше и на моите думи, че т€ придружава колежката, а не е за интервю, той: ДЌе, не, не, може да € интервюираме, ако т€ е съгласнаФ. ”словието ми да му предостав€ хора за интервю беше аз да присъствам, разбира се, без да вземам отношение и да напусна, ако моето присъствие смущава интервюирани€. ƒойде нейни€ ред. ќще преди да приключи с отговора на първи€ ù въпрос, той ме погледна, за да напусна. „акайки в хола, не помн€ колко б€х активен като събеседник на другите. ≈динственото, което помн€ е, че през ц€лото време мислех за не€. ѕо-късно внимателно анализирах отговорите ù. “ой бе прав- независимо че не отговар€ше на минималното изискване да е на двадесет и една години, от нейните отговори пролича, че т€ е зр€ла.

81

» нека се върна на мисълта си.  ъде е това обсто€телство, на което много по-рано тр€бваше да обърна внимание?
¬ъпреки малката разлика между нас в годините, аз се отнас€х към не€ като към дете, а т€ не възраз€ваше. «а не€ аз б€х почти легенда. “€ все чуваше за мен суперлативи от нейната при€телка. » в публичното пространство, дори без да беше чула много подобни. —уперлативите се потвърдиха малко по-късно, когато т€ ме придружаваше в посещени€та у домовете на нейните преподаватели и други мои при€тели. —ъщо така начина, по който се отнас€ха към мен властимащите, утвърди в нейното разбиране тази разлика в статута ни в обществото.
јко добавим към това ранната загуба на нейни€ баща и сложните взаимоотношени€ между семейството ù, което бе оглавено от майка ù, и останалите от рода, това веро€тно подмен€ дон€къде или остав€ отпечатък върху съдържанието на нейната любов към мен. ƒокато аз се отнас€х към не€ само като към любима, т€ виждаше, осъзнато или не, любими€, изпълнен със сл€то съдържание на ментора, по смисъла на психологи€та като наука. Дћенторът Ц средно между роднина и при€тел, по-възрастен с осем-петнадесет години. »ма многобройни функции Ц съветник, учител, опекун, образец, водач, при€тел.Ф
јко това е в€рно, ето об€снение защо в нейното отношение към мен такъв елемент се слива в съдър-


82

жанието на Длюбими€ мъжФ. —лед загубата на майка си веднъж т€ се обърна към мен: Д“и си любими€ ми, ти си и мо€ баща и мо€та майка, ти си всичкоФ.
¬ нейните интернет връзки не са малко на брой случаите, когато т€ се обръща към насрещната страна с подобни думи. Д“и си всичко в мо€ животФ. “ази реплика като че ли е copy-paste прехвърл€на от един чат, e-mail в друг. –азбира се, в това се крие не малка доза неистина. Ќе е за в€рване, че т€ не вижда в живота си поне децата. Ћъжата е още по-гол€ма, защото в зависимост от събеседника излиза, че адресата на тези думи непрекъснато се промен€.
ќсъзнавам грешката си, че не съм действал по начина, по който да изчист€ образа си от тези черти на ментора в нейните очи. “ова не помогна, да не кажем  че дори й попречи, да не прежив€ва кризистно Дпрехода в средата на живота като време на прощаване с младосттаФ. “ози преход Дизисква реинтегриране по нов начин на пол€рностите млад Ц старФ. Ќеуспеха в това реинтегриране задълбочава проблемите, съпътстващи менопаузата. »нтересен е фактът, че: ДЌито една от изследваните жени - тези, които са направили традиционен избор (ранен брак, семейство) и деловите жени, които са се посветили на кариерата, не оцен€вали своето решение като удовлетвор€ващо ги. ¬ъпреки че техните близки, семейства, колеги са считали, че те са постигнали успех. “е чувстват, че жертват едно от двете неща.Ф. —ега, в опит да об€сни нашата раз-

83

д€ла, в разговор, в който не се оплаква от мен, освен, че съм предсказуем и нищо интересно по-нататък не очаква да се случи, сподели с при€телка, че децата са провалили живота ù. ¬ доказателство на това, че не действа адекватно, при€телката ни забел€за: Д»зненада ме и с нейната несъобразителност с това, че съм българка, когато т€ изтъкваше каква огромна грешка бе нейното приемане да живее с теб в Ѕългари€.Ф
«а не€, както и за мен, детството на децата ни беше ангажимент, за който отделихме значителна загриженост. Ѕез присъствие на д€до и баба, и на роднини, тр€бваше с помоща на при€тели, да ги отгледаме. ƒъщер€ ни присъстваше в разговорите ни ежедневно и където, и с когото и да сме. ¬с€ко ново нейно очаквано поведение беше обект на анализ, а след това и на похвала.  огато си спомн€ за онези години, винаги съм казвал, че не познавам майка, ко€то толкова радостно да прежив€ва тези моменти, колкото мо€та любима. “€ ме разпитваше почти вс€ка сутрин и вс€ка вечер за случилото се по път€ към и от €слата, детската градина и училището. «аедно обиколихме Ѕългари€. «аедно пътешествахме из ≈вропа. ќт различни краища на света се снабдихме с играчки. «а всеки рожден ден шиехме рокли по поръчка.
ѕрез детството на сина ни, естествено, събити€та б€ха различни, но радостта и загрижеността, не б€ха по-малко. јко за дъщер€та купихме компютър преди да навърши третата си година, сина ни завари повече от един компютър вкъщи. ƒокато дъщер€ ни
84

се качи на самолет на седми€ месец, сина ни преди да навърши един месец. ƒокато има случаи дъщер€ ни да спи на столовете, когато сме на заведение, по времето на сина ни, когато б€хме на заведение, каката вкъщи се грижеше за него. ќсемдесетте години оставих любимата ми сама да ходи по покана след откриването на ДЎератонФ, казвайки ù: Д»скам да разкажа на внуците, че има в Ѕългари€ едно заведение, в което не съм бил.Ф «атова, както имаше превилигирован живот в българското общество, т€ изкара още по-превилигировано майчинство. ќт тук виждам в думите ù, цитирани от нашата при€телка по отношение на децата, отражение на високата степен на забол€ването.
—лед дългите години майчинство т€ беше отвикнала от минималните навици, необходими на работещата жена. ѕредполагам, че това го осъзнаваше, но не искаше да го признае. ѕрез този период дори се отказа от шофирането. ѕоложих огромни усили€, за да € убед€ да забрави за онзи случай, когато една кола удари нейната съвсем леко отзад. »сках отново т€ да се включи в трудови€ живот. ÷елта въобще не беше свързана с н€какви семейни материални затруднени€. Ќа мен като че ли ми беше €сно, че т€ влиза в такава възраст, в ко€то, ако не се ангажира с отговорности извън домакинството, тежко ми.
ћного ми допадна иде€та й за издаване на двуезично списание. “€ се амбицира до такава степен, че разсе€ у мен опасени€та от провала. јз съм човек,

85

който е свикнал на успех, но зна€ цената му. —ами€т провал сам по себе си не ме плаши, а осъзнаването на последиците от него.  акто върху не€, следователно върху семейната ни общност, така и върху мо€ бизнес. “ова е, защото независимо от всичко нейната работа в публичното пространство щеше бъде свързана с моето име.
— неверо€тна лекота т€ тръгна към реализаци€та на тази иде€. ќще преди каквато и да е подготовка, започна да разглас€ва този проект. Ќе веднъж ù обърнах внимание, че непристъпването към реални стъпки ме плаши. “ова не ми попречи да постъп€ и в този случай, както винаги Ц по погрешни€ ми начин. јз, а не т€, тр€бваше да се занимавам с регистраци€та и подготовката, аз да търс€ бъдещи автори, аз да измисл€м проект за списанието и т.н. ¬ъпреки мо€ скромен опит в работата ми като журналист и краткото ми обучение, не б€х достатъчно убеден в успеха. ј т€, за разлика от мен, вдъхваше увереност, въпреки че никога в нейни€ живот, нито бе работила в тази област, нито пък беше учила.
ѕредположих, че с жаждата си да има нещо, което да ръководи, добавено към нейните езикови умени€, т€ може да преодол€ва трудностите по път€ си.  омплектова нулеви€ брой и го изпрати на печатницата. “ова не се вписваше, нито с издателската практика за периодично издание, нито в отправените съвети към не€ и от мен, и от при€телка с дългогодишен журналистически стаж. “ази постъпка не ми


86

попречи да организирам коктейл по случа€ и да мобилизирам участието на колектива на счетоводната къща, ко€то ръководех, да се ангажират с това хубаво, луксозно и съдържателно списание. –азбирах, че всичко това е част от услови€та за успеха, но в никакъв случай с това тези услови€ не се изчерпват. ѕодготвени€, със съгласуване с не€ офис, не бе удостоен с нито един ден от нейното присъствие.  омпютърът с най-съвременните ресурси и разнородни възможности за времето си, тр€бваше да се транспортира вкъщи, където т€ см€таше, че ù е по-удобно да работи.
¬место решение на назр€ващ семеен проблем списанието щеше да се превърне в генератор, съкращаващ периода на узр€ването му. —лед четвърти€ брой с опит да пресека фаталната развръзка приех да не се намесвам толкова отблизо в издаването на списанието. —ъгласието ù дъщер€ ни да се занимава с управлението на парични€ поток остана само на думи. ћного исках да успее. «а мен успеха ù беше наш, общ успех.
Ќе виждам смисъл да се задълбочавам в проблемите на списанието. ѕо-нататъчната му съдба е известна. ѕо-късно н€ма как да не се върнем към него. –азглеждам и тези въпроси, както които и да са други, с единствената цел да осветл€ проблемите, свързани с не€, следователно с нашата семейна общност.

87

–азглеждането и анализирането на цели€ ù трудов стаж сигурно т€ ги е правила набързо и може би неусетно, и не само с висока степен субективизъм, а през призмата на хормонални€ дисбаланс, съпътстващ менопаузата. ƒепреси€та е €вление, което неминуемо се засилва през този период. “рудно може да срещнеш жена, ко€то депреси€та не € обсебва без лекарска намеса или силен психофизиологически имунитет.
 Дƒепреси€та е забол€ване на ц€лото т€ло, т€ зас€га настроението и мислите ни. ƒепресивното разстройство не е същото състо€ние, за което казваме, че са ни дошли черни мисли в главата. ƒепреси€та не е моментна слабост или усещане, което преминава от само себе си. Ѕез лечение, симптомите на депреси€ остават с месеци и години. ѕодход€щата терапи€  може да помогне на страдащи€ да се справи със състо€нието, наречено депреси€.Ф.
ѕрез този период тр€бваше мълчаливо, без да съм съгласен, да приемам настъпващите промени в нейното поведение. Ѕез да възраз€вам, във фрапиращи случаи, когато чувствах, че ни застрашават като семейна общност, се над€вах, че това н€ма да се превърне в трайно нейно поведение.
ј в случаи, когато реагирах остро, очевидно че, без да искам, участвах в разшир€ването на пропастта между нас.

 


88

“огава н€маше как дори да усет€ това, защото тайнствени€ ù живот, в който т€ бе въвлечена, не ми бе известен, дори не съм го допускал. Ќужното ù време за водене на телефонни разговори от различни€ от известни€ й на мен номер и за чатенето в нет-а, бе започнало да из€жда от времето ù за реални€ живот. «а да прикрие това време, б€ха започнали да се про€в€ват странни поведени€.
 огато усети, че н€ма да тръгвам за работа рано сутринта, т€ често излизаше да пазарува, в нередки случаи се връщаше само с един продукт, например с мл€ко. Ќа моето учудване: Д аква е тази логика, за да купиш мл€ко, отиваш с кола в друг квартал и губиш време?Ф, т€ или мълчеше, или изтъкваше н€каква неубедителна причина. «а честото излизане, пак да пазарува, когато се прибирам рано вечерта, дежурното об€снение беше: Д’ем н€ма много хора, хем хващам промоционалното намалениеФ. ѕрекарваното време заедно, както у дома, така и в обществото, все повече намал€ваше. Ќапример в един от нейните e-mail-и на един от виртуалните ù УлюбимиФ т€ пише: Дѕреди малко об€двахме ... /аз/ отиде на среща, на ко€то той искаше и аз да отида с него. јз предпочетох да остана вкъщи и да продължа да си пи€ чашата вино с теб...Ф.
ƒруг път в чата:
“€: Дќт два дни ... /аз/ ... опитваше да ме убеди да ходим заедно в »спани€ с колата. “ова означава цели€ месец из ≈вропаФ


89

“€: Д» аз н€ма да мога да издържа ... /без него/.Ф

“ой: Д«наеш ли, аз помислих да се срещна с теб в »спани€, вл€зох (в нет-а) и разгледах хотелите и красивите туристически обектиФ.
“ой: Д—ъщо така помислих за √ърци€,  ипър, ћалта и “урци€, посетих ги всички в нет-а от повече от един месец, помислих също и за ≈гипетФ.
“€: Д¬сички тези? ≈ла да ги разпределим всеки месец в различна страна.Ф.
ј по думите му, нейни€т събеседник не разполагаше със средства, които биха му дали възможност да осъществи дори само едно от тези пътувани€.
 «а разлика от по-ранни€ период, в последните години пътувани€та ù сама в чужбина, започнаха да зачест€ват. ј когато не намираше оправдание да не пътуваме заедно или с друг член от семейството, в повечето случаи пътуването се провал€ше.
Ќе малко са случаите, в които, пишейки e-mail-и или чатейки, т€ признаваше, че е изоставила работата, или побързала да приключи с вечер€та, или какво ли не е направила, за да остане сама вкъщи, за да изпълни обещани€та си да бъде на лини€ със съответни€ събеседник. ¬ не малко случаи събеседниците б€ха повече от един, като на отсрещната страна всеки см€таше, че е единствен.
“айнствени€т ù живот главно бе изпълнен с виртуални връзки по e-mail-и, skype, чатове, страници за запознанства. Ќикога не съм бил привърженик на

90

конспиративни€ начин на мислене, но в разпростране-ни€ термин Двиртуален животФ не изключвам рол€та на н€кои центрове в този св€т, които цел€т обезсмисл€нето на човешки€ живот чрез привличането на всеки в нереална среда с нереални взаимоотношени€, които отклон€ват погледа му от реалните проблеми.
—ъмнението ми е подтикнато именно от езиковото значение на самата дума ДвиртуалФ. ƒали това е така или не, в случа€ не промен€ простата истина, че интернетът създава възможност да се въвлече човека в живот, противоположен, различен, конкуриращ реални€.
“ук всеки може да бъде, какъвто пожелае. »мето му да не е истинското му име, снимката му да не е негова, полът му да е различен, адресът му, възгледите и всичко, абсолютно всичко, да е измислено. ƒори, когато две познати страни се хлъзгат в нет-а към друг, по-нисък пласт от взаимоотношени€та помежду си, н€ма да им е трудно да стигнат такова ниво на взаимоотношени€, от което да не се изчерв€ват, ако стане досто€ние на близките им. ¬ един Facebook профил, създаден от не€, чието име бе променено от мен на Д—емейство, жертва на нет-аФ след като т€ напусна дома ни, аз писах: ДЅезспорно интернетът предостав€ възможности, които компенсират нашите социални взаимоотношени€, които започ-ват да се ограничават поради н€колко причини, като главни измежду т€х са ограниченото ни вре-

91

ме, високата им цена и вместването им в наличното ни пространство и време.
 омуникаци€та в нет-а може да се осъществи по което и да е време, без да се местиш физически в пространството. “€ не се нуждае от подбор на подход€щи за случа€ дрехи и без да координираш действи€та си с друго лице от домакинствата на двете страни. ќсвен това ти можеш да осъществиш контакт, както с този, който живее в съседни€ апартамент, така и с този, който е на други€ бр€г на океана. Ќе на последно м€сто е това, че тук можеш да контактуваш с който и да било друг човек от различни обществени, културни, морални и други нива. “ук можеш да контактуваш с такъв човек, който не би пожелал да го срещнеш в реални€ живот, поради това, че е различен по принадлежност, настроение и т.н.Ф
¬ъв виртуални€ живот задръжките падат много по-лесно. “ук (с изключение на видео - връзката), ти не виждаш естествената реакци€ на лицето на насрещната страна. Ќе виждаш мимиките му, т.е. тук се изключва напълно въздействието на езика на т€лото. “ук се подбират думите, изразите и т.н.
Ќуждата от разтоварване и събеседници за разговори води до приб€гването към комуникирането в интернет. Д¬ повечето случаи воденето на връзката минава в ръцете на по-агресивни€ и арогантни€. » тъй като поведението му контрастира на общоприетото, се превръща в предимство, създа-

92

ващо гол€ма възможност другата страна да се плъзне в отношението до по-ниско морално и културно равнище.
—игурно е, че нещата ще протекат по подобен начин, ако тези отношени€, още в началото на по€вата на низход€та посока, не бъдат строго обуздани.
”скор€ването в падането до равнищата, които възбуждат съдържанието на подсъзнанието, като освобождава за кратко време комуникаци€та от задръжките и контрола, които обикновено са със засилено присъствие в комуникаци€та извън нет-а.
 огато говорим за пързал€не, е естествено да имаме предвид тези, които разполагат с приличен статут в обществото и в реалните си отношени€. “€хното поведение е подчинено на строги норми. «а да не се впуснеш в пързал€нето, се нуждаеш от повече, отколкото наличието на културноморален имунитет. “ой прилича на физически имунната система, ко€то не винаги се изправ€ пред натиска на бактериална или вирусна атака, или промени във времето. —едейки пред компютъра, в опит на б€гство от умора или проблемите с партньора, или от усещането за провал и чувството на неудовлетвореност, намал€ваш имунната си устойчивост. ќсобеното е, че в началото на тези отношени€ в интернет, на т€х се гледа като че те не са нищо повече от бъбрене, което не

93

е ангажиращо и винаги може да бъде прекъснато с едно натискане на клавиш или бутона за захранването за изключване на компютъра.Ф.
 Ѕидейки в по-напреднал етап, предполагам, че именно натискането на такъв бутон, вече не е по нейните сили. ѕървата ù покупка, след като напусна общи€ ни дом, беше лаптоп. ƒори не се съобрази с това, че преди н€колко дни, бе взела на заем смешна сума от брат си, за да го убеди, че не разполага със средства. “ой ù даде парите, въпреки че знаеше от мен за нейните банкови сметки.
«а виртуални€ живот не е виновен интернета. “ози, който не върши Дна тъмноФ това, от което би се срамувал да върши Дна светлоФ, едва ли кореспонденци€та му в нета може да го пързал€ към по-ниско ниво от това, което подхожда на негови€ статут в обществото.
Ћюбимата ми не бе лишена от м€рата за морала, културата и собствени€ си социален статут - т€ бе в период, който може да бъде характеризиран като психическо разстройство. ƒалече съм от мисълта и тук не тр€бва да се разбира, че т€ е луда Ц за съжаление т€ €вно е с нестабилна психика в следствие на хормоналните промени, съпътстващи тази възраст. Д—имптомите на депреси€ могат да бъдат различни при различните хора. –азстройството причин€ва промени в  мислите, чувствата, поведението  и ц€лостното физическо  разположение на организма.Ф

94

ѕоради разд€лата ни, написах следната:

Дƒеклараци€ по повод тридесет и една годишнината, на ко€то н€ма да мога да ви кан€.
 
ќ, вие, които любимата ми ви възбуди - телом и/ или с присъствие си, и/ или със статуса си, и/ или по н€какво притежавано от не€ или измислено от вас друго качество;
O, вие, които флиртувахте с не€ и ù писахте, спечелихте чаровната ù усмивка, похвалата ù и частичка от нейното време;
ќ, вие, които не спестихте всички видове грехове в отношени€та си с не€, облекчавайки вашите мъжки комплекси, компенсаци€ за напредналата ви възраст и неуспеха ви в подобна на нашата тридесет годишна връзка.
ќб€в€вам на всички вас, със съжаление, новината, че т€ и аз, и нашите деца н€ма да отпразнуваме тази годишнина.
“ова, което може да е радостно, че н€кой от вас ще се почувства щастлив и ще удовлетвори омразата и завистта у други, но н€ма как да не се сблъскате със следните факти:
1 Ц “€, мечтата, не би могла да бъде на всеки един от вас. Ќ€ма да можете да € разделите помежду си. “€ се забавл€ваше с вас, когато възбуждахте нейните желани€, за да се върне в моето легло;

95

2 - ¬ъображаема мечта на всички вас е всеки да бъде втори€ след мен. ƒокато аз ще запаз€ за себе си, и то завинаги, първото число, всички вие взети заедно ще бъдете, в най-добри€ случай, на второ м€сто след мен. ¬ случай, че т€ избере от сега нататък н€кой от вас, всички останали ще попаднете на такова м€сто по ред, което цифрите ще откажат да го посочат;
3 Ц »збрани€т от не€ тр€бва да € приеме, каквато е: майка на деца, които не са негови, да сподел€ с мене, тайно или €вно, спомени от младостта си, и да приеме, че дори да е нейни€т съпруг той е несравним с мен, той е втори.
¬ие, взети заедно, не сте нищо друго, освен част от училище на съглашателство. Ќ€кои от вас са преподавателски състав, други са ученици, а трети са стените и интериора, и не са за пренебрегване тези измежду вас, които представл€ват тоалетните.
Ќикой от вас не приема майка му, жена му или дъщер€ му да бъде такава, както той желаеше да бъде връзката му с не€. ¬ие сте самото съглашателство. ѕравите тайно това, от което се срамувате на €ве в обществото.
√оворейки  за чест и морал, достойнство и великодушие, вие сте поети. ј сте творци в практикуването на проституци€, предателство и подлост, както в използването на лъжи, лицемерие и експлотирайки вс€ка възможност.

96

¬место да опитва всеки, потънал от вас, да плува, за да стигнат ръцете му краищата на спасителната лодка, той опитва да стисне ръката на уморени€ плувец, за да го потопи със себе си към дъното на блатото.
јз не се дразн€ от вас, нито за вас. ¬ие сте жалки, заслужавате съчувствие, иска ми се да можех да ви помогна.
ќ, повечето от вас, които сте се насладили на гостоприемството в дома ни, така ли ни се отблагодар€вате?
 ќ, вие, които сте се перчили с при€телството си с нашето семейство, по такъв начин ли израз€вате ло€лността си?
ќ, ДвлюбенитеФ в не€, ДумиращиФ за не€ и ДзащитницитеФ на нейни€ интерес, по този начин ли реализирате саможертването си - като € привличате към такива действи€, каращи децата ù да се срамуват от не€?
“€ прибегна до вас вместо да ù помогне лекар, за да преодолее страданието от последиците на менопаузата.
“€ си ви представи като убежище, към което прибегна, подтикната от носталги€та и рутината в ежедневието, чиито решени€ очевидно не б€ха по нашите възможности. Ќашите собствени усили€ не б€ха достатъчни да заличат сенките им върху нашите отношени€ - представл€-

97

ващи за тези, които ни познават, повече от пример, към който се стрем€т.
 ¬ърнете на своите съпруги и сестри това, което сте отнели от техните права по фалшивите традиции на Дваши€Ф »зток и ДвашатаФ религи€. “е ще бъдат, както това, което ви хареса в не€ - дами в общество, осигур€ващо и на вас по-гол€ма разкрепостеност, свобода и приличен живот.
ўо се отнас€ до не€, ко€то ще ми липсва в детайлите на всекидневни€ живот, може би за първи път, рано или късно ще € разочарова фактът, че нито един от вас не е бил добър при€тел или люб€щ —пасител, или безкористен, който ù подаде ръка да запази семейството си и да се наслади до кра€ на останало от живота ù. ¬место да € подпомагате в страданието от хормонални€ дисбаланс на петдесетте ù години, всеки от вас се поддаде на животински€ си инстинкт да задоволи глада си, който след като до днес не го е заситил, до кра€ на живота му ще го мъчиФ.
ќчевидно е, че тази деклараци€ е със стил и адресат, различни от досегашните такива, които разпростран€вах, когато празнувахме многобройните поводи, свързани с нашата семейна общност. “ук адресатът не е нашите при€тели, а стилът изключва какъвто и да е хумор. ¬ не€ личи и гнева, който изпитвах към момента. “ова чувство, което не предполагах до този момент, че би могло да ме обладае, то

98

основаваше силовото присъствие в деклараци€та на моето јз. “ака е Ц действах като че ли съм в битка, без да ми е €сно кой е врагът.
≈дна и съща подвижна картина се повтар€ше в съзнанието ми. ≈дин красив измислен от мен замък - дворец, изграден с любимата ми, се разпадаше пред очите ми. ¬секи път, в процеса на разпадане, виждах детайлите му, а сами€ процес протичаше по-бавно. Ќа пръстите на едната ми ръка се бро€т случаите, в които съм се просълз€вал. —ега плача сам.  азват, че когато човек плаче, му олеква. ќгорчен, плачейки, дъхът ми спира. ћо€т замък Ц дворец не е от същите материали, от които са построени в реалността другите такива. “ой не е стени, прозорци, балкони или каквото и да е, които се виждат от другите замъци. ћо€т е Ц аз, т€, дъщер€ ни, сина ни, тридесет години семейно партньорство, при€телство, любов, и всичко друго, което е съставка на един модел, заместващ ненавижданото от мен семейството като институци€. «амък, който като че ли, за съжаление,  виждам само аз.
ѕо-ужасното е това, което виждам след разпадането Ц купчината на руините, измежду които изпъква моето т€ло, мо€та личност, моите възгледи, приказките ми, моментите, когато при€телите ми израз€ваха одобрението си.
Ќе може, през ц€лото време, да съм жив€л насън. Ќе може да съм способен да измисл€ всичко, което ме заобикал€. Ћюбимата ми е реална жена. ƒе

99

ƒецата ми реално живе€т и растат пред очите ми. ¬ъзгледите ми, мирогледът ми, никога не са били хаостичен сбор, детайлите в поведението ми през цели€ ми живот са осъзнати, старателно подредени и сформираха образа ми, който винаги ми е осигур€вал широка приемливост в обществото. ƒа не би да ме е обхванала депреси€? Ќе е изключено да е това, въпреки че мнението на специалистите, към които се обърнах, не виждат в моите реакции болестно състо€ние.
Д–азбирам теФ, Д„увствам болката тиФ, Д»звестно ми е как се чувствашФ, ДЌе бива да се пречупвашФ, Д¬нимавай да не загубиш себе сиФ. “акива б€ха думите на при€телите, които предизвиках с разказа си.
Д¬сичко ще се оправиФ, ДЌие сме с тебФ, Д“€ губиФ, Д—амо ти си изненадан, аз не съмФ, Д«ащо се учудваш от нейните постъпки?Ф. “акива б€ха репликите на нашите деца, ДЌа нас си ни нуженФ еднакво звучеше от устата, и  на нашите при€тели, и на децата ни.
Ќе б€х на€сно какво цел€ от продължаването на комуникаци€та с не€ Ц дали искам да се върне, дали да напусне страната, както ù предложих, дали въобще може да бъде подминато всичко, причинено от не€. ¬ едно съм сигурен Ц искам да спре тази война, ко€то води, съзнателно или не.
¬ навечерието на 1-ви ёни си разменихме следните SMS-и:јз: Дƒобро утроФ.


100

“€: Дƒобро утроФ.
јз: Д”тре е първи ёни от 11 часа пред Ќƒ  ще отрием тържеството. ƒали ще дойдеш? ўе пускам деклараци€ по повод тридесет и една години недовършено съвместно съжителство. ƒали искаш да € видиш предварително? јко искаш да се чуем обади сеФ
“€: ДЅлагодар€ ти. ўе се постара€Ф.
јз: Д”добно да се чуем?Ф
“€: Д—лед малкоФ.
јз: Д ликни, когато можешФ.
јз: Д акво става? Ф
 ѕо телефона се разбрахме да се срещнем на следващи€ ден в 11:30ч. в кафенето на хотел Д’илтънФ - половин час след откриването на тържеството. “ова не ми остави повече от н€колко минути за тържеството, за което единствено аз действах от името на организаторите. “ържество, което бих искал, колкото да е по повод ћеждународни€ ден на детето, толкова и да е наше, по повод тридесет и една годишнината от съвместното ни семейно партньорство.
–едно бе, по повод тридесет годишнината да сме организирали юбилейно тържество. ѕрез цели€ ни съвместен живот ние се възползвахме от вс€какъв повод, за да се съберем с широк кръг при€тели. ћалко на брой са годините, през които не сме усп€вали да организираме такива тържества. ѕо думите на един при€телЦпоет, не може да се говори за нашата семейна общност, без да се говори за тези тържества.

101

“е отраз€ват, както отношени€та ни с при€телите ни, така и вътрешните семейни взаимоотношени€. “е показват и успеваемостта ни да поддържаме присъствието в съвместни€ ни живот на радостта, щастието и забавлението, дори през най-тежките години на ѕрехода. ƒеклерациите, по н€кои от тези тържества, разкриват тази традици€.
 
Ќа петнадесет годишнината:

Дƒ е к л а р а ц и € съгласно временни€ статут на брачното съжителство
 
Ќа 1 юни 1995 г. н€ма да започне петнадесетдневни€ законен срок за предаването на ƒанъчната деклараци€ по ƒƒ—.

Ќа 1 юни пак както винаги ще се празнува ћеждународни€ ƒен за защита на децата.

Ќа 1 юни 1980 г. бе сложено началото на отнемането на мо€та свобода.

Ќа 1 юни т. г. н€ма да сме€ да призна€ много неща, както и данните за укрити€ доход.

Ѕез да мислите за собственото мирно семейно съществувание и за равновесието между силите на страните от несъществуващи€ вече ¬аршавски договор и все още съществуващи€ јтлантически пакт, на 03 юни ще ¬и напомн€ услови€та на непризнатата зависимост.
ѕетнадесет години “€. /»мето ù/ ...:


102

 

- Ќе ме ревнува от баба »лийца, баба Ѕонка и всички други баби дори.

- Ќе ми се кара заради ”каз 56 от преди 10 ноември, «акона ѕанев от след 10 ноември и Ўенгенското споразумение от течащата година; въпреки че леко повишаваше тона си заради пропусната бан€ през 18 часови€ режим на имане на г-н янчулев.

«а петнадесет години можах:

- ƒа защит€ една дисертаци€;

- ƒа мълча в два противоречиви случа€, веднъж, когато жена ми се върна късно и веднъж, когато аз сами€т се върнах късно, с малката подробност, че във втори€ случай тр€бваше да прекарам не малко време пред входната врата от външната ù страна.

» не можах:

- ƒа пържа добре сините домати;

- ƒа забрав€, че е било възможно да остана ерген.

— жена ми усп€хме:

- ƒа постигнем консенсус по отношение произхода на човека, частната собственост, семейството и средствата за предизборната кампани€ на един усп€л президент в една недоусп€ла държава.

- ƒа сътворим едно красиво и бог знае колко възпитано момиче.

103

- ƒа преживеем кра€ на опита на изграждане на социализма, бума на личностното пребо€дисване, едно ¬елико Ќародно събрание, шест правителства, мащабен грабеж; с една ƒ”ћј - демокраци€та; плюс не една интимна вечер.

- ƒа осъществим три коктейла по повод придобиването ни на втората причина за нещастието на човека - недвижимата собственост.

и не усп€хме:

- ƒа се разведем заради една неидентифицирана нощница, една подобна гривна, един неизползван презерватив и три любовни послани€.

- ƒа си разменим обвинени€ за една тайна среща в Ўератон, за комшийките от различни етажи, за доносничеството на една колежка и даже за едно неосъществено посещение на папа …оан ѕавел в страната.

јз, долуподписани€т  ... /»мето ми/ ... с ≈√Ќ /тайна/ притежаващ л. п. сер. ¬ N ****775 изд. от несъществуващо вече 4-то –” на ћ¬–,

                декларирам следното:

1. ўе продължавам да обичам жените, начело с полагащите ми се съпруга и дъщер€, и пържените картофи.

2. Ќ€ма да забрав€ покойната ми майка, загиналите ми при€тели и сладостта на ергенството.

3. ўе се бор€ винаги за доброто на човечеството, за нормалните взаимоотношени€ с данъч-

104

ните инспектори и катаджиите, за повече права в семейството.

4. Ќ€ма да приема нито сега нито в бъдеще да бъда жертва на консервативността, на закостен€лостта, на политически€ популизъм, на рекламата, на шоу-та тип Ќевада.
Ќа коктейла с удоволствие ще приемам вс€какви похвали, медали, ордени и награди за прослужено време.Ф
 

Ќа трети€т рожден ден на сина ни:

Дƒ≈ Ћј–ј÷»я, Ќ≈—¬Џ–«јЌј — Ќј“ќ¬— ј“ј Ќјћ≈—ј ¬  ќ—ќ¬ќ
 
ѕреди ќќЌ да отстъпи от международната си рол€ и да се по€ви ÷ентралната квартира на Ќј“ќ, като единствен доминиращ фактор на Ѕалкански€ полуостров, ... /»мето ù/ ... реши да имаме дете,  без да го съгласува с ћ¬‘.
— оглед решението на  онституциони€ съд относно един може би не лош евентуален президент, насто€вах да впишат в акта за раждане на ... /»мето на сина ни/..., че ѕравителствена болница се намира единствено на българска зем€, а майката една година преди зачеването е била под изключително строг наблюдателен режим, непозвол€ващ да има никакъв съмнителен контакт с чуждестранно лице от мъжки пол.

105

»майки предвид всичко казано и подразбиращо се до тук с чиста съвест об€в€вам, че ... /»мето на сина ни/ ... с ≈√Ќ  ******7047 ... /‘амили€та ни/ ... - младши - мой неоспорим син и братче на ... /»мето на дъщер€ ни/ ..., също н€ма да бъде отстранен като кандидат президент през 2036 година, стига до тогава да запазим републикански€ режим и да имаме нещо като държава.
ѕрез първата година от живота на ... /»мето на сина ни/ ... :

-избрахме  млад прзидент, който усп€ за много кратко време  и да върне двете си деца в страната;
-едно правителство абдикира от властта, а сами€ ... /»мето на сина ни/ ... престана да пишка в гащите;
-въведоха  валутни€  борд  може би случайно  в същи€т ден, в който  същи€ ... /»мето на сина ни/ ... за последно  направи бел€та в  същите гащи;
- ... /»мето на сина ни/ ... участва в неофициално посещение на ¬еликобритани€ и посети и Ћондонското —ити, и гроба на  арл ћаркс.

ѕрез втората година :
- ... /»мето на сина ни/ ...  постъпи в детската €сла, а ћуравей –адев започна да се хвали с ƒанъчната реформа;

- Ќародното събрание се превърна в най-активната машина за гласуване и прегласуване на УсвръхкачествениФ проекто-закони, предлагани от

106

изпълнителната власт; ... /»мето на сина ни/ ...  въобще не забел€зваше  проблемите, предизвикани от необмислените текстове, даже не изпитваше трудности при попълването на имотните декларации;
- Ќа втората му годишнина присъстваха при€телите на сем. ... /‘амили€та ни/ ..., които въпреки всичко запазиха надеждата си и чувството за хумор, а също и възможността за творчество. Ќадка  араджова и —ветла п€ха без лъскавата уредба, ко€то обикновено се ангажира на митингите.  орли и ¬€ра, за разлика от управл€ващите, накараха хората да се сме€т от сърце на представените от т€х илюзии.

 ѕрез третата година:
- ...
 /»мето на сина ни/ ...  откри, че уличните дупки  могат и да бъдат използвани за игра; » прие бездомните кучета като демократично завоевание;

- “ой не участва в митингите ДзаФ и УпротивФ предостав€нето на въздушен коридор на чужди за нас, а свои за управниците войски. ¬ ден€ на Ѕотев американските генерали провериха маршрута на “урската войска, ко€то ще премине през страната.

- ƒеноминираха лева, от което единствената полза е че във всеки лик върху банкнотите може да открием елемент от образа на н€кой министър.

107

ќт ¬аше име и от името на семейството си ¬и увер€вам, че ще се оправим щом още можем да се съберем, въпреки тежестта на преходни€ период и опасността да бъдат насилствено задушени наченките на гражданското общество.Ф
 
Ќа двадесет и една годишнината:

Дѕќ ¬„≈–јЎЌ»я ѕќ¬ќƒ ƒ¬јƒ≈—≈“ » ≈ƒЌќ√ќƒ»ЎЌќ ѕЋ≈ЌЌ»„≈—“¬ќ

 

ћо€т при€тел ¬ацев е казал, че след като все още те търс€т хубави дами, значи не си остар€л, тогава аз му отвърнах: докато можеш да отказваш значи си млад.

ѕо вчерашни€ повод ревизирах казаното и определих думите му за комплимент, а моите за похвала и реших:

1.    ƒа спра за по-нататък да се хвал€ с доживотната си младост и в заместител на това да изтъквам доказаното си геройство.

2.    ƒа престана да пропагандирам за коалиционното правителство, ергенството и вицовете от сери€та Увръщайки се от командировкаФ.

3.    „е веро€тно са нужни на много хора двадесет и една години семеен живот, за да се убед€т в гениалността на –обърт ќуен да подреди брака като причина за нещастието на човека чак на последно м€сто (от общо три причини).

108

ќбмисл€йки свободните форми на човешки€ живот установих:

1.     акто не можеш да отхвърлиш ограничението продиктувано от раждането и смъртта, така си винаги в плен от други€ пол (последното е прекалено несравнимо със зависимостта за забогат€ването на дамите на УнашитеФ управници от поста на съпрузите им).

2.    Ќе бива да се омаловажава факта, че мечтата, за да е мечта до 3 дена след смъртта е нужно да продължаваме да очакваме нейното сбъдване.
—лед като издържах толкова мисл€, че заслужавам:

1.    “ържествено да бъда поздравен както за показаното довчерашно геройство, така и за издържането ми и последните 24 часа.

2.    “ези, които не са успели или не са посмели да ми връчат публично орден или медал да уговор€т с мен готовността си да изпълн€т едно мое желание.

3.    «а бога не забрав€йте да € поздравите, за да мога да се прибера тази вечер в къщи!Ф
Ќа нейни€ четиридесети рожден ден:

Дѕ–≈ јЋ≈Ќќ ќ‘»÷»јЋЌј ƒ≈ Ћј–ј÷»я ѕќ ѕќ¬ќƒ ƒ¬≈ ѕќ ƒ¬јƒ≈—≈“

 
јрабинът, който е измислил умножението е роднина на мо€та / лека ù пръст / баба. “ова ново-
 

109

откритие не бе ми хрумнало, докато не ми бе напомнено за рождени€ ден на съпругата ми, и то от новата секретарка. Ѕаба ми непрекъснато ми повтар€ше, че когато порастна ще направ€ семейство с двадесетгодишна жена, но т€ почина преди да ми каже как мога да остана с двадесетгодишна жена. ћайка ми /също лека ù пръст / намери по-просто решение като ме увери, че възрастта на жената след двадесет години се см€та така : двадесет + н€колко месеца.

»зненадан съм от предупреждението за 15 февруари и не можах да избегна напрежението в един от мозъчните ми сектори от новината за новата л€ва коалици€ и механичното см€тане на гласовете на избирателите. ¬ажното е, че се сетих за уроците по математика, и по-точно урокът за умножението и вдигането на степен. » тъй като го повдига този, който може, аз реших по повод на ... /името ù/ ... да използвам умножението, а повдигането Ц на парламентарните избори.
 
 ѕ–≈« ѕЏ–¬»“≈ ƒ¬јƒ≈—≈“ “я:

1.    се запозна с мо€ милост;

2.    възхищаваше се от мен до такава степен, че се излъга да ме вземе за съпруг;

прие да напусне страна със спукан граждански мир, за да живее с мен в страна, в ко€то


110

1.    управниците ще запаз€т мира и ще спукат гражданите.
ѕ–≈« ¬“ќ–»“≈ ƒ¬јƒ≈—≈“ “я:

1.    се радваше на опитом€ването на мо€та ергенска склонност, на падането на н€колко правителства и на мо€ принципен ќѕ“»ћ»«Џћ;

2.    се оплакваше от късното ми вечерно прибиране, водни€ режим на €нчулев и натовската намеса на балканите.

3.    преглъщаше наддаването на килограмите в двата случа€, с малката разлика, че когато се отнас€ше за мен изтъкваше като причина грижите, които полага т€, а когато се отнас€ше за не€ - претендираше за неизползването на т€лото ù по предназначение от мен.
ѕ–≈« ¬“ќ–»“≈ ƒ¬јƒ≈—≈“ «ј≈ƒЌќ:

1.    сътворихме две довършени деца и н€колко недовършени до край скандала;

2.    преодол€хме множество проблеми, споделихме радости и повече мъки с при€тели, и се наслаждавахме на многобройни научни успехи;

3.    снабдихме се с три нотариални акта, един от които се отнас€ за зем€, върху ко€то осъществихме мечтата на мо€та баба и на хан јспарух, съобразено с ћ¬‘.
ѕ–≈« —Џў»“≈ √ќƒ»Ќ» Ќ≈ ћќ∆ј’ћ≈:

1.    да постигнем консенсус за новата рол€ на северноатлантически€ пакт и «ј групови€ секс;

111

1.    да помогнем на още много, много хора, които са жертва на нови€ световен ред и да спасим ———–;

2.    да се радваме поне веднъж на масов благќдарствен митинг, с който едно правителство ƒј завърши мандата си и да живеем като почтени граждани в богата държава.

ѕ–≈« “≈«» √ќƒ»Ќ» само аз:

1.    усп€х да —» осигур€ посто€нно работно м€сто с приличен ƒќ’ќƒ /когато има такъв за укриване/. ќтказах се от намесата във вътрешните работи на други държави и от принципа Унепременно интимни връзки с комшийкиФ;

2.    постигнах желаните добри отношени€ с катаджии, данъчни структури и с две кучета, от които едното безследно изчезна;

3.    въпреки дълбокото ми убеждение, че за ергенството се съжал€ва повече, отколкото за брак установих, че ако ми се върнат двадесет и кусур години назад, ще повтор€ същата глупост да се ожен€ за не€.Ф

 
ѕо повод 8-и ћарт:

Д—ъбити€та, определ€щи 8-ми март, като ден на признателността към борещата се жена, ни задължават да не забравим да се поклоним пред паметта на знайните и незнайните жени, жертвали се за по-добър и по-справедлив живот. —ъщо така да поднесем и нашите поздравлени€ на тези,

 112

които продължават да се бор€т рамо до рамо с мъжете за общочовешки каузи, и с по-малка част от т€х - за пълно равноправие и по-отдалечена от животински€ св€т ценностна система.
8-ћ» ћј–“ ≈ ƒ≈Ќ Ќј ∆≈Ќј“ј, ƒ≈Ќ Ќј  ќЋ≈∆ ј“ј, ƒ≈Ќ Ќј  ќћЎ»… ј“ј » ¬—≈ ≈ ƒ≈Ќ Ќј Ќя ќя, «ј  ќя“ќ ќ“ ћЌќ√ќ √ќƒ»Ќ» ѕ–ј«Ќ”¬ј“ ћЏ∆≈“≈.Ф
 
Ќа едно от тържествата без повод:

Дѕ–ќЅЌј ƒ≈ Ћј–ј÷»я

«ј »ƒ≈Ќ“»‘» ј÷»я Ќј ѕќ¬ќƒј
 

Ќќ¬»Ќј є 1
Ќие се събираме по повод рождени€ ден на мо€та баба, ко€то е родена около тази дата и по точно между 10 февруари и 10 ноември. —ъс сигурност не е през 89 г. »ли 1997 г.

√јƒЌј“ј ¬≈–ќя“Ќќ—“
ѕредставете си, че мо€та баба е родена на 9-ти септември.

Ќќ¬»Ќј є 2
ѕочерпката е репетици€ за рождени€ ден на сами€ мен.
 
 √јƒЌј“ј ¬≈–ќя“Ќќ—“
јко пробата е успешна и се наложи да се празнува този рожден ден.

113

Ќќ¬»Ќј є 3
ƒосегашното управление усп€ с педераството. «а следващото препоръчваме групови€ секс.

√јƒЌј“ј ¬≈–ќя“Ќќ—“
ƒа не приемат споменати€ съвет и да успе€т с мастурбаци€та Ц да игра€т сами.

¬Џѕ–ќ— є 1:  ои —а ѕоканените?

ќ“√ќ¬ќ–: ѕоловината от дамите са тези, в които е влюбен сам€ аз, а втората половина са онези, в които предстои да се влюби. ћъжете са за съпоставка.

¬Џѕ–ќ— є 2:  ой ўе ѕлати —метката ?

ќ“√ќ¬ќ–: —обствениците на ресторанта - в случай че не бъде надвишен предвидени€ лимит; иначе - присъстващите мъже. јко не нос€т в себе си достатъчно пари, сервитьорките ще закачат сметките им на закачалките и докато се върнат с парите, сметките ще вис€т, покрити с палтата им.Ф
 “ези декларации биха могли да ираз€ват част от начина, по който сподел€хме семейната ни радост с при€телите, картината н€ма да е пълна, ако не споменаваме, организираните от мен, ежегодни тържества по един международен ден, на които поканените винаги б€ха по н€колко стотин.
Ќа двадесет и пет годишнината ни аз издадох книжка, чийто предговор бе посветен на жената, а в частност на не€. √одината на тридесет годишнината съвпадаше с четиридесет и девети€ ù рожден ден. “€

114

изрази желание да празнуваме рождени€ ù ден в по-широк кръг, за да не празнува следващата година Ц юбилейните за не€ петдесет години. Ќезависимо колко ми допадна иде€та, защото финансово не б€хме в състо€ние да харчим за две тържества в рамките на н€колко месеца, в нейното нелогично предложение вид€х възможност за интересно поведение. ѕразнуването на четиридесет и девети рожден ден, вместо петдесети, а вместо тридесет ще празнуваме тридесет и първа годишнина. “ака беше. “ържество, което зае цели€ ресторант. »зборът на поканените изц€ло беше нейн. Ќ€маше за какво да се съобраз€ваме с бушуващата финансова криза, нито спадът в моите приходи. Ќали това щеше да бъде единственото мащабно семейно тържество за тази година. ƒали т€ не знаеше, че то бе планирано за последното, което ще празнуваме заедно в публичното пространство?
¬инаги съм см€тал, че подаръка-вещ за не€ не покрива представата ми за подарък.  акво бих могъл да направ€? Ќ€мах време за книга, какво друго можеше да бъде? ƒеклараци€ ли да бъде, едва ли това е подход€що, имайки предвид аудитори€та. ¬ досегашните ни тържества доминираха нашите български при€тели. «а първи път повечето от присъстващите щ€ха да бъдат араби. ѕовечето от т€х не биха разбрали деклараци€та. Ќали там аз хумористично зас€гам лица, случки от политически€, обществен живот в страната? јплодисментите и радостта, който биха били предизвикани от деклараци€та, предполагат

115

дон€къде да си активен участник в този живот. ѕовечето от предвидените в листа на поканените, едва ли б€ха такива.
—тарателно, с гол€мо затруднение, предизвикано от дългогодишното прекъсване, отново усп€х да напиша стихотворение, и то на арабски.

Дћлад б€х тогава Ц юноша,
гордо плет€х надежди...
ƒокато другите б€ха заети,
    свойте надежди си аз тананиках...

Ѕил съм мечтател като мор€ка,
който пристанище все си мечтае.
яхнал вълните толкова дълго,
            гони един бр€г, за друг не хае.

  ато пчелата живеех отдаден Ц
пити и амфори
с мед да наливам
        и да умирам, щастлив от труда си.

 ● ● ●

 –аснах съзнателно, не предрешено.
ѕушка прегърнах с мисъл хуманна.
Ќасер младежът-старик ме нарече,
      јбу Ќаел мъдрост ми вл€ кристална.

116

Ѕойни другари ме кърмиха с обич.
ќт „е √евара се учех на всеотдайност.
«а мен жената бе първо другарка,
            любовта Ц ма€ бе за светската мисъл.

 —вободомислещ, реших - за жените,
че е семейството с брак ангари€
смислено все с любовта и децата,
             че го обвиват в божествена св€тост.

 ● ● ●

 —лед като пътища ме умориха,
от любовта на девойки преситен,
между звездите намерих аз Ќе€,
          и сл€п от нежност т€ с чар покори ме.

 —рещнах € н€къде вдън планините
и не случайно с€каш край извор.
Ќещо в сърцата ни бликна тогава Ц
                        един на друг си дадохме дума.

¬л€зох в живот не по мойта представа,
упреци много приех и загърбих,
в измислен затвор аз сам се затворих,
             гръб на при€телки с€каш обърнал.

“€ премълчаваше вечно въпроса
как в мене  е тъй убедена?

117

ѕри€телки нови в Ѕългари€ намери,
           но към Ћиван мисълта
ù летеше.

 ● ● ●

ƒа не разкривам истории още Ц
» тайни, съзнателноскрити от вас,
на този неин рожден ден решил съм
                   да кажа нещо високо на глас:

 јко се върна в онези години,
не бих избрал пак нико€ друга в светаЦ
с Ќе€ градил бих пак наши€ «амък,

               в който децата ни са песента.Ф
 
—тихотворение, което ме ангажира цели дни, за да го сътвор€. “€ го заслужаваше.
¬ него шеговито леко засегнах назр€ващи€ проблем Ц носталги€та ù и нейното отчуждаване от мен. — малко забележки т€ изрази гол€мото си удовлетворение от творбата. Ќа самото тържество бе забележимо, съдейки от овациите и коментарите Ц майтапчийско н€колко дами от присъстващите се канеха да изгон€т съпрузите си, ако не последват този ми пример. Ќ€маше да се спра тук толкова за стихотворението, ако не б€х изненадан сега, година по-късно, с това, че на нейни€ компютър, където са съхранени стотици чатове, e-mail-и, писма, заемащи стотици мегабайтове, бе точно това писмо, недописано до

118

край и още в чернови€ си вариант. «а какво да бъде на нейни€ компютър? “ози факт н€маше да означава нищо, ако б€х забравил за нейното обещание, че ще го качи в интернет и ще го изпрати на един при€тел, на който му го б€х обещал след един телефонен разговор в навечерието на нейни€ рожден ден.
Ќедоволството ми от ранното тръгване на нашите български при€тели, бързо бе преодол€но. “ова бе така, защото никога не € б€х виждал толкова красива, колкото изглеждаше през ц€лата тържествена вечер.  »зраз€ваше такова удовлетворение, че това прекъсваше течащите в главата ми възхитителни представи за бъдещи€ ни съвмествен живот с ужас€ващи мисли. ƒали се сбъднаха в тази форма, в ко€то сме в момента, ако е така, това е малкото зло. —мъртта е най-ужас€ващата разд€ла, въпреки че, като че ли, изглежда по-лека. “€ приключва ритуално и веднъж завинаги живи€ ще си спомн€ хубавото за други€. ¬се пак докато предсто€т на човека години живот, потенциално не е изключено да стори още много, което да остави у другите хубави спомени за него.
        —лед първата седмица, в ко€то като че ли бе убедена, че аз съм грешникът, дъщер€ ни показа, не по-малко от брат си, гол€ма загриженост за мен. ¬ опита ù, веро€тно, да ми олекне, многократно споменаваше: Дѕредстави си, колко по-лошо щеше да е, ако т€ бе умр€лаФ. Ќе знам дали бе редно или не, но в повечето случаи см€тах, че за мен щеше да е по-добре, ако аз б€х измежду тези, напуснали този св€т.

119

≈дин при€тел, след разговор с дъщер€ ни във връзка с проблема, ми каза, че му е направило впечатление, че през ц€лото време, когато т€ говорила за мен, приличала на майка, ко€то говори за детето си. Ќе по-малко в нейното поведение тази загриженост личеше, когато т€ извика ДЅърза помощФ, след като загубих възможността си да говор€ за известно време. »звика €, въпреки категоричната ми позици€, че не ми тр€бва лекар. “ук е м€стото да отбележа, че подобна загриженост ежедневно можеше да бъде усетена и в поведението на нейни€ брат.
—утринта на 1-ви ёни получих от дъщер€ ни следни€ SMS, подписан и от нейни€ брат: Д«а най-добрата майка и баща - честита годишнина, жела€ ви да намерите в себе си любовта, ко€то все още гори във вас един към друг, да прескочите заедно този труден период и да продължите напред напук на всичко и за пример на всички J „естит празник. ќбичаме ви.Ф.
Д„естит празник и на теб с искрени пожелани€ да си жив и здравФ. “ова получих от майка ù след като ù писах: Дƒобро утро. “очно като днес, преди тридесет и една години станах рано, пълен с емоции и мисл€ само за теб. »зкарахме първи€ ден заедно, заедно сложихме начало на най-прекрасната приказка в мо€ живот, ко€то разцъфна и с ... /имената на децата ни/.

... /обръщам се към не€ по име/, мо€ любов, ко€то не ув€хва: честит празник!Ф. Ќа срещата в

120

хотел Д’илтънФ изб€гвах да разговар€м по проблема, т€ почти направи същото и прие моето предложение да вечер€ме заедно с децата. ƒнес щеше да е добър обрат в нашата комуникаци€. ”ви, час по-късно дъщер€ ни бе изненадана с изпратена от майка ù нотариална покана. ядосана, възмутена се канеше да не присъства на вечер€та.
«а избрани€ от дъщер€ ни ресторант по път€ със сина ни минахме да € вземем от квартала, където т€, тайно от мен и децата си, се прибираше. –есторантът не бе случаен Ц в него сме били заедно н€колко пъти, но този път бе различно. ƒокато чакахме дъщер€ ни, не усп€хме да освободим разговора от напрежение. Ќарочно или не, т€ ме €доса. ѕодтиснатата от мен реакци€ изби в сълзи в очите ми и за да не ме вид€т със сина ми в това положение, изл€зох навън. ¬ изречени€та ù личеше положеното от не€ усилие да демонстрира стабилност, надмощие, увереност и всичко това, което при улав€нето му от насрещната страна предизвиква, за съжаление, съжаление. Ќе бих искал да € вид€ в това положение. “€ е, или чувства, че е, във война с мен. јз, не само € обичам и не мога да воювам с не€, аз не искам т€ да е в което и да е от двете предполагаеми положени€..
¬ечер€та приключи, без да остави почти никакъв отпечатък върху развитието на проблема между нас. ѕо път€, докато € карах до където живее, т€ изрази доброто си впечатление от направеното кръгово на ќколовръстни€ път и затова реших да повтор€

121

обиколката. “огава остро ме упрекна. язък за всички мои опити за нормализиране на взаимоотношени€та помежду ни, независимо от разд€лата. явно т€ изтълкува погрешно моите отстъпки.
¬ един от e-mail-ите ù, получени от споменати€ вече общ при€тел, той ù напомни за неговата стати€ за отстъпването пред други€ /поради големината на материала го четем със съкращение/:
Д»ма четири вида отстъпване:
ќтстъпване пред врага Ц това, ако не е обосновано от неравнопоставеност в силите, то е предателство;
ќтстъпване пред конкурент Ц това е основата на спортни€ дух;
ќтстъпване пред колега /съгражданин/ - това обосновава демокраци€та и демократичното поведение;
ќтстъпване пред любими€ Ц това обосновава взаимоотношени€та между двамата партньори на всички степени на любовта - от взаимното харесване до пристрастено влюбване, минавайки през обич, привързаност. Ѕез отстъпване пред любими€, любовта не би оцел€ла в нито една от фазите си. “ози, който не може или не иска да отстъпва той не би могъл да преживее нито една от тези фази. “ози, който заблуждава други€, че го обича или си въобраз€ва, че е така, и не отстъпва, всъщност той не обича. “ой бърка любовта с притежанието.Ф

122

¬ не малко случаи при пон€ти€та също има инфлаци€. ѕодобна е на инфлаци€та в икономиката, чиито резултат обезцен€ва паричната маса. –азминаването между номиналната и реалната стойност на парите отвар€ път към предлагане на фалшиви или нискокачествени стоки. ѕът€т се отвар€ широко и за Дчерни€ пазарФ.
 јко т€ въобще е чела този материал, не мога да гада€ какво е разбрала от него. —игурно не е разбрала тази съпоставка, ко€то е направена между пон€тието ДотстъпванеФ и парите. –азбира се, и автора н€ма предвид конкретно нашето семейство. Ќо след този материал, който прочетох сега, след като нейните e-mail-и станаха достъпни за мен, с опита да из€сн€ какво се е случило и да раз€сн€, в началото поне за себе си, а сега за всеки от вас, читателите, възникнаха редица въпроси.
ƒали щедростта ми обезцени мо€та любов?
ƒали самите ù събеседници в интернет са нискокачествената стока или образите им, който изградиха в кореспонденци€та помежду си, са фалшиви?
ѕо-нататък сигурно ще се из€сн€т отговорите на тези въпроси, но засега моите постъпки и моите отстъпки са представл€вали изобилие от предлагане.  огато предлагането надвишава търсенето на пазара обезцен€ването е нормален, логичен и естествен резултат. ”жасно е, когато след тридесет години съвместен живот, за из€сн€ването на нашите отношени€ се наложи да прибегнем до пазарни механизми.

123

¬ цитирани€ мой предговор съм писал: Д∆ивеем във времена, в които действителността, като лумнал пожар превръща какво ли не в стока, в предмет на покупко-продажба. ќт тук възникват и страховете ни, да не загубим душите си в блъсканицата на ежедневието.Ф. ≈то, значи аз виждам, дори израз€вам опасени€та си. ј защо не искам точно така да го разбирам, когато става въпрос за мо€та любов? —транен е човекът. Ћекар, който лекува всички други, но не и себе си. Ќародната поговорка гласи: Дќбущар€т е бос, шивачът е голФ. Ќе, не искам да призна€ това, дори да е истина. ѕредпочитам да разкри€ третата грешка, ко€то допуснах, а именно, че съм подобен на тези, които встъпват в брак, см€тайки го за вечен. ќчевидно, че липсата на подписани€ брак не само че не е достатъчно основание да не бъда като т€х, а € приех като засилващо условие за овековечаването на нашите отношени€.
Ћипсата на акт за сключен брак в изграждането на семейната ни общност е съзнателено действие. «а мен то представл€ва един от фундаменталните основи толкова, колкото наличието на такъв акт играе рол€та си в традиционното семейство. »сторически моногамното семейство е възникнало по време, съпътстващо възникването на частната собственост. ¬ първоначални€ си стадий моногамността бе предшествана от многоженството, а последното в много редки случаи, бе предшествано от многомъжество. —емейството, оглавено от жена с повече от един мъж, про-


124

дължаваше до много късен етап в Ћатинска јмерика, където можеше да бъде срещнато в н€кои общности. ўе използвам термина Дмоногамно семействоФ по смисъл на семейството, оглавено от мъжа. ¬ това се включва срещаното в исл€мските страни многоженство. “а, традиционното семейство като институци€ бе сформирано редом с разпадането на първобитното общество, където собствеността е обща и матриархатът е в действие. ”твърждаването на семейството бе извърв€н процес, който е правопропорционален на изместването на първобитното общество от класовото. ќглав€ването на тази институци€ от мъжа бе историкоикономическа необходимост.

„астната собственост става възможна, когато възниква възможността един човек да произвежда повече, отколкото необходимото, за да покрие собствените си нужди и д€ла, падащ се на него в издръжката на неангажирани пр€ко в производството други лица от племенната общност Ц деца, старци и жени, ангажирани с осигур€ване на потомството и управление на общностната собственост. ѕоради това, че първата форма на частната собственост се €в€ва собственост върху други хора Ц роби, мъжът се €в€ва като единствени€ възможен собственик. «а разлика от разпростирането на властта на племенната общност върху територии и добитък, подчин€ването на други хора, превръщайки ги в роби, изисква наличие и на физическа сила, ко€то мъжът-ловец € притежаваше. “ака наречените Дбожествени религииФ Ц юдеизма,

125

христи€нството и исл€ма - са идеологии, които са оцелели във времето. “е са утвърждавали рол€та на мъжа като глава на семейството. Ќезависимо, че тези идеологии са обслужвали втората форма на класовото общество -  феодализма, те обожествиха тази рол€. ¬торостепенността на рол€та на жената в семейството личи в трите религии като се €в€ва в по-чиста във вс€ка следваща между т€х. ƒокато в —тари€ завет това може да бъде прочетено още в т.нар. Дƒесетте Ѕожи заповедиФ,  където н€кои от т€х са пр€ко обръщение към мъжа, липсват подобни, които се обръщат към жената. ќт тук започва отъждеств€ването между двете пон€ти€ Ц човек и мъж. ¬ Ѕибли€та Ц ДЅитиеФ Д» √оспод Ѕог създаде жената от реброто, което взе от човека и € приведе при човека.Ф. ¬  орана Ц Д—ура-∆енитеФ: Дќ, хора, бойте се от сво€ √оспод,  ойто ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му...Ф
¬ трите религии нещата не сто€т по различен начин, независимо от различните нюанси в конкретните норми, по отношение на оглав€ването на семейството от мъжа, ДсвещеносттаФ на семейството и наслед€ването на собствеността по мъжка лини€. ƒокато в този тип семейство извънбрачните отношени€ по различни форми са останали привилеги€ на мъжа, забраната на жената бе строго регламентирана и наказуема.
ѕретърпените промени в семейството Ц институци€, в резултат на изместването на ‘еодализма от 

126

 апитализма, могат да бъдат разгледани по-скоро като количествено натрупване, отколкото като качествени промени. »менно това, което обосновава окачеств€ването на брака не като предшестваща  апитализма институци€, и то от —имон дьо Ѕовоар, ко€то се об€в€ва Дпротив брака, който см€та за буржоазна институци€ не по-малко отвратителна от проституци€та, тъй като легитимира мъжкото господствоФ.
»звоюваните права на жената, в резултат на създаване на социалистическо управление в редица страни, и феминистките движени€, не б€ха достатъчни да изпрат€т традиционното семейство в истори€та.
Ћипсата на акт за брак в нашата създадена семейна общност - на мен и мо€та любима, тр€бва да се тълкува като опит за ликвидиране на второстепенното м€сто на жената, което е следствие от акта за брак. «атова липсата на акт основава създаването на нов модел на партньорство. —ледователно взаимоотношени€та мъж-жена в нашата тридесет годишна истори€ са изградени на базата на пълно равноправие. –азбира се, пълното равноправие не ликвидира разп≠ределението на задължени€та в създадената общност.
»зхождайки от биологичната функци€ на жената при продължаването на рода, бе основание да не се намесвам в решението кога т€ да забременее. » при първото дете, и при второто, решението бе напълно нейно. » в двата случа€ т€ имаше моето одобрение. —лед раждането на дъщер€та минаха доста години,

127

през които по нейна вол€ н€махме второ дете. “ова не се хареса, нито на майка ми, нито на майка ù. ¬ разговора ми с първата дадох да се разбере, че оставането ни с едно дете, и то дъщер€, е мо€та вол€. ј в разговора с втората б€х по-€сен, че не само аз, а би тр€бвало нито един мъж да н€ма право да кара жената да забремен€ва и да ражда. ƒействително пола на първото ни дете никога не е представл€вал проблем за мен, а желанието ми за повече от едно дете никога не съм израз€вал пр€ко, нито в разговора между нас, нито в публичното пространство. ≈динственото, което си позвол€вах да спомена, бе че с оглед да не изчезва човечеството е редно двамата да остав€т след себе си двама. ¬ други случаи, и само когато въпросът е повдигнат от други, казвам, че идеалното семейство е с две момичета и две момчета, защото по този начин всеки от внуците от четирите деца ще има възможност за обръщение към мъж и жена, брат и сестра на родител, както по бащина, така и по майчина лини€. »зраз€вайки последното мнение никога не съм пропускал продължението Ц за създаването на такива семейства са нужни, както наличие на множество услови€ в семейството, така и в обществото.
ћежду раждането на двете ни деца, когато т€ ме уведом€ваше, че желае да направи аборт, повторих, че това е изключително нейн избор и без никаква форма на налагане споменах неблагопри€тните последици за организма ù от такъв акт. —лед аборта една дума не съм обелил по въпроса. √одини след това, и

128

действително провокиран от едно телевизионно предаване, споделих с не€ моето желание да осинов€ едно изоставено красиво, хубаво момче. Ќейната остра реакци€ не ме караше дори да спомена, че т€ ни лишава да се радваме на второ дете. ѕри неколкократното повдигане на този въпрос, независимо дали сме били сами или пред други при€тели, израз€вах, че моето желание е продиктувано от съжалението към това дете и повтар€нето на дъщер€ ни, че ù липсва брат или сестра.
»зхождайки от това равноправие между нас, по мо€ инициатива, си разделихме задължени€та в домакинството, което постигнахме по следни€ начин:
—лед като т€ написа на един и същи ред по две задължени€, поисках от не€ да се редуваме в избора, като т€ започва първа да избира едно задължение и автоматично, другото, което стоеше на същи€ ред, остава като мое задължение. » така се редувахме докато приключихме с всички редове. ¬ резултат на това разпределение ми се паднаха такива задължени€, за които тр€бваше да изшлайфам умени€та си. ƒокато н€мах никакви претенции, нито по начина, по който т€ извършва задължени€та си, нито по отношение на резултатите от т€х, т€ непрекъснато капризничеше по отношение на това кога, как и какво прав€. «а да реша възникнал спор по отношение на начина, по който пера, действително аз извиках при€телка-комшийка, за да чуем от не€ начина, по който т€ пере.  ¬ течение на времето постепенно се намал€ваше спи-

129

съка на моите задължени€ в домакинството до пълното му изчезване. ќт тогава, до последни€ ден от съвместни€ ни живот, аз изпълн€вах рол€та си на помощник в домакинството. ¬ършех поръчаната от не€ работа, конкретно и строго, придържайки се към нейните указани€.

 огато ставаше въпрос за работата ми в домакинството, хумористично разказвах истори€та с думите, че за да се оттърва от прането използвах нейното оплакване. —лед като имаше претенции към €денето Ц в реда на нещата бе т€ да готви. Ќормално, когато не ù харесва как мета, когато прецен€, че вече не може да се живее вкъщи, естествено бе т€ да ме освободи и от това задължение. –азказвайки майтапчийско тази истори€, независимо дали в нейно присъствие или не, пред при€тели или не, винаги съм се стрем€л да изтъкна важната ù рол€ в домакинството. Ќикога не съм си позвол€вал да израз€ негативно отношение към това, което готви или това, което върши вкъщи. Ќепрекъснато, в отговора на възхищени€та на другите от моето поведение, т€ посочваше липсата ми на вкус по отношение на €денето. ѕриемайки нейното обвинение за майтап, реагирах остро, когато нейните думи б€ха повторени от сина ни. ƒействително аз н€мам претенции към €денето, но не ми е все та€ дали е сготвено добре или не, дали мирише вкусно или не, дали е сервирано прилично или не. »мах навик да украс€вам чиниите или да подреждам естетически масата, но това никога не бе забел€зано от не€. ќп-

130

равдавайки € във вс€ко начинание, и на това не съм се спр€л никога. Ќепризнаването не може да не остави отпечатък, а като последици от това бе намал€ването на мо€та намеса в сервирането на храната. ѕравилно или не, говорейки за домакинството, съм изключил задължени€та, които продължих да върша, от забиването на пирон, до поправ€нето на ко€то и да било повреда.

–авноправието не се изчерпва със споменатото до тук Ц напротив Ц споменатото не представл€ваше най-значимото в нашите отношени€. —вободно т€ решаваше кога, къде и какво да работи. «атова не може да обвини никого, както за кратки€ си трудов стаж, така и за лични€ ù неуспех, да не казвам провала през тези тридесет години.
 огато работеше в институци€та, ко€то аз ръководех, при първата възможност т€ разполагаше с офис, т€ се възползваше от всички възможни привилегии - от съобраз€ването с продължителността на работни€ ден, стигайки до използването на шофьора.
 огато работеше при общ при€тел, използваше шофьор от ръководената от мен институци€, както да € кара всеки ден до работа, така и да изпълн€ва нейните поръчки.  огато се ангажираше с издаването на списанието, на нейно разположение беше ц€лостната ми подкрепа, от финансовите ми възможности до мо€та работна сила в буквален смисъл.
 огато оглав€ваше туристическата фирма, преди първи€ ù работен ден, б€ха осигурени стартови

131

услови€, които малко на брой фирми могат да постигнат след дългогодишна дейност.
Ќикога не съм взел решение, което зас€га семейната ни общност включително когато става въпрос за лечението ми, без предварително да е одобрено от не€.
јз не разполагах с лична банкова сметка, с личен неизвестен, телефонен номер, с личен e-mail или интернет пространство, чиито пароли за достъп да са неизвестни и на не€. јз н€мам при€тел, при€телка, които т€ да не познава, или лични взаимоотношени€, за които поне да не е чула. ¬секи път, когато в нейно отсъствие, купувах цвет€ на дама, се връщах вкъщи с букет и за не€. — всичко това аз не се нат€гам на никого, още по-малко на не€. Ќито споменавам това като самохвалство. —амо пропагандирам приет от мен принцип: Д олкото по-прозрачен е животът на човека, толкова той е по-свободенФ. —вободата на личността предполага, колкото липса на зависимост, толкова увеличаване на задължени€та. “айните, свързани с лични€ живот, застрашават и из€ждат независимостта на човека.
ћоделът, който нашето семейно партньорство представл€ваше, ще продължава да се из€сн€ва и по-нататък. Ћипсата на акта, който основаваше този наш модел, от който главно т€, като жена, бе облагодетелствана, при разд€лата ще се превърне в пречка.
јктът за брак, независимо от формата Ц дали е религиозен, граждански или брачен договор - про-

132

дължаваше да е задължително условие при разглеждането на собствеността. ј мен, под вли€нието на революционни, прогресивни идеи от ранната ми възраст, ме грабваше описаното отношение от френски€ философ и утопист –обърт ќуен: Д“ри са причините за нещастието на човека Ц религи€та, частната собственост и бракаФ. «атова си представ€х живота си без да страдам от ко€то и да е от тези причини. Ќ€ма да съм религиозен, н€ма да се снабд€ с акт за собственост, и н€ма да встъпвам в брак.

Ћюбимата ми никога не ми се е противопостав€ла, нито, когато цитирах това, нито, когато съм използвал цитата, за да оправда€ конкретно мое поведение. ѕосочените от ќуен три причини са свързани помежду си. —емейството е възникнало, за да съхрани собствеността като овековечи собственика, осигур€вайки наследник от ДсъщатаФ кръв. –елиги€та хвърли божествени€ си чадър върху семейството.
√ледайки назад от камбанари€та на сегашната ми възраст, не е преувеличено да твърд€, че съм закърмен с омраза, и то жестока омраза, и към капитала, и към парите. јко по-късно мога да оправда€ тези чувства с революционните ми възгледи, които са сформирани през ранните ми младежки години, зад т€х през детските ми години веро€тно се об€сн€ват с услови€та, при които съм заварил този св€т от първи€ ден.
» за капитала, и за държавата ми допада писаното от д-р Ћиди€нов: Д апиталът е като прости-

133

тутката, не се интересува нито от качествата на партньора и спермата, нито има изисквани€ относно сами€ акт. »нтересът е единствено количеството пари, което ще бъде усвоено в резултат на извършени€ процес.

ѕредставител€т на капитала не е УсводникФ, а по-скоро адвокат и/или рекламен агент. “ой най-малко се вълнува от морала на клиента и/или характера на действи€та му. ƒействайки, той цели създаването на по-благопри€тни услови€ на капитала и/или предотврат€ва евентуални щети. √оворейки, той облича интереса на капитала в убедителна за другата страна форма, а когато такава н€ма, поне в н€ко€ по-приемлива.
«а капитала властта е жизнена необходимост. «атова той се €в€ва източник на вс€ка нейна форма и за целта подчин€ва вс€ка такава форма, заварена и/или възникнала далече от него в ко€то и да е област от обществени€ живот. Ќ€ма претенции за отъждеств€ването между неговите представители /собственици/ и управниците. ”словието е, последните да му бъдат верни слуги.  апиталът превръща държавната власт в собствена дъщер€ и € задължава  да не споменава за тази роднинска връзка. “€ го обслужва толкова по-перфектно, колкото е по-утвърдена като творение на необходими€ за него наемен труд и останалите социални слоеве.

134

ƒържавната власт е като капризна мома, ко€то от незапомнено време е загубила девствеността си, но непрекъснато се чувства задължена да говори за патриархален морал, да се люби на тъмно в повечето случаи с неидентифициран с €рки черти избраник. Ќе всички ухажори € жела€т и не винаги, когато € ухажват, са готови да € люб€т. ј повечето от тези,  които €  презират или не € забел€зват, не винаги са искрени. ѕроблемът не е в качествата на държавната власт, а в тези, които € €хнат или цел€т от действи€та си предимно това. јфишираните намерени€ във всички случаи са великолепни и благородни Ц безпроблемна бременност и по-качествен плод.
ƒържавната власт е нито с къса, нито с трайна памет. “€ забрав€ н€кого или си спомн€ за него поради независещи от не€ причини. ќбръща гръб на този или прегръща онзи в резултат на общественото мнение. ѕрегръдката е една и съща без значение дали е с този, който е убеждавал или манипулирал избирател€.Ф
 
¬ хола на четириетажен замък с над седемвековна истори€, простиращ се в подножието на западни€ склон на Ћиванската планина, събралите се н€колко души чакат звуци от междуетажната ста€, об€в€ващи по€вата на нов живот. ¬ратата, към ко€то вод€т н€колко дървени стъпала, е приковала погледа на баба ми.    Ќе би могло да е различно.  «ад  тази  врата  

135

най-малката ù дъщер€, с помоща на акушерка, ражда. —игурно проплакването ми и провикването на акушерката, че съм момче, е причината, предизвикала гол€мата бабина радост.
          –одих се в разделено семейство. ¬ паметта ми са фиксирани моменти от първите ми години, от които веро€тно другите хора не биха запазили спомени, освен в подсъзнанието си. ƒали моите спомени се дължат на развитата ми памет или са въз основа на чути разговори от мен за тези случаи, не бих могъл сам да определ€. ѕрисъствието само на лел€, вуйчо и баба изпъкваше в паметта ми от онези години в огромни€ мащаб на жилищното пространство. «а да отида до тоалетната имах чувството, че пътувам. » как не. “р€бваше да изл€за от главната врата, да прекос€ площадката, за да започна спускането по лабиринтни стълби, водещи до подземен коридор, към което н€къде се отвар€ вратата на тоалетната. «а да се кача по дървените стълби, водещи до по-горни€ етаж, а по-нататък на много по-високо, където се намира забележимото от десетки километри правоъгълно помещение, всеки път ми тр€бваше разрешение, и задължително придружител. јко излизам от другата страна на замъка, за да игра€ на криеница с другите деца, в много случаи, за да се върна и да вл€за от порталната врата, имах


136

усещането, че пътувам, минавайки през руини от римски град.
ћайка ми, ко€то се омъжи за друг, преди да навърша четири години, бе запечатана в паметта ми с повтар€ща се картина: ≈дна красива жена, пристигаща, придружена от весел мъж, ко€то където и да ме завари Ц в двора или в друго кътче от замъка, ме грабва и започва да ме целува. ѕомн€ многото случаи, когато т€ не оставаше да ме гушка и да спи с мен. —лед всеки такъв случай баба ми, приспивайки ме, казваше, че н€кой ден ще порасна и тогава ще тр€бва да прост€, както на тази хубава жена, така и на един мъж, който още не познавах Ц имаше предвид баща ми.
Ћел€ ми, ко€то се определ€ше като мома, все повтар€ше, че за това се е отказала от всички кандидати за женитба, защото чакала мен, за да ме обгрижва. Ќа вуйчо ми б€х любимото дете. Ќа този вуйчо, който живееше с баба ми, а за други€, който живееше в нова скромна постройка, заемаща част от двора на замъка, веро€тно б€х това дете, което конкурира грижата за неговите деца на майка му - баба ми. ƒали не ме обичаше, дали аз не го обичах, така или иначе не е играл никаква рол€ в мо€ живот.
ясно е, че от гледна точка на услови€та и полаганите от баба ми, лел€ ми и вуйчо ми, грижи за мен, имах привилегировано детство. ƒори суперлативите, които чувах от съседите- магазинера, бръснар€, родителите на моите връстници и учителите, засилиха в

137

мен тази квалификаци€ за детстовото ми. ≈дно нещо, което не може да бъде причислено към тази оценка е това, че всички реплики като че ли б€ха стерилизирани в едно изречение, което непрекъснато притискаше съзнанието ми Ц Д’убаво и умно момче, което е лишено и от баща си, и от майка сиФ. Ќе б€х сирак и след като вече познавах такива, се чувствах по-ужасно и изпитвах по-гол€ма болка от това, което те са преживели. Ѕаща ми едва ли би напуснал майка ми, ако н€маше парите за пътуването до много далеч и много далеч от където б€х аз. јко не търсеше парите, н€маше да се случи така, да не бъда носен в неговите ръце, непосредствено след раждането ми. јко не се беше разделил с майка ми, т€ едва ли щеше да се омъжи за друг и аз да сп€ далеч от не€. ѕростичко, с такива изречени€ може да бъдат об€снени детските ми разсъждени€. ƒобав€йки към това, че пред очите ми и в моите ръце не са се търкал€ли парични единици, тъй като баба ми получаваше от арендаторите главно в натура почти всичко, от което имаше нужда едно домакинство, пораснах без никакво пристрастие към парите.
 јко изключим редките случаи, и сега не бро€ парите, които получавам. Ќе се ангажирам да помн€ колко нос€ в себе си. ¬инаги предпочитам н€кой друг, не аз, да плати от мо€та чанта, с моите пари, вместо мен.  огато сме н€къде с близки при€тели, това го разбират и го зна€т, и го прав€т, без да израз€т учудване. “ака действат и моите подчинени в

138

ко€то и да е институци€, ко€то съм ръководил. ѕо този начин действаше и любимата ми.
ќтношението ми към парите играеше гол€мо значение във формулирането на възгледите ми. Ќепрекъснато съм повтар€л твърдението, че ако ми разкриеш отношението на който и да е към парите и секса, аз съм в състо€ние да ти разкажа какъв е този човек и ще разпозна€ повече от 90 % от това, което предствл€ва личността му.
¬ъзпитавайки нашите деца, н€мах никакви претенции да са различни от нас, дори аз стимулирах да има такова различие, с изключение на отношението им към парите и към хората. ќтношението към парите се припокрива с отношението към личната собственост. » парите, и собствеността са средства, и човек тр€бва да се грижи за минимално необходимото им наличие, а в случай, че се превърнат в негова цел, тр€бва да се обърне към специалисти, за да се излекува.
 ѕриемайки да е част от семейна общност без акт за сключен брак, жена ми одобр€ваше разд€лата с религи€та и отношението към собствеността, което предполага традиционното семейство. ќще в първите седмици на нашето познанство, в хода на обсъждането на причините за проблемите в семейната институци€ ,б€хме на единно мнение, че те се състо€т в разногласие по отношени на: извънбрачните връзки, децата и парите. — опита да елиминираме в нашата семейна общност тези причини, както постигнати€

139

 

консенсус по първата причина, по отношение на децата сметнахме, че, отношени€та баща-дете, майка-дете, ще се подчин€ват на отношението родители (баща и майка)-дете. ќтносно парите н€махме противоречие, че в семейната ни общност ще имаме единно домакинство, съответно единна каса и общо стопанисване на собствеността, без значение чи€ е т€.
Ќито в нейното поведение, нито в приказките ù никога не пролича различно мнение. ¬ противоречие на това, след тридесет години активно участие в изграждането на модела ни за съвместен живот, сега ù тр€бваше акт за сключен брак.
ћоже би бе помислила, че без такъв акт не може да преразпредели мо€та собственост - разпределение, от което да се снабди със сво€ собственост, чието наличие би компенсирало нейното чувство за провал в досегашни€ ù живот.
 ое е това, което € подтикваше да действа толкова объркано по отношение на тази собственост, с ко€то разполагам, а до вчера се израз€вах, Дче разполагамеФ. ќт изразеното желание да ù прехвърл€ всичко до Днищо не искам от тебФ помислих, че вече си е уредила женитбата с друг.
ѕитам се: ћежду десетината кандидати в интернет пространството има ли н€кой, който да е сериозен с предложението си, без да се над€ва на евентуални€ д€л от разд€лата ни? Ќо на такъв въпрос едва ли н€кога н€кой ще ни отговори. ‘акт е обаче, че т€ отново говори за н€какви права, за които претендира

140

“ози път общи€т ни при€тел ми се обади, об€сн€вайки сво€та позици€ със следните думи: Дѕоначало ти ми беше като син, по-късно т€ бе приета като жената на сина ми. ¬ последствие ви приех като син и дъщер€. —лед като се раздел€те, ме приеми като нейн представител.Ф.
–азбира се, на него, единствено на него, не бих му отказал. ¬ опита си да ме убеди, че не мога да € лиша от собственост, той изтъкна известното мое отношение към собствеността. ќще повече, че липсата на акт за брак не може да бъде причина поне т€ да има половината от това, което притежавам. “рудно ми беше да му разкажа за това, което той не знаеше.  азах му за моето съмнение, че т€ възнамер€ва да продаде това, което ще получи, за да се върне в нейната страна. “ова ще лиши нашите деца от всичко, което съм придобил, и то не е много, но е резултат на мо€ труд през цели€ ми живот. ѕри положение, че т€ представ€ нещата така, че с мен има проблем, по каква логика иска да лиши нашите деца от възможността за наследство?
 ато че ли го убедих, без да бъда принуден да € изложа пред него, нито с това, което си беше разменила с нейните интернет любими, нито каква личност беше придобила в тайнствени€ си живот. ѕри второто му обаждане пред€ви конкретни искани€: Д—лед като прехвърл€нето на малкото жилище е почти невъзможно докато е ипотекирано в ползата на банка, т€ да се снабди с договор за наем със срок

141

от петнадесет-двадесет години и символична сума, ко€то да подпиша, че съм получил. ƒа ù осигур€ месечен приличен доход, за който обещавам, че ще го получава всеки месец. ƒа плащам месечно консумативите на апартамента Ц ток, вода и т.н.Ф.
Ќе възразих на това с малка корекци€ Ц след като приема да обеща€ за едното, защо не приема обещанието ми за другото, и след като той ми в€рва и може да ми бъде гарант, отпада нуждата от подписване на договор. ¬сичко това отпада, в случай че т€ се омъжи за или се обвърже с друг. ќбещах му още повече, че след като заличим в официалните администратини регистри че сме женени, н€ма да € остав€ в ръцете на децата ни - при положение, че умра т€ ще получи малкото жилище като дарение. ѕоследното ще бъде сторено, ако т€ не знае предварително за това. “ой, по думите му, не бе разочарован от мен и см€таше всичко, което съм обмислил да направ€, за приемливо.
» нека именно тук уточн€ още веднъж, че още при покупката на имотите, без дори да се замисл€, щ€ха да бъдат преписани на нейното име, ако т€ беше български гражданин. “ова щеше да ми осигури по-гол€ма последователност на пропов€дваната от мен иде€ на ќуен за една от причините за нещастието на човека, а именно собствеността. Ќо сега, когато се опас€вам, че т€ ще лиши децата ни от жилище в

142

страната им, намирам за нормално да търс€ вс€какъв вариант, но не и т€ да бъде единствени€ собственик.
 
Ќа срещата ни на об€да по мо€та покана личеше спада в степента на нейната изнервеност. –еших пред не€ да се обад€ на сестра ù, ко€то ме беше търсила по-рано в офиса, и то за първи път от началото на семейната ни криза. ƒадох ù телефонни€ апарат да разговар€ със сестра си.. ДЌе, не, всичко ми е наред и с него тука об€двамеФ. “ова беше нейното изречение, от което разбрах, че имат помежду си н€какъв разговор, за който предположих, че едва ли сестра ù знае истината каквато е. Ќе исках да развал€ добри€ тон на срещата, затова приех без коментар нейни€ отговор, че сестра ù нищо не знае. ѕиейки си бирата, звънна мо€ телефон, за да ми бъде съобщено: Д∆енски глас се обади и поиска от мен да ¬и кажа, че т€ живее при еди кой си...Ф. —метнах това за скандално и затова € попитах къде живее. ѕолучени€ отговор: Дѕод наем, при една бабаФ. “огава звъннах и включих високоговорител€ на телефона, за да повтори какво е чула мо€та асистентка. Дƒа, но не при него, а в апартамент, за който се договорих с жена муФ. ќб€сн€вайки ù скандалното в това, поисках от не€ от следващи€ ден да се премести в другото ни жилище, а през ден€ да дойде да подготви това, което ù е необходимо, включително нейните вещи. “€ не възрази и обеща, че този път ще отговар€ на телефоните ми обаждани€.

143

 Ќа други€ ден:
јз: Дƒобро утро. —лед малко ще дойдат да вземат спалн€та. ќбади се когато станеш. Ф
јз: Дјко си променила мнението си, ще изпрат€ всичко на вилата. Ф
јз: Д акво да прав€?  олата е тукФ /транспортната кола, ко€то бе уговорена да транспортира всички нейни лични вещи и спалната мебел/
јз: Дѕрестани да играеш с моите нерви! јко не искаш да се преместиш в нашето жилище на ѕанагюрище, необходимо ми е да знам твоето мнение.Ф
“€: Д—лед малко ще бъда там.Ф
ћалко по-късно по телефона т€ си промени мнението да дойде, за да придружи колата до другото ù жилище и се разбрахме да ни чака на адреса, тъй като ключовете са в не€. “ака и стана.
ћоментално след срещата и с оглед на това да не бъде в компроментираното жилище, светкавично уговорихме транспортната кола и необходими€ персонал да разглоб€т ц€лата довчерашната наша спалн€, за да разполага с т€х сама. ƒо след полунощ със сина ми и помоща на мо€та асистентка се постарахме да пакетираме всичко, което би могло да се счита за нейни лични вещи или да й осигури уютен живот. ѕриемането ми да извърша това, което би тр€бвало т€ да го стори, бе обект на критика от всички, които имаха възможност да се запозна€т с това от мен. јз не приех думите ù ДЌе бих могла днес да дойда да си

144

опаковам личните вещиФ за знак, показващ колебание в обещаното на об€д. ќт кореспонденци€та ни, за ко€то говор€т телефонните ù обаждани€, не е трудно да се стигне до неоспорими€ извод, че т€ действа под вли€ние на тъй наречени€ ù Дпри€телФ.
»зпращайки обзаведената ц€ла спална мебел, аз изпратих повече, отколкото т€ поиска и й б€х обещал. ÷елта беше, както да ù осигур€ прилични услови€ в новото жилище, така и да разбере, че съм склонил да се разделим окончателно. “€ не изрази възражение. “ова би тр€бвало да сложи край на войната, ко€то т€ води.           ”ви, т€ отново прие моите действи€ като отстъпление,  което щеше да доведе до следващо. —едейки в новото жилище, чаках да махнат мебелите на дъщер€ ни и да разтовар€т докараното от мен, когато т€ се обърна към мен: Д акво става с колата?Ф.  олата, за ко€то предходни€ ден на об€д ù об€сних, че е в гаража и се нуждае от свързване на кабели и не см€там, че ù е нужна след като т€ зар€за работата в оглавената от не€ фирма. ƒа попита за не€ сега, не би могло да се приеме за нещо по-различно от провокаци€. «апазвайки самообладание казах: Д¬чера до след полунощ подредих и опаковах на теб това, което сега получаваш. ќт ранна сутрин натоварих същото и от тогава съм тук. –едно е, ако не изразиш благодарност, поне да спазиш обещаното нормализиране на по-нататъшната ни кореспонденци€.Ф.

145

Ќапуснах €, над€вайки се, че от тази вечер ще живее тук и се разбрахме след като приключи с подреждането да се обади. ќтново гробно мълчание, което наруших със SMS вечерта.
јз: Д¬чера обеща и че днес ще дойдеш в офиса, за да пишеш на виртуално възбуждащи се мъже e-mail-и. “ъй като сега е седем часа и това не е сторено, над€вам се да получа конкретен отговор.
Ќа ... /име на един общ при€тел/ ... не съм казал за ... ти изпълнени€. “ой остана с впечатление, че имаш само виртуални отношени€, и то не във вида, в който ти имаш. “ой бе изненадан днес като го питах за халката. “ой твърдеше, че нито чул от мен това, нито ти казал подобно нещо. ƒори малко опитвах да те представ€ с н€каква доза достойнство като му казах, че си писала на н€кой, че тр€бва да се засрами, защото си женена, но мръсника след това тръгна да ти об€сн€ва за ДлюбовФ. „акам отговор.. Ф
“€: Д ажи в колко часа искаш утре и съм готова.Ф
ѕренебрегвайки нейното поведение, и получените от нейните при€тели e-mail-и, опитвах шеговито да продължа кореспонденци€та. ’ем тествах искреността ù, хем демонстрирах нормализирането на нашите взаимоотношени€.
јз: Д —лед полунощФ
јз: Д”говорихме ли се? :–Ф

146

“€: Д ажи утре следобед кога искаш и н€мам проблем. Ф
јз: Дѕолунощ е много следобед. Ф
—лед повече от един час мълчание:
јз: Дѕриех всички обиди. Ќаправих всичко, което може да направи интелигентен Дборец Ц революционерФ  ... /тук използвам от нейното иронично определение за мен/ ... –аботих цели€ ден до след полунощ и от разсъмването, за да спиш спокойно и в тво€ дом, а на теб ти свиди да ме целунеш или да ми се обадиш. јз ще изпълн€ всичко, което съм обещал. ќт сега нататък ще те уведом€вам за всичко, което прав€. ѕреди малко изпратих на сестра ти: Дјз съм копеле, както казват тези, които ДобичатФ сестра ти. ≈то част от статистиката, за една електронна поща /e-mail адрес/, само от заглави€та т.е. от това, което се вижда на страницата преди отвар€нето на e-mail-ите, думата Добичам теФ Ц използвана 162 пъти, Дмо€ любовФ Ц 101 пъти, а при заинтересованост после ще изпрат€ за думите на човешките органи. “ова е, което изпратих. јко не се обадиш ще те уведом€вам за вс€ко действие след като го стор€, защото те обичам и не е в мой стил да кри€ от теб. »звин€вайФ
ќтново не намирах друг начин, за да отговар€, тр€бваше да бъде заплашена. ≈дно нещо не можеше да бъде из€снено напълно, а именно, дали т€ действаше съгласувано с тези, които ми изпращаха SMS-и

147

и e-mail- или те € подстрекаваха и действаха без нейното знание? ¬ъв всеки случай не б€х обърнал гръб на който и да е, но не можех да отговар€м, нито използвайки техни€ инструментариум, нито техни€ пон€тиен апарат. Ќе ги виждах различни, затова опитвах да не им отговар€м   по отделно:
Дјз плащам данък за мо€та прогресивност, революционност, свободното мислене и мо€ морал за това, което се простира от доверието ми в любими€ и при€тел€ до гостоприемството и подпомогнето ми на нуждаещите се. “ова, което ме наран€ва е, че в плащането ми на цената участват любима Ц досегашен партньор в живота, дъщер€ в началото на семейни€ си живот и дете в пубертетски период. ƒокато за първата се опас€вам да се загуби до кра€ на живота си, за втората да не овенчае нейната любов в създаване на успешно семейно партньорство, и за трети€ да изостане в ученето и изграждането на достойна личност, €влени€, чиито наченки започнаха да се про€в€ват.
ќтносно личността ми не мисл€, че нещичко в принципите ми ще се промени, но задължително тр€бва да въведа корекции в поведението си. Ќе може да става дума да се разклати самочувствието ми. јз б€х нейни€ избор, когато беше млада, красива, здрава физически и психически. «аедно с не€ споделихме най-хубавите години от живота. ¬ръзката ми с не€, за разлика между мен и подо-

148

би€ на вас, е по-сравнима с разликата между качествата на лъва и неговите подоби€ от господарите в природата, и качествата на хиените и тези, приличащи на т€х низши подоби€. ƒокато първите се провокират от тичащи, скачащи газели, а вторите, когато късметът им се размине със задовол€ването с мърша, те чакат тези, които се разбол€ват или куцат.

Ћюбимата ми куцаше от последиците от хормонални промени, съспътстващи т. нар. менопауза и тежкото отчуждение, задълбочаващо носталги€та към родината, ко€то се задълбочи благодарение на нейното впускане в комуникаци€ с вас - бегълци от себе си и реалността - в »нтернет. ј третата причина за нейното куцане, като не е задължително да е на трето м€сто, е мо€та прекалена ангажираност в работата и обществените дела, изхождайки от граждански€ ми дълг и търсейки честен начин за изкарване на прехраната ни. “ова беше мо€ избор да не ме привлича катеренето към н€какъв държавен пост или взаимоотношени€ със съмнителни институции.
јз не пиша всичко това, за да се събуди у вас чувство на отговорност след като вие не удържахте на обещани€та си към не€. јз не очаквам от вас нищо друго, освен подлостта ви, но т€ прежив€ва мечтите на вашата ДлюбовФ и вашето при€телство и т.н.

149

«ащо не се опита н€кой от вас да пренебрегне в себе си вродената си подлост и да се ожени за не€. ƒа сложи край на нейното страдание и да спре компроментирането ù в устата на другите. јко не знаете в живота си, ни морал, ни благородство, ни рицарство, ни ло€лност към при€тели, не е задължително да не ви даде възможност да не продължите с вашата подлост до дъното. ќтговорността на всеки от вас е пр€ко пропорционална на размера на неговото участие в загубата на найното време, с неговото преувеличаване в ласкаенето ù и обещани€та за нейното спасение.
Ќе си правете труда да ми отговар€те, за да спестите лицемерието си, аз отговор от вас не очаквам.Д
ќпитите ми да € отдел€ от нейните Дпри€телиФ от довчерашни€ ù таен живот, приличаха на битката на ƒон  ихот с в€търните мелници.  ореспонденци€та между не€ и всеки от т€х бе повече от ежедневна. ‘ормално аз водех паралелни връзки, но от това, което пишеха на мен личеше продължаването на връзката им с не€. “€ ставаше по-пестелива с разкриването на тази връзка. ¬секи път, когато се оплаквах от това, което пишат, т€ повтар€ше Дјз искам да вид€ кой кого провокираФ. — тези думи т€ не си даваше сметка, че признава, че контактува с т€х. «а мен без тези думи бе достатъчно да разгледам разпечатката от нейните телефонни номера, за да съм сигурен в това.

150

–азбира се, с напредване на времето, списъка с адресати на нейната кореспонденци€ се свиваше.
јз: Дƒобро утро. Ќад€вам се, че си спала добре.Ф
“€: Дƒобро утро с пожелание за хубав ден. Ф
јз: ДЋюбима, спането никога не е удължавало живота, а будуването не го скъс€ва. Ф
“€: Д“оку-що станах и се чувствам много уморена. Ф
јз: Д«драве да е. —пиш много повече от неодходимото. ћожеш да видиш в јрон за подход€ща спалн€. Ф
јз: Дƒъщер€ ни обади ли ти се? Ф
“€: Дќтивам при не€.Ф
јз: Д»зберете хубава спалн€ комплект. Ф
¬ъзползвайки се от това, че с дъщер€ ни б€ха избрали спалн€ за мен, т€ бе об€двала с децата. јз б€х в провинци€та, но приех това събитие като добър знак в нейното поведение. «а съжаление това не беше за дълго - още същи€ ден следобед отново спр€ да ми отговар€. “огава н€маше как да разбера за нейната кореспонденци€ с ДлюбимитеФ ù. ќт следващото й телефонно обаждане обаче разбрах, че т€ се връща към нейните претенции към собствеността ни.
ѕолуд€х от факта, че т€ не се беше преместила в нашето жилище. —лед н€колко дена мълчание:

јз: Дƒостатъчно си ме разбрала. Ќ€ма да ти позвол€ повече. јко не се обадиш моментално, н€ма да те разочаровам с това, което ще предприе-

151

ма. Ќе виждам желание у теб да спреш окал€нето. Ф
 —ледват телефонни разговори, в резултат на които т€ дойде в офиса и писа текстове, които тр€бваше аз да изпрат€ на довчерашните ù партньори в интернет - Дпри€телиФ. “екстовете б€ха почти идентични. –азбира се, аз не бързах да ги изпрат€, с цел да вид€ как ще продължи кореспонденци€та между мен и т€х. ѕо-късно изпратих текста на един от т€х, и то не случайно, с този т€ продължи да контактува по телефона до много по-късно, отколкото с другите. ≈то какво бе написала на прословути€ гост:
Д ... /име/...
«а съжаление, съм принудена да пиша тези редове, но твоето поведение ме задължи да го направ€.
ѕърво, съпругът ми има такъв морал и култура, които се над€вах н€кои от тези, които см€та за при€тели да имат, а ти за жалост си един от т€х.
 ¬торо, не мисл€, че в разговор с теб да съм споменала нещо, което компроментира сексуални€ му потенциал, следователно съм изненадана от това, което пишеш, с цел да го провокираш, въпреки че той не е от мъжете, които измерват мъжеството си по вашите критерии.   —рамно е да използваш женското обръщение за унижение. “ой е, който те прие като гост в къщата си, и щедро те посрещна.  » както ти спомена, че той

152

ти помогна. Ќе мислиш ли, че това е достатъчно, за да му се отблагодариш, като пишеш по начин, различен, от който човек се изпот€ва.  
 ак мога да се увер€ в твоето при€телство, когато сравн€вам твоите хули и похвали по негов адрес?  Ѕъди сигурен, че ако знаех това, н€маше да те посрещна при второто ти идване, за което приех твоето желание да не го уведом€.
ўо се отнас€ до подаръка ти - пръстена - не знам защо пишеш, че е халка. защо не оцен€ваш мо€ жест да го приема, въпреки че той е използван и е почти без стойност. 
ј по отношение на това, че съпругът ми е прочел ц€лата ми кореспонденци€ и се е запознал с отношени€та ми в интернет - това е в€рно. јз не мисл€, че н€кой може да оспори факта, че той е действал разумно и че е бил прав. “ова е право на всеки, за да защити семейството си.
ћол€ те, не се опитвайте да се свържете с мен или да ми пишете, защото ако това се случи аз ще бъда принудена да защит€ репутаци€та и достойнството си, както и семейството ми и децата ми по начина, по който намер€ за добре. Ф
 
“ъй като, и нейното идване в офиса, и нейното писане, и обещанието ù за първи път да ми предостави разпечатка от нейните банкови сметки в близките дни, и целувката, с ко€то се разделихме, приех за пром€на в нейното поведение, още на вратата ù обе-

153

щах, че на следващи€ ден ще ù занеса забравените вкъщи парфюми.
Ќа следващи€ ден, излизайки от ћинистерски съвет, където имах работа за кратко, ù изпратих следни€ SMS: Д“воите неща са в колата ми. ƒо десет минути можеш да слизаш да ги вземеш от долу. јко имаш готовност обади се да кажеш.Ф
“€: Дјз не съм вкъщи, даже много далеч, в Ћюлин. Ф
јз: Дѕарфюмът е в колата, ще се развали от горещината. —лед това отивам в офиса на туристическата агенци€, когато имаш възможност обади се, ако мога ще мина.
ќт Ћюлин можеш да дойдеш с метрото. Ф
»зключването на нейните телефони за една седмица бе прекъснато за секунди след два дена с изпратени от не€ две съобщени€ Ц на наши€ син, с което му съобщава колко ù липсва, и на мен: Дћного се извин€вам!Ф. “€ твърдеше, че е извън —офи€ сама на почивка. ћоже и да е така, но кому б€ха нужни тези изпълнени€? ј на почивка по този начин ли се тръгва? ¬незапно? —ъобщавайки, че е в Ћюлин, защо не спомена за почивката, ако въобще тогава € бе планирала? «ащо в същи€ ден, часове по-рано, един от нейните Дпри€телиФ тр€бваше да ми съобщи за нейна, неизвестна на мен, връзка? —амо желанието ми да приключи тази истори€ ме караше всеки път след което и да е нейно поведение, което изглежда нормално, ме караше да помисл€, че тази истори€ стигна

154

до сво€ край. »мах чувството, че срещу мен се води мащабна война. ¬ойна, в ко€то, не знам защо, т€ се бута. Ќе ми се ще, и за миг не съм допуснал, че това е нейното дело, нито може да е нейно желание.
—лучайно или не, тази ескалаци€ в нашите взаимоотношени€ съвпадаше с ангажимент, който приех само десеттина дена по-рано от проклетото ни посещение от прословути€ гост. «а първи път, и то не майтапчийско, на откриването на общото събрание на националнопризнатата работодателска организаци€, в ко€то членувам, аз произнесох думите: Дјко н€кой ви каже, че имаме държава, кажете, че е слух. —лух, слух, но, както казва една при€телка, много разпространен.Ф. јнгажиментът прозвуча в мо€та реч, но бе формулиран с решението на ќбщото събрание, отнас€що се към единодушно получен мандат от ќбщото събрание да се води агресивна политика срещу сегашното държавно управление. ћандат, който ме задължава като член на това ръководство или да подам уставка, или да изл€за на открита борба в интерес на тези предприемачи, които представл€ваме.
Ќищо в този живот не ме плаши. ќт ранна възраст см€там, че съм си оправил сметките със страха. “върдението, че смели€т умира веднъж, а страхливеца всеки ден, бе най-често изричано от мен, когато става дума за дълга на всеки да има об€вена гражданска позици€. ¬инаги съм бил на мнение, че този, който не го плаши смъртта едва ли може да го плаши нещо друго.

155

¬ъпросът за живота и смъртта е един от историческите въпроси, които тормоз€т хората. ¬ъзникнал е още в ранни€ стадий на по€вата на човека в такова качество в истори€та на живата матери€. ¬еро€тно този въпрос ще продължава да е от загадките, които ще продължават вечно. ”сили€та на човечеството би тр€бвало да подобр€т годините на живота и да удължат жизнени€ период от този живот, а не да продължава да се търси начин за овековечаване. ƒокато усили€та за повишаване на качеството на живота неминуемо винаги може да се овенчае с успех, то увековечаването, независимо колко абсурдно е това, ще означава обезсмисл€нето на този живот.
Ќе намирам за нормално да продълважаме да гледаме към смъртта толкова лошо, когато безрезервно вече всеки от нас приема за радостно раждането.  огато пада този страх от смъртта, падат всички други страхове. “огава човекът е свободен. —вободен в истински€ смисъл на думата и именно за това ще престане да търси да компенсира комплексите си със заместители. “огава всеки приема всички ограничени€, произтичащи от приети от него задължени€, всичко друго, но не и накърн€ването на неговата свобода. “ова не са бисери, измислени от мен Ц това са очертани€та на мо€та философи€ в живота.
 огато говорим за изкорен€ване на страха тр€бва да имаме предвид да не живеем в страх, независимо дали е осъзнат или не.  огато страхът е в подсъзнанието, тогава той из€жда от свободата ни.

156

ѕо същи€ начин може да се гледа въпросът, когато страхът зас€га нас т.е. се страхуваме за себе си. »наче нормално да се страхуваме за обекта, който е извън нас. —трахуваме се за децата си, за престижа си и т.н. «а мен не е приемливо, когато обекта на нашите страхове е материална вещ.  огато хората се страхуват за вещите си, те са още по-малко свободни.
≈дин при€тел все споменаваше, че не бива да се отнас€ме към живота по подобен начин, по който се отнас€т наркоманите към дрогата. “огава ще се страхуваме за живота, а в резултат на това едва ли ще можем да живеем. ¬ този случай хората живуркат и не напипват смисъла на живота.
Ќезависимо, че всеки от нас веро€тно ще отговори по различен начин на въпроса Д акъв е този смисъл?Ф, предполагам общото в правилните отговори може да се сведе до това, което д-р Ћиди€нов формулира по този начин: Дда се сведе до минимум дистанци€та между вътрешни€ јз и јз-а, който е лансиран в публичното пространство или желан да бъде такъв.Ф ќт тук бихме могли налъпно да оправдаем защо тр€бва да сме прозрачни.
≈дин от тримата, които са подписали писмо на заместник министър-председател, което €вно засегна интересите на управниците, описа реакци€та им: Д»зпратиаха едини€ на екскурзионно пътуване /арест/, а мен ме спукаха от данъчни ревизии, а по отношение на ... /има предвид мен/ - трудно можеш да изплашиш куче с кренвирш, затова вместо

157

държавните контролни органи, тръгна да се разправ€ с него министъра на културатаФ.
’убава метафора спр€мо мен използва този при€тел. “ой има предвид мо€та професи€ като причина за различен начин на разправа с мен. јз не се противопоставих на неговото изтълкуване, защото нещо такова сигурно е имало. —амо възраз€вам, защото см€там, че причината главно може да бъде търсена, не толкова в професионалните ми умени€, колкото във високата степен на прозрачността, ко€то характеризира мо€ живот. јз не прав€ на тъмно това, от което се срамувам да върша на светло т.е. да бъде досто€ние на всеки друг. “ова звучи красиво, но изисква да платиш доста висока цена. Ќа такъв човек не е много лесно да завърже интимни връзки. “ой е предсказуем, следователно не го бива в битки, които се решават главно с удари под кръста.  ой знае, може би и това, което ми помогна да се оперирам от омразата към който и да е човек. «а компенсаци€ все се убеждавам в омраза към системи, които допринас€т за озлоб€ването на човека или го подтикват към непристойно, и пон€кога престъпно поведение. “ова не ме прави лесно приемлив от другите.  огато си пр€м и не се опас€ваш да назовеш нещата с истинските им имена, може винаги да си интересен, но в много по-редки случаи - възприет. “ова е високата цена, за ко€то става дума.
¬еднъж «дравко ∆ел€зков /–итон/ през ранните години на т.нар. преходен период, се обърна към мен

158

и ми каза: Дƒаваш ли си сметка, че сега, когато почти всеки укрива част от доходите си, никой не смее да ти довери счетоводството на неговата фирма. “акива хора в този случай ще се обърнат не към при€тел, а към счетоводител, който не се бори за коректна отчетност. “и много афишираш позици€, ко€то те лишава от хл€ба ти.Ф ƒон€къде в подобна ситуаци€ попаднах, когато изразих моето неодобрение на отнемането по негова заповед паспорт на бивш министър-председател. “ой изрази учудване как защитавам един, чи€то политика аз критикувах непрестанно.  огато опитах да защит€ позици€та си, че тр€бва човек да бъде на принципна позици€, независимо в чи€ полза е, той ме обвини, че съм ≈кзистенциалист. Ќезависимо от нееднозначното отношение към този прокурор, за мен ще остане от високоморалните, които познавам, за ДантиФ-то в позици€та, с ко€то бе известен, намирах оправдание в неговото потекло и житейски€ му опит.
Ќепартийната ми обвързаност винаги € е см€тал за плюс в мо€ живот. ƒокато партийната обвързаност ангажира другите с обществени дела, за мен не бе нужна, за да имам прекалена ангажираност в публичното пространство. ѕолитическата ми позици€ винаги е била €рко изразена, но винаги е била изчистена от пристрастността, ко€то съдържа тесни партийни или лобистки интереси. “акава позици€, нито подход€ща, нито би могла да бъде ефективна на тези, чиито поглед е насочен към н€каквъв пост или длъж-

159

.ност. –азделих се с такъв поглед още в младежките си години. ¬инаги предпочитах да спечел€ привърженици на идеите ми, отколкото лично на мен.
«а това намирах себе си в силна конфронтаци€ в сегашното управление, въпреки липсат на каквато и да е заплаха на тесните ни интереси. јз още в първите седмици на това управление вид€х опита на създаване на нов модел, който застрашава развитието на страната ни. ј след ироничното ми израз€ване, че Дјко н€кой ти каже, че имаме държава, кажи, че е слухФ, т€сно името ми започна да се свързва с една личност, ко€то бе окал€на в резултат на усилието на ц€лата държавна машина и други центрове, отразено в тенденциозните медийни политики.
“очно в този период, през който за първи път активно се ангажирах с конфронтиращи държавното управление меропри€ти€, любимата ми критикуваше моите действи€, като че ли не се вписваха в досегашната ми позици€.
Дѕоне да имаш финансова изгодаФ. — тези думи т€ ме изненада една сутрин. Ќа въпросите ми Д ога съм потърсил от н€кой да ми плаща за мо€та гражданска позици€?Ф, Дј от кога ти мислиш по този начин?Ф, имайки предвид до тогавашни€ момент неизвтесни€ ми кръг от нейните Дпри€телиФ, т€ репликира: ДЌикой не одобр€ва връзката ти с негоФ. “огава не отдадох гол€мо значение на този разговор. “€, ту иска да ù прехвърл€ притежаваните от мен имоти, ту израз€ва съжаление, че не е заделила,

160

без моето знание, пари от големите обороти, които реализирахме, занимавайки се с търгови€.  огато вид€х, че в социална мрежа в интернет т€ членува в н€колко групи, измежду които една в подкрепа на този заместник министър-председател, който см€там за главно реализиращ модела, който критикуваме, б€х толкова шокиран, толкова колкото от тайнствените ù интернет връзки.
Ќе, не ми се в€рва, че т€ осъзнава какво прави. “ук важи често спомената от мен уникална позици€, взаимствана от Ѕибли€та: Д√осподи, бъди милостив към т€х Ц те не зна€т какво вършат!Ф. “ези думи, които »сус ’ристос ги е изрекъл, са модел на човешко поведение. ћодел, за който хората са мечтали от преди две хил€ди години. “ези думи са изречени по отношение не на който и да е, а по адрес на тези, които са забили пирони в неговата плът. Ѕез да изглежда прекалено преувеличено, представете си ние хората да успеем по такъв начин да отговар€ме на другите, които грешат по наш адрес.  ак бих могъл, след като цели€ си живот пропагандирах такова поведение, да се отнеса различно към тази, ко€то представл€ва гол€мата ми любов.
ћатериалното не е било значимо в модела на нашата семейна общност. јз не бро€ пари, с €ростна омраза към капитала и за миг не съм и помисл€л и/ или действал в зависимост от материалното състо€ние или интерес. ј не помн€ т€ н€кога да е възразила на това. “€ не е от жените, които са привлечени от

161

накитите. ќще в началото, дори преди да имаме окончателното решение за съвместно жителство, е приела, по мо€ иде€, т€ да плати мо€та халка, като аз куп€ нейната. ≈, това винаги, когато стане дума заслуча€ ù даваше възможност да претендира, че е платила за мен повече, отколкото аз. ¬ъзхищението ù от подаръци-бижута, купени от мен по н€какъв повод, не се различаваше особено от случаи, когато подаръкът е различен.
Ќие гледахме да живеем скромно.  ƒа изключим вс€каква екстравагантност, както в обзавеждането, така и в облеклото, и други необходими за живот услови€ и вещи. ѕредпочитах винаги да куп€ нова кола от поЦнисък клас, от колкото със същите пари потебена такава от поЦвисок. Ќито в моето поведение, нито в нейното може да бъде посочен елемент на показност и гъзарство. ¬инаги б€х загрижен да разполагаме с най-съвременната техника като още в началото на осемдесетте години вече разполагахме с компютър, видео, аудио уредба, цветен телевизор и т.н. ќще повече се грижих да имаме най-съвременното обзавеждане, главно в кухн€та и това, което осигур€ва по-малко заетост в домакинството. “ова не тр€бва да се тълкува, като жест към любимата, след като в това вече е споменато, че главно т€ е ангажирана. “ова е отражение на моето разбиране на формулиран, може би не само от мен, икономически закон -  Д—тепента на развитие на едно общество е обратнопропорционал-на на необходимото об-

162


 

ществено време, изразходвано за придобиване и обработване на продуктите от първа необходимостФ. —ъщо така не би могъл да си последовател на пълното равноправие между двата пола, ако не осигуриш, и теоритична, и практическа възможност на жената по-малко време необходимо за нейната ангажираност в домакинството.
Ќа практика този подход не винаги оправдаваше разходите. “ри случа€ са показателни, както за допусната от мен грешка, така и за скрит комплекс в нейното поведение. ¬еднъж купих от чужбина една плетачна машина, за ко€то т€ много насто€ваше, а в последствие бе превърната в паметник и не бе използвана. —ъщи€ случай, когато тр€бваше да купим второ видео, защото често използваното от дъщер€ ни видео не ù даваше възможност да направи необходими за не€ записи от сателитни канали. ¬идеото дори не бе инсталирано. “рети€ случай бе, когато подменихме току-що купена съвременна машина за почистване с новопо€вилата се на пазара Д–ейнбоуФ. “€ про€ви интерес към всички части, който б€ха предназначени към тези, които професионалистите се нужда€т, за да предлагат такава платена услуга на пазара. “ези приставки нито веднъж не б€ха дори монтирани. Ќарекох това Дскрит комплексФ, защото едва сега чета нейното признание, писано от не€ след разд€лата: Д огато чух отправеното към майка ми преложение да започна работа в един магазин ... аз се радвах и помислих, че ще мога да си купувам

163

всичко, което искам ... когато в кра€ на месеца разбрах, че нищо н€ма да получа рухнаха всичките ми надежди.Ф.
≈дна седмица, с изкючение на изпратените две съобщени€, нейните телефони б€ха изключени.  олебаейки се между това да € об€в€ за изчезнала и обаждането на нейни€ брат, за да сподел€ с него проблема, приех второто.
”чудваше ме, в добри€т смисъл на думата, бързата му реакци€ и готовността му да съдейства. Ќикога не съм бил с лошо мнение за него, но елемента на учудването се засили от обективните му разсъждени€ и зрелите му действи€. Ќезависимо от несъвпадението на подхода му с моите желани€, вид€х в него лице, което може да ми е опора за благопри€тен изход. »зходът от такъв проблем би могъл да бъде квалифициран, като благопри€тен, дори когато се изключи решаването му.
¬ече проблемът не може да бъде локализиран само в поисканата разд€ла. ѕо-големи€т проблем от самата разд€ла започва да се сформира в този лабиринт, в който започват да се преплитат взаимоотношени€та ù, както с мен, така и с децата. Ќе на последно м€сто са и тези взаимоотношени€, с които т€ се обвързва с трети лица и въздействието им върху нас. ”жас€ваха ме нейните дезориентирани действи€. ¬ъзможността да бледне€т тайнствените ù действи€ пред това, което предприема публично, е реалност, от

164

ко€то последиците може да се окажат фатални, както за не€, така и за всички нас.
Ќа първата организирана от брат ù и с неговото присъствие среща между мен и не€, аз не можах да се въздаржа от емоционална реакци€, в резултат на ко€то т€ демонстративно си тръгна. ќще в същата вечер т€ изб€га от дома му, докато той беше изл€зал да ме посрещне пред блока, за да получи от мен един документ.
— такива действи€ т€ усп€ да го убеди, че прежив€ва страх от среща с мен. —ъзнателни ли са били нейните действи€ или не, умишлени или не, те засилиха в него съчувствие към не€, което го лиши от възможността за активно въздействие. “ова не намали резултата от неговото вли€ние върху моето поведение.
—лед като при нотариуса се запозна със съдържанието на изготвенота пълномощно, което тр€бваше да подпише, т€ отложи подписването му за по-късен час.  огато се върна при нотариуса вече бе провела консултации със споменати€ адвокат и друг неин Дпри€телФ, в резултат на които т€ подписа пълномощното след корекции. Ќе ми остана друг избор освен отново да приема въвличането ми в тежка и непри€тна комуникаци€. ¬ кра€ на ден€, след телефонен разговор, в резултат на който т€ се убеди, че не се плаша от отправените от нейна страна, по сценарий на адвоката, заплахи, т€ се съгласи, че на след-

165

ващи€ ден ще подпише пълномощното в първоначални€т му вид.
јз: Дƒобро утро над€вам се, че си спала добре. јз се извин€вам за станалото вчера и бих искал днес да е начало на нов период в живота на двамата.
ћол€ те да не занимаваш... /дъщер€ ни/.  “€ е много изнервена. ўе е добре след като подписваш пълномощното да ù се обадиш. јз обещавам да не говор€ за миналото, но ти обещай да спреш да ме прдизвикваш. —рамота е да не намираме цивилизован начин на комуникаци€ между нас.Ф
“€: Дќ Ф
 
—лед подписването:
јз: Д«а доброто начало те кан€ на об€д, през който да не споменаваме за случилото се. Ф
“€: ДЅлагодар€ ти. Ќе се чувствам добре. ƒруг път.Ф

јз: Дќбади се, когато искаш. “елефоните ни безплатно, за разлика от SMS-ите. ўе бъдеш уведомена, когато се използва това пълномощно, ако държиш на това. ∆алко, че след тридесет години се съмн€ваш в мен, че искам пълномощно заради твоите банкови сметки.  аквото искам в този живот бих могъл да го постигна най-малко по два различни начина. «а да ти напомн€ мисл€, че .../общ при€тел/..., който казал, че доктора чука на

166

порталната врата, за да се отвар€, а след това влиза от задни€ вход. ѕри€тен ден.Ф
≈дна седмица по-късно аз, т€ и нейни€ брат в ресторанта. ÷елта на срещата бе да обсъдим предложени от мен текстове за споразумение. “акива биха могли да € успоко€т според брат ù. ¬се пак аз пов€рвах на нейните думи: Д»сках да изчист€ себе си от калта, в ко€то съм попаднала.Ф
ѕодписа проектоспоразумени€та след като добави едно изречение. —тиснахме си ръцете и се разбрахме на следващи€ ден да бъдат заверени от нотариус. Ќаши€т син не отговори на нейното обаждане. —ъщо и на обаждане на вуйчо си. “огава аз се обадих на сина ни и поисках от него да дойде в ресторанта, за да се види с майка си. ћина известно време и той не се по€ви. Ќа второто обаждане от мо€ страна, разбрах, че е в съседни€ салон. ћомчето се колебаеше дали да дойде на срещата. Ќормална реакци€ е, като се има предвив, че го информирах по-рано за целта на тази среща. ќще при по€вата му:
“ой: Д акво става, тате?Ф
јз: Дѕодписахме споразумени€та. ”тре официално ще ги заверим. –аздел€ме се. Ф
“ой, подпирайки главата си на масата се обърна към майка си: ДЌикога н€ма да забрав€ този ден.Ф
“€: Д«ащо? ƒа€на и „арлз се разделиха. “ова се случва всеки ден. Ф

167

 

“ой: Дјз говор€ за теб.  акво ще кажа на моите при€тели? Ф
“€: Д акъв е проблемът?  олко от т€х са с разведени родители? Ф
“ой: Д огато са ми казвали, че и моите родители ще се разведат, аз оспорвах т€хното твърдение. Ф
“€: Д акто хората се жен€т, така и се развеждат. Ф
“ой: Д“ези, които са развеждат са глупаци. Ф
“€ с повишен тон, го смъмри: Д≈й... Ф
јз: ДЌедей да викаш на детето! ќстави го да изрази мнението си.Ф
Ќа излизане от заведението поисках от не€ да забави крачката, за да не ме чуе синът ни: Д«а бога, разбери, че той е на такава възраст, на ко€то не можеш да се обърнеш нито като към малко момче, нито като към възрастен. “ой се нуждае от тактичен подход. √ледай да контактуваме по разумен начин. Ќад€вам се с тези споразумени€ окончателно да затворим страницата от последните месеци.Ф
–азделихме се, т€ тръгна с брат си, а аз с детето си. ќще преди да тръгне колата, му личеше, че не му е комфортно. Д“ате, може ли да не се прибираме вкъщи?Ф.
 Дƒа, разбира се!Ф. ќтвърнах без да се колеба€. Ѕезцелно карах по кварталните улици.  огато той не ми казва на къде да карам, аз изпитвах затруднение.

168

Ќ€мам навик да полагам каквото и да е усилие, по каквато и да е посока, без да ми е избистрена крайната точка. Ќа мен ми беше €сно, че двамата не искаме да се прибираме. “ази, ко€то ще ни посрещне или преди влизането ще € предупредим със звънене, € н€маше! “€ тръгна без да погледне назад от колата на брат си. »мах чувството, че е сама и в посока, ко€то нито ù е известна, нито е желана от нас. ƒали сина ми сподел€ше това, което чувствам? “ой одобри мо€та иде€ да се разходим до летището. Д“ате, мисл€, че съм сгрешил с квалифицирането тези, които се развеждат са глупаци.Ф. “ова значи, че и той като мен, обмисл€ше случилото се.
јз: ДЌе съвсем, но дон€къде бе грешка.Ф
“ой: Дјз не си дадох сметка за това, че вуйчо ми се е развел. “ой не заслужава мо€та обида, нали?Ф
јз: Дƒа, но негови€ случай е различен. “ой н€маше деца. “ой н€маше дългогодишна връзка.Ф
“ой: ДЌе тр€бваше, не тр€бваше, но т€ ме дразнеше. “€ всеки път, когато н€маше какво да каже, ми повтар€ше Ц Д“и си малък има неща, които ще ги разбереш, когато пораснеш. Ќе е така. јз разбирам всичко, аз знам повече от теб за н€кои неща, които т€ е правила и е скрила от теб. јз не ù ги казвах своевремнно, за да не се почувства неудобно, а на теб не ти ги казвах, защото сигурно щеше да стане семеен скандал Ф.

169

»зумително бе, синът ни ревизираше поведението си и определ€ше думите си, като грешни, защото не б€ха съобразени с присъствието на трето лице. “ова показваше, че действително, той е с по-развита личност, за ко€то аз не предполагах. ’ората клюкарстват, не защото сподел€т незначима информаци€, а именно защото не се съобраз€ват с м€стото, времето, слушателите и необходимостта насрещната страна от съдържанието на казаното. ¬с€ка информаци€ е клюка толкова, колкото е споделена безцелно и с по-малко съобразителност.
Ќа връщане от летището спр€хме на един паркинг, за да ми покаже светлинните ефекти на една сграда. √ледайки се впуснахме в приказки, които зас€гаха съвместни€ ми живот с майка му.
„асът прескочи полунощ, цветовете на светлинните ефекти не престанаха да се преливат и промен€т пред нас. Ќие напрегнато минавахме от случка на друга, от съждение по конкретен въпрос към само заключението свързано с друг. “акъв разговор между нас дотогава едва ли е имало. ¬секи от нас демонстрираше прикриване на вътрешното си напрежение. ќпитваше се да говори прекалено спокойно, но всичките мои опити да разсе€ причината в момента да не сме в леглата си, се провал€ха.
ќбразът ù, името ù изскачаха от измежду думите, независимо за какво говорим. »махме консенсус, че вече е време да се прибираме. ѕо път€ към къщи, той с незабравим от мен загрижен тон ме попита:

170

Д“ате, какво мога да направ€, за да те накарам да € забравиш?Ф ѕреди да взема думата той продължи: Д Ќе виждаш ли, че на не€ не ù пука? ј ти все мислиш за не€!Ф “ой може би беше прав, но на мен, или ми беше трудно да го пов€рвам, или не исках. —трах ли ме е за не€, за децата, за модела, който пропагандирах и си въобраз€вах, че съм построил, или ме беше страх за себе си? јко е така значи и аз изпитвам страх, дори и да не е съзнателно.
“ова, бе което прогони сън€ онази нощ, след като се прибрахме вкъщи. Ќе толкова лесно можеш да затвориш очните си клепачи и да заспиш, когато те гризе чувство на безсилие, възпреп€тстващо изпълнение на това, което см€таш за дълг.
 огато се върнах от вилата да ù кажа, че експериментът е свършил, н€мах намерени€ да ù  призна€, че вече знам нещо за тайнствени€ ù живот. –еших да помисли, че играта за разд€ла продължаваше, както т€ € е започнала. Ќе съвсем, тр€бва да промен€, поне частично параметрите ù. Ѕез такава корекци€ се обезсмисли връщането ми вкъщи. Ќ€маше как да се оправда€, защо не ù прехвърл€ собствеността на апартаментите, без това да обосновава още по-груби действи€ от нейна страна.
ѕо път€ към вкъщи б€х убеден, че т€ ще се съгласи да говорим. явно не б€х достатъчно убедителен и как бих могъл да бъда, като вл€зох в апартамента, очевидно без куфара, с който тръгнах на вилата.  рещ€х, че ми омръзват нейните капризи. ќб€вих, че

171

експериментът е приключен, но не спр€х до тук, за да ù дам възможност да се убеди в твърдостта ми и да обмисли позици€та си. ѕобързах да ù предложа да говорим. “€ се съгласи. «а да не говорим пред детето ни, тръгнахме към ресторант, близо до нас,  който т€ го избра. ƒа избира т€ м€стото, както предишните ми постъпки, определено отслабваше мо€та позици€та. ќт къде да знам, че съм пред толкова гол€м проблем? ƒо тогава знаех само за връзката ù  с прословути€ ни гост. јко знаех това, което ми стана известно по-късно, н€маше да последвам това с още грешки. ¬ колата, по път€ към ресторанта: Дѕомисли за правилата и рамката на разговораФ. Ѕез реакци€. ѕогледнах към не€: ДЋюбима, над€вам се, че си даваш сметка, че нещата  загруб€ват и може да доведат до такъв момент, от който отстъпване може да н€маФ. ќт паркинга до ресторанта нито дума. јз поръчах бира, т€ раки€.
јз: Д—лушам, казвайФ.
“€: ДЌищо, какво да кажа? ѕросто искам да се разделимФ.
јз: Д“ова го слушах вече. ћногократно, от повече от месецФ. “ова може да е кра€т на разговора, а не начало?Ф.
“€: ДЌ€мам другоФ.
јз: Дƒобре, дай да помислим върху последиците в три аспекта - обществото, децата и да не казвам СЌиеТ, казвам “и и јз. Ф.

172

“€: ДЌищо не ме интересува. Ќищо н€ма да промени решението ми. «ащо преди тридесет години прие решението ми, а сега не ?Ф.
јз: ДЌе те разбирам, казваш, че обществото не те интересува, да го оставим. ¬еро€тно това повече зас€га мен, децата, дъщер€ ни, ко€то изгражда семейство?Ф.
“€ ме прекъсва: Д“€ не е малка, гледа себе си, нищо н€ма да € зас€гаФ.
јз: Дј сина ни, който в пубертетски период?Ф.
“€: Д ога е най-добре за децата техните родители да се раздел€т?Ф
ѕомислих върху високата демонстративност, с ко€то т€ се старае да покаже нейната решителност и отговорих: Д“акъв въпрос не предполага правилен отговор. »ма н€какъв смисъл да се ангажирам с отговор, ако планирам развод. “и си категорична, че те в случа€ не те интересуват. ƒа оставим и т€х и мен. ƒа говорим за тебФ.
“€: Д—трах ли те е за мен? ћалко време ми тр€бва и ще подред€ живота си. »ли се страхуваш дали ще мога да си изкарам хл€ба?Ф  аза с иронична усмивка.
јз се изнервих. ѕоисках втора бира и с по- стегнат тон признах : Д» товаФ.
јз: ДЅи могла да кажеш поне една причина за насто€ването ти за тази разд€лаФ.
“€: Дјз свикнах на свободаФ.

173

јз: Дѕравилното е да допълниш след ДсвободаФ, Дна ко€то ти си ме научилФ.
         Ќе те разбирам. “и не искаш да ти се обаждам по телефона през ден€ и да не ти се сърд€, защото всеки път отговар€ш по-късно. Ќе искаш да те питам когато закъсн€ваш. Ќе ти харесва, че вс€ка вечер ти прекарваш часове пред компютъра и ти прав€ забележка, че смен€ш екрана, когато вл€за в ста€та. Ќе ти харесва, че всички телефонни разговори са тайни и всеки път тр€бва да тичаш в другата ста€.Ф
“€: Д“и не беше такъвФ
јз: Дјко това е ограничение на свободата ти, искам да попитам: ƒаваш ли си сметка какво остана от наши€ съвместен живот?Ф
— полу усмивка т€ потъна в мълчание. ѕреди да тръгнем, след дълго мълчание казах: Дƒокато се разделим, имаш семейни задължени€, които тр€бва да ги вършиш.Ф
“€: Д акво означава това, ще ме насилваш ли?Ф
—амо € погледнах възмутено.
 
Ќе можах да засп€, докато възстанових детайлите от тази среща и вс€ка дума от разговора. ¬ече н€ма м€сто в пепелника, да изгас€ цигарата си.  акви са приликите и разликите между она€ среща, ко€то предписваше нейното напускане на дома ни и тази от вчера, след ко€то отново не мога да сп€. “огава също

174

не спах, почти ц€ла нощ. ћислих как т€ би могла да спи...
ƒали наистина т€ е там, за където б€х информиран от не толкова доверено лице. —ега знам къде ще спи. ¬ наше жилище. Ќа нейното легло, но това не ме успоко€ва, че т€ е в по-гол€ма сигурност. —ега аз знам почти всичко за тайнствени€ ù живот. —ега т€ е по-далеч, и от мен, и от децата, и от себе си.
“огава демонстрираше увереност, а сега ù  личеше отча€ността.
“огава отидохме в и си тръгнахме от заведението заедно, за да се разделим вкъщи.
 “огава разговар€хме насаме, всеки от нас бе с различен план за бъдещето. јз Ц мислех как да се сдобрим, т€ -  как да се разделим, за да обмисли множеството от предложени€та за брак, отправени към не€.
—ега всеки от нас бе дошъл от различни места, за да се споразумеем пред брат ù и поехме по своите пътища. ƒойдохме с единен план Ц споразумени€, уреждащи разд€лата. —ега н€ма онези адресати, на които ще съобщи, че всичко върви по нейн план, за да получи от т€х одобрение.
Ќе тр€бваше да допускам наши€т син да оформи в себе си негативно отношение покрай не€ и към нейни€ род, към хората от националността, ко€то т€ противопостави на нашата, и въобще към жените. «а това тр€бваше да промен€ у сестра ù, ко€то бе солидарна с не€, погрешната представа за проблема ни. «а

175

това б€х принуден да й изпрат€ част от известната ми нейна кореспонденци€.
ќт месеци не б€х виждал сина ни толкова радостен. — братовчедите си до зори приказваха, смееха се. ƒори когато разговар€ше с лел€ си за проблема, спокойно изрази умерено осъждане на майка си.  оментирайки успеха ми да измина почти шест километра пеш в разходка по крайбрежието на р. “емза, той каза: Д«а да не те боли кръста, причината е, че намери с кого да споделиш проблемаФ /имаше предвид лел€ си/.
Ќа следващи€ ден след връщането ни в —офи€ със SMS-и:
јз: Д–азговорът с теб ми беше при€тен, въпреки моето чувство, че или до теб имаше н€кой, или ме записваш.
... /обръщение по име/ ... оказа се, че имам да ти кажа много неща и може би и ти също. Ќе използвай ... /сина ни/.... “ой, като сестра си, и до скоро беше и ти, са мо€ слабост. ќбади се.Ф
Ќа втори€ ден:
јз: Д«дравей. ¬с€ко обаждане на ... /сина ни/ ..., за съжаление, го изнерв€. ƒистанционно той се лекува т.е. без той да знае аз контактувам с психолог и действам по лекарски указани€. јко не разбираш за какво става дума, мога да ти об€сн€ подробно, ако го обичаш наистина тр€бва да държиш за неговото психическо равновесие.Ф

176

 ато че ли нарочно изб€гваше отговор чрез SMS-и. ј разговорите по телефона вече не приключваха за секунди, а траеха минути. “ова за пореден път ме заблуди. Ќа срещата тръгнах с убеждението, че ще разговар€ме за децата, както и за по-нататъшни цивилизовани стъпки в процеса на разд€лата. ќт влизането ù в заведението ù личеше напрежението, което прикриваше намерени€та ù. ѕоиска от мен да изпратим на нейната сестра SMS. “€ ù писа от мо€ телефон: Дјз и сестра ти пием бира за твое здраве.Ф. “ова беше добър знак Ц значи въпреки че не отговар€ше на обаждани€та на сестра си, т€ не ù обръщаше гръб съвсем. Ќо изведнъж нещата се промениха:
“€: Дѕодписаните от мен споразумени€ н€мат никаква юридическа стойност. Ф
јз: Д’убаво, да не се връщаш към по-ранната ти верси€ за правата в несъществуващи€ Д≈вропейски законФ? ћислех, че вече си разбрала, че такъв закон н€ма. Ќай-много може да искаш да уредим нашите взаимоотношени€ по българското законодателство. Ф
“€: Дўе разкажа по телевизи€та страданието на една чужденка, омъжена за българин. Ф
јз: Д“ова е ново. Ќ€ма ли да престанеш да мислиш в тази насока? Ќе см€таш ли, че твоите съветници до сега те подтикнаха да вършиш само това, което най-много ти вреди? Ф

177

“€: ДE-mail-ите и чат-овете, с които разполагаш, не представл€ват никаква стойност и не мога да бъда осъждана от никой за това.Ф
јз: Дј не ти ли е достатъчно какво мисл€т за тебе твоите деца? » евентуално при€телите, ако се запозна€т със съдържанието им?Ф
“€: Д“ова е лични€т ми живот и никой н€ма право да се намесва в него.Ф
јз: Дƒа, личен живот, когато н€маш семейни ангажименти, когато не дават лош пример на подрастващо дете.Ф
 
–азговар€х по телефона с нейни€ брат. “ой ме успокои и ме посъветва да € задържа с по-при€тна тема на разговор. ј по повод телевизионната възможност, той ми сподели, че т€ вече се е отказала от тази иде€. — помощта на две хапчета за успокоение усп€х да се сдържа почти три часа. «а съжаление нищо не се промени. ѕо-късно, за да оправдае см€на на патрона на външната врата на жилището, което ù предоставих, се възползва от моето посещение в нейно отсъствие, за да измисли и ме обвини в кражба, за ко€то подаде жалба в полици€та.
—писъка на об€вените от не€ откраднати вещи, обосноваваше да бъде €вно наречена Длъжкин€Ф в думите на сина ни, който ме придружаваше, когато б€х там в нейно отсъствие. ѕо-късно, за да даде жалба в друг районен полицейски участък, измисли, че съм € заплашил с убийство по телефона, когато т€ се

178

разхождала в градина, намираща се на територи€та на въпросни€ полицейски участък. “ова може би б€ха хрумвани€та на неин ДадвокатФ. явно, юридическите знани€ не му стигаха, за да разбере, че за кражба не може да става дума, след като собствеността на жилището е мо€ и жалбата не би могла да ù осигури правото на см€на на патроните. ј по отношение на втората жалба, как не му стигна акъла да разбере, че както на телефонните разговори, така и на SMS-ите полици€та, с мое насто€ване, може да направи разпечатка, ко€то доказва лъжата в жалбата. ј т€ как не се сети, че използваните думи в измислената заплаха, не се вписват в мо€та реч.
ѕо ирони€ на съдбата аз, който през цели€ си живот посочвах като пример за неистинска любов семейните разправии в съд, за съжаление, ще бъда подложен на точно такова изпитание.
“ова как ще продължи об€вената от не€ и подстрекавана от такъв ДадвокатФ война срещу мен, ще определи дали тази книга ще има продължение със заглавие Д—кандалътФ.
¬ъпреки всичко, което стана и което може да стане, за мен любовта ще остане най-висшата форма на взаимоотношение между хората. ћоралната ценностна система не би тр€бвало да бъде подменена, независимо от неадекватното, което получаваме когато действаме благородно, щедро, прекалено отдадено и до край наивно и отстъпчиво, за да запазим любими€, и децата ни, и приличието си.

179

¬ъв взаимоотношени€та между двама души винаги съществува трети. ѕоследни€т не е задължително винаги да е едно лице. ƒори може въобще да не бъде човек.  огато в триъгълника трети€т е един човек, той е любовник/ любовница. “акъв триъгълник е най-непосредствена, проста форма, при ко€то разд€лата между двамата, като че ли, е естествен край и не знам дори дали въобще е болезнена.
Ќай-сложни€ триъгълник е този, в който срещу двамата сто€т множество лица, преплетени с многобройни системи, състо€ни€, фактори, сложни процеси и взаимоотношени€. ¬ такъв триъгълник не сме само ние, аз и любимата ми, а множество двойки партньори в света. —ложността на взаимоотношени€та между двамата в такъв триъгълник, предполага по-големи усили€, както за структурирането на взаимоотношени€та между т€х, така и за необходимостта от непрекъснато възпроизводство на тези взаимоотношени€. “ук, както и в по-опростени форми, качествата, които са играли съществена рол€ при възникването на връзката между двамата, с течение на времето, губ€т значението си. »менно за това положените усили€, за да не се откопчат един от друг, тр€бва да пород€т нови, качествено различни моменти, които подхранват привлекателността между двамата, тъй като количественото натрупване не би могло да бъде забел€зано от другата страна.
“радиционното семейство черпи допълнителни фактори за продължителната обвързаност от благо-

180

слови€та или вечността на брака. ј семейната общност подобна на модела, за който се постарах да бъде изграден, се нуждае от непрекъснатите усили€ на двамата.
ќт тук не съм сигурен, че до кра€ на живота ми ще се раздел€ с чувството за вина за разд€лата. ѕартньорството в семейната общност е подобно на двама, които карат велосипед “андем. «а да се поддържат скоростта и равновесието, забав€нето на въртенето на педалите от едини€, налага компенсиране на това чрез увеличаване на полаганите усили€ от други€. ћоите сили не са били достатъчни, когато т€ спр€ въртенето, затова велосипедът падна.
Ќито аз, нито т€ вече ще имаме възможност да преживеем това, което сме преживели заедно. Ќо разликата е, че аз съм в по-привилегировано положение. ќт една страна аз не загубих децата си и веро€тно по-гол€мата част от нашите досегашни при€тели, а от друга, ко€то е не по-маловажна, че живеем в мъжко общество. ќбщество, което едва ли ще пропусне възможността да € постави, за съжаление, в положение, от което повечето УобожателиФ ще се възползват от не€ като хиени от пл€чката си.

181

 

 

 

ѕо-скъпи€т букет от ритуални€

 

ѕлатената цена

за свободата на една жена

»зповед на ƒоверчиви€

 

Ѕелетристика

ѕърво издание

—офи€ 2012

 

 

ѕечатница: јвангард, Ѕѕ— ќќƒ

 

 


 

 

 

 

јко се върна в онези години,
не бих избрал пак нико€ друга Ц
с Ќе€ градил бих пак наши€ «амък,
в който децата ни са песента ни.

 


 

 

 


 


 

 

&—  ƒјЋ —»ј“ јƒ - ¬сички права запазени
—ЏƒЏ–∆јЌ»≈ ѕќ –≈ƒј Ќј “я’Ќќ“ќ —Џ«ƒј¬јЌ≈
             
             
         
         
         
         
         
         
         
         
         
         
           
           
           
           
           
           
           
           
           
           
     
   
             
 
 
 
—ъдържание по ј¬“ќ–  

—ъдържание по «ј√Ћј¬»≈

јвтор

 

—тр.

 

 

јвтор

—тр.

јƒЌјЌ Ћ»ƒ»яЌќ¬ ¬ћ≈—“ќ ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–  - 3
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
 
¬ћ≈—“ќ ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–  јƒЌјЌ Ћ»ƒ»яЌќ¬ - 3